|
|
|
Коментар върху десета глава
"Isaac Williams казва, че в Апокалипсиса всички тъжни картини са облекчени с видение за Христос и мир".1 Както между шестия и седмия печат имаше пауза на насърчение, така и тук, между шестата и седмата тръба има подобно видение. Когато стигнем до края на девета глава и описанието за есхатологичната травма на целия свят, се появяват определени въпроси. Какво става с църквата? Колко се е отдалечила всред всичко това? Дали е вярна в службата си и как тази служба напредва? А относно злите, Бог няма ли нищо друго да каже, освен да обяви Своите присъди? Настоящата пауза отговаря на тези въпроси.
Твърде често тълкувателите отминават десетата глава набързо, като че ли тя е
само въведение към следващата глава за двамата свидетели. Тя наистина е
въведителна, но не и от второстепенно значение. Твърде много зависи от
тълкуването на малката книжка в ръката на ангела. Много разбират това видение
като подновяване на Йоановото пълномощие. Това тълкуване дава обяснение на благородното и възвишено видение, което
прилича на гледката на падащо грахово
зърно от дулото на огромно оръдие, след като е стреляно с него. Други виждат
книжката като част от свитъка в глава пета и тук тя означава кратко изложение на
това, което трябва да се случи в бъдещето. Beasley-Murray казва за това:
"толкова вдървено тълкуване на това видение, колкото някой може да очаква да
открие."2 Ние сме съгласни с него относно
отхвърлянето на това мнение (но смятаме, че неговото е също така
незадоволително), въпреки че не желаем да отправим твърде рязка присъда.
"Съдържанията на свитъка са идентифицирани от някои с присъдата относно Ерусалим в 11:1-3. Много други го разбират като съдържащо всички останали откровения в книгата, започващи с глави 11 или 12... във втория случай, то е напълно отделно от големия свитък в глава 5, като се предполага, че неговите откровения сега са завършени, или е включена в този свитък, като оформя друга част от него, като запознава пророка с останалите предсказания, които се съдържат в нея. Така че съществува силно възражение към тълкуването за свитъка като съдържащ темата на видението, което следва. 1) Върху предположението че откровенията на малката книжка са отделни от тези на големия свитък на седемте печата, като съдържанието му трябва да завърши със седмата тръба и видението от 9:21. Но сцените в небесния двор (глави 4-5), където Агнето взема свитъка, за да разпечата печатите му и специално химните на хвала, които декларират основата за това, че Той е достоен да отвори свитъка показва, че съдържанието на този свитък е разбрано като включващо крайното въвеждане на царството. Тази цяла сцена е немислима, ако в тази мисъл се съдържат само две сцени на предварителни месиански скърби (глави 6 и 8). Това заключение е потвърдено допълнително от факта, че видението за седемте тръби, последната от които съдържа края (10:6; 11:15-18) са показани с разчупването на седмия печат (8:1) като част от съдържанието на големия свитък. 2) Предположението, че оставащото видение (гл. 11 втора част) като съдържание на малката книжка, е включено в големия свитък, като по този начин съставят цяла книга поражда същите трудности. Когато съдържанието на видението за седемте тръби, както току що видяхме, е представено по начин, за да покаже връзка с малкия свитък, този свитък не е споменат след това. Откровенията в по-късната част на книгата са представени по същия начин, както тези в по-ранната и част и няма нищо, което да показва, че тези мисли са били дадени на пророка чрез изяждането на малката книжка. В действителност, фигуративното изяждане на малката книжка от само себе си не е подходящо за такова представяне."3
Съществуват повече положителни причини за идентифициране на малката книжка, които съдържат силни доказателства.
Ние твърдим, че Откр. 10 е символично представяне на последното провъзгласяване на благовестието по целия свят.
