Словото

„Бог каза: „Да бъде светлина. И стана светлина.

 (Бит. 1:3)

Съществуват митове относно сътворението, в които божеството жертва своето естество и по този начин света възниква от естественото плодородие на божеството. В това плодородие сътворението е заченато като себе-разрастващо се, себе-оформящо се рождение на божеството, в което самото сътворение е фрагмент от естеството на Бог, в което естество, спазмите на природата, нейното рождение и смърт, са също така спазмите на божеството. В контраст на всичко това Богът на Библията продължава да бъде съвършен Бог, пълен Творец, свят Господ и неговото творение остава напълно подчиненото, покоряващо се творение, отдаващо Му хвала и слава като на Господ. Той никога не е бил творението. Той винаги е Твореца. Той не е материята на природата и не съществува цялост, която да го свързва или обединява с Неговото творение. Единственото нещо, което съществува, е Неговото Слово.

„Бог каза...”

Единствената връзка между Бог и Неговото творение е Неговото Слово. Това означава, че „в себе си” света не съществува като цялост; ако Словото не е там, света ще потъне в бездънната пропаст. Божието Слово не е Неговото естество, нито Неговата същност, но Неговата заповед. Това е самият Бог, който мисли и твори в своето Слово, това е Бог, който желае да застане пред творението като Творец. Божията творческа мощ не е Неговото естество или същност. Тя е Неговата воля и заповед, в които Той ни подарява себе си по начин, по който Той иска. Фактът, че Бог твори чрез Словото си означава, че сътворението е Божия заповед и ред и че Неговата заповед е независима. Бог говори; това означава, че Той твори в свобода и в Своето сътворение, Той остава напълно свободен в сравнение със своето дело. Той не е обвързан със Своето дело, но Той обвързва делото Си със Себе Си. Той не присъства в делото си като материя, но Неговата връзка с делото Му, е Неговата заповед. Това означава, че Бог не е в света по никакъв начин, освен чрез Своето абсолютно превъзходство над него.  Той е в света, като Слово, тъй като Той наистина е превъзхождащ го и Той наистина е превъзходен, тъй като Той е в света, в Словото. Само в Словото на сътворението ние познаваме Твореца, в Словото в средата ние виждаме началото.

Така че ние не разпознаваме Твореца „от” делата Му, като че ли материята, естеството или същността на делото са по някакъв начин идентични с Божието естество, като че ли съществува някаква цялост – може би тази на причина и ефект. Ние познаваме Твореца само защото чрез Своето Слово, Бог потвърждава тези дела и ние вярваме на това Слово, относно тези дела. Затова ние вярваме в Него като Творец, а не чрез eminentiae, negationis, causalitatis!

Бог говори. Първо трябва да разберем това в неговия пълен смисъл. „Слово” означава „изговорено слово”, а не „символ”, „значение” или „идея”, но самото конкретно нещо. Говорейки Бог създава, означава, че идеята, името и делото са едно в създадената реалност в Бог. Така че съществената позиция не е тази, че Словото има „ефект”, но Божието Слово в себе си е дело. Това, което в нас се разделя безнадеждно на две, е неразделимо за Бог; словото на заповедта и събитието. При Бог повелителното е показателно. Показателното не произлиза от повелителното. Показателното не е ефект на повелителното, то е повелителното. Също така не можем да опишем Божието сътворение като „ефект”, тъй като Неговото Слово не притежава характера на заповед, абсолютната свобода на сътворение, която е изразена в Словото, което обхваща определена реалност – свободата на Твореца от творението. „Словото” изразява факта, че то е направено от свобода, събитието изразява факта, че то е направено с власт.  Фактът, че на нас ни е абсолютно невъзможно да мислим за повелителното и показателното като за едно показва факта, че ние вече не живеем в единство с активното Божие Слово, че ние сме паднали същества. За нас връзката между повелителното и показателното е приемлива само, ако помежду тях съществува цялост, главно под схемата на причина и следствие. След това тази схема приписва кроя на „ефекта” на „причината”. Но това е нещо, което е неприложимо за сътворението. Сътворението не е ефект от „Твореца”, от където можем да извлечем необходимата връзка с причината (Твореца). То е дело, което е създадено в свободата на Словото.

Творецът говори и говорейки създава. Това е нещо странно, което Библията споменава в началото, когато говори за създаването на форма, извличането на формата от безформеното. Формата съответства на Словото. Словото се движи и оформя, като ограничава индивидуалното, истинското, цялото. Словото извиква съществуващото от несъществуващото, за да съществува. Напълно тъмно е, съвършено недостъпно минало, което се отваря пред нас зад Словото на сътворението. Напълно невъзможно ни е да обхванем това първо, неизразимо дело на сътворение, тъй като Твореца е Един, а ние, като Негови творения, сме създадени чрез Неговото Слово. Тези два момента в Бог са едно дело и ние не можем да изразим това по различен начин.

„Нека бъде светлина. И стана светлина.”

Тъй като беше тъмно над безформената бездна, светлината трябваше да създаде форма. Както безформената нощ се превърна във форма от светлина, както светлината твори и открива форма, също така тази предисторическа светлина трябваше да заповяда на хаоса, да създаде и да открие формата. Ако това Слово от тъмнината над бездната, беше първата забележка за страданията на Христос, така сега освобождаването на покорната оформена бездна за собствено съществуване чрез светлината е забележка за светлината, която свети в тъмнината. Светлината пробужда тъмнината за себе си, за свободно поклонение на Твореца. Без светлината ние не можем да съществуваме, тъй като без светлината нещата не могат да бъдат „едно срещу” друго, тъй като не съществува форма. Подчинената бездна отдава хвала на Бог в покорно, бавно, ограничено противопоставяне. Форма в светлината възприема това същество срещу себе си, като свое същество и отдава слава само на Твореца. Яснотата, точността и облекченото състояние на действително съществуване чрез светлина в своята конфронтация с останалите създадени форми и с Твореца е дело на първото Слово на Твореца. В светлината, която Той създава, творението вижда светлината.