Въведение към глави осма до единадесета

 Призиви с тръби за капитулация

     Седемте църкви и седемте печата сега са последвани от седемте тръби. На седемте църкви Бог се изяви като Свещеник, Пророк и Цар; в седемте печата Го виждаме като Пророк, Цар и Свещеник, но в тръбите, Той е Цар, Свещеник и Пророк. Като свещеник, Той се грижи за светилниците, като Пророк Той предсказа бъдещето на църквата и света, а като Цар, Той управлява и съди. Ужасните символи, които ще изследваме сега ни напомнят за думите на Milligan:

"Ерата на християнството, не е ера на женственост. Ако тя ни говори за изобилното състрадание към грешника, тя също говори за огън, градушка и издигането на дим за греха. Ако в един момент говори с нежен глас, в друг ни говори с глас на гръмотевица и когато той е чут правилно, въздуха е прочистен като от вихрушка."¹

Като общо, тази част е много разочароваща в повечето от коментарите. Несигурност, неяснота и сравнителна неприложимост се изправят пред читателя, чрез неопределеността на коментарите. Някой коментатори са достатъчно честни, за да признаят, че те разбират много малко от това какво представляват тръбите. Много често  Pieters е освежаващ в своята откровеност когато казва:

"Ако ме попитате какво всичко това означава и очаквате, че аз мога да посоча към нещо в историята, което отговаря на горящата планина хвърляща се в морето, падаща звезда наречена Пелин, скакалци излизащи от пропастта или ужасната кавалерия, която идва от отвъд Ефрат, аз не мога да ви дам отговор. Съжалявам, че трябва да разочаровам читателите си и съжалявам, че изглеждам толкова невеж, но наистина аз не зная какво тези неща означават.²

Не казвам, че тези детайли нямат значение. Може би те имат и по всяка вероятност ранната църква ги разбираше по-добре от мен, въпреки че за това няма доказателство в наличната ранна литература. За мен те нямат значение и аз се успокоявам с това, че виждам себе си в прекрасната компания на на мъже като Alford, Swete и други, които откровено признаха, че те не могат да ги изтълкуват или ги отминаха мълчаливо. Alford казва:

`Никога не съм виждал... тълкуване на тези детайли, което нацяло да се доближава до вероятност: никога не съм виждал някой, който не е принуден да насили обикновения смисъл на думите или определения курс на историята, за да ги принуди да  съвпаднат с необходимата теория.`"³

Pieters посвещава по-малко от три страници на тръбите, една от които е открито признаване на невежество, а другите две са главно описателни на самия текст. Ние похвалваме неговата откровеност. Други коментатори отделят значително място и посочват единичните дървета, но с това не придават смисъл на гората. Лингвистичните детайли са често изоставени, но тълкуването е значимо чрез липсата на тези детайли. Ние смятаме, че коментара на Glasson казва повече относно Glasson, отколкото Йоан, когато относно Откр. 8 той казва:

"Само няколко коментатори са били способни да открият повече духовна или буквална стойност в тази глава. Ние добиваме впечатлението, че читателя трябва да попълни някак си неговата числова схема от седмици и по този начин ужас е натрупан върху ужас."⁴

От друга страна тълкувателите от историческия метод често допускат грешка в противоположната посока. Те са невероятно детайлни и още по-учудващо уверени в своите тълкувания. Ако някой чете Elliott, Barnes, Newton, Uriah Smith и тези, които преследват подобна линия, ще се изправят пред множество от исторически знания установяващи истинността на апокалиптичните предсказания. Но различните тълкуватели определено не са съгласни и обсега на отклонения е прекомерен.⁵ Ето няколко примера за това.

Много бързо се вижда, че падането на Рим и завоеванията на мюсюлманите са любимите теми всред привържениците на историческия метод, като изпълнение на тръбите. Но има трудности, които откровено трябва да признаем. Факта, че хората притежаващи Божия печат са обявени за изключени от язвите прави невалидно всяко тълкуване, което прилага убиването до обикновена човешка агресия, като тази на Сарацините или Отоманските турци. Свидетелството на църковната история е, че светиите също страдат по време на война и глад. Пророка докладва, че на скакалците е забранено да докосват всеки, върху челото на когото Божия печат е положен, но гнева на мюсюлманските орди беше специално насочен към християнството. По нататък в Писанията се казва, че скакалците не отнеха живота на хората. Това не е истина за мюсюлманите. Нито е правилно да кажем, че мюсюлманите не нанесоха вреди на дърветата и реколтата. Числото на унищожаващите войници е представено в Писанията като двеста хиляди хиляди. Тълкувателите поддържащи историческия метод приеха различни начини за да обяснят това число. Например, Bengel прибави към тях всичките армии на Сарацините за период от двеста години, за да се приближи до числото двеста хиляди милиона.

Преди няколко години, група използваща историческия метод включи следното изказване в памфлет относно пророчествата:

"Адвентистите са записали идеи за тръбите в различни публикации. Обаче съществува общо чувство, че пророчеството на тръбите все още не е добре разбрано. Чувства се, че дори и тези символи да са били правилно изтълкувани, изглежда, че тези тълкувания нямат достатъчна приложимост за двадесетия век."⁶

По общо признание е трудно да намерим тълкувание което гарантира, че "градушка и огън примесени с кръв" трябва да означават делата на Аларих, когато той предвождаше Вестготите срещу Рим. В следващите тръби случая е същия. Някой от стълбовете на историческия метод е лесно да бъдат изтръгнати. Например, Откр. 9:15 е взет като период от време включващ ден-година принципа. Но гръцкия сочи към място, не към период от време. Така че: "И развързани бяха четирите ангела, които бяха приготвени за този час и ден, и месец и година, за да убият една трета от хората." Гръцки учени посочват, че когато един член, предшества такава серия: "члена се прилага еднакво за цялата серия."⁷ Fausset казва:

"Члена teen, използван само преди периодите означава, че часа в деня и деня в месеца, и месеца в годината и самата година са определено установени от Бог. Ако члена беше пропуснат щеше да бъде описана сума равна на периодите  - а именно 391 години и един месец (от 1281 година след Христа, когато турците за пръв път победиха християните до 1672година, годината на тяхното последно завоевание, след което  империята им западна.)⁸

Ramsey пише подобно:

"В оригинала е използван определителен член и буквално преведено означава: `приготвен за часа и деня и месеца и годината.` Думите не могат да изразят, както често те са предназначени да направят, периода от време в който тези сили трябваше да действат, но точката от време в която те трябваше да се развият и експлодират."⁹

Вижте всички големи коментари на двадесетия век. Съвременните преводи също признават този факт.  Вземете предвид следното:

"А четирите ангела, които бяха пазени точно за този час и ден и месец, бяха отвързани за да убият третата част от човечеството." (Откр. 9:15 New International Version)

"Така че, четирите ангела бяха освободени, за да убият една трета от човечеството. Те бяха държани готови за този момент, ден и час." (New English Bible)

"... Тези четири ангела бяха поставени там за този час на деня, на месеца на годината и сега те бяха освободени, за да унищожат една трета от човешката раса." (The Jerusalem Bible)

Това означава, че тежките тълкувания на Elliott (който прилага Откр. 9:15 за период от столетия), Barnes, Newton, Litch, Uriah Smith и други от тази сфера са неприложими. Някои, като Litch например, които се стараят да приложат Откр. 9:15 за период от време, забравят промяната на календара по това време. Тази календарна промяна означаваше изпускане на пресмятането на десетдневния период.

