|
|
|
Безизходно положение. Долината на предположенията
Съвременна творба върху това как да изследваме Новият Завет има глава относно предположенията. Тя започва със следното:
"Защо заключенията на новозаветните учени са толкова различни? Всеки, който започва да чете книги относно Новия Завет скоро осъзнава, че компетентни учени защитават с еднаква сила и искреност широко различаващи се подходи към Новия Завет. Различието на мнения често причинява големи затруднения както на студентите по теология така и на църквата като цяло. Често объркаността води до изоставяне на сериозното историко-критическо изследване на Писанията в полза предполагаем прост и пряк "посветен" подход."1
F. W. Farrar пише надълго, че историята на тълкуването е история на грешки2 и ако черно и бяло, наистина означават различни неща, тогава статистиките са в полза на декана от Кентърбъри. H. Riesenfel казва:
"...неизбежно е, че безбройните приноси посветени на изследването на благовестието са подпечатани до голяма или малка степен от становището на писателят към личността и характера на Исус. Фаталното нещо е, че няма такова нещо, като изследване без предположения. Колкото по-свободен ученият смята че е, толкова по-малко той се придържа към действителните факти."3
Една от най-добрите илюстрации на тези думи се намира в теологията на Baur. Независимо от протестите си за обратното изглежда, че влиянието на Хегеловата диалектика работеше като мая в неговото цяло изследване. Stephen Neill подсказва, че:
"... в полето на неговите предположения, които от само себе си нямат нищо общо с критико-историческият метод, е където цялата структура на труда на Baur претърпява неуспех. Отново и отново, когато предположенията упражняват тяхното неуместно влияние, критическият метод за момента е изоставен."4
Никой, който е чел описанията на Warburton, от Mark Pattison, подобно на учен като Baur- може лесно да забрави светлинният сигнал предложен от "брилянтния пример на фалшив метод."5 И кой е този, който е чел следващият цитат от Albert Schweitzer, а също така е запознат с основната теза на Weiffenbach относно есхатологията и може да не запита себе си относно брилянтните трудове на учени като Bultmann, Dibelius, Martin Werner, Hans Conzelmann, T. F. Glasson и J. A. T. Robinson?
"Цялата история на християнството до днешният ден, истинската и вътрешна история е основана на забавянето на пришествието, нереализирането на Второто пришествие..."6
A. L. Moore обвинява предположенията, за това, което той вярва, че е погрешната позиция при много учени относно темата на неговият избор. В началото на своят труд, който е подобен на този, той казва:
"Зад тези идеи може да се види влиянието на еволюционен материализъм и на по-светски климат на мисъл. Дори по-забележимо е влиянието на светската философия зад тълкуването на есхатологията с термините на екзистенциализъм."7
Само няколко години преди изказването на Moore, James Martin започна изследване на историята на протестантската мисъл в отношение към есхатологията и достигна до същите заключения.8
От друга страна има основа да вярваме, че както Moore така и Маrtin започнаха техните изследвания с предположения противни на тези, които те критикуват. Riesenfeld с право ни напомня, че колкото смятаме, че сме без симптоми, толкова повече ние сме в робство. Изглежда, че философията, а не теологията е станала царицата на науката, Weltanschauungen определящ Biblerkllärungen. Доколкото епистемологията ни уверява, че няма човек, който да мисли без предположения и че до известна степен всичкото мислене е направено в кръг. Важно е, в началото на всяко изследване да си напомним за своите собствени предразсъдъци и след това да се опитаме, да балансираме вътрешно изопаченията от това, доколкото е по-възможно. Настоящият писател, имайки предвид предупреждението на Riesenfeld, признава, че неговите собствени предразсъдъчни заплитания са много.
Този проблем е най-добре илюстриран чрез показване на диаметралната позиция която някои учени държат по отношение на това, което е наречено "проповедта на Елеонския хълм" или части от нея. Емоционалната крайност, изказвания в някои от следващите оценки предлагат присъствието на фактор или фактори различни от фактите. Ако няколко души, проучват същата сцена или предмет и го докладват като притежаващо противоположни характеристики, па всяка вероятност проблема не в това кой какво вижда.
