Теологичната дилема:

Връзката между закон и благодат

    Мартин Лутер каза, че всеки, който може да обясни правилно връзката между закон и благодат е истински теолог. Проблема е очевиден. Ние знаем, че Бог е Бог на закон, в противен случай всичко във всемира щеше да бъде непредсказуемо. Когато сутрин излезем от нашите домове, знаем, че няма да започнем да се издигаме нагоре, ние знаем какво ще се случи. Ние очакваме дъжда да вали, слънцето да грее и сезоните да се сменят. Бог е Бог на закон и както C. S. Lewis каза много отдавна; има два факта, които вярващите и невярващите разбират много бързо: че те трябва да се държат по определен начин, но те не го правят. Също така има и морален закон. Дори и най-лошите от всред хората знаят повече относно задължения, отколкото най-добрите. Всеки знае, че трябва да бъдем любезни, състрадателни, сериозни, чисти, верни, но да прилагаме това на практика е друг въпрос. Така че това не е само теологичен проблем, но за много от нас той е и практичен. Тъй като нашите идеали са като звездите, ние се реем в тях, но никога не ги докосваме, ние чувстваме, че Божия идеал за Неговите деца е по висок, отколкото нашите най-високи мисли могат да постигнат. Никой от нас не е достигнал приблизително близко нашите собствени идеали и всеки, който притежава здрава съвест е осъждан от нея поне сто пъти дневно. Един от великите реформатори каза, че ако не беше благовестието, той щеше да умре, тъй като неговата съвест го осъжда твърде много пъти дневно.

Така че, това е един от аспектите на закона, ние знаем какво е правилно, но не можем да го достигнем, тъй като притежаваме паднало естество. Неусетно нашите крака тичат след злото, нашите мисли след оскверняване, фантазиите извират една след друга и задушавайки ги трябва да казваме: “това не е от Христос.” Павел познаваше борбата добре, когато каза: “Нещата, които трябва да върша, не ги върша, а нещата, които не трябва да върша, тях върша. Окаян аз човек, кой ще ме избави от тялото на смъртта?” Яков казва, че ние грешим в много неща. Исус каза: Когато се молите, искайте прошка, прости ни греховете”. Така че Новия завет приема за дадено, че християните имат съзнание за закон, те познават правия път, но за тяхно разочарование те не могат да вървят в него, и изпитват болка, която ги води към покаяние.

След това се явява темата за благодатта. Не трябва да проповядваме много относно закона, тъй като всеки знае за него. Убиеца знае, че не трябва да убива, крадеца знае, че не трябва да краде, този, който злоупотребява, знае, че не трябва да го прави и прелюбодееца, знае, че трябва да прелюбодейства. Но относно благодатта трябва да проповядваме, тъй като нашето естество не познава благодатта. Благодатта е изненадващо откровение. Великия Съдия, великия Суверен, великия Цар, който знае всичко за мен трябва да ме накаже. Със сигурност Той не трябва да ми позволи да бъда наблизо до мястото, където Той живее. Но благодатта казва, че Бог не ни награждава според нашите грехове или наказва според нашите престъпления и че Той е извънредно добър и милостив, прощаващ неправда, престъпление и грях. Позната ни е картината в Лука, когато той казва, че Бог е добър с неблагодарните и злите. Много от нас са чувствителни относно неблагодарност. Когато Христос излекува десетте прокажени, само един се върна, за да Му благодари. Инстинктивно знаем, че десетимата трябваше да дойдат и да Му благодарят и всеки един от нас е наранен от такъв вид неблагодарност. Но тук виждаме Бог, който е добър към неблагодарните и злите, който изпраща дъжда си както на добрите, така и на злите и заповядва на слънцето да грее на злите и на добрите. Така че небесата, където слънцето грее за всеки от нас, ако имаше само един човек, и като приемем, че той не се крие от слънцето, този единствен човек щеше получи всичките облаги от слънцето.  

