Глава двадесет и осма

Коментар върху седемнадесета глава

Откр. 17:1-4

“И дойде един от седемте ангела, които държаха седемте чаши та поговори с мене, казвайки: Дойди, ще ти покажа съдбата на голямата блудница, която седи на много води; с която блудствуваха земните царе, и земните жители се опиха от виното на нейното блудствуване. И тъй, той ме заведе духом в една пустиня, гдето видях жена, седяща на червен звяр, пълен с богохулни имена, който имаше седем глави и десет рога. Жената бе облечена в багреница и червено и украсена със злато, със скъпоценни камъни и с бисери, и държеше в ръката си златна чаша, пълна с мръсотии и с нечистотиите от нейното блудствуване.”

Забележете израза “пустиня”. Това беше мястото на Христовото чисто рождение в Откр. 12, но сега е място на отпадналата религиозна система. Гръцката дума έρημοs означава присъда – унищожение на блудницата от Бог. Цялата глава, както предшестващата я, е относно съда. Стихове 1 и 16 представят присъда над блудницата. Стихове 8 и 11 представят присъда над звяра. Стих 10 представя присъда над десетте глави, докато стих 14 загатва за присъда над десетте рога. В тези глави атмосферата на съдебен гняв не ни напуска, а те са развитие на гроздобера, за който се загатна в края на глава 14. Тези събития са прототипа на “отсичането” на непокаялите се в Деня на умилостивението.

Целта на настоящата глава е да покаже, специалната причина за съда над Вавилон. Тя се е свързала с държавата, за да може да преследва тези, които и противоречат – вярната църква. Един от седемте ангела, които държат чашите е, който представя видението на Йоан. Той прави това в навечерието на изливането на тези чаши, като по този начин показва ситуация, която се развива точно преди приключването на благодатното време, когато разбунтувалия се свят, под ръководството на отпадналата религия е осъдил на смърт всички свободомислещи и по този начин е виновен за кръвта на всички светии, като че ли тя вече я е проляла.

За язвите в глава 16 се казва, че всички са язви на Вавилон. Виж 18:4. Последните две именуват системата, като използват Ефрат и самото име Вавилон. По този начин 16:19 представя настоящата глава. Както забележката за седемте ангела в 17:1 свързват тази глава с предишната относно язвите, също така забележката за едно от четирите живи същества в 15:7 в началото на язвите свързва този запис на присъда със сцената на присъда в глави 4 и 5, които представят различните съдебни серии от печати, тръби и чаши. Както седмата тръба е била последвана от видение, което изследва историята на девствената жена. Също така седемте чаши са последвани от видение, което представя историята на блудницата.

Вавилон и звяра са били представени в предишни глави, но сега и двамата са обяснени. Греха, който е отговорен за тяхната съдба - духовно блудство, идолопоклонство, връзка на църква с държава сега са показани ясно. Това е, което довежда до последната криза. Когато църквата изостави позицията на абсолютно доверие в силата на Бог и вместо това започва да търси помощта на държавната сила, тогава нейния развод с Бог е явен.

Ние описваме връзката между тази глава и предишната. Не бива да пропускаме забележката за “много води” в първия стих. Този израз също свързва глави 17 и 16, където многото води на Ефрат бяха пресушени, когато те заляха разгневения свят. Тези води са обяснени в стих 15 и връзката там с изгаряне и поглъщане със следващия стих отново набляга на темата на съда. Стих 16 представя отново пресъхването на водите чрез нов символ. Главата, която разглеждаме съдържа три части, които са определени от трите обръщения на ангела в ст. 1, 7, и15. Първата част представя блудницата и звяра, втората обяснява символизма, а третата скицира присъдата, която е предсказана в ст. 1.

Относно този пасаж Alford казва: “Аз не се колебая... да поддържам това тълкуване, което сочи към папския, а не езическия Рим, както е посочено от блудницата във видението.” Но това е твърде опростено. Както истинската църква в своята идеална форма беше представена като девствена невеста и не се отнасяше за никоя отделна църковна организация, също така е и с блудницата. Тя представя всичката религия, която е била обърната към света – феномен, който е възможен както за протестантизма, така и за католицизма. Minear казва:

“Първия начин на действие е, да не определяме Вавилон като определен град и след това да прилагаме тези атрибути за този град, но първо да уловим характера на греховете, и след това да видим къде се намират те, това място е Вавилон. Където живеят демоните, където фалшивите духове се събират, където лукса и проституцията търсят успех, там е Вавилон.”¹

Думата “пустиня” не е членувана в този пасаж. Това е единственото място в Новия Завет. Неговото значение не бива да бъде преувеличавано, но може би тази пустиня е разграничена по този начин от другата с истинската невеста на Христос, спомената навсякъде в книгата.