Тези забележки са особено важни за нашето изследване на Откровението, тъй като всички учени признават че Марко 13 (и неговите синоптични паралели Мат.24 и Лука 21) съдържат семето на буквалното растение, което ние наричаме Апокалипсис. Тези, които имат предубеждения относно съдържанието на проповедта за Второто пришествие, може със сигурност да очакваме, че имат същите предубеждения по отношение на Откровението, и тяхната категория е легион. Следващите цитати графично изразяват думите на McCown:
"Без значение, колко оригинално е въображението на ученият, няма значение колко остри и критични са неговите отсъждания, обществото допринася много повече, за написването на всяка книга, отколкото самия автор."9
D. Strauss "Такова нещо като това, че Той пророкуваше за себе си не може да се случи на човек. Ако Той пророкува като за себе си и очакваше това да се сбъдне, тогава за нас Той е фанатик; ако Той го изрече от себе си без каквото и да е истинско убеждение, то тогава Той е самохвалко и измамник."10
C. H. Weisse (относно Марко. 13:24-27): "изказване извлечено от най-тясното и суеверно вярване в символичните изказвания на фантастична книга (Данаил) , чието невежество или измама допринесе за известността на старият пророк извлечено от най-екстравагантното мъртво въображение."11
Timothy Colani "Тя съдържа есхатологията на юдейските християни... Исус не можеше да споделя тяхното мнение."12
Wellhausen "Може със сигурност да кажем, че ако Исус не беше говорил преди това на своите апостоли относно Своята смърт и възкресение, Той също не го е направил за своето Пришествие."13
C. G. Montefiore Тя е от много малък интерес за нас днес и от малка или без религиозна стойност"14
Francis A. Henry "Така че, Исус, чиито добри вести за небесният Баща и прощение на грях, който призоваваше хората към по-високата правда на любов и нов живот във връзка с Божеството, чиято религия, беше толкова вътрешна и духовна, толкова чиста и земно свързана - коронясва всичко това с есхатология, която е толкова отблъскваща и странна! Исус... може само да повтори когато докосва бъдещето на човечеството може да повтори само това, което вулгарните равини са проповядвали от дълго време в синагогите! Исус... чието становище за света беше винаги здравомислещо, спокойно и ясно - се подава на тези фантастични сънища на заблудените хора и тържествено предрича близостта на серия от изумителни свръхестествени събития, които никога не са се случили! Който може да вярва това, може да вярва всичко."15
T. Francis Glasson "... тази картина на фантастично представяне на вест, че милионите, които живеят днес никога няма да умрат."16
F. C. Grant "За всяко човешко същество, да идентифицира себе си с Човешкият син, с видението на Енох, взето буквално и без допълнително тълкуване, може да предложи малко по-малко от нездрав ум - определено не най-висшият и несъмнен мъж от Галилея."17
Hölscher "Специфичният християнски елемент отсъства от проповедта. Цялата произлиза от Данаил."18
J. A. T. Robinson (относно Марко 13:24-27):... второстепенно създадена, отразяваща очакването на ранната църква."19
C. C. Torrey "Великата есхатологична проповед на Исус, която ние виждаме докладвана от тримата евангелисти, е чудесно съвършена композиция в своите детайли и съвест, солидно и изкусно построена от автор който беше добър в това, което правеше. Второто евангелие, с всичката си планирана сбитост, не може повече да кондензира тук, отколкото в предишните глави. Не съществува нищо в проповедта, което можеше да бъде пропуснато и тя беше приета нацяло."20
D. Schenkel "Най-внушителното и могъщо изказване, което Исус направи."21
J. Schniewind "... всяка отделна дума притежава характер, което е възможно само от реалността на Исус."22
B. Vawter "Че Исус наистина пророкува това пророчество в кръгозора на Неговото постоянно есхатологично учене относно близостта на Божественото посещение в Ерусалим и Юдея, неговото убеждение относно критичността на ролята Му в работата на историята на спасението и неговото тълкуване относно характера на времената, не съществува причина за съмнение. Неговите думи са според традицията на пророчествата в Израел (Ер. 7:1-15; Езекил 24:15-23) и не са направени от християнски писатели в светлината на по-късни събития."23
D. E. Nineham "... Той беше отговорен за съставянето на цялата тази заключителна част от евангелието на Марко. Като такава тя представя вечното значение, което евангелиста видя в събитията на службата Му."24
Lambrecht "Тринадесета глава има много специално място в евангелието на Марко; в края на публичната служба и в началото на страданията. Тази глава може да формира затворено единство, въпреки това само някой, който има предварителни предположения, че тази апокалиптична реч е съвършено случайна и без определена основа и цел е поставена в тази позиция... в тази висока точка на благовестието."25
Bеasley-Murray "Отдавна е било признато, че тази проповед заема важно място в евангелието на Марко с това, че оформя както заключение относно учителската служба на Исус, а също така и въведение в разказа за страданията Му, който следва. Ужасът от предателството и екзекуцията не е намален, но пропорцията на трагедията е променена. Кръста за Исус е пътека към слава, Той знае накъде отива и сянката на предстоящият съд, пада върху хората, които отхвърлиха техният Цар.
Това е признато от автори, толкова различни колкото Loisy и Dodd, Guignebert и Lightfoot."26
E. F. K. Muller "Но след това отново се изправяме пред въпроса дали тази християнска есхатологична система, която независимо от многото лични съответствия с юдейският апокалиптик, накрая се уеднаквява с Исус като преустройва на оригиналната основа."27
J. P. Lange Есхатологичната реч на Господа, зародиша на Йоановия Апокалипсис; Новозаветното изложение и формата на Старозаветните идеи и символи; противоположно и противодействащо на всичкият апокрифен Апокалипсизъм."28
J. J. Van Oosterzee Ние имаме пълно право да се чудим на есхатологичните концепции, които например се намират в посланията на Павел до Галатяните и Солунците, ако те нямат християнската историческа основа в такива изказвания на Господа, каквито срещаме в Неговата проповед."29
Ние навеждаме на мисълта, че фактора на предположения е покварил изследването на всичката апокалиптична литература дори отвъд своето неуместно влияние на други части от Писанията. Не трябва никога да забравяме мъдрият съвет на Milligan:
"Така, че не трябва да позволяваме на себе си да бъдем изненадвани от факта, че в никоя друга книга в Писанията, тълкуването не е било толкова отбелязано с несигурност и разнообразие на идеи, както е в случая с Апокалипсиса, където теориите са били определени с максимална увереност за времена и места отделени едно от друго с много столетия или с половината от земното кълбо. Тези неща потвърждават не повече отколкото слабостта и слепотата на човека. Ние не бива да им позволяваме да отслабят нашата оценка за яснотата на Божието Слово."30
Предположенията в умовете на всички коментатори на Откровението (включително настоящият автор) варират според темперамента, обучението и културата. Но съществуват основни позиции, които са били неволно споделяни от множеството, дори от тези, които са доброжелателни към книгата. Няколко от тях са почти незащитими.
Например, вгледайте се в идеята, че Откровението е "нелегална" книга и затова е написана в символи, така че, да не бъде разбрана от гражданските власти. От многото, които потвърждават това, ние предлагаме един, който е типичен:
"... литературата беше винаги написвана на прикрит, потаен или символичен език. Нейното значение не беше буквално, но прикрито... Не забравяйте, че когато тези писания бяха написани, имаше гонение, хората бяха незабавно и убийствено изложени на действията на врага. Какво щеше да стане с всеки автор, който пишеше ясно не с прикрити думи...? Отговорът е ясен! Автора ще бъде убит и писанията му забранени.
