Коментар върху Откровение

дванадесета глава

Откр. 12:1-2

“И голямо знамение се яви на небето-жена, облечена със слънцето, с луната под нозете й и на главата и корона от дванадесет звезди. Тя бе непразна и викаше от родилни болки, като се мъчеше да роди.”

Това е въведението на втората част на Откровение, част, която е посветена на последния конфликт на църквата. Както в първа глава, така и тук централната фигура е сияеща със светлина – слънцето, луната и звездите символизират светлината, която църквата разпръсква в света. Първата глава на първата част от книгата представи Царя и Неговото царство по забележителен начин, но сега ние виждаме царицата на царството - църквата. Други текстови, които трябва да бъдат сравнени с въведителния текст включват Пес. на пес. 6:10; Ис. 26:17; 66:7-9; Ерем. 6:4; Мих. 4:10; 2 Кор. 11:2.

Женитбата е известна заветна метафора в Стария Завет. Израел влезна в брачни отношения с Йехова на Синай и неговата невярност към завета е наречена прелюбодейство. Обърнете особено внимание на Ез. 16.

“И когато заминах край тебе и те погледнах, Ето, възрастта ти беше любовна възраст; и тъй, като прострях полата Си върху тебе та покрих голотата ти, клех ти се и стъпих в завет с тебе, казва Господ Иеова; и ти стана Моя... Но поради известността си ти си уповавала на хубостта си и си блудствувала, и към всеки, който минаваше, си изливала блудството си... Но си била като жена прелюбодейка, Която приема чужди мъже, вместо своя си... И ще те съдя, според както се съдят такива жени, които прелюбодействуват и проливат кръв; и ще нанеса върху тебе кръвно наказание с ярост и ревност... Защото така казва Господ Иеова: Аз ще постъпя с тебе, както постъпи ти, която си презряла клетвата и нарушила завета. Обаче, ще помня завета Си сключен с тебе в дните на младостта ти, и ще ти утвърдя вечен завет... А Моя завет с тебе ще утвърдя; и ще познаеш, че Аз съм Господ, за да си спомниш, и да се засрамиш, и да не отвориш вече устата си от срам, когато ти простя за всичко що си сторила, казва Господ Иеова.”¹

Не може да се надяваме да разберем Писанията, книгата на завета, (от която двете и части са наименувани) без задълбочено изследване на различните форми на Божествения завет в Словото. Едностранно създаденото законно подреждане с неговите обещания, предупреждения и печати е разширена метафора за Вечното благовестие, относно което ще четем в края на пророческата верига. Вижте нашия коментар върху Откр. 14:6 в предговора преди тази глава и коментара върху този стих в четиринадесета глава.

Жената в този пасаж представя Божия народ видян съвършен. Тя представя верните през всички векове, не само тези от новозаветните времена. Слънцето и звездите, които са символи на управление ни напомнят за картината на Христос в първа глава. Тази картина на жена или жени се среща на петнадесет места в Откровение така, че е почти толкова важна, колкото Агнето.  Féret казва:

“Вече казахме, че Христос е централната тема в Апокалипсиса. Определена скромност ни разколебава да повторим това и за църквата, но в реалност няма разлика, двете тайни са фундаментално идентични в своя Божествен произход и техните заключения. Идеята за църквата преминава през цялата книга, от писмата в самото начало, където фигурира по човешки, привлекателен начин, обзета от много местни малки и големи проблеми, до крайното и появяване в блясъка на святия Ерусалим, към когото всички видения ни приближават. Между тези два края срещаме главните символи в книгата, тези на храма, жената, двамата свидетели и др.”²

Както звяра и двамата свидетели са представители на много хора, също така е и с този прекрасен образ на жена облечена в слава. Той ни напомня за Откр. 14:5, където светиите са представени без недостатък. Също така виж Римл. 8:1; Кол. 2:10 и Еф.1:3. Поради съвършената правда на Христос – Младоженеца, неговата невеста също е видяна без петно. Дванадесетте звезди са представители на дванадесетте патриарси и дванадесетте апостоли, а короната напомня за царственост. Всичките деца на жената са царе и пророци. Виж 1:6. Самата луна е символ на църквата, тъй като отразява слънцето и свидетелства за неговата слава. Виж Пс. 89:37.

