Скелетът говори

     Много и различни са предложенията относно схематичното изложение на структурата на Откровението. Някой от тези изложения са твърде обременителни, за да бъдат полезни, докато други са твърде неясни. Няколко са в грешка, тъй като са твърде пречистени и са ясни само на тези, които ги създадоха. (Lohmeyer например разделя книгата на седем дивизии и след това разделя всяка една на още седем. Много са видели важността на първото, но само няколко на второто.) Simcox е представител на много, тъй като той  насърчава всички да почувстват връзката между структурата и правилното тълкуване.

"Твърде сигурно е, че това подреждане не е произволно или случайно, че подреждането е, (ако може да приложим термините на човешкия критицизъм), подробно, артистично и симетрично, както всяко от описанията, и следователно, може правилно да поддържаме, че подреждането от основната част на учението на пророка и никое тълкуване не може да бъде задоволително, което не дава причина и значение за подреждането."¹

Ние предлагаме това, което ни се струва най-добрият анализ и насърчаваме читателят да изследва всички възможни варианти.

Анализ на Апокалипсиса

 W. J. Erdman, D.D.²

                                                      I СЕДЕМТЕ ЦЪРКВИ

                                                                                            II СЕДЕМТЕ ПЕЧАТА

                                                                                         ІІІ СЕДЕМТЕ ТРЪБИ

                                                                                         IV СЕДЕМТЕ ЛИЦА

                                                                                          V СЕДЕМТЕ ЧАШИ

                                                                                         VI СЕДЕМТЕ  СЪДБИ

                                                                                       VII СЕДЕМТЕ НОВИ НЕЩА

Схематичното изложение на

F. W. FARRAR³

След пролога, който се състои от първите осем стиха, следват седем части:

1.      Писмата до седемте църкви в Азия (1:9-3:22)

2.      Седемте печата (4 - 7)

3.      Седемте тръби (8 - 11)

4.      Седемте загадъчни фигури: Жена облечена със слънцето, червен звяр, мъжко дете, звяр излизащ от морето, звяр възлизащ от земята, Агнето на планината Сион, Човешкият Син на облака. (12 - 14)

5.      Седемте чаши. (15 - 16)

6.      Съдбите върху враговете на Христос. (17 - 22)

7.      Блаженият завършек. (21 - 22:7) Епилог. (22:8-21)

Забележете също така схематичното изложение на Kenneth Strand:

Паралелната структура на книгата Откровение⁴

Явно числото седем определя повечето от плана на Откровението. Съществуват 54 седмици в тази книга и не е странно да открием цели секции, доминирани от това число, както седем църкви, седем печата, седем тръби, и седем чаши.  Ние може също да очакваме, че това доминиращо число ще характеризира общата структура, както горните илюстрации посочват. Preston и Hanson внушават, че "в замисъла на неговото предпочитане за седмици, седмократната дивизия е най-приемлива."⁵

Трябва също да бъде отбелязано, че във всяка главна дивизия от седмици, както църквите, печати, тръби и чаши има разлика между първите три и последните четири или между първите четири и последните три. Отново, характерно е за дивизиите, да имат предисловие от въведително видение, което е тематично свързано със съдържанието, което следва. Освен това, в главните пророчески вериги ние срещаме вмъкнат пауза, непосредствено преди последната част. Така че, след шестия печат ние виждаме скоби на радост, след шестата тръба ние срещаме подобни скоби, въпреки че тази е подпечатана повечето със знака на предупреждение, което я прави хомогенна с тона на цялата серия от тръби. Накрая, в серията от следващите седем последни язви още веднъж ние откриваме скоби, точно преди краят и те, както тези на печатите притежават утешителна природа.

Буквалната структура на главните пророчески вериги в Откровението-

печатите, тръбите и язвите

Хронологично печатите и тръбите започват и завършват по същото време, покриващи цялата християнска ера, а също така повтарящи се от век във век. Седемте язви са наречени "последните", защото "в тях е изпълнен Божият гняв" и те наследяват предшестващите ги и частични язви-съдби на тръбите. Характерната форма във всяка серия е въведително видение и шест части от серията са последвани от скоби на радост, а седмата част застъпва следващата серия.

Близко изследване на различните серии показва, че както с виденията на Данаил, те са повтарящи се и хронологично едновременни (с изключение на язвите, които са описани като "седемте последни язви"). Сцените свързани с кулминацията на всяка верига, са почти идентични - земетресение, гръмотевици, градушка и гласове.