Божията любов е като това. Всичките ни грехове са като пясък, когато са сравнени с планината на Божията любов, с Божията благодат. Всичките ни грехове са като искра, падаща в океана на Божията любов. Бог е по склонен да прости греховете ни, отколкото майка да влезе и спаси детето си от горяща къща. Но тук има противоречие, как може да бъдеш Бог и да разрешиш на грешниците да се разминат с наказанието? Как може да бъдеш праведен и въпреки това да ме толерираш, след като аз не съм праведен? Така че съществува противоречие между закон и благодат; как Бог може да приложи и двете, за едни и същи хора?

След това срещаме противоречие в Писанията. В Мат. 5:18 Христос казва: “Докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине...” Павел казва: “закона е свят, праведен и добър.” Когато Исус обобщи двете плочи на закона Той каза, че на тези закони на любов стои цялата Библия.  Така че, ако искате да премахнете любовта, ще трябва да премахнете цялата Библия. Но след това стигаме до текстове, които казват, че “Христос е края на закона”, “вие не сте под закон”, “в своята плът Той унищожи заповедите, съдържащи се в наредби”, “Ако се опитвате да се оправдаете чрез закона, вие се отделяте от Христос”. Така че сме изправени пред инстинктивна морална дилема, ние сме изправени пред теологична дилема. Как Бог може да бъде справедлив, добър и милостив едновременно? Ние сме изправени пред Библейска дилема. Така че какъв е изхода от нея? Трябва да започнем отговора си с признанието, че думата закон в нашите английски Библии е приложена за повече от едно нещо и това, което смятаме, че думата означава най-много, тя означава най-малко. Практически думата закон никога не се прилага само за декалога. Книгата Изход ни казва, че декалога има три различни имена; завет, заповеди и свидетелство. Само една от тези думи означава десетте заповеди и само десетте заповеди. В цялата Библия има само една дума, която означава декалога. “И да вложиш в ковчега плочите на свидетелството.” “И Аз ще напиша на плочите свидетелството”, “те дадоха на Царя свидетелството.” Думата свидетелство, на еврейски (едут), означава свидетел. Той (закона) беше свидел за естеството на Бог. Декалога описва Божия характер негативно. Декалога съхранява принципите на: лоялност – първата, поклонение – втората, почит – третата, святост – четвъртата, уважение към тези, които имат отговорност – петата, любов – шестата, чистота – седмата, честност – осмата, правдивост – деветата и задоволство – десетата. Единствения закон в света, който се занимава дори с мислите е декалога, дори не трябва да мислим погрешно. Това е едната заповед, която ни обвинява всички заедно. Много от нас могат да преминат през девет от десетте и да кажат, аз не съм лъжец, не съм прелюбодеец, не богохулствам. Но когато стигнем до десетата, ние всички сме виновни. Гледайки през прозореца тази сутрин, ние видяхме новата кола на съседа си и казахме: “аз трябва да притежавам тази кола.” Не трябваше да позволяваме тази мисъл, това е пожелание.

Единствената дума в цялата Библия, която означава декалога и само декалога е думата свидетелство, и само тогава, когато е свързана с нещата в светилището. Така че когато дойдем до последната книга на Библията, в петнадесета глава се казва, че Божия храм беше отворен в небето и ковчега на свидетелството е видян в него, с други думи ковчега на декалога. Ако думата не е използвана във връзка със светилището, тя може да притежава своето по-обикновено значение на свидетел.

Така че преди да разрешим нашата дилема е да поставим правилната дефиниция, трябва да знаем, че закон в Библията има повече значения, отколкото само десетте заповеди. Исус каза: “Писано е във вашия закон, че вие сте Богове” и Той цитира Псалмите. Той им обясни нещата на закона, пророците и псалмите относно Него, и тук думата закон означава Петокнижието. В цялата книга към Галатяните закон означава юдейската религиозна система. Ако първо се опитвате да станете юдеин, за да може след това да станете християнин, забравете за това, тъй като по този начин вие сте отделени от Христос.