Детето, което е споменато във втори стих явно е Месия. Забележете, че пети стих прилага за Него Месианския втори псалом. Виж също Откр. 2:26-27, който също загатва за втори псалом. По-сложно обяснение за детето е предложено като представител на избраните от Израел и т.н. Каквито и истини може да се крият в такова обяснение, те всички са включени под по-ясното значение.

Откр. 12:3-4

“И яви се друго знамение на небето, и ето голям червен змей, който имаше седем глави и десет рога, и на главите му седем корони. И опашката му, като завлече третата част от небесните звезди, хвърли ги на земята; и змеят застана пред жената, която щеше да роди, за да изяде чадото й, щом роди.”

Дори най-последователните литералисти (тези, които приемат символите в Откровение буквално) изпитват сериозни затруднения с тези сцени за ужасния змей на небето. Непрекъснато трябва да си напомняме, че ние гледаме знаци на Божия телевизионен екран.

Идентичността на змея е представена в девети стих. Той не е никой друг освен злодея от Бит. 3, първия прелъстител на жената в градината. Цялата глава обяснява значението на Бит. 3:15 относно войната между змията и жената, между Сатана и църквата. Сравни с Римл. 16:20.

Седемте глави и десетте рога ще бъдат видени отново във връзка със звяра от Откр. 13 и 17. Червения цвят сочи към неговия характер на унищожител, като такъв, който пролива кръвта на мъчениците. Откр. 17:9-10 ни казва, че главите представят царства, чрез които Сатана се противопоставя на верните през вековете. Рогата сочат към световните царства в последните дни, когато Сатана ще се опита за последен път да унищожи Божиите последователи. Забележете, че когато трети стих споменава за корони, те са различни от короната на победителя (στέφανοs) и сочат към управление. Единствените други стихове, които споменават корони, са 13:1 и 19:12.

Стих четвърти е забележка за Дан. 8:10. Много важно е да разберем, че тази и следващите две глава имат същата тема, като тази на Откр. 8:10-14, които описват войната с Божия народ, със закона и истината на святото светилище, и крайния възстановителен съд. Този пасаж от Стария Завет е микрокосмос на великата борба между Христос и Сатана и нейните елементи се появяват отново в тези глави. Въпреки, че малкия рог в Дан. 8 е предимно Сатана, той също така символизира силите, чрез които работи, включващ Антиох Епифан, Рим в двете си фази и есхатологичния Антихрист. Кулминационната точка на видението в Дан. 8 е възстановяването на светилището, (въпреки че в стих 14 думата sdq не е членувана, тъй като светостта на този, на Когото се отдава поклонението е застрашена) и същата тази тема е увеличена в Откр. 14:6-20. Свалянето на звездите, както в Дан. 8, така и в Откр. 12 са предимно убиването на светиите от Сатана, но също така те включват загатване за това, което се случи в предисторическия бунт, когато много ангели бяха свалени от тяхното първоначално състояние. Виж Юда 6.

В заплашващия змей, който стои пред жената виждаме опита на езическия Рим да унищожи детето Христос при Неговото раждане, а също така и след това. Когато погледнем на четвърти стих в светлината на източника му от Данаил, виждаме възхитително въведение към следващата картина на победата на Христос, която оправда Бог и смълча обвинителя пред целия всемир. (Подобно на това, увеличаването на Дан. 8:14 и Дан. 9:24 също описва побеждаващото царство на Месия.)

Откр. 12:5

“И тя роди мъжко дете, което има да управлява всичките народи с желязна тояга; и нейното чадо бе грабнато и занесено при Бога, дори при Неговия престол.”

Тук виждаме събитието на Голгота и докато кръста не е споменат, той е загатнат. Месия беше роден, за да умре и неговото възнесение свидетелства за оправданието на човешката раса чрез напълно достатъчното изкупление.

Откр. 12:6

“И жената побягна в пустинята, гдето имаше място, приготвено от Бога, за да я хранят там хиляда двеста и шестдесет дни.”