Така, че апокалиптичният автор разви този стил, пише в замаскиран или прикрит начин..."31
Въпреки че този мит е повтарян отново и отново, той е твърде ироничен. "Не съществува ни най-малката основа за това мнение."32 Herder протестира подобно.33 А KiddIe казва:
"Йоан честно полагаше усилия да обясни, не да замаскира, да ръководи, не да обърква, да просветли, не да затъмни. Когато той смята че е необходимо, той обяснява, внимателно и просто значението на това, което той видя... пример на ирония на неразбирането на което Откровението все още подлежи е, че съвременните коментатори са склонни към мнението, че такива обяснения може би са работа на ранен тълкувател."34
Цялата история на предположенията на тълкувателите се заражда от друга кардинална позиция, че Откровението е политически тракт, със своето значение за Рим, Нерон и др. Виж нашият коментар върху Откр. 13 и 17:9. Alan F. Johnson преглеждайки прекрасният в друго отношение коментар на Mounce, казва следното:
"Mounce и други претеристи-фютористи смятат че тълкувателят може през книгата да види Рим в описанията на Йоан, а също така "повече от Рим". Може ли това наистина да бъде направено? (Определено 17:9 не се отнася до Рим, противно на Mounce и други претеристи и фютористи-претеристи.) Не са ли Mounce и други пренебрегнали почти сигурно правилният критицизъм на Barclay Newman (1963) и Paul Minear (1968), които посочват, че съвременните тълкувания на Апокалипсиса са обърнали оригиналният теологичен трактат на Йоан в политически "трактат за времената."Дали идеите на тази смесица от претеристи и фютористи не попада под същата оценка и помрачава действителната вест на Йоан на много места след шеста глава?"35
Друго популярно предположение е това, че основното предназначение на пророчествата е интелектуално, вместо морално и духовно, бидейки първо и най-важно идентично с това на кристалното кълбо откриващо бъдещето с всичките най-малки подробности. Не съществува истински класически коментар, който да бърка тук, но класическите творби върху Откровението са наистина само няколко. В Писанията пророка е показан повечето като говорител, не като предсказател. Йоан Кръстител най-великият до деня на Христос, от всички, които са били родени с пророчески призив, изрече само няколко предсказания. Истинският пророк беше for-teller (говорител за Бог), a forth-teller (учител), и накрая a fore-teller (пророкуващ бъдещето). Така че, техните думи бяха предназначени да водят хората при Бог и да бъдат смирени, твърде несъвместими с арогантността на всичките моментни претенции на тази дарба, която е дадена на по-малките смъртни.
Свидетелствата на Писанията относно пророческите писания потвърждават, че: "Всичките писания са вдъхновени и полезни за поучение, за изобличение, за поправление и за наставление в правдата..."(2 Тим. 3:16) "А тия са написани за да повярвате, че Исус е Христос, Божият син, и като вярвате, да имате живот в Неговото име."(Йоан 20:31) Това не опровергава причината, представена в други писания като 1 Сол. 5:1-2; 2 Пет. 1:19; Йоан 14:29; 13:19; но засенчва тази причина във важност.
Сър Исак Нютон беше този който видя, че грешката на тълкувателите е била да предскаже времената и нещата, като че ли Бог ги създаде на бъдат пророци. Пророчествата са от първостепенна полза в много случай след изпълнението им, като демонстрация на Божията предвидливост и провидение.
В хармония с моралната и духовна причина на пророчествата е факта, че Библейските пророчества много рядко са разбрани до времето на тяхното изпълнение и често последното е такова, че никога не е било очаквано в определените детайли.
"Обикновената идея на този предмет е била, че пророчествата не са предназначени да бъдат напълно разбрани преди тяхното изпълнение, това е само когато Бог "установява думите на своят слуга и изпълнява съвета на своят вестител", значението и важността на техните думи са напълно ясни. Причината за това е както Patrick Fairbairn посочва, скрита във факта, че тези открития, на нещата, които идват, са открити на човека от Един, който е създал човека и познава неговите човешки трудности и колко много познание за бъдещето е за неговото добро. Пророчеството според думите на Сър Исак Нютон, не е дадено да направи хората пророци, но като свидетел за Бог, когато то е изпълнено. Пророчеството е прекрасна комбинация от ясното и неясното. Достатъчно от Божията причина е открита, за да действа със сила на сърцата и съвестта на тези, до които небесната вест е изпратена, но не достатъчно за да ги направи важни, да парализира човешкото усилие или да принуди човешката воля; достатъчно, за да потвърди, че вестта е истинска вест от Него, на когото единствено непознатото бъдеще е познато, но не достатъчно за да позволи на човека да види със сигурност кога и как тази причина ще бъде реализирана."36
"От практическа гледна точка, най-ясният знак, че пророчеството не е "предварително написана история" се съдържа във факта, че в много случай има разлика в мнението между коментаторите, за това дали съответни предсказания са изпълнени и дали ако са изпълнени, това изпълнение трябва да се приеме като съвършено и финално или само като частично или "зародишно".37
Важно е да запомним, че поради неуспеха на юдейската нация, писателите на Новият Завет бяха принудени да преизтълкуват повечето от техният Старозаветен пророчески източник. Израел стана църквата и враговете на Израел изгубиха техните национални и географски характеристики, бидейки сега приложени в световен смисъл.
Този въпрос на повторно тълкуване е приложим по принцип дори за Новозаветните пророчества. Тези неща, които можеха да бъдат изпълнени в първи век, ако църквата беше изпълнила великата задача (щеше да има конфликт с Римското управление) накрая ще намерят идентично изпълнение по принцип, но необходимо различен по детайли. Виж Еремия 18:1-10.