Откр. 17:2 използва същия символизъм, който се среща на първото място, където Вавилон беше споменат (14:8) и представя главния грях за Вавилон – незаконна връзка със света. Стих 3 описва звяра, който вече добре познаваме, но сега той е червен, като че ли боядисан с кръв и вместо да има едно богохулно име на главите си, сега той изобилства с такива имена. Бунтът е напълно узрял и по този начин готов за Божествената намеса. Стих 4 показва, че жената е облечена в царската дреха на владичество, но също така дрехата е натопена в кръв. Колкото до златото и скъпоценните камъни, те са взети от записа на Езекил за нещата, които Бог дава на Своя заветен народ, но накрая те спомагат за гордостта и отстъпничеството. Виж Езек. 16:11, 13-17. Златната чаша главно е важна относно съдържанието си – мърсотиите. Това е термин за различни аспекти на идолопоклонството. Данаиловото име за Антихриста е “Мерзостта на запустението" и Христос използваше този термин когато говореше относно деня на съда. Виж Мат. 24:15. В четвърти стих “мерзост” и “идолопоклоничество” са паралелни и двете означават поклонение на идоли, което е характерно при отпадането. Трябва да напомним, че Новия завет говори за алчността като идолопоклонство и нашия Господ признава, че това, което беше “високо ценено пред хората” е отвращение пред Бог. Той също говореше относно алчността и това беше казано на поколение, което нямаше външни идоли. Желанието за натрупване на повече и повече притежания е знака на празното сърце, което не познава Бог. Да притежаваме Бог, означава да притежаваме всички неща, но да притежаваме всичко и да нямаме Бог означава да нямаме нищо.

“И на челото й имаше написано това име: Тайна; великия Вавилон, майка на блудниците и на гнусотиите на земята. И видях, че жената се беше опила от кръвта на светиите и от кръвта на Исусовите мъченици; и като я видях, зачудих се твърде много.”

Термина “тайна” не е част от надписа на челото. Относно това RSV е по-правилна от KJV. “тайна” в дните на Новия завет означаваше религиозни неща, не светски и това е нов показател, че града Рим не е фокуса на това пророчество. Сравнете текстовете относно тайната на благочестието и тайната на злото. Виж 1 Тим. 3:16 и 2 Сол. 2:7. Minear казва:

“Църквата до такава степен е кастрирала благовестието, че то не заплашва другите сили. Вече църквата не предизвиква враждебност всред същото общество и до същата степен, както през първи век, но това не се дължи на промяна в действието на предварителни структури, но на предателството на църквата към самото благовестие. Когато четем Откровението може да открием, че пророка беше жив във времето на това предателство в църквите в Азия и той проследи това предателство до изкушенията на Сатана. Затова той описва великата блудница по този начин, тъй като той разкрива блудство всред самите християни. Затова тези пародии са толкова изгарящи и разсичащи; проститутка като пародиен образ на църквата, Вавилон, като пародия на Новия Ерусалим, звяра, като пародия на Агнето, слугите на звяра, като пародия на слугите на Христос. Такова тълкуване на Йоан го поставя като наследник на великите пророци като Исая, Еремия и Езекил, чиято работа за Бог беше да накарат Божия народ да почувства своето собствено отстъпничество.”²

Според Seneca и Juvenal, куртизанките в римския свят, често имаха име написано на челата им, по всяка вероятност на панделка. Откровение вижда други забележки за надписи на челата, приложими, както за Божия печат или белега на звяра. Както името представя характер, също така и в този случай системата е характеризирана чрез своите идолопоклоннически отклонения от Бог и нейното широко разпространено влияние за зло по целия свят. Опиване с кръв е често срещана метафора позната, както на Писанията, така и на светските писатели. Виж Ис. 49:26. То представя изобилието на подтисничеството и опияняващия ефект, който опиването имаше над блудницата.