Също така думата закон е използвана относно вътрешен импулс.  Тъй аз намирам друг закон вътре в мен, когато искам да правя доброто, не го правя. Тук виждаме принципа на злото. Така че, започвайки да разрешаваме дилемата казваме, че трябва да бъдем внимателни с нашата дефиниция. Второ, когато започнем да четем Новия завет и в една и съща книга срещнем противоречащи си изказвания, трябва да запитаме, как тези противоречащи си изказвания могат да бъдат обяснени. В Римл. 7:12, 14 четем, че закона е духовен, свят, справедлив и добър и след това в контекста ни се казва кой аспект на закон се има предвид и Павел цитира декалога. За Павел декалога е една част от закона. Той казва: “Но напротив, не бих познал греха освен чрез закона, защото не бих познал, че пожеланието е грях, ако законът не беше казвал: "Не пожелавай" след като прочете десетата заповед. Така че тук той казва, че закона е духовен и на това място той има предвид декалога – това е аспекта на закона, за който той говори и казва, че е свят, праведен и добър. След това в следващата глава той казва, че когато сме обърнати правдата на закона е изпълнена в нас. След това в глава 13, когато говори за задълженията на християните, той цитира много от заповедите в декалога: не убивай, не кради, не свидетелствай лъжливо и др.  

Така че книгата Римляни е много положителна относно закона. Нека прочетем няколко текста от първоначалната част на книгата, за да покажем, че не трябва да разбираме Павел погрешно, тъй като той обикновено е използван като пишещ срещу закона. Тук, във втора глава той казва: “Но ако ти се наричаш юдеин, облягаш се на закон, хвалиш се с Бога, знаеш Неговата воля, и разсъждаваш между различни мнения, понеже се учиш от закона; ако при това си уверен в себе си, че си водител на слепите, светлина на тия, които са в тъмнина, наставник на простите, учител на младенците, понеже имаш в закона олицетворение на знанието и на истината, тогава ти, който учиш другиго, учиш ли себе си? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли?  Ти, който казваш да не прелюбодействуват, прелюбодействуваш ли? Ти, който се гнусиш от идолите, светотатствуваш ли?  Ти, който се хвалиш със закона, опозоряваш ли Бога, като престъпваш закона?” Така че тук виждаме човек, който много често е използван срещу идеята за закон, и от тук идва идеята за антиномианизъм. Антиномианизмът е старо еретичество, познато през вековете, когато много изявени християни са казвали, че вече няма закон, а само любов. Това е антиномианизъм, той идва от номос, закон, и означава против закон. Така че Павел не е против закона. По-късно ще разберем, че той е против закона само като средство за постигане на изправни отношения с Бог, но той никога не се противопоставя на закона като стандарт за живот. Така че позволете ми да повторя този стих. “Ти, който се хвалиш със закона, опозоряваш ли Бога, като престъпваш закона?” По този начин той казва, че когато сме небрежни спрямо закона ние опозоряваме Бог. След това в трета глава, в последния стих той казва: “Тогава, чрез вяра разваляме ли закона? Да не бъде! Но утвърждаваме закона.”

Така че в едно от писмата му, ние виждаме Павел, който казва, че чрез новозаветна вяра ние утвърждаваме закона. В Колосяни и Ефесяни той казва, че Бог е отменил закона от заповеди, съдържащи наредби. Павле, как може да обясним това? Това може да бъде обяснено с израза, който вече използвах. Новия завет и специално Павел е против употребата на закона, като метод за спасение. Ние вече не сме под закон, като завет. В действителност Израел никога не беше под закона като завет, тъй като, когато Бог даде закона, Той също така им даде светилището и жертвената система, където имаше омилостивилище върху декалога, те довеждаха животни, кръвта беше попръсквана, греховете им бяха простени, така че наистина нямаше начин за оправдание чрез закон, но тъй като сме родени фарисеи, ние се опитваме да спечелим нашата награда, ние се опитваме да спечелим червени точки. Ние казваме, Господи, погледни какво направих тази сутрин, можех да го оставя неизвършено, но аз го направих, направих повече, отколкото се изискваше от мен, моля те забележи това.   

