Религиозният въпрос

„А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя рече на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината? Жената рече на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем; но от плода на дървото, което е всред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете.”(Бит. 3:1-3)

Забраната за ядене от дървото на познание, създаването на Ева и змията трябва да бъдат разбрани като звена от една верига, свързани заедно за общо нападение над дървото. Всички водят началото си от Бог Твореца и странно, но те се свързват в общ фронт с човечеството срещу Твореца. Забраната, която Адам чу и й се покори като благодат, се превърна в закон, който предизвиква гняв в човека и Бог; жената, която беше сътворена, за да бъде подходящ партньор на мъжа и да му дава сила, за да може да понесе своето ограничение, го повежда настрана, а змията, едно от Божиите творения, се превръща в инструмент на злото.

Как се случи това? Библията не отговаря на този въпрос или поне не дава недвусмислен или директен отговор, но само непряк отговор. Само да обвиняваме дявола, който като Божий враг довежда до всичко това, означава да вулгаризираме и да изкривим напълно записаното в Библията. Това е нещо, което Библията, поради точно определени причини не казва. Ако по същия начин хвърлим вината върху свободата на хората да вършат добро или зло, като нещо, което хората използват само по погрешен начин, означава да изтълкуваме напълно погрешно контекста. Характерно и съществено нещо, чрез контраст, относно разказа в Библията е, че точно цялото развитие на събитията се развива в света, който Бог беше създал и че никаква сила не е поставена в ход, за да направи това неразбираемо събитие разбираемо или да го драматизира.

Полумрака, в който това, което е било създадено и което тук изглежда, че е зло не може по никакъв начин да бъде направено като чиста светлина, без да унищожим нещо, което е критично. Двусмислеността на змията, на Ева и на дървото за познание като творения на Божията благодат и в същото време като място, в което гласа на злото е чут трябва да бъдат запазени по този начин. По никакъв начин те не трябва да бъдат опростявани или двете им части да бъдат разделени, за да станат ясни.  Точно този полумрак, тази двусмисленост, в която творението се намира тук представляват единствения възможен начин за хората, които са в средата да говорят за това събитие – ЯХВЕ също беше човешко същество в средата. Само по този начин може да поддържаме две допълващи се части; да може истински да положим цялата вина на човека и в същото време да изразим колко немислима, неочаквана и неизвинима е тази вина.

Библията не се стреми да предаде информация относно произхода на злото, но да свидетелства за неговия характер като грях и като непрекъсната тежест, която човека носи. Да представим въпроса за произхода на злото, като нещо отделно от това е твърде далеко от разума на Библейския писател. Когато въпроса е представен по начина, по който Библейския писател го представя отговора не може да бъде ясен и директен. Той винаги ще съдържа две страни; че аз, като Божие творение съм направил това, което е напълно противоположно на Бог и че това нещо е зло и поради самата тази причина това причинява вина, наистина неизвинима вина. Така че никога няма да може да обвиним дявола, който ни е подвел; вместо това, същия този дявол винаги ще бъде на съвършеното си място, където аз, като Божие създание в Божия свят, трябваше да живея и пожелах да не живея. Почти невъзможно е да обвинявам сътворението като несъвършено и да го обвинявам за моето зло. Вината е само моя. Аз извърших зло в средата на оригиналното състояние на сътворението. Пълната непонятност на това дело е описана в Битие 3 чрез факта, че една зла сила не се намесва изведнъж и очевидно в творението от някъде или; вместо това, това зло е напълно прикрито в света на творението и се намесва в творението чрез човешкото същество. Ако доклад за падането на Луцифер, предшестваше този, както католическата теология, а също и Лутер го представят, тогава Адам, като първия човек, който е първата жертва на този Луцифер, по принцип трябва да бъде оправдан. Но точно в унисон с напълно практичното естество на Библейския доклад е, че това, което подготвя пътя за съгрешаването и самото съгрешаване стават в средата на това, което е било създадено и по този начин пълната липса на извинение е представена, колкото се може по-просто.