Тогава, както се спомена по-горе, тук виждаме използването на Данаиловото апокалиптично число "десет хиляди по десет хиляди". Образа никога не може да бъде приложен за армии в миналото или настоящето. Това е фигура, която може да съвпадне с демонските множества, но не и човешки. Казва се, че царят над тази голяма орда  е ангела на бездънната пропаст и неговото име е Унищожител. Това е една от титлите на Сатана в Писанията и в тази обстановка тя е приложима по-добре за него отколкото всички други. Съществуват само няколко от аргументите, които водят някой от поддръжниците на историческия метод и други да търсят по задоволяващо обяснение за тръбите отколкото което и да е от достъпните до сега. 
Hoeksema говори от името на много от тях, когато казва:

"Ние ще признаем с готовност, че тълкуването на тръбите в Откровение е много трудно. Това е така, не поради факта, че самия текст е труден за четене и че има много тъмни неща, които са казани в него, тъй като това не е причината. Ако нямаше какво друго да правим, освен да обясним думите в текста, щеше да бъде лесно. Тогава  щеше да бъде необходимо само малко обяснение. Но това не е целта на книгата Откровение, нито на нашето тълкуване на книгата. Ние не трябва само да се опитваме да разберем текста като такъв, но също така трябва да се опитаме да научим историческата реалност представена чрез и спомената в текста. Ако не се опитаме да направим това, книгата не става жива за Христовата църква, и тя ще предложи малко или никаква утеха."¹⁰

Като се доближаваме до тези трудни глави в Откровение, може би най-трудните в Писанията, нека да разсъждаваме чрез указанията предложени в останалата част на книгата и от други добре познати пророчества.

Няколко учени се съмняват, че глави 10-19 на Откровение скицират последната криза в историята, но пък е явно, че Откр. 8 и 9 използват подобен символизъм в много отношения с Откр. 16, но с тази разлика, че язвите, които са изобразени в глави 8 и 9 понякога са ограничени до една трета от света. Също така забелязваме от заключението на шестата тръба в 9:20-21, че тази група от трагедии е предназначена за да води хората към покаяние и спасение. Противно на това, язвите в Откр. 16 са последните и не предлагат възможност за променяне на позицията. Така че тръбите сочат към предварителни съдби, по време на изпитанието, докато язвите ще следват края на намесата на милостта. Но, трябва ли тръбите да бъдат изтълкувани, като имащи историческо и специално значение, или като представящи само обобщено картинно изявяване на принципи?

Други новозаветни пророчества като Мат. 24 и 2 Сол. 2 изглежда, че са специфични в приложение независимо от тяхното апотелесматично изпълнение. Случая тук същия ли е? Нека запитаме дали предсказващото пророчество тук предупреждава срещу събития, които също може би са тема на Откровение глави осма и девета.

Преди Йоановата опитност на Патмос, пророците говореха за разрушението на Ерусалим, падането на Рим (четвъртия звяр на Данаил) отпадане в християнската църква, развитието на доктрини за демоните, а също така и за идването на самите демони. Новият завет също споменава за всичко това. Виж Мат. 24; Мар. 13; Лука 21. Може ли тези термини да са предмета на седемте тръби, които явно сочат към предварителни бедствия преди приключването на човешките изпитания?

Не е трудно да видим демоните в шестия печат, в забележката за дима издигащ се от ада, който измъчва, но не унищожава хората, като затъмнява Божията светлина. Това съвпада много добре с доктрините за демоните.

Има ли също така символи в Откр. 8 и 9 за отстъпничество в църквата - затъмняване на светлината на църквата и повреждане на нейните освежителни реки и извори на благословения? Ние намираме такива.

Ако нашите разсъждения са правилни до тук, това което остава не е трудно за тълкуване. Христос предсказа съд над Ерусалим като бедствие над "сухи дървета". Виж Лука 23:28-31. Гръцката дума в Откр. 8:7 означава дървета носещи плод. Израза "земя" или "суша"  когато не е ограничен за Палестина  често е приложен по този начин. Аналогията с язвите в Египет и Ерусалимската димяща планина подсказва, че нацията която преследва вярващите неминуемо ще пожъне съд и че този съд идва първо при хората претендиращи, че принадлежат към Божия дом.

С тези неща предвид ние се обръщаме към символизма на тръбите. Всичко което е казано, чрез начин на специфичното прилагане на това пророчество не е предназначено да отрече апотелесматичния принцип, който ще ни води да очакваме, че такъв съд, като този, който дойде над Ерусалим и Рим, отстъпилия християнски свят, се е случвало в миниатюра през вековете. Самата прогресивност на тръбите (виж Lenski) загатва, че курса проследен по този начин може да бъде  подходящ както за личности, така и за групи във всяко място и по всяко време.

Изглежда, че има две главни грешки, които трябва да избягваме когато тълкуваме тръбите. Първата е да ги направим толкова неясни, че да са безполезни за църквата. Другата е да бъдем толкова специфични в приложението на детайлите, че значението на цялото да бъде много ограничено и отново почти безполезно. Писанията притежават естеството да се изпълняват отново и отново. Писмата, които бяха изпратени до църквите от Павел имат значение за църквата през всичките векове имащи връзка със специфичните и проблеми, които се повтарят в този паднал свят. Подобно вестта на пророците от Стария завет има вечно, ново  значение за тези които ги изследват, по същия начин, както читателите от Израел намират своя ежедневен вървеж, който е представен там.

Ние вече заявихме, че седемте църкви имат своето главно изпълнение в малките групи които ги получиха първоначално през първи век в областта, която днес е позната като Турция. Но Бог, който вдъхнови тези вести, ги даде по този начин, че да бъдат от стойност за цялата църква през цялото време. Техните определени характеристики също изглежда, че отразяват главните характеристики в бурята на историята.

Нека се завърнем при печатите за момент и да наблюдаваме принципите, които са приложими тук. Белият кон върви напред непрекъснато придружаван от свитата на червения, черния и бледия коне. Във всяко съживяване на религията небето призовава: "Ела!" и каузата на Христос се разцъфтява отново, когато добрата вест на благодат е обявена. Но неизбежно такова съживяване скоро е отблъснато от опозиция, която води любовта на мнозина да охладнее и по този начин обогатява опозицията в църквата. Отстъпничеството винаги създава отвратителни еретичества и довежда смърт за душата. Такива духовни бедствия като тези винаги са придружени с външните симптоми на човешкото неспокойство и двойственост в отношенията. Чрез слабостта да приемем Божието приемане на вярващия в Христос, невярващия не може да приеме своя съчовек. По този начин война, глад и епидемии са външната черупка на душевно болното общество.

Колкото е сигурно, че седемте писма до църквите и печатите имат повтарящо се значение, също така е и с тръбите. В един смисъл те са паралелни на печатите от времето на Йоан до края на света. Това е представено ясно от факта, че те са представени на Йоан като нова верига, след като той засвидетелства космическото унищожение в шестия печат.  Те завършват с обявяването, че царствата на този свят, са станали царство на Христос. Светкавиците, гръмотевиците и голямото земетресение символизират същото нещо в края на  печатите, тръбите и язвите. Justin Smith обобщава предмета похвално:

"Ще изглежда, че в тези последователни серии от видения към които печатите, тръбите и язвите принадлежат, същия общ период е представен за разглеждане, който е периода за историческото  обявяване на Божието царство всред хората с всичко, което това означава. Само че във всяка една от тях, различен аспект на това царство е представен, историческия елемент който е включен, придобиващ по-голяма и по-голяма важност във всеки една от следващите серии от видения. Запечатаната книга включва всичко, така че в известен смисъл това, което се съдържа в седмия печат накрая е обявено чак когато последната апокалиптична дума е изречена."¹¹

Съществуват някой много ясни доказателства за тази част на книгата, а също така и някой, които са едва доловими. Нека се спрем на ясните. Първо нека погледнем символа на самата тръба. Определено нейното главно значение е събирането за война. Дори когато беше използвана за да събира Израел, тръбата беше използвана за събирането на Божията армия, която участваше в свещена война. С нея също се обявяваха важни моменти във времето, както в дневната литургия в храма, така и в годишните празници изискващи от поклонниците специално  внимание. Така че този символ открива естеството на тази пророческа верига, както светилника откриваше естеството на писмата към църквите и печата на сериите между църквите и тръбите, а храмовата чаша за последните язви.¹²  Докато светилника открива неща, които са нацяло духовни, печата сочи към пророчески и законни процедури, чашите към прекъсването на свещеническата работа, а тръбите в своето главно използване към война. Докато са използвани в религиозните ритуали на Израел, те бяха част от организацията на Божията армия по време на поход.

