„Ето стоя на вратата и хлопам, ако някой чуе гласа ми и отвори вратата,

ще вляза и ще вечерям с него и той с мен.” (Откр. 3:20)

Този стих съдържа прекрасни неща. Той казва истината относно Бог, а също така и истината относно нас. Тук виждаме картина на прославения Христос, Който стои пред къщата на някого и се надява, да бъде поканен вътре.

На друго място в Писанията Исус ни учеше да чукаме и вратата щеше да бъде отворена за нас, но тук Той е Този, Който чука, Бог е Този, Който се моли, Който иска да влезе. Бог, Твореца на света каза: „Нека създадем човека по Нашия образ” и сега го виждаме да иска разрешение за да може да има интимна връзка със своето собствено творение. Удивително е, че той трябва да чука на вратата. Защо не влезе без да чука? Какво означава, че Бог трябва да попита за да бъде приет?

Младеж харесва младо момиче. Първоначално той я наблюдава от далеко. Но след това той се приближава, за да се запознае с нея. Когато тя му се усмихва, той е окуражен. Той предприема риска да я покани на среща, да и купи цветя. Той е изпълнен с необуздано очакване. Но той трябва да бъде въздържан. Той трябва да упражнява въздържание. Това е прекрасно дело, изящно и финно. Това е начина, по който то трябва да бъде извършено, тъй като той не иска само той да  предяви претенции за нея, той иска тя също да го притежава. Той няма да бъде задоволен, освен ако тя не го обича.

Също така е и с бог. Той желае нашите чувства. Той е преизпълнен с любов към нас. Той притежава реки от привързаност, океани от милост. Но Той се въздържа, Той пристъпва тихо. Той стои на вратата и хлопа. Такава е нежността и деликатността на Бог.

Факта, че на Христос е необходимо да стои и чака, за да бъде оценен от хората е смазващо обвинение за затвореността на човешките сърца за Бог. Ние наистина притежаваме изтънчен антагонизъм към Бог. Казвайки това имам предвид, че не са много тези от нас, които отхвърлят Бог чрез безмилостни и порочни обиди. Вместо това, ние сме се научили да подържаме нашата враждебност към Него, като увеличаваме звука на другите си интереси, така че да не можем да чуем чукането на вратата.

Бог ни е дал ужасна свобода – свободата да бъдем свободни от Бог. Тази свобода ни казва за Божията любов. Той ни обича толкова, че никога няма да бъде доволен от своята връзка с нас, освен ако ние Го искаме, ако ние Го искаме във всеки аспект на нашия живот, искаме Той да бъде нашия постоянен гост, така че Той да може да украси дома ни със своето присъствие. Нека Божията любов да влезе през вратата на вашия дом и да остане там.