|
|
|
Коментар върху осемнадесета глава
Откр. 18:1 “След това видях друг ангел, който слизаше от небето, имайки голяма власт; и земята се просвети от неговата слава.”
Предишната глава предсказа изгарянето на блудницата с огън. Сега е описано изпълнението на тази заплахата. Забележете осми стих: “Затова в един ден ще дойдат язвите й, мор, печал и глад, и тя ще изгори с огън.” Това е обобщение на седемте последни язви, които включват епидемиите на голямата скръб, глада, изгарянето причинено от четвъртата язва и риданието, което придружава всички тях, и за което е загатнато в 16:9-11. Изгарянето трябва определено да бъде уеднаквено, не с предишните болки, но с вечното унищожение “пресъхването” от 16:12. Под фигурата на горящ град, това унищожение е представено тук в поетична форма. Нека не забравяме, че тази глава има същата тема, както предшестващите я четири – съд над бунтовниците. Това е последния съд, който се занимава със злите, под фигурата на Вавилон. Следващият ще бъде за звяра и фалшивия пророк, а последващия ще покаже съдбата на змея. По този начин ще видим разпадането на всички Божии врагове и те повече няма да причиняват трудности на Божията църква, и повече няма да богохулстват срещу небето. Preston и Hanson привличат вниманието ни към литературната стойност на тази глава: “Тази великолепна глава, която е изговаря в мелодични, възвишени фрази, когато е четена на глас, заедно с припева В ЕДИН ЧАС, звучи като тържественото и обикновено биене на камбана.”1
Първият стих е паралелен с обявяването от Откр. 10:1-3, 11 и 14:6-7. Той сочи към крайното обявяване на вечното благовестие, но с предшестващите го забележки в глава 10 и 14, той е благовестието представено в сцената на съд. На обитателите на земята трябва да бъде представено ясно, че отхвърлянето на благовестието означава изискване за унищожение. Предложението на Христовата правда – този вечен, напълно задоволителен дар, може да бъде отхвърлено само с произтичащите от това фатални последици.
Isaac Williams казва:
“Преди изпита и съда, виждаме призив и светлина от Бог, каквато беше Ной, за света преди потопа; Лот за Содом; Йосия за Израел и откриването на книгата на закона преди плена; Данаил за Вавилон и палатите му; присъствието на нашия Господ в Ерусалим преди неговото разрушение и сега, преди падането на Вавилон и преди злите дни на Антихриста да започнат, в живите и грандиозни образи на Апокалипсиса виждаме “Ангела” идващ от “небето” с “голяма сила” и земята беше просветлена от неговото присъствие. Замирането на огъня, угасването му, преди да бъде погълнат от тъмнината. Проповядването на благовестието по целия свят, преди края.”2
Идването на ангела от изток, описано в Откр. 7:1-2, също трябва да бъде свързано с18:1. Неговата вест също беше относно присъда, която трябваше да се излее скоро върху земята. Той също дойде от източните небеса. Откр. 18:1 загатва за Езек. 43:31, който описва Божията слава, която идва от изток, за да освети цялата земя. Преди буквалното величие при идването на Христос, съществува духовно величие, когато Святия Дух свидетелства чрез църквата за Божията слава. Девиците вървят напред с техните лампи, за да осветят тъмнината на нощта, дори и в полунощ, и да обявят пред света: “Ето, Младоженеца идва.”
Исая пя, за този момент:
“Стани, свети, защото светлина дойде за тебе,
И славата
Господня те осия.
И мрак племената; А над тебе ще осияе Господ,
И славата Му ще ти се яви.
