|
|
|
Коментар върху девета глава
Откр. 9:1-12 "И като затръби петият ангел, видях една звезда паднала на земята от небето, на която се даде ключа от бездънната пропаст. И тя отвори бездънната пропаст; и дим се издигна от пропастта като дим от голяма пещ; и слънцето и въздуха потъмняха от дима на пропастта. И от дима излязоха скакалци по земята; и даде им се сила, както е силата, що имат земните скорпии. Но им се заръча да не повредят тревата по земята, нито някое зеленище, нито някое дърво, а само такива човеци, които нямат Божия печат на челата си. И позволи им се, не да убиват тия, но да ги мъчат пет месеца; и мъката беше като мъка от скорпия, когато ужили човека. През ония дни човеците ще потърсят смъртта, но никак няма да я намерят; и ще пожелаят да умрат, но смъртта ще побегне от тях.
И скакалците приличат на коне, приготвени за война; и на главите им имаше като корони подобни на злато, и лицата им бяха като човешки лица. А те имаха коса като косата на жените, и зъбите им бяха като на лъв. При това, имаха нагръдници като железни нагръдници; и шумът на крилата им беше като шум от колесници с много коне, когато тичат на бой. Имаха и опашки подобни на скорпиони, и жила; а в опашките си имаха сила да повреждат човеците пет месеца Имаха над себе си за цар ангела на бездната, който по еврейски се нарича Авадон, а на гръцки се именува Аполион.
Едното горко мина; ето, още две горки идат подир това."
В много отношения тази глава е най-изобразителната в целите Писания и дори във всичката литература. Тя е най-добрата импресионистична картина. Читателят на тези стихове чувства, че те казват нещо относно сериозността и избора в живота, а също така говорят и за ужасното естество на греха. В някои отношения проповедниците ни облагодетелстват повече чрез техния размисъл върху тази глава, отколкото тълкувателите. Много често последните признават, че са объркани и се задоволяват с дискусия относно лингвистиката или подобни детайли, вместо да се уловят за общия контекст. Mounce казва: "Не може да съществува определен отговор на въпроса кой или какво е символизирано чрез язвата за скакалците."1 Lenski пише:
"Ако първите четири тръби са били изтълкувани различно, объркването относно петата и шестата е дори по-голямо. Факт е, че това объркване е толкова голямо, че няколкото трезви гласове, които с мярка се допират до истината на по-сложния символизъм на тези две присъди, едва са чути. Имайки това предвид, човек може просто да се предаде, да затвори книгата и да не каже нищо за нея."2
Но някой неща могат и трябва да бъдат казани в опита ни да обясним това поразително пророчество. То представя духовното мъчение и смърт, която идва при тези, които продължават да се съпротивяват на Божествената покана да се покаят. В тази глава ние четем за болка, като тази причинена от ужилването от скорпиони - силна и непоносима, но не и смъртоносна. Тези ужилвания ще предизвикат желание за смърт, но те няма да имат смелостта да я предизвикат, тъй като за тях няма да бъде безопасно да умрат. Живота се превръща във вдишване на дим и изгаряне с огън и сяра. Вместо слънчева светлина има тъмнина, вместо истина, заблуда и поради закоравяването на сърцата, вечната смърт ги очаква.
Само тези, които са запечатани с Божия печат са в безопасност. Учението тук не е ли ясно, като пронизващ предупреждаващ звук на тръба? Само тези, които са отбелязани с Божия Дух, които са в правилна връзка със Своя Създател и Изкупител са в безопасност от влиянията на ада.
Забелязваме също така, че има ясно представена прогресия чрез тези две тръби. Изглежда, че първите четири тръби засягат външните физически благословения на хората и всичко, което беше символизирано по този начин. Но там е посочено ясно, че душата също е засегната и прогресията е също така космическа. Със сигурност Féret е прав, когато казва:
"Истинските вътрешни сили на злото (огън, дим и сяра) (9:17; ср. 9:2 и 21:8) са във връзка със сценария на събитията към края. Както казахме, всичко това е характерно за групата от литература, към която Апокалипсиса принадлежи. Всичките серии от учения винаги трябва да достигнат кулминацията си в някой факт или нещо друго свързано с последните дни. Тук, последната шеста тръба (тази която предшества последната) ни показва, че ще има огромно увеличение на сатанинската заблуда и измама към края."3
Също така ние виждаме, че истинското естество на борбата между царството на светлината и царството на тъмнината е свързано с ума. Димът, който затъмнява слънцето от погледа е тъмнината на заблудата. Тези, чиито чела (умове) са запечатани, са в безопасност. Но никой друг. Това, което вярваме е важно, ако наистина вярваме. Но да се предадем на заблудата не е само въпрос на внимателен интелектуален избор. Това е въпрос на измама. Скорпионът е двойно по-отмъстителен поради измамата. Féret казва:
"Той те гледа право в очите, не, показвайки и намек за скритото си ужилване; той почти вдъхва доверие. След това той изправя опашката си и напада лицето, които не очаква и е изложено пред него. `Имаха и опашки подобни на скорпиони, и жила в опашките си` (9, 10) Скакалците са подмамващи като скорпионите, подмамващи като самия дявол и те таят в душата си същата лъжливост."4
Не е ли ясно в глави осма и девета, че тези, които отхвърлят благовестието няма да могат да избегнат неговата алтернатива? След като изворите на истина са отровени и небесната светлина е затъмнена, никой не се чувства добре, не е достатъчно възприемчив, за да избегне заблудите на бездънната пропаст. Нека сега да приложим себе си към символите.
