Човек от пръст и дух

Тогава ЯХВЕ Бог, оформи човек от праха на земята, и вдъхна в ноздрите му,

дъха на живот, така че човека стана жива душа.

(Бит. 2:7)

Тук ние сме насочени към земята по особен и специален начин, който е много по-различен от преди. Това, което е от първостепенно значение тук не е космоса, но нашата земя и човека. Също тук, Бог получава много специфично, характерно име, ЯХВЕ (относно значението му няма единство на мненията). Това е истинското име на Бог, т.е. това е името на този Бог, Бога, за когото се говори тук. Името Елохим, което е използвано в Битие 1, не е истинско име, но общ термин, който означава „божество”. Можем да предположим, че такова истинско име е доказателство, за много примитивна идея за Бог и показва, че въобще нямаме право да говорим тук за същия Бог, чиято сила е представена в първа глава. Но в този момент трябва да се отговори, че антропоморфизъм, когато мислим за Бог, или ясната митология не са по неуместни или неподходящи като израз за Бог, отколкото абстрактното използване на общия термин „божество”.  Противно на това, ясния антропоморфизъм много по ясно изразява факта, че ние можем да мислим за Бог „като такъв”, отколкото по един или друг начин. Абстрактната идея за Бог, тъй като не се стреми да бъде антропоморфична е по-действителен факт, отколкото детския антропоморфизъм. Ние се нуждаем от истинско име за Бог, за да можем да мислим за Бог по правилен начин. Наистина, истинското име е Бог (като такъв и такъв). Ние не виждаме Бог по никакъв друг начин, освен в Божието име. Това е истина също и днес. Исус Христос – това е името на Бог, някога напълно антропоморфично и напълно уместно.

Бог оформи човечеството от прах от земята и вдъхна в ноздрите му дихание на живот. Тук отново всичко се случва по земен начин. Начина на говорене е детински и за човек, който наистина иска да разбере или да „научи”, има нещо много обидно. Как може някой да говори за Бог по същия начин, по който може да се говори за човек, който оформя съд от земя и глина? Антропоморфизмите стават все по трудно защитими. Бог моделира или оформя от глина и човека е оформен като съд от буца пръст. Навярно никой не може да извлече каквото и да е познание относно началото на човечеството от това! Сигурен съм, че като доклад за това, което се е случило, първоначално тази история е от малко значение и също така толкова пълна със значение, както всеки друг мит за сътворението. Но въпреки това тя е известна като Божието слово и е източника на познание, относно произхода на човечеството. Също така, сега ще стане ясно, че това описание е тясно свързано с предишното и оформя единство с него.

Ако кажем, че ЯХВЕ оформи човечеството със собствените ръце на ЯХВЕ, това изразява две допълващи се неща. От една страна, то изразява физическата близост на Твореца до творението – изразява, че Твореца наистина ме е направил, мен, човешкото същество, със собствените ръце на Твореца, то изразява грижата, който Твореца е поел, Твореца мисли за мен, намерението на Твореца за мен и Неговата близост до мен. От друга страна, то изразява също така всемогъществото, абсолютното превъзходство, с което Твореца ме оформя и създава с термини, от които се разбира, че аз съм създанието на Твореца, то изразява бащинската връзка, с която Твореца ме създава и в контекста на тази връзка аз отдавам поклонение на Твореца. Това е истинския Бог, за Когото цялата Библия свидетелства.

