Много от моите приятели не са съгласни с мен относно този въпрос, а някои от тях са по–умни от мен. Моите убеждения в тези няколко страници бяха извоювани много трудно. Аз не наследих доктрината за съботата. Аз я приех неохотно, под натиска на култура, църква, семейство и работа. Много години по–късно, когато моят приятел Робърт Бринсмиид, се отказа от пазене на съботата и писа надълго срещу нея, аз преразгледах всичко и затова публикувах книгата, “Забравеният ден.”

     На денят за почивка, не му е дадена почивка поради борбите относно него през вековете. Изследователите са изненадани от това, колко много книги християните са написани по въпроса за съботата. Най–теологичната книга против съботата  в днешно време, “От съботата до Господния ден”, ни напомня, че тези, които мислят, че въпроса може да бъде решен лесно, не разбират теологичната широта на проблемите, които той съдържа. Както редакторът Д. А. Карсон посочва: “Това е една от най–трудните теми в изследване на взаимоотношенията между заветите  и в историята на развитие на доктрините.” (Събота до Господния ден стр.17)

     Някои по-обикновени християни не виждат причина този въпрос да бъде тема за дебат.  За тях изглежда очевидно, че поне девет от десетте заповеди са задължителни за всеки от началото на времето и ще бъдат задължителни завинаги. Те питат дали Бог даде една временна заповед, определена само за юдеите и то за кратко време? Тези вярващи не виждат причина, хората да разделят това, което Бог е съединил. Всичките десет заповеди, казват те, са валидни за човечеството завинаги.

     Други християни, не толкова теологично опростени, казват за съботната заповед: “Решителен важен материал”, “основна важност” и “почти чудовищен обхват” на този закон. Те я свързват с доктрината за Бог, за откровение, за Божията вечност и човешкото временно добро, с Библейската концепция за сътворението, като основа за завета, и в Новият завет като изпълнение на святата причина за изкуплението. (Карл Барт, Църковна догматика стр. 49,57)   

     Барт  достига до там, че казва:  “Заповедта за съботата обяснява останалите заповеди или всички други форми на заповедта. Така че тя трябва да бъде поставена в началото. Той цитира Де Куервейн одобрително: “Където святия ден стане човешки ден, обществото и човечеството загиват и демоните започват да управляват...” (Църковни Догматика, том ІІІ, стр. 53)

     Библията споменава съботата по име около 149 пъти.  Пропорционално Новият завет съдържа повече стихове, отколкото Стария завет. Докато количеството не бива да бъде обърквано с качеството, статистиката е впечатляваща, когато е сравнена с оскъдността на текстове за Господнята вечеря и Кръщението в Новия завет или за обрязването в цялата Библия.

     Библейските коментари и теологични статии, написани през последните десетилетия, контрастират значително с подобни статии като тези от 19 век.  Най-ранните статии приемаха, че промяната от събота към неделя беше направена с благословението на църквата и подкрепата на апостолите. Теолозите вече не приемат това твърдение за вярно. Например, модерните коментари върху Евангелията свободно признават, че Христос не се противопостави срещу съботата, но срещу Фарисейската перверзия за съботата. Книгата редактирана от Карсън признава, че Христос пазеше закона за съботата. Също така се твърди, че Деяния казва, как първите християни продължаваха да пазят съботата, както по-късната църковна история документира:

“Съботата беше институция твърде централна за юдаизма, така че беше невъзможно да е направен опит за промяна, без това да доведе до враждебна реакция и преследване, но няма доклад за преследване относно съботата. Вместо това, ранните юдейски християни са използвали пазенето на съботата, за да проповядват Исус като Месия. (А.Т.Линкълн, “От събота, до Господният ден, Библейска и Теологическа перспектива,” “От събота до Господният ден”, Карсън, стр.365)

     Има само един текст в цялата Библия, който може да бъде изтълкуван като негативна забележка относно съботата и това е Колосяни 2:16. Така че  пред християните е поставена възможността да отсъдят  149^те стиха с единия или единия със 149^те. И нека напомним, че Писанията непрекъснато ни увещават, че всяко нещо трябва да бъде установено “от устата на двама или трима свидетели.” 