Откр. 9:1-3 "И като затръби петият ангел, видях една звезда паднала на земята от небето, на която се даде ключа от бездънната пропаст. И тя отвори бездънната пропаст; и дим се издигна от пропастта като дим от голяма пещ; и слънцето и въздуха потъмняха от дима на пропастта. И от дима излязоха скакалци по земята; и даде им се сила, както е силата, що имат земните скорпии."
Little предлага подходящо обобщение:
"Звездата, която е спомената тук не е истинска звезда, но олицетворение. Олицетворението на звезда представяща този съд като идващ от Бог, като проклятие над човечеството. Много коментатори мислят за ада като място за мъртвите, но не можем да отречем факта, че този свят, както е използван в Откровение обозначава само настоящето жилище на дявола и неговите ангели и ключа, който беше даден на тази звезда, беше с цел отварянето на бездънната пропаст, която беше заключена. Тази сила отваряща пропастта на ада и позволяваща на нейните вътрешни наказателни сили на заблуда да се разпрострат навсякъде по земята е Божествена, не дяволска сила."
Падаща звезда е общ апокалиптичен символ. Книгата на Енох я използва постоянно. Но както казахме преди, Йоановата книга не е зависима от други апокалиптични източници. Той извлича от познат източник от който, повечето, ако ли не и целия, се намира в Стария завет. Исая 14 е източника за този символ. Много отдавна на тези, които се страхуваха от Вавилон бе обещано, че разрушителя на народите ще падне. За Йоан съществува падане, което е много по-значимо, отколкото изгубването на земен престол. В писмата си той увещава вярващите да не позволяват на никого да отнеме техните корони - но това не бяха земни корони. За него падането от небето на земята е символ на отстъпничество. В няколко последователни глави той ще използва този символ по този начин: "И опашката му, като завлече третата част от небесните звезди, хвърли ги на земята." (12:4)
Не е мъдро да се опитваме да идентифицираме звездата с някой от древните главни еретици или някой от модерните смутители на църквата. Единични личности в Апокалипсиса често са представители на класи. В идентифицирането им, ние трябва да стигнем най-близо до стих 11, който сочи към Сатана и по този начин към неговите представители във всеки век. Контрастът между 1:18 и 9:1 не бива да бъде пропускан. Христос в действителност е Този, Който контролира пропастта на смъртта, но има друг, Унищожителя, който изявява претенции за господство. Бездънната пропаст е същото като Старозаветното tehom, и тази забележка е друго указание, че в тръбите е представено развалянето на сътворението. Ellul предлага:
"... в 9:1-12 ние виждаме отключването на бездънната пропаст, което означава завръщане към хаос, потапянето отново в нищото. Абадон е съвършено унищожение, противоположното на сътворение. Това е триумфа на хаоса, завръщане към това, което беше преди Духа на Бог да се разположи в този безпорядък, обиталището на смъртта е, което преобладава. Това, в чието присъствие сме тук, е противоположността на творческото дело на Бог."5
За всеки от първите читатели на книгата на Йоан, пропастта означаваше обиталището на Сатана и неговите ангели. В Лука 8:31 срещаме типичното използване на този термин. За да можем правилно да оценим скάлата на конфликта, който е представен пред нас, нека си спомним истината представена от Roetzel. "В апокалиптичните писания демонските сили и княжества, а също така плът и кръв са враговете на Бог. В пророческите писания Бог главно се бори с плът и кръв. Апокалиптичните борби са от космическа пропорция..."6
Нека забележим, че първото нещо, което се вижда след отварянето на пропастта не са скакалците, а дим. Това е ключа към естеството на тази язва. Carpenter е уловил смисъла на символизма, когато казва:
"Първия резултат от отварянето на пропастта е разпространението на толкова гъст дим, че светлината и атмосферата са затъмнени. В предишното видение имаше помрачаване, което беше предизвикано от поразяването на осветителните тела, а в това, затъмнението е причинено от външни причини засягащи тези тела. В предишното видение излъчващите светлина тела бяха обезсилени, в това светлината не е обезсилена, но възпрепятствана.7
... Това помрачаване е сигурното разпространение по земята на зли мисли и идеи, духа на лъжа и омраза, враждебност към истината и вражда между Бог и човека. Яркият, чист въздух развеселен от слънцето е затъмнен: `всички форми, които веднъж бяха направени прекрасни се превръщат в ужас.`"8
Много коментатори виждат, че сатанинските заблуди са, които се имат предвид чрез дима от пропастта и те са, които затъмняват светлината. Ellul казва:
"Това, което характеризира тези скакалци е лицето на човек, косата на жена, златна корона, зъби на лъв, крила и нагръдници от желязо. С други думи, тяхната доминираща отличителна черта е смесица. Но в добавка на това, злото, което вършат, те го вършат отзад, като скорпион, което означава, че те действат чрез силата на лъжата. Това е ужасния характер на нещо, което не е ужасно, привлекателното естество на нещо, което не е привлекателно, те приличат на злато. Те представят смъртната и ужасна реалност, която остава тайна. Определени тълкуватели виждат в този факт силата на лъжата и това не е неправилно."9
Това подчертаване на измамническата заблуда е забележително в останалите части на книгата и ние вярваме, че най-крайното приложение на този пасаж е есхатологично. Но Писанията са загрижени повече за личната реформация, отколкото обикновено наставление относно бъдещето. Йоан знае, че греха никога не изглежда като грях, когато се намираме в процес на изкушение. Стръвта е поставена на кукичките и големия противник е по-добър рибар, отколкото който и да е от гигантите на благовестието. Греха ни приближава, както Йоав се приближи до Авенир, с протегната ръка за сърдечно посрещане, когато другата ръка бе готова да забие ножа. Яил донесе масло на Сисара "във великолепна чаша" и това е начина, по който всичкото зло ни изглежда. В дванадесета глава ще бъде наблегнато на това, че Сатана не е само обвинител, но и измамник. Следващата глава показва същество като агне, което накрая проговаря като змей, заблуждавайки тези, които живеят на земята. Всичко това е разработка върху Павловата картина: "Чието идване се дължи на действието на Сатана, съпроводено от всякаква сила, знамения, лъжливи чудеса и с всичката измама на неправдата между ония, които погиват, защото не приеха да обичат истината, за да се спасят. И затова Бог праща заблуда да действува между тях, за да повярват лъжа."(2 Сол. 2:9-11)
Това развитие е неизбежно, тъй като Светлината на света се е появила. Хората или трябва да се радват в нея или да я покрият. Второстепенно, бездънната пропаст тук е подходящ символ на човешката поквара. Йоан със сигурност знаеше историята от Лука 8:26-36 и вярваше в реалността изразена в Мар. 1:32. Този, който чуе благовестието ще открие, че неговия потенциал за зло е отворен, освен ако не предаде себе си на Словото.