Този факт е важен за тълкуването на Откровението, освен ако направим грешката на много ранни коментатори и да приемем заключението, че тръбите не започват преди кроят на печатите.⁶ От подобна помощ е наблюдението, че във всяка голяма серия, петият символ сочи към специална форма от есхатологичната криза, докато шестият е действителната кулминация на кризата. Седмият завършва предшестващият и във всички, освен последната верига с язвите, е пъпката, от която следващата верига от седем произлиза.

Lange подсказва, че трябва да забележим, че, като разделим книгата на двете и главни части, 1-11; 12-22, (признато от повечето коментатори) ние също трябва да забележим, че първата насочва курса на света към краят, а втората курса на света в кроят.

Анализа на Strand е подобен, като той прилага до края на 14 глава исторически характер, а остатъка като есхатологичен. Този висок есхатологичен връх на втората част на книгата е в съгласие с възходящата кулминационна точка във всяка от големите вериги. Както Mounce Казва: "Всяко ново видение усилва реализирането на общ съд. Като буря в океана, всеки нов гребен на вълните премества историята по-близко до нейната цел."⁷

Завръщайки се до основното очертание, нека наблюдаваме причината за превъзходството на  схемата на Strand над другите. Той, както Moulton и други, наблюдават хиазмичната (обратен паралелизъм) природа на вътрешно построената схема, където първият и последният са паралелни, вторият и предпоследният и т.н. Паралелното естество на пролога и епилога е, което дава идеята за този феномен. Епилога повтаря всичките основни ударения на въведителните стихове на книгата. Сравни 1:2 и 22:6; 1:3 и 22:7; 1:4-6 и 22:16; 1:7-8 и 22:12-13; 1:9-10 и 22:8.

Следва обикновено схематично изложение, което изпълнява очакваното седморно подреждане и също така признава принципа за хиазъм. Това е схематичното изложение, което ние ще следваме в този том, без никакви претенции за негово превъзходство, тъй като книгата е способна на варианти от структурни заключения.

Схематично изложение

 показващо принципа на хиазъм

        Воюващата църква - глави 1 - 3  

                Началото на войната - глави 4:1 - 8:1  

                        Призив с тръби за капитулиране - глави 8:2 - 11:9

                                Резюме на войната глави12:1 - 14:20  

                        Крой на амнистията, обявяване на съда - глави 15, 16

                Войната е спечелена - глави 17 - 20

        Триумфиращата църква - глави 21 - 22

Ние споменахме за паралела между пролога на първата част и епилога на седмата част. Нека сега да наблюдаваме съществуващата връзка между частите на всяка секция.

Воюващата църква                                                                                     Триумфиращата

                                                                                                                                         църква

Тази характеристика на очакване е разпространена в Откровението. Разгледайте следното:⁸

Част втора и шеста също отразяват една друга Edwin R. Thiele забелязва това и коментира:

"Продължителна прилика ще бъде забелязана между символизма в Откровение 4 - 7 и това в Откр. 19, където заключителните събития на великата борба срещу множествата на злото са представени. И двете сцени представят картина на небето отворено. (4:1; 19:11) Бог седящ на трона си (4:2, 9; 5:13; 19:4-6) спасение, слава, почест и сила са приписани на Господа (5:1; 7:10, 12; 19:1) има глас на гръм (6:1; 19:6) Бог е съдия и Отмъстител за кръвта на Своите слуги, (6:10; 19:2) четирите живи същества и двадесет и четирите старейшини се покланят, (4:10; 5:8; 14; 19:4) голямо множество облечени в бяло, стоейки пред престола, (7:9, 13-14; 19:6-8) бял кон отива да воюва(6:2; 19:11), има корони на главите на конниците на белите коне (6:2; 19:12) и има остър меч за наказание на народите и отнемане на мира от земята (6:4; 19:15).

Ако Откровение 4-7 представя Бог като Съдия и Войн, Откр.19:11 специално споменава факта, че "Той съди и воюва". В Откр.6:10 е зададен въпроса "Докога, Господарю Свети, и Истинни не ще съдиш и въздадеш за нашата кръв?" В 19:2 се казва: "Той съди" и "въздаде за кръвта на слугите си."⁹

Паралела между части три и пет са дори по-подчертани, тъй като символите на тръбите и чашите си кореспондират дори до последователност. Може да зададем въпросът: "Каква стойност има разбирането на структурата на книгата за тълкувателят?" Отговаряйки, ние ще посочим, че ако структурата прави ясна паралелната природа на някой от пророческите вериги, тогава тълкуването на едната, може неизбежно да хвърли светлина върху другата. Подобно, ако хиазматичната структура е вярна, отново имаме отразяващи се части и по този начин допринасящи за тълкуването си една на друга.