Факта, че жената трябваше да бяга е доказателство, че няма да бъде лесно да се попречи на Сатана. Борбата ще продължи и той се надява, че неговата плячка няма да му бъде отнета втори път. Думата “пустиня” (΄έρημοs) често е свързана с преследване. Едното от имената на Антихриста е “мерзостта на запустението”, т.е. идолопоклонника, който запустява. Пустинята тук означава мястото на изпитанието и със сигурност загатва за опитността по време на изхода от Египет, който осигурява няколко от символите, които са използвани тук. Преследването на жената от змея е забележка за фараона, който преследваше израилтяните, четиридесет и двата месеца ни напомнят за четиридесет и двете места на спиране между Египет и Ханаан. Поглъщането на водите сочи към сухия път през Червеното море, който по-късно погълна преследващите ги египтяни. Виж Изх. 15:4-5. Дори забележката за орловите крила в стих 14 е припомняне за Изх. 19:4. В Откр. 12:6 сме уверени, че Бог винаги осигурява Своя народ точно така, както в странстванията им в пустинята хляба и водата бяха осигурени за Израел. Докато Израел се страхуваше много пъти и често мърмореше, никога техните оплаквания не бяха оправдани. Отговора на техните нужди беше винаги пред тях, толкова близко, колкото облака и огнения стълб.

Забележката за 1260^те дни трябва да ни напомня, че има друга илюстрация за периода на преследване на двамата свидетели споменати в Откр. 11 и това потвърждава нашето заключение от гръцкия оригинал, че пустинята символизира преследване. По този начин християнина е предупреден, че той не може да се надява да влезне в царството без съпротива. Поради нашата поквара, само изпити и изпитания могат да ни държат близо до Бог. Ако имахме повече вяра, Бог щеше да се отнася с нас по нежно.

Тази глава отразява историята с подтисничеството на Израел, за което се говори в Дан. 7, 8 и 11. Затова KiddIe казва: “Седмата и осма глави от Данаил трябва да бъдат четени като коментар на змея в Откровение, а също така и на звяра в глава 13.”³

Откр. 12:7-9

“И стана война на небесата: Излязоха Михаил и неговите ангели да воюват против змея; и змеят воюва заедно със своите ангели; обаче, те не надвиха, нито се намери вече място за тях на небето. И свален биде големият змей, оная старовременна змия, която се нарича дявол и Сатана, който мами цялата вселена; свален биде на земята, свалени бидоха и ангелите му заедно с него.”

Alford определено е прав, когато казва, че: “това сваляне на Сатана, от поста на обвинител в небето, очевидно е свързано с великото дело на изкупление.”⁴ До кръста, Сатана можеше да обвинява Бог, че прощава греховете несправедливо. Но с Голгота, дойде и доказателството, че Бог е справедлив, а също така и оправдател на тези, които вярват. Римл. 3:25-26 казва, че чрез Христовото изкупление Бог показваше: “правдата Си в прощаване на греховете извършени по-напред, когато Бог дълго търпеше - за да покаже, казвам правдата Си в настоящето време, та да се познае, че Той е праведен и че оправдава този, който вярва в Исус.” Стих 11 представя победата над Сатана от светиите и никога не бива да бъде отделян от символичната битка в стихове 7-9. В Дан. 10 е показано ясно, че когато светиите воюват срещу силите на тъмнината, ангелите също участват в тази война. Също така е и тук. Докато може би има загатване, за предисторическия конфликт в небето, този пасаж главно е приложен за свалянето на Сатана от Христовия кръст. Виж Лука 10:18 и Йоан 12:31.

Михаил е име за Христос, използвано тук поради началото си в Данаил, а също така и като удобство, виждайки, че Христос беше на кръста, така че едва ли ще бъде представен в небето по същото време. Относно значението на името Михаил, сравнете следващите пасажи. Дан. 12:1-2; Йоан 5:28-29; 1 Сол. 4:16; Юда 9.⁵

Думите на Torrance поставят на място практичното приложение на този грандиозен пасаж и този в стихове 10-12:

“С въплъщението завършващо себе си на кръста, решителната битка е била спечелена в Божието царство. Духовното зло е било напълно поразено и детронирано. Тези, които залагат своята вяра на завършеното дело на Разпнатия, могат да се изсмеят на дявола и неговите обвинения; те могат да се изсмеят на света и неговите трудности.⁶

... Божият закон е използван, за да може чрез чувството за вина да доведе света до отчаяние. Това е начина, по който дявола работи с нас, тъй като дявола всъщност се промъква в нашата съвест, като я инжектира с отровата в своята опашка. Тук ние виждаме скакалците от бездънната пропаст и огнените ездачи отново. Също тук виждаме огъня от небето. Наистина, точно в средата на нашата съвест, когато е сравнена с Божието Слово ние виждаме цялата война между Бог и злото и когато съвестта е подпалена и примесена с Божиите присъди тогава чуваме фините обвиняващи гласове на дявола. Целта на дявола е да ни измами чрез нашата собствена съвест и да ни накара да изпаднем в ужас пред него чрез своите обвинения.