Ние всички ме родени фарисеи, това е инстинкт за нас, то е интуитивно. Затова толкова бързо защитаваме себе си, никой не може да ни обвини, без бързо да започнем да отричаме. Аз говоря от моята лична опитност. Това е инстинкт за нас, ние сме фарисеи, ние трябва да държим на тази идея за нас, че сме много добри, че не сме като другите. Най-старата шега за Лука 18 е, че когато четем за фарисея, който каза, че той не е като другите хора, тогава всеки от нас казва: “аз съм твърде доволен, че не съм като този фарисей.” Ние сме неговия брат. Така че след падането в грях, след бунта срещу Бог, закона не беше даден, за да постави човека в праведни отношения с Бог. Човешкото сърце винаги се е стремяло да следва пътя на закона, това е лесен път за следване, не прелюбодействай, не кради. На пръв поглед изглежда много лесно, но ние забравяме, че декалога споменава само най-лошото престъпление на принципа и Христос изобличи това, когато каза: “всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействувал с нея” и по този начин показа, че закона достига до мислите. Когато Karl Barth прочете това, той каза: “по този начин Той направи всеки един от нас прелюбодеец”, а Христос каза: “който мрази брат си в сърцето си е убиец”. Когато първоначално погледнем върху закона, ние казваме, че е лесно, че ние можем да достигнем до небето по този начин. Това е така, докато пристигнем до десетата заповед и тогава, тя обвинява всички ни, но до момента, в който достигнем до десетата, ние сме толкова сигурни в себе си, че я прескачаме. Но десетата заповед казва, че ние не трябва дори да мислим погрешно, не бива да пожелаваме нещо, което не ни е дадено от Бог, това е твърде трудно. Така че аз предлагам, че обяснението в Новия завет и в писанията на Павел е, че както Новия завет, така и Павел са против използването на закона, като път за спасение.  Затова Галатяни непрекъснато изобличава хората, които използват пътя на закона, и най-строгите изказвания се намират в това писмо. Нека погледнем в пета глава: “Ето, аз, Павел, ви казвам, че, ако се обрязвате, Христос никак няма да ви ползува. Да! повторно заявявам на всеки човек, който се обрязва, че е длъжен да изпълни целия закон. Вие, които желаете да се оправдавате чрез закона сте се отлъчили от Христос, отпаднали сте от благодатта.” Използването на закон в широкия му смисъл, означава юдейската система. В декалога не се споменава нищо относно обрязването, но Павел го споменава 12 пъти в Галатяни. Но принципа е същия, който се опитва чрез добър живот да достигне до Бог, няма да успее. Никога няма да бъдем в изправни отношения с Бог, като се стремим да бъдем добри. Това е много важно, аз трябва да дойда пред Него точно такъв, какъвто съм с цялата си нечистота, мърсотия, слабости, пожелания, похот, ненаситност и гняв, аз трябва да дойда точно такъв, какъвто съм, без никакво оправдание, но само, поради това че Твоята кръв бе пролята за мен, Господи, аз идвам при теб. Така че Новия завет е против закона като метод за спасение, но той подържа закона, като стандарт за живот.

