Въведение към глави

петнадесета и шестнадесета

     Относно седемте последни язви, коментаторите като цяло са по незадоволителни в своите тълкувания, отколкото за всяка останала част на Откровение с възможното изключение на Откр. 8, 9 и 20. Повечето от привържениците на историческия метод определят началото им или в дните на Лутер или на Френската революция и техните предложения, когато са четени в последната четвърт на двадесети век изглеждат като хумористичен разказ. Други от привържениците на този метод, които прилагат язвите за последните присъди в бъдещето над непокаялите се, понякога смесват своите тълкувания с непоследователните и абсурдни примеси на тълкувателния махмурлук от дните на Bishop Newton и по-съвременното долнопробно журналистическо бръщолевене. По този начин достигаме до крайното буквализиране на Ефрат, Мегидо, царете от изток и др.

От друга страна, претеристите като Stuart прилагат язвите като присъди над враговете на църквата с първоначален край във времето, което беше свидетел на смъртта на Нерон и падането на Ерусалим, и с крайно приложение във времето на унищожението на езичеството в дните на Константин.

Диспенсионистите фютористи, както може да се очаква, буквализират язвите колкото се може повече. Ще има океани от кръв, покачване на температурата на слънцето, затъмнения и накрая идването на ориенталските армии в средния изток за последната битка на полето Esdraelon, като централна точка на конфликта.

Тълкувателите идеалисти грешат в друга посока, като предлагат тълкуване, което е толкова неясно, така че не е полезно от практична гледна точка. Отново и отново срещаме изказвания казващи, че не е възможно да се разбере какво се има предвид от представените символи. Donald Richardson казва:

“За тълкуване на тези стихове по-добре е да четем The Decline and Fall of the Roman Empire от Gibbon или  The French Revolution от Carlyle или която и да е съвременна история относно живота в Русия, Италия, Германия или Испания. Днес навсякъде по света има мъже, жени и деца, които знаят какво означава да гризат езиците си в агония поради нещастията, които ги сполетяват, когато ужасното покривало на тъмнината и ужаса се разпростира над царството на звяра.”¹

Milligan, най-добрия представител на тази школа, от когото винаги можем да извлечем полза, казва относно Откр. 16:  “Не е необходимо да се спираме на подробностите за тези язви. Не съществува сполучлив опит за установяване на значението на тези неща, които са посетени от Божиите съдби – земята, морето, реките, водните извори и слънцето и най-вероятно никой няма да успее да ги разтълкува...”² Сигурни сме, че има мярка на истина в това изказване, но ние го намираме твърде безразборно и  безусловно, като че ли казва, че тези стихове не са необходими. Въпреки всичко, същия този автор предлага много, което е полезно в неговата дискусия относно шестата язва.

Какво може да предложим относно тези две глави? Каква е тяхната цел и приложение? Първо, трябва да отбележим, че тук виждаме детайлно описание на съда върху непокаялите се, който беше представен чрез предшестващия символизъм на гроздобера. Откр. 14 в своето обявяване на съда, споменава за седем фигури, шест, от които са ангели. Сега, в изпълнението на това прогласяване още веднъж виждаме седем небесни същества.

Нека имаме предвид последователността на главите във втора част на Откровение. Последните стихове в първата половина (11:18) говорят относно гнева на народите и Божия гняв, който следва. Това са главните идеи на втората част на книгата. Откр. 12 и 13 представиха гнева на народите, като под ръководството на змея, те атакуват детето, жената, която го е родила и остатъка от семето на жената. Този гняв беше представен в 12 глава и доразвит относно преследването на жената (църквата) в следващата глава. След това очакваме Божия гняв и това е, което срещаме в глави 14-20. В общи термини Божията присъда е произнесена и обобщена в четиринадесета глава и изобразена под символизма на седемте последни язви в глави 15 и 16, и изчерпателно представена в глави 17-20, когато блудницата (Вавилон), звяра и фалшивия пророк в глава деветнадесета, и змея в двадесета глава достигат до своя край. Докато първата част на Откровение беше обобщена в своите пророчески очертания, втората част е все по–детайлна. Но в шестнадесета глава виждаме първата обширна картина на произнасяне на присъда над изгубените. За да разберем следващите глави, първо е важно да разберем правилно тази глава. Тя е ключ, който отключва другите.

