Подобен на Бог

А змията рече на жената: Никак няма да умрете; но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете, като Бога, да познавате доброто и злото.

Първата част на разговора е свършила. Отговорът на Ева не забранява на змията да опита отново. Така че разговора продължава – първия разговор относно Бог, първия религиозен, теологичен разговор. Това не е обикновена служба, обикновен призив към Бог, но разговор относно Бог, относно Бог по начин, който отива отвъд Него. До степента, до която Ева си позволява, тя се ангажира в разговора и сега змията може да рискува и наистина да я атакува. Тя говори относно Бог, говори с отношение, което показва, че тя има дълбоко познание относно тайните на Бог, т.е. тя говори по религиозен начин. По време на истинската атака, тази маска на религиозност е снета. „Наистина ли Бог каза...? Да, Бог каза... Но защо Бог го каза...?  Това е начина, по който разговора продължава. Бог го каза от завист... Бог не е добър, но зъл и жесток Бог; бъди умна, бъди по-умна от твоя Бог и вземи това, за което Бог се скъпи... Бог наистина каза, да наистина, Ева, ти си права, но Бог излъга; Божиите думи са лъжа... тъй като ти няма да умреш въобще... Това е най-крайния възможен бунт, когато лъжата представя истината като лъжа. Това е бездната, която остава скрита под лъжата – тя живее, защото се представя като истина и обвинява истината като лъжа. „Никак няма да умрете; но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете, като Бога, да познавате доброто и злото.”

Самият Създател каза, че това дърво ще даде познание; единствената разлика беше, че Твореца беше заповядал смърт за това дело, докато змията го свързва с обещанието на бъдат подобни на Бог. Също те трябваше да очакват нещо, което щеше да бъде обяснено по-късно; за човечеството да стане подобно на Бог, както змията обеща не означава нищо друго освен това, което Твореца нарича смърт. Истина е, че човечеството стана подобно на Бог, чрез падането в грях, но хората, които са човешки същества подобни на Бог, не могат повече да живеят – те са в състояние на смърт. Това означава, че змията във всичките си опити, да претендира, че Божията истина е лъжа, не може да избегне истината. Противно на това, дори в своята лъжа змията трябва да признае, че тази истина е валидна; змията също говори за смъртта на човечеството, само че в различна форма. Но за това ще говорим по-късно.

Ние стоим тук, на последното място, до което Библейския автор завежда човечеството, преди бездната да се появи и невъобразимата, безкрайна бездна да се отвори. Веригата от събития – която започва с Божията забрана и продължава със сътворяването на жената, и с въпроса на змията, са събития, които са свързани заедно в борба срещу дървото на живот – тук достига до края си. В какво се състои тази последна стъпка към неразбираемото? На това място ние трябва да кажем още веднъж, че тя не може да води към нещо, което е разбираемо, но само към неразбираемото. Точно тази стъпка трябва да остави неразбираемото напълно неразбираемо и непростимо.

„Никак няма да умрете”. „Ще умрете.” Тези две твърдения отбелязват разцеплението, което сега разделя света от Адам. Едното твърдение застава срещу другото. Това отива отвъд неговата сила за разбиране, защото как може той да знае, какво е лъжа? Истина срещу истина – Божията истина, срещу истината на змията. Божията истина е свързана със забраната, а истината на змията е свързана с обещанието. Божията истина сочи към моето ограничение, а истината на змията сочи към моята безграничност – и двете са истина, което означава, че и двете произлизат от Бог. Бог срещу Бог. Този втори бог по същия начин е бога на обещанието да бъда подобен на Бог. Божият образ – човечеството по Божия образ е същество за Бог и за ближния в своята първоначална зависимост и ограниченост; подобно на Бог – човечеството е подобно на Бог в това, че знае от само себе си относно добро и зло, няма ограничения и действа от своите собствени ресурси в зависимост от себе си и само. По Божия образ – свързан с думите на Твореца и извличащ живот от Твореца; Подобен на Бог – свързан с дълбочината на своето собствено познание за Бог, за добро и зло. По Божий образ – творението живее в единство на послушание; подобно на Бог – творец-човешко-същество, което живее от основата на разделянето между добро и зло. По Божий образ, подобно на Бог, Божий агнец – човешкото същество, което е превъплътен Бог, в истинска божественост жертва своята фалшива божественост и възстановява човека по Божия образ.

Как може Адам да разбере като Бог обещанието на змията? По всякакъв начин, но не и като дяволско обещание за смърт и за бунт срещу Твореца. Като един, който е напълно невеж за възможността за зло той не може да разбере обещанието по друг начин, отколкото като възможност да бъде по-набожен, по-послушен, отколкото е в своята по Божий образ структура. Подобен на Бог – за Адам означава само нова възможност в рамката на дадената възможност да бъде творение по Божия образ. То може само да означава нов, по-дълбок вид на създадено същество. Това е начина, по който той е ограничен да разбира змията.

За да бъде сигурен, Адам вижда, че новата, по-дълбока зависимост трябва да бъде извоювана с цената на престъпване на заповедта. Самият този факт трябва да фокусира неговото внимание.  Адам се намира между Бог и Бог или по правилно, между Бог и фалшивия бог, в ситуация, в която фалшивия Бог представя себе си като истински Бог. Но какво друго представя този фалшив Бог за Адам освен най-ранната възможност за сътворено същество? Какво друго може да направи фалшивия бог, освен да посочи зависимостта на Адам от Твореца и да насочи Адам отново към Него? Какво друго може да направи това обещание – че, бидейки като Бог, той ще бъде по-дълбоко същество за Бог – освен да помогне на Адам да се държи здраво за дадената реалност на Твореца и към света на Твореца по здраво? Какво може да бъде фалшивия бог за него, освен крайния и най-дълбок указател към единствените истински думи на Бог, към Бог Твореца? Какво друго е фалшивия бог за Адам освен безкрайната благодат, с която Бог свързва света със Себе Си? Какво друго е религиозния разговор на Ева със змията, освен последното запечатване на правото, което Твореца има над човечеството? Как тогава отговора на Ева може да бъде нещо друго освен хвала за несравнимата, неразбираема благодат на Твореца, хвала, която сега извира от дълбочината на зависимостта на нейната свобода за Бог и ближния?