|
|
|
Коментар върху седма глава
"След това видях четири ангела, стоящи на четирите ъгъла на земята и държащи четирите земни ветрове, за да не духа никакъв вятър нито по земята, нито по морето, нито върху някое дърво. И видях друг ангел да се издига от изток, у когото беше печатът на живия Бог; и той извика с висок глас към четирите ангела, на които бе дадено да повредят земята и морето, и каза: Не повреждайте земята, нито морето, нито дърветата, преди да ударим печат на челата на слугите на нашия Бог."
Не бива да пропуснем да забележим, близката връзка между този пасаж в своя контекст и Мат. 24:28-31.
"Където бъде мършата, там ще се съберат и орлите. А веднага след скръбта на онези дни слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си, звездите ще паднат от небето, и небесните сили ще се разклатят. Тогава ще се яви на небето знамението на Човешкия Син и тогава ще заплачат всички земни племена, като видят Човешкия Син да иде на небесните облаци със сила и голяма слава. Ще изпрати Своите ангели със силен тръбен глас; и те ще съберат избраните Му от четирите ветрища, от единия край на небето до другия."
Тук виждаме същата последователност както в Откр. 6:12 - 7:3. Космическите знаци свидетелстващи, че света се е превърнал в разложени трупове готови за орлите на съда, риданието на злите, когато виждат знака на Човешкия син в небето и след това грижата на ангелите за Божиите избрани в четирите краища на земята.
Също трябва да признаем, че във въведителните стихове на глава седма ние срещаме отговора на заключителния въпрос на шеста глава: "Кой може да устои?"1 144те 000 в тази глава са светиите, които ще устоят сред терора на последният ужасен ден - те ще останат невредими, тъй като имат печата на Бог върху своите чела.
Този пасаж е паралелен с работата на Бог във всички кризи на присъда. Както Бог отдели Ной преди потопа, Лот преди огъня и сярата да паднат върху Содом, Израел, преди последните седем язви да паднат върху Египет, Израел от Вавилон, християните преди падането на Ерусалим, по същия начин Той сега ще отдели Своите верни преди страшният ден на Неговия гняв. Сравни също с Откр. 18:1-4.
Това което виждаме в тези стихове е специфична и обща истина. В последните дни, когато изпитанието приключва, Бог ще запечата своите Си чрез съд2 и ще ги запази от ужасите на края, но това е и приложението на Неговата основна грижа през всички векове. По този начин глава седма обхваща тези две истини. Тя е свързана с вика в шестия печат, но също така очаква идващите съдби на тръбите. В тях ни се казва специално, че тези, които имат Божия печат са неприкосновени. Това не бива да ни води до заключението, че 7:1-3 се случва хронологически преди изсвирването на тръбите. Вместо това то ни напомня, че това, което ще е случи в деня на великата развръзка е приложение на Божията обичайна и продължителна работа в приготвянето на Свой народ за вечността. Естествено, за Йоан запечатването беше нещо, което или се случваше в неговите дни или щеше току що да се случи, тъй като края беше предстоящ.
Този проблем с времето на запечатването, хвърля светлина също върху връзката между тази група, 144те 000 и голямото множество, което следва да бъде описано. Виж стих 9 - І част. Първата група са тези, които са живи при идването на Христос, докато втората представя спасените през всичките векове. В първата група (представена че е все още на земята) ние виждаме воюващата църква. Така че те са две различни групи, наблюдавани от тази гледна точка. От друга страна, във всеки век Бог е запечатал Своите си и по този начин, по едно или друго време, всички членове на това голямо множество са били запечатани.
Не бива да забравяме, че тази глава е част от шестия печат. Заключителните стихове в предишната глава представиха крайната криза от гледна точка на злите. Сега светиите от същото това време са във фокуса. Тук житото е събрано в житниците, добрата риба в лодките.
Езекил девета глава е старозаветния
източник за този пасаж. Преди избиването на неверните в Ерусалим, Бог отбелязва
тези, които стенат и плачат за мерзостите, които са извършени там. След като
човека, който имаше писарска мастилница извърши работата си, след него дойдоха
тези, които имаха мечовете и започнаха от Божието светилище, което беше
замърсено от безверие и идолопоклонство.