Отварянето на бездънната пропаст и по-късния символизъм за изцеляването на смъртоносната рана означава едно и също нещо. Смъртоносната рана в Откр. 13 не е само рана, но смърт. Лечението е възкресение. Пропастта често е символ за гроба и смъртта. Виж Римл. 10:7. Така че възкресение от мъртвите и излизането от άβύσσοs са идентични понятия и в основата си са приложими за крайното съживяване на Антихриста.
Но личното непосредствено
значение трябва да бъде забелязано. Този човек, който смята, че злото в него е
мъртво, ще срещне много разочарования. Докато барута не винаги експлоатира, то
той винаги е експлозивен. Също така е и с греха. Никоя змия не може да бъде
измерена, докато не е развита и никой не е видял пълното развиване на злото в
себе си. Дори и християнина, който е умрял с Христос и който е разпнал плътта и
нейните страсти, ще открие възкресението на старото естество, освен ако чрез
вяра той не се съгласява непрекъснато да го смята за мъртво. Когато бутилка с
мръсна вода е оставена неподвижна, мърсотията се утаява и водата изглежда чиста.
Но разклатете бутилката и какво ще се случи? Същото е и с много изповядващи
християни, когато те са разклатени. Само когато водите се покачат и бурята се
развихри ние откриваме колко здраво дома е установен на своята основа. Ние
твърдим, че Йоан под вдъхновение използва символ, който е бездънен в повече от
един смисъл. Блажен този, който прочита. Féret предлага, че тези тръби имат определено значение за нашите дни. Други имат същото убеждение. Ние сме поколението, което засвидетелства Дахау, Белсен и Бухенвалд. Ние познаваме унищожението. Нашият век е единствения, който е видял две световни войни. В нашите дни свещениците на науката са се превърнали в обезумели лекари създаващи Франкенщайновци. Всички наши изобретения са двуостър меч, който може да посече доброто и злото. Чрез нашите медии ние сме отключили бездънната пропаст на мърсотия, предубеждения и алчност. Torrance говори истината, когато потвърждава: `самата бездънна пропаст е отворена в нашите среди, така че небето и земята са били затъмнени с неговите изпарения и цялата атмосфера на света е била отровена... От бездънната пропаст също така са се появили огнени ездачи, които довеждат унищожение, палежи и меч до една трета от цялата земя. Идеи се превръщат в идеологии и идеологиите приемат материална форма.`"10
Злините на пъкъла са свързани със скакалци поради тяхната многобройност и със змии поради змията, бащата на лъжата, техния първоизточник. Символа на скакалците е взет от Йоил 2, където денят на Господа беше представен като лавина от скакалци. Този оригинал не е ли друго указание за есхатологичното значение на тези тръби на скръб? Апокалиптика винаги е загрижен за края, а всичко останало е предговор. Другият главен източник е Изх. 10:12-20, където е описана присъда чрез язва върху древния потисник Египет. Но както KiddIe казва за Йоан:
"Той изяснява това, което ние трябва да наречем етичното значение на идващата скръб, духовните ценности определени като решителни чрез последните язви. Затова той изкусно подържа, че на тези скакалци им е казано изрично да не причиняват разрушителни вреди в естествения свят, които те биха извършили при нормални обстоятелства."11
Откр. 9:4-6 "И им се каза да не повреждат тревата по земята, нито някое зелено растение, нито някое дърво, а само такива хора, които нямат Божия печат на челата си. И им се даде да не ги убиват, а да ги мъчат пет месеца; и мъчението им беше като мъчение от скорпион, когато ужили човек. През онези дни хората ще потърсят смъртта, но няма да я намерят; и ще пожелаят да умрат, но смъртта ще побегне от тях."
В този пасаж трябва да забележим повтарянето на "като" което се появи в 8:8. То се появява отново и отново от 9:5. Забележете специално ст. 7-10. Това е явно доказателство, че ние сме поканени да търсим реалността скрита в символизма и да не вземаме писмото буквално. Това убеждение е потвърдено от заповедта в стих четвърти. Нормални скакалци не повреждат хората, но само растенията на земята. В тази илюстрация, случая е обратен. Също така никой скакалец не жили като скорпион, правейки жертвата си да пожелае смъртта. Hailey, който във втори стих признава символизма, като представящ затъмнението на светлината на истината от измамите и заблудите на Сатана, вижда скакалците като представящи "собствената разрушителна сила на греха. Греха причинява болка и достига кулминацията си в себе унищожението на тези, които са замесени с него. Всъщност грешника е във война със себе си."12 Но много важно е нашето обобщение да не пропусне подробностите, които са скрити в този пасаж. Когато нашата ранна небрежност в греха е свършила своето дело, тогава бездънната пропаст е била наистина отворена и ние сме станали безпомощни пред заблудата и измамата на бащата на лъжата. Виж Йоан 8:44. Когато света се е отдалечил по-далеч и по-далеч от светлината на благовестието, той става по-неспособен да различи истината от заблудата. Със сигурност целта на Йоан е да опише постепенното разпадане или разваляне на сътворението на света като родилните болки на новия свят.