„А змията беше по-хитра от всички полски зверове”. Текста не казва, че змията е дявола. Змията е Божие творение, но тя е по-хитра, отколкото всички останали. Никъде в цялата история дявола не е представен в човешка форма. Въпреки това злото се случва; то се случва чрез човека, чрез змията, чрез дървото. Първоначално имаме само Божието слово което е дискутирано. Змията запита: „Наистина ли каза Бог, че не трябва да ядете от всеки вид дърво в градината?" Въпросът не оспорва казаното, но отваря очите на човека за дълбочина, за която до сега човека не е знаел, дълбочина, от която човек ще бъде в позиция да установи или обсъди дали дадена наредба идва от Бог или не. Първоначално змията представя възможността, че в това отношение може би хората не са чули правилно, тъй като по всяка вероятност Бог не е имал точно това в предвид, Бог, добрия Творец със сигурност няма да наложи нещо подобно на своето лично творение, което със сигурност щеше да ограничи Божията любов.

Решителната точка е, че чрез този въпрос е предложена идеята за човека, като заобикалящ Божиите думи и сега го представя с човешка основа – човешко разбиране за съвършеното естество на Бог. Ако словото противоречи на това разбиране, тогава човека не е разбрал ясно казаното. В края на краищата това може само да послужи на Бог, ако някой постави край на тези фалшиви думи на Бог, на тази погрешно чута заповед, навреме.

По този начин въпроса е зададен с раздвоен език, тъй като ясно се иска да бъде приет като идващ от Божия страна. Заради истинския Бог, поне така изглежда, змията иска да направи изречените Божии думи да пропаднат. По този начин някак си  тя претендира, че знае за съществуваща дълбочина на истинския Бог отвъд изречените Божии думи. Змията претендира, че знае повече, относно Бог, отколкото хората, които зависят само от Божиите думи. Змията познава по-възвишен Бог, по благороден Бог, който няма нужда от издаването на такава забрана. Тя иска да бъде тъмния корен, от който видимото дърво на Бог произлиза. От тази твърдо защитавана позиция сега змията се бори срещу Божиите думи. Тя знае, че ще има сила само там, където претендира, че идва от Бог и че представя Божията цел. Само като божествена, змията е зло. Задавайки въпроса си, тя извлича своето съществуване само от Божията сила и тя може да бъде зло само там, където е божествена. Сега тя претендира, че е силата, която стои зад Божиите думи, от които Бог извлича своята собствена сила.

Така че въпроса, който змията зададе е напълно религиозен. С първия религиозен въпрос злото се появява на сцената. Там, където злото се показва в своята безбожност, той е напълно безсилен, в този момент той е само плашило, нещо, от което не трябва да се страхуваме. Наистина, злото никога не концентрира силата си в тази точка; вместо това, то често привлича вниманието на далеч от другото място, в което то наистина иска да успее. На това друго място, то е забулено в облеклото на набожност. Вълка в овча кожа, Сатана във формата на ангел на светлина – това е фигурата, която е в хармония със злото. Бог наистина ли каза...? – това е напълно безбожен въпрос. Бог наистина ли каза, че Той е любов, че иска да прости греховете ни, че само трябва да вярваме в Бог, че не се нуждаем от добри дела, че Христос умря и беше възкресен заради нас, че в Божието царство ние ще имаме вечен живот, че вече не сме сами, а сме поддържани от Божията благодат, и че един ден всичката тъга и плач ще имат край? Бог наистина ли каза: че не трябва да крадем, не трябва да прелюбодействаме, не трябва да лъжем...? Бог наистина ли ми каза това? Възможно ли е тези неща да не са приложими за мен? Бог наистина ли твърди, че е Бог на гняв към тези, които не пазят Неговите заповеди? Бог наистина ли изискваше смъртта на Христос – Бог, когото аз познавам по-добре, Бог за когото знам че е безкрайно добър, обичащ всички Баща? Това е въпросът, който изглежда безвреден, но чрез който злото извоюва своята сила в нас и чрез който ние ставаме непослушни на Бог. Ако въпроса ни е зададен със своята безбожност, ние ще можем да му се противопоставим. Но християните не се поддават на атака, по този начин, към тях трябва да се подходи от страна на Бог, трябва да им се покаже по-добър Бог, по велик от Този, Когото те имат, ако трябва да съгрешат.