Човека, който Бог създаде по Своя образ – т.е. в свобода – е човека, който беше взет от земята. Дори Дарвин и Фауербах не могат да използват по-силен език от този, който е използван тук. Човечеството е извлечено от парче земя. Неговата връзка със земята принадлежи на неговото съвършено естество. „Земята е неговата майка”, тялото излиза от утробата й. Естествено земята, от която човека беше взет, не е прокълната, но благословена пръст. Човечеството беше взето от Божията земя. От нея хората получиха своите тела. Тялото принадлежи към естеството на човека. Тялото не е затвора, черупката, външността на човека; вместо това, човешкото същество е човешкото тяло. Човека „няма” тяло или душа; вместо това, човека е тяло и душа. В началото човека наистина е тялото, той е едно – точно както Христос е напълно неговото тяло, а църквата е Христовото тяло. Хора, които отхвърлят своите тела, отхвърлят своето съществуване пред Бог, Твореца. Това, което трябва да бъде прието сериозно, относно съществуването на човека, е неговата връзка с майката земя, неговото същество като тяло. Хората съществуват, като съществуващи на земята. Те не дойдоха отгоре; те не са били изгонени на земята от някаква зла съдба и не са били заробени на нея. Вместо това, Божието Слово, Всесилния извика човечеството от земята, в която то спеше, в която беше мъртво, и наистина той беше парче пръст, но парче пръст, което беше извикано от Бог, за да има човешко съществуване. „Стани ти който спиш, и възкръсни от мъртвите, и Христос ще ти даде светлина.” (Еф. 5:14)

Това е също и мисълта на Микеланджело (Става въпрос за картината на Микеланджело, Сътворяването на Адам, в Сикстинската капела). Адам, който си почива на новосъздадената земя, е толкова близко и интимно е свързан с пръстта, на която той лежи, така че Адам, все още в своето сънно състояние, е единственото най-прекрасно парче земя – но въпреки това, той е парче пръст. Точно в това негово състояние на Hihgeschmiegtsein (малко пиле, голишар) той е свързан близо с благословената пръст на създадената земя, така че първата слава на човечеството, става видима. В тази почивка на земята, в този дълбок сън на творението, човека сега изпитва живот, чрез физическото докосване на Божия пръст. Това е същата ръка, която създаде човека, която сега, като протягаща се от далеч, докосва нежно човека и го събужда за живот. Божията ръка вече не държи човека, вместо това, тя му е дала свобода и творческата сила на тази ръка, се превръща в копнеещата любов на Твореца за Неговото творение. Божията ръка, в тази картина в Сикстинската капела разкрива по-голямо познание относно Сътворението, отколкото най-дълбоките спекулации.

И Бог вдъхна в ноздрите на човека дъх на живот, така че човека стана жива душа. Тук тялото и живота се свързват напълно. Бог вдъхва Божия Дух, в тялото на човека. Този дух е живот; той довежда човека до живот. Друг живот е създаден чрез Божието Слово, но в случая с човека, Бог му дава от Своя собствен живот, от собствения Дух на Бог. Човешките същества не живеят като човешки същества, отделно от Божия Дух. Да живееш като човешко същество, означава да живееш като тяло в духа. Бягство от тялото, е същото като бягство от да бъдеш човек, както е бягство от духа. Тялото е формата, в която духа съществува, както духа е формата, в която тялото съществува. Всичко това е казано само за човечеството, тъй като само в случая с човека ние научаваме за тяло и дух. Човешкото тяло се различава от всички други тела, в това, че то е формата, в която Божия Дух съществува на земята точно както е напълно идентично с всичкия останал живот като принадлежащ към земята. Човешкото тяло наистина живее само чрез Божия Дух, той е, който продължава неговото съществуване. Като такъв Бог е прославен в тялото, в тяло, което притежава специфичния живот на човешко тяло. Затова първите тела, в своя създаден живот, бяха унищожени, но Бог го дава отново в Исус Христос, и когато това тяло също беше пречупено, то преминава във формата на тайнството на тялото и кръвта. Тялото и кръвта на Господнята вечеря, са новата реалност на сътворение, което беше обещано на падналия Адам. Тъй като Адам беше създаден като тяло, Адам също беше изкупен като тяло (и Бог дойде при Адам като тяло), в Исус Христос в тайнството.

Човечеството, което беше създадено по този начин, е човечеството като Божий образ. То е Божия образ, не въпреки, но точно в своето телесно естество. В своето телесно естество, хората са свързани със земята и с други тела, те са тук заради други, и зависят от други. В своето телесно съществуване хората откриват своите братя и сестри и откриват земята. Като такива същества, хората от земя и дух, са „като” Бог, техния Творец.