Стих четвърти ни уверява, че във всеки век, верните са запазени от Божия печат. Всички които вярват са запечатани по този начин. (Еф. 1:13) Печата от Откр. 7:1-3 сочи към специалното запечатване за запазване във великия ден на Божия гняв, но дори този печат има повтарящо се приложение във всичките дни на Божиите присъди.
Повечето коментатори, обсъждащи "петте месеца" споменават за продължителността на живота на скакалеца, но е съмнително, дали това наистина е значението тук. Не е познато толкова дълго нашествие на скакалци.13 Тази язва е допълнена от следващата, така че тя съставлява половината от историята. В Египет имаше десет опустошителни язви и е възможно, че споменаването на пет тук, да намеква за споделяне на половината в тази първа беда. Несъмнено числото тук означава това, което означаваха предишните (четвърт, трета) частично, вместо цялостно опустошение. Както посещението на скакалците не продължава дълго време, също така Божиите предварителни присъди са като тръбни призиви за пробуждане. Те са призиви за покаяние, така че хората да бъдат спасени.
Скорпионите обикновено се намират на тъмни места, под камъни и развалини, определено, където климата е топъл. Тяхното жило е в края на опашката и в своята основа има жлеза, която съдържа отровна течност. Ужилването предизвиква много болка и често тревожни симптоми. В Лука 10:18-20 се казва, че скорпионите са символ на демоните, а в Ис. 9:15 лъжливия пророк е свързан с опашка. Но главното значение на този символ е, че ужилването идва неочаквано, не откъм лицето на атакуващия, но отзад. Това е част от значението на измамата.
Стих шести използва характерен израз означаващ силна болка. Виж Йов 3:20,21; 7:15; Ерем. 8:3; Лука 23;30; Откр. 6:16. Той не е предназначен да бъде използван буквално повече, отколкото контекста.
Откр. 9:7-12 И на вид скакалците приличаха на коне, приготвени за война, и на главите си имаха нещо подобно на венци като злато, и лицата им бяха като човешки лица. И имаха коса като косата на жените и зъбите им бяха като зъби на лъв. И имаха нагръдници като нагръдници от желязо и шумът на крилата им беше като шум от колесници с много коне, когато тичат на бой. Имаха и опашки като скорпиони и жилата им бяха в опашките им; и имаха власт да повреждат хората пет месеца. И имаха над себе си цар – ангела на бездната, който на еврейски се нарича Авадон, а на гръцки името му е Аполион. Едното горко мина, но ето, още две горки идват след това.
Обикновено не е препоръчително да разкъсваме апокалиптичните описания, но в настоящия текст е ясно, че определени специфични идеи са представени чриз необичаен образ. Конете сочат към сила по време на война, короните за история от победи, човешките лица загатват за интелект и ни напомнят, че тази язва действа чрез паднали човешки същества. Косата на жена е видяна като отразяваща съблазнителност или жизненост, нагръдниците показват, че те са неуязвими. В Деян 26:14 и 1 Кор. 15:55 ние срещаме същата дума за ужилване както тук (κέυτρου). Йоил 1:6 ни представя източника на израза за зъбите като на лъв и силата да поглъща и разрушава, както се казва там. Виж също 3 Царе 12:11, където камшик е свързан със скорпион поради ужасната болка. В стих единадесети виждаме принципа на контраст много често срещащ се в тази книга, илюстриран още веднъж. Докато Христос означава "Спасител", Неговия велик противник е противното - "унищожител". Авадон е олицетворение на "унищожение". Виж Йов 26:6; 28:22; Пс. 88:11; Пр. 15:11; 27:20. Гръцката равностойност на Авадон е Аполион. Псалмистът се радва, че чрез Божието Слово той беше опазен от унищожителя, но тази глава ни казва за множества, които са отхвърлили светлината на света и следователно са обвити от тъмнината на принца на лъжата. В TDNT (1:4), статията от Jeremias върху Авадон си заслужава изследването.
По-рано открихме, че Откровението непрекъснато използва пророческия метод, чрез който приближаващи събития са очаквани и споменати предварително. Откр. 1:7; 2:20 и 3:10 са типични примери. В тръбите вече видяхме забележката за отпадане и падащи звезди. Много скоро историята на оригиналната падаща звезда ще бъде представена в детайли. Виж Откр. 12:7-9. Там неговата омраза и измамна активност ще бъдат разисквани не само като обяснение на предишната глава, но за да проправят пътя за ужасните неща предсказани в следващите видения. Тези, които са видели в падащата звезда или Аполион забележка за Наполеон (Bleek, Volkmar и др.) притежават погрешно тълкуване и талантливо въображение. Ние говорихме предварително за обичайното тълкуване на този пасаж от привържениците на историческия метод. То определено не посреща изискванията на текста. Не съществува добре познат тълкувател днес, който да твърди, че Мохамеданските орди изчерпват описаното от Йоан в Откр. 9. В текста е представено напълно ясно, че тези, които са атакувани са наранени от заблуди, не стрели, от лъжи, не пики, чрез прерязване на истината, не на глави. Измъчването, за което се говори тук е предвкусване на същото, което е казано, че е резултат от проповядването на благовестието. Виж 11:10.
