Преди да се възнесе на небето, Христос упълномощи учениците си: "Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяко създание." (Мар. 16:15) Лука записа същото пълномощие по този начин: "Така е писано, че помазаника трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите в третия ден, и че трябва да се проповядва в Неговото име покаяние и опрощение на греховете между всичките народи, като се започне от Ерусалим." (Лука 24:46, 47) От сравнението на тези стихове е ясно, че централната вест на благовестието е прощението на греховете. Това е вестта, която Христос даде на своята църква да разнесе. В деня на Петдесетница Петър обяви: "Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово, за опрощение на греховете ви; и ще приемете този дар, Святия Дух." (Деян. 2:38)

Когато благовестието беше проповядвано за пръв път на езичниците, Петър спомена задачата, която Христос даде на църквата: "И заръча ни да проповядваме на людете и да заявяваме, че Този е определеният от Бога Съдия на живите и мъртвите. За Него свидетелстват всичките пророци, че всеки, който повярва в Него, ще получи чрез Неговото име прощение на греховете си." (Деян. 10:42, 43)

Павел разнесе същата вест. След като показа от Писанията, че Исус е Христос, апостолът завърши с думите: "И така братя, нека ви бъде известно, че чрез Него се проповядва на вас опрощение на греховете." (Деян. 13:38) Когато Господнята вечеря е празнувана, прощението на грехове е празнувано. Христос взе чашата и каза: "Взе чашата и като благодари, даде им и рече: Пийте от нея всички; защото това е Моята кръв на (новия) завет, която се пролива за мнозина за прощение на греховете." (Мат. 26:27, 28)

Прощението на греховете е централната тема на Евангелията. На мъжа, който беше спуснат през покрива, Христос каза: "Синко, прощават ти се греховете" (Мар. 2:5), а на Мария, която се беше промъкнала на празненството в Симоновата къща и помаза нозете му със скъпоценно масло, Исус каза:

"Прощават и се многото грехове (защото тя обикна много); а на когото малко се прощава, той малко обича. И рече и: Прощават ти се греховете. И тези, които седяха с Него на трапезата, започнаха да казват помежду си: Кой е Този, който и грехове прощава? И рече на жената: Твоята вяра те спаси; иди си с мир." (Лука 7:47-50)

Тук думите спасен и простен са използвани като синоними. Но не само спасението е свързано с прощението. В Ефесяни Павел уравнява изкуплението с прощението: "В Него имаме изкуплението си чрез кръвта Му, опрощение на прегрешенията ни, според богатството на Неговата благодат." (Еф. 1:7)

Апостолския символ на вярата, най-старият и най-известен символ на вярата е правилен, когато посочва, че прощението на грехове е основната характеристика на християнската религия. В целият Апостолски символ на вярата, прощението на греховете е единственото нещо, което се споменава относно спасението:

"Вярвам в Бог, Всемогъщия Баща; Създател на небето и земята. В Исус Христос, Неговия Единствен Син, нашия Господ, който беше заченат от Святия Дух, роден от дева Мария; пострада от Пилат Понтийски, беше разпнат, умря и беше погребан. Той слезе в ада и на третия ден Той възкръсна от мъртвите и се възнесе на небето, където седи от дясната страна на Бог, Всемогъщия Баща, откъдето Той ще дойде за да съди живите и мъртвите.  Аз вярвам в Святия Дух, святата Католическа църква, връзката между вярващите, прощението на греховете, възкресението на тялото и вечния живот."

"Аз вярвам ... в прощението на греховете." Греховете са простени само чрез вяра в името на Исус, поради Него, поради това, което Той е направил и изстрадал. Всички които вярват, са спасени и имат вечен живот. Така че този, който е простен е спасен и има вечен живот. Никой не може откровено да чете думите на Исус или апостолите и да отрече, че тази велика истина е централната точка на всяко проповядване на благовестието. Това е, което съживи църквата с голяма сила в шестнадесети век.

Духа на благовестието

Прощението на греховете не е само централната вест на християнската църква. То също така е основната характеристика на църквата. Християнското общество живее чрез прощението на греховете.

Псалом 32 е един от чудесните псалми, цитиран от Павел в книгата Римляни 4:7-8. Този Псалом изразява прекрасно есенцията на християнството.