Глава шестнадесета има много по–важно значение, отколкото само детайлно представяне на съда. Milligan посочва правилно, че нейното ударение е “най-висшия момент в историята на църквата и на света.” Той говори относно крайното събиране на бойното поле Армагедон. (Нито пророка, нито Milligan имат предвид някакво събитие в Палестина, но последния голям конфликт между доброто и злото, на световната сцена – същия, който е представен в Откр. 13:11-18). Твърде много коментатори са били готови да изоставят шестнадесета глава, като принадлежаща към времето, когато благодатното време за човечеството е приключило. Това означава да забравим, че Йоан от време на време се връща назад, а също така и предугажда. В 16:13-15 има явно движение назад, към събития, предшестващи изливането на язвите. В тринадесети стих виждаме същите сили и същите зли дела, както са описани в последната част на тринадесета глава. Charles не е прав в своето предложение, че 15 стих е вмъкнат, това е стиха, който подчертава значението на цялата част. “Ето, ида като крадец. Блажен оня, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол, та да не гледат срамотата му.” Това предупреждение е предназначено да бъде като призива на пронизителна тръба към вярващите, да бъдат готови за предстоящата есхатологична криза, която ще ги определи с едната или друга армии и ще определи тяхната съдба завинаги. Стихът е забележка за Мат. 24:42-44 и Христовото предупреждение към Неговите последователи да не бъдат намерени заспали. Minear казва: “Твърде малко е направено относно тази притча, като доказателство за тълкуване на цялото видение.”³

Тази глава съдържа прекрасно насърчение за запечатаната църква. Това е единствената глава в Откровение, която представя детайлно начина, по който Христос освобождава светиите Си от атаките на армиите на звяра и фалшивия пророк. В 13 глава видяхме църквата, която е осъдена на смърт от света. Какво следва? Глава четиринадесета ни уверява, че всичко ще бъде наред, но не ни каза как ще стане. Тази информация е оставена за тази глава. Поради това, въведението на петнадесета глава се занимава с образа на великото освобождение в Стария завет – Изхода. Шестнадесета глава говори относно великото освобождение в Новия завет – есхатологичното освобождение на вярващите, от техния наблюдаващ ги Господ (сравни с Дан. 12:1)

Припевът, който отново и отново звучи в Откр. 15 и 16 е този на възстановяването на Божията правда. Откр. 15:4 определено не е това, което Caird предлага, пророчество, че: “целия свят ще отговори на призива на благовестието.”⁴ Godet, KiddIe, Carrington, Milligan, Mounce и други правилно забелязват, че Откровение не предлага такава надежда. Вместо това Откр. 15:4 предсказва признанието на всички, че Божията правда е била демонстрирана. Той не е видян само като άγίοs но като όσίοs. Сравни 16:5 с 19:2. По време на изливането на язвите, виждаме богохулството на хора, които отказват да се покаят, но закоравяват себе си повече и повече. Шестата язва представя лудите за грях множества, които са жадни за кръвта на светиите и които са твърдо решени да я получат. Ясно е представено пред целия всемир, че греха води към сатанински характер, а истинското поклонение към Христо-подобен характер. Времето на язвите е време, в което всички хора са изпълнени с духове, множеството е изпълнено с духовете на дяволи, а остатъка на малкото стадо с Божия Дух. Представена е световна демонстрация на плодовете на доброто и злото. По този начин жетвата е узряла и готова за сърпа на Пресветия, Който е бил напълно реабилитиран от заключителните травматични, но разкриващи събития на земята.

Наближавайки тълкуването на седемте язви, първо искаме да подчертаем, че картината, която е представена в Откр. 15 е картина на приключването на изпита за човечеството. Храмът е изпълнен с дим от Божията слава. Ангелите излизат от него носещи чашите на гнева и никой не може да влезе в храма. В няколко старозаветни случая виждаме същата ситуация и във всеки случаи прекъсването на службите в храма е показано (Изх. 40:35; 3 Царе 8:10-14). Прототипа на Деня на умилостивението завършва и преди нашия Велик Първосвещеник да напусне храма, всички съдби са решени. Виж Откр. 22:11-12. Както Richardson казва: “Никой не може да влезе в Неговото присъствие, никаква молитва не може да помогне за неизбежното наказание.”⁵