Какво е истинското зло в този въпрос? То не се състои в това, че такъв въпрос е зададен. То се състои в това, че въпроса вече съдържа погрешния отговор. То се състои в това, че в този въпрос основното отношение на творението към Твореца е атакувано. Това изисква човечеството да произнесе присъда относно думите на Бог, а не само да ги чува и върши. Това е постигнато чрез твърдението, че на основата на една идея, принцип или предварително познание относно Бог, човечеството трябва да произнесе присъда над думи произнесени конкретно от Бог. Но там, където хората използват принцип или идея за Бог, като оръжие, с което да воюват срещу конкретните Божии думи, още от самото начало, те са напълно прави; в този момент те са станали господари на Бог, те са напуснали пътеката на послушание, те са се определили като такива, към които Бог не говори. С други думи, в този въпрос, това, което е възможно е поставено срещу реалността, и това, което е възможно подкопава това, което е реално. В отношението на хората към Бог, не съществуват възможности, а само реалност. „Позволи ми първо” не съществува в тези отношения – съществува само заповедта и послушанието. 

За първото човешко същество, което живее напълно в тази реалност, когато му се казва какво може да бъде възможно – а именно, да бъде непослушен на казаното от Бог – е еквивалентно на обръщение относно свобода, свободата, в която човешкото същество принадлежи напълно на Бог. Първото човешко същество може да бъде адресирано по този начин само когато тази възможност на непослушание към Бог е прикрита в реалността да „живееш за Бог”. Това е така, защото въпроса е зададен по такъв начин, че Адам го разбра като нова възможност, за „живот за Бог”, която можеше да го доведе до „живот срещу Бог”. Възможността за личното желание на Адам „да бъде за Бог”, като лично откритие на Адам е главното зло в религиозния въпрос на змията.

Това не е част от глупост, но самия принцип на хитростта на змията, който змията толкова примитивно увеличи, когато зададе въпроса: „Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?” По този начин змията привлече Ева на своя страна от самото начало и я принуди да признае ... Не, Бог не каза това. Тази реакция, в която Ева беше принудена да квалифицира нещо по отношение на Божиите думи – въпреки че е било представено погрешно пред нея – явно много да я обърка. Това трябва да я е накарало да се замисли, за пръв път, относно очарованието от даване на оценка за Божиите думи. Чрез средството на това, което явно е фалшиво, сега змията ще провали това, което е истина. Нека бъдем внимателни относно такова хитро изкривяване на Божиите заповеди. Злото със сигурност действа в тях.

Въпросът на змията, тогава потвърждава, че е сатанински въпрос, въпросът, който ограбва Бог от почитта за Бог и се опитва да води хората на далеч от Божиите думи. Против този въпрос, който под впечатлението, че е религиозен и атакува Бог като основното предположение на всичко съществуващо, хората не могат да се защитават по никакъв друг начин освен с „махни се Сатана”.

Отговорът на Ева остава на нивото на невежеството. Тя не знае нищо относно злото, тя не го разпознава. Така че всичко, което тя може да направи е да повтори дадената заповед и да я повтори правилно. Това е много важно: тя се държи здраво за заповедта. Но, правейки това, тя позволява да бъде въвлечена в този интелигентен разговор. По някакъв начин той запалва искра в нея. Старият ред все още остава непроменен. Човека не може да се скрие зад Божиите думи. Дървото на познание, и дървото на живот остават недокоснати.