|
|
|
Предизвикателство
"А Откровението на Св. Йоан е величествен образ на възвишена и величествена трагедия, приключвайки и преплитайки своите тържествени сцени и действия със седмократен хор от алилуя и симфонии изпълнени от арфи." John Milton, The Reason of Church Government.
Frederick D. Maurice, Lectures on the Apocalypse. 7
Книгата Откровение не е само печатът, но и свидетелят на Писанията. Няма друга книга която да е толкова озадачаваща и в същия момент толкова пълна с обещания, действително трудни, но признати за ясни, толкова мразени, и толкова обичани. От цялата литература в света, тази старовременна творба, написана от стар рибар в заточение1, притежава много повече предизвикателство и предлага безкрайно повече награди, отколкото всички други. "Блажен, който прочита..." "Блажени са тези, които пазят думите написани в тази книга." Той ще "има достъп до дървото на живота" и да "влезе в града".
След като прекарал повече от двадесет години потопен в изследването на апокалиптичната литература R. H. Charles казва във въведението на своите Lectures on the Apocalypse следните думи: "От най-ранните години на църквата е било признато от всички, че Апокалипсиса е най-трудната книга в цялата Библия."2 Преди около 200 години архидякон John Chappel Woodhouse от Salop, Англия, написа като въведителен параграф на своят коментар следното:
"Пророчествата на Апокалипсиса, въпреки че са илюстрирани от коментаторите във всички векове не са били успешно обяснени, за да постигнат общо удовлетворение. От тълкуванията получени по най-обикновен начин, много от учените са задържали своето съгласие, а съмненията са били изявени, дали ние сме все още в позиция на щастливите улики, които ще бъдат извлечени от човешката проницателност, или Божествено вдъхновение, или от необходимите помагала за познание, или случаите в историята, които в някой момент в бъдещето може би са предопределени да установят изпълнението на тези предсказания."
Думите на архидякона са уместни днес, както и тогава, тъй като, когато читател на Библията предприеме такова изследване, обикновено резултата е объркващо безсилие. Един пастор и коментатор е записал реакцията на неговата църква по този начин:
"Повечето читатели на Библията имат връзка на любов-омраза с последната от шестдесет и шестте книги. Откровението е пълно с мистерии, в съвременното значение на думата, а също така и специалното Библейско значение на думата и както всички мистерии, те последователно привличат и отблъскват. Приятели в моята църква изразяват и двете, очакването на `аз не разбирам и дума от това` и любопитството на, `нека да опитаме.`"3
Между учените много са оставили само това, което Dr. South казва: "Повечето почтителни учени, дори и между реформаторите от 16 век изглежда, че подкрепяха негативен коментар чрез собственото си пренебрежение към Йоановата книга. Много често е отбелязвано, че Калвин е показал своето крайно добро чувство, когато остави тази книга на Библията без коментар - единственото изключение. Лутер написа: "Моята душа не може да се пригоди към тази книга. Има една единствена причина за малкото уважение, което имам към нея - Христос не е проповядван в нея, нито признат."4 Цвингли я отрече като нарушение на канона.
Подобно на тях, много съвременници са негативно настроени към нея. В нашите дни C. H. Dodd е почти толкова суров. Неговата присъда е: "Ако прегледаме книгата като цяло ние трябва да отсъдим, че тези продължителни ударения на бъдещето имат ефекта да принизят до второстепенното място, точно тези елементи на благовестието, които са най-определени за християнството..." Той не спира до тук а добавя: "... ние сме ограничени да отсъдим, че в нейното схващане относно характера на Бог и Неговото отношение към хората, книгата е много под нивото не само на ученията на Исус, но и на най-добрата част на Стария Завет."5 Заключението на Loisy е подобно неодобрително. Той не се шегува, когато казва:
"Най-доброто, което може да се каже за нея е, че за стотици години хората са напрягали умовете си, за да намерят в нея значение, което НЕ е там, поради простата причина, че значението, което Е там беше моментално опровергано от събитията."6
Turner казва, че в книгата Откровение:
"Има твърде много не употребен непряк материал и често пъти е използван безсмислено - неясен за нас, за много от ранните християни и за голямо число от читатели, които са склонни да го пригодят, за да подкрепи техните собствени идеи... приложимостта на Откровението днес не може да бъде толкова голяма, както в първи век... Йоан не живее и не се движи в нашата интелектуална сфера. Понякога ние изпитваме това, което мислим, че е описано в неговата картина от думи, но това не ни казва какво означават тези символи. Той наистина ли познаваше себе си? Числото три означава небето, четири земята, а числото седем комбинация от тези две, или Бог пребиваващ с човека; но всичко останало е неясно, както юдейската литература на която е основано."7
Коментаторите на двадесети век често започват като Charles R. Erdman, чието въведение, описва Откровението като: "най-трудната книга в Библията" и продължава:
"Този том... е публикуван с неувереност, поради трудностите и мистериите, които са включени, с молба за толерантност и отклоняващи се идеи и въпреки това със задълбочена увереност в практичните и вечни ценности на тази част от Писанията."8
Сравнете коментарите на Leon Morris и John Walvoord, които представят твърде различни школи на теология и херменевтика.