"Блажени онези, чието престъпление е простено, чийто грях е покрит;

Блажен онзи човек, на когото Господ не вменява беззаконие и в чийто дух няма измама. Когато мълчах, овехтяха костите ми от охкането ми всеки ден; понеже ден и нощ ръката Ти тежеше върху мен, влагата ми се обърна в лятна суша. (Села) Признах греха си пред Тебе и беззаконието си не скрих; рекох: Ще изповядам на Господа престъпленията си; и ти прости вината на греха ми. (Села) Затова нека ти се моли всеки благочестив..." (Пс. 32:1-7)

Лутер превежда последното изречение така: "това е начина, по който благочестивия се моли." С други думи, това е духа на благочестивия човек. Блаженият човек (тъй като това е благословения човек) е човека, чиито престъпления са простени и в чийто дух няма измама (ст. 1, 2) The King James Version превежда "измама" като "лукавство". Израза "без лукавство" е използван да опише тези, които посрещат Христос при Неговото пришествие (Откр. 14:5) това са тези, които живеят без да се преструват, без лицемерие, които искрено признават своята необходимост от Божествена милост. Те живеят чрез прощението на греховете. Йоан предупреждава:

"Ако кажем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в нас. Ако изповядаме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда." (1 Йоан 1:8, 9)

Ние посочихме две неща. Първо, прощението на грехове е основата на вестта на благовестието. Второ, основната характеристика на християнското общество е, че те постоянно изповядват тяхната вяра в и нужда от прощението на греховете. Те имат вечен живот и са спасени.

Духа на Лаодикия

Сега ще разгледаме основната характеристика на църквата в последните дни - църквата в Лаодикия (Откр. 3:14) Забележете описанието на Христос:

"Зная делата ти, че не си нито студен, нито горещ. Де да беше ти студен или горещ! Така, понеже си хладък, нито горещ, нито студен, ще те избълвам от устата си. Понеже казваш: Богат съм, замогнах се и нямам нужда от нищо, и не знаеш, че ти си окаян, нещастен, беден, сляп и гол," Откр. 3:15-17

Църквата е религиозна и изповядва, че познава християнската вяра. Тя мисли, че е богата, преуспяваща и няма нужда от нищо. Нейния основен проблем е, че тя се опитва да се освободи от централната истина на вестта на благовестието. Духа на Лаодикия е да отхвърли, да скрие или да омаловажи доктрината за прощението на греховете.

В своята книга The Nature and Destiny of Man, Reinhold Niebuhr проследява отстъпничеството на църквата от времето на апостолите до развитието на католицизма. Той посочва към сърцето на католицизма - проблема на лаодикийство - когато казва:  "Подчиняването на оправданието на освещението, явно се превръща в определително за цялото католическо схващане за живота и историята... Прощението се превръща в единично прощение на минали грехове. По този начин в погълнатостта на църквата от освещението, прощението на греховете изгубва правилното си място."

Същото мислене се е промъкнало и в протестантизма. Съвременна статия, предполагащо се, че представя балансирано мнения относно оправдание и освещение има две подзаглавия, едното "оправдание", другото "освещение". Под оправдание се казва, че: "оправданието ни освобождава от дълга". С други думи оправданието е прощение, греховете от миналото са простени и покрити. Ние няма да оспорваме това, но под заглавието "освещение", статията казва: "освещението ни прави платежоспособни." Тази идея трябва да бъде оспорена тъй като не изразява благовестието на Христос.

Ако оправданието - прощението на грехове - ни освобождава от дълга и отваря чиста страница, за греховете от миналото, а освещението - нашия свят живот - ни държи платежоспособни или свободни от дълг, тогава вярващия, в процеса на освещението живее без прощението на греховете. Това е като довода който казва: "Оправданието е за миналото. Освещението е за настоящето и бъдещето." Ако това е така, тогава днес ние трябва да застанем пред Бог на основата на нашето освещение.

Но, какво е свидетелството на Писанията? Йоан явно не претендираше да е платежоспособен, когато писа: "Ако кажем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в нас." (1 Йоан 1:8) А апостол Павел писа: "Всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бог." (Римл. 3:23) Значението на този текст много често ни отбягва. Явно е, че всички са съгрешили. Но на гръцки следващия глагол е в сегашно продължително време. Този текст не казва, че всички са съгрешили и не заслужават да се прославят от Бог, но че всички са съгрешили и не им достига (буквално, "продължава да не им достига") Божията слава. Ако на всички Божията слава продължава да не им достига, то тогава те са "неплатежоспособни".