Важна илюстрация може да бъде намерена в първия печат. Коментаторите в последните десетилетия, са разделени относно това, дали това представя праведна или грешна сила. Докато древните тълкуватели ще се съгласят, че първият печат сочи към завоеванията на Христос и неговата църква, по-късните коментатори предлагат Партите или Антихриста. Но ако хиазматичната структура е правилна и втората серия (на краят на войната) е паралелна на този от първата (започването на войната)тогава основа за уравняване на символичният замисъл на белият кон в глава 19 с тази на глава 6 са заздравени. Подобно, ако седемте тръби и седемте язви са тематично свързани, както техният общ символизъм и хаизматична връзка предлагат, тогава нашето тълкуване на всяка от тях е лесно. Всяка верига ще хвърля светлина на другата. Крайни диспенсионистски позиции относно грабването на църквата не намират подкрепа, но доказателство за противното е намерено в схематичните изложения, които са предложени. Както Kenneth Strand коментира:

"Основно тълкувателно заключение, което произлиза от хаизмичната структура на Апокалипсиса е важността за наблюдение в коя от двете основни части на цялата книга всяка индивидуална част се появява - дали в историческата или есхатологичната (или в пролога или епилога, ако това е случаят). Освен това две предупреждения се появяват като заключение: Първо, трябва да се погрижим, да избегнем всеки метод, който би направил вестта на Откровение нацяло историческа или нацяло есхатологична, тъй като това ще бъде нарушаване на дивизиите в книгата на основните историческа и есхатологична части. Второ, ще бъде също така неуместно да приемем система на тълкуване, която ще представи вестта на Откровение, като че ли тя представя абсолютно "права линия" или съвършено последователна система на събития и развитие. Това предпазливост се прилага независимо от приемането на каквато и да е тълкувателна система, дали претерист, продължителен историк, фюторист или "философия на историята".

... Второ основно тълкувателно съображение, което произлиза от буквалните анализи предложени в предишните глави е, че, тълкувайки Откровение има нужда да признаем повтарящият се ред на книгата. Това съображение също ще състави допълнително предупреждение срещу всяка методология, която се опитва да изтълкува вестта на книгата, до определена или основна "права линия", схема.

Накрая, не трябва да пренебрегваме, че разделянето на книгата на две основни части, с паралелни подсекции е ефикасно като ръководство, към правилно тълкуване на определен пасаж. Когато и да е, пасаж в една от основните части на Откровение е разбран, той може да достави доказателства относно значението на корелативен пасаж в другата основна част на книгата. Проследявайки такива указания, трябва винаги да имаме предвид структурата на основната част на Откровение, в която всеки пасаж се намира, дали е в историческата или есхатологичната."¹⁰

Несъмнено тук, както навсякъде другаде истината е многоъгълна, въпреки че нашето възприемане е праволинейно. Тази прекрасна книга е възможно да бъде превърната в много приемливи  образци на структура и един подход не трябва да сложи край, на търсенето на други. Например Carrington и Glasson, показват близката последователност на откровение и Езекил. Тя е илюстрирана по този начин:

                            Езекил                                                                      Откровение¹¹

Carrington казва:

"Откровение е християнското повторно написване

Carrington казва:

"Откровение е Християнското повторното написване на Езекил. Нейната фундаментална структура е същата. Нейното тълкуване, зависи от Езекил. Първата част на двете книги води до разрушението на земният Ерусалим, във втората те описват новият и свят Ерусалим. Има една значима разлика. Езекиловото ридание за Тир, е трансформирано в ридание за Ерусалим, поради причина, че св. Йоан желае да пренесе за Ерусалим нотата на безвъзвратна гибел, намиращ се в риданието за Тир. Тук е основната разлика между вестите на двете книги. Ерусалим, както Тир, трябва да си отиде завинаги.

Трябва да забележим сега, че има цяла секция, която въобще не е основана на Езекил, това са глави 12 - 14, великата пауза, както аз я наричам. Неговата независимост от Езекил също потвърждава титлата му. Ако тези глави бяха пропуснати, Откровение щеше да продължи без прекъсване и щеше да бъде повече от очевидно, че големият град, чието унищожение е представено е Ерусалим."¹²

Различна структурна форма трябва да бъде спомената тук, една, която е преплетена през целия текст вместо да се състои от серия от части. Много коментатори, като Philip Carrington, D. T. Niles, J. Massyngberde Ford, Austin Farrer, и Preston Hanson се позовават на еврейската литургия, която може да бъде проследена последователно през виденията на Откровение. Edersheim забелязва същото и казва:

"Съществува явна особеност, а също така и специална привлекателност относно загатванията на `възлюбеният ученик` за `храма и службите му`... за Йоан, присъствието и думите на Исус изглежда, че осветяват добре познатите служби в храма. Това, както ще имаме много случай да покажем, се появява в неговото евангелие, но много повече в книгата Откровение. Наистина, Апокалипсиса като цяло, може да бъде свързан със службите в храма и значението на пророческите символи с поклонение и хвала. Но специалното забележително нещо е това, че забележките за храма, с които книгата Откровение е изпълнена са обикновено незначителни, които писател, който не е запознат с тези детайли, както само личната връзка и участие с тях може да направят, щеше едва ли да забележи и нямаше да ги включи като част от своите образи. Те са използвани естествено, спонтанно и неочаквано, че читателят е постоянно в опасност да не ги забележи, и в език, който само професионален писател ще използва, който ще дойде от предишно използване на неговото призвание. Наистина, някои от най-поразителните от тези справки, не можеха да бъдат разбрани въобще без професионалната монография на равините върху храма и неговите служби."¹³

Последователността на литургията, може да бъде прочетена в много източници,¹⁴ но Niles е този, който свързва най-близо дневните служби с виденията на Откровение.

"Дневната литургия в храма започна с няколко различни активности като подготовка за службата. След като всичко беше готово, отговарящият за службата свещеник инструктира един от другите свещеници, да се изкачи на "кулата" и да докладва за изгрева на слънцето. Скоро щеше да се чуе викът "утрото огря", след което агнето беше доведено и завързано, готово за жертвата. Също така, старейшините издаваха заповедта за отварянето на вратите на храма, при което свещениците влизаха в Святото място да почистят и подрежат седем огнената лампа.

Чрез отворена врата в небето, Йоан идва за службата в храма. Светилниците светят и Агнето е готово за жертвата.

Отварянето на вратите, беше сигнал за принасяне на жертвата. Когато жертвата беше принесена, нейната кръв беше събрана в златна чаша, попръскана на олтара и след това излята в основата му. След това следваха детайлите за завършване на жертвата.

Жертвата беше принесена, свещеникът принасящ тамяна и тези, които му помагаха, се доближиха до жертвения олтар. Горящи въглени от олтара, бяха сложени в златна чаша, тамяна беше сложен в златна кадилница и свещеника отиде в Святото място. Тук, на златният олтар, въглените бяха положени и свещеникът беше готов да принесе тамяна. Сигналът беше даден, че времето за тамяна е дошло, при което хората коленичиха пред Господа, издигайки ръцете си в безмълвна молитва. За около половин час имаше тишина, докато дима от тамяна се издигаше към Господа.

"Стоя на вратата и хлопам" - Агнето е пред трона - службата започва. Скоро кръвта на мъчениците е пролята в основата на олтара. В края, когато всички печати са счупени, има тишина в небето за половин час. На небесният олтар, молитвите на светиите са представени, тамян и въглени са донесени там от жертвения олтар от земята.

След това тръбите засвириха, месото на жертвата беше поставено в огъня и докато жертвата гореше, Левитите пееха псалом.

Принасянето на тамяна в небето, също е последвано от свиренето на тръбите. Но това, което е заклано и изгорено, не са последователите на Агнето, но тези на звяра. Докато тази присъда е изпълнена, песен на спасение е изпята, храмът е изпълнен с дима от тамяна и чашите на гнева са излети.

Възлиянието стана с пеенето на псалми и след като жертвата е била напълно изгоряха от огъня, псалм пеенето се издигна до славно кресчендо.

Също така е в небесната служба. Песента на освобождение е последвана от знаменитото алилуя. С това, службата свършва, Бог и човека са примирени и през деня с неговите дневни задължения, Бог и човека ще пребивават заедно.

`Ето, присъствието на Бог е с народа му. Той ще пребивава с тях и те ще бъдат негов народ.`"¹⁵

По този начин виждаме заколването на Агнето и попръскването с кръвта свързани с печатите, тържествената тишина и принасянето на тамяна свързано с тръбите, а изгарянето на жертвата, възлиянието и музиката са свързани със съдебните сцени на чашите и в по-късни глави. Преобладаващите идеи са тези на жертва, застъпничество и завършек възхитително подходящи на пророческите вериги просветлени по този начин. Carrington дискутира тази тема на стр.384. Той казва, че: "Изглежда, че е било пренебрегвано и въпреки това да е нацяло важно."¹⁶

Niles и Carrington, а също и J. Massyngberde Ford, извличат сравнения от Израилевата празнична година. Niles например свързва първите глави от Откровение с Пасхата. Писмата до църквите, са паралел на търсенето и отстраняване на кваса. В следващата основна част на Откровение е видението на Агнето, но в образност напомнящо за Петдесетница, времето на първите плодове, празнуването на даването на закона. "Мойсей донесе плочите на закона, Исус счупва печатите на свитъка на живота и когато печатите са счупени, Божите синове са изявени. Те са първите плодове на новата ера."¹⁷ След Петдесетница идваше узряването на жетвата и накрая празнуването на Новата година отразено със свиренето с тръби. Този ден, беше също мемориал за падането на Ерихон. Връзката на това със седемте тръби е лесно да се види.