Главният ключ за разгадаване на тази тръба е пъкъла - обиталището на мъртвите и на демоните, царството на великия унищожител. Вече споменахме, че някои проповедници са направили тази глава по-полезна за нас, отколкото повече от тълкувателите. Докато не се опитваме да подценим горното тълкуване, което изтълкува тази язва като изобилното естество на заблудата, където истината на благовестието е отблъсната и без да отричаме, че в основата си то е приложимо есхатологично (виж гл. 13) бихме желали да подчертаем, че личното настоящо значение не бива да бъде пренебрегвано. Много прозаични тълкуватели са видели това.
"Ние, имаме малък, ключ за пъкъла и коментаторите не трябва да гледат по-надалеч, за да намерят вратата. Предполагам, че ще бъде съвременно да го наречем подсъзнанието, но независимо от разликата в имената, той мирише лошо и е същата реалност днес, както и във времето, когато свети Йоан пророкуваше. Той е това бездънно море на нашите души, от чиито дълбочини се издигат чудовищни и удивителни предложения за зло, от където се заражда всяко престъпление и преди да е било извършено то изглеждаше добре в очите на някои хора. "Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства, прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство." Всички тези произлизат отвътре, каза нашия Господ Исус. (Марко 7:21-22)14
Caird казва: "Така, че пъкъла представя сборната мощ и сила на злото, за която всички хора допринасят и чрез която всички хора, независимо дали избират или не, са засегнати."15 Leon Morris говори подобно на него:
"Винаги съществуват възможности за скрито зло в човека, което много често виждаме реализирано в съвременния свят.
Но Йоан казва повече от това. Съществуват зли сили, освен скритите в човека и тези други сили, демонски сили, се активират, когато хората се отделят от Бог. `Такава картина се задълбава завинаги в душата и това е една от най-ужасните истини в живота. Това е така, когато хората отидат отвъд тяхната хуманност в извършване на техните престъпления, всеки път, когато те позволят да бъдат обзети от зла сила, по-голяма отколкото човешката природа може да призове, тогава човешкия грях става нечовешки, хората се превръщат в потомци на зверове и присъдата обвързва духа със своите най-неизразими ужаси.`"(Love).16
Но ние смятаме, че заключението на Mounce е полезно предупреждение:
"Много коментатори тълкуват язвата като състояние на греховен живот, вместо есхатологично събитие. Hendriksen вижда описанието като `действието на силите на тъмнината в душата на злите в настоящия век.`(стр.147) За Hengstenberg тя е адския дух който се промъква на земята (I, pp. 429ff), а за Dana, силите на разлагане и корупция, които Господ ще използва за да подкопае римската империя (стр. 126ff). Докато главните мотиви на завършека са отразени много пъти през историята, виденията на Йоан имат като първоначален фокус крайния конфликт между Бог и Сатана, който ще доведе историята до край."17
Използвайки изказването на Mounce ние не твърдим, че тълкуванията на идеалистите или привържениците на историческия метод на петата тръба са пропуснали напълно целта. Апотелесматичният принцип на пророчествата забранява това. Следващите забележки на Ramsey, при условие че те не са изтълкувани, за да подхранват съвременни предразсъдъци са уместни в тълкуването на шестата тръба, въпреки че те не я изчерпват напълно:
"Греха на неверието, довежда проклятието на заблудата. Първо Бог поразява хората в техните земни блага и техните външни религиозни преимущества и утехи идващи от тях. Това е урока от първите четири тръби, неверието довежда проклятието над всичките земни блага и всичките външни привилегии. Но когато това не довежда до покаяние, работата на присъдата продължава, докато неверието се превърне в положително и задълбочено вярване в лъжата. Така че преобладаването на неверието довежда до идването на суеверието и фанатизма в доктрина и на практика. Падналата църква е предадена под господството на коронясаните скакалци, вместо на коронясани старейшини. Отпадналата църква е "майката на мерзостта". Това наистина е само едно от действията на този все още всеобщ закон, че хората `трябва да ядат от плода на своя път и да бъдат изпълнени със своите собствени изобретения. Отхвърлянето на естественото ще ги унищожи."18
... в цялата история на света никога не е имало по-ужасна илюстрация на този закон на толкова голяма скάла, както в отпадането на християнската църква, което представи средните векове и в това време измъчваше невярващия свят, явно изоставен от Божия Дух. Мохамеданските и папски заблуди са включени в тези скорпионски скакалци, като и двете са резултат, въпреки че в различна степен и начин, от църковното вероотстъпничество. И двете класи на измама са заченати в пъкъла, а тъмния дим от бездната, от където те излизат бе пуснат в света от вероотстъпилата църква. Почти цялата видима църква, източната и западната, бяха отпаднали от истината и се бяха превърнали в пропагандатори на дяволски заблуди и на покварени и покваряващи практики. Наистина изглеждаше, че църквата се превърна в самата врата на ада и беше пуснала на свобода по земята цяло множество от въплътени демони. Чрез доктрините за безбрачие на свещениците, чрез тайната изповед, чрез посредничеството на светиите и човешките заслуги, чрез чистилището и специално чрез папата и кардиналите в западната църква и подобните изисквания на източните епископи, вратата на бездънната пропаст беше напълно отворена и бяха пуснати на свобода неизброимо число от различни отровни заблуди, суеверия, фанатични практики и гнусна и отвратителна корупция, което кулминира, и оформи съдържанието на този велик духовен деспотизъм, който държа народите в плен за векове, и който все още разпростира своето затъмняващо покривало, и своите духовни изтезания върху милиони от измамени и деградирани хора. Агенцията, която