Божието правосъдие изисква съвършена правда. Съвършения Бог не намалява Своя стандарт само поради това, че ние сме грешници. Днес, Бог изисква от нас точно това, което изискваше от Адам преди грехопадението - съвършено послушание на Неговия свят закон. За да не задлъжняваме, ние трябва да задоволим изискванията на този закон всяка минута от нашия живот. Но, има ли някой, който е изпълнен със Святия Дух, който може да задоволи изискванията на този закон? Разбира се не. Яков казва: "Защото всички ние в много неща грешим..." (Яков 3:2) Исус ни казва, че когато сме направили това, което трябва да направим, ние трябва да кажем: "Ние сме безполезни слуги..." (Лука 17:10) Божията слава не достига на всеки един от нас. Ако някой каже, че той е изпълнил това изискване, ако някой в християнското общество не признае, че той е непотребен слуга, ако някой отрече да признае на думи и дело, че той е съгрешил, когато е съден от великия стандарт на Божия закон, този човек е лъжец и истината не е в него. Молитвата на Давид включва всички ни: "И не се съди със слугата Си; защото пред Тебе няма да се оправдае ни един жив човек." (Пс. 143:2)

Историята на Надяващия се от John Bunyan's Pilgrim's Progres показва категоричната невъзможност да бъдем "платежоспособни" на основата на нашето освещение. Когато Надяващия се става християнин, той беше загрижен с изплащането на миналия си дълг. Но след това, той изповядва:

"Друго нещо, което ме притесняваше, дори и след последното ми поправяне е, че ако аз се вгледам в най-доброто, което правя сега, аз все още виждам грях, нов грях, примесен с най-доброто, което правя. Така че, сега аз съм принуден да направя  заключението, че въпреки моята предишна самонадеяност относно мен и моите задължения, за един ден съм извършил достатъчно грехове, за да бъда изпратен в ада, въпреки, че моят предишен живот е бил безгрешен."

След като изми нозете на учениците си на последната вечеря, заповедта на нашия Господ подчерта тяхната продължителна нужда от очистване и прощение. (Йоан 13:3-15) Не учи ли ни Христос да се молим не само веднъж, не само от време навреме, но толкова често, колкото се нуждаем от нашия дневен хляб. "Прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници." (Мат. 6:12)

"Целият закон" казва книгата към Галатяните "е изпълнен в една дума: Да обичаш ближния си, както себе си." (Гал. 5:14) Христос заяви:

"Да възлюбиш Господа, твоя Бог, от цялото си сърце, от цялата си душа и с целия си ум. Това е голямата и първа заповед. А втора, подобна на нея, е тази: Да възлюбиш ближния си, както себе си. На тези две заповеди се крепят целия закон и пророците." (Мат. 22:37-40)

Закона изисква любов, любов към Бог и хората. Ние трябва да направим Бог първи и последен и най-добрия във всичко. Ние трябва да бъдем посветени на Него с всичката си страст, ревност и съществуване. Хвала и благодарност трябва да бъдат отправяни към Него непрекъснато. Ние трябва да бъдем справедливи и загрижени за доброто на нашия съсед, както нашето. Ние трябва да го обичаме, както себе си. Павел казва: "Не оставяйте на никого длъжни в нищо, освен един друг да се обичате." (Римл. 13:8) Но, когато застанем под критичното изследване на закона, наистина ли мислим, че сме платили дълга си? Разбира се не! Ние трябва да скрием нашата липса на съвършенство в Христос.

Но, духа на Лаодикия не желае да се облегне нацяло върху прощението на греховете. Често е казвано, че ако хората се облегната на това, те ще станат уверени и мързеливи и няма да преследват живота на победа над греха.

Реформаторите се сблъскаха със същия манталитет. Дюк Джордж се бореше срещу Лутер през целия си живот, но когато неговия син умираше, дюка каза: "Доведете лютерански свещеник." Неговата дъщеря възкликна: "Но татко, Лютерански свещеник?" "Да" каза той, "извикайте Лютерански свещеник." "Но", настоя тя, "ти се противопоставяше на Лутер през целия си живот." Тогава дюк Джордж отговорил: "Вестта на Лутер е добра за умиращите, но не е добра за живеещите."

Кардинал Bellarmine, великия католически апологет, се бореше срещу вестта за придадена правда през целия си живот. Когато беше на смъртното си легло му бяха донесени разпятията и заслугите на всички светии и всичките принадлежности на църквата за да го успокоят. Но той каза: "Махнете тези неща. Мисля че е по-сигурно да се доверя на заслугите на Христос." Дори Bellarmine мислеше, че протестантската доктрина за прощение на грехове беше добра за да умре с нея.

