Бог видя

„И Бог видя, че светлината беше добра.”

Това е третия момент в Бог. Той разглежда Своето творческо дело. Както останалите два, този момент не трябва да бъде разглеждан отделно от тях. Бог разглежда делото си и е задоволен от него; това означава, че Бог обича делото си и затова иска да го запази. Сътворение и опазване са два аспекта на една и съща активност на Бог. Не е възможно да има друг начин, по който Божието дело да бъде добро, освен че Той не го отхвърля или унищожава, но го обича и опазва. Бог вижда делото си; почива си; Той вижда, че то е добро. Божият поглед защитава света от падане обратно в бездната и го защитава от съвършено унищожение. Бог вижда света като добър, като създаден – дори и там, където той е падналия свят – и поради начина, по който Бог вижда своето дело и го прегръща, Той не го изоставя и за това ние продължаваме да живеем. Фактът, че Божието дело е добро по никакъв начин не означава, че света е най-добрия от всички възможни светове. То означава, че света живее напълно в присъствието на Бог, че той започва и завършва в Него и че Той е Господ. Тук се има предвид добрината, която не е идентифицирана от злото, която добрина съществува в себе си и е подчинена на Божието управление. По този начин делото е това, което е добро; сътворението е Божието добро дело, което Той прави за Себе Си. Че делото – а не само волята е добра и е предназначено да бъде такова – е библейско, като противопоставено на Кантианското (Кант) разбиране. Темата на цялата Библия е, че нещото, което е направено, състоянието, въплъщението на духа трябва да умре, че света е добър, че Божието царство, трябва да бъде на земята и че Неговата воля ще бъде на земята. Тъй като света е Божия свят, той е добър. Бог, който е Творец на света пожелава добър свят, добро дело. Бягството от сътворен свят в свят на дух без тяло, в свят на разум е забранено. Бог иска да вижда своето дело, да го обича, да го нарече добро и да го запази.

Съществува съществена разлика между продължително сътворяване и запазване. В идеята за продължително сътворяване света завинаги е изтръгнат от пустото. Но тази идея, чрез понятието за прекъсната продължителност, отнема творческата роля на Бог от нейната абсолютна свобода и уникалност. Точно факта, че ние не можем да очакваме Божието действие е, което тази идея не спазва. Но в същото време, идеята за продължително сътворение, пренебрегва реалността на падналия свят, който не е пресътворяван отново, но запазван. Фактът, че Бог запазва сътворения свят, е присъдата, която взема настоящия момент в своята реалност от Бог. Това означава, че света, след като „веднъж” е бил извлечен от празнотата, ще бъде запазен в своето съществуване. Това, което Словото е създало от нищото, това, което е извикано в съществуване, остава запазено пред Бог. То не се потопява обратно в момента на появяването си. Бог поглежда това, което е добро и Неговите очи, които са насочени към делото Му, запазват делото в съществуване. Така че света е запазен само чрез този, който е Негов Творец и само за Този, Който е негов Творец. Светът не е запазен за себе си, на за своя Творец. Но запазения свят продължава да бъде доброто дело на Бог.

Сътворение означава извличане от несъществуващото; поддържане означава потвърждаване на съществуващото. Сътворението е истинско начало „преди” моето познание за него и преди поддържането. В този момент сътворението и поддържането са все още едно и също нещо, тъй като те принадлежат към един и същи обект, оригиналното добро дело на Бог. Поддържането на оригиналното сътворение и поддържането на падналото творение, са две съвсем различни неща.