И царете при бляскавата ти зора.” Ис. 60:1-3
В това време църквата ще разнася същата вест, както Христос при първото му идване:
“Духът на Господа Иеова е на мене; Защото Господ ме е помазал да благовествувам на кротките, Пратил ме е да превържа сърцесъкрушените, Да проглася освобождение на пленниците,
И отваряне затвора на
вързаните; И деня на въздаянието от нашия Бог; Да утеша всичките наскърбени; Да наредя за наскърбените в Сион, Да им дам венец вместо пепел, Миро на радост вместо плач, Облекло на хваление вместо унил дух; За да се наричат дървета на правда Насадени от Господа, за да се прослави Той.” Ис. 61:1-3
Нека отбележим, че следващия стих на този пасаж, говори за вестителите в последните дни, като изграждащи древните руини, миналите опустошения, на много поколения. Подобно на това четем и в Ис. 58:12-14:
“И родените от тебе ще съградят отдавна запустелите места; Ще възстановиш основите на много поколения; И ще те нарекат Поправител на развалините, Възобновител на места за население. Ако отдръпнеш ногата си в събота, За да не вършиш своята воля в светия Ми ден, И наречеш събота наслада, света на Господа, почитаема, И Го почиташ като не следваш в нея своите си пътища, И не търсиш своето си удоволствие, и не говориш своите си думи, Тогава ще се наслаждаваш в Господа; И Аз ще те направя да яздиш по високите места на земята, И ще те храня в наследството на баща ти Якова; Защото устата Господни изговориха това.”
Последните вести отправени към света, се отразяват в очистване на светилището на църквата от неговите традиционни замърсявания, от всички тези заблуди, които са замъглили благовестието на Христос. Правилната връзка между закон и благовестие ще бъде изяснена и пълната невъзможност за спечелване, със или без Духа, на съвършената правда, която се изисква от святия закон. Вестта за това спасение от вината и силата на греха ще бъде насочена към кръста. Закона и благодатта ще бъдат показани като съвършено цяло, с последицата на благодарствено послушание произлизащо от опитността на благодат. Както хората са поканени да дойдат при Христос, такива, каквито са, Той няма да ги остави такива, каквито са. Приемането на Христос довежда Духа в тях и той помага на вярващия, да върви в пътя на Божиите заповеди, винаги със съзнанието, че той не прави това, което Адам можеше да направи и въпреки това е верен дори до смърт. Крайната вест ще представи омилостивението, като приключено на кръста, въпреки че е завършено чрез резултата от пришествието. Тя ще издигне Христос като втория Адам, който чрез своите възможности на Представител възстанови връзката на цялата човешка раса с Бог, така че сега: “който иска, може да дойде.”
Знака на Божествения завет, който е изявен навсякъде в целите Писания, съботата, още веднъж ще бъде изявена като външен знак на тези, които са влезнали в почивката, осигурена от завършеното дело на Христос. Затова Исая специално споменава съботата в пророчествата си за възстановяването 58:13-14. Точно преди кръста, Христос на няколко пъти направи съботата изпит за истинската религия, също така ще бъде и в Неговото последно дело, преди края на времето. Тези, които правилно почитат Божия свят паметник на сътворението и изкуплението имат на разположение редовно повтарящо се помощно средство за освещение, което няма паралелно на себе си в другите религиозни чествания. Да изградим навика, да фокусираме ума си върху святи неща, за цял ден, допринася много са освещението на целия човек, за цяла седмица. Пазещият съботата заявява, че той не принадлежи на себе си, че Бог е неговия Творец, Изкупител, Оправдател и осветител. Той признава, че всички негови дела са продиктувани от кръста, от дара на почивка, а не, за да бъде приет. Но в последната криза, фалшивата религия, ще постави ударението върху фалшивия печат, ден, който отразява възкресението на пазещия го в святост, ден, който принадлежи на работната седмица, така че, когато и използван погрешно, той привлича вниманието повече към човешките, вместо Божествени постижения. Isaac Williams казва: “... при излизането на Божия народ от Вавилон ще има голяма светлина и отделянето от духовното идолопоклонство и блудство, чрез завръщането към първоначалния образец.”3 Той продължава:
“Това със сигурност е посочено в този пасаж – че ще съществува наказанието, суровостта и строгостта на примитивното Християнство, тъй като то се противопоставя на тези, които са много богати в обстановка на изобилие от деликатеси и то се противопоставя на нейното (Вавилон) прелюбодейство; с трезвеност на нейното опиване; бедност на духа в контраст с нейните амбиции. Трябва да бъде, като идването на Илия.”4
Откр. 18:1-4 сочи към същата вест, както Мал. 4:5-6, както предишния цитат подсказва. Присъствието на символа на Езавел, в тази част на Откровение, подсказва, че Илия също ще присъства – този, който възстанови Божия олтар и призовава поклонниците, които са направили компромиси, да се завърнат към поклонение на Твореца и послушание към Неговите заповеди. Виж 3 царе 18:21. Това ще бъде дело, близко до това, на Йоан Кръстител, който подготвяйки пътя за първото идване на Господа, направи това “в духа и силата на Илия”. (Лука 1:17; Мат. 17:11). Хората, които прогласяват такава вест, ще притежават простотата на живота, която е приложима и за двамата, Илия и Йоан Кръстител, тъй като те са открили, че благовестието прекрасно елиминира основните проблеми и образеца на живота. Както Илия наблягаше на съда, а Йоан говореше просто върху три проблема; грях, Спасителя и Осветителя, също така ще бъде и крайната вест на Илия към света. Вестта ще обяви, че часа на Божия съд е дошел, но в посочването на плода на греха, тя ще определи корена и по този начин ще призове хората за покаяние при Спасителя. Единствено Той, може да освободи от греха, вината и замърсяването, чрез Своето омилостивение и чрез Своя Дух.