отвори бездънната пропаст, беше агенцията на власт, на която служеха всичките тези орди от скакалци, които се разпръснаха наоколо под водачеството на техния цар Аполион и чието пълно и съвършено установяване те осъществяваха. Чрез тях беше отнет мира на хората и изтезанията на съвестта често бяха непоносими. Под тяхна принуда хората бяха карани да понасят най-жестоките изкупвания на греховете и да налагат на себе си всякакъв вид мъчения. Бденията, постите, власениците, изобличенията, бичуванията, борбите с приятели - плод на лудост - ужасни нечистотии, тъмни и кървави престъпления извършвани в самото име на религията бяха такива, на които нито кратко изложение или много четене могат да дадат задоволителна идея за тях и те добре са представени чрез мъките причинени от тези скорпиони-скакалци и тяхното отровно ухапване. Себе нанесените изтезания на последователите на индуизма много често са достатъчно ужасни, но те са сравнително изолирани случаи. Изглежда, че в тези времена страданията са обхващали цялото общество. Тези доктрини и практики имаха видимо въплъщение в огромното множество от свещеници и неизброимите монашески заповеди всеки, от които беше пратеник на и част от необятния деспотизъм. Буквално те се рояха като скакалци навсякъде и навсякъде отравяха душите на хората."19
Huntingford говори подобно:
"Така, че в това видение за петата тръба ние виждаме символично описание на работата на Сатана, който е освободен от състоянието на частично ограничение и приготовление за великото отпадане от християнската вяра на нациите на християнския свят... Ужасната присъда изпълнява своето дело `ще бъдат в недоумение поради бученето на морето и вълните. Човеците ще примират от страх и от очакване онова, което ще постигне вселената`. Скакалците поглъщат лозето, което земеделците пренебрегнаха и то започна да дава малко плод; скакалците на социализъм, комунизъм, нихилизъм, интелектуална гордост и атеизъм, дълбоките и разнородни измами на Сатана, приготвят пътя за крайното отпадане на езичниците. Но тези неща не нараняват Божиите избрани. Те ще засегнат само `тези, които нямат Божия печат на челата си.` Не се страхувайте от тях, нито се страхувайте от думите им, въпреки че тръните и бодилите ще ви съпътстват и ще живеете между скорпиони."20
В своите Meditation on the Revelation of St John G. P. Trevelyan изразява същата истина по-сбито и ясно: "Това означава, че трябва да ръководим живота си чрез ученията на Святия Дух, символизирани чрез реки и потоци. Безбожният свят е измамен чрез фалшиви и светски доктрини, отровени от появяването на земята на падналата звезда, Сатана. Душите на хората умират чрез тях."21
Коментаторите се различават
много относно детайлите на тези тълкувания, но едно нещо е сигурно. Тези,
които откажат да приемат Спасителя и Неговия защитаващ печат на Духа, неизбежно
ще се превърнат в плячка за унищожителя. Всеки от нас трябва да направи своя
избор между Исус и Аполион, което е, между вечен живот и вечна смърт, между
радост и мъка, здрав разум и лудост. "И затръби шестият ангел; и чух един глас от четирите рога на златния олтар, който беше пред Бога, който казваше на шестия ангел, който държеше тръбата: Развържи четирите ангела, които са вързани при голямата река Ефрат. И четирите ангела, които бяха приготвени за този час и ден, и месец, и година, се развързаха, за да убият третата част от хората. И числото на конните войски беше два пъти по десет хиляди по десет хиляди; и аз чух числото им. И така видях във видението конете и яздещите на тях: те носеха нагръдници като от огън, яцинт и сяра; и главите на конете бяха като глави на лъвове и от устата им излизаше огън, дим и сяра. От тези три язви – от огъня, от дима и от сярата, които излизаха от устата им – беше избита третата част от хората. Защото властта на конете е в устата им и в опашките им; понеже опашките им приличат на змии и имат глави, и с тях повреждат."
Както в предишната тръба, основата за тази е Йоиловото описание на армията от скакалци в Деня на Господа. Виж Йоил 2. Петата тръба представя скакалци като кавалерия и тук в шестата виждаме кавалерия като скакалци.22 И в двата случая поражението нанесено от опашките е подчертано. Но в тази тръба главите на конете, приличащи на лъвски, от чиито уста излизаха огън, дим и сяра са подчертани дори повече, отколкото нараняващите опашки. Лъвовете поглъщат, докато скорпионите само жилят. Тези демони избиват, докато предишните само измъчваха.
Тази тръба отбелязва часа на кризата, който е общ с шестата част във всички серии в Откровение. Сравнете забележката за часа на изпита, който ще изпита целия свят в писмото до шестата църква, разпадането на небесата във великия ден на Неговия гняв в шестия печат и събирането за Армагедон в шестата чаша. Стих петнадесети говори за "часа, деня, месеца и годината до които демонския ездач е бил задържан в tehom на Ефрат. Повтарящата се забележка за "месеци" е предварително загатване за следващите усъвършенствания на крайните заблуди, произлизащи от нечистите духове, които излизат от устата на змея, звяра и фалшивия пророк. Виж Откр. 13:11, 15; 16:13. Образа на пускане от ограничение е подобен на този, който отбеляза началото на петата тръба, където затворените орди бяха пуснати на свобода от бездънната пропаст. Виж друго изпълнение в 20:7-8. Това ударение върху оттеглянето на възпиращата сила е сродно с оздравяването на смъртоносната рана в глава 13 и 17. То е пародия на освобождаването от гроба със силата на възкресението на третия ден.
Важно е да разпознаем кулминационното естество на тази язва. Привържениците на историческия метод са прави в предположението си, че има хронологичен прогрес в книгата Откровение. Той е прогрес, който е изразен в уголемяващи се цикли, а не само линеен, но той е истински прогрес, нищо по-малко. Как иначе би довел до второто пришествие?
