Коментар върху тринадесета глава

 

Откр. 13:1-2

“И видях звяр, който излизаше от морето, и имаше десет рога и седем глави; и на роговете му десет корони, и на главите му богохулни имена. И звярът, който видях приличаше на леопард, и краката му бяха като крака на мечка, устата му като уста на лъв; и змеят даде нему силата си, престола си и голяма власт.”

 

Това е главата на Антихриста в Писанията, въпреки че Дан. 7-9, 11 и 2 Сол. 2 и съперничат. За Йоан тази част на книгата съдържа същността на неговата вест до църквите, на които той беше пастор. Всички предшестващи глави са подготовка за тази сцена. Тук виждаме последната криза, която ще реши съдбата на света. Въпреки че е била изпълнена в миниатюра, чрез повтарящи се религиозни преследвания, заключителното приложение отговаря само на последните дни.

 

Не бива да мислим, че в дните на Йоан преследването от страна на Рим беше всесветско. Много често обхвата на ранните преследвания на християните е бил преувеличаван. Доказателството в тази книга е, че преследването наистина е надхвърлило границите на това, за което се говори в 1 Петр. 4:17, където съда над Божия дом е видян само като начало на преследването. За Петър гонението беше главно словесно, но Апокалипсиса живее в атмосфера на мъченичество, мъченичество, което в началото беше незначително (Антипас), но заплахата от него надвисна над вярващите навсякъде. Хората очакваха, че дните на Нерон ще бъдат преживяни отново навсякъде в империята. Bishop Robinson обобщава доказателствата:

 

“Едно нещо, в което може да бъдем сигурни е, че Апокалипсиса, освен ако е бил плод на изкривено или болно въображение, е бил написан всред опитността на християнското страдание, предизвикано от императорската власт, представена от “звяра” на Вавилон.  Че яростното преследване вече е било действителност и е предизвиквало викове за отмъщение е неизбежния извод от такива текстове като 6:9 ІІч.; 16:6; 17:6; 18:20,24; 19:2; и 20:4. Тези текстове приемат за дадено, че кръвта на апостоли, пророци и безбройни християни, включително някои, `които са били обезглавени зарази Божието Слово и свидетелството за Исус` е покрила улиците на столицата. Това естествено не е езика на действителен репортаж, но ако нещо, което е толкова травматично, все още не се е случило в Рим, който психологически беше все още жив, възстановителната реакция, описваща кървава баня в световна пропорция (14:20) със сигурност заслужава доверие.”¹

 

Обаче в известни форми изискването за божествена почит и издигането на статуя на императора в храмовете в провинцията се простира назад до времето на Август. В 40 год. Калигула заплашваше, че ще издигне своята статуя в храма в Ерусалим – богохулство, което беше предотвратено само от неговата навременна смърт. Според Tacitus, в 55 год. статуя на Нерон, която имаше същите размери като тази на Марс отмъстителя беше издигната в Рим, в същото капище и `по този начин`, според думите на Reicke `в Рим беше представен култа към императора`. Наистина е вярно, че Domitian заповяда да бъде наричан `наш господ и наш бог`(dominus ac deus noster). `Но` както Bruce ни напомня, `няма доклад, че това предизвика сблъсък между него и християните.`”²

 

Въпреки това, “за пророка крайната битка със `звяра` е в основата на всичко останало.”³

 

Така че, разглеждайки звяра, който е скициран в тези стихове, по никакъв начин не бива да отричаме непосредственото приложение, въпреки че крайното изпълнение беше в бъдещето. (Виж Откр. 17:9-14). За читателите на Йоан беше сигурно, че Рим беше този, когото той описваше, със същата сигурност, с която неговите читатели в 15 и 16 век видяха Рим в тяхното време. Не трябва да забравяме, че християните в първи век със сигурност живееха в есхатологично време. В своята дискусия относно проповедта на Елеонския хълм Berkouwer казва:

 

“Апокалиптичната перспектива винаги е от настояща важност. Тя представя своята вест на утеха и предупреждение чрез теми, повтарящи се скици и реалности, които са открити сега и ще бъдат открити след кратко време. Така че не може да пренебрегваме това тълкуване, като прехвърлим приложението му за неизвестна бъдеща дата.”⁴

 

Това мнение съвпада точно с широката гама от новозаветни пасажи, потвърждаващи, че този ден е последния час и Съдията е пред вратата, нощта е отминала и деня е пред нас. Вярващите знаеха, че времето е кратко (1 Кор. 7:29, 31) и края на света наближаваше (1 Кор. 10:13). Сам Христос беше дошъл да сложи край на греха в: “края на вековете” (Евр. 9:26).

 

Но какво е приложението на такива стихове като тези в Откр. 13, ако предишните им приложения са били фалшиви? Отговорът е, че предишните приложения не бяха фалшиви, а непълни. Гениалността на апокалиптичните символи е тяхната способност да бъдат прилагани за последователни кризи. Естеството на Бог и човека не се променя с времето и както Божествените дела всред хората и сатанинската им опозиция, притежават същите знаци през вековете. Нека напомним на читателите мъдрите думи на Ramsey:

 

“След като символите на тази книга са картини на скръбта и триумфа на църквата и на отхвърлянето на силата на света, от тяхното естество като символи и от естеството на човека и Бог, които непрекъснато осигуряват повторението на същите знаци, съдби, и освобождения произлизат почти безкрайните вариации на приложения, на които те са способни, ако са разглеждани за определени събития. Съобразно с това, учени коментатори, които са добре познати в историята на църквата, за открили специфични приложения на тези символи, според това как ума на всеки е бил специално впечатлен, някой от едно, друг от друго събитие в историята или чрез специални и вълнуващи събития в тяхното собствено време...”⁵

 

В тази глава, Йоановата картина на Антихриста, включва двата звяра. Те са допълващи се и тяхната картина съвпада с кризата в Йоановите дни, следващите времена и последното време. В Йоановата перспектива Рим е централен и ние имаме предвид Рим в неговите две фази – езически и средновековен. С това не отправяме обвинение към хора, които живеят днес, повече, отколкото към настоящите обитатели на столицата на Италия. Ние не говорим за “Римското” човешко естество, но говорим за самото човешко естество, което включва “Римското”. Повтаряме, настояването, че тази глава наистина предсказва зверствата на ранните и средните векове, не е предназначено като атака срещу хора в нашето време, въпреки че осъждане на нехристиянски принципи във всяко време и място, чрез всяка група е несъмнено посочено. Специално протестантите трябва да запомнят, че истинското православие е православие на любов, плод на духа, не обикновено вероучение, тъй като дяволите също вярват и треперят.

 

Колко невъзможно е да повярваме, че Бог разреши трагедии от голям мащаб да връхлетят църквата Му, без да ги предупреди! Със същата сигурност, с която старозаветните светии бяха предупредени предварително, преди всяка голяма криза, както потопа, вавилонския плен, преследването от Антиох Епифан и др., също и новозаветната църква не беше оставена без утехата, която идва от познанието, че Бог е видял предварително и е осигурил. Но със сигурност ние използваме погрешно Неговото откровение, ако го използваме като извинение за атака на който и да е от нашите съседи.