Откр. 1:1-4 “След това видях друг ангел, който слизаше от небето, имайки голяма власт; и земята се просвети от неговата слава. Той извика със силен глас, казвайки: Падна, падна великият Вавилон и стана жилище на бесовете, свърталище на всякакъв нечист дух и свърталище на всякаква нечиста и омразна птица; защото всички народи пиха от виното на нейното разпалено блудствуване, и земните царе блудствуваха с нея, земните търговци се обогатиха от безмерния й разкош. И чух друг глас от небето, който казваше: Излезте от нея, люде Мои, за да не участвувате в греховете й и да не споделяте язвите й.”
Тази вест включва не само първата ангелска вест от Откр. 14, но също така втората и третата. Тук, както в 14:8 падането на Вавилон е обявено, а четвърти стих предсказва язвите, които са резултат от Божия гняв, споменат в 14:9-10. По този начин 18:1-4 е уголемяване на 14:6-12 и както този пасаж беше последван от сцена на идването на Христос за съд, така и предишния е приложим за времето, точно преди седемте последни язви посочени в този пасаж.
Стих 2 също загатва за 16:13. Нечистите духове произлизащи от звяра и фалшивия пророк, сега окупират Вавилон. Нейната връзка със света и била консумирана, така че всички, които чуят благовестието трябва да се отделят от нея, преди да е станало твърде късно. Както Бог призова Своя народ да напусне Вавилон и преди това Египет, а преди това Содом и Гомор, също така Христос каза на Своите последователи, да напуснат Ерусалим преди падането му, а сега в този пасаж светиите са предупредени да се отделят нацяло от отстъпилия Ерусалим на последните дни. Milligan казва:
“В най-висока степен думите са важни, за тълкуването и разбирането на Апокалипсиса. Вече открихме в повече от един пасаж отделни скици на тази двойна църква, на истинската църква и на фалшивата, с няколкото живи и тялото, което има име, че е живо, но всъщност е мъртво. Тук разликата е най-фрапираща и нова светлина е хвърлена върху пасажи, които в миналото може да са изглеждали неясни. `Много са призвани`, `много` означава видимата цъква, но `няколко са избрани`, където `няколко` означава истинската църква, църквата, която се състои от бедните, смирените и кротките. Двете части може да бъдат заедно, за известно време, но връзката не може да продължи завинаги и времето ще дойде когато, както Христос призова своите овце да излезнат от юдейското, също така Той ще призове Своите овце да излезнат от християнското стадо, за да могат да чуват гласа му и да го следват.
След като е призовал истинските ученици на Христос да напуснат Вавилон, гласа от небето отново обявява в двойна форма, като знаци и като неправди, вината на осъдения град и призовава служителите на правосъдието... да и въздадат двойно.”5
Важно е да видим забележка за Мат. 24 в стих 4, като друго доказателство, че Вавилон тук е моделиран по образеца на отстъпилия свят град. Много учени виждат връзката между бягството, споменато в проповедта за Второто пришествие и тези, които са призовани в този пасаж.6 Израза: “нейните грехове достигнаха до небето” в стих 5, чрез използването на κολλάομαι (залепнал, свързани заедно) загатва за изграждането на Бабел (Вавилонската кула) към небето с хоросан и тухли, когато началото на Вавилон беше поставено. Anchor Bible ни предупреждава срещу прилагането на тази глава за града Рим.
