Тогава Натан говори на Соломоновата майка Витсавее, казвайки: Не си ли чула, че се е възцарил Адония Агитиният син, а господарят ни Давид не знае това? Сега, прочее, ела, моля, да те съветвам, за да избавиш своя живот и живота на сина си Соломон. Иди, влез при цар Давид и кажи му: Господарю мой царю, не закле ли се ти на слугинята си, казвайки: Синът ти Соломон непременно ще царува подир мене, и той ще седи на престола ми? Защо, прочее, се възцари Адония? И ето, докато ти още говориш там с царя, ще дойда и аз подир тебе и ще потвърдя думите ти.

В този текст от 3 Царе 1:11-14 ние виждаме, че Давид, който беше вече остарял, не знаеше всичко, което се случваше и това беше времето, когато неговия син, Адония, красив млад мъж реши, че трябва да стане цар. Той издигна себе си. Забелязахте ли как той изключи от своята покана тези, които не бяха съгласни с него? Той ги пренебрегна, той ги подмина. В този случай поведението на Соломон беше забележително, той не направи нищо, за да защити себе си. Той очакваше Бог да го защити, а Бог беше избрал неговия защитник в лицето на пророк Натан. Натан, духовния настойник на Давид беше този, чрез когото Бог беше изпратил вест на Давид, че Соломон ще бъде следващия цар, наследника на Давид.

Натан забеляза опасността, в която беше Соломон, а също и Витсавее. Така че чрез предупреждение и от името на Бог, той говори с Витсавее. Той я предупреди и посъветва да отиде при цар Давид, за да го уведоми за това, което се случваше. В стих 14 той също каза:  “И ето, докато ти още говориш там с царя, ще дойда и аз подир тебе и ще потвърдя думите ти.” Това е в унисон със закона: “и от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума.” Затова тя се нуждаеше от някой, който да потвърди нейното свидетелство.

Така че тя влезна при царя. Беше съвсем различно за Витсавее, отколкото за Естир много векове по-късно. Царица Естир трябваше да чака, да бъде извикана, или ако влезнеше непоканена, тя рискуваше живота си. Но Витсавее имаше свободен достъп до цар Давид. Царят беше много стар. Всъщност той беше около седемдесет годишен, но той беше предварително остарял поради всичките му изпитания, поради всичките конфликти и войните в които беше участвал. В стих шестнадесети ние четем, че тя се поклони и отдаде чест на царя. Тя не направи това, тъй като той беше нейния съпруг, но защото той беше нейния цар. Той имаше двойна връзка с нея.

Преди няколко години, във времето на кралица Виктория (понякога децата ми се шегуват с мен като ме питат как е било във времето на кралица Виктория!), когато тя беше млада съпруга, тя имаше сериозни разногласия със своя съпруг, Албърт, който беше принца съпруг. Той беше толкова ядосан на нея, че излезна от стаята, в която бяха и отиде в тяхната спалня и заключи вратата отвътре. В своя гняв тя го последва и започна да чука на вратата. Тя каза: “Отвори вратата!” Той попита: “Кой говори отвън?” Тя отговори: “Кралицата на Англия!” Неговия отговор беше: “Кралицата на Аглия няма достъп до моето лично жилище.” Тя се разплака и през сълзи каза: “О, Албърт, това е твоята малка бедна съпруга Виктория.” Тогава, той отвори вратата.

Ето я Витсавее. Тя е в роднинска връзка с цар Давид, като негова съпруга. Но също така той е нейния суверен. И в това му качество, тя му се поклони и отдаде чест. Тук е показан принципа, че ние винаги трябва да уважаваме някой друг, дори и да сме техни приятели. Представете си, че сте приятел с някого, който е високопоставен в тази страна или тази провинция. Това не означава, че трябва да пренебрегнем знака на уважение, който им дължим. Трябва винаги да помним, въпреки че той е наш личен приятел, той е високопоставен и винаги трябва да се държим по начин, по който бих се държал пред всеки високопоставен. Затова тя му се поклони, защото той беше нейния съпруг и нейния цар.

В Псалом 45 ние виждаме, че дори невестата на Месия е увещана да прави това. (Пс. 45:10, 11) Дъщерята за която се говори тук е дъщерята на Царя, тя е невестата на Месия. Това естествено означава аз и вие! Ние сме Неговата невеста! Това е, което Библията казва: “Слушай, дъщерьо, и виж, и приклони ухото си; Забрави и народа си и бащиния си дом;
Така царят ще пожелае твоята красота; Защото той е господарят ти; и ти му се поклони.”

Нашето отношение към Месия е отношение на любов, а също и на дълбока почит. Той наистина е нашия небесен Младоженец, но ние не трябва да забравяме, че Той е също и нашия Господ. Затова трябва да избягваме това лесно фамилиарничене, което виждаме толкова много в нашите дни и когато Му говорим, винаги трябва да бъде с чувство за Неговото величие, Неговата върховна власт, Неговата святост. Така че нека да служим на Господа със страх и да се радваме с трепет. Винаги трябва да приближаваме Месия с уважение.

В храма има маса с присъствени хлябове. Хляба представя Хляба на Живот. Месия е Хляба на Живот. На масата имаше външна и вътрешна граници на разстояние около една педя, около 12 см., двойна граница, която показваше на свещениците, че трябва да има някаква граница на уважение, когато идваха за да обслужват Хляба, този Хляб, който сочеше към Месия. По същия начин ние винаги трябва да спазваме тази граница на уважение, когато се доближаваме до Месия.

Продължавайки с историята ние виждаме как Витсавее напомни на Давид за неговата клетва и неговото обещание (ст.17) “Господарю мой, ти се закле в Господа твоя Бог на слугинята си и каза:” Тя му напомни за това, че той беше казал: “Твоят син Соломон ще седи на престола ми.” Интересно е, че тук Давид го нарича “престола ми”. Навсякъде другаде той е наречен “престола на Господа”. В края на 1 Летописи ние четем, че Соломон седна на Господния престол. По човешки казано, това беше напомняне, че престола беше на Давид, но това беше престол, който му беше даден от Бог. Така че в края на краищата той беше Божий престол, а Давид само изпълняваше длъжността вместо Него. Той беше представител на Единствения и Истински Цар, Месия.

От Elie Nessim, 20 Февруари 1999