Първият символ на настоящето видение е златен олтар и неговите четири рога. Кръвта на умилостивението се поставяше върху рогата на олтара. Така че те бяха най-важната част от олтара. Кръвта на Агнето, която нееднократно (въпреки че не изкупително) е била проливана нееднократно в лицето на Неговите свидетели е тази, която призовава за съд. Тази забележка е сродна с тези в 6:10 и 8:4. Твърде дълго света е потъпквал кръвта на Спасителя. Неговият бунт е узрял и присъдата предстояща. Скоро тези, които отхвърлят умилостивителната кръв трябва да умилостивят собствените си грехове със своята собствена.
Не трябва да уеднаквяваме четирите ангела тук с тези от Откр. 7. Тези са зли ангели, които са били задържани в пъкъла на Ефрат. Не забравяйте, че tehom често има значението на развълнувани води, а също така на гроб или ад. Един коментатор казва, че никой тълкувател не свързва двете групи от ангели. Но тук той обобщава за няколко, които са го направили, независимо че е погрешно. Swete казва: "Тези в седма глава задържат небесните ветрове, а представените тук, самите те са задържани..."23 Beasley-Murray казва: "Така че няма никаква връзка между тях освен тяхното число и тяхната определена функция. Четирите ангела в седма глава задържат ветровете. Тези, в настоящия пасаж, самите те са задържани. Първите стоят в краищата на света, тези при Ефрат."24
Символа на Ефрат е извънредно важен. Той също очаква забележката за Вавилон, която ще бъде уголемена в следващата половина на книгата. Fairbairn казва:
"Сцената тук е разположена край Ефрат, което загатва, че Вавилон, който беше до Ефрат и от когото Ефрат извлича всичката си символична стойност и значение още веднъж се възвръща към живот. Ефрат сам по себе си е нищо в Писанията, нищо повече отколкото която и да е друга река, освен като "голямата река" (както категорично е наречена тук) на която Вавилон беше изграден и която допринасяше много, за сигурността и богатството на града, и оттук тя е идентифицирана с Вавилон, и споделя с него символичните си приложения."25
Ефрат е идеалната граница на
земята на Израел. Тя отбелязва мястото, където греха и страданието започнаха и
където се случи първото убийство. От другата страна на нея - най-голямата и
важна река в християнска Азия - непрекъснато идваха завладяващите тълпи през
вековете. Асирийците, Вавилонците и Персийците пресичаха тази граница отново и
отново. В есхатологичната картина на пророците, силата от Вавилонския север е
винаги важна. Виж
Исая 14:31;
Ерем. 1:14;
6:1,
22;
10:22;
13:20;
25:9,
26;
46:20,
24;
47:2;
Езек. 26:7;
38:6,15;
39:2;
Дан. 11:40-45.
Друга улика е явния двоен паралел с Откр. 20. И в двата случая ние виждаме думата άβύσσοs или ад, която е идентична с водите на Ефрат.27 В 9:14 четем за четирите ангела, но в 20:8 за четирите краища. Десет хиляди по десет хиляди споменато в 9:16 е подобно на "чието число е като морския пясък" в глава 20. Развързването на тези множества от Ефрат е паралелно на това, което се случва, когато Сатана се появява от бездънната пропаст на смъртта и злите мъртви са освободени едновременно от гроба. Откровение 20 ясно представя последната атака на Сатана над Божия град чрез злите на земята. С други думи след хилядата години, след неговото възкресение, той продължава това, което правеше преди Второто пришествие на Христос - да предвожда тълпата от убийци срещу Божия народ.
В Откр. 19 виждаме небето
отворено и Божиите армии движещи се напред предвождани от Него яздещ на бял кон.
Те ще се включат в Армагедонската битка - унищожението на живите грешници в
момент, в който те са готови да избият светиите. Армиите, които се
противопоставят на небесните сили са символизирани чрез змея, звяра, фалшивия
пророк и техните последователи. За тях се казва, че изпращат по земята лъжливи
духове, които примамват народите в бунт срещу Бог. Същата демонска армия е
отразена в шестата тръба. Йоил 2 и 3 представя същата картина със забележката си
за кавалерията от скакалци, събирането около Ерусалим и в Йосафатовата долина
(долина на съд) във времето на затъмнението на слънцето точно преди гласа на
Бог, който освобождава Своя остатък. (Виж
Йоил 2:30-32) Isaac Williams пише:
"Изглежда, че това видение е свързано със завършека и пълнотата на последните времена, последната борба между безбожие и вяра в света. Вече е било показано, че числото шест е числото на Антихриста, четирите ангела посочват целия свят, а числото на армията е като че ли тя е безбройна, всичките сили на злото се отправят напред, наредени в боен ред за войната с доброто."28
Fairbairn говори подобно:
"В основата си значението е същото като това в 17:16 чрез царете, които започват да мразят блудницата, така че да я "направят пуста и гола, и ще изядат месата й, а нея ще изгорят в огън". ... Накратко, агентите на дявола са тези, които под небесната присъда се обръщат срещу собствените интереси на дявола; чрез инструмент като-звяр, изпълнен само с алчност и ярост, Сатанинска измама и порочност, нападащ и разрушаващ всеки, въпреки че главно Сатана, имаше твърде много елементи в себе си от по-добро естество, за да подхожда на вкуса на по-жестокия и небесно-смел дух, който трябваше да охарактеризира последните времена. Така че той включва крайните дела на звяра и фалшивия пророк... в тази част на шестата тръба ние виждаме явно представяне на трудностите, които ще бъдат включени в последните дни срещу модерния Вавилон."29
