Божият образ на земята

„И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби,

над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята.

И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.”

Бог обича Божието дело, Той го обича за това, че то притежава своето собствено съществуване, тъй като творението отдава хвала на Твореца. Бог все още не разпознава Божието естество в делото. Все пак Бог се вглежда в делото, но не и в Себе Си. Да видя себе си означава, ако може така да се изразим, да разпозная лицето си в огледало, да видя себе си в образ на себе си. Но как е възможно това? Без квалифициране Бог остава Твореца, пред чиито нозе лежи делото Му. Как тогава Бог ще може да открие Бог в това дело? Делото не отразява Твореца, то не е образа на Твореца, то е формата, която заповедта на Твореца приема. Това, което е решаващо е, че в същия момент, в който Твореца Го беше създал, делото вече е откъснато и странно за Твореца, то вече не е Твореца. Дори в своето живо съществуване делото е мъртво, защото е сътворено, то е поставено при определени условия – защото въпреки че произлиза от свобода, самото то не е свободно, но поставено при определени условия. Само това, което е свободно в себе си не е мъртво, не като творение, но като странник или някой, който се е отделил. Само в това, което е свободно в себе, може свободния Творец да види Твореца. Но как може това, което е създадено, да бъде свободно? Това, което е сътворено е обвързано и притежава определена цел, то е обвързано със закон и не е свободно. Ако Твореца желае да сътвори собствения си образ, тогава Твореца трябва да го създаде свободен. Само такъв образ в своята свобода може напълно да отдаде слава на Бог, може напълно да обяви Божията слава като Творец.    

В тази точка разказа е относно нас, той е относно сътворяването на човешката раса. Библията изразява съществената разлика между това дело на Бог и Неговите предишни действия по начина, по който представя това дело. Множественото число в еврейския език тук, отразява значението и величието на делото на Твореца. Също така трябва да отбележим, че Бог просто не извиква човешката раса от несъществуващото, както Бог извика всичко останало. Вместо това, на нас ни е представен плана на Бог, както беше взет и по този начин съзнаваме, че нещо ново, нещо, което все още не е започнало, нещо което е съвсем оригинално ще започне да се случва. 

„И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие.”

Човечеството ще произлезе от Бог като последното дело, като ново дело, като образ на Бог в Божието дело. Не съществува преминаване от някъде до тук, навсякъде е ново творение. Тези думи нямат нищо общо с Дарвин. Напълно отделно от този въпрос, по напълно категоричен начин, човечеството продължава да бъде Божието ново, свободно дело. По никакъв начин ние не се опитваме да отричаме връзката на човечеството с животинското царство – напротив. Нашата загриженост, нашата тотална загриженост въпреки това е, да не изпуснем от погледа си особената връзка между човека и Бог, който е горе и отвъд това. Опитът – с произхода и естеството на човечеството в предвид – да направим гигантска стъпка назад в света на изгубеното начало, да търсим познание за себе си, за да знаем какво представляваше човечеството в своето оригинално начало и да идентифицираме нашия собствен идеал за човечеството с това, което Бог всъщност създаде е безнадежден. Той не успява да признае, че само от Христос ние можем да знаем за оригиналното естество на човечеството.  Опитът да направим това, без да познаваме думите, които Христос казва, е толкова безнадежден, колкото и разбираемо, и многократно е довел църквата до произволни спекулации в тази опасна точка. Само в средата, като такива, които живеят в Христос, ние знаем относно началото.

Казвайки, че в човека Бог създава Божия образ на земята означава, че човечеството е като Твореца в това, че то е Свободно. Убеден съм, че то е свободно само чрез Божието творение, чрез Божието Слово и то е свободно за поклонение на своя Творец. В Библейския език, свободата не е нещо, което хората притежават за себе си, но тя е нещо, което те притежават за други. Никой не е свободен в „себе си” – свободен, като че ли е във вакуум, или свободен по начина, по който някой е музикален, интелигентен или сляп. Свободата не е качество, което човечеството притежава, тя не е способност или капацитет, атрибут на естество, което може да бъде скрито на дълбоко в човека, и по някакъв начин може да бъде открито. Всеки, който изследва човешките същества, за да може да открие свобода, не може да открие нищо от нея. Защо? Свободата не е качество, което може да бъде открито, тя не е притежание, нещо, което може да бъде докоснато, като например предмет, нито е формата на нещо, което може да бъде дадено. Вместо това, тя е връзка, отношение и нищо повече. За да бъдем по точни трябва да кажем, че свободата е отношение между две личности. Да бъда свободен означава „да съм свободен за другия”, тъй като аз съм свързан с другия. Само когато съм във връзка с другия аз съм свободен.

