Кой е Бог и кой съм аз

Като дипломиран съветник, аз съм устроен да вярвам, че хора със сериозни проблеми или пристрастия, не могат да изпитат радикални промени в живота си, без да получат значима помощ от други хора. Обаче, моят опит ме е убедил, че има определени изключения на това правило и че тези изключения винаги включват личности, чиито мисловен процес е променен, от променяща живота среща с Бог.

Например, преди три години се запознах с млад мъж, който беше въвлечен в безкраен цикъл на себе унищожителна пристрастеност. Физически, той беше внушителен, 187 см. висок и 90 км. тежък, който за няколко години беше въвлечен в живот на употреба на алкохол, наркотици, сменящ една жена с друга и имаше избухлив темперамент, който често го въвличаше в сбивания.

Когато в затворът, в който излежаваше присъда, той ми каза, че накрая той е стигнал до дъното и наистина е срещнал Бог за пръв път, аз бях скептичен. Но след като го наблюдавах през последните три години, виждайки го да заема служба в местна църква, виждайки го да се оженва за прекрасна християнка и виждайки го да обръща гръб на наркотиците, сексуалната пристрастеност и избухлив темперамент, който контролираше неговият живот, аз бях убеден, че това не е "светкавично покаяние в затвора". Нито той е единичен случай. Аз мога да спомена поне три други случая в последните няколко години, които ми напомнят, че Бог не само променя живота ни, но понякога го прави по най-драматичният начин.

Снимки на Бог

Най-интересната колекция от картини, които притежавам е серия от картини, които получих от две групи в основното училище. Едната група беше от детската градина а другата, втори клас. Иронично, но картините на децата от детската градина са много по-творчески и с по-богато въображение отколкото теза на второкласниците. По-малките деца бяха по-склонни да представят Бог, като приятел, някой с когото си играят или жена, отколкото тяхната по-възрастна противоположност, които вече бяха оформени да вярват, че Бог е велик, че Той е от мъжки пол, има брада и корона. Моите изследвания на детски картини, също така ме научиха, че при малките деца има много здрава връзка в начина, по който те приемат Бог и начина, по който те гледат на своите родители или семейна ситуация. Например, деца, които са били сексуално изнасилени от своите религиозни родители често отразяват тяхното объркване и двусмислие относно Бог и църквата в техните рисунки на семейството.

Също така, учудващо е да видим, че малките деца нямат задръжки, когато ги помолим да нарисуват картина на Бог; повечето от тях не се замислят да създадат своят личен образ на Всемогъщия. Учениците от гимназията и колежа от друга страна не желаят да имат нищо общо с тази дейност. Но след като много хора станат възрастни, те отново са готови да създадат детайлна картина на Бог, не с моливи или четки, но с картинни думи. Думите не са нищо повече, отколкото символи и е интересно да видим как личности, които никога не биха се опитали да нарисуват картина на Бог, не се замислят и създават възможно най-детайлната и догматична картина на Бог, чрез символизма на думите. Emile Durkheim, френски социолог, беше една от първите, която наблюдава, че всички ние сме склонни да пресъздадем Бог в нашият образ. Различни етнически групи проектират техните расови черти върху Бог и всяка религия (всяка християнска деноминация) проектира своята система на вяра върху Бог, така че, Бог става Методист, Мюсюлманин, Мормон или Адвентист. Независимо дали говорим относно вярвания или различни версии на "истината", Бог не може да бъде затворен в нашите доктрини или формули. Целта на доктрината не е да постави Бог в кутия, приемайки, че ние притежаваме дръжките на разбиране на истината, но да ни снабди с вдъхновяващи моментни снимки на един неразбираем Бог, който ще ни мотивира да служим на човечеството.

Улавяйки голямата картина

Учудващо е, колко много можем да научим относно едно семейство само от разглеждане на семейният им албум. Чакайки в дома на едно семейство от моята църква, докато домакинята отговаряше на важно телефонно обаждане, аз получих добро образование от техният албум. Аз срещнах нейният съпруг и четири деца. Научих техните години и се запознах с интересни неща от семейните им връзки. Запознах се с много от техните хобита и навици, как прекарваха ваканциите си, и различните къщи и коли, които те са притежавали. Дори техните индивидуални характери, бяха открити до известна степен от вида снимки, които те бяха правили през годините. Аз научих повече за петнадесет минути, разглеждайки албума им отколкото ако разговарях за часове с майката на това семейство. Но по-важно, отколкото личните части на информация, която аз открих за тези пет души, беше голямото чувство за семейство, което се излъчваше от тези страници.

Както много консервативни християни, аз израснах бидейки поучаван, че познанието на "истински доктрини" е много важно, ако някой иска да оцелее духовно и да расте в Божията благодат. В училище бях бомбардиран с ръководства за изучаване на Библията и доказващи доктрините текстове, които ме изпълниха с информация относно Библията, но не произведоха интимност с Бог или желание да познавам Исус лично. Аз бях насилствено хранен от дървото на познанието до такава степен, че изгубих апетит за дървото на живота.

