Откр. 16:1-2

“И чух из храма силен глас, който казваше на седемте ангела: Идете та излейте на земята седемте чаши на Божия гняв. И първият отиде та изля чашата си на земята; и появи се лоша и люта рана на ония човеци, които носеха белега на звяра и които се покланяха на неговия образ.”

Не всякога Йоан ни казва кой говори. По този начин тайната е подчертана и хората се боят повече. Забележете уместността на язвите, които следват. Тези, които притежават белега на звяра, получават белег в плътта си, лоша и люта рана. Тези, които осъдиха светиите и заповядаха тяхната кръв да бъде пролята, сега са представени като такива, които имат само кръв за пиене. Тези, които са отхвърлили светлината на вестта на благовестието, откриват, че сега слънцето ги изгаря, преди да бъдат осъдени да ходят в тъмнина. Хората не знаят всичко, което е предназначено чрез тези язви, но тяхното общо значение е ясно. Светът е извън стана, нечист и без помощта на свещеническата служба.

Carrington, Niles, Farrer, Massyngberde Ford и други виждат образността от Деня на умилостивението в тази част от Откровение. Забележете този пример от Carrington:

“Точно както седемте тръби бяха построени по модела на храмовата церемония, също така са и златните чаши. Първото нещо в дневната служба беше заколването на агнето и изцеждането на кръвта му в златна чаша и попръскването и на страните на олтара. Но ние виждаме, че тук свети Йоан има предвид жертвата за грях, която беше принесена за първосвещеника или за целия народ. Вече беше загатнато за нея чрез фразата `извън града` и същата мисъл се намира в писмото до Евреите, мисълта за смъртта на Исус като жертва за грях е била добре установена.

Денят на умилостивението е прекрасен пример за такава жертва. Той съдържа три главни точки.

1. Кръвта беше попръскана седем пъти пред завесата на Светая Светих.

2. Рогата на олтара бяха намазани с кръв.

3. Останалата кръв беше излята в основата на олтара.

Може да видим, че изливането на седемте чаши е основано на този ритуал, въпреки че резултата от това е опростен и увеличен.

Също така той е обърнат, тъй като тази кръв, вместо да доведе до помирение, довежда до отхвърляне и отмъщение. Вместо да е попръскана седем пъти пред завесата, тя е излята седем пъти на земята. Вместо да видим появяването на първосвещеника с кръвта на помирение, виждаме седем ангела с кръв на отмъщение.”¹

В Деня на умилостивението този, който не се смиреше чрез пост и молитва, беше отлъчен от народа. Всеки един от тях беше отпаднал. В главата пред нас, отлъчването е направено чрез проклятията на завета. (Виж the Anchor Bible относно тази глава, pp. 266-269.)

Гръцката дума έλκοs използвана тук за болката от първата язва се среща в Септуагинтата в Лев. 13 във връзка с проказата. Виж също Изх. 9:9. В Пс. 51:7 проказата е представена като символ на грях, толкова сигурно, колкото това беше явно в ритуала на светилището. Сравни Лев. 14:4-6, 52 с Пс. 51:2-7. В старозаветните писания, проказата беше изпратена като наказание за грях. Виж историята за Геезия 4 Царе 5:27, а също и цар Озия 2 Лет. 26:16-21 В Ис. 1 болното тяло е знак за покварен народ. Виж стихове 4-6.

Откр. 16:3

 “Вторият ангел изля чашата си в морето; и то стана кръв като на мъртвец, и всяка жива твар в морето умря.”

Ако тук, както навсякъде в Откровение морето е представител на множества, този стих сочи към война. Тези, които са отхвърлили Всевишния не могат да имат нито вътрешен, нито външен мир. Войната е симптом на греха. Докато греха не изчезне винаги ще има война. Тези, които не са в изправни отношения с Бог, не могат да имат изправни отношения един с друг. След като се отдели от Бог, човека уби своя брат (виж Бит. 4). Както спиците на колелото се отдалечават една от друга, колкото повече се отдалечават от главината, така е в живота, разстоянието между човека и неговия Творец е разстоянието между него и неговия брат.

“Кръвта на мъртвите” е както “лютата рана” от първата язва, знак за нечистота. Съсирената кръв на трупа омърсяваше и който се докоснеше до нея, не можеше да влиза в светилището.

