Благословение и завършек

И Бог ги благослови. И рече им Бог: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята. И Бог рече: Вижте, давам ви всяка семе носна трева, която е по лицето на цялата земя и всяко дърво, което има в себе си плод на семе носно дърво; те ще ви бъдат за храна. А на всичките земни зверове, на всичките въздушни птици, и на всичко, което пълзи по земята, в което има живот, давам, всяка зелена трева за храна; и стана така.  И Бог видя всичко, което създаде; и ето, беше твърде добро. И стана вечер, и стана утро, ден шести. (Бит. 1:28-31)

Благословението на Бог над човечеството е Неговото обещание. То е Божия сигурен залог. Благословението изисква избирането на тези, които са благословени. Благословението е изречено над човечеството и остава то продължава да стои над него, докато не е променено в проклятие. Благословенията и проклятията са товар, който Бог поставя на човека. Те се предават от едно поколение на друго, като много пъти те не са разбрани или не са разбрани напълно. Те са напълно реални, а не вълшебни, до степента, че това означава истинско правене на магия. Благословението плодете се, размножавайте се, напълнете земята, владейте я утвърждава напълно човечеството като част от света на живеещото, в когото то е поставено. Тук е благословено цялото практично съществуване на човечеството, човечеството като творение, като принадлежащо към света и към земята. Какво да кажем, ако това благословение един ден е променено в проклятие? Но, за сега Неговото благословение не означава нищо повече, освен че Бог видя, че Неговото дело беше твърде добро. Със сутринта и вечерта, дойде шествия ден, последния ден.

Така се свършиха небето и земята и цялото тяхно войнство. И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всичките дела, които беше създал. И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките си дела, от всичко, което Бог беше създал и сътворил. (Бит. 2:1-3)

Почивка в Библията означава повече, отколкото физическа почивка. Терминът означава почивка след завършването на работа, той означава завършек. Термина означава Божия мир, в когото света си почива, означава преобразяване. Той означава да обърнем очите си всецяло към съществото на Бог, към поклонение отдадено на Бог. Това не е почивката на летаргичен бог, но почивката на Твореца, не е изоставяне на света, но крайната прослава на света, който съзерцава своя Творец. Дори в Божията почивка, от необходимост Бог остава Творец. „Отец Ми работи до сега, и Аз работя.” Бог остава Творец, но сега от необходимост като един, който е завършил делото на сътворението.  Ние разбираме Божията почивка само в смисъла, че в същото време тя е почивка и за Божието творение. Божията почивка е нашата почивка (Божията свобода, нашата свобода, Божията добрина, нашата добрина). Така че Бог освети деня на Божията почивка също за Адам и за нас, чиито сърца са неспокойни, докато намерят почивка в Божията почивка. За нас този ден е изключително обещание, което е дадено на Божия народ. Ако се опитваме прибързано да разберем Божията почивка като набожна пасивност би било равносилно на невярно предположение, като безсрамното мърморене относно отегчението от почивката в рая, като с него защитаваме тезата: „Аз възхвалявам неспокойствието и борбите.” Това шумно удоволствие, което е изразено в жизнеността на личността трябва много бързо да премине в мълчание в присъствието на живия Бог.

Това е същия ден, както деня на Господнето възкресение в Новия завет. Това е деня за почивка, деня за победа, ден на власт, на завършек, на преобразяване, ден на почивка за нас, ден на надежда, на гледане напред към деня на крайната почивка с Бог, към почивката, която принадлежи на Божия народ. Всеки един от дните на седмицата е бил създаден заради този ден. Трябва да пазим светия ден свят, а не да го проспиваме. Божието дело е било сътворено, ние сме били сътворени, за крайната почивка, за деня на възкресението на Исус Христос, за деня на великото възкресение и почивката на Твореца заедно с творението, което Той създаде: „за да си починат от трудовете си; защото делата им следват подир тях.”