Докато не знаем кой е Бог в нашият живот, ние не можем наистина да знаем кои сме ние. Здравословна любов към себе си се основава на здравословно разбиране и приемане на Божията любов за нас. За това е важно да разберем кои сме в Христос, тъй като изглежда, че има твърде много объркване относно идентичността дори в живота на изповядващи християни днес.

В средно американско семейство, едно дете чува десет отрицателни изказвания, за всяко положително изказване което е направено. Позволете ми да повторя това. В средно американско семейство, едно дете чува десет отрицателни изказвания, за всяко положително изказване което е направено. Запитайте се, дали това заключение е истина във вашият живот. В средно американско семейство, едно дете чува десет отрицателни изказвания за всяко положително изказване което е направено. Ако това е било истина във вашият живот или близко до истината, в такъв случай по всяка вероятност вие се борите с дълбоки чувства на несигурност или дори себе омраза. Но, домът не е единственото място за негативност.

Дори в този "осветен век на образование" училищната обстановка не предлага нищо по-добро на нашите деца отколкото домът. Тук отново изследванията откриват, че "учениците чуват седем отрицателни изказвания, за всяко положително изказване направено от техните учители." Трудно ми е да повярвам това, но то е истина, то е изтрезняващо. Учениците чуват седем отрицателни изказвания, от техните учители, за всяко положително изказване. Тези изследвания не включват църквата, но традиционно църквата е по-склонна да ни каже, че ние сме грешници, че сме мъртви, че нашето естество е зло, отколкото дома или училището. Факт е, че църквата е източника на този вид мислене. Твърде много християни виждат себе си, като безпомощни грешници, жертва на първородният грях и като резултат на това имат по-понижено самочувствие отколкото средният американец.

Твърде много от нас, християните, сме приели идеята, че смирение и самочувствие са представители на противоположни полюси, които трябва да бъдат подържани в постоянен баланс. Такъв вид мислене води до духовна шизофрения. Колкото повече харесвам себе си, толкова по-виновен се чувствам. Ние виждаме смирението като единствената защита срещу еретичеството на любов към себе си. Но в реалност, противното на това е истина. Искрено смирение, може да се развива и пораства само в обстановката на здравословно самочувствие. Смирението не е да омаловажаваме себе си, но то е свързано с издигането на Бог. Както C. S. Lewis казва: "Смирението не е красива жена, претендираща че е грозна или интелигентен мъж, претендиращ че е глупав. Вместо това, то е да признаем, че всяко добро нещо идва от Бог и трябва да бъде използвано за прослава на Бог, а не на себе си." Само човекът със силно и здравословно самочувствие може да използва своите дадени от Бог дарби за прослава на Създателя. По-несигурните личности непрекъснато ще се стараят да прославят себе си. Истинско смирение и здравословно самочувствие са едно.

Като духовен пътник и съветник, бях много впечатлен и благословен от книгите и учението на Neil T. Anderson. Този човек ме предизвика с най-основният въпрос в живота: "Кой си ти?" Моят естествен отговор, беше прост: "Аз съм Стийв Дейли." "Не", каза той, "това е твоето име." "Кой си ти?" "Аз съм пастор в La Sierra University." "Не", каза той, "това е професионална позиция, която ти заемаш." "Кой си ти?" "Аз съм съветник и учител." "Не, това е нещо, което ти правиш." "Аз съм съпруг и баща." Не, това са взаимоотношения, с които ти си обвързан." "Аз съм християнин." "Не, това е твоята религиозно предпочитание." "Кой си ти?"

В този момент аз разбрах, че с нищо нямаше да ми помогне ако кажех, че аз съм американец, защото това щеше да бъде моята националност. Дори можех да твърдя че съм мъж, висок 182 см. и тежащ 80 кг. Но неговият отговор щеше да бъде: "Това е твоята височина, тегло и пол. Ако изгубиш краката си, кой си ти?" Неговият аргумент беше прост. Истинската идентичност не може да се основава на вид, позиция, притежание, заплата, титли, образование, професионални постижения или какъвто и да е вид постижения. Тези, които изглежда, че имат всичко, основано на такива външни характеристики, са хора, които са много далеко от притежаването на вътрешна сигурност, защото те отчаяно се опитват да намерят значение и задоволство чрез неща, които не могат да съществуват вечно. Формулата, която учи, че: външност+изпълнение+постижение+възхищение=значение и идентичност, е фалшива. Павел казва: "Ние не признаваме никого по плътта." (2 Коринтяни 5:16) А най- "завършеният" мъж, който някога е живял, стигна до заключението, че всички външни човешки постижения = безсмислие. (Еклесиаст 1:2)

Единствената формула на "уравнението за идентичност", която работи в Божието царство е: "ти+идентичност в Христос = цялост, причина и значение на живота." С други думи, единственият истински отговор на въпроса, "Кой си ти?" е Божият отговор.

