Това, което живее

„И Бог каза: Да произрасти земята крехка трева,

трева семе носна и плодоносно дърво,

което да ражда плод, според вида си,

чието семе да е в него на земята; и стана така.

Земята произрасти крехка трева, трева,

която да дава семе, според вида си,

и дърво, което да ражда плод, според вида си,

чието семе е в него; и Бог видя, че беше добро.
И стана вечер, и стана утро, ден трети.”

(!:11-13)

Както порой, който се спуска от височините към долината сътворението се спуска от горе, до долу за финалното си дело: първо, безформеното, след това форма в ритъм, след това втората форма в закон и число. Все повече сътворението придобива собствения си облик, като все повече се различава от формата на Твореца и по-тържествено обявява близостта на Твореца.

Особената същност на това, което вече е било създадено е мъртва. То вече не отдава слава на Твореца, като продължава делото на Твореца, но прави това само чрез своето собствено съществуване. Но сега се случва нещо изцяло ново, което няма връзка с нищо, което се е случило преди него. Твореца пожелава, че в послушание, творението само трябва да потвърди и да продължи делото на Твореца – Той пожелава същества, които да живеят и след това самите те, трябва да произведат живот. Това, което е живо, се различава мъртвото в това, че самото то може да създаде живот. Бог дава на Своето дело това, което го прави Господ, а именно, способността да създава. Бог го извиква към живот. А че Бог прави това и това, което сега живее в своето собствено послушание, това е новия начин, по който Твореца е прославен, от Своето дело. Бог не желае да бъде Господ на мъртъв, вечно непроменим, подчинен свят, вместо това, Той иска да бъде Господ на живот и неговото безкрайно разнообразие от форми. 

По този начин при произнасяне на Божието Слово, от мъртвия камък, от неплодородната земя се появява това, което е живо и плодоносно. Това не е процес на еволюция, от смърт към живот, а вместо това, то е Божията заповед, която създава това, което живее от това, което е мъртво – това е Бог, който може да създаде деца на Авраам от тези камъни (Лука 3:8) и който извиква Христос към живот от мъртвите. Земята се превръща в майка на живеещите и отсега живота ще излиза от нейната мъртва тъмнина, а света на растенията и техните семена и плодd ще съществуват. Това означава, че това което е извикано е живот, като неговото специфично естество е да създава отново живот – растения със семена според вида им, което означава всичките разнородни видове, които са живи.  Не само земята, но и морето, което е без живот, и небето, което е твърдо установено, са изпълнени с живи същества, които се движат в тях. Докато растенията са закрепени за земята, животните се движат наоколо, те контролират земята, те са свободни да се движат по нея и не са свързани неподвижно с нея. Рибата и птиците според вида им, рогатия добитък и влечугите, дивите животни според вида им и тяхната плодородност.

Твореца не поставя своето естество в това, което живее и което създава живот. Това, което живее и е създадено не е нещо божествено, вместо това, то продължава да бъде дело, което е създадено, което е отделно от Твореца и подчинено на свободната заповед на Твореца. В своя бърз процес на идване в живот, Господ иска да погледне върху делото на Господ, което сега е застанало пред Него. Твореца иска да види Себе Си в процеса на сътворение и творението е задължено да почете Този, Който го създаде.

Някой може да каже, че сега Бог е предал на живите същества делото на поддържане, така че света на природата да се поддържа сам, така че установената природа на закон и плодородие на живите неща са силата, която сега поддържа света. Часовникът е навит и сега той върви самичък. Но това, което Библията знае е, че в сътворения свят нищо не се движи само. Законът и живота, който създава живот, са Божие дело, което е създадено от нищо и съществува само в средата на нищото и само в свободата на Божието Слово. Ако Бог оттегли Словото си от Своето дело, то ще потъне отново в нищото. Така че нито подчинението на курса на света на закон, нито живото естество на това, което е било създадено, не трябва да бъде идентифицирано с Божията поддържаща активност; напротив, закона и живота са поддържани само от Божието свободно Слово. Нито живота, нито закона са достойни за обожаване – те са творения, както всичко останало. Само Богът на закона и на живота е достоен за поклонение.

Тази част също завършва с думите, които текста повтаря отново и отново: „И Бог видя, че беше добро”. За нас, тези думи имат две значения. От една страна, това е Божието дело, в своето добре запазено състояние, в което Божията воля го беше оформила. От друга страна, то е „добро” само по начина, по който сътвореното може да бъде добро, т.е. когато Твореца го наблюдава, признава го, като Свое творение и казва за него, „то е добро”. Фактът, че Бог гледа на Своето дело е единственото нещо, което прави делото му добро. В действителност това означава, че делото е добро само защото самия Творец е добър. Делото никога не притежава добро в себе си. Доброто на делото се съдържа във факта, че то сочи обратно към Твореца и само към Словото на Твореца, което единствено е добро – т.е. то сочи към факта, че „никой не е добър, но единствено Бог”.  Това е смисъла на думите на Исус, че първото сътворение е „добро”. Ако никой друг не е добър освен Бог, тогава славата не принадлежи на никой друг. А че творенията също са добри – а че сега те са наистина добри – се състои в това, че те позволяват на Твореца като единствен Господар да бъде добър и да получи своята добрина само от Словото на Твореца и единствен да знае, че това Слово е добро. Същото нещо може да бъде казано с други думи, когато кажем, че отличителното съществуване на творението, т.е. неговото сътворено естество, е напълно зависимо и поддържано, само в Божието естество и напълно подчинено на Бог. Въпреки това, съществуването на това, което е безформено – на това, което чрез по-голямо и по-голямо усилване на собственото му същество му е дадена форма и ритъм, като на това, което е установено и което живее – винаги остана напълно сътворено същество, т.е. подчинено същество. То никога не съзнава своето собствено съществуване, освен когато гледа в Божието Слово, към свободата с която Бог твори и поддържа.