     Богослови като Лохси и Франсис казват, че проблема, който се дискутира в Колосяни не е nomos (закон) /тази дума се намира на повече от 100 места в Галатяни и Римляни, но нито веднъж в Колосяни/. Вместо това, проблемът е “така наречената фалшива философия” или измамна философия, занимаваща се с “човешки доктрини и заповеди”, относно “себеунижение и суровост към тялото” и “служба на ангели” (Колосяни 2:8,18) Такива създадени от човека заповеди, споменати в контекста на Колосяни 2:16, са свързани с постене по време на святи дни и не принадлежаха към Декалога. Колосяни 2:16 настоява, че на никой не бива да му се позволява да създава закони и правила за вярващите, относно начина по който те трябва да пазят святите дни. Текста взима за дадено пазенето на дни, но отхвърля аскетични практики по време на тези дни. Стихът не говори срещу пазенето на такива дни повече, отколкото срещу ядене и пиене, (споменати в същия стих).

     Някои интерпретират Павловото мълчание по този въпрос да означава, че четвъртата заповед не е валидна за християните. Но мълчанието може да означава, че той я приема за дадена. Откровенията в Старият завет понякога пренебрегват съботата за векове, но теолозите признават, че юдеите са я пазили през тези векове. Настрани от факта, че историческите книги, които покриват стотици години, не споменават специално съботата, книгите на Йов, Псалми, Притчи, Еклисиаст и Песен на песните, не я споменават също. Но никой не се съмнява, че читателите и писателите на тези книги са я пазили.

     Признавайки, че Писанията (с изключение на Колосяни 2:16) препоръчват седмия ден събота, някои прибягват до аргументи относно заветите, за да премахнат съботата. Но изглежда, че най-добрите теолози признават, че всичките завети в Писанията са варианти на Вечния завет. Затова е иронично да поставяме ясна разлика между завета от Синай и Новият завет и да предлагаме, че те са противоположни.

     Синайският завет е отговор на Авраамовия завет. Виж Псалом 105:9-11, които стихове са много ясни относно този въпрос.

     Думата “нов” във връзка със завет, всъщност означава “подновен”, както е и с “новата земя” и “новото сърце”. Според Евреем 8:8-12, същността на закона, произнесен при изхода  е записан сега в сърцата ни. 2 Коринтяни 3 глава не казва, че идолослужение, богохулство, непослушание на родители, убийство,  прелюбодейство, кражба, лъжа и пожелание а също така и не пазене на съботата, са осветени от кръста. Не, те казват, че всичките закони (дори законите в Новият завет) стават проводници на смърт, ако хората ги проповядват без вестта на благовестието и Святият Дух.

Лична причина

До тук аз се опитах да адресирам някои важни аргументи, които се появяват в дискусии относно съботата. Бих искал да прибавя моята лична причина за пазене на съботата.

     Основното задължение в живота е богослужението (Матея 4:10). Ако нашето внимание относно богослужението е правилно, всичко останало ще бъде наред. Всичката неправда произлиза от безбожието. (Римляни 1:18)

     Ако нямаме време отделено на страна за важни задължения, те биват забравяни. Освен ако Бог не назове времето за богослужение, всички останали предложения са без авторитет – и от тук идва необходимостта от четвъртата заповед.

     Ние сме създания на време и като такива се нуждаем от редовна промяна в умственото, физическо и духовно здраве.  За това имаме лято и зима, ден и нощ, работа и почивка. Дори примитивните езичници, виждаха нуждата от святи дни и най–мъдрите философи като Платон, подкрепяха тази практика. Съботата от Писанията е в съвършена хармония с човешката природа и с право е наречена “удоволствие” или както евреите казват “лукс”. Християните на двадесети век, живеят в свят на бързина, информация и изискване за тяхното време, и имат всяка причина, за да бъдат благодарни за специален църковен ден, семеен ден, почивен ден, “свята на Господа, почитаема.” (Исая 58:13)

     Аз призовавам всеки читател да намери по–голямо благословение, което Бог можеше да даде на Неговото семейство от вярващи, отколкото разрешението да освободят себе си от всички светски дейности и тревоги за цял ден. Може ли да има нещо по-добро, отколкото ден прекаран в преклонение пред Него, в братство един с друг, и в християнска служба? Денят на Бог води към дома на Бог и към думите на Бог, които ни говорят за Сина на Бог, който предложи на всички спасението на Бог. Защо вярващите се нуждаят по–малко от това благословение днес отколкото верните в старите времена?