"Страхувам се, че книгата Откровение е много пренебрегвана книга. Нейната символичност принадлежи към първи век, не към нашето време. Хората от двадесети век я намират трудна и са склонни да я пренебрегнат като неподходяща. Това е неизбежно, тъй като нейната теология и сила е от най-важно значение за век, който е погълнат с проблема за власт, както нашия."9
"Никоя друга книга в Новия Завет не предизвиква същият интерес, както книгата Откровение. Опитите за нейното обяснение са почти безбройни и въпреки това продължава широкото отклонение в тълкуването й. Тъй като книгата открива истини, принадлежащи към всяка важна основа на християнската теология, неизбежно е, че нейното тълкувание ще бъде повлияно от съвременното объркване в средите на Библейските учени и по специално в областта на есхатологията. В известен смисъл книгата е заключение на всички предишни Библейски откровения и логично отразява тълкуването на останалата част от Библията. Тълкувателят е изправен пред многобройни тълкувателни решения, преди да започне работата по разбирането на специфичният принос на книгата Откровение, задача направена по-трудна от факта, че неговите решения, не само оцветяват изложението на книгата, но също така определят тълкуване на всички предшественици в Писанията."10
Нека отбележим, че дори много от тези, които признават трудното естество на задачата за тълкуване на Откровението, също така признават ценността на проекта. Jerome писа, че Апокалипсиса има "толкова тайни, колкото и думи" и че е "отвъд всяка хвала". В нашият век, G. Campbell Morgan написа:
"Откровението е сбор на цялото минало, цялото настояще и цялото бъдеще. Тя е небесната корона на Божието творение. Това, което е книгата Битие относно историята на изкупителна благодат, книгата Откровение е сбъдването на Господнята умилостивяваща благодат. Първото е безсмислено, без последното. Почти буквално, проповядвайки върху Откровението, аз проповядвах през цялата Библия. Всяко обещание, всяка тема, всяка надежда, всеки сън в святите Писания, намира своето изпълнение и завършек в славните страници на Апокалипсиса."11
Bishop Wordsworth в своят известен коментар върху Библията написа следното:
"...Henry More казва, `че никога не е съществувала книга с такова умение, като тази на Апокалипсиса, като че ли всяка дума беше премерена на везни преди да бъде написана`. Тези значими образци на внимателна композиция в нейните ранни глави, са били създадени за да припомнят на читателят, че всяко изречение от нея е пълно със значение и за да може да разберем нейните видения, най-добрият начин е да изследваме старателно всяка дума на Апокалипсиса."12
В по-нови времена Caird обобщава ситуацията уместно:
"Няма друга книга, която може да предизвика такова равенство на страстна любов и омраза. Тя е била вдъхновение за поезия, музика и изкуство, фонтан на поклонение и преданост, утеха за съкрушените и сила за преследваните. Тя е била също грубо осъждана от повечето критици, отколкото Лутер, като труд на отмъстителен и нехристиянски дух."13
Така че истина е това, за което W. G. Scroggie ни напомня: "Книгата е била център на бурята от втори век след Христос и без съмнение ще продължи да бъде до края."14
Какво да кажем за тази смесица от противоположни оценки? Първо, ние трябва да забележим, че както с Христос, така и Откровението на Исус Христос, не оставя никой човек, който е изправен срещу нея, неутрален. Второ, историята на църквата като цяло свидетелства за нейната стойност. H. Grattan Guinness казва:
"Сега ние ще изследваме тези ТЪЛКУВАНИЯ И ИЗПОЛЗВАНЕТО на тези прекрасни пророчества от християнската църква. Как църквата ги е разбрала и приложила? Каква е практическата полза от тези пророчества за църквата в последните 18 века? Явно е, че те бяха написани за ръководство, закрила и освещение. Пророчествата на Павел и Йоан, са отправени към християнските църкви. Гласът на вдъхновението ясно призовава цялата църква да ги изследва и църквата е била послушна на заповедта. Тя прочете, подчерта, научи и вътрешно схвана "сигурните думи на пророчеството." Какъв е моралният ефект върху църквата? До каква степен пророчествата са ръководели нейните стъпки и са подкрепили надеждите и? Ако тези пророчества са били мощна сила в нейната история, ако те са запазили вярата на църквата във време на общо отпадане, ако те са дали живот на велики реформаторски движения, ако те имат вдъхновени изповядващи се и са помагали на мъчениците на кладата, ако те са разкъсали оковите на клерикализъм, на суеверие, на тирания и накрая са довели милиони хора до чисто, примитивно християнство, те са дали отговори за своята причина и са оправдали тяхната позиция в свещените Писания на истината. Нито ще оценим леко това тълкувание, което е произвело такъв резултат."15
