Като надвиете на всичко, да устоите

Текста от Ефесяни 6 ни напомня за времето след бунта на Авесалом и след като Давид се завърна и имаше още един бунт, бунта на Савей, Вихриевия син, който се опита да отдръпне Израел от Давид. Те бяха недоволни и недоволството им беше законно, но бунт не беше начина за поправяне на проблема.  Давид беше свалил от длъжност своя генерал, Йоав, тъй като Йоав беше убиец. Йоав беше този, който уби Авесалом. Давид назначи друг на негово място, който беше роднина на Йоав и му каза: “Амаса, събери ми Юдовите мъже в три дена, и тогава ти да се явиш тук.” Но Амаса не беше експедитивен като Йоав. Едно нещо, което може да кажем за Йоав е, че той беше експедитивен. Три дни изминаха, а от Амаса нямаше и следа, той все още се опитваше да събере хората заедно. Така че Давид се обърна към брата на Йоав и каза: “Вземи ти слугите на господаря си та го преследвай, да не би да си намери укрепени градове и избегне от очите ни.”

Когато Йоав и неговия брат напредваха се появи Амаса. Йоав отиде при него и каза: “Здрав ли си, брате мой?” Точно в този момент неговия меч падна. Той хвана Амаса за брадата привидно, за да го целуне. Какво правите, когато хванете човек за брадата? Той не може да завърти главата си, той не може да види какво става с него и докато го държеше за брадата, той не видя, че Йоав имаше меч в ръката си, и той го заби в корема на Амаса и изля червата му на земята, уби го на място. Чисто убийство! Какъв беше проблема на Амаса? Той не беше подготвен. Той не беше предупреден.

Не бива да позволяваме на дявола да ни доближи с добронамерени похвали. “Здрав ли си, братко мой?” Това, което Йоав каза на Амаса е, което ни улавя така, че не можем да завъртим главите си. Ние сме уловени, ние попадаме в капан. Ние не можем да видим какво се случва около нас. Пазете се на разстояние от злия. Не се улавяйте в неговия обикновен капан, който той има, капан на добронамерено ласкателство.  Това е един от начините, по който той ще ви хване в клопката си. “О вие сте прекрасен християнин. Така искам да имам поне една пета от това, което имате вие” и много други от този вид.  Това е просто клопка, той разпростира мрежа, за да улови краката ви. Бедния цар Езекия се полъга по това. Добър човек, но когато представителите на Вавилон дойдоха, той се подлъга по това. Много по добри хора, отколкото сме ние са се подлъгали по тази измама. Бъдете внимателни.

“Като надвиете на всичко, да устоите.” Вие ще защитавате крепостта. Но след като защитите крепостта не казвайте. Това е! Свърших добра работа и започвате да разкопчавате бронята си. Не, не! Дръжте бронята си добре закопчана, тъй като, както казахме миналата седмица, врага ще се представи като победен и след това ще дойде отзад, когато не го очаквате. Стойте! Стойте твърдо!

В Псалом 30:6, 7 Давид изповядва тази ситуация. Той казва: “Аз в благоденствието си рекох: Няма да се поклатя до века. Господи, с благоволението Си Ти беше ме поставил на твърда планина; Скрил си лицето Си, и смутих се. “ Докато твоето лице ме огряваше имах чувството, че съм на върха на света, нищо не можеше да се случи, моята планина беше непоклатима, няма кой да ме подмести. Но в момента, в който Бог скриеше лицето си, аз изпадам в ужасна беда. Давид разбра, (че  това от което се нуждаеше е Божието лице да бъде винаги обърнато към него. Колко опасно е да кажем: Аз няма да бъда поклатен! Петър каза същото нещо. “Ако и всички да се съблазнят, аз, обаче, не... Ако стане нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе.” Бъдете внимателни с прекалената увереност като тази.

Така че Еф. 6:14 и 15 казват: “Стойте, прочее, препасани с истина през кръста си и облечени в правдата за бронен нагръдник, и с нозете си обути с готовност чрез благовестието на мира.” Ние трябва да притежаваме тези три неща, преди да се изправим пред врага. Увещанието “стойте” е повторено тук. Знаете ли колко пъти? Четири пъти. Стих четиринадесети е четвъртия път. То е повторено тук за четвърти път, тъй като е важно.

В стих единадесети Бог казва: “Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола.” Стих 13: “Затова вземете Божието всеоръжие, за да можете да противостоите в злия ден, и като надвиете на всичко, да устоите.” И след това в стих 14: “Стойте, прочее...” Увещанието е повторено, отстъплението е фатално.

Спомнете си това, което Мойсей каза на израилтяните, когато те видяха египтяните, които ги преследваха: “Понеже нямаше гробища в Египет, затова ли ни изведе да умрем в пустинята? Защо постъпи така, та ни изведе от Египет?” Мойсей каза: “Не бойте се; стойте и гледайте избавлението, което Господ ще извърши за вас днес.”  Те дори не трябваше да воюват, Бог воюва вместо тях. Но важното нещо е, да не бягаме.  

“Стойте, прочее, препасани с истина през кръста...” Хората живеещи в тези дни, войниците в тези дни, носеха дълги широки горни дрехи. Но когато трябваше да воюват или някой трябваше да тича като вестоносец или трябваше да вършат нещо, което изискваше движение, те трябваше да съберат всички тези свободни краища на техните дрехи, за да не им пречат. Например в Индия, когато видите хора, които поливат полетата, ще видите, че те са повдигнали техните дрехи и са ги стегнали под колана си. Те имат нещо като пояс, около техния кръст или колан и го използват, за да завържат всички тези свободни краища на дрехите си, за да може краката им да са свободни и да могат да газят във водата, така че нищо не се омотава в краката им под водата. Когато човек беше извикан, за да тича и да достави вест, той трябваше да повдигне полите си, за да може да тича и да не се препъва в тях. Той трябваше да ги отстрани от пътя си.

На нас ни е казано, да поставим настрана всяка тежест и греха, който лесно ни спъва.

От Elie Nessim, 24 Април 1999