Също така тръбите са наречени "язви" или "бичуване". Виж 9:20. Така че, на нас ни е казано, че те са наказания. Тъй като образността на първите четири отразява язвите в Египет ясно е, че тези сочат към присъди над сили противопоставящи се на Божия нов Израел пред предстоящото им освобождение. Feret сумира тези неща:

"В апокалиптичната литература, тръбите винаги обявяват великия ден на Йехова и пускането на свобода на Неговия праведен гняв на присъда в този ден. Но това обявяване неразделено е свързано с освобождаването на избраните и тяхното триумфиращо събиране...

Свети Йоан не е първия между авторите на Новия завет, който възобновява този символ на тръбите. Има забележка за тях в есхатологичната проповед на Христос (Мат. 24:31) а също така и в писанията на Свети Павел (1 Кор.15:51; 1 Сол. 4:15 ІІ ч.). По този начин ние сме предупредени, че пасажа който следва ще бъде подновен под различен символизъм и с различна доктринна идея, темата за отмъстителните бичувания които вече опитахме предварително във видението за седемте печата, чрез трите тъмни конници и чрез космическия катаклизъм. Докато в предишния пример те бяха показани като съвършено подвластни под заповедта на Господаря на историята, тук е подчертана тяхната друга цел, наказанието на злите и освобождението на избраните."¹³

Тези заключения са в последователност с такива пасажи като Числа 10:9; Йоил 2:1 ІІ ч.; Ерем. 4:19: "... звука на тръбата, сигнала за война." Друго указание може да бъде намерено в падащата звезда която характеризира всяка от главните групи в тръбите. Виж 8:10 и 9:1. Това загатване е основано на Исая 14 и е доразвито от Йоан в Откр. 12. Заблудата е показана като имаща своята основа в Луцифер първоначалния носител на светлината. След като цитира Лука 10:18 Feret казва: "звездата на която е поверен ключа на бездната трябва да укрива повече отколкото космическо значение и да ни изправи лице с лице с духовния свят. В апостолската литературата е традиционно да се идентифицират падналите ангели със звезди."¹⁴

"От първото падане на ангела в бездънната пропаст, от която той може да изпрати само гъстия облак, който покрива светлината на слънцето, до горчивината на водата, която хората трябва да пият и отровните грешни мисли на тези, които нямат печата на Агнето на техните чела всичко съвпада съвършено в първата груба скица в която автора представя дейността на Сатана в историята."¹⁵

"Истинските вътрешни сили на злото (огън, дим и сяра) (9:17; ср. 9:2 и 21:8) всички те съдържат кресчендото на събитията в края на времето. Както казахме, всичко това е характерно за категорията от литература към които Апокалипсиса принадлежи. Цялата серия от учения винаги трябва да завършва с някакъв факт или друго нещо свързано с последните дни. Тук, шестата тръба (тази която е непосредствено пред последната) вече ни показва, че ще има голямо нарастване на сатанинската зловредност на заблуда и измама близко преди края."¹⁶

Така че забележките за падащите звезди, които са връзката с отстъпничеството на Сатана в дванадесета глава показват, че тръбите имат да кажат много относно наказателния ефект на отстъпничеството. Така че главните тълкувателни ключове са открити във взаимоотношенията на символите на тръбите и първоначалното дело на сътворение, Египетските язви (вече споменати) падането на Ерусалим,  възвестяването на Юбилейната година, контраста между конете в глави шеста и девета и паралелността със седемте последни язви в Откр. 16.

Битие 1 представя исторически много от това, което е включено в Откр. 8 и 9. Така че ако този исторически пасаж в първата книга на Библията е сравнен с пророческия паралел в последната книга на Писанията изглежда, че в Откровение ние сме изправени пред разрушението на сътворението, унищожение на растителността, присъди над земята и морето, затъмнение на слънцето, луната и звездите и смърт за обитателите на морето и земята. Седемте тръби представят седемте дни на сътворението в обратен ред, упадъка на света за население, умалено копие на първоначалния хаос, като родилните болки на нов свят.

Египетските язви намират явен паралел с последните пет тръби и подсказва, че последните също рисуват Божиите съдби на тези, които отхвърлят истината и които преследвате Неговия народ. (Сравнете градушката, огъня, водата превърната в кръв, тъмнината, скакалците и др. от Изх. 7-10 с Откр. 8 и 9.) Свиренето със седемте рога на овен като с тръби в продължение на седем дни преди падането на Ерихон, приготви пътя за Израел за наследяването на Ханаан. Изглежда, че Святия Дух известява в Откровение, че Ерихон на този свят трябва също да падне от Божиите съдби преди светиите да получат безсмъртие и да наследят тяхното вечно наследство.

Преди много години сър Исак Нютон посочи, че книгата Откровение е формулирана в картинността на празниците в седмия месец. Той твърдеше, че символизма в Апокалипсиса е зает от празника на тръбите, денят на умилостивението и празника на шатрите както са представени в Лев. 23. Изглежда, че Израилевите религиозните празници в седмия месец са тип на Второто пришествие. Така че свиренето с тръбите, както в този определен празник, така и в края на деня на умилостивението, че след седем съботи от години въвеждаха в юбилейните години на освобождение и възстановяване. Заключителните глави на Откровение очертават прототипната юбилейна година, като представят новата земя и светиите радващи се на Божията свобода през вечността. Тръбния звук, който се чува в по-ранните глави, подготвя пътя за тази прототипна ера на радост и възстановяване.

Толкова за общото въведение към тълкуването на тръбите. Какво да кажем специфично относно петата и шестата от тези присъди? Някой от символите са лесно разбираеми чрез други пасажи в Писанията. Например фигурата на "конете" е преобладаваща в това видение и не е трудно да открием обикновеното значение на този предмет в символизма на Писанията. Първото място в което коня се появява в символично пророчество е Зах. 1 и в по-късен стих в тази книга се казва, че коня, който е забелязан по-рано представя "небесни духове", което означава ангели.(6:5) Откр. 6 следва описанието на небесния трон като представя Божиите взаимоотношения  чрез ангелски представители, които са обрисувани като коне отиващи от небесния съд към света. Поради силата и бързината на конете в древността, Библейските пророци бяха подбудени да ги използват като символ на свръхестествени сили в действия. Илия беше отнесен в небето с "огнена колесница и огнени коне". Елисей и неговия помощник видяха конете и колесниците на обсаждащата армия като небесните "коне и колесници". Псалмиста заявява, че "Божиите колесници са ... хиляди по хиляди." (Пс. 68:17)

Никой няма да твърди, че Откр. 9 представя непосредствената работа на Божиите ангели. Не, тези свръхестествени сили са противоположното число на тези от Откр. 6. Това тълкуване е в хармония с плана за противоположностите използван от апокалиптичния писател. Книгата Откровение представя работата на представителите на Сатана чрез символи фалшифициращи оригиналните дела на Бог. Например:

Нека също така да сравним тръбите и язвите. Тяхното паралелно значение подсказва, че може да имаме полза от това.

                                              Тръби                                                                      Язви

И в двата случая е ясно че Битие 1 е в ума на писателя, така че:

Разликата между използването на символите в тръбите и язвите и оригинала им в Битие е, че това, което първоначално беше създадено с любов, сега е унищожено с гняв. Но несъмнено се очаква да разпознаем разрушението на света подготвящо новата земя където правдата ще пребивава.