Трето, ще кажем това, което Spurgeon каза относно трудните пасажи в Писанията, колкото по-твърда е черупката, толкова по-сладка е ядката. Сравнете богатствата внимателно пазени в английската банка с достъпните монети в детската касичка. В тази книга, всичките книги от Библията се срещат и завършват. Тя е компендиум, а също така и печат и по тази причина може да бъде разбрана само от тези, които са схванали есенцията на предшестващите Писания. Особено Старият Завет в своите исторически, законни и есхатологични елементи, оживява отново. Но съкровището е само за усърдните, тези старателни, внимателни читатели изпълнени с молитвен дух.
Четвърто, трябва да запомним, че това, "което не измъчва, не благославя." Този коментар на Hengstenberg върху Откровение 11:10 (пророчеството, че свидетелстващата църква ще "измъчва" невярващият свят) ни напомня, че задачата на християнството винаги е била "да утешава огорчените и да огорчи спокойните". Трудните Писания са предназначени да събудят и предизвикат тези, които мислят, че "разбират всичко."
Пето, трябва да имаме предвид законната максима, че "злоупотребата не забранява използването." Да илюстрира това, християнството често е било убивано в дома на вярващите. Думите на Волтер са подходящи. "Господи, пази ме от приятелите ми, а аз мога да се пазя от враговете си." По всяка вероятност няма друга книга която да е пострадала толкова много от ръцете на тълкувателите, колкото Откровение. За незнаещия, който се опитва да я разбере, не съществува друга, по-разстройваща опитност, отколкото да вземе от полиците на библиотеката двадесет книги или повече претендиращи да обясняват Апокалипсиса. Някой от тези, които са писани преди последния век, проследяват историята на Наполеон Бонапарт всред печатите, тръбите и чашите в Откровение. Други, написани след първата световна война, виждат Кайзера там със сигурност, а тези написани след втората световна война виждат Хитлер на същото място. Но когато отидем по-назад от 19 век, най-различни странности се появяват.
Например, известният пророчески коментатор E. B. Elliott най-сериозно ни информира, че тишината от половин час в небето (Откр.8:1) е изпълнена от седемдесетте години простиращи се между победата на Константин над Лусиний, последвана от разпадането на езическото царство в 324 година след Христос, бунта на Аларих е завладяването на империята, последица от смъртта на Теодосий в 395 година след Христос. С други думи, седемдесет години на мир в Римската империя в четвърти век, са се отразили в 30 минути на тишина в благодарното небе. Седемте гърма в Откровение 10:4 са приложени от Bishop Barnes за папската анатема срещу Реформацията. Той обяснява, че забраната отправена към Йоан, казваща му да не казва значението на гръмотевиците е, затова защото нямаше нищо ценно за записване в тях. Albertus Pieters коментира, че като пример за протестантски хумор тази забележка може да има стойност, но не и като тълкувателна.16
Не може да не цитираме мъдрите думи на Farrar:
"Книга, която е не толкова свещена, щеше да бъде дискредитирана от опасното използване, чрез което често е била изкривявана, но отклоненията на тълкувателите не са отслабнали, или анулирали основното откровение, което е изпълнено от началото и ще продължи да упражнява "до края на времето" уникална си сила върху сърцата и съвестта на хората."17
Шесто, ако някога сме се нуждаели от определено ръководство между плитчините и специална профилактика за болестите, то това е днес. Ако наистина живеем на границите на вечността ние може да очакваме увеличаваща се светлина върху "последните неща." Настоящето не е само оформено от настоящето, но и от бъдещето. Това, което някой очаква отразява рефлексно влияние върху изборите в момента. Есхатологията със своите доктрини за съд и пришествие, действа като предупреждение срещу антиномианизъм и "спирачка" срещу безгрижие. Кант говори относно този ефект: "Ти, който казваш, че не можеш да се промениш, ако ти кажа, че ще увиснеш на бесилката в краят на деня, ако не се промениш, няма ли изведнъж да намериш нова морална енергия, за да промениш своите погрешни навици? Аз предсказвам, че ти наистина ще намериш!" Новозаветната есхатология не само обещава край на злото и възстановяване на потиснатите, но също така предупреждава вярващите за техния ден на съд.