"... в 7:3 има определена връзка с Езек. 9:4, където виждаме мрачната картина на унищожителя изпратен от Бог, за да избие всички тези, които нямаха знак на челата си. От еврейският език в този пасаж изглежда, че знака имаше формата на буквата tau. Във времето на Езекил (и на Йоан) тази буква ще бъде изписана като кръст - Х (гръцки chi). Може да има много малко съмнение, че Йоан има предвид този пасаж тук и мисли за Х в името на Христос."3
Образността на знака е подобна на знака на Кайн и знака на кръвта върху стълбовете по домовете на Израилтяните преди ужасното дело на унищожаване на първородните в земята на Египет. Така че печата е символ на запазване. В случая на мъчениците, те са запечатани и в безопасност за вечността, за светиите в последните дни, когато изпитанието е завършило, тяхното опазване за преобразяване е гарантирано. В 11 глава ние срещаме същата мисъл под образа на измерването. Но кое е това, което ще запази светиите в последния ден? Какво всъщност е печата? Всеки вярващ е видян от небето като притежаващ съвършения образ на Христос. Кол. 2:10; 1:28; 3:3; Рим. 8:1, 29-30, 33-34. Когато сравним надеждата на Павел в навечерието на мъченичеството, в този смисъл на Божия Израел в предела на Божието царство, ние си спомняме, че той се надяваше да бъде намерен в Христос, непритежаващ своя собствена правда, която идваше от закона, но правдата, която е от Бог чрез вяра. Виж Фил. 3:9 и сравни с Римл. 9:30 до 10:13. Знакът на тази вменена правда е възраждащия се дар на Духа. Ефес. 1:13; 2 Кор. 1:21-22. Бог не оправдава никого, когото Той не освещава и светостта на живота не може никога да бъде отделена от приемането ни от Бог. Така че, Павел ни напомня: "че Господ познава тези, които са Негови", но също така: "всеки, който изповяда Господнето име, да отстъпи от неправдата." 2 Тим. 2:19
Казва се, че запечатването тук е на "слугите на нашия Бог". Така че ще бъде неправилно да го ограничим до първоначалното запечатване на вярващите (Еф. 1:3), което ги представя като слуги на Бог. В настоящата група ние виждаме специално запечатване на тези, които вече са определени като Божии слуги и които вече притежават печата на Духа. Признати като Негови за вечността, те са отбелязани на земята със специален знак.
Печатът в Откр. 7:1-3 представя разделянето на Божия истински Израел от света на духовните Египтяни и Вавилонци. В древността Бог отдели Своя народ с определения знак на съботата. (Обрязването беше познато и на други нации.) Тя беше обявена като знак който отделяше Израел от всички останали хора. Изх. 31:12-17; Езек. 20:12, 20.
Не бива да разделяме този пасаж от Откр. 13, който говори за крайното поляризиране на земята във връзка с поклонение, разделяне между тези, които имат белега на звяра или печата на Твореца. Модерно е между християните да са повече духовни, отколкото концентрирани върху Писанията и да осъждат външни ритуали от всякакъв вид. Но докато сме в плътта, всички неща принадлежащи на Духа имат нужда от външна форма. Толкова сигурно, колкото Новия завет представя Господнята вечеря и кръщението като печати на Новия завет, той потвърждава древните печати на Едемския и Синайски завети, които подкрепят новия. Съботата беше главния печат на Синайския завет. Както всеки печат тя притежаваше името на Законодателя, Неговата власт и право да управлява (Създател), а също така описание на Неговото владение (небето и земята). Виж Изх. 20:8-11.
В идолопоклонен свят, където само остатък признава Създателя, а повечето обожават творението, съботата е специално важна. Колкото повече се отдалечаваме от времето сътворението, толкова по-важна е неговата паметна плоча. Тези, които се опитват да я разделят от Божия морален закон трябва да запомнят принципа, че: "това, което Бог е съчетал, човек да не разделя." От шестдесетте забележки в Новия завет за съботата, само една изглежда, че я подценява и този пасаж споменава за гностично еретичество, където свещените времена са били включени в система за поклонение на ангели и аскетизъм. Павел, като християнин научен от Духа, отхвърли както юдейските, така и езическите ограничения относно начина за пазене на съботата, но няма доказателство, че той не почиташе паметната плоча на сътворението. Тази паметна плоча беше за първия човек (Бит. 2:1-3) и остава и за последния. За християнина, тя ознаменува милостивите Божии дела, в които варващия няма част - сътворението и изкуплението. (Виж Втор. 5:15; Лука 23:56; Евр. 4: 1-11; Исая 66:22-23.)