Надписа на главата трябва да бъде контрастиран не само с Божия печат – името на Агнето и неговия знак на Кръста – но също така с митрата на първосвещеника и с надписа “свят на Господа”. Святост е синоним за отделяне от зло за Бог и това е, което липсва толкова много на блудницата. Тя се е отделила от Бог към злото. “Как стана блудница верният град, Който беше пълен с правосъдие! Правда обитаваше в него, а сега - убийци.”(Ис. 1:21)

Пословицата “както майката, така и дъщерята” е уместен за стих 5 и е използван в Стария завет за Ерусалим, не за Вавилон в същата глава, която е главната основа за Откр. 17. В хармония с това е факта, че богохулството не е приписано на блудницата, но на звяра. Тя все още изповядва Христос и нейната безбожност не е явна и крещяща, но може да бъде осмислена. По този начин блудницата е твърде отдалечена от звяра, когото язди, въпреки че нейния грях на отделяне на сърцето от Бог е идентичен.

Йоан е учуден от гледката. Казано ни е, че нашия Господ се учудваше не от греховете на митарите, но от неверието на Назарет, Неговия град. Подобно на това, Той се учудваше на деветте неблагодарни прокажени в Израел. В Йоан 13:22 ние четем за учудването на учениците, тъй като те чуха, че един от тях ще предаде техния Господ. Юда е наречен син на гибел и същото име е дадено на Антихриста. Виж 2 Сол. 2:3 и сравни със стих 11 на тази глава. Думата άπώλεία е тясно свързана по значение с έρημοs намираща се в началото на тази глава.

“Но ангелът ми рече: Защо се зачуди? Аз ще ти кажа тайната на жената и на звяра, който я носи, който има седемте глави и десетте рога. Звярът, който си видял, беше, но го няма; обаче, скоро ще възлезе из бездната и ще отиде в погибел. И земните жители, всеки, чието име не е написано в книгата на живота от създанието на света, ще се зачудят, когато видят, че звярът беше и го няма, но пак ще дойде. Ето разумното значение на това: Седемте глави са седем хълма, на които седи жената; те са и седмина царе, от които петимата паднаха, и единият сега е, а другият още не е дошъл, и когато дойде, трябва само малко да постои;”

Сега следва обяснението на ангела и то не е толкова много относно жената, отколкото нейния странен “кон”. Нейната връзка със звяра е, която обяснява тайната. Звярът “беше и го няма”. В тези загадъчни думи виждаме забележка за смъртоносната рана, която хвърли звяра в пъкъла на гроба, от където той трябва скоро да излезе. Тази рана беше нанесена на кръста, когато великия змей или змия беше смален до нищо и по този начин всички сили, чрез които той управлява. Но в този век греха е завинаги съживяващ се. Старата змия няма да признае, че е била победена. Неговата болезнена смърт ще повлече, колкото се може повече в неговата собствена вечна смърт. Поражението нанесено над злото от кръста е било предвидено от Божиите ранни съдби на сили, които потискаха Неговия народ. Египет, Асирия, Вавилон, Мидо-Персия и Гърция дойдоха и си отидоха. Всички са били наранени до смърт, но всяка следваща сила е възкресението на предишната, чрез нейния преследващ дух. Сега, в дните на Йоан, преследванията от миналото ще бъдат възстановени отново. Звярът “беше и го няма” е казано в смисъл, че неговите огнени действия са в затишие. Той е получил своята смърт чрез Христовия кръст и неговото възвестяване чрез благовестието на апостолите. Milligan коментира: “Под римското управление е, когато нашия господ постигна своята победа.”³ Но много скоро, той ще се изправи за да преследва отново, този път на световната сцена, преди да е убит отново и да се завърне в бездната.

Йоан ни казва, че той се намира във времето на шестата глава – т.е. той е в навечерието на последното възкресение на звяра – времето, когато той ще работи чрез седмата глава – тази глава, която има десетте рога на десетте земни царства. “Последният час е” 1 Йоан 2:17.

Тук отново виждаме ударение върху пародията. Както Христос умря и възкръсна и по този начин спечели поклонението на всички, също така възкресението на звяра, от неговото състояние на смърт, ще привлече възторга на населението на земята. Всички ще му се поклонят освен тези, които принадлежат на Христос. Тези, които живеят чрез виждане, а не чрез вярване, ще бъдат измамени и ще вярват в погрешното нещо.