"Това не означава, че християните нямат повече интерес в съда, който идва. Колко неправилно е това може да бъде видяно от факта, че в повечето от случаите, където се появява идеята за съда в последният ден, там се говори за вярващите."18
"Съдът, извършен от Бог чрез Христос е всесветски. Всеки човек трябва да застане пред Божия съд. (Римляни 2:6-10) Това включва християните (2 Коринтяни 2:6-10), а също така и тези, които не са християни. (Откр.20:15)"19
Съзнаването на тази истина прави две неща. 1) Напомня на вярващия, че решението за вярата му, трябва непрекъснато да бъде подновявано до края на живота му. 2) То показва задължителната природа на вечното благовестие, тъй като само приписаните заслуги на Христос, могат да помогнат в съда, който разследва не само външното поведение, но и вътрешните желания и мотиви. Римляни 7:7-10; Лука 17:10; Римляни 8:1
Освен това, с информацията, която това поколение има, то е дълбоко запознато с проблема на злото. Есхатологията е също изследване в Теодосията, оправданието на Бог.
"Ако съдбата на всеки човек е наистина решена при смъртта му, решена от Този, който знае историята на всеки живот, както Той познава всички неща, тогава можем да запитаме защо трябва да има ден на съд? Какъв е този бъдещ край, който трябва да бъде изпълнен? Този последен публичен акт на съд е съвършеното оправдание на Божието правосъдие, както към тези, които са съдени, а също така и към моралния всемир. Абсолютната правда на Бог, във всичките Негови постъпки в живота и съдбата, която е присъдена, сега е доведена у дома, при тези, които са съдени както никога преди. Тези, които са осъдени, чувстват в себе си, че присъдата, която е произнесена над тях е според това, което заслужават, и въпреки, че спасението е всецяло по благодат, тези, които са признати за праведни ще видят, че наградата, която им е дадена е във всеки случай според техните дела.
Но това, което се появява най-напред в ума ни, когато мислим за причината за крайния, последен съд, е публичното оправдание на Божествената правда, оправдаването на Божията правда пред хората и ангелите, пред всички морални същества. Това несъмнено е много възвишено. Проявата на Неговата слава, превъзходството на Неговото съвършено съвършенство, е край от който не може да има по-велик. В целостта на Своите дела и в цялата история на Неговото управление, Бог открива Себе Си и ние научаваме за Него, и когато Неговите съвършенства са изявени, тази проява е най-голямото благословение за създанието. Да го опознаят е целта на всички святи същества и на всички, които искат да бъдат святи. Да бъде позната от църквата многообразната мъдрост на Бог, на княжествата и силите в небесните места е навлизане във вечната цел, която Бог има в Исус Христос.
Правдата на Божието управление и Неговата правда изразена в наградата, както на добрите, така и на злите, никога на никое място не е била без засвидетелствана. Но гледайки обратно, върху полето на човешката история, никой не може да каже, че съвършено доказателство за Божията справедливост в Неговата връзка с личностите, е било представено пред очите на Неговите създания. Увереността на вярата може винаги да каже: `Далеч да бъде това от теб, да убиеш праведния с нечестивия, така щото праведния да бъде като нечестивия. Далеч да бъде това от Тебе. Съдията на цялата земя, няма ли да върши правда?" Но колко често, мислейки за Божието провидение, докато Неговото дело не е завършено, най-добрите хора през вековете са желаели да видят добрите освободени от подтисничество и гордият потисник, възнаграден според своята грешност, да видят клетвите които са отправени към Божиите верни слуги отнети и лицемерните изобличени. Не е в духа на отмъщение, че светиите на земята са свързани с душите под олтара викащи към Бог да отмъсти за кръвта на Своите мъченици. Търпението трябва да получи съвършеното си изпълнение. Няма да има и сянка от неправда върху Божественото управление. Цялото създание ще види, че Бог е праведен във всичките си пътища и свят във всичките си дела."20 (подчертаването прибавено)
Повече от всичко, ако наистина светът наближава последната си криза и последният си бунт срещу Бог, ние ще очакваме Божествено предупреждение за това и небесен съвет как да се подготвим. Точно това е, което Откровение предлага. Виж по специално Откровение 13 и 14:6-12.
