Глава двадесет и пета

Коментар върху петнадесета глава

В литературната структура на Откровение, на която не трябва непременно да и се дава хронологическо значение, седмия печат се развива в седемте тръби, а седмата тръба се развива в седемте последни язви. Хронологически паралелните пасажи в 6:12-17; 8:1-5; 11:19 и 16:18 показват, че печатите, тръбите и язвите завършват на същото място, но само първите две, които граничат с времето на изпита, започват в идентичен момент. Със започването на язвите, милостта е престанала да умолява и те се изливат върху тези, които са планували нападението над църквата представено в 13:11-18. Това нападение е гнева на народите, който принадлежи към второто горко, докато язвите са третото горко или седмата тръба.

Откр. 15:1-2

“И видях на небето друго знамение голямо и чудно: седем ангела, които държаха седем язви, които са последните, защото с тях се изчерпва Божият гняв.

И видях нещо като стъклено море, размесено с огън, и че тия, които бяха победили звяра и образа му и числото на името му, стояха при стъкленото море, държейки Божии арфи.”

Beckwith казва:

“Този стих обявява сбито напредъка на темата, която започва в стих пети и е изпълнен напълно в края на параграфа (16²¹). Той оформя описателна титла на цялата част, като 17^1в обявява темата на частта.”17-19⁵.¹

Този израз, за идея на предзнаменование в небето, също ни беше представен в глава 12. Тази глава представи обобщение на войната между змея (Сатана) и църквата. С повтарянето на същия израз, края на тази война е представен. Забележете двойното повторение на мисълта за край: “... седем язви, последните... в тях е изчерпан Божия гняв.” Седемте тръби също са наречени язви (9:20) но те са предварителни съдби, които призовават хората към покаяние. Но сега виждаме идването на не примесения с милост Божий гняв.

Втори стих представя друга сцена от историята при Червеното море, аналогична с Изх. 15, след освобождението от фараона и неговата войска. Божият новозаветен Израел е видян освободен от своите врагове, стоящи край небесното море, което блести от светлината на огнения стълб. Огън е често срещания символ на съд, и той е ясно изразен като такъв в този стих, макар че не се среща в предишната забележка за кристалното море. Умивалника в светилището, който се превърна в излятото море в Соломоновия храм, е оригинала за този символ. Той сочеше към необходимостта от святост във всички, които се доближават до Бог.

В тези стихове ни е дадено доказателство, че това, което ще бъде описано с язвите е друг успешен изход за Божия народ. На границата на небесния Ханаан, Божия Израел ще бъде освободен от Вавилон, втория Египет. Неговите води ще бъдат пресушени точно както стана с водите на Червеното море. Както Вавилонските колесници и армии се опитваха да погълнат тези, които бяха послушни на призива да “излязат вън” (18:4), така Христос ще се появи в небето от изток, както Кир, древния цар от изток, се появи на границата на Вавилон и пресуши реката Ефрат. (Виж Ис. 44:27; Ерем. 50:38; 51:36.) Божият Израел, ще може да застане пред идващия Христос, тъй като те са били умити във великия извор, общодостъпен за грях и нечистота. Те са приложили запазващия ги печат на кръвта и знаят, че оръжията за избиване ще ги подминат. Кристалното море на Божия съд не всява ужас в тях, тъй като те са облечени с дрехата на Христовата триумфираща правда. По този начин те са се подготвили за освобождението. Виж 19:8. Коментара на Torrance е подходящ:

“... тук е стъкленото море примесено с огън. В едно от по-ранните видения, ние видяхме същото море, чисто като кристал и съвършено спокойно. Това беше морето на човечеството в пълна хармония с Бог, без вълните на безпокойство върху водите му. След това видяхме как морето се развълнува в яростна буря и се вля в океан кипящ с безпокойство, където видяхме как ужасни чудовища излязоха от неговите мрачни дълбини, за да опустошат земята. Сега виждаме същото море, което е поразено от Божиите съдби и водите му са превърнати в кръв. То е кристално море примесено с огън; от кристал, тъй като Божиите присъди са кристално ясни и те пробождат до тъмните дълбочини на неправдата и нищо не може да бъде скрито от тяхната изследваща светлина... Съществува ден в историята на евангелията, когато ужасените хора видяха Божия Син да ходи над бездната и им беше казано да Го последват и да стъпят на разгневените вълни под техните крака. Така че тук виждаме тези, които следваха Агнето, където и да отива, стоящи на морето, въпреки че то е примесено с огън, тъй като те извоюваха победа над замърсените води и тяхното потисническо господство. Този, който следва Агнето, този, който ходи с Исус, Божия Син, ще премине през огън и той няма да му навреди, той ще ходи върху змии и скорпиони и върху всичката сила на врага и нищо няма да може да му навреди.”²