Никой не може да мисли за свободата като материя или нещо индивидуалистично. Свободата не е нещо, на което аз мога да заповядам, като например атрибут, който аз притежавам, тя е нещо, което се случва, което се случва за мен чрез другия. Ние може да запитаме как знаем това и дали то не е отново предположение относно началото, което е част от падането ни от началото в средата. Отговорът е, че то е самата вест на благовестието относно свързването на Божията свобода с нас, че Божията свободна благодат става едно с нас, че Бог не иска да бъде свободен от Себе Си, но свободен за човечеството. Тъй като в Христос, Бог е свободен за човечеството, тъй като Бог не пази свободата си за Себе Си, ние можем да мислим за свободата единствено като „свободен за...” За нас в средата, които съществуваме в Христос и които знаем какво означава да бъдем човешки същества чрез Христовото възкресение, фактът, че Бог е свободен не означава нищо друго, освен че ние сме свободни за Бог. Свободата на Твореца показва себе си като ни позволява да бъдем свободни, свободни за нашия Творец. Това не означава нищо друго, освен че образа на Твореца и създаден на земята. Парадоксът на създадена свобода остава все така силен. Той трябва да бъде изразен, колкото се може по-ясно. Така че създадената свобода означава – и това е, което се простира отвъд всички предишни Божии дела и е единствен по рода си καт έζοχην – че Божията собствена личност навлиза в Божието творение.

Сега не само Бог заповядва, и Божието дело е осъществено, сега Бог влиза в творението и създава свобода. Човечеството се различава от другите творения в това, че Бог е в човека, като самия образ на Бог, в когото свободния Творец се вглежда в собственото си същество. Това е, което по-старите догматични теолози имаха предвид, когато говореха за обитаването на Триединството в Адам. Светият Дух се покланя на Бог в свободното същество, не създадената свобода прославя себе си, гледайки на създадената свобода.  Истинското творение обича Твореца, защото Твореца обича творението. Създадената свобода е свобода в Светия Дух, но като създадена свобода, тя е личната свобода на човечеството. Как това създадено съществуване на свободното човечество изразява себе си? По какъв начин свободата на Твореца се различава от свободата на това, което е създадено? Творението е свободно в това, че едно създадено същество съществува по отношение на друго създадено същество. Бог ги създаде мъж и жена. Човешкото същество не е само. Човешкото същество съществува в двойственост и в тази зависимост от другия е, където тяхната зависимост един от друг се съдържа. Човешката свобода не е зависимостта един от друг не е качество или нещо, което може да се докосне, или съществуваща свобода. То не може да бъде дефинирано по друг начин освен чрез термините за съществуване на човешки същества едно срещу друго, едно с друго и зависими едно от друго.

Образът, който е като Бог, не е analogia entis, в който човешките същества в своето съществуване, в и извън себе си, в своето същество са като Божието същество. Не съществува такава аналогия между Бог и човека. На първо място това е така, защото трябва да мислим за Бог –  който единствен е независимо същество, тъй като няма друг източник на съществуване освен себе си, но в същото време, Той е там, за Божието творение, свързвайки Божията свобода с човечеството и по този начин дава себе си на човечеството – като един, който не е сам, тъй като Бог е единствения, който в Христос свидетелства за Божието съществуване за човечеството. Приликата (the analogia) на човечеството не е analogia entis, но anadogia relationis. Първо това означава, че връзката също не е човешки потенциал или възможност или структура на човешкото съществуване, а вместо това то е дадена зависимост, зависимост, в която човешките същества са поставени justitia passivа! В тази връзка, в която те са поставени тази свобода им е дадена. Второ, от това следва, че тази аналогия не трябва да бъде разбирана, като че ли човека някак си притежава своята прилика, поради това че я притежава, или че тя е на негово разположение. Вместо това, аналогията или приликата трябва да бъдат разбрани много строго в смисъл, че това, което прилича, извлича своята прилика, само от прототипа така, че тя винаги ни насочва назад към самия прототип и „прилича” на него само като сочи към него по този начин. Analogia relationis е връзката, която Бог е установил и тя е аналогия само в тази връзка, която Бог е установил. Връзката между създание и създание е връзка, която е установена от Бог, тъй като тя съдържа свобода, а свободата идва от Бог.