Само тези, които са изследвали Словото, знаят колко разпространена е съботата в Писанията. Тя е представяна непрекъснато, не само като благословен ден, като ден за почивка, като най-добрия ден, но също така и като ден за изпит. Виж. Изх. 16:25-30; Езек. 20:12-21; Неемия. 13:18-22; Мат. 12:1-14. В началото и края на всеки период от време, съботата е забележителен знак за вярност и разграничаване от света. В определено време тя беше завършващия камък на историята на сътворението. Когато Бог щеше да сложи край на тази ера, пазенето на съботата беше подновено в Египет преди избавлението на нацията. Виж Изх. 5:5. Ерата на Левитите започна от Синай, където святия закон беше обявен като с гръмотевица. В сърцето на този закон беше печата на Законодателя.4 Когато тази ера достигна до кризата на Вавилонската ера, отново съботата беше изпита за вярност. Виж Ерем. 17:19-27. След завръщането от плен проблема остана същия. Виж Неем. 13. По време на християнската ера, в евангелията ние срещаме една глава от десет да се занимава с проблемите на съботата. Христос рискуваше Своя живот и мисия, за да демонстрира истинското естество на съботата и как тя трябваше да бъде пазена. Не съществуват други церемониални изисквания, за които Той рискува успешното завършване на мисията Си.
В края на християнската ера Писанията предсказват най-великия изпит от всички, когато всеки човек трябва да получи белега на звяра или печата на Бог. Без съмнение, за първите читатели на Йоановата книга, белега на звяра беше нещо като предлагане на темян на Цезар. По време на тъмните векове евангелските християни са мислели, че участието в месата е белега на звяра. Той е означавал различни неща в различните векове. Но в края на времето, когато пророчествата достигнат до крайното си и пълно приложение, е ясно, че белега на звяра е знак на идолопоклонно служене, в контраст с отдаването почит на Създателя и вярното пазене на Неговия закон. Виж Отк. 13:16 f; 14:6-12 и нашия коментар там, а също така предговора към тази част. Откр. 6:11, също сочи към кризата в 7:1 и глава тринадесета.
Послушание или непослушание към Бог е въпросът, който трябва да бъде разрешен от целия свят. В Едем ние не намираме справка за вяра и любов, споменато е само послушание, като включващо всичко останало. В тази последна книга на Писанията, послушание на заповедите на Бог или непослушание, са посочени като външните знаци на връзка с небето или ада. Виж Откр. 14:9-12; 12:17. Вяра без дела е мъртва и изповядването на религия, без съвестното изпълнение на всички от изискванията на Бог е фалшификат. Истинското благовестие винаги допринася плод и този плод винаги е послушание на Божиите заповеди. В тези заповеди има една, която е предназначена да бъде специален изпит. По свои собствени причини хората пазят външно повечето от заповедите, не непременно свързано с преданост към Създателя. Само тези, които желаят да почитат Бог в пълна хармония с Неговото Слово, вземат четвъртата заповед сериозно. Това е заповед, която е отличителен протест срещу всички форми на идолопоклонство. Тя е относно невидимия Бог и е изпълнена чрез пазенето на специална част от невидимото време. Само вярата може да я изпълни правилно, вяра в Бог, вяра в Словото, вяра в Изкупителя, Който завърши Своята работа на пресъздаване също на шестия ден и си почина на седмия. Когато Ramsey дискутира последната криза, той коментира върху настоящия предмет.
