“Защото Той е нашият мир, Който направи двата отдела едно, и развали средната стена, която ги разделяше, като в плътта Си унищожи враждата, сиреч, закона със заповедите му изразени в постановления, за да създаде в Себе Си двата в един нов човек, и тъй да направи мир” (Еф. 2:14-15)

 

Когато посланието към Ефесяните беше написано, юдаизма в своята същност беше представен чрез храма. Отличителен детайл на тази постройка беше една външна пристройка, през която на тези, които не бяха юдеи им бе забранен достъп до храма под заплахата от смърт. Тази пристройка беше бариера, не като Берлинската стена, като ефект и символизъм, но бариера между свобода и робство. Тя разделяше тези, които смятаха себе си, че са близко до Бог и тези, които смятаха, че са далеко от Него (2:13).

 

Юдеите бяха успели да превърната своята религия в проводник на смърт. Божието намерение беше закона (полученото поучение) да бъде инструмент на благодат, но той беше превърнат в инструмент на потискане. Това, което беше произлязло от Бог, беше изопачено и използвано, за да служи на хората, то бе принудено да стане слуга на високомерието. Самият Бог беше принуден да стане слуга на човешката гордост. В ръцете на Израел, закона жилеше и нараняваше хората. Той изкопаваше дълбоки окопи между приятели. Той подхранваше омраза и недоволство.

 

Но, Христос унищожи “бариерата”. Храма все още стоеше когато Павел написа това, така че той явно няма предвид само разделящата стена в храма.  Стената представяше закона – смъртоносната духовност, смъртоносната религия, чрез които хората бяха започнали да мислят за себе си, като стоящи близо да Бог, докато други бяха твърде далеч.

 

Когато мъже и жени мислят, че има нещо относно тях, което  им спечелва специален статут пред Бог, това е, което определя как те принадлежат към други хора. Те се отдръпват от другите като не им дават това, което им се полага като човешки същества, които Бог обича. Христос разруши това. Той разруши закона. Той разруши разликите – независимо дали бяха истински или въображаеми, в етичните основи на хора или групи от хора. Юдеите мислеха, че техния отказ да позволят на езичниците да влизат в техния храм беше ратифицирано от Бог. Но то не беше. Бог не одобрява каквато и да е религиозна практика която задушава отношенията между хората и ограничава свободното движение на любов между един човек и друг.

 

Когато Христос възкръсна от мъртвите Той: “дойде и благовествува мир на вас, които бяхте далеч, и мир на тия, които бяха близо." (Еф. 2:17) Тези, които бяха близко имаха нужда от вестта на Христос нашия мир точно толкова, колкото тези, които бяха далеко, което означава че тези, които бяха близо, не бяха близо. Те бяха толкова далеко, колкото всеки останал. "Понеже Христос изпълнява целта на закона, да се оправдае всеки, който вярва." (Римл. 10:4). Когато религията е използвана за установяване на претенции за притежание на Бог, тя е социално пагубна, където и да е открита. Само Христос е достатъчен. Чрез него всички имат достъп до Бащата.

 

Нека Бог да разруши всички подобни закони, за да може Христос да бъде всичко във всички.

 

Рон Алън