Нашите причини за това са както следва: 1. Цялата книга е разширение на проповедта на Елеонския хълм, която проповед казва кристално ясно, че края на всички неща трябва да бъде предшестван от разпространение на благовестието по целия свят. (Мат. 24:14 и Мар. 13:10) 2. Ударението в Откр.10 е върху това, че нова епоха е достигната. Това, което до сега е било ограничено, сега е широко разпространено - разпространението на истината, осъществяване на царството. По този начин ангела е представен като велик и непреодолим. Епохата, която е достигната е тази, която в книгата Данаил е наречена "времето на края". Важно е да забележим, че тази глава цитира от книгата на Данаил чрез думи и идея. (Сравни 10:5, 6 и Дан. 12:7) 3. Откровението има за тема да свидетелства за благовестието във всичките си глави. Първоначално църквата е представена като носител на светлина, след това като силен бял кон движещ се всред земята и сега като ангел, който е стъпил на морето и земята превземащ всичко като свое притежание. 4. Казано е ясно, че тайната за Бог сега ще бъде изпълнена. Тази тайна е благовестието на царството, изкуплението на земята, което вече е изпълнено чрез първото пришествие на Христос, очакващо завършека си в Неговото Второ пришествие. (Виж Кол. 1:25-28 и Еф. 1:9, 10) 5. Книгата, която е отворена ни уверява, че това, което веднъж беше скрито за другите поколения или прикрито зад тип и символ, сега е открито за постоянно, така че всеки да може да го прочете. В Римл. 16:25, 26 четем: "А на Този, Който може да ви утвърди според моето благовестие и проповедта за Исус Христос, според откриването на тайната, която е била замълчана от вечни времена, а сега се е явила, и чрез пророческите писания по заповедта на вечния Бог е станала позната на всичките народи за тяхно покоряване на вярата..." 6. Книгата в ръката на ангела и обявяването на ангела не бива да бъдат разделяни. Книжката и тайната трябва да бъдат уравнени. Докато само Христос можеше да вземе запечатаната книга от ръката на Бащата, тук Йоан като представител на църквата, може да вземе тази книга, тъй като тя представя нейната вест за света. 7. Загатванията за стълбове от огън и дъга са загатвания, които напомнят на читателя за опитностите на заветната нация в пустинята, включително техния избор като народ от свещеници по време на заветния годеж на Синай. Заветът е само метафора от съдебната практика, за обещанията на благовестието. Избраните, които получиха завета се превръщат в негови посланици до краищата на света. (Мат. 28:19, 20) 8. Взимането на книгата от Йоан и заповедта да пророкува сочи към неговата опитност като символ за опитността на църквата. "Пророкувай" в Новия завет е често термина за проповядване на благовестието. (Виж 1 Кор. 14:1, 3-5, 19) 9. Факта, че книжката е сладка на вкус, но след това се вгорчава е в съгласие с други ясни текстове в Писанията относно резултата от приемането на благовестието от Словото на Божията благодат. Виж Пс. 19:10; 119:103. Както първоначално Езекил откри сладост във вестта от Бог, но накрая се превърна в горчивина на духа, така и всеки пратеник на благовестието е открил, че заповедта да разпространяват небесната вест винаги води до конфликт и болка. 10. Глагола използван в седми стих не бива да бъде превеждан като "обяви". Превода в NASB е по-правилен, като изразява гръцкия по този начин в забележката си: "проповядва благовестието." 11. В много отношения този пасаж е идентичен с Откр. 14:6, 7. И в двата случая има вест за всяка нация, царство, език и хора. Тази вест е вечното благословение в своята есхатологична среда на съд. И двете са последвани от отстъпничество и преследване. 12. Следващата глава потвърждава това разбиране. Както Йоан беше поканен да погълне благовестието, но след това изпита горчивина, също така в глава 11 църквата е видяна да осветява със светлината си, но изпитва горчивината на отхвърлянето, облича вретище и над нея е произнесена смъртна присъда. 13. Книгата, наименувана като "малка" загатва за вест, която е проста и достатъчно ясна, за всички да могат да я прочетат, всички да я погълнат и прогласят. Това наистина няма да съвпадне с идеята, че книжката съдържа откровението на тези събития, които се намират в глави 11-22. Трудно може да се каже, че разбирането на тези е просто и лесно разбираемо дело. 14. Последователността на събитията в Откр. 10 и 11 е идентично с това, както навсякъде в Откровение. Получаването и разпространението на благовестието винаги довежда беди. Затова свидетелстващите църкви имаха проблеми с еретичество, преследване и светски изкушения. Виж Откр. 2 и 3. Белият кон на прокламирането е последван от червен. Виж Откр. 6:2-4. Запечатването на 144 000 е последвано от видението за 200 милиона дяволи, които са пуснати на свобода на земята. Така е и тук, където изяждането на Словото води до преследване на свидетелите. Истината винаги води до спор, а спора до преследване.5
Поради важността на този въпрос бихме желали да подкрепим тези заключения с други автори.
"Не е великата книга на историята, която е запечатана със седем печата, но малка книжка, която е отворена. След това всеки може да я прочете сам. Нейната вест притежава противоположния характер на тази, на седемте гръма. Тяхната вест известява по грандиозен начин тайна, която не може да бъде предадена или позната. Пророка не трябва да я записва, но след като я е чул, той трябва да я запази в тайна. Това от само себе си отбелязва тайната за Божието Слово или за Бог, тайна, която не може да бъде открита и която няма да бъде от полза за хората там, където е открита. Така че не трябва да забравяме, че Словото е открито, само до степента, до която е използваема за хората. И тази разлика между гласовете на гръмовете и този на малката отворена книжка ни напомня, че независимо от това, какво определени съвременни теолози казват: в благовестието не е открито всичко за Бог".
Съвсем ясно, малката отворена книжка е благовестието. "Няма да има вече бавене." Сега великото намерение на Бог е изпълнено; въплъщението, изпълнението на Неговото намерение, е реализирано. Ние наистина сме в присъствието на благовестието."6
Преди да продължим с тълкуването, нека да определим какво е: "тайната на Бог", която е символизирана чрез отворената книга. Какво точно е благовестието, което трябва да бъде проповядвано навсякъде по земята и морето, преди Исус да може да се завърне? Ние предлагаме, че има прекрасна илюстрация на естеството на благовестието в стиховете намиращи се в средата на тази велика книга. В Откр. 12:10-11 четем следното:
"И чух силен глас на небесата, който казваше: Сега дойде спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Христос; защото се свали клеветникът на нашите братя, който ги клевети денем и нощем пред нашия Бог. А те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелствуване; защото не обичаха живота си до толкоз, щото да бягат от смърт."