“Така, че тук текста се занимава с Ерусалим, за когото търговията не беше по-маловажна, отколкото за Тир или (Рим) и по-специално във връзка с дейностите на храма. Jeremias, p. 49, цитира доказателствата от Зах. 14:21, които той датира между четвърти и трети век преди Христос, със забележка за търговци в дома на Бог Всемогъщи и Shekalim 1:3; 174, със забележка за обменителите на пари в двора на храма. Имаше магазини около водопровода (Lam R 4:7) и изглежда, че сградата на Синедриона беше там около четиридесет години преди разрушението на Ерусалим. Много от магазините принадлежаха на свещениците, които заемаха високи постове. Josephus нарича Първосвещеника от (47-55 след Христос) “най-великия доставчик на пари” в Ant. 20.205. Tosphta, Menahoth 13:22, 534, говори за храма като западащ поради сребролюбие и омраза. Jeremias обобщава на стр. 48-49, че двора на езичниците изглежда, че е бил сцена на преуспяваща търговия на животни за жертвоприношенията, явно подкрепяна от семейството на първосвещеника. В светлината на това, човек може да разбере, както отвращението на нашите автори към търговците (виж също очистването на храма от Исус, Йоан 2:13-22 и гласа, който призовава: “Моя народ” да излезе от нея.(ст.4)
Израза: “люде Мои” не може да бъде адресиран към Римляните, тъй като той е заветно название (сравни с Осия 2:23 и др.) и започва серии от думи, които напомнят за завета или изхода в следващите стихове.”7
Milligan говори подобно:
“... трябва да е видимо, че всичко, за което се говори относно Вавилон е неприложимо за Ерусалим, когато мислим за този град, в светлината в която пророка го вижда. Ерусалим не беше нито търговски, нито морски град, но също така Рим не беше морски град. Така че голяма част от детайлите на описанието на свети Йоан, е не по-малка унищожителна сила, когато е приложено, ако е буквално за Рим, отколкото за Ерусалим. От друга страна, тези детайли са по-приложими за Ерусалим, отколкото за Рим, ако си спомним, че Ерусалим снабдява по начин невъзможен за Рим основата за скициране на тези религиозни сили, които са много по широко разпространени в своя обсег, и много по-разрушителни в своята сила, отколкото легионите на императорския метрополис.”8
Откр. 18:5-8 “Защото греховете й стигнаха дори до небето, и Бог си спомни нейните неправди. Въздайте й, както и тя е въздала, да! платете й двойно според делата й; с чашата, с която е черпила, почерпете я двойно. Колкото е прославила себе си и е живяла разкошно, толкоз мъки и печал й дайте; защото казва в сърцето си: Седя като царица, не съм вдовица, и печал никак няма да видя. Затова в един ден ще дойдат язвите й, мор, печал и глад, и тя ще изгори на огън; защото могъществен е Господ Бог, който я съди.”
Забележете, че сега грешените са достигнали до пълния си край. Злините на Вавилон са достигнали границата си. Времето, за което се говори в Откр. 6:10 е дошло. Бог не може да направи повече за Вавилон, освен да сложи край, на нейната ексцентрична, бунтовническа кариера, на неправилното използване от нея на живота и даровете, които Бог и е дал назаем. Както Ерусалим не беше разрушен за няколко века, независимо от убийствата на пророците и светите мъже, също така Бог търпи за дълго и Вавилон. Както Ерусалим напълни чашата на своето нечестие, с убиването на Христос и с преследването на първите християни, също така сега Вавилон, чрез подстрекаване на държавната власт да обяви извън закона остатъка е напълнила своята чаша. Само гняв очаква тези, които не приемат небесната себепожертвователна любов.