Казано е, че седемте глави са седем планини и също така е обяснено, че те са царе (или царства, виж Дан. 7:17-18, 23). Ние ще сгрешим, ако спрем на седемте планини. Те също са символи. Те не са предназначени да ни водят към седемте хълма на Рим, като основно значение. Ангела ни казва за преследващите сили във всичките векове и тук той не е заинтересован от месния феномен на града Рим и неговата география. Темата е много по значима от това, както е посочена от същия символизъм, който е приписан на дявола в глава 12. Той не е ограничен до града Рим през време на вековете, ограждащи християнската ера. Виж Seiss върху девети стих.

Седемте хълма на Рим, не са планини, както всеки, който е бил там може да засвидетелства; и дори ако те бяха, те няма да са повече характерни за положението на Рим, отколкото седемте хълма са характерни за Ерусалим... Той (ангела който тълкува) не казва: седемте глави са седем планини, върху които жената седи и да спре до тук, но без прекъсване добавя: “те са седем царе” или символизирани царства. Така че планините въобще не са купчини от материал, камъни и пръст, но царски или императорски сили, заявени че са такива от самия ангел... Жената не е империя, повече, отколкото Христовата църква е империя. Тя язди върху империи, царе и световни сили, тя ги вдъхновява, ръководи и контролира... Жената живее много по-дълго, отколкото която и да е империя... Седем е число на пълнота, което включва цялото от вида си, който представя. Забележката тук е относно царе, относно планини с временно управление на империи.”^4.

“Lohse открива, чие трудностите с идентифициране водят до заключението, че значението на седемте глави на звяра не е само zeitgeschichtlich (съвременна история). Вместо това илюстрацията е за древна гледна точка, която е била развита във Вавилон, според която времето в света е разделено на седем периода, като всеки един от тях е под управлението на една от седемте планети и под управител... той вижда цялата сила на злото във всички векове, водена от личности, които света следва и им се възхищава.”⁵

Не е толкова важно да може да назовем седемте главни империи, които оказаха съпротива на Божия народ, отколкото да видим значението на числото седем (както и в останалите 53 случая в Откровение). Мисълта е относно пълнотата на времето и Йоан е предупреден, че ще бъде даден ход на последната фаза на нечестието – последната голяма скръб. Отново ни се напомня, че Откровение не приема за дадени дълги векове за изпълнението си. Всичко можеше да бъде изпълнено в дните на Йоан, ако църквата беше изпълнила мисията си (Мат. 24:14; Мат. 13:10). Този факт нееднократно е повторен в книгата. Откр. 10 и 11 казва същото нещо с обещанието за обявяването на благовестието пред целия свят и с произтичащото от това преследване.

“И звярът, който беше и го няма, той е осмият цар, който е от седемте, и отива в погибел; и десетте рога, които си видял, са десет царе, които още не са получили царска власт, но за един час получават власт като царе заедно със звяра.”

В различните времена, звяра работи сома чрез едва от главите си. Тук той е описан като осма част, в смисъл, че това число също е символично – то е символ на възкресение, тъй като е числото следващо седем, което изразява съвършенство и почивка. Нека не грешим, като предположим че има осем глави. Те са само седем. Обаче числото седем сочи към числото осем, тъй като то представя звяра в последното му възкресение, този звяр, който притежава дори числото 8 (като пародия на Христос и Неговото 888) и непрекъснато, както Феникс се издига от пепелта.

Десетте царе или царства, представят последната фаза на силата на звяра – неговите седем глави. Те сочат към световна конфедерация в последните дни, обединени в тяхната опозиция срещу Агнето и Неговия народ, обединени чрез духовете на дяволи, които излизат от устата на змея, звяра и фалшивия пророк. Виж 13:13-18 и 16:13-16. Те са царете, чиито армии са изправени пред Агнето и Неговите армии. “Един час” е идентичен с “малко да постои” на крайното появяване на звяра.

“Те са единомислени и предават на звяра своята сила и власт; те ще воюват против Агнето, но Агнето ще ги победи, защото е Господ на господарите и Цар на царете; тоже и ония, които са с Него, ще победят, които са звани, избрани и верни.”

Войната, която ще бъде обявена на Агнето е идентична с наводнението на реката Ефрат. Стих 15 ни казва, че водите са подчинени на десетте царе. Те ще обявят война на Божията църква, както е предсказано в 13:13-18, 16:12, 14. В Откр. 9:15 виждаме паралелно загатване за крайното “наводнение”, причинено от силите на Вавилон, което ще се отрази в скръб и болка за материалистите, а също така като заплаха за вярващите. Това също е времето, в което свидетелите лежат умрели. Виж Откр. 11:8-9. Забележете, че армиите на Агнето са “призвани, избрани и верни”, едно явно загатване за истинската църква. Както Павел преследваше Христос, като преследваше църквата Му, също така в последните дни, Агнето е преследвано чрез нападенията на убийците на Неговата църква.