"Друга особеност, в която истината която разглеждаме се появява във фокуса много ясно, е във връзка с християнската събота. В един аспект, това е най-определения знак на християнството. Но къде можем да открием и да се насладим на християнската събота в пълнотата на нейните привилегии? В коя от християнските приемни стаи, където християните се събират небрежно можете да я намерите? Дори пътя до и от Божия дом е твърде често случай за оскверняването и, или поне вътрешно доказателство за пълна нищета на съботния дух. `Пазейки съботата свята` е нещо твърде рядко. Дори където явното и публично оскверняване е ограничено със закон, работата и удоволствията само променят техните форми. Сега промяната, която се изисква в моралното състояние на християнството и на самата църква, да осигурят всемирно свято пазене на съботата, ще предизвикат най-радикалните промени във всичките навици на цивилизования свят."5
Ние сме съгласни с Ramsey, че призивът тук е за радикална промяна в навиците на изповядващите християни и предлагаме, че само когато благовестието е поставено в своята връзка с целия Божий закон, тази радикална промяна се превръща в избор. На коя истина трябва да бъде наблегнато в последната вест на благовестието, посочваща тази връзка?
Първо, разликата в естеството на четвъртата заповед и останалите девет трябва да бъде внимателно наблюдавано. Докато деветте отразяват "неизбежностите" на правилно отношение в отношенията между Създател и създание, това не е истина за четвъртата. Само в нея ние имаме специално обмислено създаване на обмислено задължение. Докато всички разумни същества трябва да видят необходимостта от помнене на Сътворението, само Божествен указ може да ни каже как да го направим правилно. Човекът никога не можеше да знае дали съботата трябваше да бъде петия ден или серия от десет дни. Способността му да мисли, която може да го напътства в "правилността" на другите заповеди, не може да му помогне тук. В четвъртата заповед съществува елемент, напълно подходящ за "тест"-заповед, тъй като дори и невярващите изповядват останалите. (Римл. 2:14)
Това, което е представено чрез съботата е есенцията на връзката с най-висок морал, средство за послушание на Бог върху единствената основа на желана дружба. В това Бог е търсен само за това, което е, а не за осигуряване на Неговите подаръци. Така че пазенето на съботата символизира вярност в най-висша степен, вярност, която извира от любов, а не от алчност или страх.
Височините и дълбочините на съботната институция не са били никога напълно оценени. Тук виждаме знак, който е създаден за да даде възможност на човека да "помни" великите централни положения в живота - кой е той и кой е неговият Баща, от къде е дошъл, защо е тук, къде отива и как да стигне до там. Не е ли това отговорът на съвременната криза за съществуване? Но също така, тя е отговора за всякакъв успешен живот във всички векове. Тя е форма на Мат. 6:33 и неговия йерархичен принцип. Какво благородно дело на святост - цялото разумно създание спиращо на всеки седми ден, както беше преди - признавайки своя Създател и зависимост от Него, Който е източника на живота. Каква институция на милост! Както Fairbairn ни напомня, тя е в пълна хармония с благовестието, даваща доброжелателство и добрина на хората, предлагаща всичките 52 пролетни дни всяка година, чудесни паметници от Рая за трудещ се свят.6
Всички признават, че фактът на сътворението е основата на задължението. В съботата ние символизирахме истините на сътворението и изкуплението. В първата събота Бог представи поканата: "Елате при мен и ще ви подаря мир." Човекът е спасен от атеизъм, политеизъм, агностицизъм и пантеизъм, когато признае този личен Създател. От този знак той научава истинските елементи на поклонение, т.е. на стойностно поклонение. Той научава, че края на живота е Божие откровение.
След грехопадението, съботата представяше есенцията на оправдание чрез вяра, изоставянето на това, което правим и зависенето от делото на Друг, гледащи в Източника на Живота, като източник на всичко друго, включително и правда. Адам си почина преди да е работил и тези, които научават за кръста чрез вяра, влизат в тази почивка на душата, която единствена може да подготви някого за служба. Виж Евр. 4:1-9; Втор. 5:15; Мат 11:28-30.
Великата борба трябва да приключи както е започнала, с изпит за послушание - изпит за лоялност. Единствената разлика между двете централни дървета в Едем беше обявеното предпочитание на Бог. Така ще бъде и в последните дни, когато човек ще застане между белега на звяра и печата на Бог. Послушание под заплахата за смърт ще бъде външния знак на любов и вярност. Йоан 14:15.