Вземайки предвид достъпните тълкувателни доказателства, нека разгледаме тази пророческа верига в общи и специфични термини. Тръбите, както и печатите винаги прозвучават отново. Всичките присъди на Бог, които отхвърлянето на благовестието ускорява, се случват навсякъде където и когато благовестието е прогласявано. Ние вярваме, че те всички можеха да бъдат изпълнени в поколението до което Йоан пише, но със забавянето на църквата да свидетелства пред целия свят, изпълнението на тези бедствия, по отношение на тяхното цялостно време и обсег, е било намалено но не по начин, че да направи едно от тях да действа в определено време в света .

Както Huntingford пише:

Всяка една от седемте тръби, притежава своята нотка на предупреждение, не само до този век в който изглежда, че принадлежи, но за всичките векове до края на света. Градушката на присъдата ще унищожи всяко безплодно дърво. Всяка планина която се изправя на пътя на Христос ще бъде повалена. Дори водите на живота ще отровят тези, които примесват с тях жлъчката и пелина на неморалността и неверието. Слънцето, луната и звездите ще бъдат затъмнени в небесата за тези, които предпочитат тъмнината пред светлината. Скакалците и скорпионите ще измъчват завинаги тези, които чрез собствените си грехове са пуснали на свобода врага, когото Христос победи вместо тях и завърза в затвора на бездната. Но няма причина защо първия печат да не прогласява специално присъдата над отпадналите юдеи, втория - градушката над Рим, третия - опустошението на Мохамед, четвъртия - тъмнината на средните векове, петия - естествения резултата от всички тези, революциите предизвикани от просветения човешки ум срещу църковната и гражданска власт на предшестващите векове. Далновидния дух на Все знание гледа върху цялата сцена, проследява великата верига на причината и ефекта от единия край до другия, отбелязва забележителните точки на необятната панорама на историята на християнството и ги открива на пророка чрез последователни картинни видения."¹⁸

Не трябва да се съгласяваме с всичко което Huntingford казва, за да видим стойността на неговата теза. Голямо число от други коментатори говорят подобно на него. Трябва да имаме предвид ключа предложен в проповедта на Елеонския хълм, който ще ни помогне да видим в тази книга всички от нещата, които са подчертани там. Те включват присъди над враговете на църквата (като унищожението на Ерусалим в 70 година след Христа, падането на езическия Рим и  "мерзостта на запустението") тъй като проповедта за второто пришествие е проповед на съд от началото до края. (Твърде много хора пропускат да забележат, че Мат. 24 подчертава съда над невярващите, докато Мат. 25, също част от проповедта на Елеонския хълм съдържа притчи за съд предупреждаващи изповядващите християни.) Паралелни на тези специфични присъди са тези, чието общо съдържание е за войни и слухове за войни, глад, земетресения, епидемии, ужасни гледки, знамения от небето и морето и бучащите вълни. Според Христос беди всред народите и смущения ще придружат тези ужасни знамения.

Но всичко не е безрадостно. Благовестието на благодат също трябва да бъде прогласено на всеки народ, царство, език и хора. Виж Мат. 24:14. Но дори и това има своята тъмна страна, тъй като прогласяването на благовестието е последвано от Антихриста, мерзостта на запустението, първоначално представяща Рим – Мат. 24:15. Лъжехристи и фалшиви пророци намират своята кулминационна точка в него. Паралелно с тези фалшиви учители идва разпространението на еретичеството, докато чрез морална поквара, духовна епидемия и политическа ненаситност цялото земно кълбо се превръща в разлагащ се труп, готов за хищниците.

Вече забелязахме, че печатите покриват тази тема с общи термини и по-специално от гледна точка на истинския Божий народ. Те са така да се каже в центъра на бурята и виждат разпространението и от нейните граници до границите на целия свят. Печатите отразяват Христовото предсказание за победното разпространение на благовестието до всички народи, намиращо кулминацията си в групата, която е събрана и запечатана за спасение. Но също така те предупреждават за опозиция срещу благовестието и следващата го загуба на мира в разтревожен свят, чиято ярост е опит да угаси неговата съвест – съвестта, която е изострена и формирана от вестта на благовестието. Третият печат рисува духовен глад , но също така и Божията грижа за Неговия народ. Везните разкриват не само недостиг, но и увеличаваща се строгост в присъдата, и така четвъртия кон носи ездача на смъртта, и разпространява навсякъде заразата на духовна епидемия, която води към пъкъла. След това, следващите два печата обхващат вика на преследваните светии и отговора на небето в свиващите се небеса, затъмненото слънце и падащи звезди, предзнаменования за последния съд преди Христос да се появи. Въведението на глава седма, когато е разгледано в неговата връзка с последните стихове в глава шеста следва същия образец както Мат. 24:29-31. 

Тръбите покриват същата територия, но от друга гледна точка. Тръбите говорят за война и присъда, докато печатите говорят за религиозни тайни и законни заседания. В сцените с тръбите  не виждаме Агнето, тъй като тези съдби са насочени към живеещите на земята, към тези, които не са отговорили на жертвата на Агнето за тях и които са се противопоставяли на предлагащите поканата на благодат. Проповедта на Елеонския хълм все още е приложима като указание за тази част на Откровение и тук ще намерим всичките теми, които бяха изброени преди това. Има много добър смисъл в коментара на Justin Smith:

“... както е познато на всеки изследващ християнската история, в нея има определени епохални очертания, всяко в своя характер и своята връзка с цялото, така че трябва да допуснем, че те са забележителните  отличителни черти на пророчеството, такива, каквито са в историята. Всред тях са унищожението на еврейската “държава и  нация” и в това отношение отминаването на времето на евреите, падането на римската империя, включващо унищожението на старата езическа религия и цивилизация, голямото християнско отстъпничество, когато човека на греха беше открит и след това възстановяването на примитивното християнство по време на реформацията, което прекрасно промени религиозния свят и предсказа други по-велики промени. Каквито и по-маловажни събития да бъдат включени, ние не можем да сбъркаме в заключението, че  в апокалиптичната схема, която е открита тук, водещите събития, обширни по само себе си и толкова поразителни в своите последствия, трябва със сигурност да бъдат видени от тълкувателя. Чрез тази обща скица ние ще се ръководим най-сигурно и ще бъдем предпазени от тези объркващи усложнения от исторически детайли, които са превърнали твърде много от обясненията на тази книга в истинска пустиня от спекулации и предположения."¹⁹

Според обичая си, съвременният писател Beasley-Murray, приема тълкуването на тръбите с твърдост. Например той коментира относно петия и шестия печати по-скоро обширно и по-описателно, отколкото тълкувателно, но след това пита относно тези две беди:

"Какво трябва да направим с тях? А как Йоан очаква да ги разберем? Едно нещо е сигурно ясно, той не очакваше неговите описания да бъдат тълкувани буквално. Той щеше да бъде  изненадан и вероятно разсмян, когато научи, че някой от по-късните читатели приемат, че картината на ездачите и конете в стих 16, трябва да бъде приета с тържествен реализъм. Дискутирайки дали тези същества някога са нападали земята или трябва да очакваме да я нападнат, Schlatter отговаря: `Точно както небесните неща са видени от Йоан, тръбите, олтара, трона и всичко, което той описва са притчи, така фигурите които той вижда да преминават над света никога няма да бъдат видени реално.` Ако това е истина, какво тогава е изразено с `притчите`? Не е достатъчно добре да кажем със Swete, че скакалците от бездната `представят пред нас спомени от миналото, дошли у дома по време на Божествено посещение, причинявайки ни болка при спомена за забравените грехове` (стр.118) Schlatter беше задоволен с представянето на широк принцип: `Тези видения изпълняват важна цел, тъй като те внушават на християнския свят святата необходимост и сила на Божественото изпълнение на присъдата... Божията благодат и царство не се появяват без присъда над падналия човек, но чрез нея. Забележката е полезна, но не ни помага за тълкуването на детайлите във виденията.