По този начин Alford е прав, когато казва: “Не може да има съмнение тук, не само за това, че сериите достигат до края на времето, но че всички от тях са изпълнени в същото време.”⁶ Поради тази причина гръцкия текст е много категоричен. Буквалният превод на Откр. 15:1 казва: “... седем ангела имащи седемте язви, последните, които довеждат до завършек Божия гняв.” В Откр. 14:10 е било предсказано, че последния Божий гняв няма да бъде примесен с милост. Сега тази трагична истина е илюстрирана чрез ужасни присъди, каквито света никога не е познавал в подобна сила или обсег. Докато имаме много паралели с язвите в Египет и с тези от седемте тръби, тук не откриваме ограничаващи изрази като “третата част”. Тези язви са излети по целия свят и те не остават място за покаяние, тъй като те се изливат само, след като човечеството е извършило непростимия грях, като е отхвърлило последното предложение на милост чрез тройната вест на Откр. 14. Докато тръбите най–добре изпълняват значението на първите девет язви над Египет, тази представя серия от присъди съвпадаща с последната и фатална язва в нощта преди Изхода.

Спирайки, преди да започнем да тълкуваме, трябва да си напомним, че книгата, която се опитваме да обясним е символична. Ellul казва правилно, че хората се спират пред този факт, но след това продължават да забравят. Това не е ли илюстрирано навсякъде, когато изследваме коментарите на Откр. 16? Докато диспенсионистите искат да буквализират Ефрат, царете от изток и Мегидо, а също така и океана от кръв, претеристите са направили същото, като говорят за Партите от буквалния изток отвъд буквалната река Ефрат. Всичко това е направено независимо от ясно представената истина, че всички тези язви принадлежат на Вавилон (18:4), така че трябва да очакваме да бъдат представени със символи, които се срещат в Стария завет и които са свързани с падането на Вавилон в тази ера. Човека наистина е като пиян селянин, който пада от седлото на коня си от едната или другата страна. Докато много хора се опитват да изтълкуват символите в Откровение чрез съвременни събития, независимо от старозаветния източник на образите, други бъркат почти толкова, като се осланят на светската история, а не на Библейската. Трябва да повторим отново и отново, че Hengstenberg беше прав, когато каза, че автора на Апокалипсиса живееше нацяло в Свещените Писания. Milligan потвърди, че е съмнително, че дори един от символите в тази книга идва от светски източник. Carrington и други потвърждават същата истина. Но хората се спират, почесват вратовете си и след това се обръщат към Гибон на вестниците или историята на първи век, като техен ключ за тълкуване. Ние протестираме срещу този подход.

Като илюстрация на нашите протести и поради централното място, което тази тема заема, желаем да коментираме тук върху кулминационната част на това пророчество – дискусията върху шестата и седмата язви, включващи пресъхването на Ефрат, царете от изток, събирането на земните царе и Армагедон. Върху тази част ще говорим изчерпателно, поради нейната важност. Целият пасаж е пробен камък за тълкуване.⁷

Първите два символа в 16:12 са заимствани от Исая, който предсказва пресъхването на Вавилонските води, за да може Вавилон да бъде победен от Кир, Божия помазаник, един който идва “от изток”. Такава е подготовката за освобождението на Израел от Вавилон. Последният Апокалипсис потвърждава, че когато десетте рога се обърнат срещу блудницата, “хора, множества, народи и езици” представени чрез водите на Ефрат, престават да я подкрепят. 

Тогава Христос идва от изток, т.е. от небето като Цар на царете и Господ на господарите. Почти всички съвременни коментатори виждат в този пасаж забележка за Партите идващи от север, които според легендата, ще бъдат предвождани от Нерон срещу Рим. Наистина е възможно този мит да е занимавал ума на Йоан, но и тук, както в Откр. 13:3, той съобщава нещо по–съсредоточено в Христос, отколкото този мит.⁸ Той говори за Христос и Неговата църква, а другите сили са вмъкнати в историята само когато те имат връзка с Божия народ. Άvατολή е познат символ за Месия в новозаветните времена. Думата сочи към някого или нещо от небесен произход. Навсякъде другаде Апокалипсиса използва термина по този начин и е малко вероятно, че книга, която е писана толкова внимателно, ще промени значението на символа в по–късната глава.