Не трябва да разбираме погрешно повтарящата се забележка за “двойно” в стих 6. Както Beckwith посочва “това е стандартен израз за пълно възнаграждение”.9 Виж Ерем. 16:18; 17:18 и първата част на 18:6). Ние приемаме такива присъди както тази на Preston и Hanson, че: “ревността за оправданието на Божията правда в Старозаветните пророчества е преувеличена от Йоан”,10 като произволни. Те нанасят удар на самодоволната увереност, че западната съвест на двадесети век е твърде напреднала, когато е сравнена с тази на евреите и християните от първи век. Този вид на снизходителен дух, също е осъден в 6:10 като нехристиянско отношение – обикновената грешка на буквоядство, която не успява да забележи, че на това място все още има символизъм. Кръвта е, която извършва символичното викане и по този начин, израза е поетичен и призовава за правилната присъда. Подобно на него и на това място, ние виждаме праведната изява на Божествения гняв. Сантименталният Бог, Исус, Който винаги е нежен, кротък и смирен, не е достатъчен за този свят, който е свиреп в своята порочност. Целият пасаж напомня за Гал. 6:7-8. Всеки може да предскаже своето собствено бъдеще, тъй като всеки изработва своето бъдеще.
Забележете, че Вавилон “прославя себе си” (ст. 7). Има голяма разлика между нея и истинския вярващ, който непоколебимо прославя само Христовия кръст. Вавилон седи като царица, вместо да участва в битката срещу злото. Както богатия безумец, тя поздравява себе си, за богатствата и сигурността си и след това чува Божията присъда. “Глупецо! тая нощ ще ти изискат душата; а това, което си приготвил, чие ще бъде” (Лука 12:20)? Нейното поведение е идентично с това на древния Вавилонски царски горделивец: “Не е ли това великия Вавилон, който построих със силата си... и за слава на величието си” (Дан. 4:30) До него достигна подобна присъда от небето: “Царството премина от теб” (Дан. 4:31)
Откр. 18:9-10 “И земните царе, които са блудствували и живели разкошно с нея ще заплачат и заридаят за нея, когато видят дима от изгарянето й. Отдалеч ще стоят поради страх от мъките й и ще казват: Горко, горко на тебе, велики граде Вавилоне, крепки граде, понеже в един час дойде съдбата ти!”
Walvoord споменава общото вярване между диспенсионистите, че древния Вавилон трябва да бъде изграден отново, като столица на света по време на последната скръб. Той предлага, че: “в много отношения е по-лесно да приемем възстановен Вавилон, като буквално изпълнение на старозаветните пророчества, а също така и това, което е включено в тази глава.”11 Това изказване е в съвършена последователност с обичайната позиция на Walvoord и диспенсионистите. Но то смалява Писанията до безсмислица. В такъв случай може да очакваме буквална жена, достатъчно масивна, за да може да разпростре себе си върху седем планини или да видим истински звяр, със седем глави. Колко важно е да избегнем естествената грешка да буквализираме това, което трябва да бъде прието символично (напр. “това е Моето тяло”, “вечен огън” и др.) и да приемем символично това, което трябва да бъде прието буквално (Помни съботния ден за да го освещаваш... седмия ден е събота на Господа твоя Бог.”) Първата грешка е по-често срещана. L. F. Were обобщава уместно:
“Буквалният изток, буквалното число осем като отнасящо се за неделя, буквален цар (папата), буквален трон, буквален хляб, буквална “свята” вода, буквални олтари, буквални свещеници, буквални одежди, буквални свещи, буквален темян, буквално земно светилище, буквални образи, вместо умствени образи, буквални тълкувания на пророчествата за Израел и Антихриста и буквален Палестински “Армагедон” са буквални фалшификати на тези неща, които в Новия завет са приложени духовно, за духовния Израел.”12
Разбира се, че Were не ограничава грешката само за Римокатолическите тълкуватели. Протестантите диспенсионисти са стигнали до по-далечни крайности. Нашите духовни предшественици, юдеите, бяха достигнали висините на това трагическо умение. Като търсеха буквалното царство, което щеше да победи видимия плътски деспотизъм, те отхвърлиха Този, за чиято мисия беше засвидетелствано от Духа. Отново цитираме Were:
“Вярването, за което юдеите се бяха привързали, че пророчествата относно Израел, трябва да бъдат изпълнени буквално чрез юдейската нация, беше толкова заслепяващо, че те не познаха, изпълнението на тези пророчества в опитността на Месия и духовния Израел. Апостолите заявиха: “Но Бог по тоя начин изпълни това, което беше предизвестил чрез устата на всичките пророци, че Неговият Христос ще пострада.”Дея. 3:18. “И всичките пророци от Самуил и насетне, колцина са говорили, и те са известили за тия дни.” Дея. 3:24. Виж също Дея. 13:27, 29, 33 и др. Подобно и днес съвременните теолози са толкова заслепени от вярването за буквално Палестинско изпълнение на пророчествата, които се отнасят за Израел, че те не разпознават духовното изпълнение, което става сега. Храмът, който е описан в Езек. 40-48 намира своето изпълнение в християнската църква – духовния храм, който Месия изгражда сега и в който Той царува в сила. Зах. 6:12, 15... Сега реката на живата духовна вода извира от църквата, за да благослови нуждаещия се свят. Езек. 40:1-12; Йоил 3:18; Зах. 14:8... Йоан 7:37-39. Духовният късен дъжд се излива сега. Духовното обединяване на Израел и Юда става в момента Ис. 11:11-12. Стените на духовния Ерусалим биват изграждани сега. Ис. 60:1-11. Чрез Святия си Дух, Исус царува сега, в духовния Израел. Мих 4:7; Йоил 3:17, 21; Ис. 24:23; Езек. 48:35 и др. Сега Сатана полага усилия да събере своите армии срещу духовния Израел. Ез. 38-39; Йоил 3; Зах. 14.
Ако юдеите бяха верни, такива пророчества като Ез. 38-39; Зах. 14; Йоил 3, които говорят за събирането на много народи срещу Израел и след тяхното унищожение и триумфа на Израел щяха да бъдат изпълнени в техния буквален палестински смисъл. Но сега, те се изправят пред своето духовно изпълнение във връзка с духовния Израел.”13
Осемнадесета глава на Откровение ще има смисъл, а също така и останалата част на книгата, само ако запомним, че във времето на Святия Дух всички неща за Израел сега имат смисъл за световната църква на Бог и че елементите за Израел, сега също имат световно, не месно буквално значение. Тук Йоан ни предлага притча, която трябва да бъде призната като такава, преди правилното и тълкуване да започне. Carrington ни напомня за това в следващия пасаж:
“Целият дълъг пасаж е жертвен и Вавилон е представен като свещенически. Златото, с което тя е `облечена` (17:4), което напомня за светилището, пурпурното и червеното напомнят за завесата, която висеше пред него, самото име Вавилон ни напомня за `Вавилонската мрежа`, както `Вавилонската дреха`, която Ахан открадна при Гай, поради което той и неговото семейство бяха предадени на изгаряне. Дългият лист от стоки в 18:11-13 със сигурност е списък с материали за изграждането на храма и запаси за поддръжката му.
Картината на свещеническия град, като проститутка, която извършва блудство със заобикалящите я царе е извлечена директно от Езек. 16 и 23 глави...”14
По този начин стихове 9 и 10 изразяват символично загубата между злите, когато цялото им общество, което е било доминирано от отстъпилата религия, се разпада бързо.
Откр. 18:11-14 “И земните търговци плачат и жалеят за нея, защото никой вече не купува стоките им, стоки от злато и сребро, скъпоценни камъни и бисери, от висон и багреница, коприна и червено; и всякакво благоуханно дърво и всякакви изделия от слонова кост и всякакви изделия от скъпоценно дърво и от мед; от желязо и от мрамор; и канела, аромати, темян, миро и ливан; вино и дървено масло; чисто брашно и пшеница; добитък и овце; коне, колесници и роби; и човешки души. Овощията, за които душата ти копнееше, изчезнаха от тебе, и всичко изящно и разкошно загина от тебе, и няма вече да се намерят.”
Редът тук е от показателен. Бог е на първо място, а на последно човешките души. Истинската църква притежава противоположно предимство и никак не е трудно, за всяка личност да види дали принадлежи към невестата или блудницата на основата на същия критерий. Също така не трябва да пропускаме да забележим, че нещата, които са изброени тук имат място и в новия Ерусалим. Улиците са описани като павирани със злато, а основите на сградите са направени от скъпоценни камъни, докато на тротоарите се виждат хора на бели коне, облечени с бял висон. Те са доброволни слуги на Царя на царете, която е приготвил града за тях. Материалните неща не са лоши – това ще бъде грешката на гностика. Но, егоистично преследване и идолопоклонство на материални неща води до вечна загуба.