В този момент много хора са измъчвани чрез този яростен огън между Бог и дявола. От една страна е Божието Слово говорещо на човека, от друга измамническия език и обвинителен глас на Сатана. Но, вслушайте се в думите на тази глава. Този змей е свален от небето, той е извън духовните свери и само, поради това че той е свален от там, той създава тази врява на земята.^"7 

Също така по отношение на този портрет на Сатана и неговото изгонване от небето KiddIe казва: “... тези действия са достигнали до самото небе, където той е обвинителя, `съветника на обвинението` в небесния Assize.”⁸

“В Захария той е характерен тип на обикновен, злонамерен доносник, а ангела на Вечния адвокат на защитата. Двамата се борят юридически за душата на великия свещеник Исус. Тук виждаме странни идеи за Божественото правосъдие! Обаче Йоан се опитва да ги смекчи. Противника все още е представен в Божественото присъствие, обвиняващ хората непрекъснато пред нашия Бог. Но, ударението е променено. Неговото присъствие сега може да бъде взето като потвърждение, че един всезнаещ Съдия познаваше справедливостта на обвинителния акт на човешката раса и дори и на най-деликатните души. Докато все още имаше място... в небето за обвинителя и неговите ангели, човечеството беше все още слабо, в плен на греха, неизкупено. Въпреки че самата идея, разбира се, е незадоволителна, присъствието на Сатана в небето е ясно, обективно изложение на човешката недостатъчност да общува с небесните същества. Това явно е ръководната идея за Йоан. Той споменава действията на обвинителя в небето, само за да покаже решителната битка, която Христос извоюва за човечеството.”⁹

Откр. 12:10-12

И чух силен глас на небесата, който казваше: Сега дойде спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Христос; защото се свали клеветникът на нашите братя, който ги клевети денем и нощем пред нашия Бог. А те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелствуване; защото не обичаха живота си до толкоз, щото да бягат от смърт. Затова, веселете се, небеса и вие, които живеете в тях. Но горко на вас, земя и море, защото дяволът слезе у вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време.”

Това са централните стихове на книгата Откровение. Съвсем приложимо те провъзгласяват добрата вест, че Христос победи и че най-слабия вярващ, сега е победител. Нека имаме предвид, че основното значение на този термин, не е нравствено постижение, но юридическа невинност, когато сме обвинени от Сатана поради нашите грехове.  Вече не сме под закон като средство за спасение. Наистина Бог предвиди този метод за съвършени същества, като Адам и Ева преди грехопадението. Новия завет се противопоставя на закона като метод, въпреки че винаги го издига като стандарт. Ние може да поставим закона в нашите умове, за да ни ръководи, но не бива да му позволяваме да доминира нашата съвест. Това е мястото, където кръста трябва да царува, като ни дава мир и импулс да изпълняваме закона, без страх от неуспех. “Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат.” Римл. 6:14

Farrer казва:

“Свети Йоан е щастлив да използва двустранното разбиране на думата “победа”. Тя е използвана в битки и в съдебната практика. В Римл. 8:31-39 съществува същата игра с тази дума. След парадоксалното описание на делото, което ни оправдава в небесния съд, където вече няма Сатана, който да ни обвинява, апостола продължава: “Сега ние сме повече от победители, чрез Него, Който ни възлюби.” След това той продължава и описва завоеванието чрез термини на победа над вражески обстоятелства и духове.¹⁰

Със своята ключова дума “свобода” цялата книга към Галатяните, е коментар върху тази мисъл в този поетичен пасаж. Виж 2:15-21; 3:10-13; 5:1-4.