“Каза ми още: Водите, които си видял, гдето седи блудницата, са люде и множества, народи и езици. И десетте рога, които си видял, те и звяра ще намразят блудницата, и ще я направят пуста и гола, и ще изядат месата й, а нея ще изгорят в огън. Защото Бог тури в сърцата им да изпълнят Неговата воля, като действуват единомислено и предадат царската си власт на звяра, докато се сбъднат Божиите думи. И жената, която си видял, е големият град, който царува над земните царе.”

Както отбелязахме стих 15 се отнася за Ефрат, която беше спомената в предишната глава. Както реката Ефрат беше основата на древния Вавилон и често е използвана в Стария завет като символ на армия, която завладява земята на Израел, също така и тук в Откровение този символизъм е подновен. Но както наводняващия Ефрат е представен като “пресъхнал” в 16:12, също така тук ние четем за същото събитие, но под нов символ. Блудницата трябва да бъде мразена, запустена, съблечена, погълната и изгорена. Царствата са единодушни до момента на тяхното последно разочарование, когато те виждат идващия Христос в небесните облаци. Това е момента, когато те се обръщат един срещу друг в ярост, обвинявайки се взаимно и определено техните водачи, за техните обещания.

Стих 18 използва фразата “великия град” вече срещана в 11:8 за Ерусалим. Anchor Bible прави интересен коментар върху това:

“Този образ напомня за 4 Ездра 9:38-10:24. Тук пророка вижда жена, която ридае; нейните дрехи са раздрани и главата и е посипана с пепел. Тя е изгубила сина си в неговата сватбена нощ, син, за когото е чакала тридесет години. Пророка я укорява за скръбта и в светлината на разрушението на Ерусалим, но когато той я поглежда, нейния израз се променя и тя става бляскава. След това тя става невидима, но вместо нея, той вижда град изграден върху големи основи. След това ангела обяснява на пророка, че жената, която той е видял е Сион. Сега той я вижда като изграден град (4 Ездра 10:25-49). Ангела обяснява различни детайли във видението. Но това, което е от интерес за нашия Апокалипсис, е факта, че сина символизира “(Божественото) присъствие в Ерусалим” (ст. 48), а неговата женитба и неговата смърт представяха падането на Ерусалим. Важността на видението в 4 Ездра е, че ни дава пример на видение в апокалиптичната ера, което символизира и двете, падането и издигането на Ерусалим. По същия начин, Откр. 17 гледа към Новия Ерусалим в глава 21. Обаче описанието в 4 Ездра 10:21-24 на съдбата, която сполетя Ерусалим е сродно до това, което ще открием в Откр. 18.” Виж M. Myers I and II Esdras, AB, vol. 42 (1974), 266, 273.,74, 279.⁶

Ние наблегнахме, че Откр. 17 е фокусирана върху последните неща. Но това не трябва да ни води, до заключението, че тя е нямала значение за по-ранните векове. Колкото е сигурно, че християните видяха последните дни в падането на Ерусалим, също така те ги видяха отново в разпадането на империята, а също така и в революцията след реформацията, срещу религиозната тирания на времето. Гражданската арогантност и религиозното отстъпничество са били наказвани непрекъснато. Принципите, които защитават доброто и злото, са същите във всички векове и раждат същите плодове.

Другата опасност е, да ограничим главите за изпълнение само на световната сцена и да забравим значението им за личности. Слабият хилав човек, не може да подкрепи себе си. Той е само анимирана кал, незначителен прах и се стреми към нещо силно, за което може да бъде прикачен. Това нещо трябва да бъде Бог и само Бог, но глупавото, блуждаещо сърце на човека завинаги Го заменя с идоли. Ако насочим нашата любов, и вяра към нещо по-малко от небето, по-нестабилно, отколкото звездите, по нетрайно от Бог, и да се задоволим с който и да е, или каквото и да е, не е само религия, но безумие.

5. J. Massyngberde Ford, Revelation, p. 281. Вижте нашата дискусия относно Рим и Нерон във въведението към глави 12 - 14 и частта за звярът от морето.