Да буквализираме “изток” означава да се отклоним от всичките смислени принципи на тълкуване, когато се занимаваме с тази книга пълна с метафори. “Царете от изток” са предназначени като контраст на “царете от цялата земя”, които са споменати в същия параграф и представят небесни същества, които дойдоха, за да освободят светиите, както мидийските царе и Кир дойдоха от изток, за да освободят древния Израел от Вавилон. Йоан също така имаше предвид Езек. 43:2, който представяше Божествената слава, като идваща от изток, където винаги беше входа за светилището. Тези символи са от специален интерес за изследващите пророчествата за Антихриста, тъй като атаките му отправени към Израел винаги са представени като “наводнение”. Много учени посочват, че реката Ефрат е използвана в Писанията като символ на завладяващите сили.⁹ По всяка вероятност Данаил заимствува използването на този пасаж от забележката на Исая за преливащите води на Ефрат.

От Откровение е ясно, че Ефрат представя множествата, които подържат Вавилон, а също така е ясно, че тези са множествата, които са събрани от змея, звяра и фалшивия пророк, за да воюват с Христос, като атакуват църквата Му. Така че както е сигурно, че основния враг на църквата е Антихриста от Откровение, също така е сигурно, че пресъхването на Ефрат е символ на началото на края на тази преследваща (запустяваща) сила. Важно е да запомним, че Ефрат и Вавилон са неразделна част от Антихриста.

“Битката”, която е спомената в Откр. 16:14 е друга фаза на “войната”, за която се говори толкова често в главите на Откровение, които се занимават с Антихриста. Глави 11,12,13,17,19 и 20 специално я споменават. Основния източник на този мотив се намира в Данаиловите забележки за войната на “малкия рог” и “надменния цар” срещу Израел.  

Символа за Армагедон по този начин става много уместен. Той свързва спомените свързани с Мегидо от предсказанията на Езекил, че враговете ще загинат “на планините на Израел”.¹⁰ Beckwith не само казва, че Армагедон е “въображаемо име за изобразяване на сцената, на голямата битка между Антихриста и Месия”, но показва, че Езекиловото пророчество е източника, относно отхвърлянето на враговете на Израел “върху планините”. Много възможно е, че Данаил има предвид Мегидо, когато говори за северния цар, който наближава края си, “между морето и великата планина.” Мястото съвпада с Мегидо, чието поле беше наводнено от завоевателните армии, когато се отправяха, за да атакуват Ерусалим. По този начин и двете идеи πόλεμοs и Άρμαγεόώυ са свързани с представянето от Данаил на βόέλνγμα τήs έρημώσεωs  и σνυαγών на земните царе и са идентични с принудата за фалшиво поклонение описана в Откр. 13, която глава също е основана на образността в Данаил относно Антихриста в тези дни.

Кулминацията на язвите по този начин е във връзка с пресъхването на Ефрат, идването на Царете от изток и Армагедон. Ако сбъркаме в тълкуването си тук, ние ще бъдем в грешка навсякъде другаде в тази глава. Тълкувателите грешат, като забравят, че язвите се изливат над Вавилон (Откр. 18:4) и че Ефрат трябва да бъде изтълкуван в хармония с този факт. Нито един от тези символи няма нищо общо със съвременната Турция или със сили идващи от буквалния изток. Ако буквализираме “изток” в книга, която е написана толкова внимателно като тази, книга, която вече е използвала “изток” като символ за небето, означава да се отправим в съвършено погрешна посока. Подобно на това, ако свържем Армагедон с битка в Палестина, то е противно на световното естество на апокалиптичните символи.

В пролога (15:2-3) е показано ясно, че това описание е свързано с велико избавление, както освобождението от Египет. Песента, която бе изпята след пресичането на Червеното море и унищожението на Фараоновата войска е спомената като въведителен ключ към следващото откровение в шестнадесета глава, която ще разисква отхвърлянето на фараоните в последните дни и поглъщането (пресъхването) на техните армии. Ако не видим, че шестнадесета глава е свързана с крайната атака над църквата и освобождението на Христовия народ, ние сме пропуснали главното и значение. Силите, които са представени пред погледа ни в шестата чаша, са силите от Откр. 13, които прокарват заповед за смърт на верните. Тези религиозни дейности на змея, звяра и фалшивия пророк са които събират земните царе, за да обявят война на Бог, като атакуват Неговия народ. По този начин пасажа е паралелен с “войната” в 17:14 и 19:19.