Little казва:

“Изливането на първата чаша произвежда люти рани върху последователите на звяра. Изливането на втората чаша притежава дори по-лоши последици, поразяващ ги със смърт и обкръжаващ ги със смрад на разлагане на съсирена кръв, толкова ужасна, че може да бъде описана само като картина на целия океан вонящ от разлагащата се кръв.”²

Откр. 16:4-7

“Третият ангел изля чашата си в реките и във водните извори; и водата им стана кръв. И чух ангела на водите да казва: Праведен си Ти, Пресвети, Който си, и Който си бил, загдето си отсъдил така; понеже те проляха кръв на светии и на пророци, то и Ти си им дал да пият кръв. Те заслужават това.  И чух [друг от] олтара да казва: Така, Господи Боже Всемогъщи, истинни и праведни са Твоите съдби.”

Тези елементи на обществото, които е трябвало да бъдат източници на светлина (които са били християнски, а сега бунтовници) са покварени чрез отхвърляне на истината и са се превърнали в елементи на смърт. Навсякъде по света има борби и проливане на кръв и кръвта е тази на духовните прокажени. Ангела на язвите, които са излети над водата извиква: “Те заслужават това.” Поради заповедта за смърт в Откр. 13:15 тези, които са издали заповедта, сега са осъдени на смърт. Но първо те опитват кръвта по начин, за който дори и не са сънували. “Колкото и неприятно да е делото на съд, то е неразделно от моралния всемир.”³ Същия писател предлага, че дори по-ужасен от язвите е факта, че виновните са закоравели в лечението на липсата на разкаяние. 

Олтара на умилостивението извиква, че присъдата е справедлива и по този начин ни се напомня, че Христовия кръст не беше евтина благодат, той не беше небесен трик, за да заблуди света относно истинското естество на греха. Ударението върху кръвта и темяна са тези, които викат високо относно отвратителното естество на престъплението. Алкохоликът често извинява своя грях, докато не блъсне малко дете, когато кара пиян и тогава установява, че греха е личен а не абстрактен. Точно така хората свиват раменете си относно тяхната недостатъчност, докато разберат, че техните грехове са тези, които са разпнали Господа на славата. Ние не грешим само срещу закон написан на камък, но срещу любов в сърцето на всемира. Любовта, която обича грешника, трябва да мрази греха. Ако накрая и двете останат заедно (грешници и грях) те трябва да загинат. От друга страна, когато грешника се влюби в Христос, той престава автоматично да обича греха. Той може да бъде изкушаван и изпитван, той може да сгреши, но никога повече, докато Христос е неговия възлюблен, греха не може да окупира трона на неговото сърце. Същият кръст, който прощава греха, също разпъва. Този, когото разпнахме отмъсти с небесно отмъщение, като прикова греховете ни на Своя кръст и ги разпна, но Той направи повече. Вижте олтара на кръста, потвърждаващ всичките небесни присъди върху тези, които пренебрегнаха прощаващата любов.

Откр. 16:8-9

“Четвъртият ангел изля чашата си върху слънцето, на което се позволи да гори човеците с огън. А като се опекоха човеците от голяма жега, похулиха името на Бога, Който има власт над тия язви, и не се покаяха да Му отдадат слава.”

Хора, които притежават белега и името на звяра, проклинат Божието име и отказват да Го признаят. Те си спомнят, че в по-ранни времена са били измъчвани от Божията светлина, когато тя е осветявала тяхната съвест. Тогава те не са се покаяли и те не могат да се покаят сега. Съществува неизразима вина и безразсъдство, дори в единичен момент на неверие. Не може ли всеки човек да предскаже собственото си бъдеще, ако поиска? Той го прави днес. Ако искаме де повдигнем единия край на пръчка, това означава да повдигнем също и другия. Действието на навлизане в определена улица, определя къде ще излезем от нея. “Недейте се лъга; Бог не е за подиграване: понеже каквото посее човек, това ще и да пожъне.” Хората женат това, което са посели, те женат повече, отколкото са посели, а невежество относно семето, не прави никаква разлика. “Затова, внимавайте как слушате...” “Днес е деня за спасение, сега е определеното време. Ако чуеш гласа му днес, не закоравявай сърцето си.” “Върнете се, върнете се от лошите си пътища, защо да умрете?” “Който дойде при Мене никак няма да го изпъдя.” “Всеки грях и хула ще се прости на човеците.” Ето, той стои на вратата и чука. Той каза: “Ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.”

С болестите и войната идват суша и глад. Росата и дъжда на физическите благословения са задържани, заедно с росата и дъжда на Духа. Затова горещината на слънцето изглежда толкова ужасна. Йоил говори за това време.