Caird се справя с въпроса по-цялостно. В бездната от която излиза армията от скакалците той  вижда признак, че в Божия всемир все още има елементи които са непокорни на Божията воля. Това е резервоар на зло в който човешката грешност е постоянно подсилвана и който е подхранван от изворите на човешката поквара.  Дори той може да бъде наблюдаван като: `лошата колективна съвест на расата от която идват преследващата и отмъстителна ярост.` (стр.119) Подобно в огромната армия от Ефрат той вижда символ на необхватните резерви на силите на злото които застрашават сигурността на всеки земен порядък. Те са  строго предупреждение, че в свят като нашия е нереалистично да очакваме, че напредъка на благовестието е достатъчно, за да прогони Сатанинската сила. Обратно на това ние трябва да очакваме постоянна и дори увеличаваща се съпротива до последната голяма битка."²⁰

Питаме се, може ли да бъде казано още нещо.  Казвайки това, имаме предвид ясно изразеното Йоаново разбиране във втората половина на неговата книга, че духовете на дяволите в последния час ще съберат света за война срещу Агнето. Може ли още веднъж паралелната структура на книгата да ни помогне, когато съпоставим петата и шестата язви с техните паралелни пасажи в тръбите, ние виждаме ясно доказателство за период на голяма тъмнина който е последван или поне придружен от свят, подчинен на духовете на дяволи, духове които са многобройни като световната язва от жаби, представени като излизащи от устата (сравни с 9:17-19) на змея, звяра и фалшивия пророк. С други думи последното засилване на Антихриста е представено в петата и шестата язви и ние сме убедени, че същото е истина и за кулминационните беди на тръбите. Важно е, че и двете споменават Ефрат, този символ на зло и потенциално нашествие.

В това отношение е важно да запомним, че Откровение 11 също е част от шестата тръба и представя последната атака над църквата от Антихриста, както мъченията, земетресението и смъртта са изпратени, за да събудят измамените множества към покаяние. Подобно, известният есхатологичен пасаж на Павел, 2 Солунци 2, говори относно бунт срещу Бог, довеждайки със себе си присъдата и осъждането, които винаги придружават отхвърлянето на благовестието и приемането на заблудата. И двете, кулминационните язви и пророчеството на Павел, са в унисон с  предсказанията на нашия Господ за спиритически знаци и чудеса непосредствено предшестващи Неговото завръщане, водещи хората към техния последен бунт срещу небето. Ние вярваме, че шестия печат също сочи към този феномен и докато имаше ограничено и повтарящо се приложение, то той ще получи своето пълно апотелесматично изпълнение в последния час на земната история.

Ние предлагаме послепис на този предмет на тълкуване на петия и шести печат. Откровението е било винаги своя най-добър тълкувател и ние не бива да пропуснем да обърнем внимание на паралела между шестата тръба и състоянието скицирано в Откр. 20:7-9. Тук отново има пускането и издигането на огромно множество покриващо земята, за да доведе до крайната трагедия поради последната заповед за убиването на тези, които са били вестители на благодат. Числото четири, израза "пуснат", Ефрат, атакуващото множество, с подновяваща се присъда и установяването на божието царство, намиращи се в тези две глави, не могат да бъдат случайност. Така че ние предлагаме, че не е необходимо да сме неясни, както е обикновено с коментаторите на петата и шестата язви. Автора на Апокалипсиса не е оставил тези мистериозни пасажи без тълкувателен коментар и ние мамим себе си, ако не приложим всяко тълкувателно доказателство, което можем да намерим в тези паралелни пасажи на Йоан, а също така и  съответстващите предсказания на Христос и Павел. Друг уместен коментар на Откр. 9:14-19 е 17:15-18 където наводняващите води на Вавилон и есхатологичната световна травма свързана с тях е представена.

Ние предлагаме, че Откр. 9 представя работата на Сатана, която е фалшификат на заключителната работа на Светия Дух,  представена също  в Откр. 18:1-4.

Свръхестествените сили в Откр. 9 идват от бездънната пропаст, от ада, от областта на смъртта. Това е противоположния източник, от който конете в Откр. 6 напредват. Също така силите в Откр. 9 имат цар над себе си, който се казва Абадон или Аполион. Сатана - унищожителят е техният цар и те произхождат от неговото владение. Виж Йов 31:12; 26:6; 28:22; Притчи 15:11 и Пс. 88:11. Детайлите относно скакалците и конете служат само за да посочат определени истини относно тези демони. Например те са голяма армия, многочислена като скакалци, злонамерена като скорпиони, господстваща като царе, интелигентна като човек, лукава като жени, свирепа като лъвове и непреодолима като войници в броня. 

Разбира се, да споменаваме зли ангели или демони в този научен век означава да изглеждаме наивни. Усъвършенстваните съвременници са запратили това в теологичното преддверие на ада. Докато това е истина от една страна, от друга ни се казва, че "в днешно време поради многото катастрофални изблици на зло в нашия свят, теологията отново е обърнала своето внимание към демонологията."²¹ Определено демоните бяха напълно реални за нашия благословен Господ и за многото, които се стараят да следват отблизо Неговите посветени стъпки . Augustine, Luther и техните духовни близки и роднини винаги са изповядвали от теологията на своята християнска опитност, че Сатана и неговите окови са истински, ако ли не и по истински от тях самите, а кой може да забрави геройствата на стария Jeffrey в дома на Wesley?

Свидетелството на писанията по този въпрос е ясно. Например на Данаил, този много възлюбен човек, му беше показано, че земните събития са само резултат от борбата между свръхестествени сили (виж Данаил 10). Съществуват периоди на кризи през вековете, когато такива борби са навлизали повече в обществото. Времето преди изхода и преди пришествието са типични примери. Настоящата глава предлага ли, че още веднъж духовния противник на човека ще изяви себе си преди изсвирването на седмата тръба и въвеждането на царството на славата?

Библията като цяло представя ли по-засилена активност от страна на Сатана, след като неговото царство започва да накуцва към края си? Обърнете внимание на следните пасажи: Откр. 16:13-14; 13:13; 19:20; 1 Тим. 4:1; Откр. 18:2; 2 Сол. 2:9; Мат. 24:24. Първият пасаж предлага, че последната война между доброто и злото е резултата на измами практикувани от зли ангели. Думата за чудеса, която е използвана тук е σημειά и Откр. 13:13 използва същата гръцка дума. Както изглежда, много хора в последните дни ще бъдат заблудени от лъжливи знаци предложени от фалшиви религиозни водачи, вдъхновени от демони. Ако това е така, не е атеизма или неподчинението на Бог от което трябва да се страхуваме, но фалшифицирани форми на християнство, като спиритизъм маскирал се като Библейски основана религия.

Век след век предупреждението на Притчи 1:24-33 е било изпълнено и Божият Свят Дух е престанал да умолява хората които са били запечатани в своя бунт. Когато хората отхвърлят свидетелството на благовестието (Мат. 24:14, "никой не чу техните думи" - Достоевски) свидетелстващият Дух се оттегля и те са оставени в тъмнина, (Откр. 9:2) за да станат жертва на нечистите духове. Христовата притча за дома, който е оставен украсен, но празен е приложима тук. Всички, които не са изпълнени с Божия Дух ще бъдат изпълнени с духовете на дяволи. В Своята последна проповед до Своята църква Христос предупреди, че на много, които притежават светлината на истината, ще им липсва маслото на Святия Дух (Мат. 25:1-13).  Такива ще се превърнат в жертва на нечисти духове.

Но какво да кажем за първите тръби? Вече споменахме, че образността на тази пророческа верига представя противоположност на сътворението и е паралелна със символите в язвите, и е специално основана на тръбите, свирещи около Ерихон, преди падането на стените му. Това събитие беше необходимият прелюд преди наследяването на обещаната земя от Божия народ.