В последните четиридесет, петдесет години цели книги са били изписани по този въпрос. В моята библиотека имам творбите на около шест автори, които заемат различни позиции. Но John Barclay от университета в Глазгоу, казва, че това, което много хора са пропуснали да забележат е, че Павел, когато пораства в познание и опитност, става все по-ясен и по-ясен в борбата, която той води с фарисеите. Галатяните е относно хора, които се опитват да получат спасение чрез церемониите на юдейските закони. Книгата Римляни главно е относно моралния закон, там въпросите са свързани с декалога. Когато стигнем до Филипяни, Павел е много ясен: “Не че съм сполучил вече, или че съм станал вече съвършен, но гоня изподир.” Тук виждаме мъж, който казва, че има само един начин, по който той може да успее, не чрез закон, но като грешник. Когато пишеше до Филипяните, той очакваше смъртната си присъда. Това е едно от неговите затворнически послания, много скоро той щеше умре и въпреки това казва: не че съм станал съвършен. Така че християните винаги харесваха разбойника на кръста. Нищо в ръката си аз не донасям. Спърджън повтаряше това толкова често, че един от неговите слушатели каза, че те са достатъчно информирани от празнотата на неговата ръка. Но Спърджън беше прав да повтаря тази фраза непрекъснато, тъй като всеки от нас мисли, че ние правим нещо за Бог, ние даваме нещо на Бог, когато откажем на поканата на злото или направим нещо добро. Но всеки от нас е като разбойника на кръста до последния ни ден, тъй като ние не притежаваме нищо, което да предложим. Ние не може да продължаваме да изпълняваме поръчките му, тъй като аз се препъвам, когато ходя. Често Библията говори за пътя на християнина, но ходенето ни не е нищо друго освен непрекъснато нарушавано препъване и това е, вървежа на християнина. Най-зрелия християнин на земята трябва да каже: “непрекъснато се препъвам и падам, падам в говор и дело като представител на Христос, падам и ставам отново, в безнадеждност и надежда.” Най-зрелия християнин в света трябва да каже това. И това е, което Павел имаше предвид, когато каза: “окаян аз човек”. Павел не прелюбодействаше, не убиваше, не крадеше, не богохулстваше, не се кланяше на идоли, но той каза: аз не обичам Бог достатъчно, аз не обичам моите съчовеци достатъчно, аз не съм изпълнен достатъчно с хвала, аз не съм изпълнен достатъчно с признателност, не съм достатъчно духовен, света е твърде близо до мен, изкушава ме твърде много, аз не съм достатъчно духовен. Чрез Христовия кръст има три разпъвания. Разпъването на Божия Син, моето разпъване, като разпнат с Христос, и света е разпнат под мен. Но Павел каза аз не чувствам това, аз съм изкушаван чрез желанието на плътта, желанието на очите и гордостта на живота, съществува силно влечение, което не трябва да съществува, окаян аз човек. Така че Новия завет е срещу закона като метод. Ние никога не сме достатъчно добри, за да заслужим спасението, до последния си ден ние сме като разбойника на кръста. Но Новия завет защитава закона като стандарт. Така че когато четете, че нито една точка от закона няма да отпадне, Христос продължава да говори за заповедите от декалога, казвайки, че християнина трябва да има тези заповеди като свой идеал, към който той се стреми и независимо от многото си препъвания и падания, той не убива закона, той е стабилно основан като небесата, тъй като представя Божия характер. Ние не можем да унищожим заповедите, всички те са представители на това какво Бог е. Той е чистота, истинност, Той е честност и любов. Така че ние не може да ги унищожим, но може да отстраним нашето погрешно поведение на мислене, че можем да спечелим всичко. Ние сме просяци до последния си дъх.

Ще приключа с пример. Нека погледнем в писмото до Филимон. Тук виждаме прекрасна илюстрация на закон и благодат. По всяка вероятност знаете историята на това кратко писмо. Павел е в затвора и там, той е посетен от избягал роб. Избягалия роб е обрал своя господар в Колос и е казал, че ще избяга надалеко от своя господар и ще живее безгрижен живот. Той заживява този живот в Рим, но накрая парите свършват. Когато блудния син се осъзнава, той изгубва приятелите си, неговия безгрижен живот свършва със свършването на парите. Така че тук виждаме каещ се крадец-роб, в Рим. След това той среща друг роб, който е християнин. Християнина му казва: аз искам да се срещнеш с някого. Ние ще отидем в затвора, за да разговаряме с един затворник, неговото име е Павел. Павел довежда този роб до Христос, след което роба казва: аз имам да ти призная нещо, това е нещо, което не мога да скрия, аз съм беглец и крадец. Кой е твоя господар, запитва Павел? Роба отговаря: Моя господар е Филимон. Тогава Павел отговаря: Почакай, това, което става е от Бог, аз познавам Филимон, аз го доведох при Христос, както доведох теб. Павел попитал роба: какво смяташ, че трябва да направиш? и той отговорил: аз трябва да се върна при господаря си, но той може да ме разпъне на кръст. Много често избягалите роби бяха разпъвани на кръст. Християните също имаха роби, но те се отнасяха по-добре с тях. Тогава Павел му каза: той няма да те разпъне на кръст, аз ще ти дам писмо.