Най-честото предположение на тълкувателите и най-ужасното за обяснение е, че Новият Завет и по специално Откровение приемат, че период от много векове трябва да съществува между двете пришествия на Христос. Тази идея намалява значението на Първото пришествие и на кръста, макар и неволно, и приема, че основното значение на Откровението е да предскаже двадесет века на политически и църковни събития. J. H. Newman, от чиято сотериология ние решително се различаваме, написа нещо заслужаващо внимание. Обърнете внимание на следното относно дискусията:
"Въпреки че има период от време между Първото и Второ пришествия на Христос, то не е споменато (както аз мога да се изразя) в схемата на благовестието, но е, ако имаше злополука. Така че, до Христовото идване в плът, курса на нещата вървеше към този край, приближавайки го с всяка стъпка, но сега под благовестието, този курс е (ако мога така да се изразя) променил посоката си, по отношение на Второто Му пришествие и продължава сега не към своят край, но покрай него, и близко до него и по всяко време е наблизо до това велико събитие, което, наближаваше срещу него и ще се слее с него. Така че, Христос е винаги пред вратата ни, колкото близо беше преди осемнадесет века, толкова близо е и сега и не по-близо днес, отколкото тогава и не по-близо когато дойде, отколкото сега."38
Всеки, който чете Новият Завет от гледната точка, която току що споменахме ще открие съвършена хармония в неговите хронологични изложения. Такъв читател, ще открие, че Новозаветните писатели гледаха на Първото пришествие на Христос като начало на краят на света. Те не отричаха буквалността на другото пришествие на Христос, но гледаха на това събитие, като съвършено изпълнение на края, който вече започна. Погледнете следните пасажи в Писанията:
"... а на дело в краят на вековете, се яви веднъж да отмахне греха, чрез пожертването на Себе Си." (Евр.9:26 ІІ част)
"в края на тези дни ни говори чрез Сина..." (Евр.1:2 І част)
"Дечица, последно време е; защото както сте чули, че иде Антихрист, и понеже сега има много антихристи, от това знаем, че е последно време."(1 Йоан 2:18)
"А всичко това им се случи за примери, и се написа за поука нам, върху които са стигнали последните времена."(1 Кор. 10:11)
"Това само казвам, братя, че останалото време е кратко... защото сегашното състояние на тоя свят преминава." (1 Кор. 7:29, първа част, 31, последна част)
"И това вършете като знаете времето, че часът е вече настанал да се събудите от сън; защото спасението е по-близо до нас сега, отколкото, когато изпърво повярвахме. Нощта премина, а денят наближи..."(Рим. 13:11-12, първа част)
"А Бог на мира, скоро ще смаже сатана под нозете ви..."(Рим. 16:20, първа част)
"... Съдията стои пред вратите." (Яков 5:9, последна част)
"... то и Той подобно на тях , взе участие в същото, за да унищожи чрез смъртта тогова, който има власт над смъртта, сиреч дявола."(Евр. 2:14, последна част)
"Сега е съдба на този свят; сега князът на този свят ще бъде изхвърлен
вън".(Йоан
12:31) В последното поколение изследването на осъществена есхатология е станало популярно между учените на Новият Завет. C. H. Dodd, Oscar Cullman, George Eldon Ladd, и много други могат да бъдат наименовани. Тези учени много ясно са изказали Новозаветните доказателства, че Христос изпълни Старозаветните обещания и въведе Божието царство при първото си идване и че случаят с Христос от Витлеем до Голгота е в основата си есхатологичен като качество.
Както Лутер казва, че човека е като пият селянин на гърба на кон, готов да падне от седлото от едната или другата страна. Докато някой, като Dodd, Glasson и J. A. T. Robinson отричат реалността на Библейското учение за второто идване, те са толкова погълнати от истината за реализирана есхатология че за тях "краят" е дошъл с Христос в първи век, други, и по специално сектите, отричат истината за есхатологичната природа на първото идване. Главно вторите са, които са отговорни за популярните коментари върху книгата Откровение, и последователно грешат поради невъзможността им да видят "краят на времето" в събитието на кръста и Новозаветното учение, че църквата трябва да ускори бързото идване на Спасителя, събитие възможно в първи век.
Така че, всичките секти и голямо число от почтени учени и по определено от ранните времена, не сполучиха да дадат на Голгота истинското и място, като есхатологично събитие - истинско Есхатологичното събитие. Те приемат, че Откровението предсказва край, поне двадесет века след кръста и всичките незначителни събития водят до този велик ден. За щастие, днес ние срещаме изключения на подобни коментари, въпреки, че те не са писани за учени. Например, забележете следващото от Vernard Eller:
"... Божията финална победа е гарантирана, тъй като съвършено решителната битка вече е била проведена и извоювана. Исус беше този който воюва през Черният петък, а Бог потвърди победата на Великден. Това е повратната точка на световната историята; всичко, което стана преди е пролог, всичко, което следва (включително идването на самият край) е епилог. Смъртта и възкресението на Исус беше "точно това", след това, Божията борба за света, може да върви към определения си край...