Седмо, главна причина, за неуспеха да изтълкуваме тази книга (и нека напомним, че ако специфичен тълкувателен подход и неговите заключения са верни, то тогава голямото множество е в грешка) не е причина вродена в книгата, но в нейният читател. Aquinas казва: "Ако магаре гледа в книга, не може да очакваме ангел да погледне от книгата." Проблема е, че ние всички сме магарета и единствената ни утеха е, че самият Господ веднъж имаше нужда от едно магаре.
Тъй като всички, включително и известни тълкуватели са много по-повлияни от духа на предразсъдъците на времената, отколкото те осъзнават, съществуват последователни увлечения и начини на тълкуване и по специално на тази книга. Ние ще се задоволим с един пример относно един от най-влиятелните тълкуватели на Апокалипсиса. R. P. Casey пише относно Откровение:
"Този обезпокоителен документ е причинил твърде много изследване на сърцето в съвременния критицизъм. В предишното поколение все още беше и все още е възможно да приемем Откровението като труд на ножици и лепило което включваше; 1) седемте въведителни писма; 2) централното събитие, изобразеният апокалипсис, който се различаваше от подобни композиции на евреи и християни, като Марко 13 се предполагаше да е от оригинален еврейски произход, докоснат от християнска ръка и 3) допълнително заключение. Труда на R. H. Charles беше последният труд в тази насока."21
Най-големият проблем на образованието и сблъсквания във всичките опити за прогрес не помага на хората да научат, но ги учи да се отучат. Нашите предположения които са погрешни, са тези които главно причиняват неправилни тълкувания. Това е проблемът, към който се обръщаме сега. Но нека поспрем за момент и да се замислим над думите на Bengel: "Апокалипсиса не беше написан без сълзи и няма да бъде разбран без сълзи."
Забележки 1. Виж приложение относно авторството на Откровение във втори том. 2. R. H. Charles, Lectures on the Apocalypse, p. 1. Preston и Hanson са съгласни. "Няма съмнение, че Откровението на Св. Йоан Божественият, е както най-малко четената, така и най-неразбраната от всичките книги на Новият Завет. Обикновените християни не знаят какво да правят с нея." Revelation, p. 9. 3. Michael Wilcock, I Saw Heaven Opened, Preface. 4. Цитирано от G. B. Caird, A Commentary on the Revelation of St John the Divine (от тук нататък Revelation), p. 2. 5. C. H. Dodd, The Apostolic Preaching and Its Development, p. 86ff. 6. Alfred Loisy, The Origins of thе New Testament, p. 11, цитирано от N. Turner, "Revelation" (new edn.), p. 1044. 7. N. Turner, "Revelation, “ pp. 1043-44. 8. Charles R. Erdman, The Revelation of St John (от тук нататък Revelation), p. 9. 9. Leon Morris, The Revelation of St John (от тук нататък Revelation), p. 13. 10. John F. Walvoord, The Revelation of Jesus Christ (от тук нататък Revelation), p. 7. 11. G. Campbell-Morgan, Westminster Bible Record, Vol. 3 (1912), pp. цитирано в The New Testament and Wycliffe Bible Commentary, ed. Charles F. Pfeiffer and Everett F. Harrison, p. 1046. 12. Christopher Wordsworth, Commentary on the New Testament, 13. Caird, Revelation, p. 2. 14. W. G. Scroggie, The Unfolding Drama of Redemption, p. 357. 15. H. Grattan Guinness, Romanism and the Reformation from the Standpoint of Prophecy (от тук нататък Romanism, p. 111. 16. Albertus Pieters, Studies in the Revelation of St John (от тук нататък Revelation), p. 49. 17. Frederick W. Farrar, The History of Interpretation. 18. Geerhardus Vos, The Pauline Eschatology, pp. 269-70. 19. W. Wessel, "The Resurrection of the Dead and Final Judgment" цитирано в C. F. H. Henry (ed), Basic Doctrines, p. 287. 20. William Caven, цитирано в Wilbur M. Smith, Therefore Stand, pp.458-60. 21. R. P. Casey, "Gnosis, Gnosticism and the New Testament, “ The Background of the New Testament and Its Eschatology, eds. W. D. Davies and D. Daube.
|
|
|