Това послание е писмото на Павел искам да разгледаме няколко стиха от него. Първо, той поздравява Филимон и неговата съпруга и им говори за благодат и мир, и обърнете внимание, че това винаги е реда им в Библията. Библията никога не говори за мир и благодат, вие можете да имате мир, само, след като сте получили благодат, а благодатта е нищо повече, отколкото Божията незаслужена любов в действие. Така че, след като получим тази незаслужена любов, след това имаме мир. Така че реда е благодат и мир. В четвърти стих Павел казва: “Аз се моля за теб”. В пети стих: “ти имаш добра репутация, любов и вяра.” Стих шести: “аз се моля това да продължи така.” Стих седми: “Ти освежаваш и развеселяваш всички светии.” Сега забележете осми стих и следващите. Тук виждаме владиката или папата на първата църква, ако така ви харесва, но забележете неговия тон: “Затова, ако и да имам право с голямо дръзновение в Христос да ти заповядам това, което подобава, пак, заради любовта, предпочитам да те моля. В този момент той е почти на половината на писмото и за пръв път споменава беглеца, и не казва “моля те за беглеца”, но: “моля ти се за моето чадо Онисима, когото родих в оковите си. Той казва: аз станах баща. Твоя роб е новороден, той е нов човек, не го третирай, като че ли той е стария човек. Онисим, означава полезен. Тук Павел се шегува с името на роба. Малките шеги помагат нещата да бъдат по-лесно приемливи. Познавам човек, който казва, че никога не е изпитвал стрес в този живот. Как завиждам на този човек, той е моя противоположност, аз реагирам много бързо на стреса, но този човек винаги се шегува и явно двете вървят заедно. Тук Павел се шегува, като казва: “който беше някога безполезен на тебе, а сега полезен и на тебе и на мене.” С други думи в миналите времена той не живееше живот според името си. Но сега, той ще го живее, той ще го живее, ако ти му позволиш. “който беше някога безполезен на тебе, а сега полезен". Когото ти пращам назад лично, сиреч, самото ми сърце.” Внимавай как ще се отнесеш с роба, това е начина, по който ти ще се отнесеш към мен, тъй като той е мой, той е мой син, това е моето сърце, което аз ти доверявам. “Аз бих обичал да го задържа при себе си, да ми слугува вместо тебе, като съм в окови за благовестието;.” Спомни си Филимоне, ти не правиш достатъчно за мен, аз съм в затвор, ти си в Колос, ти си свободен, аз съм затворник, какво е това, което правиш за мен? Вместо теб той можеше да ми слугува, когато съм в окови за благовестието. Но без да зная твоето мнение не искам да сторя нищо.” Ние не обичаме да бъдем принуждавани. Това е проблема между съпруг и съпруга, всеки един от тях смята, че е принуждаван, ние не обичаме да ни се нарежда. Дори отхвърляме Божието господство, тъй като сме грешници, така че Павел казва: “аз няма да направя нищо, аз не ти нареждам, това е молба”: “за да не бъде твоята добрина като от принуждение, но самоволна” и това е всичко, което Бог очаква. Ако отивайки на църква, страдам през целия път, може би по-добре щеше да бъде да си остана в къщи, ако преброявам внимателно всяка стотинка, която слагам в кошчето с даренията, по-добре е да не давам, само доброволния дар е този, който бива приет. “Защото може би за това той да се е отлъчил” – той не казва избягал, каква прекрасна тактична дума. “Защото може би за това той да се е отлъчил от тебе за малко време.” Филимоне, ти знаеш, че той се е отделил от теб само временно, Бог е Този, Който беше плануват това заминаване, за да бъда обърнат и да се завърне отново. Ти си този, който трябваше да му каже това и може би, поради това той се отдели от теб за малко време, за да може да го приемеш завинаги. Освободи го, не го разпъвай на кръст, прости му и го освободи. Думата служител наистина означава слуга. Но над робството, стои “братската любов”. Той упражнява натиск на любов, милост и благодарност върху господаря на роба. Ти ще го обичаш повече от мен, ако направиш правилното нещо, ако ме смяташ за свой партньор.  След това идва кулминацията, ако ме считаш за съдружник, приеми го като мен. Не е ли това прекрасно? “И тъй ако ме считаш за съдружник, приеми него като мене. И ако те е в нещо онеправдал, или ти дължи нещо, мини това на моя сметка; аз, Павел, пиша това с ръката си: Аз ще платя.” Той не казва, че много скоро ще бъде обезглавен, може би той има предвид отвъдния свят. Мартин Лутер каза: “Аз мисля, че всички ние сме Божии Онисимовци.” Всеки един от нас, е включен в Божието провидение. Всички ние сме бегълци от Бог, всички ние сме откраднали от Него. Спомням си младежките си години, когато бях безгрижен и правех, каквото си пожелая, освен ако то нямаше да ми причини болка. Само дай на Бог малко, не цялото нещо, отиди на църква в неделя, както правех и това беше всичко. Бях платил задълженията си и сега можех да се завърна към веселия живот. Всички ние сме бунтовници, всички сме крадци, ние всички крадем от Бог, никой от нас не е роден християнин, всеки един от нас вървеше по своя си път, ние използвахме нашите таланти, като че ли те наистина са наши, използвахме времето си, като че ли беше наше, всички ние използвахме парите си, като че ли са наши, ние не знаехме, че сме настойници. Така че Мартин Лутер каза, че всички ние сме Божиите Онисимовци, ние избягахме от Него и Го обрахме. Но сега, ние сме дошли при Христос, Когото Бог смята за партньор и Христос ни хваща за ръката и ни връща при Бог и Му казва: “ако ме считаш за съдружник, приеми този грешник както Мен. Както и да са Ти съгрешили, Аз платих за тях на кръста.” Не е ли това прекрасна картина? Това е кулминацията, ако ме считаш за съдружник, приеми ги като Мен. Това е, което Христос казва на Бащата относно всеки грешник, считай Ме за партньор, приеми го, приеми я, като че ли съм Аз.