Йоил 1:15-20:

“Уви, за оня ден! Защото денят Господен наближи, И ще дойде като гибел от Всесилния.
Не отне ли се храната пред очите ни, Веселието и радостта от дома на нашия Бог?
Семената изсъхнаха под буците си, Житниците запустяха, Хранилищата се съсипаха, Защото житото изсъхна.  Как пъшка добитъкът! Скитат се чердите говеда защото нямат пасбище; Да! изгинаха стадата овце, Господи, към Тебе викам; Защото огънят изпояде пасбищата на целината, И пламъкът изпогори всичките полски дървета. Даже и полските животни, задъхвайки поглеждат към Тебе; Защото пресъхнаха водните потоци, И огън изпояде пасбищата на целината.”

Откр. 16:10-11

“Петият ангел изля чашата си върху престола на звяра; и царството му потъмня, и човеците хапеха езиците си от болки, и похулиха небесния Бог поради болките си и раните си, и не се покаяха за делата си.”

Цялата земя се е превърнала в трон на звяра. Той царува всред всичките народи, езици и хора. Когато хората видят, че остатъка в Гесен (Изх. 8:22-23) е невредим, те ги намразват повече и повече. Неизбежно те ги обвиняват за техните страдания и решението е взето омразните светии да бъдат избити в една нощ. Както египтяните се устремиха в преследване на тяхната изчезваща жертва, така навсякъде в света хората ще търсят свободомислещите. Това е едно нещо, в което всички не покаяли се ще се съгласят – да унищожат тези, които са причинили техните страдания. Чрез хора, които са вдъхновени от дяволи, множествата са събрани, за да обявят война на Агнето, като обявяват война Неговия народ (Откр. 17:14). Това е изтреблението, което предсказаха пророците от древността. Виж Дан. 11:44; Йоил 3; Езек. 38-39. Звяра и фалшивия пророк и техните армии са събрани заедно, за да обявят война. Както Исав, те се отправят към Яков. Както Аман те са решени да заглушат гласа на несъгласие. Както с враговете на Данаил, които плануваха рова на лъвовете или огнената пещ за тези, в които те не можаха да намерят вина, освен относно нещата на техния Бог.

Както в дните на Главата на църквата имаше крайна криза, това ще се повтори отново. Както тогава хората се свързаха в противоестествени връзки, като се съгласиха само в омразата си към Този, Който ги беше изобличил, също така църквата и държавата ще се обединят, за да унищожат пазещите Божиите заповеди, тези, които им бяха предложили добрата вест на прощение, пълна и безплатна. Кръста ще бъде приготвен навсякъде и когато смъртната присъда е почти готова за изпълнение от наводняващите множества, свръхестествена тъмнина, по-гъста от тъмнината през нощта ще покрие земята. Освобождението от Изхода, отново ще бъде повторено.

По този начин великата река Ефрат (значението и е “бързаща напред”) “хората, множествата, народите и езиците” на блудницата се спускат, за да унищожат невинните и отведнъж са спрени от язвата на неочакваната нощ. Напразна е тяхната надежда, че някак си тяхното дело на екзекуция ще облекчи техните страдания.

В момента на най-дълбока криза, когато навсякъде евентуалните убийци са спрели в объркване, тъмнината е разкъсана от проблясък от изток. Наблюдавайки очаровани и ужасени, те виждат малък облак, който се доближава и става все по светъл. Това е облака на Този, Който каза: “Но казвам ви, от сега нататък ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ на небесните облаци.” Това е Съдията. След това следва момента на разочарование. Сега притъпената съвест потрепва. Единствената друга емоция освен страх, на която техните сърца са способни е омраза. Кого могат да обвинят? Както Адам, те търсят изкупителна жертва. Религиозните водачи! Те са виновни за тяхното състояние.  Този, който водеше международните конференции изглеждаше като агне. Мотивите бяха религиозни! Те си спомнят, че не са атеистите или агностиците, нито комунистите тези, които ги водеха, но религиозните! При призива от религията, образа на звяра е бил построен и някои които отказваха да се покланят бяха обявени извън закона. Но сега завесата е раздрана. Агнето се оказа звяр, измамваща змия. Сега хората променят техните мишени. Тези, които преследваха остатъка, сега преследват своите религиозни водачи. Угризението на съвестта увеличава апетита си. Чувството за голяма загуба нараства бързо и докато облака се приближава все по-близко, хората извикват към планините и скалите да ги покрият.

По този начин наводняващата река Ефрат, множествата от убийци  спира да тече и след това пресъхва, точно както в древността Израел беше освободен от своите врагове, които обърнаха гнева си един към друг. 