Пишейки преди Първата световна война Swete казва: “Тези, които забелязват тенденциите на съвременната цивилизация, няма да открият, че е невъзможно да схванем, че може да дойде време, когато чрез християнството, и с помощта на държавата, духа на Антихриста ще се изправи отново срещу християнството, което е вярно на личността и учението на Христос.”¹¹ Тази последна съпротива срещу вярващите е, която последните язви описват и следващото я Божествено освобождение.

Пишейки върху Откр. 16, Farrer говори за крайната война и казва:

“Църквата не е цел за военна атака; широко разпространена форма на полицейска акция е необходима за войната на звяра срещу светиите, както е описано в Откр. 13. Както в Откр. 11, свети Йоан просто ни представя предсказание за гонението и освобождението на църквата... Това, което той символизира не е нищо повече или по-малко, отколкото свързването на всички правителства с Империята в обявяване на война на светиите... Струпването около Ерусалим се превръща в битката на великия ден на Бог Всемогъщи.”¹²

В своя коментар Carpenter също вижда “крайното мобилизиране на множествата на злото, за атака срещу Божието царство”¹³ в шестата и седма язви. Hendriksen вижда същата идея:

“След като Армагедон е символ на всяка битка, когато нуждата е най-голяма и вярващите са потиснати, Господ изведнъж открива Своята сила в полза на Своя потиснат народ и побеждава враговете. Когато сто осемдесет и пет хилядната войска на Сенахирим беше убита от ангела на Йехова, това беше сянка на крайния Армагедон. Когато Бог подари славната победа на Макавеите, които бяха малобройни над многобройните им врагове, това е тип на Армагедон. Когато Бог спаси малката Холандия от испанските потисници, това е скициране Армагедон.

Но истинския, великия и краен Армагедон съвпада с малкото време на Сатана... Когато света, под ръководството на Сатана, противохристиянско управление, противохристиянска религия – змея, звяра и фалшивия пророк – са събрани против църквата за КРАЙНАТА битка и когато нуждата е най-голяма; когато Божиите деца са потиснати от всяка страна и викат за помощ, тогава ненадейно и драматично Христос ще се намеси, за да освободи Своя народ. Тази крайна скръб и появяването на Христос с облаците на славата, за да освободи Своя народ, това е Армагедон.¹⁴

Не сме съгласни с J. Massyngberde Ford и нейното тълкуване на шестата язва, но искаме да цитираме някои от нейните напомняния, като например “пресъхването” на Ефрат.

“... поне в два случая е записано, че водите са “застанали неподвижни”, за да могат израилтяните да преминат безопасно. В Изх. 14:21 е случая с Червеното море, а в Исус Навин 3 с Йордан.

Подобни чудеса бяха предсказани и за в бъдещето. Исая 11:15-16 пророкува, че Господ ще пресуши морето на Египет чрез изгаряща горещина, така че да се превърне в път, по който избраните да се приберат у дома си. Зах. 10:10-12 пророкува, че Нил ще бъде пресушен, за да може народа да се върне от земята на Египет. 4 Ездра 13:39-47, говорейки за десетте племена, които бяха пленени във времето на цар Йосия, казва, че те са отишли в далечна земя, където ще могат да пазят своите заповеди и че Всевишния спря извора на реката, т.е. на Ефрат, докато те преминаха. Той предсказва, че  същия феномен ще се случи, когато те поискат да се върнат в земята си.”¹⁵

Един от по-старите коментатори A. R. Fausset, говори подобно на нея.¹⁶ Morris също коментира:

“В Стария завет могъщо действие от страна на Бог често е свързано с пресъхването на водите, като Червеното море (Изх. 19:21), Йордан (Исус Навин 3:16) и няколко пъти в пророчествата (Ис. 11:15; Ерем. 51:36; Зах. 10:2). Също така е възможно той да има предвид и историята разказана от Herodotus (1. 191) за превземането на Вавилон от Кир, който влезе в града по пресушеното речно корито на Ефрат. Новия Вавилон ще бъде изненадан и пресушаването на реката премахва последната пречка за падането му.” (Swete).¹⁷

Думите на Glasson са:

“Пресушаването на реката Ефрат ни връща обратно към пресушаването на морето в Изх. 14:21, въпреки, че това не беше една от десетте язви, но помогна на народа на Израел да избягат от Египет."¹⁸