Читателят ще си спомни, че в предишните пророчески вериги обикновено има прикачено видение на утеха. Христос представи седемте писма от всред светилника; видението за трона и Агнето предшестваше ужасите на печатите; сцена на посредничество чрез небесния олтар представи тръбите, а сега, на това място виждаме великолепен портрет на победа и сигурност чрез очакване на това, което ще последва от кулминационните скърби, които следва да бъдат описани.

Както беше открито в началото, че символа на светилника е доказателство за значението на писмата, а символа на печат за значението на тръбите, също така сега символа на чаша е много важен. Φίαλη беше широк, плитък съд, който можеше да бъда изпразнен бързо от своето съдържание. Тя (чашата) беше използвана за пренасяне на тамян, а също така и за изливането на възлияния. Израза “изля” в Откровение се намира само в глава 16 и посочва бързо изсипване на наказания върху непокаялите се и виновните на земята. Сравни с Дан. 9:27. Тази идея за бързо изпълнение не бива да бъде подминавана. Както Hengstenberg казва: Когато е сравнена с двете по-ранни групи, (печатите и тръбите) краткостта на тази в своето представяне на Божиите присъди е изключителна. Те следват една след друга... с отличителна краткост.”³

Символа за чашата за възлияние е последователен със следването от Йоан в тази книга на дневната литургия в храма. Той е описал Агнето заклано, принасянето на темяна, изсвирването с тръбите и сега изливането на възлиянието в края. Carrington, Niles, Farrer, Messyngberde Ford и други са забелязали връзката между кулминационната картина на присъда в тази глава и церемонията в храмовите служби. Ние цитираме:

“Образеца, който Йоан следва в Откр. 8, наказателното разпръскване на огнената жерава, от само себе си е забележка за Езек. 10:1-7. Той се обръща отново към видението на Езекил (и изглежда), че следва еврейския текст вместо Септуагинтата. Според еврейския текст херувима протегна ръката си всред Божествения огън, който гореше всред херувимите и даде горящата жерава в ръцете на ангел, който беше облечен с ленени дрехи и препасан с мастилница, за да ги разпръсне над града... тъй като той вече беше използвал огнената жерава в осма глава, съвсем естествено е, че огнена жерава за разпръскване ще бъде заменена с чашите на гнева. Тази смяна притежава няколко предимства – тя продължава да носи символа на чашата на гнева, първо в ръката на Вавилон, като Божествено разрешено изкушение за човечеството, след това в Господнята ръка, чашата на Неговото отмъщение или чрез преход към принадлежащ образ, ужасно вино, течащо от гроздето, което е стъпкано извън града (14:8, 10, 20). Едновременно с това той ги приравнява с голямата стъклена чаша, морето изпълнено с огнен примес, и над всичко, той представя темата на ритуалния принос на вино. `Чашите` phialae, са чаши за възлияние. Възлиянието беше изливано върху дневната жертва, точно след засвирването на тръбите, така че с поставянето на чашите в последователност с тръбите свети Йоан подържа последователността на ритуала, който започваше със заколване на Агнето, след това продължаваше с принасянето на темяна и преминаваше в изсвирването на тръбите. Тъй като възлиянието имаше такова място, то беше последното ритуално дело, който завършваше службата на олтара и беше всеизвестно в тази си връзка (Фил. 2:17). Възлиянието, както свети Павел казва, беше излято върху закланата жертва, горяща в огъня. Тъй като в небето няма кръвна жертва, ангелите изливат своите чаши на възлияние върху ужасното унищожение, което Божественото правосъдие извършва на земята.”⁴

ekcheό. Тази дума се повтаря непрекъснато в тази глава и никъде другаде в Откровение. Тя е използвана в Левит(Септуагинтата), насочвайки свещеника да “излее” остатъка от кръвта на жертвата в основата на олтара, след като преди това е докоснал рогата на олтара с нея: Лев. 4:7, 18, 25, 30, 34 и др.⁵