Откр. 18:15-17 “Търгуващите с тия неща, които се обогатиха от нея, ще застанат отдалеч поради страх от мъките й, ще плачат и ще жалеят, казвайки: Горко, горко, граде велики, облечен във висон, багреница и червено и украсен със злато, със скъпоценни камъни и с бисери; защото в един час запустя толкова богатство! И всеки корабоначалник, всеки пътник по море, моряците и всички, които се препитават от морето, застанаха отдалеч.”
Още веднъж много от луксозните неща на Вавилон са представени подробно и относно тези два списъка, трябва да помислим върху думите на Berengaudus:
“... ако внимателно погледнете върху всички тези изброени неща, ще установите, че те са свързани с петте сетива, които са дадени на животните, за поддържане на живота им, на човека, за да управляват душата му чрез доводи към пътя на правдата и изброяването на тези неща доказва, че осъждането на злите ще се състои главно на основа на богатствата, които подхранват техните пороци.”15
Погълнатостта на Вавилон с предмети (те са изброени последни в Десетте заповеди, не пожелавай нищо) показва нейния ΰβοιs, “което е тази арогантност, която причинява чувството за нямане на нужда от Бог. Нейното наказание е вечно унижение.”16
Откр. 18:18-21 “И викаха, като гледаха дима от неговото изгаряне, казвайки: Кой град приличаше на великия град? И посипаха пръст на главите си и викаха с плач и жалеене, като думаха: Горко, горко на великия град, в който всички, които имаха кораби по морето, се обогатиха от скъпоценностите му; защото в един час запустя! Веселете се за него, небеса и вие светии, вие апостоли и пророци, защото съда, с който вие бяхте осъдени, Бог отсъди над него. И един силен ангел взе един камък голям като воденичен, та го хвърли в морето и рече: Така стремително ще бъде тръшнат Вавилон, великият град, и няма вече да се намери.”
Това е друг пасаж, който е бил третиран с презрение, като такъв, на който му липсва християнския дух. Но, както Barclay каза: “Тук съществува твърде малко лична горчивина. Хората, които ще бъдат унищожени не са лични врагове, а врагове на Бог.”17 Това е изпълнението на обещанията от Дан. 7-9, където на светиите е обещано такова избавление. На кръста видяхме юридическото изпълнение на тези древни обещания, но Второто пришествие ги завършва. Денят на умилостивението предсказа и двете изпълнения. Израза “няма вече” в този пасаж отразява не само Ерем. 51:63-64, но също и Езек. 26:21 и 27:36. Също така Исус, когато предупреди хората в Ерусалим използваше същата образност на потъване с окачен воденичен камък на врата Лук. 17:2. Стих 24 е друго ехо, на думите на Исус. Виж Лука 11:50. Забележете също, че падането на Вавилон е предизвестие за издигането на новия Ерусалим.
Откр. 18:22-24 “Глас от ония, които свирят на арфи, и от певци, от свирачи и от тръбачи няма вече да се чува в тебе; и никакъв художник от каквото и да било художество няма вече да се намери в тебе; и шум от воденица няма вече да се чува в тебе; светлина от светило няма вече да свети в тебе; и глас от младоженец и от невеста няма вече да се чува в тебе; защото твоите търговци станаха големците на земята, понеже чрез твоето чародеяние бяха измамени всичките народи. И в него се намериха кърви от пророци и от светии и от всичките заклани на земята.”
Този пасаж е основана на Ерем. 25:10, пророчество срещу Ерусалим и Юда. В тези три стиха виждаме припева “няма вече”, който е изпят шест пъти. Загатнато е за спокойствието и тишината на разрушения Ерусалим. След това идва последната дума относно кръвта на мъчениците, като че ли цялата земя е олтар и пролятата кръв на светиите е излята върху него като възлияние. След това жертвата е изгорена, като жертвоприношение на Бог. Виждайки града Ерусалим зад себе си, който е бил наказан за своето религиозно отстъпничество и което предсказва голямото наказание, което идва Carrington казва: “Уви, тази жертва сега е принесена, Ерусалим се е възнесъл при Бог като жертвоприношение... нищо не е останало, освен следата от дима, който отбелязва края на свещеничеството, закона и жертвата.”18
Сега трябва да запитаме: “Защо има толкова продължително изложение, на тази единична тема, съда над отстъпилата религия?” Отговора е, че самодоволните, себе задоволени християни мислят за съда като приложим за всички останали, освен за тях.
