|
|
|
Колко дълго е едно поколение?
Ние споменахме, че приемането на позицията, че Откровението се простира над двадесет века от събития, големи и малки, не е Библейска. Съществува друга линия от доказателства за това, която е ясно демонстрирана за тези, които не са променили мнението си преди. Накратко това е доказателството: Откровение е разширението на проповедта на Елеонския хълм (както е показано чрез пророческата верига в глава 6, но също така чрез общото съдържание на виденията), и тази проповед, обещава изпълнението на всички неща за съвременниците на Христос. За това Откровение също поставя курс на събития, всички от които можеха да бъдат изпълнени в едно поколение. "Истина ви казвам, това поколение няма да премине, преди всички неща да се случат." (Марко 13:30) Нека разгледаме този Марков ключ.
Lagrange, Busch и други прилагат стихове 28-31 за първата криза, тази от 70 година след Христос, но това може да се сравни с поведението на един от героите на Lewis Carroll, който практикуваше вяра в невъзможни сушени неща на слънцето всяка сутрин преди закуска. Такова прилагане е с право описано като най-произволното в тълкуването и истински подвиг на мощ.
Различни и гениални са хитрините, както тълкувателни, така и философски, които са били измислени за да обяснях "трудното изказване" на Христос. Първата която обикновено е приета е широкото значение на думата γενεά. Но когато срещаме γενεά в Новия Завет, с нея са определени съвременниците на Христос. Мат. 11:16; 12:39, 41-42, 45, 23-26; Мар. 6:38; Лука 11:50, 17:25. Специално сравни с Матей 23:36 и 24:34. Предложението на E. Ellis е, че γενεά тук притежава подобно значение, като това срещнато в някои от текстовете от Qumran и по специално това от един неопределен период, понякога включващи числа на буквални поколения до известна степен свързани с използването в Новия Завет на такива есхатологични изрази като έσχάτη ώρα έστίν в 1 Йоан 2:18.
Това е препоръчително, но не посреща нуждата, когато повтарящото се свързване на двете кризи в една през главата е взето предвид и обикновеното значение на γενεά в евангелията се има предвид.
A. L. Moore е един от най-съвременните учени, който повтаря едно старо средство във връзка с този обезпокоителен стих. Той твърди, че израза ταΰτα πάντα може да бъде приложен за цялата проповед, стихове 5-27, но от друга страна ταΰτα в стих 30 трябва да има същото значение, както същата дума в стих 29, където само събитията преди краят са илюстрирани. Той казва: "... ако справката за ταΰτα в стих 29 се приеме, че е само за събитията предшестващи краят , тогава τάντα в стих 30 може да бъде разбрана като подчертаваща, че всичките `знаци` за края (стихове 5-23) трябва да се сбъднат по време на това поколение."1
Но това наистина няма да помогне. Разбира се, че τάντα в ст. 29 може да означава знаците изброени в ст. 5-23, защото ст. 29 от само себе си откъсва Второто пришествие от ταΰτα като казва όταν ταΰτα ίόητε... γινώσκετε ότι έγγύς έστιν. Но изказването в стих 30 е последвано от ό οΰρανός κάί ή γή παρελυΰσονται... и от стих 32 който на две места не може да означава падането на Ерусалим. Изразът е твърде тържествен, за да означава падането на Ерусалим и второ израза ή ήμέρα έκείνη е технически термин за края на света. Освен това колко несъвместимо е да учиш, че всичките знаци на предстоящото събитие ще се случат, но самото събитие ще се забави с векове! Ако е така тогава знаците няма повече да са знаци. Позицията приета от Moore унищожава целта на притчата за смокиненото дърво.
Moore отговаря на възражението на Beasley-Murray, че добавянето на πάντα в стих 30 изключва всякакво ограничение на забележката да се изключат стихове 24-27, но той не представя или парира цялата позиция на Beasley-Murray. Последният посочва, че Лука изпуска ταύτα нацяло (21:32) и така прави πάντα да обхваща цялата проповед. Също така, Христос явно смяташе краят на Ерусалим, като част от съдбите в края, така че, времето на крайната скръб, също ще свидетелства за крайното освобождение.