"Една стара традиция предвижда крайна битка, когато народите ще се наредят в боен ред пред Бог (Йоил 3:2; Зах. 3:8). Понякога тя приемаше формата на обсада на Ерусалим, както е в Зах. 14. Псалом 2 (който Откровение цитира няколко пъти) говори за земните царе, които са обединени против Бог и Неговите помазани. Това изглежда, че е отразено в Откр. 16:14, където всичките царе на земята, са събрани заедно за Божия велик ден на битката; те са събрани в Армагедон (ст. 16)...”¹⁹

В заключение последните язви сочат към крайната яростна атака на земните царе над остатъка. Както в много други пасажи в Писанията, наводняващия Ефрат представя една завоевателна опустошителна сила – множествата на Вавилон, които се надигат в света, за да унищожат светиите. (Забележете как символа е използван в Данаил 9:26; 11:22, 40; Ерем. 46:6-10; 47:2; 25:9-11, 15-26; 50:33-34, 38; 51:36.) Защо е трудно да разберем водите и тяхното пресъхване, след като и двата символа вече са били използвани в тази книга за преследване и освобождение? Виж Откр. 12:15-16. Тази атака е част от голямата битка при Армагедон. Другата част е унищожението на завоевателите от идването на Христос, Царя на царете. “Царете от изгрева на слънцето” (използвайки езика от картината, която Исая представя за освобождението на Израел, в дните на Кир, който беше Божия помазаник, пастир и “праведен човек от изток”), не са никой друг освен небесните армии. Сравни с 19:11. “Изток” говори за небето. Виж Откр. 7:1 и сравни с Езек. 43:2.  Mounce е определено прав, когато посочва, че царете от изток, са различни от царете от цялата земя, които ще водят последната война срещу Христос и небесните армии.²⁰ Milligan, Wordsworth и Plummer заемат същата позиция. Коментара на Wordsworth е типичен за това:

“Както голямата река, реката Ефрат, славата и защитата на Вавилон, се превърна в път за Кир и неговата побеждаваща армия, когато той обсади града...

Също така пресъхването на духовната река Ефрат, ще приготви пътя за царете от изток (Откр. 16:2 сравни с Ис. 44:27-28; 45:1; Ерем. 50:38; 51:36), което означава за Исус Христос и за Неговите чада на светлината, които са верни войници и на които ще бъде позволено да споделят царската слава на Великия Победител, Царя на славата, Който е небесната Светлина, Светлината на света, Син на правдата, с изцеление в крилата си (Лука 1:78; Йоан 8:12; Мал. 4:2). Нека всички, които четата тези редове да бъдат част от тази благословена група, чрез Исус Христос нашия Господ.”²¹

Ние предлагаме, че никое тълкуване на Откр. 16, което не признава нейните загатвания за следващите Старозаветни типове, няма да бъде задоволително.

1. Язвите върху Египет, преди освобождението на Изхода. (Откр. 16 сочи към крайния Изход, преди влизането във вечния Ханаан.)

2. Предпазващият облак над Израел, когато щяха да бъдат унищожени от Египтяните Изх. 14:19-20.

3. Войните при Мегидо от историята на Израел. 3 Царе 18:40; 4 Царе 23:29; Зах. 12:11; Съдии 4 (виж 5:19).

4. Вторият изход, след падането на Вавилон под атаката на Кир. (Езика на Откр. 16:12 явно е зает от Исая и по специално 11:15; 44:27-28; Виж също Ерем. 50:28; 51:36.)

5. Идването на Исус Навин от изток при влизането в Ханаан и завладяването на Вавилон от Кир, Божия Месия (Ис. 45:1-4; 41:2) от изток. Езек. 43:2 сравни с Мат. 24:27.

6. Конфликта между Ахав и Езавел с Илия на планината Кармил (фалшивите пророци бяха убити в  Мегидо (3 Царе 18:40)

7. Унищожението на атакуващите Израел от Бог чрез градушка. Исус Навин 10:11; Изх. 9:23.

8. Унищожението на Вавилон, както е скицирано в Данаил, Исая и Еремия. (Не бива да забравяме, че в Откр. 16 се казва, че всичките язви принадлежат на Вавилон. Виж 18:4.

9. Събирането на царете за войната от нечистите духове. Сравни Откр. 16:13 с 13:13-15 и 2 Лет. 18:19-21.

10. Ритуала в Деня на умилостивението. Лев. 16

Върху тези старозаветни източници на Откр. 16 ще бъде коментирано повече в коментара на главата.