 

Символа на “звяра” се среща особено в Данаил, въпреки че трябва да запомним, че може би тук се загатва и за вярването на юдеите, че на петия ден Бог създаде  

Leviathan и Behmoth – единия да живее в морето, а другия на земята. Виж 1 Енох 9:7 ІІ ч.³⁷.; 2 Ездра 6:49ІІ ч.³⁸ 2 Bar. 29:4³⁹; Baba B. 74a⁴⁰. Змея с многото глави е познат и от други места в Стария завет освен Данаил. Виж Ис. 27:1; Пс. 74:14; 104:26; Йов 41.⁶

 

Звярът е описан като излизащ от морето, както четирите звяра в Данаил. Не бива да разделяме тези символи от бездънната пропаст в 11:8 и от глави 17, 19 и 20. Àβυσσοs е думата, която е използвана в Септуагинтата за предисторическия океан и за морето. В Откровение се вижда ясно, че бездънната пропаст е обиталището на Аполион, разрушителя. Тя е мястото на демоните и смъртта и от тук идва езиковата връзка между Аполион и мерзостта на запустението, човека на греха и сина на погибелта.⁷

 

Седемте глави и десетте корони са повторение на описанието на Сатана в предишната глава. Тъй като Сатана обхваща вековете, в настоящия звяр трябва да видим такъв, който обхваща всички времена. Така че ако го ограничим само до Рим и рогата му до римските императори означава да сгрешим. Откр. 17:9 е нашия пътеводител, казвайки, че звяра е един, който обхваща всичките времена, като изявява себе си чрез всичките потиснически царства на земята. Да приемем седемте хълма от 17:9 буквално, а звяра символично е твърде нелогично. За тези възвишения или планини (което е по-добър превод) се казва, че са представители на седем царства (сравни с Дан 7:17, 23) така, че действителния град Рим не е целта на забележката, въпреки че загатване за него е представено тук. Звярът е потисническата сила в света през всичките векове и Йоан го вижда във времето на шестата или Римската глава. Ние все още живеем в тази ера, тъй като седмата глава с обединените си десет царства не е дошла още.

 

Hengstenberg правилно посочва невъзможността да не видим забележката за потисническия политически гигант в неговото време:

 

“Откровението беше писано във време на кърваво преследване на християните от страна на езичниците. Неговата цел е съвсем практична, то е предназначено да успокои и стимулира слабостта и отчаяните умове на вярващите... основно обектите на проповед очевидно са тази преследваща сила, под чието подтисничество църквата въздишаше през времето, което е представено, а също така и други сили в близкото и по-далечно минало са имали същата основа като тази. Тълкуване, чиито резултат е откриването само на обща представа на преследването от страна на езичниците, от което не можем да научим нищо относно съдбата на езическия Рим... че всичките детайли са относно неприятелска сила, за която все още нямаше подозрение и която по същество трябваше да бъде от различен характер от тази, която заплашваше църквата в този момент – такова тълкуване непременно трябва да е фалшиво. В цялата пророческа литература не може да намерим нищо аналогично на това. Навсякъде срещаме изява на загрижеността на пророците за необходимостта в настоящето време.”⁸

 

Голяма грешка е да ограничим символа само за Рим от ранните векове на нашата ера.   

Williams казва:

 

“Както християнството не е национално или местно, но световно и духовно, както в истинския Израел на Бог няма юдеин или грък, римлянин или варварин, също така неговия голям враг или противопоставяща се сила не е отбелязана с национални или местни отличителни черти. Той притежава бързината, той притежава петнистата кожа, разнообразието на мнения и вероучения, той притежава лукавите и змийски подходи на гръцкия леопард. Също така той притежава грубата и неизбежна власт на персийската мечка. Той притежава гръмогласното и гордо държание на вавилонския лъв, а също така и десетте рога или обширното господство на императорския Рим. Тази мистериозна безбожност е облечена и притежава всяка една от тези черти в цялостния си характер, но тя преминава от тези старовремни езически власти в нова форма от седем глави, които са между “всички езици, народи и хора” и носи името на християните.”⁹

 

Също така трябва да кажем, че свръхестествените елементи на тази картина и сцената на световно ниво сочат крайното изпълнение, което се издига над всички останали изпълнения.

 

Богохулните имена на главите е претенцията за божественост. Идолопоклонството е това, срещу което Йоан предупреждава. Християните не трябва да позволяват друга власт да замени тази на Бог или те ще бъдат виновни в идолопоклонство. Чрез своята образност Откр. 13 сочи не само към Дан. 7, но и към Дан. 3 със своя разказ за древния вавилонски образ и смъртната присъда, която беше свързана с него. Поклонение на звяра е равносилно на поклонение на творението и не е нищо друго освен идолопоклонство, независимо по какъв начин е извършвано.

 

Описанието във втори стих е съставено от Дан. 7. В изказването, че змея даде на звяра силата си и властта си, а също така и господство, виждаме пародия на същите привилегии, които са дадени на Христос от Бог. По този начин ние сме предупредени, че силата, която виждаме пред нас е фалшификат на Христос.

 

Този фактор на пародия доминира в тази глава.¹⁰ Змея, звяра и фалшивия пророк съставляват фалшивото Триединство. Чрез заповеди, които фалшифицират Божия закон, налагат фалшиво поклонение, с фалшиви знаци, с фалшив белег и фалшиво число. Той извършва велики дела в продължение на 1260 дни и както Него е наранен до смърт, но след това е възкресен. Знака на Антихриста е неговото усилие да повтори великите дела на Христос. Докато сърцето на истинската религия е празнуването на Божиите единствени по рода си и неповторими дела на изкупление, всичката фалшива религия се опитва да копира Божествените постижения. Господнята вечеря и литургията показват ясно тази разлика.

 

Подобно на това, когато чувството за благовестието е изгубено, хората омаловажават истината за оправданието и издигат освещението, като че ли първите плодове на Духа в ограниченото човешко същество, могат някога да се доближат до безкрайните заслуги на Христовата придадена правда. Пазенето на дистанция между делото на Твореца от това на творението е главното нещо за истинската религия. Фалшивата религия смесва това, което трябва да бъде пазено отделно и Откр. 13 ни предупреждава срещу такова фино смесване в крайните дела на Сатана. 

 

Цялата тази глава е призив към тенденцията в църквата да изоставя благовестието и да го заменя с човешки дела. Това е определено уместно, когато си спомним, че във втори век благовестието, което Павел проповядваше не беше разбираемо за бащите на църквата и то не се появи отново чак до Реформацията. От това предупреждение трябва да направим заключението, че есенцията на крайния конфликт ще бъде заместването на заслугите на творението, за тези на единствения Спасител. Човек, творението, правещ себе си Бог, е греха на идолопоклонство и това е греха, срещу който тази глава протестира. Не е за учудване, че следващата глава, когато представя последното предупреждение от небето срещу фалшивата религия, прави това в контекста на “вечното благовестие” и историята за сътворението (Откр. 14:6, 7) Ние очакваме, че Божия печат в контраст с белега на звяра ще отразява тези ключови мотиви.

 

Откр. 13:3-4

“И видях една от главите му, като че ли смъртно ранена; но смъртоносната му рана оздравя; и цялата земя учудена отиде след звяра и поклониха се на змея, по причина че даде властта си на звяра;  поклониха се и на звяра, казвайки: Кой е като тоя звяр? и кой може да воюва против него?”