Кой съм аз?

Аз съм Божие дете (Йоан 1:12)

Аз съм Христов приятел (Йоан 15:15)

Аз съм ново създание (2 Коринтяни 5:17)

Аз съм примирен с Бог (2 Коринтяни 5:18)

Аз съм Божий син (Галатяни 3:26, 28)

Аз съм Божие творение (Ефесяни 2:10)

Аз съм светец(1Коринтяни 1:2)

Аз съм праведен и свят(Ефесяни 4:24)

Аз съм скрит с Христос в Бог (Колосяни 3:3)

Аз съм враг на дявола (1 Петрово 5:8)

Аз съм избран от Бог, свят и нежно обичан(Колосяни 3:12, 1 Солонци 1:4)

Аз съм гражданин на небето, вече седящ там (Филипяни 3:20, Ефесяни 2:6)

Когато приема Исус, като мой Спасител, моята идентичност в Христос е твърдо установена. С други думи, няма нищо, което дявола може да направи за да промени кой съм в Христос. Неговата единствена алтернатива е да ме заслепи относно тази реалност, като ме накара да повярвам лъжа относно себе си. Въпреки, че съм ново създание и ми е била дадена нова природа, аз съм принуден от моята стара природа да вярвам, че греха е все още контролиращата сила в моят живот. Дяволът използва отрицателни обстоятелства, за да започне война с умът ми. Той ме бомбардира с всякакъв вид обвинения, така че, моето мислене да бъде доминирано от отрицателно мнение за мен. Той прави всичко възможно, за да ме накара да повярвам лъжите му. "Аз не съм добър", "Аз не съм по различен отколкото бях преди", "Аз съм лъжец", "Аз съм измамник", "Аз съм изгубен."

Като християни ние можем да изберем да вярваме на тези лъжи и да продължим да бъдем доминирани и оформяни от нашето старо естество и не сполучим да преживеем истинска промяна в нашето мислене и поведение или ние ще приемем нашето ново естество и идентичност в Христос и ще бъдем "преобразени чрез обновяването на умовете си" (Римляни 12:2), като приемем гореспоменатите Божии обещания. Много християни, са като орлето, което е било спасено от един фермер и отгледано в кокошарника му. То никога не разбра че е орел, тъй като всичко, което виждаше наоколо бяха пилета. Пораствайки, то мислеше като пиле, звучеше като пиле и дори се държеше като пиле. Днес църквата е пълна с орли, които са избрали да звучат и да се държат като пилета, защото те не разбират тяхната идентичност в Христос. Добрата вест е, че след като индивидуално открием и предявим претенции за нашата нова идентичност в Христос и се научим да летим чрез Неговият Святи Дух, ние няма да третираме другите орли в църквата повече като пилета.

Строителната бригада на Дърводелеца

По всяка вероятност, сте забелязали надписа който казва: "Моят шеф е юдейски дърводелец." Но какво означава, да бъдем част от строителната бригада на Христос? На най-фундаменталното ниво, това означава, че ние сме в бизнеса на изграждане на хората, а не на тяхното разрушаване. Твърде често в моята опитност, дори и след като станах християнин, аз съм виновен в това, че вярвам на лъжите на дявола относно себе си и други и за това избирам да критикувам и да проклинам вместо да заздравявам и да благославям. До голяма степен, такива думи стават "себе изпълнени пророчества" в моят живот или живота на тези, към които се обръщам. Това е особено истина в живота на деца, които са критикувани от техните родители. Но когато наистина разберем и приемем нашата идентичност в Христос ние получаваме сила, да видим себе си и други от съвършено различен ъгъл. Не само аз съм този, който е Божие дете, но ти също си Божие дете.

Всяко обещание което приемам за себе си е приложено за теб също. Моят език се превръща в магическа пръчка, която непрекъснато дава сили на други да открият кои са в Христос, така че и те да могат да напуснат разрушаващата бригада на дявола и да се присъединят към строителната бригада на Дърводелеца. До завръщането на Христос, ние всички сме грешни човешки същества (1Йоан 1:18; Галатяни 5:16; Римляни 7:14), но нашата цел не е да се концентрираме върху нашите грехове или греховете на другите. Нашата цел е да гледаме към доброто в другите и да го затвърждаваме, не защото аз казвам това или някой друг проповедник го казва, но защото Бог, го казва:

"Не позволявайте на никаква нездравословна дума,

да излиза от устата ви, но само такава дума,

която е добра за възпитание, според нуждата на момента,

за да даде благодат на тези, които слушат."

(Ефесяни 4:29)

Бог ни вижда като светии и ни нарича светии. Когато започнем да виждаме себе си и нашите вярващи приятели като светии, ще бъде по-вероятно тези, които са в света, също да ни наричат светии.