Марко 13:30 може да бъде разбран като принадлежащ към подобен вид, както тези на Йона "Още четиридесет дни и Ниневия ще бъде разрушена." Това е декрета на Всемогъщият за Ниневия. Трудно може да има предсказание по-определено относно кога и къде. Цялата книга на Йона се върти около него. Въпреки това след изтичането на четиридесетте дни, според разказвача, Ниневия все още издигаше гордите си кули към небето. Определено Йона беше разгневен, но той не беше изненадан. Изглежда, че той очакваше тази развръзка. "Знаех, че Ти си Бог, който е жалостив и милосърден, дълготърпелив и много милостив, който се разкайваш за злото."
Hermann Olshausen един необикновен и откровен коментатор. Изглежда, че беше негов навик, да признае трудностите и да признае непълнотата на настоящите обяснения. Относно Марко 13:30 той написа: "... не се колебаем да приемем... простото тълкувание и единственото в съгласие с текста е, че Исус проектира да представи своето пришествие като съвременно с разрушението на Ерусалим и с отхвърлянето на Юдейското управление."2 Неговият редактор не се съгласи с него и реши да отрази това със забележка. Olshausen се постара да представи своите тълкувателни забележки върху Матея 24 чрез уводна забележка относно условното естество на пророчествата. Неговите добре обмислени изказвания доведоха до аргументирана философия за неговият подход, философия, която той чувстваше, че е извлечена от Писанията.
Сигурно е, че Христос и Неговите съвременници бяха добре запознати с условните пророчества на Мойсей и пророците. Не беше ли Йехова обещал да заведе пленниците, израилтяни от Египет в Ханаан - разстояние изискващо не повече от две седмици пътешествие? И не беше ли същото това поколение което странстваше извън Ханаан 40 години и не успя да влезне?
Ние твърдим, че тълкуването на Марко 13:30 е завършено само, ако признаем, че Христос, като Евреин от Евреите е използвал безусловно изказване, с по-малко от абсолютно значение в хармония с тези Писания, в които Той абсолютно вярваше. Той вярваше, че ако ранната църква, се окаже вярна на мисионската си задача и ако опомнилата се юдейска нация се покаеше, краят щеше да дойде в същото това време. Това свързване на проповядване на благовестието на света с краят на времето е което снабдява намека за условният елемент. Това прогласяване ще зависи от цялостното сърдечно посвещение на църквата. Непостоянният човешки елемент е включен.3
Забележете думите на Berkouwer:
"... Тези забележки на Исус са директно и моментално отправени към неговите ученици. `Ще чуете за войни и слухове за войни, но внимавайте да не се смущавате." (Мат. 24:6) "Тогава ще ви предадат на оскърбление и ще ви убиват." (ст. 9) "Ако някой каже ето тука е Христос... не му вярвайте." (ст. 23) По този начин Лука говори за армиите които са заобиколили Ерусалим и за бягство в планините. (Лука 21:20) "защото това са дните на отмъщение, за да се изпълни всичко, което е писано." (ст. 22) Есхатологичното проповядване не може да бъде отделено от тази съвременност. Знаците са твърде конкретни, за да бъдат изтълкувани като обяснение на бедствия които ще се случат в някое отделно "време на края", те се появяват на хоризонта на живота на апостолите."4
Dale Moody е съгласен. "Всичките четиринадесет пасажа в ученията на Исус относно `това поколение` се отнасят за хората живеещи във времето на Исус. Необходими са конкорданс и отворени очи, за да видим, че това е истина."5
Тази истина е в съвършена хармония с пророчествата на Данаил относно края на греха и довеждането на вечна правда в границите на седемдесетте пророчески седмици, след заповедта за възстановяването и изграждането отново на Ерусалим. Виж Дан.9:24-27. Това е също в хармония с други изказвания на Новият Завет, като Мат. 10:23; 16:28; Йоан 21:22; 1 Кор. 7:29; Римл. 13:11-12.
Вземете под внимание следващите заключения сумиращи отличителната същност на този коментар:
Както е представено в пророчествата, разпространението на добрата вест на благовестието е която води всички до решението за или против Христос и Неговият кръст, което ще ускори краят. Това ще бъде всесветското провъзгласяване на предложението на дара за прощение и правда, който ще възпламени фитила на крайните събития които са предсказани.