Едемската събота е вечна

Някои казват, че съботата е спомената в Битие 2:1-3 само като загатване за времето, когато ще бъде дадена на Израел като задължителна. Те твърдят, че истинският произход на съботата е времето, когато Бог даде манната, хиляди години след Едем. Аз твърдя, че едно подробно изследване не подкрепя тази идея. Следващите осем точки обясняват моята позиция.

1.      Всички са съгласни, че почивката, за която се говори в Битие 2:1-3, води началото си от първия седми ден, и не изглежда, че съществува видима причина, за разделяне на благословението от почивката за цели векове. Наистина много теолози виждат теологичната причина в Битие 1 глава, като прелюд към кулминацията в учредяване на съботата в първите стихове на Битие 2 глава.

2.      В Битие 1:20, 22,  24-26 и 28 ние четем, че Бог моментално благослови работата, която извърши през първите шест дни на сътворението. Битие 2:2-3 изглеждат като ясен паралел на тези стихове и като такива, Неговото благословение и освещение на съботата, трябва да е станало също така както при другите дни.

3.      В четвъртата заповед ние имаме друг паралел между това, което се е случило в първите шест дни от сътворението и това, което стана на седмият ден. Забележете времето в Изход 20:11: “Защото в шест дни, Бог направи небето и земята... и си почина на седмия ден; затова Той благослови съботния ден и го освети.” Всичките четири глагола са в минало време. Никой не оспорва, че първите два се отнасят относно седмицата на сътворението. Зависимостта на това, което Бог направи, определя ясно, че благословението и освещението, станаха по едно и също време с почивката. Последната фраза, “и я освети”, няма смисъл, освен ако съботата беше обявена и отделена за хората при сътворението. Еврейският термин използван в този пасаж се появява непрекъснато в Писанията, свидетелствайки за обявяването на нещо публично.

4.      Четвъртата заповед потвърждава, че седмия ден беше вече съботата във времето, когато Бог я освети, не хиляди години по–късно.

5.      Информацията в Битие 2-4 глави доказва факта, че хората работеха и служеха на Бог. Те се нуждаеха от специално време за почивка и възхвала на Създателя. Защо това трябваше да се отрича до Синай?

6.      Няма споменат момент в Писанията за мемориал, който да е установен хиляди години след случая, който той символизира. Изход 16 глава потвърждава Едемският произход на съботата. Текстът адресира съботата, като  такава, за която израилтяните знаеха какво е. Езикът е твърде обикновен, за да бъде първоначалното въведение, което те имаха за такава важна институция. (Сравнете я с представянето на Пасхата в глава 12.) Основната тема на Битие 16 глава е даването на манната, а не пазене на съботата.

7.      Авторът на Евреем 4 глава прави разлика между “почивката” в Ханаан и съботната почивка, “в която се е влезнало” , от времето когато “работата свърши”, което е от Сътворението. Аргументът в тази част на главата е, че от “създаването на света”, има духовна опитност на почивка, предложена на вярващите. Както почивката в първата събота и почивката от странстването в Ханаан са символ на благословението предложено на тези, които престават да се уповават на собствената си работа а се доверяват на завършената работа на Христос.

8.      Моралната природа на съботната заповед показва, че тя води началото си от Едем. Тестът за един вечен морален закон е дали той се заражда от връзката между Бог и човечеството. Всички са съгласни, че останалите девет заповеди произлизат от взаимовръзката на Бог с мъже и жени и са свързани с човечеството от времето на сътворението. Естествено, съботата е зародена от взаимовръзката между Бог и човек. Фактът, че ние сме Божие създание е основата на всяко богослужение и морал. Ако хората бяха пазили съботата вярно от самото началото, никога нямаше да има атеисти или езичници.