Canon J. E. Fison доста внимателно, но правилно обвинява популярното, но погрешно мнение относно съда, което отказва да му позволи да направи единственото нещо, което Новия завет заявява, че е предназначен да направи – да съди, не изгубените езичници извън кошарата на църквата, но самодоволните, църковни души, чиято единствена увереност е основана на факта, че вътре в нея, те са в безопасност.19
В същата книга, където Leon Morris цитира коментара на Fison, той казва следното:
“Съда ще бъде такъв, че никой няма да го избегне. Живите и мъртвите са включени (2 Тим. 4:1; 1 Петр. 4:5). Дори и ангелите са включени (2 Петр. 2:4; Юда 6). Бог е `Съдията на всички` (Евр. 12:23). Изкушението на религиозния човек е да мисли, че той ще избегне това време. Той може да разбере неща като: ` Бог ще съди блудниците и прелюбодейците` (Евр. 13:4). Той одобрява силата на Павловата мисъл, че всички ще бъдат съдени: `Които не са повярвали истината, а са имали благоволение към неправдата.` (2 Сол. 2:12). Но за себе си, той обича да мисли като за имунизиран... но Новия завет няма да остави религиозния човек да си почива в своето самодоволство. Със своето изискване той го събужда, казвайки му, че той също трябва да застане пред съда. Вижте казаното в Евр. 10:30 (Втор. 32:36). `Господ ще съди людете Си`. Това изказване приближава нещата много неприятно близко до нас. А дори по-лоши са думите в 1 Петр. 4:17: `Защото дойде времето да се започне съдът от Божието домочадие.` Исус ни увери, че хора като книжниците, с религиозни претенции `ще приемат по-голямо осъждане` (Мар. 12:40), А Яков ни напомня че християните учители, `ще приемем по-тежко осъждане` (Яков 3:1). Исус ни напомня, че във времето на съда някои ще кажат: `Господи! Господи! не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонвахме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела?` - само, за да получат Неговата присъда: `Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие.` (Мат. 7:22-23). Заслужава си да забележим, че хората, които ще бъдат изненадани в този ден, не са тези, които са вън от църквата, но тези, които смятат че са в безопасност в църквата."20
Забележки 1. Preston и Hanson, Revelation, p. 115.
2. I. Williams, Apocalypse, p. 345.
3. Пак там
4. Пак там
5. W. Milligan, Revelation, pp. 306-07.
6. Практическото и непосредствено значение на четвърти стих е предложено от Barclay. “Swete посочва добре, че този вик и призив не е отправен в определено време. Думите съдържат определена `особеност на духа, която е подържана в сърцето в средата на незаконната търговия на света.` Те описват крайно необходимата отделеност на християнина от света. Обикновената дума за християнина в гръцкия език е hagios, чието основно значение е различно. Християнина не е подчинен на света, но преобразен от света (Римл. 12:2). Въпроса не е относно необщителност със света, а воденето на различен живот в света.” Revelation, vol. 2, p. 152.
7. J. Massyngberde Ford, Revelation, pp. 301-02.
8. W. Milligan, Revelation, pp. 310-11.
9. I. T. Beckwith, Apocalypse, p. 715.
10. Preston and Hanson, Revelation, p. 117.
11. J. F. Walvoord, Revelation, pp. 262-63.
12. L. F. Were, The Certainty of the Third Angel's Message, pp. 78-79.
13. Пак там pp. 82-83.
14. P. Carrington, Revelation, p. 287.
15. Quoted in I. Williams, Revelation, p. 363.
16. W. Barclay, Revelation, vol. 2, p. 154.
17. Пак там p. 165.
18. P. Carrington, Revelation, p. 294.
19. L. Morris, The Biblical Doctrine of Judgment, p. 64.
20. Пак там pp. 62-64.
|
|
|