Тук, както и в Откр. 10 е описано провъзгласяването на събитие, което е историческо, юридическо и есхатологично.
Необходимо е да отдадем заслуженото значение на юридическите, историческите и есхатологичните елементи на благовестието, които са включени в това видение. Независимо от сладникавото провъзгласяване на многото "благовестия" днес, словото от пророците и апостолите не е само светлина, радост и празнословие. Както дъгата, така и то съхранява противоположности - присъда и милост, закон и любов, предупреждения и обещания. Но за нарушения морален закон, благовестието няма да бъде необходимо. Неговата цел беше Бог да бъде праведен и в същото време да оправдае виновния. В Акропола на Новия завет, Римл. 3:19-26, това е посочено кристално ясно. Кървавите капки от Голгота, така да се изразим, паднаха на умилостивилището - умилостивилището над закона, като осветиха отново Божиите заповеди и осигуриха прощение за каещите се грешници.
В Писанията, Бог е открит чрез Своите изкупителни дела в историята, всички тези в Стария завет, които предвещаваха кулминационното освобождение на Кръста. За евреите, истината беше динамична и открита в действие. Тя не беше само идея, която трябваше да бъде анализирана. така че Бога на евреите говореше чрез великите дела на сътворението, потопа, изхода и отхвърлянето на Вавилон. Поради заветната връзка, Израел знаеше, че може да се довери на Бог. Той нямаше да реагира своенравно, непостоянно или несправедливо. Завета гарантираше правда, а също така и милост.
Ангела, който е изобразен в Откр. 10, от някои коментатори е наречен "ангела на завета" , поради връзката с образността от Синай. С гръмове и въпреки това с милост, Той идва и предявява господство над целия свят и представя вестта на небето. Както Израел на Синай получи своето пълномощие да бъдат Божии свещеници в света, така и сега Йоан, като представител на църквата получава подновяването на това пълномощие.
Тъй като благовестието на добрата вест, за произнесената присъдата над Христос, вместо над нас и Неговото отхвърляне на този свят, на плътта и на дявола, в своето естество то винаги е есхатологично. Голгота беше юридическия край на света. Всичко останало е само послепис и осъществяване на това, което беше направено на кръста. Затова Павел използва оправданието като главна метафора за привилегиите на добрата вест. Оправдание е присъдата на последния съд обявена предварително, която ще бъде потвърдена в последния ден за тези, които са "в Христос" чрез вяра.
Във виденията представени пред нас ние виждаме загатвания за историята на Израел и по-специално за заветните върхове на тази история по време на сътворението, потопа и Синай. Облака и гръмовете ни предупреждават, че историята на спасението е на предела на своя завършек чрез последния съд. В малката книжка ние виждаме благовестието, което ще обяви съдбата на всички хора, които чрез проповядване, са били достигнати от него.
В заключение, ние предложихме, че ангела от Откр. 10, както много често е случая с ангел в Откровението, представя вест - този път, последвана вест на небето до света, вестта на вечното благовестие, което трябва да достигне до всеки народ преди края да дойде. Видението е символично уголемяване на Мат. 24:14 и Мар. 13:10 и паралел на Откр. 14:6-12; 18:1-4. Йоан, който взима книгата и я изяжда, е представител на църквата, която трябва да свидетелства пред хората, народите, езиците и царствата на земята.
Ще подчертаем, че този пасаж, ако е взет заедно с Откр. 6:10, за когото се намеква в стих седми, обяснява цялата философия на християнската хронология. Господ се забавя само защото Словото на Неговата благодат не е прозвучало през цялото творение. Той не може да се завърне, докато конфликта, който започна с едно семейство, на едно място, не се увеличи във всяко семейство и всяка част на земята. Бог толкова обикна света, Христос умря за света и нищо по-малко, отколкото тези добри вести трябва да бъдат разпръснати до толкова хора, колкото са били обичани. Това е, което ще удовлетвори небесния календар и часовник. Това световно прогласяване, ще произведе узряването на жетвата и събирането на жетвата на светиите, които се доверяват всецяло в заслугите на Христос, и са Му верни до смърт; и жетва на непокаялите се грешници, която показва, че те са установени постоянно в заблудата, като са осъдили на смърт тези, които им предлагаха живот. В 6:10 страдащите светии бяха уверени, че когато чашата на беззаконието на света е пълна, тогава народа и пътищата на Бог ще бъдат защитени от Пришествието на Христос. Тази глобална демонстрация на плода на двете групи, добри и зли е важна за края на този велик спор. Той ще се прояви в княжествата и силите на небесните места, разнородната мъдрост на Бог и по този начин ни уверява, че през вечното управление на Твореца, греха няма да се появи за втори път.
Откр. 10:1, 2 "И видях друг силен ангел, който слизаше от небето, облечен в облак; на главата му имаше дъга, лицето му беше като слънцето, и краката му като огнени стълбове. И държеше в ръката си разгъната книжка; и като положи дясната си нога на морето, а лявата на земята."