Скинята е изпълнена с дима на славата и силата на Бог и никой не може да влезе в нея. Това е едно ясно загатване за Изх. 40:35, където Мойсей не можеше да влезе в скинята, тъй като облака я покри и Божията слава я изпълни; за 3 Царе 8:10-14, където свещениците не можеха да влязат в храма, тъй като облака на Божията слава изпълни храма; за 2 Лет. 7:2-3, където отново свещениците не можеха да влязат в храма и където Израилтяните видяха Божията слава, която идваше в храма. Сравни също с Ис. 6:4, където отново храма беше изпълнен с дим и Езек. 10:3-4, където Божия дом беше изпълнен с облак. Този феномен се появяваше в стратегически моменти в историята на Израел. Всички примери за него са свързани с Божия дом и съдбата на народа. Също така той има и есхатологична важност, както е във 2 Мас. 2.⁶

Откр. 15:3-4

“И пееха песента на Божия слуга Мойсей и песента на Агнето, казвайки:

Велики и чудесни са Твоите дела,

Господи Боже Всемогъщи;

праведни и истинни са Твоите пътища,

Царю, на вековете.

Кой няма да се бои от името Ти,

Господи, и да го прослави?

Защото само Ти си свет;

понеже всичките народи ще дойдат и ще се поклонят пред Тебе,

защото се явиха Твоите праведни съдби.”

Ако болката, тъгата и смъртта идват, това не е, защото Бог им се радва, но защото: “за тези, които се впускат в порочност, които се присмиват на Божиите закони, не може да има милост или спасение.”⁸ Така, че темата за оправданието на Бог и Неговия народ е преобладаваща в последните глави на Откровение. Сравни 16:5 и 19:2. В края на великата борба, когато светилището на всемира е било очистено от грях и грешници, тогава: “от най-малкия атом, до безкрайния всемир, всички неща одушевени и неодушевени, в своята непомрачена красота и съвършена радост, ще признаят, че Бог е любов.”⁹ Тогава Дан. 8:14 и 9:24 ще бъдат изпълнени заедно с всяко друго заветно обещание, което беше изпълнено от Христовата смърт.

“И след това видях, че на небето се отвори храма на скинията на свидетелството; и седемте ангела, които държаха седемте язви, излязоха от храма, облечени в чисти и светли ленени дрехи и препасани през гърдите със златни пояси. И едно от четирите живи същества даде на седемте ангела седем златни чаши, пълни с гнева на Бога, Който живее до вечни векове. И храмът се изпълни с дим от славата на Бога и от Неговата сила; и никой не можеше да влезе в храма, преди да се свършат седемте язви на седемте ангела.”

Върху тази нова сцена the Anchor Bible коментира относно централната фигура, ковчега на свидетелството.

“Неговото появяване тук не изглежда случайно, тъй като ковчега, скинята и кадилния олтар имат есхатологично значение. Във 2 Мак. 2:4-8¹⁸ изгледа на светилището и изявата на Божията слава (сравни с Откр. 15:8), както в дните на Мойсей (Изх. 40:34-35) и Соломон (3 Царе 8:10) се очакваше да отбележат идването на Месиански времена и възстановяването към мощ на избрания народ.”¹⁰

Milligan се изразява подобно относно: “двете плочи на завета, които... бяха Божии свидетел по отношение на светостта на Неговия характер и правдата на Неговото управление.”¹¹ В предишни видения, където ковчега беше видян, той не беше наречен ковчега на свидетелството, но ковчега на завета. Свидетелството беше закона на двете плочи, който беше свидетел за светостта на Божия характер и правосъдието на Неговите пътища и изисквания. С всичката уместност: “Бог разкрива Себе Си, във цялото величествено облекло на правосъдието – като Върховен Законодател, който ще изпълни своята присъда над всички, които са се подигравали на Неговите вечни закони.”¹²