Нека хвърлим поглед върху популярни тълкувания върху тези въведителни опустошения. Seiss е класически представител. Ние цитираме от неговото тълкувание:

"Тук е първото докосване до това, което падна от кадилницата на Свещеника - Ангел. Аз приемам казаното както е..."²²

Язвите върху Египет бяха буквална реалност. Те бяха чудеса на съд, каквито не е имало до тогава на земята. Ако Божието намерение е да ги повтори на по-голяма скала или да направи отново това, което кореспондира с направеното от Него тогава, света ще стане свидетел на точно такива сцени, каквито буквално са описани чрез тези тръби. И "както беше в деня, когато Израел излезе от Египет" така е и в това, което Йоан видя при изсвирването на тази първа тръба.

Цялата картина представя ужасна буря от градушка, светкавици и кървави продукти на разярените елементи. Кървав дъжд и кървав сняг, не са непознати за света. От време навреме ние чуваме за тях... Буря от градушка и огън и кървави примеси ще паднат и покрият света.²³

Но повечето тълкуватели се противопоставят, това да бъде прието като буквално описание. Ако тяхното възражение е валидно те трябва да могат да покажат различно значение и такова, с което да можем да бъдем разумно удовлетворени, и да се облегнем на него с голяма увереност. Ако земята не означава земя, тогава какво означава?  Ако земята означава земя, тогава дърветата трябва да означават дървета, а тревата трева. Бремето остава върху тези, които заявяват, че могат да представят доказателство с някакво друго значение."²⁴

Seiss заключава като потвърждава буквалното значение на 8:7-12.²⁵

Walvoord говори подобно на него:

"В отговор на прозвучаването на тръбата държана от първия ангел, сцена на запустяване е представена върху земята, причинена от градушка и огън примесени с кръв. Изглежда, че присъдата е отправена към растителността и една трета част от дървета и тревата са изгорени. Тенденцията на част от тълкувателите е да четат в тази присъда символ на Божествено наказание, вместо буквална градушка и огън. Явния паралел се намира в десетте язви в Изх. 9:18-26. Тъй като в записаното в Изход има буквална градушка и огън, а резултата от присъдата тук е изгарянето на една трета от дърветата и всичката зелена трева, не съществува солидна причина да не приемаме тази присъда в нейния буквален смисъл."²⁶

Забелязваме, че двамата писатели твърдят, че тъй като първата тръба е имала аналогично буквално изпълнение в Египет, няма причина защо да не очакваме буквално изпълнение отново. Но и двамата писатели имат проблем с елемента на "кръв", който е чужд на язвата в Египет. Възможно е градушка и огън (мълнии) да падат от небето. Но до известна степен е по-трудно да си представим тези смесени с кръв падащи отгоре. Тази трудност не е нашата главна причина да отхвърлим метода на тълкуване, който е приет тук от Seiss и Walvoord и множеството техни последователи. Неуспех е да се признае символичния характер на книгата, което прави такива тълкувания неприемливи.

Похвата на тези двама коментатори върху първите четири тръби е невъзможен за следващите две. Така ние намираме Walvoord да казва: "това което Йоан вижда трябва да символизира демонско притежание." Той предлага, че Ефрат трябва да бъде приет буквално и подобно на него числото 200 милиона. Забележете неговите думи относно числото: "Като се има предвид милионите от хора, които живеят в Ориента, буквалното тълкуване не е невъзможно и по специално когато се вземе предвид рязкото увеличаване на населението."²⁷

Тази забележка относно увеличаването на населението пропуска целта.  По всяка вероятност света в който Йоан живееше не наброяваше повече хора отколкото числото споменато тук. Така че той използва число, чиято важност трябва да бъде взета от връзката му с населението на света в първи век, не двадесети. Йоан казва, че армията е била многобройна колкото населението на света. Същата идея днес трябва да бъде представена с 5 000 милиона за да я изразим. Всички приказки за военни множества в Азия са непълно представяне на Йоановата идея.

Но, Walvoord все още не е свършил с буквализирането на пасажа. На 167 страница четем:

"Също така главите на конете са сравнени с глави на лъвове от чиято уста излизат огън, дим и сяра. Това отново е описание което може да бъде сравнено със съвременна механизирана война...

Също така  в стих осемнадесети е хвърлена светлина върху естеството на войната, където е докладвано, че една трета от хората са убити от завладяващите сили, като също така специално е споменато средството "чрез огъня и дима и сярата, които излизаха от устата им." Това отново изглежда, че е картина на съвременна война, отколкото древни оръжия. Това показва, че въпреки, че може би има разоръжаване в ранните фази на времето между грабването и второто пришествие, в това време, към края на скръбта, съвременни оръжия за война са използвани отново."²⁸

Ние смятаме, че това тълкуване е равностойно с това на тези съвременници, които искат да видят хеликоптери, атомни оръжия и др. в Откр. 9. Такива тълкувания пренебрегват основните принципи на тълкуване които бяха дискутирани във въведението.

Seiss е предшественик на  Walvoord и той говори в същия дух. Ние го цитираме още веднъж: 

"Но височината и пълнотата му и единственото му правилно изпълнение, остава да бъде изпълнено във великия ден, който идва - деня на Господа - периода на Христовото откриване, когато ще бъде буквално реализирано във всичките си ужасни детайли.

Когато скакалците излизат от бездната, те намират живеещи между множествата определени хора, които притежават Божия печат на челата си" и които не им е позволено да докосват, поради този печат. Този отговор не ни води до заключението, че тези са общо Божиите чада, тъй като определено ни се казва в предишната глава кои са те. Те имат определено число - 144 000 - и всеки от тях има юдейска кръв."²⁹

На същата страница той посочва, че тези юдеи са девственици. Той не смята това за буквално, както прави това ясно навсякъде другаде, но не можем да кажем защо не. Така че не виждаме последователност в неговия метод на тълкуване. Буквално число, буквални юдеи, буквално изпълнение на детайлите на шестата тръба, но няма буквална девственост! Има ли нещо в контекста или здравия разум, което да изисква отклонение от приетите тълкувания на Seiss, тогава може би ще бъде извинен, но той не предлага такива причини.

Изглежда ни, че Seiss отива твърде далеко в своето изказване относно ада. Ето го. "тогава изглежда, че ада и мъченията в ада не са обикновените функции за които някой са ги обявили. Нито те са отдалечени от този настоящ свят както хората често мечтаят. Съществува огнен пъкъл с безбройни зли същества в него, злобни и ужасни, а също така има и врата между този свят и това място." Ако той говори относно хомилетика, не е трудно да разберем, но не е лесно да бъдем сигурни точно колко е предназначено да бъде прието буквално или точно колко е чиста проповед. Техния собствен закон е, ако се съмнявате, разбирайте пасажа буквално.

Seiss беше християнски гигант (макар и не в тълкуванията) и ние бързаме да добавим, че многото, които разбират серията с тръбите буквално, също грешат. Seiss цитира Alford в това отношение и добавя свой коментар. (Частта, която е дискутирана от двамата е Откр. 9:5-6):

"Не можем да се въздържим да не забележим прищявката на тълкувателите поддържащи историческия метод. Относно заповедта да не се убиват хората и т.н. в стих пети Elliott казва: `да не ги унищожават като държавно християнско тяло`. Ако тогава трябва да следваме същото правило на тълкуване, тогава шести стих трябва да означава, че "държавното християнско тяло` ще бъде тежко нападано от тези Мохамедански скакалци и, че те ще пожелаят силно да бъдат унищожени, но няма да се намери начин за това. Със сигурност не може да бъде допуснато, че убиването на хората трябва да бъде прието като тяхното унищожение, като държавно тяло в един стих, а тяхното желание да умрат в следващия трябва да бъде нещо съвсем различно и приложимо към личното им страдание. Дали това е последствие от тези трудности, които Mr. Elliott среща в случаите на многото важни детайли на други места, пропускайки важността на този стих?" Alford in loc.