Много тълкуватели предлагат, че това е портрет на Христос.7 Определено той притежава елементи в своето описание, които навсякъде другаде са приложими за Христос. Сравнете с Пс. 104:3 за облака, Откр.4:3 за дъгата, Откр. 1:16 за слънцето и Изх. 13:21 за огнените стълбове. Възможно е да има много нива на значение дори тук, тъй като явния паралел с Дан. 12:7 е водил много хора да видят в него намек за Гавраил, чието име означава: "силния на Господа". Farrer и Charles го идентифицират по този начин. В друг смисъл фигурата сочи към църквата в нейното последно провъзгласяване.
Това описание е било високо възхвалявано от литературни критици. Criswell цитира един, както следва:
"Моля ви да наблюдавате външността на тази величествена забележителна личност. Цялата светлина на слънцето сияе от неговото лице и всичката ярост на огъня гори в неговите крака. Вижте неговото облекло. Облака образува мантията му и завесите на небето се носят над рамената му. Дъгата оформя неговата диадема и това, което обхваща небето с великолепен кръг, е украсата на неговата глава. Вижте неговата стойка. Единият му крак е стъпил върху океана, а другия на земята. Широко разпростряната земя и водния свят служат за пиедестал на тези огромни колони. Разгледайте поведението му. Неговата ръка е издигната високо, до най-високата част на звездите. Той говори и небесната твърд отразява с мощно ударение, както по среднощ пустинята отговаря на рева на лъва. Небесната артилерия избухва при сигнала му. Гръм на седмократна гръмотевица разпространява тревогата и подготвя всемира, за да може да получи неговите заповеди. За да завърши всичко с достойнство, а също така и максимална тържественост на представеното, той се заклева в Него, Който живее завинаги и завинаги. Не е ли това великолепно? Аз не познавам човека, който изрече тези думи. Никога не съм чувал за този автор. Но бих искал да чуя този човек, когато проповядва. Това е истинско красноречие."8
Важно е да признаем от началото на нашето обяснение, че настоящата глава беше предназначена да насочи читателя към заключителните глави на Данаил. Забележете думите на KiddIe:
"Клетвата на ангела е ехо на Дан.12:7. Тя изпълнява подобна цел. Двата пасажа са отговор на въпроса: "Колко дълго?"... Отговора даден от ангела в Откровение, следва пасажа в Данаил по-отблизо, отколкото изглежда на пръв поглед. Първо трябва да отбележим Йоановото убеждение, че края ще дойде като изпълнение на пророчество: след това тайната цел на Бог ще бъде открита, както Той уверява Своите слуги пророците. Както ще видим в глава единадесета, Йоан вярва, че `святия народ`, което е църквата христова, всъщност ще бъдат `разпръснати`, както Данаил предсказа, като във всеки случай, най-верните и посветени християни ще бъдат убити. След тяхната смърт седемте тръби ще обявят края на този ред и началото на царуването на Бог в този свят."(11:15 ІІ част)9
По-рано споменахме за близката връзка между Откровение и Данаил. Откровение загатва за старозаветния Апокалипсис повече от петдесет пъти. Неговата тема е паралелна на темата на Дан. 8:14 - предсказаното реабилитиране на светостта. Вика в Откр. 6:10 идва от Дан. 8:13 и клетвата в 10:6 от Дан. 12:7. На Данаил беше казано да запечата книгата си, но настоящата, чрез начина на контраст е отворена. Пророка във Вавилон имаше да каже много относно Божието царство, Месия, Който щеше да сложи край на греха и да доведе вечна правда, но разбирането на тези неща беше запечатано до времето на Новия завет, което доведе "последните неща". Книгата спомената в 10:1,2 е отворена, отворена завинаги според гръцкия оригинал. Когато видим осъществяването на тайната, за която се говори в стих 7 и си спомним думите на Павел в Римл. 16, става ясно, че благовестието, което съществуваше в тайна в старозаветните времена, когато типа забулваше идващата слава, сега е направено явно чрез изпълнението в Христос. И това е добрата вест предсказана от пророците. (Виж стих 7, където оригиналната дума за "обяви" всъщност означава "благо вества".)
Данаил е първият, който говори за "времето на края" и той го споменава постоянно. Това време трябваше да включва време на трудност, каквато никога не е имало. След това, Антихриста, който е съживен ще извърши най-лошото, на което е способен. Според Данаил, едновременно с финалния удар на Антихриста ще дойде последната вест от небето, вест, която ще обърне много към святост, въпреки че ще включва ужасен удар на преследване от света. Виж Дан. 11:44; 12:3; 11:45 до 12:1. Всички тези неща са представени във видението и думите на Откр. 10.
Облака в 10:1 ни напомня за 1:7 и Христовата присъда, която е предсказана тук. Но дъгата е символ на завет. В гнева си, Бог си спомня за милост и тук, във въведението към тръбите, Той предлага благовестието на всички грешници, за да може те да бъдат спасени. В този заветен символ, ние виждаме изобразено обещанието за изпълнението на всичко, което вечния завет беше обещал. Докато юридически той беше изпълнен на кръста, завета все още очаква пълната си проява в прославени хора в прославен свят. В заключението на тази част, представена от ангела на завета, ние виждаме ковчега на завета. Виж 11:19. Той е придружен със земетресение, светкавици и гръмотевици и е предназначен, за да насочи мислите ни към Голгота. Там се случиха същите събития, достигащи до кулминация с раздирането на вътрешната завеса, така че ковчега на завета да бъде открит, уверявайки всички, че всяка преграда за достъп до Бог е била премахната чрез смъртта на Господа на завета.