"Вестта на книгата Откровение също се пренася от Петдесетница към Нова година. Молитвата `колко дълго` е чута отново, молитвата на хората в плен. Но скоро тръбите ще прозвучат, отвореният свитък е прочетен, закона и пророчеството свидетелстват и царството идва. `Събуди се ти, който спиш и излез от мъртвите и Христос ще ти даде светлина.`¹⁸

След тръбите, в бърза последователност идваше Денят на умилостивението.

Ден на умилостивението: Новата година идваше в период на пост, на десетият ден в който ден беше Денят на умилостивението. Израел никога не забрави, че въпреки тяхното посвещение на закона, те го нарушаваха отново и отново. На планината Синай, те служеха на златното теле и Мойсей трябваше да направи умилостивение за техният грях. Така че, Денят на умилостивението стана подходящо продължение на празника на Новата година. Той също беше между Нова година и празника на Шатро разпъването. На празника на Шатро разпъването се празнуваше завършването на сезона на жътвата, но преди радостта от жетвата, трябваше  да дойде времето на разкаяние и умилостивение. Жетвата също ще бъде времето на жетва на плевелите, които са събрани и изгорени.

Така че, последната част на Йоановото видение започва с видението на Този, който дойде, за да умилостиви. Звярът иска да го унищожи. Но въпреки че периода, когато житото и плевелите растяха заедно изглежда дълъг и тези, които имат белега на звяра изглежда, че се радват относно скръбта на тези, които носят белега на Агнето, жетвата със сигурност идва. Тогава житото е събрано и плевелите изгорени. Също в краят на жетвеният сезон, гроздето е събрано и стъпкано в пресата за грозде."¹⁹

След Деня на умилостивението идваше празника на радост и почивка. Шатро разпъването и прибавеният празник на Посвещението са отразени в заключителните глави. Пустинните странници отиват в Ерусалим за почивка.

"Така, че странстването дойде до своят край. Пустинята и робството са оставени назад. Има финален конфликт и тогава идва Новият ден. Когато Юда Макавей, посвети отново олтара, след като освободи народа си, и възобнови поклонението на Бог в храма изглеждаше, като че ли Новият ден се зазорява. Израел празнуваше този ден като празника на Светлината. Те го празнуваха на (25 Декември), след като слънцето, след дългото си зимно пребиваване започна завръщащото се пътуване в небесата.

Йоан също завършва книгата си със зазоряването на Новият ден. Грандиозна алилуя е чута, когато народите се събират заедно в Сион. Финалната борба е проведена и победата решително извоювана. Последният съд е отминал и вечният град е установен.

Юдейската празнична година простираща се от Пасха до Посвещение е изпълнена в християнската история. В деня на Посвещението старият храм беше възстановен за поклонение, на Коледа новият храм беше установен помежду хората. Бог беше станал плът. Главната церемония в празнуването на празника на Посвещението, беше запалването на разклоняващият се на седем светилник, а въведителното видение във вестта на Йоан е Христос стоящ в средата на църквата си. Празника на Посвещението завършваше юдейската празнична година, Коледа, започва празничната година за християнската църква."²⁰

Comblin и други показват, че празниците в седмия месец са специално важни за тълкуването на втората част на книгата. Сър Исак Нютон оцени това. Образността на седмият месец, беше характерно есхатологична по важност. Например, образността от Деня на умилостивението е често повтаряща се в тези глави, където съдът е основната сцена.²¹ Pseudepigrapha^21а също избира образи от Деня на умилостивението, когато предсказва последните неща.²²

Когато размишляваме върху това проницателно преплитане на емблемите на Израилевата литургия и празнична година, не може отново да не бъдем впечатлени от изключителната грижа, с която книгата е била създадена. Изглежда, че Jerome е прав, когато каза, че всяка дума е била премерена на везните преди да е била написана. Тълкувателите трябва да упражняват същата грижа, когато разглеждат всеки коментар или намек.

Следва интересният пример за хаизматично подреждане на Откровение предложено от Thomas Austin.

Поименно подреждане на Откровение

(от Thomas Austin)

1.  a.  Пришествието на Исус Христос.