В заключение, текстът в Откр. 7:1-4 е паралелен с времето, представено в Откр. 13:13-18. Това е време, в което всички хора са призовани да нарушат първата заповед, чрез отдаване поклонение на Антихриста, да нарушат втората, като се покланят на неговия образ, третата - с вярност към неговата противобожествена сила и четвъртата - чрез приемане на неговия белег - противоположното на освещението, като последица от истинското пазене на съботата. Като не забравяме, че Откровението е пълно с контрасти, ще видим необходимостта да сравним печата на Бог с белега на звяра със същото внимание, с което отделяме Ерусалим от Вавилон, девствената невеста от блудницата и фалшивото триединство на змея, звяра и фалшивия пророк от Бащата, Сина и Святия Дух. Да изтълкуваме 144 000 и техния печат в глава седма, без светлината, която е хвърлена от описанието на същата група в глава четиринадесета, като побеждаващи звяра, образа му и неговия знак, означава да пропуснем важен ключ, предложен от Святия Дух.
Нека сега да се обърнем към някои от специфичните фрази в Откр. 7:1-3.
Ст. 1. "Четирите ветрове..." Ветровете са символ на борба и тази картина на задържане уверява читателя, че катастрофалните събития, споменати в предишните стихове, няма да се случат, докато Божия народ не е отделен от света чрез Божието благовестие, благовестие, което призовава за вяра в Христос и послушание на Неговите заповеди. W. Boyd Carpenter казва:
"Ветровете задухаха в шестия печат и са разклатили много силно смокиновото дърво, причинявайки неговите ненавременни смокини да паднат. Ненавременните или зимни смокини представят тези, чийто религиозен живот не беше равен със силата на изпитанието и които не издържа на кризата, на която бяха изложени. Но всичкият плод ли е обрулен? Не. Христос каза: `Ако човек не пребъдва в Мен, той е изхвърлен като пръчка`, но тези, които пребъдват в Него, и са пречистени в своите трудности, ще принесат повече плод, и плода който те принасят не е обрулен лесно, но това е плод който остава (Йоан 15:6, 5, 16). Те няма да са като зимни смокини, лесно падащи от дървото, тъй като тяхната сила е в Бог. Преди да задухат ветровете на бурята на многобройните изпитания, те са били запечатани с печата на живия Бог."7
Ст.2. "Да се издига от изток..." Изток или изгрева на слънцето е Месианска метафора и сочи към нещо и някого от небесен произход. Виж Лука 1:78; Езек. 43:4; Мал. 4:2. Спасителният белег в Езек. 9 е с формата на кръст (еврейското tau). Тези, които трябва да бъдат освободени сега са тези, за които кръстът е станал превъзходен, ръководещ всеки план на ума и любовта на сърцето.
Ст. 2. "Печата на живия Бог..." Виж предговора към тази глава относно печата. Mounce казва, че живия Бог е израз, който: "контрастира единствения и вечен Бог с всичките фалшиви и идолопоклонни богове на езичеството."8 Виж Исус Навин. 3:10; 4 Царе 19:4,16.Това е подходяща титла когато специално дело на застъпване и освобождение е представено.
Откр. 7:4-8 "И чух броя на подпечатаните - сто четиридесет и четири хиляди подпечатани от всичките племена на израилтяните: от Юдовото племе - дванадесет хиляди подпечатани; от Рувимовото племе - дванадесет хиляди; от Гадовото племе - дванадесет хиляди; от Асировото племе - дванадесет хиляди; от Нефталимовото племе - дванадесет хиляди; от Манасиевото племе - дванадесет хиляди; от Симеоновото племе - дванадесет хиляди; от Левиевото племе - дванадесет хиляди; от Исахаровото племе - дванадесет хиляди; от Завулоновото племе - дванадесет хиляди; от Йосифовото племе - дванадесет хиляди; от Венеаминовото племе - дванадесет хиляди подпечатани."
В Стария Завет племената са изброени по осемнадесет различни начина и нито един от тях не е идентичен с този, който се намира тук. В настоящия списък племето на Дан (което първо падна в идолопоклонство9) е пропуснато. Ефрем (който също се предаде на идолопоклонство10) е сменен с Йосиф, а Юда е поставен на първо място, тъй като от него дойде Исус. Левит вместо да заеме трето място, както беше по рождение, е поставен на осмо място в хармония със зависимостите на времето в християнството на предишната типична Левитска система. Погледната като цяло групата е в ред на най-близко сродство, без насилствено отделяне на тези, които естествено бяха обединени. Всички имена имат определено значение и някой предлагат идеята, че те съдържат вест за остатъка както следва:
(Следвай подчертаните фрази в дясната колона като свързани изрази.)