"Слънцето" и "огънят" в стих 1 ни казват повече за славата на Бог и по този начин за славата на Неговото благовестие. Благовестието е светлина точно както Автора му. И Словото относно него е огън, прочистващ злото или поглъщащ неразкаялия се.
Малката книжка на Божествената тайна, може да бъде взета от най-слабото дете. Противоположно на книгата от 5:1, тази не изисква някой, който е съвършено праведен, мъдър и велик. Който иска, нека дойде. Йоан, който съзнава своята греховност, беше паднал в нозете на вестителя на завета в гл. 1. Сега той се доближава и взема книгата като представител на всички вярващи. Тази книга говори за слабостта на хората и силата на Бог, за човешката поквара и за добрината на Бог, за наказанието за неверие, и благословението придружаващо доверието. Тя наистина е сладка, както стихове 9 и 10 казват, по сладка от мед и медена пита, тъй като говори за простените грехове, отнетата вина, приписаната вечна правда, титла, която осигурява небесата и е гаранцията за освещаващия Дух - поръчителя и залога за идващото наследство. Важно е, да сме наясно относно естеството на тази книжка. Carpenter казва:
"... книжката не съдържа нищо от тези тайни неща, които бяха съдържание на предишната книга. Затворената, запечатана книга сочеше към скритите извори на бъдещата история, тази сочи към това, което е отворено за всички. Тази книга беше голяма и изписана, както виденията на идващата история бяха големи. Другата книга е малка и съдържа това, което всеки може да изучи. Тези съображения забраняват идеята, че книгата е сбито повторение на това, което се намираше в голямата книга, или че `това е откровение на някои от оставащите пророчества`, или на някаква `част или подразделение на пророчество`. Видението представя, че този, който идва въоръжен със свидетелите на Христовото присъствие, идва също с това непрекъснато отворено прогласяване на Божията любов и правда. Малката отворена книжка е това благовестие, което е меча на Духа, оръжието на църквата, това е Божие слово, което е достъпно до всеки и скрито само от тези, които бога на този свят е заслепил. Падналите сили могат да притежават ключа и да пуснат на свобода тъмните облаци на объркани мисли и недостойно учение; другите дворове на църквата може да бъдат покрити с облаци, но в най-високия се извисява светлина в тъмнината и Божието Слово е издигнато с нова светлина и сила над объркаността и мрака на времето. `Три книги са свързани в Апокалипсиса. първата е относно курса на този свят (глава 1);... последната е книгата на живота (гл. 20:15 и 21:27)...; между тях се появява още една книга, която е връзката между тези две, вечно отворената книга на Божиите обещания и свидетел на Божията правда и сила."10
Краката върху земята и морето са символ на това, което ясно е обяснено в стих 11. Вестта е за всички - за много люде и народи, езици и царе. Всички са добре дошли да дойдат при Бог и да дойдат сега. Спасението не отнема повече, отколкото чуването. Приемането от Бог е толкова просто, като приемането на отвореното Слово на обещание, което Той ни предлага. Трябва да е просто, тъй като е предложено на всички, млади и стари, мъдри и глупави, образовани и необразовани, черни и бели, живите и умиращите. Само това благовестие е истинско, което може да бъде обяснено за минута на този, който се понася към вечността. Виж Римл. 10:8-13 и сравни с Лука 23:42, 43.
Откр. 10:3, 4 "... извика с висок глас, като когато рикае лъв; и когато извика, седемте гръмове издадоха своите гласове. И след като седемте гръмове издадоха своите гласове, аз щях да пиша, но чух глас от небето, който каза: Запечатай това, което изговориха седемте гръмове, и недей го писа."
Най-добрия паралел на този пасаж се намира в Йоан 12:28-30, където небето беше раздрано от гръмотевици на границата на най-голямата криза във времето и вечността - издигането на Божия Син като наш Заместник, Залог и Представител. Тук гръмотевиците представят нещо подобно, че велико събитие ще последва, крайното установяване на Божието царство.