Откровение 6:10-11 учи ясно това: "... И те викаха с висок глас, казвайки: До кога, Господарю свети и истинни, не ще съдиш и въздадеш на живеещите по земята за нашата кръв? И на всеки от тях се даде по една бяла дреха; и рече им се да си почиват още малко време докле се допълни числото и на съслужителите им и братята им, които щяха да бъдат убити като тях." Забележете думите на коментатора Herman Hoeksema върху този пасаж:
"... в това време в което тези души трябва да чакат, за да може да бъде публично отмъстено за тяхната кръв в денят на съда, както е определено и определено материално. Колко дълго, те трябва да чакат? Отговора е: докато техните братя които ще бъдат убити като тях, ще се изпълни развитието. Това е ясен език. Той просто означава, че времето не е още узряло за съд. Светът не е показал все още истинският си характер в своята корупция. И преди светът да е узрял за времето на съда Господ не може и няма да дойде. Ние срещаме този феномен отново и отново в Святото Писание. Предпотопният период трая почти 1600 години, преди мярката на тяхното нечестие да бъде изпълнена. И дори, когато кулминационната точка, беше почти достигната, Господ им даде 120 години в които те можеха да чуят свидетелството за Бог чрез Ной, така, че да стане напълно ясно, че денят на съд, беше ден на правда и правосъдие. Същото е истина за историята на Израел. Тази история ни показва, че те убиха пророците и убиха с камъни свидетелите на Бог, които бяха изпратени до тях. Изглеждаше, че Бог никога нямаше да ги посети за тяхната неправда. Но времето не беше още узряло. Не до времето в което те изявиха своята омраза напълно, не докато те не показаха своето отхвърляне на Божият Син, можеше съда да дойде и Ерусалим да бъде разрушен. Библията ни казва, че тези съдби, са типични за великия ден на Господа, който идва. Така че, също за този ден, времето трябва да узрее и мярката на нечестието да бъде изпълнена. Свидетелите на Христос също в бъдещето трябва да свидетелстват за Него. Те трябва да свидетелстват срещу всичко, което се изправя срещу Него. Срещу това свидетелство светът трябва да изяви омразата си, по-ясно отколкото в миналото. В миналото, всички тези неща бяха от местен характер. В бъдещето така нареченият християнски свят ще се изправи срещу църквата. В миналото свидетелите на Христос бяха избивани, но врага не осъзнаваше, че те се изправят срещу Исус Христос. В бъдеще врага ще направи това с пълно съзнание, че омразното име на Исус Христос е великата спънка на всичките техни планове за света. И така светът узрява за съд. Съществуват определен брой хора, които трябва да бъдат убити за Божието Слово и за свидетелството, което те държат. И когато те са убити Господ ще дойде и ще въздаде за Своята святост и истина и ще установи Своето царство завинаги."7
Hoeksema добре обобщава Библейското учение, че присъдата не е изпълнена докато предупреждението не е дадено и отхвърлено в широк мащаб, както предстоящият съд трябва да бъде. Второто пришествие, което трябва да въздейства на целият свят, трябва да бъде предшествано от предупреждение към целия свят. Поколението, което беше предупредено за идващият потоп беше това, което го изпита. Поколението беше което чу предупреждението за неизбежният край на Ерусалим, което подобно изпита случаят. Бог не предупреждава едно поколение, а унищожава друго. Нито Той разруши поколение с катастрофална намеса, преди да е било предупредено. Светът няма да загине преди неговите обитатели да са предупредени за идващият съд.