Откр. 16:12-16

“Шестият ангел изля чашата си върху голямата река Ефрат; и пресъхна водата й, за да се приготви пътя на царете, които идат от изток. И видях да излизат от устата на змея и от устата на звяра и от устата на лъжепророка три нечисти духове, прилични на жаби; защото те са бесовски духове, които като вършат знамения, отиват при царете на цялата вселена, да ги събират за войната във великия ден на всемогъщия Бог. (Ето, ида като крадец. Блажен оня, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол, та да не гледат срамотата му). И събраха ги на мястото, което по еврейски се нарича Армагедон.”

Върху този пасаж Milligan казва, че: “Той сочи към най-висшия момент в историята на църквата и на света.”⁴ Ние обяснихме нашето разбиране върху този пасаж. Както е с печатите и тръбите, така е и тук. Последните три от серията са отделни от първите четири и са свързани заедно. Стихове 13-15 са вмъкнати и сочат към миналото, към приготовленията за последния конфликт описан също в Откр. 13:13-18. На седем места в Откровение четем за πόλεμοs. Тази война достига своята последна битка в атаката срещу Агнето, чрез опита за избиване на Неговия народ. Само по този начин може да видим смисъл в Откр. 17:14; 19:19 и 16:16. В тази символична глава, войната за която се говори не може да бъде обикновена война. Тя трябва да бъде тази между царството на светлината и царството на тъмнината, между каещи се и не покаяли се грешници.⁵ Ако все още има някой, който да мисли за Армагедон като за буквална битка в Палестина и който смята този пасаж за отделен в Апокалипсиса, те трябва да изследват съвременния труд: “The Combat Myth in the Book of Revelation”.⁶

Религиозните сили, змея, звяра и фалшивия пророк са тези, които са предизвикали войната. Духове на дяволи, които излизат от техните усти, са прошепвали в ушите на хората, и са ги подмамвали в пътеката на религиозно беззаконие. Изказването на Collin относно трите апокалиптични забележки за този последен конфликт, заслужава внимателно изследване.

“ Изглежда, че видението, което следва шестата тръба е загадъчна забележка за битката, която е описана по-късно в тази книга. Видението, което следва шестата чаша (16:12-16) отговаря на (9:13-21) като шесто в серията. То също говори за демонско-ангелски същества (pneumata tria akatharta--16; pneumata daimonion--16:14), които трябва да съберат царете на цялата земя за битката. Тези царе (поне част от тях) ще се приближат от към Ефрат, която ще бъде пресушена като път за тях, за да преминат по него. Видението завършва преди битката да се е състояла (16:16). Факта, че тези духове и царе са свързани в битката на шестата чаша със змея и двата звяра от глава 13 показва, че това видение е частично описание на великата битка от 19:11-21. Поради паралела между виденията за шестата тръба и шестата чаша изглежда, че 9:13-21 (шестата тръба) е загадъчна забележка за последната битка.”⁷

Символизма на жабите ни напомня за язвите в Египет. Ян и Ямврий повториха чудесата на Мойсей, до язвата, която следваше жабите. След това те бяха безсилни. Също така е и тук. Злите духове фалшифицират огъня от Петдесетница, като правят знаци и чудеса подобни на тези на Божиите свидетели. (Виж 11:6; 13:13-14; Деян. 2:1-4; 3 Царе 18:36-38). По този начин света е привлечен отново на Кармил. Под ръководството на Езавел (Вавилон) света дискутира фалшивите реформи на “Илия”, който възстанови Божия олтар за поклонение. (Виж Откр. 14:6-12 и Мат. 17:11).  Той свали огън от небето, а в последните дни пратениците на фалшивата религия ще се опитат да покажат, че те могат да направят същото. Но след като този връх на беззаконие е достигнат, след като милостивата вест за реформа на Бог е отхвърлена и вестоносеца осъден, тогава благодатното време изтича за всички. Както Израел беше отделен от Египет преди седемте последни язви, това ще се случи отново. След като фалшивите жаби се появят, вратата на милост е затворена. Светиите ще избягат, тъй като е времето на голямата скръб, каквато никога не е била. Те не вземат нищо от домовете си или отиват при приятелите си за нещо. Бягство е единствената мисъл. Горко на непразните в този ден. Но техните молитви са били отговорени. Чрез Божията милост не е нито зима, нито събота. Сега те научават значението на Авак. 3:17-18; Пс. 121:5-7; 91:3-10.