Важно е, че наказанието е свързано с храма, а не с трона. Това показва, че есхатологичните язви се изливат, за да оправдаят църквата – Неговата скиня. Старозаветните пророци предсказаха, че възстановяването на храма, ще доведе до отмъщение над невярващите и ще оправдае верните. Виж също 19:2 и сравни с Дан. 7:22, 26-27; 8:13-14; Откр. 6:10-11; 10:7. Йоан не е законник, но той не се страхува да посочи важността на послушанието към Твореца в своето описание на последния конфликт. Откр. 14:7,12; 12:17. Язвите, които скоро ще бъдат описани са наказания над идолопоклоната религия от последните дни, както е описана в Откр. 13. В думата “язва” виждаме забележка за предупрежденията на завета срещу отпадане и идолопоклонство намиращи се в Лев. 26 и Втор. 28. В първия пасаж, Израел беше предупреден, че непослушанието ще ги води към изливането на Божия гняв в седмократно наказание. Виж Лев. 26: 3-24, 27-28.

Ударението върху Свидетелството е приложимо за книга, която постоянно използва образи от юридическата практика. В нея четем за обвинителя и Изкупителя – Сатана, унищожителя и Христос, Спасителя. Свидетелството за Исус е споменавано нееднократно, а също така верността та Божиите свидетели. Чрез такива термини като гняв и присъда видими от глава четиринадесета и следващите я, юридическото съдържание нараства до кресчендо. В шестнадесета глава ще прочетем за олтара, който “вика” (юридически термин, който означава изискване за обезщетение – сравни с Лука 19:1-8; Откр. 6:10) и за справедливите присъди на Пресветия. Едновременно с това образи са използвани, за да покажат юридическото изключване на нечистите поклонници от стана. “Възпаленията” , “кръвта на умрелите”, “фалшивите духове като жаби” – всички те съдържат нечистота според закона и следващото от нея отделяне.

Изпълването на храма с дим от Божията слава напомня за такива пасажи като Изх. 40:35 и 3 Царе 8:10-14 и означава, че е невъзможно да има служби в храма. “Времето за заместничество е отминало.”¹³ Също така тази картина напомня за невъзможността на Израел да се изкачи на планината покрита с дим, когато Бог слезна на Синай, за да изговори Своя закон. “Ужаса от присъствието, когато закона беше даден е надминат от ужаса, когато наказанията на закона са наложени накрая.”¹⁴ Част от този ужас е видян във факта, че вратата на милост е затворена и хората са били осъдени завинаги. “Когато Божието време дойде, нищо не може да спре крайната присъда.”^15. Времето за милост е отминало и Божия закон сега ще поеме своя курс. “Светилището на закона е подчертано... чрез комплекс от загатвания за някои старозаветни пасажи относно славата на Бог.” “... работата на благодатта... на Неговото светилище е била завършена.”¹⁶ “Кой няма да се моли с ревностна агония? Господи, спаси ни от закоравяване на сърцата и оскърбление на Твоето Слово!¹⁷

13. F. F. Bruce, "The Revelation to John, A New Testament Commentary, p. 656. Mounce, Little и други са съгласни.

17. Dr. C. J.. Vaughan, Lectures on the Revelation of St. John, цитирани в W. Boyd Carpenter, Revelation, pp. 266-69.

18. Имало също в Писанието, че тоя пророк, по божествено към него откровение, заповядал да носят след него скинията и ковчега, при възлизането му на планината, на която Мойсей някога възлязъл и оттам видял Божието наследие. Като отишъл там, Еремия намерил пещерно жилище, дето внесъл скинията, ковчега и кадилния жертвеник, и зазидал входа. Когато после някои от съпътниците дошли, за да турят белег на пътя към входа, не могли да го намерят. А когато Еремия узнал това, укорил ги и казал, че това място ще остане неизвестно, докато Бог се умилостиви и отново събере Своя народ. Тогава именно Господ ще открие тия неща, и ще се яви славата Господня и облакът, както се явили при Мойсей, също и при Соломон, когато той се е молил за особеното осветяване на мястото.