Забележете думите на Justin Smith:
"Гласа като гръм, който се чува с появяването на ангела, е като този глас от небето, който хората чуха в деня и който засвидетелства в тяхното присъствие, за характера и мисията на Него, Който стоеше пред тях. Това бяха действителни изказвания, изговорени думи в тези два случая, тогава и сега и несъмнено, както сега, така и тогава те притежават справка за мисията на Него, чиято личност и длъжност са признати по този начин, с тази разлика, че нашия Господ изтълкува изказването, а Йоан го остави в тайна. В случая споменат в евангелието, гласа от небето, който е величествен и всяващ страх символизира приближаването на близко събитие от най-важно значение - издигането от земята на Този, Който като беше издигнат, щеше да привлече всички хора при Себе Си или с други думи, завършека на земното дело на Изкупителя чрез Неговата смърт на кръста, като Спасител на света и Неговото следващо възнесение до дясната страна на Бащата. Христос беше загатнал за това предварително, казвайки: `Дойде часът да се прослави Човешкият Син.` Сега нека вземем под внимание седемте гръма във видението като подобни в своето значение. Гръмовете символизират епоха в историята на Божието царство на земята, те обявяват нови и велики промени в начина на действие на Бог по отношение на царствата и света на хората. Разгъването на апокалиптичната схима, сега е достигнала до точка, когато делата на света и на църквата в света ще приемат нов вид... Сега вече е благовестие, не закон, който трябва да бъде обявен, въпреки че това е благовестие което включва благословения за верните и присъда над света който е потънал в порочност."11
Сега на Йоан му е позволено да опише детайлите и на нас ни е припомнено, че: "Облак и мрак са около Него." "През морето бе Твоят път, и стъпките Ти през големи води, и следите Ти не се познаваха." "Наистина Ти си Бог, Който се криеш, Боже Израилев, Спасителю." Пс. 97: 2; 77:19; Ис. 45:15.
Може би повече трябва да бъде казано. Запечатването на вестта на гръмовете не е необходимо да е завинаги. Запечатването на пророчествата на Данаил трябваше да продължи до времето, когато те щяха да бъдат разбрани. Hengstenberg казва: "Не бива да мислим за абсолютна и постоянна тайна. Реално продължение може да открие това, което е запечатано тук."12 Когато Бог извиква като лъв, Той предупреждава света относно важността на Своята вест. Тези, които я отблъснат, ще бъдат погълнати от присъдата. Гръмовете внушават за тайните на бъдещето, когато Божиите предупреждения ще бъдат изпълнени. Следващите глави ще представят унищожението на змея, звяра и фалшивия пророк - противниците на Бог и Неговата църква. Тези три идеи, предупреждението за идващата криза, тайното естество на Божиите дела и неизбежната присъда над тези, които не ходят с Бог се съдържат в тайните гръмове. Само изпълнението им във времето може да покаже тяхното детайлно съдържание. Силният вик като рев на лъв е подходящ за Него, Който е Лъва от племето на Юда. Благовестието утешава измъчените, но измъчва тези, които са в удобство. Да застанете пред думите на кръста, означава да застанете пред съдебния трон на Бог. Дори е още по-тържествено, тъй като по-късното събитие не включва тежестта на избор от наша страна. Никой не оценява добрата вест за спасение, докато душата му не е потреперала пред Бога от Синай. Когато човек види височината и дълбочината на закона, че той изисква същото съвършенство от нас, както и от Адам и че ние не можем да му го дадем, тъй като той включва всеки мотив и импулс, нашето естество, а също и нашето поведение, тогава ако е здравомислещ, той ще затрепери като пред ревящ лъв. И когато самия закон го принуди да напусне закона, така че да живее за Бог, тогава той е готов за дара на съвършената правда, която беше изработена за него от безупречно чистия Син на Бог. Виж Гал. 2:16-21; 3:10-13, 24-25; Рим. 7:4.
Откр. 10:5-7 "А ангелът, когото видях да стои на морето и на земята, издигна десницата си към небето, и се закле в живеещия до вечни векове, Който е създал небето и каквото има в него, земята и каквото има по нея, и морето и каквото има в него, че не щеше да има вече бавене, но че в дните на гласа на седмия ангел, когато се приготви да затръби, тогава щеше да се изпълни тайната на Бога, както Той е благо вестил на Своите слуги, пророците."
Думата за "бавене" тук е κρσυοs, обикновено превеждана като "време", но отсъствието на члена е, което подсказва по-малко специфично значение в този стих, като бавене или продължителност. Тези термини са най-годни за контекста на този пасаж. Пророческите ери на време от Данаил и тази книга са достигнали до края си. Сега само пришествието и царството на славата ги няма. Този стих е отговор на молитвата записана в 6:10. Той кореспондира на Дан. 8:13, 14, където същото запитване е направено и отговорено от обещанието за реабилитиране на Божието царство. Той също е паралелен на Дан. 7:9-13, където курса на агония на страдащите светии е доведен до край чрез присъдата на Бог, чрез Месия. Виж Дан. 7:22, 26. Сравни също с Лука 18:1-8, където страдащата вдовица настойчиво припомня на Съдията да се намеси. Христос доведе тази история до кулминация чрез загатване за идването на Човешкия Син, много подходящо използване на Месианската титла, която изразява реабилитиране.
Този стих уверява църквата, че времето на края е близо. Последното дело на небето и земята, на Бог и Сатана, на светиите и Антихриста ще се случи всеки момент. Нападението над светия народ предсказано от Данаил, като трагична необходимост преди края ще намери своето изпълнение сега. Много ще Бъдат убити, тъй като те няма да приемат фалшивото поклонение. Виж Отк. 20:4. По този начин света напълва чашата на своето нечестие, Антихриста поляризира хората и ги разграничава от Христос.