 

Тук виждаме продължение на пародията. Звяра, както Спасителя е смъртоносно ранен, но се възстановява и това кара хората да го обожават. Относно този пасаж Milligan казва:

 

“...не съществуват последователни форми на управление в Рим, а също така последователност при императорите, която да задоволи в последователност текста който казва, че първо е бил убит и след това е бил възвърнат отново към живот на по-голяма енергия и  по-оживени действия. Без мисълта за смърт и възкресение е невъзможно да изпълним изискванията на проблема.”¹¹

 

Във вика: “Кой е като този звяр...?” виждаме ехо на Изх. 15:1. Доказателството за божествеността на звяра е намерено в силата на неговото възкресение. От век на век, когато едно сатанинско царство е унищожено, друго се издига във възкресение. Египет беше наследен от Асирия, Асирия от Вавилон, Вавилон от Мидо-Персия, Мидо-Персия от Гърция, Гърция от езическия Рим, езическия Рим от средновековния Рим и много скоро седмата глава ще дойде на власт, съдържаща царствата на целия свят в опозиция на Христос и църквата Му. Но ние грешим, ако не почувстваме, че значението на тази фигура е много по-лично, отколкото може да предполагаме първоначално. Всеки човек притежава “звяра” на бунта в себе си. Бездънната пропаст е човешкото сърце в цялата му поквара. Дори християните, които са възкресени с Христос, ще открият, че е необходимо непрекъснато да “считат” старото естество и стария живот за мъртви или със сигурност, то ще възкръсне отново. Силата на плътта е победена само тогава, когато разберем колко силна е плътта. Независимо от възстановяването, старото естество остава. Юридически то е мъртво и никой човек не е повече жив, освен ако има връзка на живот с Христос чрез вяра. Само този, който е отчаян от своята добрина и се доверява нацяло на правдата на Христос е запазен от себе си. Благовестието само на правдата чрез вяра, може да задържи старото естество в бездънната пропаст. Когато Лутер каза, че най-много се страхува от папа Аз, той изпрати приложимо предупреждение за всички вярващи. Всяка религия, която се хвали с външни постижения и забравя, че истинското християнство е връзката на душата с Бог и че цялата зависимост за всичко е в Него, е религията на Антихриста. Тази религия е завладяла дори и най-изявените евангелски общества. Както за църквите, така и за личностите е важно да запомнят, че “веднъж спасен, завинаги спасен” е толкова еретичество, колкото “йо-йо” религията на отпадането и връщането в благодатта. Само този, който издържи до край, ще бъде спасен.¹² Затова са често срещаните призиви “не забравяй” не само в закона, но също така и в евангелията. Лука 22:19; 1 Кор. 15:2; Евр. 2:1.

 

Откр. 13:5-8

“И даде му се да говори и с устата си горделиво и богохулно; даде му се още власт да действува четиридесет и два месеца. И отвори устата си да изрече хули против Бога, да хули името Му и скинята Му, па и ония, които живеят на небесата. И позволи му се да воюва против светиите и да ги победи; и даде му се власт над всяко племе и люде, език и народ. И ще му се поклонят всички, които живеят на земята, всеки, чието име не е било записано от създанието на света в книгата на живота на закланото Агне.”

 

Тези стихове са паралелни на преследването в Откр. 11. Двамата свидетели тук са наречени”тези, които живеят на небесата”. Всички християни, чрез силата на Христовите заслуги, са граждани на небето. Виж Фил. 3:20; Еф. 2:6. Забележката за победа е друга пародия за Агнето, което победи и извоюва правото да управлява. Виж 5:5. В Дан. 7:25 и 8:10-14 виждаме главния старозаветен източник за този пасаж.  A. Y. Collins казва:

 

“Ако сравним Дан. 8:10-14 с Откр. 13:5ІІ ч.-6 ние срещаме няколко общи елементи. Пасажа в Данаил включва атака към небесните същества (ст.10), бунт срещу Бог (ст.11), намеса в поклонението в храма (ст.11) и указание колко дълго това нещо ще продължава (ст.14). Пасажа в Откровение говори за богохулство срещу тези, които живеят в небето (ст.6), богохулство срещу обиталището на Бог (tēn skēnēn autou, ст. 6), и указание колко дълго звяра ще упражнява властта си (ст.5ІІ част.).

 

Така че изглежда, че Откр. 13:5ІІч.-6 споменава и омекотява митичните пасажи от Дан. 8.”¹³

 

“Откр. 13:5 ... явно споменава Дан.7:8 и/или 20...  Следващото изказване обаче,(Откр. 13:5ІІч.-6) не изглежда да загатва за нищо в Дан. 7, но може да бъде обяснен като перифразирано обобщение на Дан. 8:10-14; сравни с 8:25.”¹⁴

 

Приложението на тези пасажи от Откровение за отпадане на папството беше, което помогна на реформаторите да започнат Протестантството. Когато четем H. Grattan или обрисуването от Guinness белега на Антихриста от Дан 7, изпитваме трудност да не признаем убедителността му и това е случай, който поддържаше милиони дори в мъченичеството в продължение на векове. Ние цитираме от заключението на Guinness върху Дан. 7:

 

“Нека запитам, може ли някой да предложи друга сила, в която всички тези знаци или повечето от тях се срещат? Те са осем на брой и определени по характер. Пророчеството поставя пръста си на мястото, където ще намерим великия враг – РИМ; той е там в определеното време в курса на историята, в който очакваме да го видим да се издига; разделянето на римската територия на отделни царства; то уточнява естеството на тази сила – политическо-религиозна; нейния характер – богохулствена себе-взискателност, беззаконна и преследваща; то определя нейната продължителност – 1260 години; и определя нейната съдба – нейното господство постепенно ще бъде намалено и накрая отнето, след което ненадейно ще бъде унищожена завинаги, поради своята богохулна арогантност, чрез появяването в слава на Човешкия Син, представящ Божието царство на земята.

 

Доказателството, че силата, която се има предвид тук е папството е нарастваща. Ако тя отговаряше само на едно от тези показания, щеше да има малка вероятност то да е истина; ако отговаряше на няколко, вероятността щеше да бъде голяма; ако отговаряше на повечето, вероятността щеше да бъде поразителна; ако отговаря на всички, тогава доказателството, че това е силата, която се има предвид, става непреодолимо за искрените умове. Не съществува отделен параграф в пророчеството, което не може да бъде доказано, че съвпада точно с папския Рим, освен последното, което все още не е изпълнено.

 

Рим, който в езическата си форма оскверни и разруши Божия храм в Ерусалим, в дните на папството оскверни и разруши прототипа, духовния храм на Бог – християнската църква.  Не си ли заслужаваше, Бог да предупреди църквата предварително за идването на тази ужасна антихристиянска сила и да я утеши във всичките и страдания, които тя щеше да понесе от деспотизма чрез познаване на проблема на голямата и ужасна драма? Не е ли вярно, че римската сила, езическа и папска, като върховна, ще заема висше място в страниците на Писанията точно както е направила в страниците на историята? Осемнадесетте християнски века лежат отворени пред очите на всезнаещия Бог и няма друга фигура която да е била толкова забележителна в своята дълга история, както тази на великия Антихрист. Перото на вдъхновението го описва с няколко, ясни, майсторски щрихи и портрета е съвършен.”¹⁵

 

Независимо дали сме съгласни или не с всичко, което Guinness казва, а настоящия автор не е съгласен с него, невъзможно е да си интелигентен относно историята на тълкуването на настоящия пасаж, без да преразглеждаш ортодоксалната историческа идея на традиционния протестантизъм. Това тълкуване, което помогна за запазването на протестантството с неговите ударения върху оправдание само чрез вяра, само Писанията, само благодат и свещеничеството на всички вярващи, не бива да бъде третирана повърхностно. Докато тези, които подържаха това вярване често грешаха поради липсата на милосърдие, тези, които и се противопоставяха грешаха чрез фалшива търпимост. Подражателите на Божествения характер със своята любов към грешниците и омраза към греха не могат да бъдат намерени навсякъде. Нека всички протестанти, да бъдат предупредени срещу тази самодоволна набожност, която веднъж разпна Господа на Славата. Независимо от плода, който получаваме, ако любовта отсъства, всичко останало е без стойност.  Обаче, обвинение трябва да бъде отправено относно неуспеха да протестираме срещу злото. Злото никога не е безболезнено, никога не освещава и никога не прославя Бог.

