Смъртта на първородния Божий Син

от Дезмънд Форд

Най-важното събитие във времето и вечността беше разпъването на Божия Син. Сърцето на Писанията и особено на новозаветната вяра, е това обективно, историческо събитие. Само то направи възможно за Бог да бъде праведен и оправдаващ виновния, който вярва в Христос. Кръстът оправда Бог, изкупи света, утвърди небето, разтресе ада, осъди Сатана и успокои земята. Той възвеличи закона, задоволи Божественото правосъдие, задоволи Бог, Бащата, прослави Бог Сина и доведе на земята Бог, Светия Дух. Така че греха беше анулиран, грешника оправдан, а дявола вцепенен.

Голгота анулира смъртта и я превърна в сън до деня на възкресението. Той отне господството на греха и доведе вечната правда. Направи възможно за нашите лични адове от болка, угризение и вина да бъдат изкоренени и отвори вратата на рая за най-лошите от нас.

Забелязали ли сте каква част от Евангелията е посветена на последната седмица от живота на Христос? Ако Матей, Марко, Лука и Йоан обръщат същото внимание на останалата част от живота на нашия Господ, както правят с последните седем дни от живота Му, Евангелията ще съдържат 100 000 страници. Това ни дава представа относно важността на кръста. Новият завет обръща много малко внимание на Витлеем – прекрасно събитие, но това е всичко относно него. Но на кръста, те посвещават една трета от записаното в Евангелията.

Защо кръста е толкова важен? Във 2 Кор. 5:21 ни се казва: „Който за нас направи грешен Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога.” Йоан 1:29 свидетелства за: „Божия Агнец, Който носи греха на света!” В Марко 10:45 Исус ни казва, че Той дойде: „да даде живота Си откуп за мнозина.” В 1 Петр. 2:24 Петър свидетелства за Исус казвайки: „Който сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, тъй щото, като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; с Чиято рана вие оздравяхте.” По-късно, в същото писмо той казва: „Защото и Христос един път пострада за греховете, Праведният за неправедните, за да ни приведе при Бог” (3:18). Евреем 9:26 казва: „В края на вековете се яви веднъж да отмахне греха, като принесе Себе Си в жертва.” Накрая, в Гал. 3:13 четем, че Христос „стана проклет за нас”.

Христос взе нашето място, за да може ние да вземем Неговото. Той взе нашите грехове, в които Той няма дял, за да имаме Неговата правда, в която нямаме дял. Той взе смъртта, която беше наша, за да имаме живота, който е Негов.

Кръстът се занимаваше с грях и беззаконие, с егоизъм, алчност, омраза, похот, убийство, кражба, завист, гняв и раздразнителност. Ако нямаше кръст, в света щеше да съществува анархия. Защо святия Бог позволява на не светите хора да съществуват? Единствената причина, за нашето съществуване е, че ние трябва да приемем изкуплението на кръста и да бъдем примирени с Бог.

Писанията казват, че Христос дойде, за да отнеме греха. Докато греха е реалност за нас, спасението не може да бъде реалност. Ако греха е дреболия, тогава спасението също е дреболия. Но греха не е дреболия. Грехът е реалност, която наранява нашите сърца и уврежда нашите домове. Той е най-ужасния и опустошителен факт в света. Както един евангелизатор написа: 

„Грехът е причината за всички неприятности, корена на всички нещастия. Ужасът, който всеки човек изпитва се намира в тази малка дума. Тя е променила човешкото естество, унищожила вътрешната му хармония, отнела е неговото благородство и е причината той да бъде уловен в капана на дявола. Грехът е лудост на мозъка, отрова за сърцето, торнадо пуснато на свобода, необуздан вулкан, мълния, която е устремена към земята, гилотина, която отсича глава, смъртоносен рак, който разяжда душата на човека.  Грехът е бурен порой, помитащ всичко по пътя си. Поради греха, всеки поток е опетнен с престъпленията на хората, всекидневната светлина е замъглена, всекидневната чаша вгорчена, всекидневния път опасен, изпълнен с клопки... Грехът помрачава разбирането, ограбва съвестта, изсушава всичко, причинявайки сълзи на скръб и пристъпи на агония. Той ни обещава кадифе, но ни дава погребално облекло, обещава ни свобода, но ни дава окови, обещава нектар, а ни дава жлъч. Грехът е направил сърцата гладни, умовете, жадни, а духа пречупен и безнадежден. Всеки от нас има част в това. Всеки един от нас е запознат с малкия ад на греха. Затова сме толкова заети в поставянето на една маска с хлороформ след друга; секс, удоволствие, бързина, шум – но в тишината ние знаем. Ние знаем относно ада на съвестта.”

Не позволявайте на никого да ви казва, че християнството е неуместно. Кое е това друго нещо във всемира, което се занимава с нашия най-голям враг? Не съществува образователна, държавна, филантропична или социологична програма, която представя греха като безвреден. Не съществува нищо друго освен християнството, което може да изскубне жилото му и да излекува раните му. Само благовестието може да направи това.

Едно малко дете веднъж разглеждало една картина на разпъването и казало: „Ако Бог е бил там, Той не е трябвало да им позволи да го направят.” Но Бог беше там, а също така, Той беше отговорен за кръста. О, да, аз знам, че бяха грешниците като Юда, Каяфа, Анна и Пилат. Но в по-важен смисъл това беше дело на Бог.  Затова Исая 53 казва: „Господ възложи на Него беззаконието на всички ни ... Но Господ благоволи той да бъде бит, предаде Го на печал.”

Не само, че Бог беше отговорен за кръста, но Бог беше на кръста и можеше да слезне от кръста. Същият Този, Който повали войниците в Гетсимания можеше да изрече дума и да унищожи тези, които Го разпъваха. Да, Бог беше отговорен за Голгота, както аз и ти в същото време. Той, Който умря беше Бог-човека; вечният Бог, който взе човешко естество, за да умре за нас.