"     b.  Блажен, който прочита. Благодат и мир. 

"      c.  Той идва с облаците - за да раздели овците от козите.

"       d.  Алфа и Омега, Първият и последният.

1:12   e.  В царството на (благодат и търпение).

"          f.  Описания на Исус

2:1-3    g. Обещания за победителите. Те живеят с Христос.

4&5       h. Тронът и Агнето. 4 живи същества, старейшини, 4 песни, 4 коня, война.

6:1-7г.     i. Царе и велики мъже. Търговци на жито, вино и масло.

7:1-8        j. Природата задържана. 144 000 запечатани.

7:9-17      j. Съдът - Милиони облечени в бяло, идващи от голямата скръб. Горещина, Кръв.

8 & 9        k. Храм и олтар, дим. Църковните водачи атакувани.

10 - 11       1. Книгата на Данаил. Краят на времето. Край на тайната. Божият глас.

11              m. Храмът и поклонниците измерени. Дворът оставен.

"                  n. Двамата свидетели на Бог. 1260 дни. Един месец.

"                   o. Огън, язви, кръв и др. Възкресен звяр.

"                    p. Небесният глас на авторитет.

"                     q. Световните царства стават Негово царство. Седмият Ангел.

"                       r. Двадесет и четирите старейшини се покланят на Бог.

" (ст.17)             s. Господ Бог - Велика сила - Царува. Гняв, Земният край.

"                         t. Heaven opened. Ковчега на свидетелството видян в храма.

12                       u.  Семето на жената.

"                           v.  Satan and the Woman.

"                            w.  Жената хранена 1260 дни.

"                               x.  Сатанинското войнство свалено. (в небето)

"                                y.  Звяр, змей, Дявол, Сатана - изгонен.

12:10 централен текст.  z.  Сега дойде спасението - Христовата власт - чрез кръвта на Агнето.

12                               y. Змеят изхвърлен завинаги от небето 

"                                 x. Войнствата на земята преследвани.

"                               w. Жената хранена 1260 дни (в пустинята).

"                               v. Сатана разгневен на жената - войни.

"                              u. Пазещото закона семе на жената.

"                              t. Свидетелството на Исус Христос.

"                             s. Господ - Бог на този свят.

13:1-7                    r. Всички на земята отдават почит на звяра. (Папството)

" (ст. 13)              q. Световните царства правят образ на звяра.

" (ст. 15)             p. Образ на глас и право да убива.

"                        o. Знаци от огън. Папството охарактеризирано с цялостен образ.

"                       n. След 1260 дни двамата свидетели на Сатана получават числото 666.

14:1                m. Храм, трон и поклонници.

"                     1. Последната вест на благовестието. Край на времето. Кроят на тайната на

                        Вавилон.           

15 & 16         k. Храм и дим. Седемте язви.

17                 j. Блудницата съдена. Дрехите и челото и кръвта и. Десет царе я изгарят.

18               i. Хаос за Вавилон. Царе, велики мъже, жито, вино, масло, кораби.

19              h. Тронът и сватбата на Агнето. 4 песни, 4 живи същества, 24 старейшини.

20             g. Наградите на победителите. 1000 години, съдейки с Христос.

21             f. Градът описан, Агнето и славата Му. Неговото лице.

22           e. Те царуват за винаги в царството на славата.

22:13     d. Алфа и Омега, Първият и последният.

22:14    c. Неговото пришествие разделя "благословените" от останалите.

"          b. Проклятия на зло словниците на тази книга.

"         а.  Аз идвам скоро - дойди, Господи Исусе. Амин.

Глави                Седемте църкви в Откровение. Първата част от пророчеството

(от Thomas Austin)

1:1   a. Откровението, което Бог даде.  

"        b. За да покаже... което има скоро да стане.

"          c. На своят слуга Йоан... Йоан.

1:4        d. До седемте църкви в Азия.

1:5          e. От Него и седемте Духове.

"               f. Тронът.

"                g. Началникът на земните царе.  

1:6              h. Амин.

1:7                i. Той идва с облаците.

1:8                  j. Алфа и Омега, Началото и Краят.

1:9                   k. В царството и издържането на Исус.

1:11                  1. Напиши в книга до седемте църкви.

1:13                  m. Глас от средата на седемте светилника.

"                          n. Човешкият син, очи като огнен пламък.  

1:15                      o. Нозете Му като лъскава, пречистена мед.

"                             p. Двуостър меч.

1:17                         q. Аз съм първият и последният.

1:18                            r. Аз бях мъртъв... Жив до вечни векове.

1:20                              s. Седем звезди, църкви, светилници.