 

Историческото приложение на тези стихове не бива да бъде причина да изгубим от погледа си факта, че те трябва да бъдат изпълнени отново в бъдещето, не на скалата на векове, но “за кратко време” и това последно изпълнение е, за което трябва да бъдем загрижени сега.

 

Стих осми, със свето явно поддържане на предопределението е притеснявал много искрени души. Той не бива да бъде четен по начин, по който ще отрече много други, ясни пасажи в Писанията. Новия завет не е запознат с предварително решено предопределение. “Който иска, нека да дойде” е неговата покана. Бог толкова възлюби света, че “всеки, който вярва... може да има вечен живот.” Трябва да отбележим, че първия кръг, “света” е по голям, отколкото втория, “който повярва”.  Бог възлюби всички хора и Христос умря за всеки. Виж 1 Йоан 2:2. Той желае всеки да се покае и да получи вечен живот. В Ефесяни виждаме Павел, който уверява цялата църква, че всички те са избрания Божий народ. Виж 1:4. Подобно на това Откр. 13:8 казва, че Бог планира от вечността, да спаси всички, които отговорят на Духа и Словото. Този стих съхранява метафората за истината, че от вечността Бог постанови, че нищо не може да го раздели от тези, които след като са отговорили на вечното благовестие са преброени с избраните.

 

Откр. 13:9-10

“Ако има човек ухо нека слуша. Ако някой завежда в плен, и той в плен ще отиде; ако някой убива със сабя, и той трябва от сабя да бъде убит. Тука е нужно търпението и вярата на светиите.”

 

Тези думи предупреждават християните, да не отговарят по същия начин на своите врагове, тъй като, ако вземат меча, това означава, че и те трябва да умрат от него. Нека те бъдат примирени с Божието провидение, независимо дали то е пленничество, смърт или живот. Такова покорство изисква търпение и вяра.

 

Откр. 13:11

“И видях друг звяр, който възлизаше от земята; и имаше два рога прилични на агнешки; а говореше като змей.”

 

Злото, както доброто си търси компания. Така е било непрекъснато. Когато Бог искаше да освободи Израел от Египет, Яний и Ямврий се застъпиха за Фараона. Четиридесет години по късно, когато стигнаха на границата на обещаната земя Израел беше заплашен не само от цар Валак, но и от отпадналия пророк Валаам. По време на годините, когато съдиите управляваха и след това по времето на царете, срещаме пример след пример на същия вид на нечиста връзка, срещу светостта. Когато отстъпилия Дан превзе Лаис, те потърсиха свещеник, за да освети техните мародерства, а когато Авесалом се разбунтува срещу баща си Давид, зад себе си той имаше земната мъдрост на Ахитофел. В бунта на Еровоам, нови идоли и нови свещеници бяха издигнати, за да стабилизират разпадането. По-късно, Ахав и Изавел управляваха Израел главно чрез фалшивите пророци на Ваал.¹⁶

 

Erdman обобщава звяра от Откр. 13, както следва:

 

“Какво се има предвид чрез тези “зверове”? На какво отговарят те? По всяка вероятност за Йоан те представяха императорската сила на Рим и култа към императора, които бяха обединени, за да унищожат прохождащата църква. Те намират своята противоположност, където деспотична държавна сила е свързана с какъвто и да е вид фалшива религия. Тази картина никога няма да бъда напълно завършена, докато не е въплътена в определени личности или движения в последните дни.”¹⁷

 

Hendriksen говори подобно на него:

 

“Вторият звяр е Сатанинските лъжи облечени като истина. Това е Сатана, който е маскиран като блестящ ангел, ІІ Кор. 11:14. Той символизира всички фалшиви пророци във всяка ера на времето. Те идват при нас облечени като агне, но вътрешно, те са гладни вълци, Мат. 7:15. Двата звяра – антихристиянско управление и антихристиянска религия – работят в съвършено сътрудничество. Това винаги е било така. То беше истина във времето на апостолите; езическият свещеник, беше приятел на губернатора.”18

 

Ladd коментира:

 

“Тълкувателите претеристи признават, че е невъзможно да открием древна историческа личност, която е противоположна на втория звяр. Почти единодушно те виждат в него свещеническата структура, която поддържаше поклонението на императора. Но както Hanns Lilje посочва, картината е главно пророческа. Символизма на поклонението на императора в Мала Азия, формира само фона на видението за втория звяр, чиято сила и влияние ще отидат отвъд всяко познато нещо в древния свят. Опитността на поклонението на императора, осигури ехото на ужасните реалности, които ще бъдат изпълнени в последното време... Той е пародия на Христос – религия, която чрез проституция се стреми към зло. Втория звяр има вид на агне и контрастира с външния си вид, той говори като звяр. Факта че втория звяр е представител на религия, използвана в подкрепа на поклонението на звяра, се вижда от факта, че след това той е наречен фалшивия пророк (16:13; 19:20; 20:10). Първия звяр представя държавна власт, вдъхновена от Сатана, втория звяр представя религиозна сила използвана за да подкрепя държавна сила.”¹⁹

 

Всички тези учени повтарят Христовото предупреждение срещу фалшиви пророци, а също така и срещу фалшиви Месии, тъй като този стих е откровение на предсказанията на нашия Господ. От него научаваме, че много от това, което се представя за религия, в сърцето си е фалшификат.^20.

 

Забележете, че това, което виждаме тук е повторението на една от доминиращите теми в писмата. Там научихме за Ваалимите. Валаам и Езавел са два отличителни типа на подбуждане към отпадане, които се намират в историята на Израел. Валаам отвътре и Езавел отвън ускоряваха “отпадането”. Сега Откр. 13 ни напомня, че нещо, според картината за Валаам ще се случи в последните дни. Сила, която претендира, че е Божий пророк, ще води много от Неговия народ да се присъединят към поклонение на идоли, както Израел направи при Baal-Pear в навечерието на влизането им в обещаната земя.

 

Контрастът между земята в този стих и “морето” в първи стих не бива да бъде пренебрегван. На едно от нивата на значение споменаването им означава, че всички елементи ще се обединят срещу вярващите. Но от по-голямо значение е факта, че за Йоановите читатели, които бяха запознати със Стария завет, земята ще има значение за страната Израел в контраст с езичниците от другата страна на морето. Юдеите не бяха морска държава и вярваха, че Божиите благословения не се намират в морето. На човешките деца Бог беше дал земята и по специално Своя народ Израел или поне те мислеха по този начин. От тук следва, че забележката в тези стихове, за земята, която подпомага символа на агнето, ни предупреждава за втори път, че не всичко, което изглежда като християнско, наистина е такова. Milligan казва:

 

“Правдоподобното тълкуване, предложено от много от най-добрите коментатори на книгата, че чрез втория звяр се има предвид “земна мъдрост, притежаваща цялостни познания, науката и изкуствата, които човешката природа в своето цивилизовано състояние може да достигне, земна сила в своите по пречистени и духовни елементи, нейната пророческа или свещеническа класа”, трябва да бъдат решително отхвърлени. Тези обяснения не могат да доловят същността на символа. Той говори за светско и земно влияние, докато целия смисъл на думите на свети Йоан казват, че влиянието, за което той говори е религиозно. То не е нещо, което излиза от света в своето обикновено значение, но нещо, което излиза от църквата и вярата на църквата е значението на думите на апостола, което трябва да търсим.”²¹

 

Откр. 13:12-15

“Той упражняваше всичката власт на първия звяр в неговото присъствие, и принуди земята и живеещите на нея да се поклонят на първия звяр, чиято смъртоносна рана бе оздравяла.  И вършеше големи знамения, до там, щото да направи и огън да излиза от небето на земята пред човеците. И мамеше живеещите на земята чрез знаменията, които му беше позволено да извърши пред звяра, като казваше на живеещите на земята да направят образ на звяра, който беше ранен от сабята и оздравя. И позволи му се да даде дишане на зверовия образ, така, щото зверовия образ да продума; също и да направи да бъдат избити ония, които не се покланят на зверовия образ.”