Божията тайна е благовестието, небесния план за спасение на изгубеното творение. Виж Еф. 6:19; 1 Тим. 3:16; Рим. 16:25-26. Благовестието съществува, за да събере хора за Бог. (Деян. 15:14) Това видение и видението от 14:6 сочат към изпълнението на тази тайна. Erdman казва:
"Чрез `тайна` се има предвид нещо, което преди е било скрито, но сега е изявено. Изглежда, че тук то означава `цялата цел на Бог`, радостното разрешаване на всичките проблеми в историята, довеждането до край на Божественото обещание за крайното благословение на света, което оформи благовестието, тази добра вест, която `Бог обяви на своите слуги пророците`."13
В
стих седми ние срещаме думата "обяви". Това е най-неподходящия превод. В
"Думата преведена като `обяви` (εύηγγέλισευ) в обикновения превод означава да разпространи добрата вест и със своите производни думи е използвана за проповядване на благовестието както е в 1 Петр. 1:25; Лука 3:18, където глагола е използван по този начин и на двете места, Марко и Лука, а също и на други места, съществителното име свързано с него (εύаγγέλιου) е използвано с гръцкия глагол за да `обяви`, `разгласи` (κηρύσσω). Тук глагола е във винителен падеж за лицето. Според това Alford превежда буквално: `както Той евангелизира Своите слуги, пророците` и както той казва, причината за това е, че е невъзможно фразата да се преведе без перифразиране, без да се изгуби силата и. Той добавя: `тя изразява, че Бог ги осведоми (пророците) относно добрата вест` и той казва че се разбира, че като пророци те публикуваха добрата вест (εύаγγέλιου).14
По този начин следващите събития, тези, които са описани в следващата глава граничат с темата на седемте тръби и ще завършат Божията тайна - Неговата Божествена цел за света. Всичко това, което апостолите и пророците бяха обещали чрез тяхното проповядване на благовестието на царството е близо да бъде изпълнено.
Откр. 10:8-11 "И гласът, който чух от небето, проговори пак на мене, като рече: Иди, вземи разгънатата книга, що е в ръката на ангела, който стои на морето и на земята. Отидох, прочее, при ангела, та му рекох да ми даде книжката. И каза ми: Вземи и я изяж; и в корема ти ще бъде горчива, но в устата ти ще бъде сладка като мед. И тъй, взех книжката от ръката на ангела, та я изядох, и в устата ми беше сладка като мед; но като я изядох, коремът ми се вгорчи. Тогава ми се каза: Трябва пак да пророкуваш за много люде и народи, езици и царе."
Тук Йоан олицетворява Божията църква - двамата свидетели, които следва да бъдат описани. Както Езекил в древността, той взима Божествената вест, въпреки че накрая тя означава горчивина. Неговото пълномощие "ще притежава знаците на Тавор и Голгота."15 Следващата глава ще представи в детайли сладостта и горчивината.
Новата епоха в световната история, която ще завърши Божията тайна, призовава отново към "пророкуване". Пророкуването в християнската църква много често означава проповядването на благовестието и така е и тук, както следващата глава показва. Ramsey изразява значението на това пълномощие, както следва:
"Думата `отново` обявява, че в това време това свидетелство вече е било широко разпространено, но също така то предстоеше да бъде повторено. Дори по време на първия век църквата разнесе вестта до всички части на цивилизования свят. Апостолите и техните непосредствени помощници, бяха уловили духа на задачата, която техния Господ постави пред тях. `Идете по целия свят.` Нямаше трудности, опасности или опозиция, които да спрат техния напредък. Те напредваха в силата на техния прославен Цар и побеждаваха в Неговото име. Може би изглежда на някои, че това дело беше почти завършено. Историята за кръста беше разпространена навсякъде. Но не. Работата трябваше да продължи. Отново вестта трябва да бъде разнасяна от църквата навсякъде. Също така отново с енергията, ревността и посвещението на ранните апостолски времена. Това е дело, от което тя не биваше да взима почивка. Ако умора, противопоставяне или желание за успех се опитваха да намалят нейното усилие, тя все още трябваше да чува гласа на нейния Господ, призовавайки я `отново` и така ден след ден и век след век повтаряха нейната история на любов и призова и до народите да се преклонят пред нозете на Исус. Това е нейната велика мисия, нейната непрестанна работа, без значение колко често се повтаряше, `ти трябва да пророкуваш отново` докато тайната на Бог е завършена и последния ек на тръбата на седмия ангел обяви края на нейния труд и изпълнението на нейната слава."16
Също така си заслужава да прочетем Justin Smith върху този важен стих:
"Думата `пророкува` и `пророк` както добре е известно са използвани в Писанията с широко значение, отколкото само това на предсказване на бъдещи събития. Те също така са използвани в смисъл на `уча` и `учител` и по специално в някои от Павловите писма, а както има причина да вярваме и в новозаветните и старозаветни времена, изказвания от всякакъв вид под специалното ръководство на Духа. В последователност с това използване изглежда напълно правилно да разберем тази дума тук, като означаваща не точно или поне не изключително, предсказването на нещата, които идват, но доставянето на Божествената вест, чрез Божествен авторитет и с Божествена сила, внимание и проява. Трябва да запомним също, че чрез взимането и изяждането на малката книжка Йоан действа точно както правеха хората представени в последователните видения - изобразяващо и символизиращо повече, отколкото само заинтересовани личности. Ако думите отправени към него: "Трябва отново да пророкуваш", са разбрани в смисъл, че той трябваше да запише и останалите видения, той попада в позиция, в която изведнъж е изваден от своята позиция на символ и представител и видян в своя характер като медиум на тези откровения и в по-голям смисъл като представящ тази служба към която, самия той, като апостол принадлежеше, въпреки че сега той е показан в по-късния смисъл на своята активност, и чуващ отново вестта която за дълго време е била изгубена за човечеството."17