Прекрасното славословие е достойно да размишляваме често върху него. За да бъдем уверени, че Божието царство е дошло, че вярващите имат вечен живот, че в оправданието имаме решението на последния съд, че Сатана е победен враг, че само неверието, или света, или плътта могат да му дадат сила над нас – какви великолепни теми за размисъл! Ние побеждаваме врага, като присвояваме Христовата кръв, Неговите заслуги и обещания. Когато заявяваме истината за тези неща, свидетелствайки за Исус, ада и неговите подчинени бягат от нас. Божия закон изисква от нас да обичаме Христос повече от самия живот. В противен случай не може да бъдем негови ученици Лукa 14:26-27. Но ние не можем да обичаме Христос, докато не видим, че Той ни обича. Само размисъл върху кръста и неговото значение може да пресуши извора на бездната и да предизвика извора на любов затъмняващ всеки страх от смъртта и унищожаващ прекомерния егоизъм.

Малкото време, споменато в Откр. 12 има определено значение за времето на последната велика борба. Само забавянето на църквата в изпълнението на последната велика задача е забавило последната атака на Сатана, което ще ускори намесата на небето чрез Второто пришествие.

Откр. 12:13-16

“И като видя змеят, че биде свален на земята, той почна да преследва жената, която бе родила мъжкото дете. И дадоха се на жената двете крила на голям орел, за да отлети на мястото си в пустинята, там, където я хранят за време и времена и половин време, скрита от лицето на змея. И змеят изпусна след жената из устата си вода като река, за да направи да я завлече реката. Но земята помогна на жената, защото земята отвори устата си та погълна реката, която змеят беше изпуснал из устата си.”

Сега темата на стих шести е подновена. “Време, времена и половин време” е взето от Дан. 7:25 и означава същото както 1260 дни, които бяха споменати в стих шести и са символизирани от 42 месеца в Откр. 11:2.  

Водата е друг символ на преследване. Виж Ис. 8:6,7; Дан. 9:26; 11:22,44; Откр. 16:12. Този символ достига пълната си интензификация в забележката за водите на Ефрат в Откр. 16, където последната яростна атака на бунтовниците срещу светиите е представена. Сравни с Откр.  17:15. Както Червеното море погълна преследващите Израел, също така преследващите води на атакуващите множества ще бъдат пресушени в навечерието на Христовото пришествие.

Откр. 12:17

“Тогава змеят се разяри против жената, та отиде да воюва против останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Исус; и змеят застана на морския пясък.”

Използването на λοιπόs (остатък) може би подсказва, че във времето на последния конфликт църквата ще се състои повече от изпълняващи, отколкото изповядващи. Виж използването на термина “остатък” в Стария завет. Вярната “последна част” от Израел във всеки век е била малка. Само остатък от народа е този, който изпълнява Божиите заповеди и свидетелството за Исус. Няма причина за промяната на последната фраза, както RSV го прави. В цялата тази книга основното значение на термина “свидетелството за Исус” е “вестта, която идва от Исус” и често чрез тези, които притежават Духа на пророчеството. Вижте нашата дискусия относно Откр. 19:10. Основното и значение е добрата вест, за която свидетелстваха пророците и апостолите. Сравнете с “вярата на Исус” в Откр. 14:12.

Тази последва война ще бъде разширена в следващите глави и по-специално в тринадесета. Това е войната в Армагедон, последния конфликт между доброто и злото. Полето на битката са Божиите заповеди и благовестието, което Исус предаде лично чрез Своите пророци. Закона и благовестието никога не трябва да бъдат разделяни, въпреки че трябва да бъдат запазени отделни. Остатъкът е характеризиран чрез неговото отношение към двете. Виж също 14:6, 12.  Трябва да забележим, че църквата на остатъка е обект на бъдещето, който ще бъде развит от крайното всемирно прогласяване на благовестието. Всички верни души, във всяка общност са потенциални членове на тази група, която ще почувства бурята на смъртните гърчове на змея. Този стих е предупреждение и предизвикателство, а не извинение за неоснователни хвалби от която и да е определена група от християните. Виж 1 Кор. 2:2 и Гал. 6:14.

Забележки

1. Eze. 16:8, 15, 32, 38, 59-60, 62-63.

2. H. M. F6ret, Apocalypse, p. 137.

3. M. KiddIe, Revelation, p. 226.

4. H. Alford, "Revelation," p. 1038.

5. See W. Milligan, Revelation, p. 205, and E. Hengstenberg, ad loco

6. T. F. Torrance, The Apocalypse Today (от тук нататък Apocalypse), p.64.

7. Пак там pp. 96-7.

8. M. KiddIe, Revelation, p. 231.

9. Пак там pp. 231-32.

10. A. Farrer, Revelation, p. 146.