Интересно е да открием, че в оригиналния еврейски текст, центърът на десетте заповеди е фразата, “седмият ден е събота”. По–нататък, цитираната причина, поради която трябва да помним този ден е, че Бог направи небето и земята. Това естествено не е еврейска причина. Заповедта не включва никакви церемониални подробности или ритуали за жертви. Тя просто поканва човечеството да си почине от светски дейности и да освети деня, който Бог посочва.  Допълнително, когато Новият завет споменава Декалога, той приема за дадено, че той е все още в сила. (Ефесяни 6) Само четвъртата заповед обяснява правото на Създателя да създава закони. Тя единствена дава основата за богослужение и послушание. Без тази заповед, законът можеше да бъде продукт на всеки езически бог или странстващ номад, който твърди, че е Бог. Само четвъртата заповед започва с “Помни...” Тя е най детайлната, дългата и изчерпателна от десетте и заема една трета от Декалога.

       Първата плоча на заповедите ни казва на кого да служим, как да служим (не с подобия, но в дух и истина), начин на служба (с почит), и времето за служене. Християните не се ли нуждаят все още от тези неща днес?

Дори мястото на този закон е важно. Тези, които желаят да премахнат тази заповед, трябва да преминат през три други, явно вечни заповеди ако искат да дойдат от една посока, или да преминат през шест други, явно вечни заповеди, ако те дойдат от другата посока. Тя е оградена от Божествено вдъхновение и Божествен произход.

     Заповед, обявена лично от Бог и написана с Неговия собствен пръст, може да бъде анулирана само по същия начин, по който Той я даде. Такава инструкция не съществува. Също така забележете, че единствените положителни заповеди, четвъртата и петата, се отнасят за двете институции в Едем, които са източника на десетте заповеди.

Исус и съботата

     Христос пази съботата, както през живота си така и в смъртта си. Единственият цял ден, който Той прекара в гроба, беше съботата. През целият си живот, Той рискува мисията Си, за да покаже как съботата трябва да бъда пазена. Той направи за съботата това, което направи и за останалите девет заповеди – Той ги освободи от изкривяванията, които не бяха в Писанията. Той направи седем чудеса в събота и я обяви за ден, в който да се празнува Божието изкупление.

     Формата на критицизъм ни напомня, че евангелията са запазили само детайли, които са от значение за църквата след кръста. И те съдържат много забележки относно съботата.

     Вземете под внимание учудващият обсег не само от хора, загрижени за чудесата в събота, но също така и в аргументите, които Исус използваше, за да обясни своите дела по време на съботата. Чудесата включваха мъже и жени, млади и стари, хора в синагогата, в дома и някои други места. Защитавайки реформите си, Христос се аргументираше от началото на съботата в Едем (Марко 2:27), от законите за съботата в Старият завет, от Старозаветната история, от късните пророци, от провидението на Бог, от всекидневната опитност, от човешка логика и от Неговата позиция на Господ. В допълнение Той апелираше към съвестта. (Виж Марко 2:27,28; Матея 12:3-12; Йоан 5:17; Марко 3:4; Лука 13:15-16; Матея 12:6-8; Лука 14:3; Йоан 5:16,17; 9:13-16.)

     По нататък в своята последна проповед Той спомена двата случая, падането на Ерусалим и края на света. Исус увещаваше апостолите да се молят относно пазенето на съботата по време на преследване и криза. (Матея 24:20)

     Няма доклад за никаква друга институция, за която Христос да е работил толкова много за да я защитава и увековечава, както седмия ден събота от четвъртата заповед. Какво повече можеше да направи Той?

Съботата като притча

Сега ние идваме до най-важната точка. Съботата е жива притча от благословението на благовестието. Физическата почивка на седмият ден, e знак за почивката на сърцето, която имаме през цялата седмица, поради завършената работа на Христос. “Ние, които вярваме влизаме в почивката.” (Евреем 4:3) Точно преди първото Новозаветно загатване за съботата, ние чуваме Христовата велика покана, да получим Неговата почивка, която е в резултат от вяра в Него и Неговата завършена работа. (Матея 11:28-30)

За християните днес

Съботата на юдаизма с потискащите си закони и ритуали, приложими за жертвите и храма е изчезнала за винаги, а също така допълнителните закони, които обкръжаваха повечето от десетте заповеди, както са записани в Петокнижието. Но съботата от Едем продължава да съществува. Тя беше за първият мъж и първата жена; също така, тя е и за последния мъж и последната жена, а също и за всеки мъж и жена във всички времена.

Дезмънд Форд