Накрая, тъй като важната победа вече е била извоювана и тъй като Победителят е присъстващ и активен, следва, че в този момент състоянието на краят е проявено сега от събитието на Христос, царството в този момент е в процес на ставайки действително. Това не трябва да омаловажи важността на очакването на "този ден" времето в което идващото "идване" на царството ще "бъде" в пълната си истина както е в небето. Обаче трябва да потвърдим, както Откровението прави със сигурност, че есхатологичната реалност трябва да бъде изпитана и очаквана. И това, в заключение е, причината, поради която християнина може да си позволи да бъде безкрайно очакващ, може да бъде щастлив в своята есхатология, независимо дали Бог е определил неговото поколение за последно или не. Точно сега, ние сме в края на света, който е, без значение кога този край на "взимането горе" ще дойде. Въпреки това, дойди Господи Исусе!"39
Автори като Eller не само поставят Христовият кръст като първоначално есхатологично събитие в тяхното тълкуване на откровението, но те също виждат нуждата от оценяване в неговите символи, отражения от Божиите велики дела в други векове, както е записано в Стария Завет. Така че, Христос, живото Слово и Писанията написаното слово, се превръщат в контрол за тълкуване на последната вдъхновена вест. Като имам в предвид, че Старозаветната история и закона сочат към Христос и Неговото спасение, тогава и само тогава ние ще бъдем спасени от да злоупотребяваме вместо да употребяваме Божията последна вест до Своята църква. Ezell казва:
"... Откровението е много уязвимо когато е използвано за потвърждение или отричане на които и да са световни събития, които тълкувателят иска да подкрепи. Лутер видя тази практика за представяне на настоящето чрез символите, като заплаха за обикновеното благовестие и за реформаторското движение. Такава процедура, тогава или днес, не е тълкуване на книгата, но процес на "заместване на събитията". Апокалиптичните образи в Откровението не са изтълкувани в светлината на тяхното използване в източниците на Откровението. Вместо това, съвременно събитие с подобни черти е избрано и след това поставено като значение на символа от първи век. Много често съвременното събитие е такова, което предизвиква страх, че крайният час е близо.
Например, съвременните последователи на този метод на заместване на събитията, виждат символите в Откровението като забележки за Китай, Русия, Европейският общ пазар, наркотици и съживяването на свръхестественото. Заключението извлечено от това отъждествяване е, че краят на света е близо, тъй като събитията в книгата Откровение са най-после изпълнени. Но трябва да зададем въпроса, какво значение, книгата Откровение имаше за читателите от първи век, ако говореше за събития, които нямаше да се случат за 2 000 години? Не само събитията щяха да бъдат далеко в бъдещето, така че да не са приложими, но също така, читателят от първи век нямаше възможността да разбере книгата, тъй като те не знаеха нищо относно ракети, атомни бомби, танкове, Китай, общият пазар и др.
Този метод, да видим Откровението като адресирано до денят в който тълкувателят живее е бил практикуван през историята на християнската църква. Melchior Hofmann, немски Anabaptist, изтълкува своето време (Реформацията) като краят на света. Той подкрепи своето тълкуване с "факта", че турското множество, заплашващо Европа, може да бъде идентифицирано с Гога и Магога.
Само в хумористичен разказ или научно фантастичен филм, може фантазията на машината на времето да бъде използвана, за да прожектира древен мъж от неговият век в бъдещето. Йоан не видя себе си в тази светлина. Той каза, че се опитва да открие това, "което има скоро да стане". (Откр.1:1) Етичен въпрос е зададен в този момент от Gerhard Ebeling когато той казва: "Не е добро нещо, да използваме страховете на човечеството, за да може да възстановим по-интересна идея за проповядване на това, което другояче е станало скучно и без значение, и така да видим нашето основно проповедническо дело, като провъзгласим факта, че остават пет минути от времето." Ebeling продължава като казва, че основният въпрос, решителният въпрос е че в името на Исус ние обявяваме Божието време...
Съвременното очарование от откровението като Божието "програмирано есе на бъдещите събития" подхранва основна мания - желанието да знаем бъдещето."40
Eller по същият начин прилага още едно "ръководство". Той настоява, че Откровението имаше значение за първите си читатели в по-голямата си част.
"Признаването на Новозаветното изискване, че Исус е крайното изпълнение на Старозаветната надежда въздейства на нашето изследване на Откровението в друга посока. След като Исус е изпълнението (и самият той декларира, че това е така) Йоан имаше възможността да разгадае старозаветните пророчества и събития. Вместо да се опитваме да налагаме Старозаветни идеи и структури в Откровението, ние трябва да разберем как Йоан тълкува тези идеи в светлината на събитието кръст-възкресение. Изглежда, по скоро очевидно, но ние трябва да запомним, че Откровението беше написано след Стария Завет и неговото изпълнение. Това ще ни предпази от опити да преработваме Откровението в структурата на Старозаветна книга като Данаил или Езекил. Ние трябва да видим тези Старозаветни книги в светлината на Откровение, не да излеем Откровение във формата на Старозаветните мостри, които въпреки че бяха завършени в техните дни, не притежават пълната светлина на изпълнението."41
Чрез тези цитати ние предупреждаваме срещу друго предположение скрито в по-горните, а именно, че книгата Откровение е главно написана за бъдещите, читатели, тези от двадесети век, вместо за първоначалните получатели в първи век в Азия. Всички тези предположения се отнасят за същата склонност на ума и същата липса на Библейско разбиране. Ние желаем да посочим, че Библейските предположения са различни и че новозаветната последна книга, беше написана до духовно въоръжените и готови християни от първи век за изпълнение на задачата за всесветско разпространение на благовестието, така, че краят на света да дойде в тяхното време!
Нека погледнем няколко обикновени изказвания от Откровението.
"Откровение от Исус Христос, което му даде
Бог, за да покаже на слугите си онова, което има да стане скоро; а
Христос прати та го яви чрез ангела си на своя слуга Йоан... Блажен, който
прочита пред другите, и ония, които слушат, думите на това пророчество, и пазят
написаното в него, защото времето е близо." (Откр. 1:1-3) "А на вас, останалите в Тиатир, които не държат това учение, и които не са познали дълбоките работи (както те ги наричат) на сатана, казвам, Няма да наложа на вас друг товар; но дръжте онова, което имате, докле дойда." (Откр. 2:24-25)
"Помни прочее как си приел и си чул, и пази
го и покай се. И тъй, ако не бодърствуваш, ще дойда като крадец; и няма да знаеш
в кой час ще дойда върху тебе. Понеже си опазил Моята заповед да търпиш, то Аз
ще опазя тебе от времето на изпитанието, което ще дойде върху цялата
вселена да изпита ония, които живеят по земята. [Ето] ида скоро; дръж здраво
това, което имаш, за да ти не отнеме никой венеца. Ето, стоя на вратата и
хлопам, ако чуе някой гласът Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще
вечерям с него, и той с Мене." (Откр. 3:3, 10, 11, 20) "И, ето, ида скоро... Още ми каза:
Не запечатвай думите на написаното в тая книга пророчество; защото времето за
изпълнението му е близо. Оня, Който свидетелствува за това, казва:
Наистина ида скоро. Амин! Дойди, Господи Исусе! (Откр. 22:7, 10, 20) Какво е значението на тези изявления, написани в първи век? "Идвам скоро." "Времето е близо." "Това, което скоро ще се случи." "Ако не се събудиш, ще дойда като крадец и ти няма да знаеш часа в който ще дойда."
