Във всяка култура, мъдростта е дело на прогрес. Понякога тя се развива по начин, по който изглежда, че тя опровергава предшестващата я мъдрост. Спомням си за моят чичо, който вечерно време седеше на верандата и мажеше болните части на краката си с керосин. Той вярваше в медицинските качества на керосина и го прилагаше като лекарство за животните, за заболявания, като рани и болни очи. Това беше мъдростта, която той притежаваше. Днес, човек може лесно да бъде арестуван, за използването на керосина по този начин. Мъдростта се е променила.

Независимо от факта, че мъдростта може да бъде променена до момент на връщане назад, тя, въпреки това дължи нещо на мъдростта, която беше преди нея, дори само заради това, че това, което предшестваше беше толкова неразумно, че то отрече себе си по поразителен начин, така че тези, които живееха след това, разбираха нещата по-добре. Когато стигнем до Новия Завет, Исус изглежда като мъдър човек изпълнен с мъдростта на предшествениците си. Много от това, което Христос каза, беше вече казано в Старозаветната литература на мъдростта. Сравнете Лука 14:7-11 с Притчи 25:6, 7; Матея 13:14 с Притчи 2:4. Дори Неговата смела промяна "Обичайте враговете си" (Мат. 5:44) е явна в Притчи 25:11: "Ако врага ви е гладен, нахранете го."

Проповедническата служба на Христос започна във време, в което изглеждаше естествено, че книжниците и учителите бяха пазителите на мъдростта и традицията на Израел. Хората бяха поразени от Исусовият начин на разбиране, на религиозното наследство на Неговият народ.  Още повече, те бяха шокирани, когато разбраха, че Той не беше научил това при нозете на тези, които бяха считани за експерти. Всички евангелисти записват учудването на хората: "От къде има този човек тази мъдрост?" (Мат. 13:54-56); "Как този човек е толкова учен, без да е учил?"(Йоан 7:15); "Народът се чудеше на учението Му, защото ги поучаваше, като един, който има власт, а не като техните книжници." (Мат. 7:28, 29)

Книжниците знаеха, че тълпата видя разликата и приликата между тях и Исус. Те трябва да са знаели, че хората откриха това, което е различно относно Исус като много примамливо. Поради тази причина мъдрите хора в Израил си поставиха за задача, да дискредитират този нов и "неупълномощен" мъдър човек.

Исусовото присъствие в Израел, предизвика криза в мъдростта. Самото му присъствие, повдигна въпроси относно традиционното мислене. Обърнете внимание на тези думи: "Южната царица, ще се яви на съд с човеците от това поколение и ще ги осъди, защото дойде от краищата на земята, да чуе за Соломоновата мъдрост, а ето тук има повече от Соломон." (Лука 11:31) Соломон беше велико име на юдейската мъдрост. Старият Завет ни казва, как Савската царица, самата продукт на гордата култура на мъдрост, много по-стара и продължителна от Израилевата, дойде за да види и да говори със Соломон. Правейки това тя не се поколеба да признае, че в Соломон, тя видя мъдрост много по-голяма от нейната. Логиката на Христовата мъдрост е безпощадна. Слушателите му са изобличени. Той самият е много по-мъдър отколкото Соломон беше. Противно на езическата царица, те не пожелаха да признаят това.

Исус не се поколеба да издигне себе си като мъдър човек, по-мъдър от най-мъдрите. Също така, Той се осмели да позволи на слушателите си да вземат решение, да следват мъдростта, като следват Него. За неговите последователи това беше рисковано, те трябваше да направят изповед подобна на тази на Савската царица; признание, че всичката мъдрост на света - дори получената и почитана религиозна мъдрост, бяха нищожни в сравнение с превъзхождащата мъдрост на Христос. За нас, това е най-великият проблем и най-великият въпрос в живота. Да следваме Исус означава, абсолютното потвърждаване, че Той е този в когото са скрити всичките богатства на мъдрост  и разбирането.

Рон Алън