Срещу това тълкувателите поддържащи историческия метод цитират заповедта дадена на Сарацинската армия при завоеванието на Сирия: "Не унищожавайте палмовите дървета, нито изгаряйте полетата с царевица. Не отсичайте плодните дръвчета." Но това не е заповедта на Мохамед или на Корана, а на Abubekr и няма заповед за нейното повторение в Сарацинските войни. Самата заповед показва какъв беше обикновения обичай на тези фанатизирани орди, а също така заповедта включваше само палмови и плодни дръвчета, оставайки  да се постъпи с останалите според желанието на армията. Абсурд е да се говори за Сарацинските армии като такива, които са се въздържали да не наранят дърветата и тревата."³⁰

Без съмнение е, че поради логичното естество на този вид критицизъм, Willis W. Mead потвърди относно Откр. 9, че това "е едно от няколкото места в тази книга където необузданата фантазия на историческите тълкуватели се възхищава от изпълнението на своите си акробатични прояви."³¹ Но, след това той добавя: "Но няма нищо в Свещеното Писание, което да обясни каквото и да е друго, освен най-буквалното тълкуване. Тези скакалци, са скакалци, живи, демони - като двигател на мъчение, жилещи като скорпиони с което те притежават силата да нанасят ужасни мъчения върху хората в продължение на пет буквални месеца."³²

Не бива да мислим, че само привържениците на историческия метод са буквализирали тези първи тръби. Много уважавани коментатори са направили същото. Например Swete казва: "Прозвучаването на първите четири тръби и отварянето на първите четири печата формират близко свързана група. Те описват идващите изпитания като основно засягащи неодушевената природа..."³³ Caird ни казва, че "първите четири тръби въвеждат серия от естествени бедствия засягащи земята, солената вода, прясната вода и небето"³⁴ - (въпреки че Caird вижда голямата планина от втория печат като Рим). Mounce също предлага, че първата язва "е отправена основно срещу природата"³⁵ и че дърветата, които са унищожени "по-всяка вероятност трябва да бъдат приети като плодни дръвчета, които бяха много важни за поддържането на живота в Палестина."³⁶ Но, Mounce добавя в своето описание на втората тръба, че "язвата в Откровение не трябва да бъде разбирана като широко разпространено замърсяване от вулканичен произход."³⁸ Въпреки това язвата засяга "една трета от морето, неговите обитатели и търговията."³⁹

Torrance предлага само няколко изречения за първите четири тръби казвайки, че "огъня на Исус Христос засяга всичките религии на човешкия живот, земята и планетата, на моретата, реките и небето."⁴⁰ Eller, в своята книга The Most Revealing Book of the Bible не открива много относно тази тема, предлагайки само един параграф на изследване.⁴¹ Колкото до тръби пета и шеста, по-малко от страница обхваща и двете. Това не е критикуване отправено към  Eller или тези като него, тъй като, както Homer Hailey казва:

"Всяко обяснение на този феномен, който следва след звука на тръбите е незадоволително, дори и за този, който ги тълкува. Да ги изтълкуваме буквално и да ги приложим за някои места и определени периоди в историята е невъзможно, а алегоризирането им води до няколко трудности, въпреки че явно се вижда, че има символично значение в последствията които следват след тръбите. Да видим тези злини като физически бедствия, които са се случвали през времето на Римската империя е също така незадоволително. Обаче, можем със сигурност да кажем, че тези тръби представят предупреждения на свръхестествен съд от Всевишния."⁴²

Независимо от тези трудности, ние вярваме, че в светлината на тълкувателните ключове, за които говорихме по-рано, че тръбите, както и печатите представят фази от святата война между царството на светлината и царството на тъмнината.⁴³ Hengstenberg казва:

"Накрая тръбата е в близка връзка с напрегнатия характер на войната и принадлежи към военните инструменти. (сравни с Соф. 1:16; Ерем. 4:19, 42:14 Езек. 7:14. Следователно, също между катастрофите, които ще бъдат нанесени от Господа и бяха показани общо чрез прозвучаването на тръбите, беше специално подходящо за обявяването на изпитанията на войната, които предстоеше да дойдат от Господа. Bengel казва: `В пророчеството е описана войната на Бог срещу враговете на Неговото царство, за което тръбите тук са особено приложими.`"⁴⁴

Тръбите са различават от печатите в това, че са отправени директно към тези, които отхвърлят благовестието. Докато в печатите двете групи страдат, тук Бог чрез Своите съдби обсажда Ерихон на този свят, за да го победи или чрез покаяние, или чрез разрушение, за да може Израел да наследи земята. Връзката между "седем" и "тръби" щеше да напомни на читателите на Йоан за използването на двете във връзка с падането на крепостта на Ханаанците, а също така и за юбилейната година.

Като се има предвид паралела между Битие 1 и тези глави, ние сме убедени, че става въпрос за развалянето в обратен ред на сътворението, което е символизирано тук, и че външното физическо сътворение е образ на световното общество и неговите духовни благословения.  Като имаме предвид факта, че образността тук е заета от язвите, които се изляха преди изхода, трябва да признаем, че в този случай също тези, които потискат Божия народ, са предупредени да ги освободят, за да не би те, поробителите, да бъдат унищожени. Така че the goel от Откр. 5, Царския Изкупител и Отмъстител, тук е представен в Своята втора длъжност. Агнето, което пазеше своите си по време на печатите, грижейки се за Своите Си да бъдат запечатани и за маслото и виното да не бъдат повредени, сега приема характера на Лъв - Отмъстител. Въпреки това, дори Неговия гняв е примесен с милост, така само "една трета част" от човечеството е засегната от различни опустошения, за да може хората да се покаят и да бъдат спасени. (Откр. 9:20-21)

Когато си спомним за връзката между тръбите и печатите това ще ни помогне да ги изтълкуваме правилно. Печатите предсказват опозицията срещу благовестието предложено от белия кон и неговия ездач. Поради тази продължителна съпротива прозвучават тръбите. Те са поправителни наказания. Това също е подчертано чрез забележката за тамяна, преди хвърлянето на кадилницата. Този тамян представя заслугите и застъпничеството на Христос - то е паралелно с вестта на белия кон. Тъй като хората не са поставили себе си в правилни отношения с това, Христос трябва да отстъпи и да позволи присъдите да се излеят.

Подобно на това, тръбите говорят за реки и водни извори, за слънцето, луната и звездите - допълнителни знаци на благовестието и неговите благословения. Например реки и водни извори са използвани в евангелието на Йоан за тази цел. Сравни Йоан 4:14; 7:37-39. Виж също Езек. 47. Когато хората не оценяват благовестието, горчивина и тъмнина са резултата. Това е учението на тръбите. Също така, да отхвърлим благовестието и просветляващия Дух означава да бъдем оставени беззащитни пред яростните атаки на заблудата от бездната и нейните демонски разпространители. Така че следващите две тръби заявяват, че тези, които отказват тамяна на Христовата правда и всичките благословения, които произлизат от изворите на благовестието ще открият, че живота е тежко бреме, както дима на заблудата скрива светлината на истината и довежда до объркване в душата. Практическата вест е, че е по безопасно да си играем с мълния, отколкото да отхвърлим истината и милостта на Бог.

The Anchor Bible правилно казва, че "Откр. 8 показва Йехова, Който започва да пуска в действие своите войски... В Исая 42:13 Йехова е представен като разгневен военен." Също така посочва, че забележката за летящия орел или хищник е използвана като символ на  завоевателна армия във Втор. 28:49; Ерем. 48:40; Осия 8:1; Ав. 1:8. Сравни с Откр. 8:13. Този подход е съвършено хармоничен с факта, че Откровение черпи от Йоиловото описание на Господнята армия в последните дни. Йоил 2:4-11 казва:

"Видът им е като вида на коне,

препускат като конници.