Много начини са били изобретени, не за да обяснят тези изказвания, но да ги обяснят в друга посока. Най-популярното обяснение е да кажем, че събитията, които са предсказани ще започнат скоро. Подобно на това е обяснението, че краят ще бъде моментален, когато дойде. Друг потвърждава, че това е сигурността на въпроса, който е предсказан, вместо времето. А четвърти начин ще ни убеди, че Бог говори от перспектива, която е извънредно различна от нашата. По научна позиция е да признаем трудността и след това да я отречем като припишем изказвания като тези към специална пророческа апокалиптична терминология, т.е. да кажем, че това е стил на пророците, винаги да потвърждават кроят на времето. Това естествено е вярно. Но дали те винаги потвърждаваха това поради пророческа нагласа на ума или те очакваха някой от техните изказвания да бъдат разбрани по начина, по който са казани?
Simcox иска да вярваме, че причината за думата "бързо" е "да ни убеди в Божията практическа готовност, да изпълни своите обещания, отколкото да определи определено време за тяхното изпълнение."42 Swedenborg, разсъждава в статия като казва: "Апокалипсиса беше даден в първи век и седемнадесет века са отминали до сега, от което се разбира, че `скоро` означава това, което на което отговаря, т.е. сигурно." Lange прави "скоро" да означава "в бърза последователност", намеквайки, че събитията, които идват ще следват с голяма бързина.
Други коментатори, от откровеност или от техни собствени предразсъдъци, протестират срещу такива погрешни тълкувания. Вземете предвид следното:
"Темата на това откровение обхваща събитията на бъдещето, близкото бъдеще. Аргумента че гръцкото en tachei означава, че събитията няма да се случат `скоро`, но ще се изпълнят бързо, след като започнат, не може да бъде подкрепен, това не е което първите читатели на тази творба щяха естествено да разберат."43
"Ние не можем, да бъдем справедливи, с неговото много ясно уводно изказване (сравни 1:3; 4:1; 22:10) като кажем, че той е видял дълга серия от събития, покриващи векове, които могат да бъдат описани като предстоящи, защото те трябваше да започнат скоро. Каквито и земни реалности, да съответстват на Йоановите символи, той очакваше те да бъдат изпълнени скоро в тяхната цялост."44
"Изпълнението на това, което се очакваше в Откровение е представено в непосредственото бъдеще. Също така и в други пасажи. Според Откр.3 и 22:10 времето е близо. "Идвам бързо", казва Господ в 22:7, 12, 20; 3:11; 2:5, 16. Тези декларации са в противоречие с идеята на тези, които превръщат цялата книга в история на времето на краят, и потвърждава идеята, която я третира като наръчник, през целия курс на историята. Нито тези, които коментират с Bengel, отдават правото като казват: "така, че изпълнението започна веднага след написването на книгата." Не само, че началото беше приписано на настоящето бъдеще, но такова начало, каквото беше началото на краят...
Не е нищо друго освен отмятане, да кажем, както много правят тук, че мярката за време, за която трябва да мислим не е човешка, но Божествена, за когото хиляда години са като един ден. (Пс. 90:4; 2 Пет. 3:8). Забележките направени забележки относно това в моята Christology върху Агей 2:6 "Още веднъж, след малко, аз ще разтърся небето и земята, морето и сушата" те са еднакво приложими тук: ` Който говори на хората, трябва да говори по човешкият начин за схващане на нещата или да предупреди, ако прави обратното. По причина на укрепване е, че пророка декларира близостта на времето. Но само по причина, която е само подходяща, която може да изглежда къса в очите на хората. Само за подигравка или за измама можеше пророка да замени това, което беше късо в изчисленията на Бог.` Тук ни е показано, че изпитанията, за които се споменава започват в непосредственото бъдеще. Брадвата беше вече при корена на Персийското царство (както във времето на Йоан до този на Рим) и неговото неизбежно видимо падане беше само проява на много по-ранно скрито падане. Забележката на De Wette, че късотата на времето не трябва да бъде вземана под внимание толкова строго, тъй като беше използвано за да окуражи страдащите и да предупреди не разкаялите се, представя Бог и самият Господ, който в Лука 18:8 подобно обещава бързо освобождение на верните си последователи, като дело на безполезен лекар, който подхранва пациентите си с напразни надежди. Че Лука 18:7 може само да бъде цитиран като доказателство на такава позиция на погрешно тълкуване е ясно. И в опровергаване на това и също така против идеята за това, че тя е Божествената мярка за време, която трябва да разберем, съществува обстоятелството във фундаменталният пасаж на Езекил 12, до който израза в стих Откр. 1:3 "времето е близо" се отнася, а също декларацията, "дните са близо" в Езек. 12:23, кореспондира на "във вашите дни, бунтовни доме, ще го направя." (12:25) Сравни "това, което има скоро да дойде" с 4:1 и 22:6"45
"... έυ τάxεi не означава нито фигуративно "сигурност" на бъдещето, нито бързината на курса на нещата, без връзка с близост или отдалеченост на времето в което те трябваше да се случат... чрез έγγυs в ст.3 се има предвид решеното бързо идване на това, което трябва да стане,... Извъртането, че έυ τάxεi, трябва да бъде разбрано като "според Божественият метод на пресмятане", както е в 2 Петр. 3:8 е в противоречие с контекста."46
Относно използването на 2 Петр. 3:8, "А още това нещо да не забравяте любезни, че за Господа един ден е като хиляда години и хиляда години като един ден", е твърде погрешно да свързваме този стих с ясните изказвания на Откровение относно близкия край на всички неща. Писанията не дават примери относно подобно тълкуване на предупрежденията относно времето. Такъв подход е чисто човешко изобретение използвано за избягване на трудностите.