Писанията представят принципа на жетвата в някои пасажи където краят е във фокус. Виж Мар. 4:26-29 и Откр. 14:15; Откр. 22:11. Тези пасажи потвърждават, че няма да има жетва на земята, докато жетвата не е узряла, както доброто, така и злото са проявени на световната сцена. Явно този свят е учебник за всемира. Бог обича не само напусналата го земя, но също и останалите 99 свята, които никога не са се разбунтували. Той позволи греха, само за да предпази Своите безкрайни светове, за да не повторят отново такъв експеримент. На земята църквата представя пред силите и управниците в небесните места разновидната мъдрост на Бог. Ние сме театър за всемира, за ангелите и хората. Виж Еф. 3:9-10; 1 Кор. 4:9. Великата Борба между доброто и злото на земята започна на едно място с един мъж и една жена. Само когато цялото земно кълбо с всичките си обитатели, са заели своята позиция за или против Създателят, само когато всички навсякъде покажат тяхното отношение към Божията любов изявена на Голгота, чак тогава краят ще дойде. Хората ще осъдят себе си, когато чуят благовестието и тяхното решение ще бъде потвърдено от Божествено признание във великия ден на съда.
Това разбиране хвърля светлина върху Божието разрешение за Сатанинската активност, особено както е представена в Антихриста в последните дни. Антихриста ще бъде Божият инструмент да поляризира света в две групи, едната ще отразява Божият печат, подобието на Христос, а другата с печата на звяра отразявайки Сатана. Една група от всеки народ, език и царство ще бъдат заплашени с повторение на Голгота ( не в умилостивителен смисъл, но като разцъфтяването на идентичност със закона на Йехова). Другата група чрез своите декрети за смърт на светиите ще открие пред света, че следването на греха води само до най-крайното развитие на сатанински характери закоравели чрез лъжа и стремеж за убийство.
Означава ли това, че ранната църква пропадна в мисията си и с това изненада Бог? В отговор първо трябва да кажем, че истината в Писанията често е изразена във вид на парадокс. Божествена суверенност и човешки отговор илюстрират този факт. Същото е приложимо относно Господнето пришествие. Някои пасажи в писанията, много от тях по този въпрос, наблягат на привилегията на вярващите да ускорят пришествието и идеалната Божия воля, то да се случи по-скоро. Други пасажи намекват за евентуален неуспех и забавяне. От една страна, вярващите след смъртта на апостолите можеха да твърдят: "Ние можеше да бъдем отдавна в царството. Ако всеки страж на стената беше издал определеният звук с тръбата, Христос щеше да дойде преди това и неговите деца щяха да бъдат събрани у дома." От друга страна, вярващите във всеки век, можеха да потвърдят, че както звездите в своята предначертана траектория, Божията причина не познава бързане и забавяне. Познати на Бог от началото на света са всичките Негови дела.
Крива може да бъде изобразена като вдлъбнатина или изпъкналост. Всичко зависи от гледната точка. Това илюстрира обсъжданата истината. Естествено Бог знае точният ден и час на Своето пришествие в този свят. Но колкото сигурно Той говори към Своят народ с термините за идеалност, окуражавайки ги с обещания за слава, ако те пожелаят да отговорят с цялото си сърце. Всичките Му предупреждения и обещания са еднакво условни. Пророчества, които трябваше да бъдат изпълнени в дни, бяха изпълнени в години, точно както Израел, който можеше да бъде в Ханаан за по-малко от 40 дни, прекара повече от 40 години в странстване. Бог не беше изненадан, когато църквата в дните на Йоан не успя да разпръсне благовестието до всички народи. Той беше дал всичките окуражения, които любящ небесен Баща можеше да даде, и след като направи това, Той продължи да ги обича дори в техният провал. Като най-мъдър, Той видя, че пророческият шаблон представящ това, което можеше да бъде изпълнено в първи век, е подходящ за продължаващата опитност на църквата през вековете и по определено, за последното поколение. Истинският, както идеалния беше взет предвид, като вдъхновение за Апокалипсиса.
Тъжният запис на църковната история е, че загубата на любов в Ефес бързо се разпространи и усили. Както закона, така и благовестието бяха бързо изопачени и следващата ги липса на християнска увереност и радост разтрогнаха нервната система на мисионското свидетелство. Тази нервна система не е все още напълно оздравяла, но църковната история е запис на съживяване на оригиналното Павлово благовестие, съживявания, които във всеки случай са водели до ревностно евангелско свидетелство. Все още пред нас е съживлението предсказано от Йоил 2:28-29; Откр.10; 14:6 и 18:1-4 което ще евангелизира цялата земя. То ще дойде неизбежно когато вечното благовестие е видяно и изпитано в неговата височина, дълбочина и ширина.