2:1                                s. Седем звезди, църкви, светилници.

"                                 r. Победителят, яде от дървото на живота.

2:8                           q. Първият и последният.  

"                             p. Остър меч с две остриета.

"                           o. Нозе като пречистена мед.

"                         n. Божий Син. Очи като огнен пламък.

3:1                   m. Този, който има седемте духа и седемте звезди

3:4                  1. Имена записани в Сардис в Книгата на живота.

"                    k. Търпеливите Филаделфийци. Дръж здраво.

"                   j. Амин,  Началото на сътворяването.

"                 i. Стоя на вратата и хлопам... Аз ще дойда.

"               h. Да царува завинаги.

"             g. Аз също победих.

"            f. Седнах на Неговият трон.

"          e. Нека чуе, това, което Духа казва.

"        d. На църквите.

"      c. Аз Йоан...  

"     в. Неща,      които трябва да станат след това.

4:1a. Бях в Духа, трон... и (Един) седна.

Стихове                          Централната глава (12) на Откровение  

(от Thomas Austin)

11:19    a. Храмът и десетте заповеди видени.

"             b. Божият гняв, светкавици и др.

12:1-2       c. Бременна жена с мъжко дете.

"                 d. Червен звяр.

"                   e.Войната на Сатана срещу жената и нейното семе.  

"                     f. Жена в пустинята. 1260 дни.

12:7                 g. Война в небето. Ангели в подкрепа на Михаил и Сатана.

12:8                   h. Михаил побеждава. Няма място за звяра.

12:9                     i. Измамникът свален.

"                            j. Той беше свален до земята. Ангелите също.  

12:10                      k. Висок глас в небето казващ.

"                              1. Сега дойде спасението и силата.

централен текст           m. Обвинителят на братята е свален.

"                             1. Побеждаваща сила в кръвта на Агнето.

"                            k. Затова небето се радва.

"                           j. Дяволът е свален на земята. Горко на хората.

"                         i. Измамникът ограничен за кратко време.

12:13                h. Земята, единственото място за змея.

12:14              g. Война срещу жената, получаваща помощ чрез орлови крила.

"                   f. Жената в пустинята 1260 дни.

12:15-16     e. Борбата на Сатана. Жената. Земята поглъща реката.

12:17       d. Змеят е разярен.

"            c. С жената

"          b. Последна борба със семето.

"        a. Божиите заповеди и свидетелството.

Откровение тринадесет

12:17  a. 144,000 и Исус.

13:1      b. Звяр със седем глави и десет рога.

'"            c. На главите му богохулни имена.

13:2         d. Сила, власт и престол от змея.

13:3           e. Ранен, излекуван. Световно господство възвърнато.

13:4             f. Поклонение на звяра е сатанинско.

"                   g. Кой е като звяра? Кой може да воюва против него?

13:5                h. Говоренето му и богохулството - 42 месеца.

13:6                   i. Против Божието име, място и хора.

13:7                     j. Власт над всяка нация.

13:8                      k. Книгата на живота на закланото Агне.

13:9                        1. Праведните чуват Духа.                                           

Централен текст     m. Завеждащият в плен, ще бъде пленен.

                                m. Който убива със сабя, ще бъде убит със сабя.

13:10                      1. Праведните имат вяра и търпение.

13:11                    k. Рога като агнешки, говорещ като змей.  

13:12                   j. Принуждаващ контрол на земята.  

13:13                 i. Чудотворен огън пред хората на земята.

13:14               h. Измамни закони за направата на образ.  

13:15             g. Прилика с първия звяр съживена.

"                  f. Образ - Поклонение - папско поклонение = Сатанинско поклонение.

"               e. Смъртна заплаха за тези, които отказват да се поклонят.

"             d. Неговата власт налага белега на звяра.

13:16      c. Знак получен на челата е богохулен.

13:17  b. Числото на неговото име е 666 (Число на човек).  

14:1 a. 144,000 и Агнето, Името на Бащата на челата.  

Стихове                                   Откровение седемнадесет

(от Thomas Austin)

17:1    a. Един от седемте ангели тълкува.

"            b. Голямата блудница.

17:2         c. Царете и всички хора на земята.

"                d. Блудницата в пустинята (седи). Нейният цвят, богатство, чаша, име = Вавилон.

17;6             e. Пияна с кръвта на светиите. Учудване.

"                     f. Светиите и свидетелите за Исус.

17:7                  g. Чудото на жената (съюз).

"                         h. Звяр.

"                            i. Седем глави подкрепят жената.

17:8                        k. Звярът беше, няма го, ще възлезне, отива в погибел.

