Денят

 

„Бог раздели светлината от тъмнината. 

И Бог нарече светлината Ден, а тъмнината нарече Нощ.

И стана вечер, и стана утро, ден първи.”

Денят е първото завършено дело на Бог. В началото Бог сътвори деня. Денят съдържа всички останали неща и света живее всред промените на деня. Денят притежава своето собствено съществуване, форма и сила. Той не е завъртането на земята около слънцето, което може да бъде разбрано физически или изчислената промяна на тъмнина и светлина, деня е нещо, което надвишава всички тези, нещо което определя същността на нашия свят и на нашето съществуване. Ако не беше толкова неподходящо да кажем в този контекст, бихме казали, че той е митологично количество. Боговете на деня и нощта, които според езическите вярвания вдъхновяват и съживяват света тук са напълно детронирани. Въпреки това света остава първото Божие същество, удивително и могъщо в Божията ръка.

Като творение за нас деня е изчезнал напълно. Ние сме лишили деня от неговата сила. Ние вече не позволяваме на себе си, да бъдем определени от деня. Ние не приемаме деня като дар. По този начин ние не живеем в деня. Днес това е истина повече от всякога, тъй като технологията е кампания срещу деня. Библията също говори за деня по същия преброяващ начин, както ние говорим за него, но Библията също така знае, че деня не е този изчислим ден на обиколката на земята, а той е великия ритъм, естествената диалектика на сътворението. Това, което Библията има предвид под сътворението на деня е, че сутринта безформеното се превръща във форма, а вечерта започва отново да потъва обратно в неоформеност. Блестящата противоположност на светлината се разтопява в единство с тъмнината. Живите звуци нарастват тихо в спокойствието на нощта. Очакваното пробуждане в светлина следва съня. Има времена (които се простират отвъд физическия ден), на пробуждане и дрямка в природата, в историята и в народите. Всичко това е, което Библията има в предвид, когато говори за създаването на деня, за деня без човек, ден който понася всичко, включително частта на човека. Ритъмът – почивка и движение в едно – който взема и дава, взема отново и дава отново, който по този начин вътрешно сочи към Божието даване и вземане, към Божията свобода от другата страна на почивката и движението – този ритъм е деня. Когато Библията говори за шест дни на сътворение може би наистина е мислела за този ден от вечер и сутрин, но в никакъв случай не означава този ден в изчислим смисъл. Тя мисли за него чрез термините на силата на деня, която първо прави от физическия ден това, което той наистина е, естествената диалектика на сътворението. Физическият проблем въобще не принадлежи към дискусията, в която „деня” е разглеждан. Той не омаловажава мисълта на Библията, дали сътворението е станало в ритъм от милиони години или един ден, ние нямаме причина да протестираме срещу второто и да се съмняваме в първото. Но този въпрос не ни интересува. До степента, че неговото слово е словото на човек, автора на Библията беше ограничен от своето време и своето познание и ние диспутираме това толкова малко, колкото факта, че чрез това Слово, само Бог ни говори относно своето Сътворение. Дните, които Бог създаде, са ритъма, в който творението си почива.