Тази забележка за християните, като членове на племената на Израел, трябва да бъде наше ръководство в следващите глави, където често фигурират герои, събития и институции от историята на Израел. Да забравим значението на църквите на Христос, символизирани от юдейския светилник и членовете на израилевите племена, означава неминуемо да се отдалечим в тълкуването на тази книга.12 Заключения като това на Walvoord, че този пасаж е доказателство, че юдейските племена не са наистина изгубени, са толкова неуместни, колкото тези тълкувания на Откр. 11, които виждат в двамата свидетели пророчество за преустройство между юдеите или завръщането на Мойсей и Илия. Ние ще прибавим, че тук отново, истинското тълкуване се нуждае от одухотворяване на символите представени от Йоан и че деликатността, която стои далеч от прилагането на този специален метод на тълкуване, за определени части на тази параболична книга, е фалшива. Тези, които искат да са стриктно дословни в тълкуването не само трябва да очакват точно 144 000 обърнали се всред юдеите, но също така, че тази група ще получи видим знак на техните чела, чрез службата на буквален ангел. Подобно тези, които буквализират числото забравят, че е характерно за тази книга да дава символично значение на числата. 144 000 е разширеното умножение на числото 12, числото на царството и е метафора за тази група, която ще види идването на царството, когато Христос се завръща като Цар на царете.
Също така тук се налага да направим и друго възражение. Забележката за изток или "изгрева на слънцето", трябва да бъде запомнена, когато стигнем до Откр. 16 и забележката за царете от изгрева на слънцето. Ако видим в тях войните на Партите, означава отново да изпаднем в грешката на буквализъм в книга в която такива грешки са забранени. Изгрева на слънцето в тази книга е символ на небето, толкова сигурно, колкото Христос е наречен "Светлината на света", Неговата "Зорница".
Откр.7:9-12 "След това видях, и ето - голямо множество, което никой не можеше да изброи, от всеки народ и от всичките племена, люде и езици, стоящи пред престола и пред Агнето, облечени в бели дрехи, с палмови клонки в ръцете си, и викаха с висок глас, казвайки: Спасение на нашия Бог, Който седи на престола и на Агнето! И всички ангели стояха около престола, старейшините и четирите живи същества; и паднаха на лицето си пред престола и се поклониха на Бога, казвайки: Амин! Благословение, слава и премъдрост, благодарение и почит, сила и могъщество на нашия Бог до вечни векове! Амин."
Много хора уеднаквяват тази група с първата. Наистина трябва да запомним, че когато Йоан очакваше последния конфликт, той вярваше, че християнската църква в цялост ще бъде плод на първи век. Beasley-Murray казва: "Не беше трудно да се мисли за църквата в термините за настоящето поколение, а в Йоановата картина, настоящето беше последно. Съответно забележката за поколението по време на голямата скръб в стих 14 е разбираема, ако те бяха специални, вместо изключителни в ум."13
Така че ние предлагаме, че е най-добре да определим 144 000 като воюващата църква, изправена пред голямата скръб преди идването на Христос, а голямото неизброимо множество, като спасените от всички векове, което е триумфиращата църква. Втората група стои "пред трона", докато първата е на земята. Едната група е представена като ограничено число, а другата е неизброима.