 

В това пророчество сме предупредени, че последните дни ще са свидетели на изповядваща християнска сила, която ще издава закони в интерес на едва доловимо идолопоклонство и накрая ще осъди на смърт всички свободомислещи.

 

До погрома в Германия, по време на Втората световна война, такова пророчество като това изглеждаше невъзможно за изпълнение в съвременния свят. Но, историята е откровение на дълбочината на човешката поквара, толкова сигурно, колкото пророчеството предупреждава срещу нея. Убийството беше първия плод на греха в семейството на Адам и остава като характерен симптом на заболяването на човечеството. Откр. 13:11 е бил приложим през християнската ера, но сочи специфично към крайната скръб, която е наложена на вярващите от отстъпниците. За Йоан изглеждаше, че бъдещето ще бъде повторение на това, което се случи в дните на Исус, когато юдейските водачи, които изповядваха единствената правилна религия, се свързаха с неприкосновените римляни, за да разпнат въплътената добрина и истина. Йоан казва, че това ще бъде бъдещето. Milligan казва:

 

“Той беше видял как Божествената институция на юдаизма, проектирана от Бога на Израел, която приготвяше пътя, за Светлината на Живота на хората, беше извратена от назначените и пазители и беше направена инструмент за ослепяване, вместо за просветляване на душата. Той беше видял Вечния Син, във всичката Му слава на “благодат” и “истина”, идващ при нещата, които бяха Негови и въпреки това, народа, който беше Негов, Го отхвърли, под влиянието на техните егоистични религиозни водачи. Той беше видял храма, който вместо да бъде изпълнен с молитвите на духовно поклонение беше изпълнен с Богохулство, незаконна търговия и любов за печалба.  Нещо повече, той си спомняше една сцена, която беше толкова ужасна, че той не можеше да я забрави, когато в съдебната зала на Пилат, дори този безскрупулен представител на Римската сила, отново и отново се стараеше да освободи Исус и когато юдеите успяха да постигнат плана си чрез аргумента: ` Ако пуснеш Тогова, не си Кесарев приятел!` Те, приятелите на Цезар! Те поставиха цена на почести отдавани от Цезар! Какво долно лицемерие! Каква крайна, тъмна омраза! Юдаизма, в нозете на Цезар!”²²

 

Тъй като пророчеството сочи към вероизповедание, което прилича на агне, а не използва символа на жена, но на звяр, би трябвало да очакваме, че протестантството все още може да последва раздвижването на религията в отминали времена и да замени силата на Духа с обятията на държавата. Този защитник на религиозната свобода, САЩ, трябва да приложи това предупреждение специално за себе си.

 

Последното отпадане на християнството ще дойде облечено в овчи кожи, предлагащо съживяване като това на Илия, в дните на Езавел. То ще предложи харизматични дарове на сила, твърдящо, че ще свали от небето помазващия огън на Духа, както в древната Петдесетница.²³ Но истинския източник на такива “фойерверки” ще бъде “духа на дяволи”. Сравни с Откр. 16:13-16, където звяра, змея и фалшивия пророк са представени отново с техните измамни знаци, примамващи света за последната битка при Армагедон.

 

Този фалшив пророк е пародия на Святия Дух. Той води хората при звяра, както Духа води хората при Христос. Той работи в присъствието на звяра така, както Духа представя истинското присъствие на Христос. Той е фалшивия дух на пророчеството, който храни последователите си с фалшивото благовестие, за което те свидетелстват, фалшифицирайки двамата Божии свидетели, които пророкуват по същото време. Неговия “огън” е копие на огъня, който небесните свидетели могат да призоват. Виж 11:5. Тук е предсказано фалшиво религиозно съживяване, което е характеризирано чрез знаци и чудеса, съживяване, което е подържано от църквата и държавата, но е фалшификат на истината. Когато полага усилия, за да наложи своите заповеди, рева на змея се чува и неговия адски произход е разкрит. Както Сатана желаеше Божията сила, но не и Неговия характер, това е отличителната черта на фалшивата религия, така ще бъде и в този случай. Всяко издигане на дара на Духа над плода, или на опитности над Словото, клони в посока на това отпадане. Както Голгота водеше към Петдесетница, също така Петдесетница трябва винаги да сочи обратно към Голгота, тъй като Духа свидетелства за Христос, не за Себе Си.

 

Както в дните на Христовото Първо пришествие всред хората имаше дни на интензивни духовни дейности, включително изява на демони в мащаб непознат преди това, също така ще бъде и в дните на бъдещето. Когато Второто пришествие наближи, както небето, така и ада ще увеличат техния призив към хората. Спиритизма ще стане част от фалшивото благовестие, което ще покрие света. Тъй като хората ще отхвърлят истината, те ще повярват на лъжата, която ще дойде като силна, непреодолима измама, защото ще бъде придружена със свръхестествени чудеса. Виж 2 Сол 2:9-12. Само тези, които обичат Христовото благовестие и които са нацяло зависими от Неговите заслуги, ще бъдат предпазени от великата лъжа, която ще плени целия свят. Благовестието, което е основано само на вяра, само на благодат, само на Словото, е най-добрата защита за конфликта, който ни очаква.

 

Забележката за образа е напомняща за древния конфликт във Вавилон, както е записан в Дан. 3. Послушание към Божиите заповеди отново ще бъде изпита, и по точно заповедите от първата плоча, които забраняват идолопоклонство. Антихриста води хората към нарушаване на първата заповед, чрез собственото си изискване да му се отдава поклонение, втората заповед, чрез издигането на образ, третата, чрез богохулство и четвъртата чрез фалшифициране на завършеното дело на Христос, предлагащ на хората фалшивата почивка, която се намира в поклонение на творението.  Не седем, числото на Божественото съвършенство и почивка, но шест характеризира Антихриста, а също така и осем, чрез пародия на Христос. Вижте коментара на Откр. 17:11. В забележката за даването на дъх на живот на образа, виждаме претенция за Божественост чрез фалшифициране на Божия оригинален дар на живот. Бит. 2:7.

 

Образа също е символ и трябва да сочи към институция и процедури, които ще бъдат копие на формата и поведението на звяра в отминали векове. Тази връзка на църква и държава, която характеризира отстъпничеството и винаги предшества преследването, отново ще бъде сключена. Това ще бъде последното усилие на света, който вече притежава симптомите на шизофрения, да намери мир чрез монолитна цялост.  Това, което политиката, науките, технологията и образованието не успяха да направят, ще бъде опитано накрая чрез религия.²⁴ Пътят за тази идолопоклонническа структура е прокарван чрез смаляването на света в последните дни в световно село. В последния век, земята навлезна в уникална фаза, поради експлозия в увеличаване на познанието. Вече няма част в света която да е усамотена и отделена от останалите. Всички неща са готови за края на истинската демокрация, както

George Orwell предсказа в 1984 год. Artthut Koestler коментира:

 

“Има две причини, които ни дават правото да наречем нашия свят “уникален”. Първата е квантитативна, изразена в експоненциално увеличаване на операциите, комуникациите, унищожителната сила и др. Под тяхното обединено влияние един извънземен разум, за когото вековете са като секунди, който може да обхване целия период с един замах, по всяка вероятност ще дойде до заключението, че човешката цивилизация е в навечерието или в процес на експлозия.”