 Забележки

 I. Donald W. Richardson, Revelation, p. 101.

2. W. Milligan, Revelation, p. 265.

3. P. Minear, New Earth, p. 148.

4. G. B. Caird, Revelation, p. 198.

5. D. W. Richardson, Revelation, p. 99.

6. H. Alford, "Revelation," vol. 4, p. 696.

7. L. F. Were, австралийски проповедник и писател, извърши повече работа в тази област и с по-добър резултат, отколкото който и да е друг от неговото поколение. Виж Certainty of the Third Angel's Message.

В своята книга The Woman and the Resurrected Beast, pp. 90-92, Were ясно показва, че Откр. 17 е обяснение на 16 глава. Нашият цитат е илюстрация, за много успешния начин, по който Were направи Библията свой собствен тълкувател. “Чрез следващите сравнение наблюдавайте, че същите сили, същия конфликт, същата присъда и същия резултат са споменати и в двете глави, а също така обърнете внимание, че Откр. 17 съдържа уголемяване или обяснение на символите и събитията, които са споменати в шестата и седма язви.

            Откровение 16                                                          Откровение 17

8. Относно обикновеното тълкуване на този пасаж Ladd казва: “Много коментатори подържат – като че ли е явно от самия текст – че в стих 12, че “царете от изток” представят Партите, които сега ще завладеят цивилизования свят под ръководството на Нерон, който възкръсва. Това естествено е чисто предположение.” Revelation, p. 213. Обаче когато прогледнем тълкуването на Ladd относно (езическите тълпи) то е също изпълнено с предположения. Този вид тълкуване се появи като съвременно предпочитание, когато журналистите "рекламираха" "заплахата от изток" в началото на века. Докато е вярно, че Йоан преплита някои от съвременните митове от своите дни в творбата си и може би тук има Партите на ум, по-голяма истина е, че основния източник на неговите символи е Стария завет. Както в ученията на Христос, където за всяка съвременна история, която Той използваше, могат да се намерят няколко старозаветни забележки, така е с автора на Откровение. По-старите коментатори имаха навика да посочват, че езика в Откр. 16:12 е извлечен от изрази в Исая, които говорят за освобождението на Израел от древния Вавилон. Например, забележете че фразата “от изток” (Ис. 41:2; 43:5; 46:11) и “от изгрева на слънцето” (Ис. 41:25; 45:6; 59:19) са използвани три пъти в Исая във връзка с освобождението на Израел от тези, които ги бяха пленили. Подобно на това, пресъхването на Ефрат е споменато там. Виж Ис. 44:27. Milligan изразява себе си надълго относно този случай и трябва да бъде изследван внимателно. Той казва: “По всяка вероятност няма друга част в Апокалипсиса, която да е получила повече различни тълкувания, отколкото първото изречение на тази язва. Кои са тези царе, които идват от изгрева на слънцето е целта, която трябва да бъде достигната, а отговора, който обикновено е даван е, че те са част от противо-християнското множество, част от тези, за които се говори по-късно като царете от цялата населена земя, пред които Бог пресушава Ефрат, за да могат те да продължат да маршируват непрекъснато, до мястото, на което те трябва да бъдат смазани в крайното и пълно унищожение. Нещо може определено да бъде казано относно тази идея и въпреки това то е изложено на сериозни възражения.

1. В Откр. 9:14 вече... бяхме запознати с реката Ефрат и вместо да е пречка за напредъка на Христовите врагове, тя е символ на огромна и разрушителна сила.

2. Също така в Откр. 7:2 срещнахме фразата `от изгрева на слънцето` и там е приложена за една от четирите посоки на света, от която идва ангела, чрез който Божия народ е запечатан... не е лесно да мислим за врагове на християните, които идват от тази посока, която е описана със същите термини.

3. За царете `от изгрева на слънцето` не се казва, че са част от царете, на цялата населена земя` за които се говори след това. Вместо това те са различни от тях.

4. `Подготвянето на пътя` свързва себе си с мисълта за Него, чието идване беше подготвено от идването на Кръстителя.

5. Типа на пресушаване на водите на реките ни завежда обратно в пророческите и исторически писания на Стария завет, до средствата с които Всемогъщия осигури освобождението на Своя народ, а не унищожението на Своите врагове.” Revelation, pp. 269-70.

A. Plummer говори подобно: “`Царете от изток` със сигурност са силите, които стоят на страната на Бог. Много писатели виждат забележка за Христос и светиите. Слънцето е често срещана фигура за Христос в Писанията (Мал. 4:4; Зах. 3:8 и 6:12; Лука 1:78; 7:2; 12:1; 22:16). По този начин `царете от изток` могат да бъдат идентифицирани с армиите в 19:11-16.”