Палмовите клонки в девети стих подсказват, че тук ние виждаме това, което е представено чрез празника на шатрите. Този празник беше честване на завършването на жетвата и беше случай на радост сега, когато тежката работа беше приключила и насладата от плода можеше да бъде изпитана. В пета глава имаме напомняне за пасхата и петдесетница чрез Агнето и книгата. Но тук ние виждаме първите плодове и след това пълната жетва на последния празник в годината. Христос каза: "жетвата е свършването на века" (Мат.13:39). Относно двете групи Mounce казва:
"Дванадесет (броя на племената) степенуван и умножен с хиляда, е двоен начин за изразяване на пълнота. Той се отнася за това поколение на верни вярващи, които са пред входа на крайната скръб, която отбелязва края на човешката история. В тази сцена, ние виждаме картина на всичките християни, които ще останат верни по време на идващите изпитания, когато звяра се появи." (Preston and Hanson, p. 84).14
"Второто видение в седма глава, е в явен контраст с първото. Вместо 144 000 тук се появява голямо множество, което човек не може да изброи. Вместо да бъдат запечатани за предстоящото преследване, за тях се казва, че те `идват от голямата скръб` (ст.14). Те не са вече на земята, а изпълват небесната тронна зала, облечени в дрехата на победата и имащи емблемата на радостта на празника. Новото видение очаква славния ден, който е в бъдещето, когато тези, които ще преминат през последното преследване ще влезнат в благословението на вечното царство. Неизброимото множество включва много повече, отколкото 144 000 в предишното видение. Всички верни, от всеки век са там."15
От друга страна тези, които уеднаквяват двете групи, поне в един смисъл не са в грешка, тъй като във всеки век Бог е запечатвал слугите Си срещу изкушенията и изпитанията на това време. Така че Beckwith казва.16 Hoeksema приема подобна позиция:
"... в основата си безбройната група и 144 000 не са различна класа от хора, но принципно същата. На първо място това е показано от факта, че голямата скръб е една от основните идеи и в двата пасажа, този за 144 000 и за неизброимата група. В същност и двата пасажа намират своята причина, причината поради която са открити в идването на тази голяма скръб върху църквата. Целта на двата пасажа е да открие тяхната рискова позиция в света и тяхната безопасност по време и срещу тази голяма скръб. Единствената разлика е, че 144 000 все още се противопоставят на тази скръб, докато неизброимото множество вече е преминало през нея. Съвсем ясно е, че е същата група: тази, която е представена като стояща всред голямата скръб или като стояща на границата й, преди да я премине, а другата е представена като изпитала скръбта и победила я. Така че, това е същата група, само че в различни сътояния, в различни периоди и по този начин видяна от различни гледни точки. В първата част те са на земята; във втората част те са вече в слава, в новото царство, което е вече напълно установено. В първото те са в скръб, във второто, те вече са преминали през тази скръб."17
"144 000 е числото на Божиите избрани в света по всяко време. Но, неизброимото множество представя числото на Божия народ през всичките векове събрани заедно."18
Откр.7:13-17 "Тогава един от старейшините проговори, като ми каза: Тези, облечените в бели дрехи, кои са? И от къде са дошли? И казах му: Господине мой, ти знаеш. А той ми каза: Това са онези, които идат от голямата скръб, и са опрали дрехите си, и са ги избелили в кръвта на Агнето.
Затова са пред престола на Бог и Му служат ден и нощ в Неговия храм; и седящия на престола ще разпростре скинята Си върху тях.
Няма да огладнеят вече, нито да ожаднеят, нито ще ги удари слънцето, нито някой пек; защото Агнето, Което е сред престола, ще им бъде пастир и ще ги заведе при извори с жива вода; и Бог ще обърше всяка сълза от очите им."
Казва се, че групата облечена в бяло идва от голямата скръб. Сцените на християнската ера, ерата, която е описана в съда в последните дни на шеста глава, съставят голямата скръб. Също така Йоан очаква време на крайна скръб в конфликта с Антихриста, който включва църквата, която ще бъде жива по това време. Думите в стих 14 са приложими за двете групи описани в тази глава.