Второ, пасажът в своят контекст е потвърждение, че забавянето на съда не отрича неговото съществуване но потвърждава дълготърпеливата милост на Бог. Със сигурност Петър не се опитва да намекне пред своите читатели, че Бог пренебрегва всичките разлики във време или че Той няма предвид да бъде разбран според човешките идеи за време които използва. Напротив, пророчествата в Писанията много често са прецизни в своята хронология. Виж Бит. 6:3; 15:13; 40:1; Чис. 14:33; Ерем. 30:11; 29:10.
Отново, когато сравняваме Откр. 1:3; 22:10 с Дан. 8:26 значението, на справката за времето е ясна. Изпълнението не трябваше да е далечно, но близко. В цялата книга, (оградена от двата края със "скоро") ни е казано, че има специално значение за съществуващите седем църкви в Азия и се отнася за тяхната опитност пред тях.
Откр. 17:10 е важен в тази дискусия. "... те са също седем царе, пет от които са паднали, единият е сега, другият не е дошъл още, а когато дойде трябва само малко да постои." Световната сила е в краят си. Но още една фаза ще бъде изявена и ще съществува само за кратко време. Читателите в първи век, щяха да разберат този стих точно, както се чете. Ние повтаряме, доказателствата са поразителни, че книгата Откровение беше написана, за да даде сила на църквата в това време, за да може тя завърши проповядването на благовестието. Небето проектира, верните вярващи от това поколение да видят Христос идващ с облаците и да бъдат грабнати да го посрещнат без да минават през вратата на гроба.
Забележки
1. Graham N. Stanton, "Presuppositions in New Testament Criticism," " New Testament Interpretation: Essays on Principles and Methods, ed. I. Howard Marshall, p. 60.
2. F. W. Farrar, The Bible, Its Meaning and Supremacy, p. 145.
3. The Gospel Tradition, p. 51. Виж също Robert H. Stein, "The "Proper Methodology for Ascertaining a Markan Redaktiongeschichte" (unpublished Ph.D. dissertation, Princeton, 1968), 22-98 и статия под същото заглавие в XIII (3, 1971), 181-198.
4. The Interpretation of the New Testament, p. 27. 179
5.Пак там, p. 22.
6. The Quest of the Historical Jesus, p. 358.
7. The Parousia in the New Testament, Supplements to N.T. vol. XIII, p. 2.
8. "В годините на криза в краят на седемнадесети век и началото на осемнадесети век, имаше сили които бяха поставени в действие, и бяха определени да доведат до последица триумфа на субективизмът в теологията. Това беше време, което претендираше за цялост в реалността в името на причина, но историческата реалност не включваше последният съд. Методите, които бяха използвани доведоха до отричането на есхатологията. След като съвременният свят е все още подреден според това разбиране, проблема дали последният съд е важен за теологията на Новият Завет, както е провъзгласен в протестантските църкви е повдигнат в остра форма. Основният въпрос е, дали рационални и светски принципи, трябва да бъдат приети за да ръководят Библейските изследвания в църквата, така, че новозаветната есхатология да е отречена на основата на тези принципи. Цялото становище върху човека и света и Божието отношение към двете, което формира основна час от идеята за последният съд и от християнската реалност, бяха в късният седемнадесети век, и през осемнадесети век формирани с такава смелост и пълнота, че без фронтална атака върху последният съд, беше не по-малко изразено бездейно и безполезно." James P. Martin, The Last Judgment (Grand Rapids, 1963), p. 87.
9. C. C. McCown, The Search for the Real Jesus, p. 18, цитирано от G. R. Beasley-Murray, Jesus and the Futilre, p. 1. Виж Bultmann's "Is Exegesis without Presuppositions Possible"? Encounter XXI (1960), pp. 194 200. За по-пълно илюстриране на темата виж тълкуването на Käsemann върху Евреем с ударение върху гностичното влияние, толкова характерно за учителя на Käsemann.
10. D. Strauss, Das Leben Jesu fur das deutsche Volk bearbeitet (1864), p. 236, цитирано от G. R. Beasley-Murray, "A Century of Eschatological Discussion," EТ, LXIV (1953), p. 313.
11. Johannes Weiss,Die evangelische Geschichte kritisc_und_philosophisch bearbeitet, pp. 594-95; цитирано от G. R. Beasley-Murray, "A Century of Eschatological DIscussion," p. 312.
12. Timoty Colani, Jesus-Christ et les croyances messianigues de son temps, цитирано от G. R. Beasley-Murray, "The Rise and Fall of the Little Apocalypse," ET LXIV (1953), p. 346
13. J. Wellhausen, Einleitung, p. 96, цитирано от G. R. Beasley-Murray, "A Century of Eschatological Discussion," p. 315.
14. C. G. Montefiore, The Synoptic Gospels, p. 296.
15. Jesus and the Christian Religion, p. 78, цитирано от B. W. Bacon, The Gospel of Mark, p. 63n.
16. T. Francis Glasson, His Appearing and His Kingdom, The Christian Hope in the Light of its History, p. 3.
17. F. C. Grant, The Gospl of the Kingdom, p. 63.
18. G. Hölscher, "Der Ursprungder Apokalypse Markus 13," ThBl, XII, pp. 193-202, цитирано от G. R. Beasley-Murray, Jesus and the Future, p.74.