 

Той продължава: “Втората причина е квалитативна и може да бъде обобщена в едно изречение: преди водородната бомба, човек трябваше да живее с идеята за своята смърт като личност; от сега нататък, човечеството трябва да живее с идеята за своята смърт като вид.”²⁵

 

Дори по-важно, отколкото възможните последици на войната, са възможните резултати от активностите на човека относно мир. Следва част от речта на James Wiggins, представител на САЩ в ООН, по време на пленарна сесия състояла се на 3 Декември 1968 год.: “Аз вярвам, че проблемите с околната среда... ще се появяват в перспектива през годините, в несравнимо по-голяма важност за човечеството, отколкото многото политически разногласия и тъй като те възбуждат опасни страсти, ние трябва да отделим голяма част от нашите дни и нощи тук, в ООН.”²⁶

 

Последният доклад на конференцията на ЮНЕСКО, състояла с в Париж през Септември 1968 год. показва ясно, че съществува “ново усещане за загубата на качеството на околната среда... в целия свят. Въпреки това десетки години или повече са необходими за някои от промените в околната среда, изглежда, че те са достигнали до прага на критичност.”²⁷ Проблема с този критичен праг включва изчерпването на ресурсите за енергия, увеличаващото се замърсяване и увеличаването на населението. 

 

Множество писатели в близките години предупреждават обществото относно увеличаващата се тенденция на съгласие, която е дори по заплашваща в своето значение, отколкото проблема с околната среда, за който току що споменахме.²⁸ Държавното образование все повече се отказва от стереотипите, а медията с няколкото си основни канали, прибавя към това. Предупреждението на C. S. Lewis е напълно уместно.  Той представя старшия Tempter (Изкусител), Screwtape, който държи реч пред колежа на Tempters (Изкусителите):

 

“След като големите грешници намаляха, и множеството изгубиха индивидуалността си, големите грешници се превърнаха в по-ефективни агенти за нас. Всеки диктатор или дори демагог, почти всяка филмова звезда или естраден певец, може да привлича десетки хиляди човешки овци след себе си. Те предават себе си (това, което е останало от тях) на него и чрез него на нас. Може би ще дойде време, когато няма въобще да се притесняваме относно личното изкушение, освен за няколкото души. Хвани водача на стадото и цялото му стадо идва след него.

 

Разбирате ли как успяхме да принизим толкова много от човешката раса до нивото на нула? Това не стана чрез случайност. Това е нашия отговор, при това великолепен отговор, на един от най-сериозните предизвикателства, пред които някога сме се изправяли.²⁹

 

... Това, върху което искам да насочите вашето внимание, е огромното движение за дискредитиране и накрая за елиминиране на всеки вид на човешко превъзходство – морално, културно, социално и интелектуално. Не е ли прекрасно да забележим, че новата Демокрация (в магически смисъл) днес извършва работата за нас, която преди беше извършвана от най-древните Диктатури, чрез същия метод."³⁰

 

Виж също The Abolition of Man, стр. 77ff. Francis Schaeffer подобно на него със сериозност предупреждава съвременниците си:

 

“За няколко поколения фрагментираната идея за познания и живот, която беше преобладаваща, беше преподавана на младежите от много от професорите в университетите в света.  Много често, когато студентите от шестдесетте години питаха своите родители или други хора: `Защо трябва да сме образовани?` беше им казано чрез думи, ако не чрез намек: `Поради това че един образован човек печели повече пари годишно.` А когато те питаха: `Защо да печелим повече пари?` беше им отговорено: `За да може да изпратите вашите деца в университет.` Според този вид устен или косвен отговор, нямаше смисъл за човека, а също така нямаше смисъл и в образованието.

 

Повечето от средствата за масова информация популяризираха тези идеи, така че цяло поколение от самото си рождение беше инжектирано с учението, че причината относно смисъла на живота и на каквито и да са установени ценности води до песимизъм. Това е била атмосферата на това поколение. Тези, които бяха в университетите виждаха себе си като малки компютри, които бяха контролирани от големия компютър, от университета, който от друга страна беше контролиран от още по-големия компютър, държавата.”³¹

 

“... съществува опасност, че без задоволителна основа модерните науки, ще се превърнат в социологични науки; така че гражданското право се насочи към социално право. Виден юрист и съдия във Върховния съд Oliver Wendell Holmes, Jr. (1841-1935) направи голяма стъпка в тази посока. В The Common Law (1881) Holmes каза, че закона е основан на опит. Daniel H. Benson (1936-), асистент професор по право в Texas Tech University School of Law цитира Holmes: `Истината е, че мнозинството гласува за тази нация, която е готова да раболепничи пред тях.` През 1926 год. в писмо до John C. H. Wu, Holmes написа: `когато се стигне до развитието на съвкупност от закони, решителния въпрос е, какво е това, което доминиращите сили в обществото искат и дали те го искат достатъчно, за да пренебрегнат,  забраните, които може да се появят по пътя.` това е твърде различно от Библейската основа на Samuel Rutherford и от картината на  Paul Robert, в която правосъдието сочи към Божието Слово.”³²

 

Не е за учудване, че автора обобщава:

 

“Ако като християни не издигнем гласа си, когато авторитарното управление расте отвътре или идва отвън, рано или късно, ние или нашите деца ще бъдем враговете на обществото или държавата. Не съществува истинско авторитарно правителство, което може да толерира тези, които притежават истински стандарт, чрез който могат да отсъждат произволните стандарти и които говорят и действат според този абсолютен стандарт. Това беше проблема с ранната църква по отношение на Римската империя и въпреки, че специфичния проблем по всяка вероятност, ще приеме различна форма от тази на поклонението на Цезар, основния въпрос за притежаването на абсолютен стандарт, с който да се отсъжда държавата и обществото ще бъде същия.”³³

 

Така че критиците на есхатологията  повече не могат да кажат, че всички неща продължават точно така, както бяха много отдавна. Човешкото естество наистина не се е променило, но сцената за неговите дела е драстично различна от всеки друг век във времето. Когато генерал

MacArthur, в края на втората световна война, предупреди, че Армагедон може би е пред вратата ни, той говореше по-мъдро, отколкото той или неговите слушатели можеха да разберат. Настоящата глава, Откр. 13, е небесното описание на това събитие.

 

Последното възлизане от бездънната пропаст, предсказано в Откр. 17 е идентично с оздравяването на смъртоносната рана в тази глава и индикира крайната връзка на изповядващото християнство със силата на държавата, за да наложат на всички хора, да се подчинят на неговите заповеди. Всичко, което е предсказано тук, трябва да бъде изпълнено на световен мащаб и нищо не трябва да бъде локализирано или видяно на национален мащаб в смисъл, да бъде ограничавано само за отделен район или нация. Тази полемика, която започна с едно семейство, на едно място – Едем – няма да приключи, докато всяко семейство по лицето на земята не реши за или против Христовия кръст.

 

Не бива да пропускаме паралела между този образ и идол и мерзостта на запустението, за която Христос говореше. Запустение, което “стои там, където не трябва” сочи към идолопоклонство в изявената църква на Бог. Сравни с 2 Сол. 2:3, 4. Това е мерзост, която “запустява”, т.е. фалшива религия, която преследва. Тази последна атака на църквата изпълнява Откр. 6:10, 11 и демонстрира за последен път, че света наистина мрази Христос. Тогава чашата на неправдата се напълва и присъдата, която милостиво беше задържана за дълго време, сега се излива.