Сумирайки темата на тази глава ние цитираме предизвикателно изказване от книгата на James P. Martin The Last Judgment. Той дискутира теологията на Jonathan Edwards, и продължава както следва:
"Ако делото на Христос наистина завърши на Кръста, и ако времето между кръста и пришествието е само изявата на това, което беше постигнато там, тогава се появява въпроса относно мястото на този век в космическата перспектива на Христовото дело. Edward пита, защо установяването на царството, изисква толкова много време след Христовото унижение на кръста?"8
Въпросът на Edward е този който всеки трябва да зададе. Еф. 3:10; Мат. 24:14; Откр. 6:10-11; 14:6-12; 15:3-4; 16:5, 7 дават правилният отговор.
Забележки 1. A. L. Moore, The Parousia in the New Testament, p. 132.
2. H. Olshausen, Matthew, Commentary on the New Testament, p. 222.
3. "Други адвентни автори също подчертават условността на пророчествата J. N. Andrews в The Sanctuary and Twenty-three Hundred Days, second edition, pp. 5, 9, цитира Bliss's Commenty on the Apocalypse, pp. 7, 8, който представя принципа на условно пророчество. J. H. Waggoner в Refutation of the Doctrine Called the Age to Come, second edition, p. 92, се позовава на условни пророчества. E. A. Sutherland in Living Fountains or Broken Cisterns, p. 81, споменава че ако Израел беше верен, историята на земята щеше да бъде скъсена с поне 2 000 години.
"Martin Buber нарича условността `пророчески теолог` на Еврейските пророчества, въпреки че Buber отказва да приложи принципа на непредвиденост за апокалиптичната литература (Pointing the Way, pp. 197, 198).
"Определеният елемент, който учените виждат в апокалиптика не понижава непременно качеството на жанра. Например определени равини подържаха двата концепта под напрежение когато обясняват защо Месия трябваше да дойде. Rab казва: `Всичките предопределени дати (за изкупление) отминаха и въпроса (сега) зависи само от покаяние и добри дела` (Sanhedrin 97b). 'R. Samuel b. Nahami казва в името на R. Jonathan: `Проклети да са костите на тези, които изчислиха времето на краят (пришествието на Месия). Тъй като те ще кажат, тъй като предварително определеното време е дошло и Той не е дошъл, Той няма никога да дойде. Но, (въпреки това) чакайте го. Както е писано: `Въпреки че се бави, чакайте го...` Какво забавя (пришествието му)? Характера на справедливост го забавя. (Забележка: поради недостойнството на Израел.)` Sanhedrin 97b)."
"Освен това многобройни коментатори посочват, че детерминизъм не е преобладаващ в откровението както в останалият апокалипсис. Книгата Откровение не е книга, за задоволяване на гладно любопитство. Обхвата в който тя открива това, което ще стане принадлежи структурно към откровението на как това което ще се случи, ще се случи с хората, според техният избор и лоялност в настоящето." David W. Cain, Religious Studies, March, 1972, p. 40)
"Съществуват... в Апокалипсиса увещания и заплахи които не са в съвършена хармония с чистите детерминистки или механични схващания за човешката история." (Pierre Prigent, Theology Digest, Spring, 1975, p. 56).
"Детерминистичният елемент, въпреки, че съществува в Откровение, никога не намеква за човешкото безсилие, нито заплашва човешката свобода или задължение. Писмата до седемте църкви показват, че Йоан мисли, че човешките решения и отговори в света формират историята както и личната съдба." The Broadman Bible Commentary, Vol. 12, p. 245. Richard W. Coffen, Spectrum, Vol 8, No.1, 1977, p. 21.
4. G. C. Berkouwer, The Return of Christ, p. 245.
5. Moody, "The Eschatology of Hal Lindsey," Review and Expositor, Vol. LXXII, №3, summer 1975, p. 272.
6. William G. Moorehead, "The Revelation," Outline Studies in the New Testament, p. 19. William Milligan, Revelation, pp. 42-3.
7. Herman Hoeksema, Behold He Cometh, An Exposi!ion of theBook of Revelation, pp. 230,231.
8. James P. Martin, The Last Judgment. p. 85.
|
|
|