В уединените места на пустинята и в други страни, те чуват за плановете на врага. Когато язвите падат, проклятията над хората се увеличават и омразата срещу вярващите достига до връхната си точка. Тогава последните планове са направени. Хората се съгласяват относно това единствено нещо – да унищожат остатъка. Часът е уточнен. Часът тук е часа на кризата за светиите, както за Спасителя. Има време на скръб като за тях, така и за Него. Тези, които са били заловени се явяват пред съдии и управници и са хвърлени в затвори, където прекарват дни в тревога. Те мислят за Йоан Кръстител и очакват да повторят неговия край. До ушите им достигат думи за ужасни болести и войни, за суша и глад. Те чуват, че деня за тяхната екзекуция е решен. След това пада тъмнината, тъмнина, която изглежда, че може да бъде попипана. С нарушаването на плановете им убийците са разочаровани.

Какво е това в небето, тази светлина? Тя се увеличава. Това е облак – малък бял облак, който става все по-светъл и по-славен. Това е Човешкия Син идващ със сърп в ръката си. “Ето, Тоя е наш Бог; Чакахме Го, и Той ще ни спаси; Тоя е Господ; чакахме Го; Ще се възрадваме и развеселим в спасението Му.”⁸

Откр. 16:17-21

“И седмият ангел изля чашата си върху въздуха; и из храма излезе силен глас от престола и каза: Сбъдна се. И произлязоха светкавици и гласове и гръмове, и стана силен трус, небивал, откак съществуват човеци на земята, такъв трус, толкоз силен. И великият град се раздели на три части, и градовете на народите паднаха; и Бог си спомни за великия Вавилон, да му даде чашата с виното от яростния Си гняв. И всеки остров побягна и планините не се намериха. И едър град, тежък около един талант, падаше от небето върху човеците; и човеците похулиха Бога поради язвата от града, защото язвата от него беше твърде голяма.”

Знаците и чудесата следват едновременно. Всяко нещо в природата е извън курса си. От разгневените небеса, от чистото пространство на неописуема слава се чува гласа на Бог: “Свърши се!” Не трябва да пропускаме повторението на думите от Голгота: “Свърши се!” Голгота беше въведителна есхатология. Сега виждаме изпълнената есхатология. Тези, които отхвърлиха завършеното дело, са принудени да приемат това. Тези, които не вярваха, че Христос беше изоставен от Бог заради нас, сега ще опитат тази съдба за себе си.

Решението на Бог разтърсва небето и земята. Става голямо земетресение. Планините са разклатени и бученето на идващата буря се чува. Пристанищата на Содом са погълнати от бушуващото море и вълни. Острови изчезват и планини потъват в земята. Луксозните жилища са превърнати в пясък, докато затворническите стени падат и гробовете предават своите скъпоценности. Живите са променени, прославени и взети във въздуха, за да посрещнат идващият Господ. Каква среща! Каква радост! Какъв триумф! Времето е дошло до края си и вечността започва. Алилуя!

Забележки

1. P. Carrington, Revelation, pp. 261-62.

2. C. H. Little, Revelation, p. 161.

3. F. F. Bruce, The Revelation to John, p. 656.

4. W. Milligan, Revelation, p. 271. P. Minear коментира петнадесети стих така: “Те са достигнали до момент в който заспиват. Христос заплашва тяхната сънливост с идването си като крадец. Христос иска от тях да разберат къде точно стоят, между призива за битка и събирането на войниците. Въпросът е, дали те ще отговорят на призива на жабите или на Месия. За тях неутралността е невъзможна. Ако приемем, че остатъка от параграфа се занимава само с вътрешни сили в църквата, тогава няма никаква логика във възклицанието. Но ако приемем противната идея, че параграфа се занимава със сили, които проникват във вътрешния живот на църквата, тогава възклицанието е логично. New Earth, p. 149. Той продължава: “То е поставено в крайно драматичен момент, между шестата и седма точка в серията и между призива за борба и отговора. Не може да има по-ясен контраст между благословение и работата на демонските духове. Казаното открива ужасната опасност в която нищо не подозиращия християнин стои.” Пак там p. 150.

5. C. H. Little казва: “Стих 16 дава отчет за събирането на противо-християнските сили за великата битка срещу Всевишния Бог. Предмета тук без съмнение е трите нечисти духове описани като жаби. Самата битка не е описана тук, но името на мястото на събирането е дадено на еврейски като Армагедон. Това не означава географско място, но се има предвид великата битка срещу силите на злото, в която ще се стигне до тяхното крайно и абсолютно поражение. Относно Божествената страна, тази битка е описана в 19:11.”  Revelation, p. 167.

6. От A. Y. Collins. Специално виж стр. 37.

7. Пак там p. 36.

8. Isa. 51:11-16, 21-23; Мал. 3:17; Пс. 27:5; Ис. 26:20-21; Ис. 30:29-30.