Това е прекрасното нещо относно християнското Благовестие, всички ние сме счетени за праведни, колкото Христос е, въпреки че до веждите си съм потънал в кал от подхлъзванията си. Всички сме счетени праведни, както Христос, това е, което Новозаветното благовестие е, това е приписана правда. Той беше счетен за грешник, беше третиран като такъв, за да може аз да бъда счетен за праведен, третиран като такъв. Когато Той беше счетен за грешник, това не го направи грешник, и когато аз съм считана за праведен, това не ме прави праведен. Аз съм същия стар човек, освен че сега Духа е дошъл в мен и аз имам нови мотиви и нова сила, ако реша да сътруднича. След това в стих 21 той казва: Уверен в твоята послушност; аз ти пиша и зная, че ще сториш и повече, отколкото ти казвам, ти няма само да му простиш, ти ще го освободи. Приготви ми стая, защото идвам да те посетя Филимон, и когато те попитам: Как си? веднага сред това ще ти задам и другия въпрос: Как е Онисим? Така че той оказва натиск по най-нежния и добродушен, най-любящия начин. Филимон, най-добре е да направиш това, което ти казвам, защото ти си първия, когото ще посетя, когато излезна от този затвор, така че приготви ми легло. След това той завършва писмото и го завършва по подходящ начин, с благодат.

Това е малко писмо, относно закон и благодат. Онисим беше нарушил закона, той беше откраднал, той принадлежеше на друг господар, той е крадец и беглец, но благодатта се появява и поради някого, който е считан за съдружник, нарушаването на закона е отменено. В Римляни се казва, че Бог е праведен и оправдаващ този, който вярва в Исус. Как Бог може да прости греха и в същото време да бъде справедлив? Той избра път на прощение на греховете, който променя моето сърце и прави посоката ми на вървеж праведна, но не и моите постижения.

Сега грешниците са в хармония със закона, който те са нарушили. Чрез ръцете и краката си, те все още не изпълняват закона, но сърцето им сега е в хармония с него. Тогава, чрез вяра разваляме ли закона? Да не бъде! Но утвърждаваме закона. Ние казваме с Христос: “Радвам се да изпълнявам волята Ти и закона Ти е в сърцето ми.” Така че писмото до Филимон е прекрасна илюстрация как да разрешим дилемата, парадокса между святост, закон, милост и благодат. Кръстът е символ на решението.

Дезмънд Форд