Въпреки това остава недоверието, че тази доктрина не е добра за да се живее с нея. Ние искаме достойна религия - религия която да ни освободи от дълга или поне да ни помогне да не задлъжняваме повече.

Святия Дух идва с прощението на греховете. Когато Петър проповядваше прощението на греховете на Корнилий: "святия Дух слезе на всички, които слушаха Словото." (Деян. 10:44; сравни с Деян 2:38) Където Святия Дух присъства, плодовете на духа също ще присъстват. Наистина има нужда да бъдем загрижени за святост и победа над греха в живота на християните. Но, това, което трябва да подчертаем е това: Божиите чада няма да изпитат победа над греха, като осъждат вестта за прощение с приятна хвала.

Духа на Фарисеите

Лаодикия каза "аз съм богат, обогатих се и нямам нужда от нищо." (Откр.3:17) Религията на Лаодикия е като тази на Фарисеите. понякога ние осмиваме и изопачаваме Фарисеите и ги правим посмешище, до степен, че не ги виждаме като нас.

Притчите на Христос бяха дадени за да разкрият религията на Фарисеите, не защото Той ги мразеше, но защото ги обичаше. Притчите отразяват основната вест на Христос до Лаодикийците.

Притчата за двамата богомолци. Двама души влязоха в храма за да се помолят, единият фарисей, а другия бирник. Без съмнение Фарисея беше много благочестив. Той беше Лаодикиец. Той благодари, когато се молеше, той благодари на Бог за много неща и отдаде хвала на Бог за своя благочестив живот. (Лука 18:11) Какво липсваше в молитвата на Фарисея? Той не поиска прощение. Той не чувстваше истинска нужда от него. И тъй като той не чувстваше нужда от прощение, той не чувстваше нуждата да прости на бедния бирник, но го гледаше с презрение. Фарисея не поиска прощение и не даде прощение. Въпреки че беше много благочестив, той изглеждаше като украсена гробница,  бял и чист, но в него имаше нечист дух. Външно той беше много праведен. Изглежда, че той нямаше недостатъци. Но религията отива отвъд външното спазване на правила. Писанието казва: "Понеже желаеш искреност вътре в човека."(Пс. 51:6) Фарисея не изискваше милост от страна на Бог, така че той не почувства никаква милост към своя брат, така че той застана пред Божия съдебен трон без милост.(Лука 18:14)

Притчата за двамата длъжници. В нея ние отново виждаме Лаодикия и Лаодикия сме ние. Един човек имаше голям дълг към царя. Когато царя заповяда да продадат този човек и всичко, което той имаше за да покрие дълга, длъжника се примоли: "Господарю, имай търпение към мене и аз ще ти платя всичко." (Мат.18:26) Царя се смили над него и му прости. Но когато той излезна, той срещна друг човек, който му дължеше няколко долара. Той хвана слугата си за врата изисквайки да му се изплати дълга.(ст.28) Този слуга, се помоли със същата молитва, с която господаря му се беше помолил: "Имай търпение към мен и аз ще ти платя."(ст.29) Но първия длъжник не искаше и да чуе. Той хвърли длъжника си в затвора. Когато останалите слуги видяха какво стана, те казаха на царя. Царя се разгневи. "Нечестиви слуго" - каза той: "аз ти простих целият онзи дълг, понеже ми се помоли. Не трябваше ли и ти да се смилиш над съслужителя си, както и аз се смилих над теб?(ст.32, 33)

Какъв беше проблема на първия длъжник? "Бъди търпелив с мен" - умоляваше той. "Аз ще ти платя всичко." Той искаше само временно прощение. Той искаше да плати за себе си. Той искаше да има връзка със своя Бог на основата на "платежоспособност". Тъй като той чувстваше, че той може да има връзка  царя, като плати всичко, беше естествено за него да мисли, че неговия слуга трябва да му плати всичко. Той не прие духа на прощение, затова той не оказа прощение. Само простения човек, може да бъде прощаващ човек.

Притчата за двамата сина. В тази притча по-младия син отиде в далечна страна и накрая се оказа в свинарника. По-възрастния син, добрият син, остана в къщи и винаги правеше това, което му е казано. В края на историята, бащата посрещна младия син в къщи с празненство, но по-възрастния син отказа да проси на своя лутащ се брат. Както Фарисея, той изчисляваше своите години на вярна служба. Той можеше да говори само за своето освещение.