Същия автор обобщава същността на откритата вест, както следва:
"Водещия факт във великата промяна, която е дошла в света е, че сега благовестието е отправено към хора съблечени от прикритието, което бяха принудени да носят толкова дълго време, като обявява метод за спасение, "лесен, естествен, необременен". Повторното потвърждаване на една доктрина - тази за оправдание чрез вяра - почти е довело цели библиотеки до обикновен научен дървен материал от ерудиция, докато над всичко поставя настрана необятността на доктрината за спасение чрез "делата на тялото". Когато още веднъж хората започнат да разбират, че са спасени по благодат, чрез вяра и то не от само себе си, след като `то е дар от Бог`цялата законническа система на отпадане започва да се разпада; докато някой може да каже, че в проповядването само на тази истина, лицето на света беше променено."18
По този начин края на главата предсказва съживяването на "вечното благовестие", "вярата, която веднъж завинаги беше дадена на светиите", където е призната като такава, "от първоначално значение", че "Христос умря за нашите грехове". (1 Кор. 5:3) Космическото събитие на кръста, което е сърцето на Новия завет, трябва да бъде издигнато пред света като никога преди. Когато на Голгота е отдадена слава, като небето на вярващия, тогава много ще разберат, че да коленичат в подножието на кръста, означава достигането на най-високото място, което е възможно да бъде достигнато. Тъй като това е пророчество за времето на края, трябва да разбираме, че много скоро събитията от изминалите години ще бъдат събрани в часове, когато нещата се устремяват към техния завършек. Бог ще извърши кратка работа на земята, по всяка вероятност с ангели вършещи това, което беше привилегия за хората да направят.
Не
е странно, че в няколко столетия, когато Божието дело е било съживявано, това
пророчество е било видяно като предсказващо това съживяване. То е било приложено
за Реформацията и за Голямото пробуждане в деветнадесети век. Такива приложения
не са погрешни, но те са непълни. Това предсказание, както и други в Откровение
са апотелесматични и пълното им разцъфтяване принадлежи на последния час.
2. G. R. Beasley-Murray, Revelation, p.171.
3. Isbon T. Beckwith, Apocalypse, pp. 578-79.
"Ангелът... издигна дясната си ръка към небето и се закле чрез вечния Творец, че няма да има повече време. Трите и половина времена от Дан. 12:7 са изминали.
"То е знака на примитивното християнско благовестие, където и да го откриете. Краят е бил достигнат, началото е пред нас. Времето и изпълнено, Божието царство наближи, покайте се и проповядвайте благовестието, е вестта на нашия Господ чрез свети Марко. Това е същата вест с продължително уточнение: В дните на тръбата на седмия ангел, когато той прозвучава, Божията тайна е изпълнена, според както Той даде благовестието на Своите слуги, пророците. Всичко, което те видяха предварително, всичко, което предсказаха, всичко за което страдаха, е в момент в който ще се превърне в действителност." Revelation, p. 174.
Fairbairn казва: "Книгата е наречена малка, поради същата причина, че вярата, дори в най-великите си действия е сравнена със синапово зърно, тъй като е малко и незначително в преценката на света и в очите на сетивата, когато е сравнено с гигантските и натрапчиви сили с които трябва да се бори и огромните резултати, които трябва да постигне. То е Божието благовестие на благодат , което по отношение на тези, които го приемат като свое, се превръща в думите на тяхното свидетелство. Това е голямото оръжие на Агнето, меча, който излиза от Неговата уста, за да подчини хората на Себе Си или ги предава на унищожение, като крайно непокаяни. Когато това вярване е прието, изповядано и прието от вярната църква е избрания инструмент с който, вълната на злото в света трябва да бъде разрушена и наследниците да бъдат спасени от силата на врага." The Interpretation of Prophecy, p. 423.
"Благовестието е `мъдростта и силата на Бог за спасение`. Съответно ангела имаше в ръката си отворена малка книжка, прекрасно символизираща това благовестие. Книжката е отворена, истината не е повече затворена в образи или задържана от народите, но напълно изявена и безплатно предложена на целия свят." J. B. Ramsey, Revelation, p. 423.
Lenski
добавя: "Ние поддържаме, че цялото това видение или сцена е цяло, като
всяка част е неразделна част от цялото. Основната точка е книжката, отвореното
Слово на благовестието, което беше дадено като добрата вест на всички Божии
пророци и което казва как Бог ще изпълни Своята тайна на спасение чрез Христос,
когато времето ще достигне до края си. Това трябва да бъде известено на целия
свят." Revelation, p. 322. Виж също Farrer Revelation, p. 124. |
|
|