Огъня и сярата, които са споменати в стих 18 винаги са свързани с грешните и тяхната съдба. Виж Бит. 19:24; Ис. 30:33; Лука 17:29; Езек. 38:22; Откр. 14:10; 19:20; 21:8. Така че шестата тръба, както и шестия печат сочат към съдбата на земните бунтовници. Числото четири, което е използвано в този пасаж, често е използвано в пророческите части на Писанията, за да посочи това, което обхваща целия свят. Така че присъдата, която е представена тук, докато засяга само една трета част от населението, въпреки това обхваща целия свят. Milligan казва: "Когато часа и деня, и месеца, и годината - което означава момента, който е фиксиран в съвета на Всевишния дойде, веригите, с които унищожението е било задържано, ще бъдат скъсани и света ще бъде залят от яростното течение."30 В заключение Carrington казва:
"Така завършва свети Йоановата преработка на видението на Йоил и мощното нещо, което той е направил от него. Виденията на Йоил, както виденията на Езекил, които свети Йоан е използвал като рамка, преди бяха отправени към Ерусалим, но свети Йоан, въпреки че имаше Ерусалим непрекъснато в ума си, не мисли единствено само за него. Неговата мисъл е, че присъди в древността са се изливали над народите, които са забравяли Бог, присъди са се изливали над Ерусалим, тъй като той изостави Йехова и се покланяше на идолите от сребро и злато. Той вижда точно как и защо тези присъди се изливат по начина, по който се изливат. Самият грях е палача и въпреки че изглежда да е незаконносъобразен, той е ръководен от тези неразбираеми устойчиви закони, така че в бунта му против Бог неговата сила е променена, за да служи на целта на Бог и да доведе до отмъщение над себе си."31
Още веднъж трябва да отправим предупреждение срещу неправилното използване на тези символични паралели. Ефрат, който е споменат тук е взет буквално от някои, особено диспенсионисти. Но правилно е да кажем, че "непоследователността и произволността на тълкувателите е изпитана от тези три имена Вавилон, Ерусалим и Ефрат."32 След това Carpenter добавя думи, които са дори по-значими днес, отколкото когато бяха записани, почти век преди нашето време.
"Не съществуват липсващи белези, че съживяване на изток може да промени целия политически център на гравитация в света, но такова буквално изпълнение няма да анулира безкрайно по-важния мистичен аспект на Апокалипсиса. Конфликта между буквален Вавилон и буквален Ерусалим, както в миналото така и в бъдещето не може да съперничи по важност с дългия и нашироко разпространен конфликт между духа на Христос и духа на Сатана, между Бог и Мамон, който се простира в цялата широчина на историята в целия свят и планира своето поле на битката във всяко човешко сърце. Във всеки човек и в целия свят войната е обявена, като плътско и духовно сражение един с друг. В тази война между мистичния Ерусалим и мистичния Вавилон е, където голямата река Ефрат ще изиграе важна роля."33
В заключение ние вярваме, че тази тръба сочи към последната криза в света когато хората ще получат вестта на благовестието от устата на Божиите свидетели или фалшивото благовестие от "устата" на змея, звяра и фалшивия пророк, чрез посредничеството на духовете на дяволи (представени тук като коне идващи от ада или морето на Ефрат. Сравни с Ис. 8:6-8) Тези, които приемат фалшивото благовестие ще бъдат обзети от духове и ще се включат в борбата срещу Владетеля на всемира, дори осъждайки на смърт свободомислещите елементи на земята, тези, "които пазят Божиите заповеди и имат вярата Исусова." Множествата, които са отхвърлили кръвта на умилостивението, темяна на Христовата правда, освежаването от Божествените реки и извори и светлината от небесните тела, нямат защита срещу доктрините на дяволите, а също така нямат защита против самите дяволи. Шестата тръба показва поток от коне идващи от бездната на ада - противоположното число на белия кон, който идва от Божия трон в първия печат. Накрая всеки един от нас трябва да бъде свързан с реалността символизирана от единия или другия.
Откр. 9:20, 21 "А останалите хора, които не бяха избити от тези язви, не се покаяха от делата на ръцете си, да не се кланят на демони и на златни, сребърни, бронзови, каменни и дървени идоли, които не могат нито да виждат, нито да чуват, нито да ходят; и не се покаяха от убийствата си, нито от чародействата си, нито от блудствата си, нито от кражбите си."
Ramsey коментира върху тези стихове:
"Колко закоравяла е покварата на човешкото сърце! Макар че е стрита до прах под успешните и смазващи присъди на Всевишния, нейното естество остава непроменено. Безбожието обхваща всяка фибра на неговото съществуване, то предпочита да служи на дявола, отколкото на Бог, то продължава да се покланя на творението, вместо на Твореца и в безразсъдството си да фиксира своите надежди и зависимост върху това, което знае, че е фалшиво и лъжовно, като безмълвния идол на най-глупавия идолопоклонник. "И лудост е в сърцето им, докато са живи, и че после слизат при мъртвите." "Ако и с черясло сгрухаш безумния в кутел между грухано жито, пак безумието му няма да се отдели от него."34
Също така тук е, където е посочено ясно, че Божиите присъди са
също така Неговата милост. Той се надява, че някой ще се обърнат на техните
гърбове, ще погледнат нагоре и ще извикат към небето. Покаянието,
разпукването на дълбоките
извори на душата е, което Бог търси, че хората, в своята безпомощност ще намерят
изцеление и пресъздаване. Но тъй като покаянието е най-добре предизвикано от
добрината на Бог повече, отколкото Неговите присъди и тъй като кръста е
чудотворното дърво, което най-добре може да извлече водата на сълзите от
каменното сърце, следващото нещо, което ще видим е провъзгласяване, последното
провъзгласяване на вечното благовестие.
Забележки
|
|
|