Човечеството в двойствеността между мъж и жена, т.е. в неговата прилика с Бог е създадено в света на твърдо установеното и живеещото. Там, където свободата на човешките същества, застанали едно срещу друго, се състои в това, да бъдат свободни едно за друго, човешката свобода за останалия сътворен свят, трябва да бъде свободна от него. Това означава, че човечеството е господаря, човечеството може да заповяда, той владее творението. Това съдържа останалата част на създадената прилика на Бог с човечеството. Човечеството трябва да владее, то трябва да владее над Божието творение и да владее, както е било упълномощено и му е била дадена власт от Бог.

Животът, който е свободен от създадените неща не е същото, като да кажем, идеала на духовете, които живеят в свобода от природата. Напротив, тази свобода да управлява включва живот свързан със създанията, върху които управлява. Земята и животните, върху които съм господар съставляват света, върху когото аз управлявам и без тях аз преставам да съществувам. Това е моя свят, моята земя върху които аз управлявам. Аз не съм свободен от тях в нито един смисъл на моя основен живот, моя дух, който няма нужда от природата чувства, като че ли понякога природата му е чужда. Напротив, в цялото ми същество, в моето естество на сътворено създание аз принадлежа нацяло към света, който ме ражда, храни и поддържа. Но моята свобода от него се състои във факта, че този свят, с когото съм свързан като господар със слугата му, както селянина с неговото парче земя, е подчинен на мен, че земята, която е и остава моята земя, която трябва да управлявам и колкото повече я управлявам, толкова повече тя става моята земя. Това, което толкова странно свързва човешките същества и ги изправя срещу другите същества е авторитета, който е даден на човека от никой друг, но Божието Слово.

Това е казано на нас, които сме в средата и вече не знаем нищо относно него и за които то е набожен мит или изгубен свят. Ние също мислим, че управляваме, но същото е приложимо тук както на Валпургиевата нощ, ние мислим, че сме тези, които правим нещата да се движат, а вместо това ние сме тези, които са движени. Ние не управляваме, а сме управлявани. Нещото, света е този, който владее човечеството, човека е затворник, роб, на света и неговото управление е една илюзия. Технологията е силата, с която земята взема управлението от човечеството и го владее. Тъй като вече не управляваме ние изгубваме битката, така че земята вече не е нашата земя и ние сме ставали страници със земята.  Причината, поради която не успяваме да управляваме е, че ние не познаваме света като Божие творение и не приемаме управлението, което ни е дадено, като дадено от Бог, но го използваме за лични цели. Не съществува „свобода от” без „свобода за”. Не съществува управление, без да служим на Бог, изгубвайки управлението над земята, човечеството изгубва връзката си с Бог. Без Бог, без техните братя и сестри, хората изгубват земята. Отдалечавайки се в сантиментална стеснителност от упражняване на господство над земята, човечеството завинаги е изгубило Бог и своите братя и сестри. Бог, братята и сестрите принадлежат заедно. За тези, които веднъж са изгубили земята, за нас, човешките същества, които живеем в средата няма връщане назад към земята, освен чрез Бог и нашите братя и сестри. От началото, пътя на човечеството към земята е бил възможен само като Божия път към човечеството. Само там, където Бог и брата/сестрата идват при тях, хората могат да намерят своя път обратно към земята. Човешката свобода за Бог и другата личност и човешката свобода от съществото, което управлява над нея, съставят Божия образ в първите човешки същества.