"Revelation,"  p. 395.

Постоянното прилагане на литературния принцип на пародия, който Йоан непрекъснато използва, е гаранция срещу неправилни тълкувания. Той прави Христовите врагове да говорят за Него, като ги описва в термини напомнящи за Него. По този начин много коментатори посочват, че... “Думите: `беше, няма го и ще дойде отново` звучат като демонски фалшификат на Христовата титла ` Той беше, Той е и Той идва`.” Lohmeyer, Die Offenbarun des Johannes, p. 145. Подобно принципа на контраст, където Йоан съпоставя звяра с Агнето, блудницата с жената облечена със слънцето и Вавилон с Ерусалим също спомагат за безопасно тълкуване. В Отк. 16:12 този принцип е използван от Йоан, за да противопостави “царете от изток” с “царете от цялата земя”. Това не е пример на пародия. Тези случаи са показани, че са такива от техния контекст.

9. За пръв път Ефрат е спомената като רנה в Исус Навин 24. Самата дума означава поток, море, наводнение или река. Много стихове описват реката Ефрат като граничната река между земята на Израел и Вавилон. Виж Исус Навин 24:2-3, 14-15; Бит. 15:18 и др. Виж Ис. 8:7-8 като типичен пример за използването на думата със забележка за катастрофалното нашествие на Асирия. Същия символизъм е използван от Данаил и Йоан. Виж Дан. 9:26; 11:40 и Откр. 12:15-16. така че не е невероятно, че писателя на Откровение, чрез забележката си за Ефрат в Откр. 16 сочи към същата война, за която се говори в 17:14. Ясно е декларирано, че водите са “хора, множества, народи и езици”, които са враждебни на Божия народ. Откр. 17:15.

10. Виж KiddIe, Revelation, p. 324. Farrer обобщава уместно: “Духът довежда царете до

Har-Megedon, т.е. планината Мегидо. Никога не е имало планина с такова име. Мегидо е град в южната страна на равнината Esdraelon, най-близкия познат град в подножието на Кармил... Свети Йоан иска да спомене Мегидо и Кармил едновременно. Ахав, помазан отстъпник и съпруг на Езавел, (виж 2:20) `прати та събери при мене целия Израел на планината Кармил, и четиристотин и петдесет Ваалови пророци, и четиристотинте пророци на Ашера` `заедно на планината Кармил`... за да опита силата им против Бога на Илия и да загинат от меча. И... Ахав също трябваше да умре по този начин, когато лъжлив дух в устата на фалшивите пророци съблазни него и неговите съюзници... Автора на Летописи прехвърля обстоятелствата от смъртта на Ахав за Йосия. Той не се подчини на истинското предупреждение и воюва против Бог... той бе прострелян от стрелците при Мегидо... Имаше голямо жалеене за него... Жалеенето при Мегидо изглежда, че е взето от Захария... където `всичките народи на земята жалеят` той като те `погледнаха на Него, Когото разпнаха`. Ние знаем от Откр. 1:7 (ср. 11:9) какво свети Йоан направи от този текст. Така че в заключение, в ума на Йоан планината Мегидо представя място, където лъжливото пророчество и вярващите в него отиват, за да посрещнат съдбата си, където царе и техните армии са заблудени да отидат за тяхното унищожение и където всичките племена на земята жалеят, виждайки Го в сила, Този, Когото в слабостта Му, те бяха разпнали. Тъй като там звездите в своя път воюват срещу принцове и потопа на унищожението ги отнася надалеко (Съдии 5:19-21)”  ad loc.

11. H. B. Swete, Apocalypse, p. 257.

12. A. Farrer, Revelation, p. 177.

13. W. Boyd Carpenter, Revelation, p. 196.

14. W. Hendriksen, Conquerors, pp. 196-97.

15. J. Massyngberde Ford, "Revelation," p. 273.

16. See "Revelation," pp. 707-08.

17. Leon Morris, Revelation p. 197.

18 T. F. Glasson, Revelation, p. 92.

19. Пак там стр. 93.

20. R. H. Mounce, Reve1ation, p. 298.

21. C. Wordsworth, Miscellanies, Literary and Religious, vol. 1, pp. 437-38.