"                               1. Звярът беше, няма го, пак ще дойде.

"                                m. Седем глави и седем хълма.

"                                     n. Жената седи.

"                                m. Седем царе, пет паднали, единият е сега и един идна. Късо време.

"                               1. Звярът беше, няма го, осмият.

"                             k. И от седемте, отива в погубване.

"                           j. Десет рога получават сила като царе.

"                         i. Помощта от Вавилон оттеглена.

"                      h. Звярът - Всесилен = самият Сатана.

"                   g. Заговори срещу жената организирани.

17:14          f. Тези с Него, наречени избрани и верни.

"               e. Запустяването на блудницата. Омразата води до преследване.

"            d. Ядат плътта и изгарят с огън.

"          c. Царете ще служат на звяра до...

17;18 b. Този велик град - жената.

18:1 a, Друг ангел от небето.

Забележки

1. William Henry Simcox, Revelation, pp. 1x-lxi.

2. Цитирано от William G. Moorehead, Studies in the Book of Revelation  p. 45.

3. F. W. Farrar, The Messages of the Books, pp. 519, -20.

4. Kenneth Strand, Interpreting the Book of Revelation, Hermeneutical Guidelines with Brief Introduction to Literarv Analysis p. 52.

5. R. H. Preston, и A. T. Hanson, Revelation, p. 21.

6. Wordsworth включва в своите канони на тълкуване, очакване, повторение, усилване и словесна идентичност (думи, свързващи същите теми в различните вериги). "Апокалипсисът е както вече видяхме продължение на еврейските пророчества. Той е продължението и заключението на пророчествата на Данаил и Захария. То е труд на същият Божествен автор. Така, че може да предположим, че то е композирано по същият начин, както тези други пророчества.

Ако изследваме пророчествата на Данаил и Захария, ние ще открием, че те не са прогресивни пророчества. Предсказанията и виденията в Данаил не са свързани заедно, като частите на продължителна верига. Те формират система на вторични вериги, като всичките не са еднакви на дължина.

Или да приемем друга фигура, те са като последователността на карти в географски атлас.

Първото видение в книгата на Данаил, предвижда краят. То представя пророчески изглед на всичките четири велики империи на света следващи една друга и завършващи в завършека на всички неща и в славната суверенност на Христос. То е като картата на две полукълба, които са в началото на учебник по география.

Чрез процес на повторение и усилване същите четири империи са представени по-късно чрез друга форма и са обрисувани с много малки подробности...

Пророчествата на Захария са формирани по същият начин.

Може да се очаква, че Апокалипсиса, който е диктуван от същия Божествен Дух, който вдъхнови еврейските пророци, който е Дух на ред, ще бъде конструиран по същият този метод, както тези други пророчества на Данаил и Захария, на които е продължение и завършек. `Както Данаил` казва Dr. Lightfoot представя общо видение във втора глава на своето време за идването на Христос и след това проследява същото нещо в друга схема в седмата глава, и след това ги изразява свободно и по-подробно, някой от най-материалните неща, които той докосва в тези специфични творби. Същото прави св. Йоан в Апокалипсиса.""Revelation," II, p. 152.

7. Robert H. Mounce, "The Book of Revelation, “ The New International Commentary on the New Testament, ed. F. F. Bruce, p. 46.

8. Louis F. Were, The Certainty of the Third Angel's Message, p. 310.

9. Edwin R. Thiele, Outline Studies in Revelation p. 105.

10. Kenneth Strand, Interpreting Revelation, pp. 53-54.

11. T. F. Glasson, The Revelation of John, pp. 12-13.

12. Philip Carrington, Revelation,. 65.

13. Alfred Edersheim, The Temple, pp. 140-41.

14. Пак там, pp. 152-73.

15. D. T. Niles, As Seeing the Invisible, pp. 112-13.

16. Philip Carrington, Revelation, p. 393.

17. D. T. Niles, As Seeing the Invisible, pp. 109-110.

18. Пак там,  p. 110.

19. Пак там, p. 110-11.

20. Пак там, pp. 111-12.

21 . Виж A. Farrer върху Откр. 11:19; P. Carrington и J. Massyngberde Ford върху глава16f. Твърде често, новозаветните приложения на Денят на умилостивението за Христовата смърт и възнесение са били взимани като изтощаващи значението на типа. Но Новият Завет (в Откровение) също прилага Денят на умилостивението, за последния съд, есхатологичното възстановяване от Данаил 7:9-13; 8:14; 9:24.

21а. Не канонизирана религиозна литература.

22. 1 Енох 9; 10:4; 55:3; 90:20; виж също Апокалипсис на Авраам XIII, XXII, XXXI.