Като тропот от колесници се чува,

като скачат по върховете,

като пращене на огнен пламък,

който пояжда тръстика,

като силен народ, строен за бой.

Пред тях племената се измъчват,

всичките лица побледняват.

Те тичат като юнаци,

като военни се качват по стената;

маршируват всеки в пътя си,

без да развалят редовете си.

Не се блъскат един друг,

маршируват всеки в своя път;

и даже като падат около оръжията,

не спират вървежа си.

Спускат се върху града,

тичат по стената,

качват се по къщите,

влизат през прозорците като крадци.

Земята се тресе пред тях,

небето трепери,

слънцето и луната потъмняват

и звездите оттеглят блясъка си.

И Господ издава гласа Си пред Своята войска;

многобройно е Неговото опълчение и силни онези,

които изпълняват словото Му.

Денят Господен е велик и твърде страшен.

Кой може да го изтърпи?"

За тези странни същества Massyngberde Ford пише:

"Отличителен белег е отсъствието на израза ho kathemenos, "този който седи върху", фраза която напомня за "Този, Който седи на трона" в предишната глава и е използвана за ездачите в глава шеста.  Това може би загатва, че тук липсва появяването на Бог , но тези коне принадлежат всецяло на дяволския свят. Те са представени в силен контраст с конете от печатите, които са описани с простота и достойнство."⁴⁵

Така от главната квартира на небето, Лъва от племето на Юда ръководи необичайната армия срещу разбунтувалия се свят - армия, която включва легионери от самия ад, тъй като всички неща, хора и дяволи са под Неговото най-висше ръководство и Той прави всичко за вечното добро на Своето творение. В прекъсването на тези символични видения, началната точка на тази книга не трябва да бъде забравяна. Книгата е адресирана към преследвана църква, очакваща световно опустошение и избиване от страна на невярващите. Така че, както Hengstenberg казва: "според тръбите могат да бъдат очаквани само големи катастрофи , чрез които унищожението ще бъде доведено на света, а спасението първо ще бъде приготвено за църквата и след това действително обявено. Тръбите тук са вълнуващи за всички - радостно вълнуващи за църквата, ужасно вълнуващи за света."⁴⁶

С тези идеи предвид изглежда възможно да имаме правилно разбиране относно тези глави върху първите шест тръби. Първата тръба е ясно загатване за катастрофална война на голяма скала. Огънят на гнява и война запалена от светостта на Бог, поглъща и запустява. Тази язва е падала отново и отново в историята, призовавайки хората да се събудят за вечните реалности като същества на границата на смърт и присъда. Втората тръба използва "ώs" - "като" или  "подобен", казвайки ни ясно, че е символично изображение. Планината е познат символ на царство и е използван в Стария Завет за Вавилон, потисника. Морето е често срещан символ за народите на земята. След това следват средствата за благословение на хората, потоци и извори, слънцето, звездите и луната (всички са символ на доброто предложено от тези, при които благовестието е достигнало), се превръщат в проклятия. Небесният войн в своята обсада на света, задържа своите благословения, така че някои да могат да видят връзката между своите грехове и своите страдания. 

Божиите язви засягат първо физическия живот на хората, но след първите две тръби ние виждаме последователност от задълбочаващи се бедствия, обхващащи ума и духа докато деня за покаяние е отминал. Тези, които отхвърлят печата на истината, се превръщат в обект на заблуда и жертва на обитателите на ада.⁴⁷  Ние вярваме, че това накратко е вестта на тръбите и сега се обръщаме към тяхното детайлно тълкуване.

Забележки
1. W. Milligan, Revelation, pp. 108-9.

2. A. Pieters, Revelation, p. 128.

3. Пак там стр. 128-29.

4. T. F. Glasson, Revelation, p. 59.

5. Напомня ни се за изказването на  G. K. Chesterton: "Въпреки че евангелиста Йоан видя много странни същества в своите видения, той не видя толкова диви същества, като тези на своите коментатори."

6. R. Way, E. Giller, B. Brinsmead, "The Consummation," p. 146.

7. E. W. Hengstenberg, Revelation, vol. 1, p. 367.

8. A. R. Fausset, Revelation, p. 685.

9. J. B. Ramsey, Revelation, p. 405.

10. H. Hoeksema, Behold He Cometh, p. 300.

11. Justin Smith, Epistles, p. 118.

12. "Печата е знак на събитие, което още е скрито, но Божествено обявено. Тръбата е нещо повече отколкото самото обявяване на събитие, което ще се случи в бъдещето, тя е изява на воля, която изисква специално откровение. Последно, изливането на чаша, е заповедта, която е идентифицирана със своето изпълнение, така че има градация от един елемент към друг." Godet's Studies, p. 305.

13. H. M. Feret, Apocalypse, pp. 113-14.

14. Пак там стр. 116.

15. Пак там стр. 121.

16. Пак там

17. G. R. Beasley-Murray, Revelation, p. 208.

18. E. Huntingford, Apocalypse, p. 176.

19. Justin Smith, Epistles, p. 118.

20. G. R. Beasley-Murray, Revelation, pp. 166-67.

21. G. C. Berkouwer, "Satan and the Demons," p. 73

22. J. A. Seiss, The Apocalypse,  p. 191

23. Пак там стр. 192

24. Пак там стр. 193

25. Пак там стр. 194

26. J. F. Walvoord, Revelation, p.153

27. Пак там стр. 166

28. Пак там стр. 267

29. J. A. Seiss, The Apocalypse, p. 209.

30. Пак там стр. 28

31. Willis W. Mead, The Apocalypse of Jesus Christ, p. 128.

32. Пак там 128-29.

33. H. B. Swete, Revelation, p. 110.

34. G. B. Caird, Revelation, p. 112.

35. R. H. Mounce, Revelation, p. 185.

36. Пак там

38. Пак там стр. 186.

39. Пак там стр.187.

40. T. F. Torrance, The Apocalypse Today, p. 74.

41. Виж V. Eller, The Most Revealing Book of the Bible, p. 128.

42. Homer Hailey, Revelation, An Introduction and Commentary, pp. 218-19.

43. "Йоан не се занимава толкова много с философски анализи на природата или историята, но с оценка на силите освободени от молитва и с крайното застъпничество на тези молитви. Да пренебрегваме тази обстановка означава да пренебрегнем целта на пророка." Paul Minear, New Earth, p. 93.

44. E. W. Hengstenberg, Revelation, vol. 1, p. 334.

45. J. Massyngberde Ford, "Revelation," p. 150.

46. E. W. Hengstenberg, Revelation, vol. 1, p. 333.

47. C. H. Little казва: "Най-доброто обяснение на четвъртата тръба описана в тази глава е, че това са религиозни заблуди изпратени от Бог като наказание за тези, които намират удоволствие в неправдата и няма да получат истината на благовестието в своето спасение. (Сравни с 2 Сол. 2:11-12) Божието търпение и Неговото дълготърпение са достигнали лимита си и унищожителни заблуди са изпратени на тези, които обичат пътя на неправдата и намират удоволствие в нея." Revelation, p. 83. Относно петия печат, той пише: "това е фигуративна картина на заличаването на светлината на истината от човешките умове и затъмняването на тяхното разбиране и целият им мисловен процес. Това проклятие от ада е изпратено от Бог над тях, поради тяхната настояща небрежност относно Неговото Слово на истина, което единствено може да ги спаси. Във втория стих е описано бързо увеличаване на злото... Чрез Божията заповед е забранено нанасянето на вреда от тези заблуди от ада, върху тези, които са Негови чрез вяра. Те ще засегнат всички, които презират Божието Слово, но ще оставят незасегнати всички истински вярващи." Пак там стр. 89