19. J. A. T. Robinson, Jesus and His Coming, pp. 118-19.
20. C. C. Torrey, Documents of the Primitive Church, p. 13.
21. D. Schenkel, Das Charakterbi1d Jesu, p. 183ff., цитирано от G. R. Beasley-Murray, Jesus and the Future, p, 13.
22. J. Schniewind, Das Evangelium nach Markus (DNTD), p. 168.
23. B. Vawter, The Four Gospels, p. 322.
24. D. E. Nineham, The Gospel of Saint Mark, p. 341.
25. J. Lambrecht, Die Redaktion der Markus-Apocalypse, p. 15.
26. G. R. Beasley-Murray, Jesus and the Future, p. 216.
27. E. F. K. Muller, Real-Encyclopädie Für Protestantische Theologie und Kirche, 3rd ed., XXI, p. 264.
28. John Peter Lange, "The Gospel according to Luke," преведено и редактирано от Philip Schaff, в Commentary on the Holy Scriptures, VIII, p. 138
29. J. J. Van Oosterzee, "The Gospel according to Luke," преведено и редактирано от Philip Schaff и Charles C. Starbuck, в Commentary on the Holy Scriptures, VIII, p. 321.
30. William Milligan, The Revelation of St. John, p. 13.
31. James Kallas, Revelation, God and Satan in the Apocalypse, pp. 43-4.
32. "Казва се, че ст. Йоан използва символичен език в книгата си, за да прикрие значението му от невярващите и по специално римските власти, и от страх да не навлече нови преследвания върху себе си, или неговите близки, вярващите, и това е причината поради която книгата е толкова неясна. Не съществува ни най-малка основа за това твърдение. То е твърде далеко от да е правилно, тъй като ние виждаме пророка да ни казва какво символите означават, както е случаят със звездите и светилника в 1:20, за хората облечени в бели дрехи в 7:13-17, за звярът в 12:7-17 и за Новият Ерусалим в глава 21, но видението което според тези тълкуватели той е трябвало да бъде най-предпазлив, това принадлежащо до звяра и блудницата в глава 17 е точно видението на което той дава пълно обяснение. Освен това, думите в 13:18 "Тук е нужна мъдрост, нека пресметне числото на звяра," явно са използвани не в полза на прикриване на тайната, но да предизвикат изследването и, тогава или когато е времето и от духовният ум. Символите в Апокалипсиса не произлизат от усилие за прикритост и страх от опасност. Те са естественият резултата на темперамента на пророка, неговото обучение, обстоятелства и разположение на ума във времето, когато той пише, и те са предназначени да дадат сила и енергия на неговият стил, който нямаше да бъде достигнат с обикновена реч." W. Milligan, Revelation, pp. 11-12.
33. "Всички те, (пророците) имат един дух, един замисъл. Един гради върху друг, един обяснява другият и като златото, всички те са запазени. Не съществува метафоричен език, който да е останал или да е по-добре запазен. Никой не е в никаква мярка толкова дълбоко запечатан в характера на хората в писанията и идиомите. Еврейската поезия е като че ли цялата символична, образна, свята и възвишена дикция. Дори писателите и историците, трябваше да говорят по типичен начин, тъй като техният език го изискваше и това също трябваше да бъде направено от учителите и пророците. Няма друг език, който да обича и използва образност като този. Тук има огнен блясък, там дъх пълен с духа на Господа. Това е начина, по който говорят Старият и Новият Завети и по този начин говори Апокалипсиса, който съдържа и двата. Това е слабоумна таблица, към която принадлежи специален ключ или ключът е изгубен. Кой е този, който пише книга, без подходящ ключ? Специално, кой пише такава, до седем църкви? Йоан прикачи ли специален ключ към нея, когато я изпрати до тях? Как изглеждаше той? Кой го изпрати? Как беше изгубен? Беше ли изгубен в морето до Патмос или в Мендерес? Йоан пише книга за други, за хора, книга относно чието съдържание той е сериозно загрижен, че той произнася проклятие, след проклятие срещу всеки който отнеме от нея, и благословение след благословение за този който чете, чува и изпълнява думите в тази книга и въпреки това се казва, че тази книга е неразбираема загадка, бленуване, което е напълно запечатано, което никой друг освен автора му може да разбере и което дори той може би не разбираше? Може ли това да бъде толкова абсурдно? J. G. Yon Herder, Werke. xxxix, p. 371, цитирано в W. Milligan, Revelation, p. 10.
34. Martin KiddIe, The Revelation of St. John, p. xix.
35. Alan F. Johnson, преглед на книга в
Christianity Today,
36. Oswald T. Allis, Prophecy and the Church, pp. 25-26.
37. Пак там, p. 31.
38. Carl E. Amerding и W. Ward Gasque, eds., Handbook of Biblical Prophecy, p. 9.
39. Vernard Eller, The most Revealing Book of the Bible--Making Sense out of Revelation, p. 32.
40. Douglas Ezell, Revelations on Revelation--New Sounds from Old Symbols. Цитирано от Gerhard Ebeling в On Prayer, превод James W. Le1tch, p. 67.
41. D. Ezell, Revelation, p. 23.
42. William Henry Simcox, Cambridge Greek Testament for Schools and Colleges--the Revelation of St. John, p.40.
43. F. F. Bruce, "The Revelation to St. John," A New Testament Commentary,- ed. G. C. D. Howley, F. F. Bruce, H. L. Ellison, p. 633.
44. G. B. Caird, Revelation, p. 12.
45. E. W. Hengstenberg, The Revelation of St. John, превод, Patrick Fairbairn, Vol. I, pp. 47-49.
46. Friedrich Düsterdieck, Handbook to the Revelation of John, превод, Henry E. Jacobs, p. 96. |
|
|