 

Откр. 13:16-18

“И принуждаваше всички, малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби, да им се тури белег на десницата или на челата им; за да не може никой да купува или да продава, освен оня, който носи за белег името на звяра, или числото на неговото име. Тук е нужна мъдрост; който е разумен, нека сметне числото на звяра, защото е число на човек; а числото му е шестстотин шестдесет и шест.”

 

От контекста се вижда, че верност към истинското благовестие ще бъде показана чрез послушание на Божия закон, вместо към законите на разбунтувалите се хора. Така че Откровение, както и Данаил вижда печата на послушание към Божествения закон, като небесния знак над избраните, докато послушанието на човешките закони в контраст с Божиите представя белега на звяра. Виж Дан. 6:4-5,7; 7:25; 3:1-18. Ние препращаме читателя към въведението на тази част, относно дискусията за главните символи на тази глава, включително белега и числото на звяра. Въпроса, който беше зададен на Еремия, е подходящ за размишление на всеки от нас. “Ако тичаш с пешаците, и те те изморят, тогава как ще се надваряш с конете? И макар, че в мирна страна си в безопасност, но какво би направил в прииждането на Йордан?” (Ер. 12:5)

 

Читателя трябва да прегледа глави 10, 16-18, за по-детайлното обяснение в тях на белега на звяра. Вижте също така следващата глава и нейното обяснение върху “мерзостта на запустението”.  Този термин е техническото име на Антихриста включващо главните характеристики на всички в този гений, от Антиох Епифан до Сатана. За пълното разбиране на Откр. 13, трябва да бъдат изследвани пророчествата в Данаил и определено глави 7, 8, 11; Езек. 38-39; Зах. 14; Йоил 3; проповедта на Елеонския хълм Мат. 24-25; Лука 21; Марко 13; 2 Сол. 2; Откр. 6 (и особено петия печат) Откр. 11 и 14 (специално стихове 9-13, 20); Откр. 17, 19.

 

Така че есхатологичната криза не е незначителна тема в Писанията. Наистина Бит. 3:15 се отнася за нея, а и за кръста, както Откр. 12:17 показва ясно. Тези, които са твърде усъвършенствани, за да вярват, че последната криза включва фалшиво поклонение (идолопоклонническо поклонение срещу Божия закон) и кърваво преследване, криза, която е придружена от свръхестествени изяви от двете страни, трябва да съвпада с пророците, апостолите и нашия Господ Христос.

 

Светски писатели също сочат към този конфликт. Достоевски, както вече споменахме, в "Престъпление и наказание", дава видение на своя главен герой, относно последната криза на света. Съвсем на различно ниво C. S. Lewis написа The Last Battle, а също така ще насочим читателите си към есето на Will Herberg, "Christian Faith and Totalitarian Rule" във Faith Enacted as History. Забележете следното от Herberg и помислете върху връзката с главата в Апокалипсиса, която разглеждаме.

 

“Двадесетият век е век на тоталитаризъм. Голяма част от човешката раса не само живее под широко разпространен тоталитарен ред, но тоталитаризма изплува като съдбоносен проблем във всяко ниво на живота в двадесетия век и също така е в източника на големите проблеми – икономически, политически и духовни – които разкъсват съвременния свят... Объркването в църквите от само себе си е главен фактор, то изостря кризата и улеснява напредъка на тоталитаризма на много фронтове.”³⁴

 

“Пряка и съзнателна конфронтация с тоталитаризма не се появи за множеството от християните в Европа и Америка и по този начин за църквата, до появата на нацизма, като масивна сила в Европа.”³⁵ 

 

“... тоталитарното управление... е съвременно въплъщение на незаконното управление представено в Откр. 13... То обожествява и издига себе си, то изисква квази-религиозно посвещение от своите последователи, то непрекъснато върви против legem Dei , то отказва да признае и непрекъснато се стреми да разрушава,личността на човека и неговата връзка с Бог.”³⁶

 

Забележки:

 

1. J. A. T. Robinson, Redating the New Testamen, p. 230.

 

2. Пак там, стр. 236.

 

3. Пак там, стр. 228.

 

4. G. C. Berkouwer, The Return of Christ, p. 246.

 

5. J. B. Ramsey, Revelation, pp. 28-29. Preston и Hanson казват: “Чрез всичко това Йоан не се отдава на ексцентрични и фантастични спекулации. Той се занимава с предмет от фундаментално значение за историята на света и начина, по който Бог постъпва с хората. С истински вдъхновена проницателност той разкрива пред нас принципите на живота, които потвърждават истинността си отново и отново в курса на световната история. Дълбоката мисъл, която се намира зад тези ужасни картини е, че човека е създаден да се покланя на някаква абсолютна сила и ако той не се покланя на истинската Сила, която стои зад всемира, той ще си създаде бог и ще му даде абсолютна вярност. Изглежда, че Йоан отива по надалеко от това и заявява, че човек винаги ще бъде склонен да се покланя на някакъв вид Триединство и да обожава някакъв вид Превъплъщение, дори ако с това отхвърля истинското Триединство и истинското Превъплъщение.” Revelation, pp. 96-7.

 

6. "В митологията змея може да бъде категоризиран като универсален...” “В Ras Shamra Texts... са записани ханаанските митове за периода между 1700 – 1400 година преди Христос. Част от един текст ни разказва за борбата между Anath и змея. В една час Anath казва:

 

`Аз унищожиш морския змей...

Аз унищожих извиващата се змия,

Shalyat на седемте глави,

Аз унищожих подземния змей

Възлюбленият на EI.`

 

В друг текст ("Baal and the Waters"), ние научаваме за седмоглавия Lotan, име, от което произлиза думата Левиатан в Стария завет... Двете думи, които описват Lotan и Левиатан са идентични в двата езика. Те са brh, обикновено преведена като `бърз` или `плъзгащ се` и  

qltn, обикновено преведена като `уродлив` или изкривен`.

 

На цилиндричен печат, който е намерен в Tell Asmar, Месопотамия, може да се види змей със седем глави, който е покорен от две божества... Той е вид звяр, който воюва с господстващите божества на Ханаанската митология, Левиатан, за който Стария завет загатва.” Howard Wallace, 'Leviathan and the Beast in Revelation,' The Biblical Archaeologist, 1948." Цитиран в E. R. Thiele's, "Revelation," pp. 254-55.

 

“Трябва да забележим, че няколко думи от Стария завет, се отнасят за Левиатан. Една от тях е “техом”, дума, която означава праисторически хаос. Въпреки че не е олицетворен, той е споменат в Йов 41:31-32, като мястото за обитаване на Левиатан... думата Yam, “море” означава повече, отколкото воден басейн в много пасажи; тя означава активна сила, по всяка вероятност отразяваща стария мит на борбата между ред и хаос... Левиатан живее в морето. Rahab, морското чудовище може да бъде приравнен с Левиатан в няколко пасажа в Стария завет. (Йов 9:13; 26:12; Исая 51:9; Пс. 89:10)...

 

"Drakon”, дракон е обикновения превод в Септуагинтата относно Левиатан. Само веднъж Левиатан е преведен като `кетос` – морски звяр (Йов 3:8). След Откр. 13:1 звяра и змея са взаимно заменими, както са Левиатан, Rahab и Tannin в Стария завет. Също така трябва да отбележим, че в Септуагинтата abyssos е превода за техом, морската дълбочина.

 

“Войната в небето между Михаил и змея и неговите ангели (Откр. 12:7-12)... е ехо на войната, в която Tiamat и нейните орди, бяха победени от Marduk и боговете от вавилонската история за сътворението, в която Ваал от Ханаанската традиция, воюва срещу разбунтувалите се води Yahweh унищожи Левиатан в тъмното минало... Праисторическата борба между Yahweh и силите на хаоса, са трансформирани в християнския контекст в борбата между Бог и Сатана...