Спасените са "опрали дрехите си, и са ги избелили в кръвта на Агнето". Хората може би не харесват тази образност и предпочитат да я заменят с философски изрази, за да обяснят спасението, но нека да не наричат своя краен продукт учението на Новия Завет. Кръвта на агнето е метафора за смъртта на Христос и тази смърт донася прощение на греховете и вменяване на правда на всеки, който вярва това, което Бог е казал за Своя Син. Омърсения живот и характери понякога са представени в Писанията като "мръсна дреха" (Зах. 3:1), но белите дрехи говорят за премахването на вината и положителното приписване на заслугите на Христовия живот и смърт. Христос, който на Голгота с любов предаде Своята дреха на тези, които Го разпнаха, прави същото през всичките векове. Тази дреха беше без шевове, а изтъкана от горе до долу, представяща тази вечна правда, която беше изтъкана в тъкачния стан на небето за грешниците. Това не бива да бъде обърквано с нашето освещение, което винаги е несъвършено, нито може да бъде прието без заслугите на Христос. Най-доброто, което можем да предложим като характер или доживотни заслуги, е само "първите плодове", когато е сравнено с пълната жетва на Христовата приписана правда. Виж Римл. 8:23
Стих 15 се отнася за Божията закрила над Неговия народ с Неговото присъствие. The New International Version и Jerusalem Bible превеждат този пасаж като казват, че: "Бог ще простре Своята шатра над тях". Както Дан. 9:24 говори за новото царство с термини за "помазването на светилището" и 8:14 като "реабилитиране на светилището", също така последователно в Откровение царството на славата е представено чрез символизма на старозаветната скиния. Бог и Агнето са новия храм и спасените служат в Тяхното присъствие ден и нощ, като стълбове в новия "дом". В Изх. 25:8 Бог заповяда за изграждането на скинията, за да може да пребивава всред Своя народ и сега в Откровение ние виждаме изпълнението на Божествената цел. Вместо глад, жажда, горещина и други травми от дните на странстването, небесната страна предлага край на сълзите, а също така и видимото присъствие на Добрия Пастир, Който винаги е ръководил Своите изкупени при "води от жива вода."
Забележки
1. "По този начин това въведение (7:1-17) се превръща в кулминационната точка на
цялото видение. То разкрива изхода на борбата в която църквите са въвлечени. Това
е отговора на Бог за вика на двете групи, мъчениците и техните потисници, то
представя отговора на небето за земните мъчения (7:14)."
Paul Minear, New Earth, p. 75.
Залогът за вечен живот, дара на Духа,
придружава оправданието, което е присъдата на последния съд в очакване. Само в
края на благодатното време (времето представено в Откр. 7:1-3) в последната
съдебна присъда, когато Христос приключва своята работа на Застъпник,
оправданието е потвърдено за вечността. Докато "доброто начало е наполовина
готово", "по-добър е края на нещата, отколкото началото им". Само "който издържи
до край ще бъде спасен". По този начин последния съд ще покаже кой се е доверил
"до край", единствено в заслугите на Христос. Да поставим тази истина в
теологичен език - събитията във въведителната есхатология намират своето
допълнение и дубликат в доведената до край есхатология. Не бива да обръщаме
внимание само на едната фраза, като изключваме другата. В своето широко значение,
печатът на Бог не е само Божията защита над светиите чрез съдебно оправдание, но
също така символа на външните знаци на вечния завет, който прави това обявяване
възможно - завета запечатан със съботата в Едем и на Синай, а също така и с
кръщение и Господнята вечеря в ерата на християнството. Без приемането на този
завет, никой не може да има вечен живот. Виж Ефес. 2:11-22. Само фарисеите са
тези, които грешат като мислят, че външните знаци са тези, които спасяват. Евр.
1:4-11 ни казва, че реалността на пазенето на съботата е вяра в завършеното дело
на Христос - доверието, което очиства вината и дава почивка на съвестта.
В Римл. 6 реалността на кръщението се намира в това
продължително единомислие с Христос в Неговото разпъване и възкресение, което
въвежда живот, който е продължен в святост. Колкото до Господнята вечеря, Йоан
6:53-63 посочва, че такъв е символа на ежедневното хранене на сърцето от заслугите
на Христовата жертва. Докато съвършеното Божие желание е, че всички вярващи
трябва да приемат двете, както реалността така и външните форми на Неговия завет, трябва
винаги да имаме предвид, че първото, а не второто е спасително. По този начин
разбойника на кръста не беше кръстен, нито множеството от Божиите деца не пазеха
седмия ден, съботата на Писанията. В нашето време, ние сме свидетели на истински
вярващи, такива като членовете на Армията на спасението, които не практикуват
Господнята вечеря, така както беше предписано от
Христос. Ние не поставяме под съмнение тяхното спасение, ако те се надяват
единствено на заслугите на Спасителя. Въпреки това Божията воля е, че всички,
които се запознават с истинските форми на заветните печати, трябва да ги приемат
като публично картинно провъзгласяване на тази реалност, която е единство чрез
вяра в Разпнатия.
|
|
|