В тези три притчи ни е представена трагичната картина на човешката ситуация и вестта на Христос до църквата в края на времето. Всички съгрешиха. На всички непрекъснато не им достига Божията слава.  Всички са осъдени, освен ако Бог не се намеси със Своята чудесна, несравнима благодат. Ние всички стоим пред съдебния престол нуждаещи се от милост. Но голямата трагедия е, че фарисея, длъжника който хвана своя брат за гърлото и по-възрастния син нямаха милост в себе си.

Ние трябва да наблегнем на тази точка допълнително. Грешното сърце на човека по естество не е милостиво сърце. Но човек не е осъден за това, че не може да изстиска прощение за своя брат от собственото си сърце. Защо тогава Фарисея, непрощателния длъжник и възрастния син бяха осъдени? Те отхвърлиха духа на прощение. Те не виждаха своята собствена нужда и недостатък. Техните души не бяха наситени с прощение, така че те нямаха какво да дадат. Те не жадуваха за милост, така че те не проявиха милост. А този, който съди без милост, казва Яков, ще бъде съден без милост. (Яков 2:13)

Лаодикиеца е фарисей, който е забравил, че Бога на Библията не е Бог който оправдава благочестивите. Той прави неочакваното, нечутото нещо. Той оправдава нечестивите и приема грешници (Римл. 4:5; Лука 15:2; Мат. 9:13). Нуждаещите се, бедните, отхвърлените - тези, които викат към Бог за Божествена милост и са готови да приемат Божествената милост, винаги намират себе си в Божието царство, докато добрите, уважаваните и благочестивите са изхвърлени навън.

Плода на благовестието

Естествено ние не трябва да презираме добрите дела. Писанията ясно учат, че в последния съд нашите дела ще бъдат доказателството за нашата вяра. Но понякога ние забравяме какъв вид дела този съд ще одобри. Делата няма да бъдат оценени по това как изглеждат. Много ще се явят пред съда с прекрасни дела. Но Господ ще им каже: "Никога не съм ви познавал, отидете си от Мене вие, които вършите беззаконие." (Мат. 7:23) "Защото онова, което се цени високо между човеците, е мерзост пред Бога." (Лука 16:15) Как тогава Бог съди делата? Кои са делата, които Той ще одобри в последния съд?

"И ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че седи на трапезата във фарисеевата къща, донесе алабастрен съд с миро. И като застана отзад при нозете Му, и плачеше, почна да облива нозете Му със сълзи. После ги изтриваше с косата си, целуваше ги и мажеше ги с миро." (Лука 7:37, 38)

Това, което жената направи не изглежда много впечатляващо. Всъщност, то беше доста объркващо за гостите. Но Исус беше съдията и тук Той даде пример за последния съд. Той каза: "Оставете я; защо и досаждате? Тя извърши добро дело на Мене." (Мар. 14:6) Това беше присъдата на съдията. Той каза, че това беше добро дело. Защо? Тъй като то беше предизвикано от благодарност от Божествената милост. На нея и беше простено много, затова тя обичаше много.(Лука 7:47)

Никое дело на Божиите чада - дори даването на чаша студена вода на малко дете в името на Исус Христос (Мар. 9:41) - няма да бъде забравено, ако е предизвикано от признателност за прощението на греховете. В какъв контраст са подобни дела с тези на самодоволните Лаодикийци, които дори не чувстват нуждата от прощение!

Нищо не може да докосне най-дълбоките подбуди за поведение както чувството за прощаващата Христова любов. Мотива за любовта никога няма да бъде по-голям, освен ако разберем величието на нашето прощение. Това, което произвежда истински побеждаващ живот за Бог е приемането на централната точка на вестта на благовестието: "Чрез Него се проповядва на вас опрощение на греховете." (Деян. 13:38) Автора на Евреем, декларира че съвестта трябва да е очистена от мъртви дела за да може да служим на живия Бог. Христовата кръв, която беше пролята за прощението на греховете е тази която единствена може да очисти съвестта. (Евр. 9:14, 22) Само прощението на греховете чрез кръвта на Христос, може да ни даде възможност да живеем с добра съвест. Така че, ние никога няма да можем истински да служим на Бог, ако не приемем от все сърце прощението на греховете.

Прощението на греховете е най-великия импулс за да спрем да грешим. Греха е фактор, който произвежда всякакъв вид грехове. Павел казва: "Греха няма да има сила над вас." (Римл. 6:14) Казва ли той, че това е поради факта, че сме изпълнени със Святия Дух и притежаваме вътрешния живот, който ни дава сила да постигнем победа над греха? Може би той щеше да представи това  основание. Той се докосва до това в Римл. 8. Но в Римляни 6 той казва: "Защото греха няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат." (Римл. 6:14) Благодат е просто, прощението на греховете.

