Защо не говорите нищо за възвръщането на царя?

Този въведителен въпрос се намира в 2 Царе 19:10. Обстоятелствата свързани с този въпрос включваха цар Давид или David Ha’Malech.  Много години преди събитието, което причини този въпрос, Давид беше овчар в дните на Саул, царя на Израел. Поради непослушанието на Саул, Бог го отхвърли и избра Давид, за да го замени на престола. Самуил следваше Божиите инструкции и помаза Давид, като наследник на Саул. Това не се хареса на Саул и по-специално след грандиозния и победоносен поход срещу Голиат и филистимците. При тяхното завръщане от битката, те бяха посрещнати от жените, които танцуваха в тяхна чест и пееха: “Саул порази хилядите си, а Давид десетки хиляди.”

Саул беше много разгневен и наблюдаваше Давид от този ден и като поддържаше своето огорчение, неговата враждебност нарасна, докато той достигна до решение да убие Давид. В следващите години Давид трябваше да бяга от едно място на друго, за да може да избегне смъртоносната ярост на врага си. Какъв парадокс беше това! Давид, когото Бог нарича човек според сърцето си, който беше помазан от пророк Самуил като следващия цар на Израел, трябваше да понесе отхвърляне и преследване от своя собствен народ и живя несигурния живот на изгнаник за много години.

Но накрая Божията присъда настигна Саул и той умря в битката с филистимците. Армията на Израел беше победена и враговете управляваха земята. Това беше един от най-тъмните часове за Израел. Но както често се случваше, Бог имаше човека, за този час. Той направлява Давид към Хеврон, където Давид управляваше над племето Юда.

За няколко години останалите единадесет племена продължаваха да се съпротивляват и противопоставят на Божия избор за Давид като техен избран цар, но Давидовото търпение накрая ги спечели. Те дойдоха при него и направиха завет с него и тържествено го помазаха за цар над Израел, когато беше на тридесет години. За да победи враговете на Израел и за да затвърди царството отне още няколко години на Давид, но Бог го опази и му даде успех в неговото усилие. Давид имаше богатства и почести, силна и добре обучена армия и семейство, които щяха да бъдат гордост за всеки монарх в това време и култура.

Но неговите трудности не бяха преминали. Той допусна грешки, както всеки един от нас прави. Но най-сериозната семейна грешка беше, че той пощади своя син убиец, Авесалом, който се беше завърнал от изгнание. Авесалом работеше тайно, · за да свали баща си от трона и успя да привлече повечето от народа на Израел на своя страна. Давид разбра относно заговора твърде късно и трябваше да бяга от Ерусалим, за да спаси живота си. Още веднъж той беше преследван беглец, отхвърлен от своя народ с тази разлика, сега той беше отхвърления цар, докато преди той беше отхвърления принц и наследник на царството.

Неизбежно последва кратка гражданска война, в която Авесалом и неговите съмишленици бяха победени и убити. Това беше момента, в който хората разбраха своята ужасна грешка, в отхвърлянето на техния посочен от Бог цар, в полза на парвенюто Авесалом. Тогава те казаха един на друг:” царят ни спаси от нашите врагове; той ни освободи от ръцете на филистимците и сега той избяга от страната поради Авесалом, но Авесалом, когото помазахме умря в битката. Така че, защо сега не казваме нищо относно възвръщането на царя?” Те съжаляваха истински за своята грешка и го показаха като се опитаха да възстановят Давид, като техен законен цар. За щастие ние четем, че стана точно така и Давид завърши своето царуване над тях без повече разногласия.

Нека сега да разгледаме случая и да приложим въпроса. Не правим ли и ние това в продължение на много столетия? Не допускаме ли същата грешка, както нашия народ във времето на Саул и Давид? Както Израел ние сме избрали ръководители и месии, който са вредни за нас. Хора като Bar Kochba и Shabbetai Zevi са двама от най-известните. През цялото това време ние сме виновни в отхвърлянето на Месия, Който беше избран от Бог, за да ни спаси.

Вслушайте се в Исая: “Той бе презрян и отхвърлен от човеците. Човек на скърби и навикнал на печал; и както човек, от когото отвръщат хората лице, презрян бе, и за нищо Го не счетохме.” (Ис. 53:3) Той беше презрян и ние не му отдадохме почит. Или отново, вслушайте се в Данаил, пророка: “Знай, прочее, и разбери, че от излизането на заповедта да се съгради изново Ерусалим до княза Месия ще бъдат седем седмици; и за шестдесет и две седмици ще се съгради изново, с улици и окоп, макар в размирни времена. И подир шестдесет и две седмици Месия ще бъде посечен, и не ще има кои да Му принадлежат; и людете на княза, който ще дойде, ще погубят града и светилището.”(Дан.9:25, 26)

Тези два пасажа говорят за нашия Цар, Месия, Който не само ще бъде презрян и отхвърлен, но и посечен. Също така времето за това събитие е дадено. Това, което Стария завет ни казва е, че Месия, Давидовия Син ще бъде отхвърлен точно както Давид. Времето е в дните на втория храм и след като Той, Месия е убит, Ерусалим и храма ще бъдат унищожени от чужда армия. Ще бъде обидно за вашата интелигентност да ви напомня, че точно това е, което се случи. Денят в нашата история беше 70 година, Месия беше умрял преди това и всички, които дойдоха след този ден бяха шарлатани и измамници.

Кой е този Месия и има ли запис за Него в нашите писания? Ето един който се намира в книгата с молитви относно Деня на умилостивението: “Нашият праведен Помазаник се оттегли от всред нас и няма кой да ни оправдае. Той понесе тежестта на нашите беззакония и нашите престъпления и е наранен поради нашите грехове. Той пое върху рамената си нашите грехове, за да може да намери прощение за нашите беззакония. Ние ще бъдем излекувани чрез Неговите рани във времето, когато Вечния ще Го създаде, Месия, като ново създание. О, доведете го от кръга на земята! Издигнете го от Seir, за да ни събере за втори път на ливанската планина, чрез ръката на Yinnon.

Нека се завърнем на нашия въпрос, кой е Месия? Никой друг освен YESHUA Ben David, Който е единствения, който дойде, за да вземе нашите грехове. Как знаем това? Защото Той единствен от всички, които претендираха за титлата, беше отхвърлен и презрян от Израел, Неговия народ. Всеки един от останалите беше забравен поради техните фалшиви претенции, но Той остава презрян и отхвърлен точно както пророците предсказаха. Още едно нещо, което Той направи, а никой от останалите не можа. Той възкръсна от мъртвите и очаква от нас да кажем в нашето разкаяние: “Защо не говорите нищо за възвръщането на царя?” Когато Исус напусна Ерусалим Той каза: Вижте, вашия дом е оставен пуст и със сигурност ви казвам: “Защото казвам ви, от сега няма вече да Ме видите, до когато речете: Благословен, Който иде в Господнето име.” Ще го кажете ли? Baruch habba B’Shem Adonai! Благословен да бъде Исус, Месия на Израел, който идва в името на Адонай. Шалом.

От Elie Nessim, 12 Юли 1997