 

Последната част на глава 19 и първата на двадесета, представят отхвърлянето на звяра и неговите армии. `Змеят тази старовременна змия, който е дявол и Сатана`, в Откр. 20:2 е завързан и хвърлен в бездънната пропаст.  Abyssos и неговата връзка с техом, отново са показателни за силата на Левиатан, в която Левиатан е представител на неспокойните сили на хаоса...

 

Левиатан... в Исая 27:1 и следващите го апокрифни и равински писания израстна във великолепен и ужасен символ на зло и безредие.  Левиатан е източника за звяра therion и за змея, drakon, в Откровението на Йоан. В новозаветния Апокалипсис конфликта между добро и зло е представен в интензивна форма, и фигурите на ужасния звяр и червения змей са победени в катастрофалната битка, чийто резултат са новото небе и новата земя.” Пак там стр. 256  Също така виж A. Y. Collins, The Combat Myth in the Book of Revelation, pp. 164-65. Трябва да отбележим, че θηρίον е противоположен на άρνίον, която има точно съответствие на срички и ударения.

 

7. “Добре известно е, че терминологията в Новия завет беше повлияна от Септуагинтата. Думата άπώλείά и сродните и думи, се срещат често в Септуагинтата. Езекил 29:12 е пример, където άπώλέιαs е използвана като символ на έρήμωσιν. Еврейският корен םמש се намира на три места в този стих и е в основата на тези две думи. Докато обхвата на значение на άπώλείά в Септуагинтата се простира от `бедствие` до `смърт` общия идеен фактор винаги е този на `разруха` който естествено е основен за םמש. Така че израза βδέλυγμα τήs έρημώσεωs ще има много допълнителни значения за читателите на Септуагинтата. Докато главно той ще напомня за фразата в Данаил, неговите съставни части ще представят нюанса на беззаконие във всичките му форми и особено идолопоклонство, а също така и разрушение, което беззаконието винаги носи със себе си.

 

Така че се вижда, че фразата άνθρωποs τήs άνομίαs и νιοs τήs άρωλεία не са с много различни значения от страшния и омразен βόέλυγμα τήs έρημώσεωs. Когато имаме предвид, че определения грях на човека на беззаконието е греха на идолопоклонство, включен в неговото изискване за поклонение, явно е, че тази мисъл ще бъде воня в носовете на благочестивите, ще бъде βόέλυγμα наистина. Всичко това има значение за тълкуването на звяра от морето и от бездната (който представя същата реалност). Сравни 9:1,11; 11:7; 17:8

с 13:1). Антихристът в Откр. 13 е същия този от Дан. 7:25; Мат. 24:15; Марко 13:14; 2 Сол. 2:1-12. Той се е появявал в историята и ще се появи още веднъж в края и.

 

8. E. Hengstenberg, Revelation, vol. 2, pp. 58-59.

 

9. Isaac Williams, Revelation, pp. 226-27.

 

10. Коментарът на Preston и Hanson е уместен, въпреки че ние отхвърляме теорията за Нерон. “Когато изследваме детайлите на тази глава, виждаме един удивителен характерен белег, който постепенно става забележим. Сатана е направил пародия от Божествения закон. Змея, първия звяр и втория звяр (като всеки един от последните произлиза от първия) отговарят на Триединството. Нерон Redivivus е Сатана въплътен. Дори има смърт и възкресение в завръщането на Нерон (сравни с `Агнето, което беше заклано`). Дори повече от това, Сатана има световна църква, с определени собствени белези, за да отдели своите членове от останалия свят (ст. 16) сравни със запечатването на верните в 7:3. Накрая си заслужава да видим, че както Божествения ред е наречен `тайна` в 10:7, така тук виждаме `тайната на беззаконието` която принадлежи на Римската империя (виж 17:5)” Revelation, p. 96.

 

11. W. Milligan, Revelation, p. 221. P. Minear казва: “... думата, която е преведена като рана - plēgē. Когато изследваме появата на този термин в Апокалипсиса, откриваме две неща. На първото място, докато преводачите на RSV предпочитат да я преведат като `рана` в 13 глава, всяко друго използване на plēgē (12 на брой) е преведено с английската дума `язва`. В контекста на тези думи, язвата е епизод на тази война в небето, която се простира като арка над земните конфликти между змея и месианските общности. Тя е Божествено предопределено и Месиански управлявано наказание за грях. Тя е драстично наказание, което довежда до смърт, според думите на пророците, тази рана е смъртоносна.” New Earth, p. 253.

 

“Тогава тази смърт, е повече, отколкото самоубийството на човек император. Това е язвата на смърт, изпратена от Месия в Неговото собствено разпъване и възвеличаване.” Пак там стр. 254. “Той ще нарани главата ти е пророчеството, което пророк Йоан видя изпълнено в нараняването, което Христос нанесе на змията.” Пак там стр. 259. C. H. Little се съгласява. “Неговия коментар върху Откр. 17:8 казва: “В думите `но го няма` забележката е за смъртоносната рана, която е нанесена на Сатана от Христос, чрез която той беше съвършено унищожен, че той беше хвърлен в бездънната пропаст и изглеждаше, че той никога няма да излезе от там.” Revelation, p. 176.

 

12. Виж прекрасната дискусия на R. Shank за постоянство в Life in the Son.

 

13. A. Y. Collins, The Combat Mith in the Book of Revelation, p. 163.

 

14. Пак там стр. 162.

 

15. H. Grattan Guinness, Romanism and the Reformation, pp. 42-43.

 

16. Виж W. A. Criswell, Revelation, vol. 4, p. 115.

 

17. C. R. Erdman, Revelation, p. 111.

 

18. W. Hendriksen, Conquerors, p. 180.

 

19. George Eldon Ladd, Revelation, p. 183.

 

20. "В края атаката на Сатана над църквата трябва да бъде отправена от брега, където звяра от земята не само, че изпълнява свещенически служби, но също така показва и препоръките си за пророк. Водачите са призвани да разпознаят критерия, който ще им помогне да направят разлика между звяра като агне (13:11) и самото Агне (14:1).” P. Minear, New Earth, p. 119.

 

21. W. Milligan, Revelation, p. 230.

 

22. Пак там pp. 230-31.

 

23. See P. Minear, New Earth, pp. 118-19; 124-27.

 

24. “Настоящите трудности представят разпадането на сетивните форми на западната култура и общество, които се появиха в края на дванадесети век и постепенно замениха западащата идеалистична форма на средновековната култура. Те доминират през последните четири века. В периода на своето господство и кулминация те създадоха най-великолепните културни ценности в повечето от разделите на западната култура. По време на тези векове, те написаха най-блестящите страници на човешката история. Но не съществува определена форма, идеалистична или сетивна която да е вечна. Рано или късно тя е принудена да изчерпа своите творчески възможности. Когато този момент дойде, тя започва да се разпада и да запада. Това е станало няколко пъти в историята с няколко от водещите култури в миналото и това се случва сега със сетивната форма, която явно е навлязла в своята упадъчна форма. Оттук и големината на кризата в нашето време.” P. A. Sorokin, Crisis of our Age, pp. 28-9.

 

25. Arthur Koestler, The Ghost in the Machine, p. 322.

 

26. Цитирано от Hugh Montefiore в Can Man Survive? p. 19.

 

27. Intergovernmental Conference of Experts on the Scientific Basis for Rational Use and  Conservation of the      Resources of the Biosphere, IV, 18, 9a, p. 5.

 

28. The Man in the Gray Flannel Suit мотив е познат чрез The Lonely Crowd, by David Riesman; The Organization Man, by William H. White; jnr., The Fountainhead, Ayn Rand