Греха няма сила над нас, тъй като ние не сме под закон, но под благодат. От друга страна, греха ще има сила над нас, ако ние не сме под благодат, а под закон. Ние сме под закона, ако ние не искаме да живеем чрез прощението на греховете. Ние сме под закон ако приемем, че за миналото е платено и след това може да живеем чрез освещението. Религията на Фарисеите предлага да задоволи непреклонните изисквания на закона чрез нашето освещение. Ако това е нашата религия, ние не живеем чрез прощението на греховете и греха ще има власт над нас.

След като вината е първопричината за греха, единствения начин да се освободим от силата на греха е да се освободим от вината. Така че, когато разберем, че Христовата правда е приложена в нашата сметка, силата на Сатана върху нас е разрушена. Защо приложената правда на Христос разрушава силата на дявола? Както Павел казва, тя поставя Божия народ "под благодат". Те вече не са виновни. Христовото послушание застава на мястото на тяхното непослушание. Бог ги вижда като такива, които като че ли никога не са съгрешавали. Тъй като те имат чиста съвест, сега те могат да служат на живия Бог.

Великата истина за прощението на греховете възстановява нашата връзка с Бог. То ни дава чиста съвест с Него. Тези, които живеят чрез прощението на греховете ще разберат, че те не могат да застанат и за момент пред Бог без прощение.

Прощението не е само нужда за моментното подхлъзване. Лутер разбираше, че дори и нашите най-добри дела имат нужда от прощение. Той молеше Бог да му прости за неговите молитви, тъй като те не бяха това, което трябваше да бъдат.  Човек, който живее чрез прощението на греховете е превит от смисъла на Божията милост. Той живее като просяк. Всеки момент неговата молба към Бог е: "Бъди милостив към мене грешника." И ако той разбере, че той стои пред Бог на тази основа, той ще живее въз основата на ново взаимоотношение със своите съчовеци. Простения християнин е прощаващ християнин.

По време на съда, Бог ще се интересува повече от духа в сърцето на човека отколкото от неговото външно изпълнение. За съжаление много то тези, които посещават църква всяка седмица и дават "десятък от джоджена, копъра и кимиона" (Мат. 23:23) ще изгубят вечния живот и ще бъдат осъдени в деня на съда. Възможно е да бъдеш педантичен в религиозните задължения и въпреки това да бъдеш нетърпим, безчувствен, непрощаващ, безмилостен и с нечист дух.

"Да не злословят за никого" е Божията заповед (Тит 3:2). Но ако не сме мотивирани от благовестието ние няма да притежаваме ръцете, краката и сърцето за да изпълняваме тази Божия заповед.

"Да не злословят за никого... защото и ние някога бяхме неразумни, непокорни мразейки един друг. Но когато се яви благодатта на Бога, нашия Спасител... Той ни спаси не поради праведните дела, които ние бяхме сторили, а по Своята милост." (Тит 3:2-5)

Когато си спомним, че Бог ни спасява поради Своята милост, ние трябва да сложим ръка на устата си. Нашата връзка с нашите съчовеци е мотивирана и подсладена от елемента на Божествена милост, който се просмуква в целия живот. Ние започваме да се отнасяме с другите по начина, по който Бог се отнесе с нас.

Павел казва: "Защото всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище." (2 Кор. 5:10) Ние сме съдебно свързани. Но ние се нуждаем от нещо повече от Фарисейската правда, за да се изправим пред този съдебен процес. "Защото казвам ви, че ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите (Лаодикийците), никак няма да влезете в небесното царство." (Мат. 5:20) Ние се нуждаем от практичната правда на духа, която достига да сърцето и мотивите. Но ние се провикваме: "Господи, какво е това, което може да изработи тази правда?" Само приемането на великата вест на  благовестието за прощението на греховете ще изработи такава правда.

Никой, който обляга духа си на прощението на греховете никога няма да бъде изгубен. Човека, който направи това ще върши добри дела. Ще има плод в живота му. Неговите дела може би ще изглеждат скромни. Никой не ги забелязва. Може би дори той не ги забелязва. Но Бог ги забелязва, тъй като този човек живее чрез прощението на греховете. Неговите дела по време на съда са доказателство за великата християнска вяра - аз вярвам в прощението на греховете.

Robert D. Brimsmead