|
|
|
Коментар върху първа глава
1:1-3 има скоро да стане; а Христос прати та го откри чрез ангела Си на Своя слуга Йоан който възвести Божието слово и свидетелства за Исус Христос, и всичко което е видял. Блажен, който прочита пред другите, и онези, които слушат думите на това пророчество и пазят
написаното в него; защото времето е близо."
Забележете, че първата дума в тази книга на гръцки е άποκάλυψιs, което буквално означава откриване. Тази дума е, която дава наименованието на цял жанр в литературата, която разцъфтя от около 300 година преди Христос, до 300 година след Христос.3 Апокалиптичната литература се заражда във времена на напрежение и преследване, тя е написана в проза и е есхатологична, символична, визионерна, космична и сочи към застъпничеството на Бог, Неговата истина и Неговият народ.
Данаил е образец за апокалипсис, въпреки, че не всичко в него е апокалиптично, тъй като съдържа много разкази. Разликата между Данаил и Откровение в Канона и други апокалиптични творби извън него, е разликата между нощта и денят. Те са неизмеримо върховни в качество, точно както каноничните Писания като цяло, превъзхождат Апокрифата и Псевдографията.
Нека да забележим с внимание, че Откровението се представя като: 1)Послание; 2)Пророчество; 3)Апокалипсис. Така, че всичките три трябва да бъдат взети в предвид, когато тълкуваме книгата. Както в евангелието на Йоан, тук Христос все още е Божието слово - Той е Божиите мисли можещи да се четат. Никой не идва при Отца, освен чрез Него и никой не е видял Бащата, но само Сина Го изявява. Виж Йоан 1:1,18; Мат. 11:27. В Откровение Той говори като приятел чрез писмо, като пророк, чрез пророчество и като пратеник от небето чрез апокалиптик.
Този въведителен стих, загатва за Данаил, когато говори за тези неща, които трябва да преминат (виж Дан. 2:28), а също така със своето споменаване за откровение направено от Христос, чрез Неговият ангел. Виж Данаил 10, където двамата, Христос и Неговият ангел Гавраил, се явяват на плененият пророк, за да му открият това, което трябва да се случи на неговият народ, в по- късните дни. (Дан. 10:14) По късно в Откровение първа глава писателят използва израза "Аз Йоан", основавайки се на прототипа, който говореше за "Аз Данаил". Виж Дан. 8:15, 27; 9:2; 10:2, 7. Така, че тълкувателят е предупреден от началото, че той не може да разбере тази книга правилно, освен ако държи пророчествата на Данаил и неговите съвременници непрекъснато в предвид. Данаил беше този, който писа относно светилището, неговите поклонници и тези, които ги преследват. Тези неща ще бъдат изявени в настоящата книга. Данаил беше този, който беше лоялен на Бог, свидетелстващ пред царе с риск за живота си и за когото е писано, че никой не можеше да намери нищо срещу него "освен относно закона на неговият Бог." Този Данаил доживя, да види пресъхването на Ефрат, падането на Вавилон, и неговите сънародници да се завръщат от плен в новият Ерусалим. На него му бе обещано, че книгата му ще бъде разбрана в последните дни и че той ще застане на определеното му място в последния ден. Данаил и Йоан са символи на тези вярващи, от каквито Бог се нуждае в езическият свят, хора, които чрез езика си и живота си ще свидетелстват за Него, Неговият закон и Неговото благовестие.
"Това което скоро трябва да стане."
Божието намерение беше, че ако църквата се окажеше вярна, и беше разнесла
благовестието по света, в своето време, краят щеше да дойде тогава.
"... ευ τάχει не описва нито фигуративността на "сигурността" за бъдещето, нито бързината на курса на нещата, без забележка за близостта на далечината на времето, в което те трябваше да се случат... чрез έγγυs (ст. 3) е декларирано, че бързото идване на това, което ще стане се има предвид... Извъртането, че ευ τάχει трябва да бъде разбрано "според Божественият метод на изчисляване, както в 2 Петр. 3:8 противоречи на контекста."4
"Изразявам". Гръцкият термин означава, да учиш чрез знаци. Виж Йоан 12:23; 21:19. По този начин ни се припомня за символичното естество на книгата.5 Всички имена на земни места в тази книга са символи - Содом, Египет, Вавилон, Ерусалим, планината Сион, Ефрат, Армагедон. Същото е истина и за всичките образи извлечени от Старият Завет, такива като светилник, диви зверове, води, коне, скакалци, агне, бели дрехи, палмови клонки, скиня, ковчег, чаши, запечатана книга, звезди, води, планини, пъкъл, дъга, жена, змия, змей и др.
Неверните тълкувания обикновено буквализират там, където трябва да тълкуват в съсредоточен около Христос маниер. Между Петдесетница и краят на света всички неща за Израел използвани в пророческите страници се прилагат за църквата.
"Неговият слуга Йоан".6 Както Данаил беше много възлюбен, също беше и Йоан, възлюбленият ученик. Той е толкова добре познат, че само трябва да каже "Йоан". Това нямаше да бъде истина, за който и да е друг Йоан. Обикновеният слуга не знае това, което господарят прави, но този, който се облегна на рамото на Исус споделя неговите тайни. "Тайните са открити на кротките. Чистите по сърце, ще видят Бога. Чистото сърце, може да види небето и ада." (Thomas à Kempis)
"Свидетелството на Исус Христос". Това свидетелство се равнява на Духа на пророчеството в 19:10. Термините означават вдъхновените вести от Исус чрез Святият Дух.7 "Божието слово" в първата част на изречението прави значението ясно. Вторият израз е обяснителен на първият. Забележете, че пророците не са всезнаещи, но те вярно записват това, което виждат. Те са основно свидетели и остатъка от книгата показва ясно, че такава е също основната работа на всички вярващи. Светилникът няма светлина в себе си и задачата на църквата е да разпръсва светлината на Христос, чрез вярно свидетелстване, дори ако мъченичеството е единствената земна награда.
"Блажен който чува." Тук е първото от седемте блаженства в книгата. Забележете следващите:
14:13 -
Блажени от сега нататък мъртвите, които умират в
Господа.
19:9 -
Блажени тия, които са призвани на сватбената вечеря
на Агнето.
22:7 - Блажен, който пази думите на написаното в тая книга пророчество.
22:14 -
Блажени, които изперат дрехите си, за да имат право
да дойдат при дървото на живота, и да влязат през портите на града.
"1) Да разберем принципите на книгата и да пребъдваме в тях. 2) Да изследваме пророчествата и, и да ги очакваме. 3) Да научим обещанията и, и да се надяваме на тях. 4) Да размишляваме върху наставленията и да им се подчиним. `Ако знаете тези неща, блажени сте ако ги правите.`"8
"Тъй като времето е близо." Тук думата за време е καιρόs и може да бъде преведена като "криза". Идеята е идентична с тази изразена от Moffatt в Дан. 8:17, където неговият превод казва: "кризата в краят". Preston и Hanson коментират:
"Неговото убеждение, че времето е близо е като това на Исус в началото на неговата служба, когато Той каза: "времето се изпълни и Божието царство наближи." (Мар. 1:15) Месия вече беше дошъл и извоювал Своята победа над греха и смъртта и сега победата трябва да бъде завършена. Светлината на Неговото идване е видяна, сега гръмотевицата на Неговият финален триумф, ще прозвучи."9
Бог винаги говори за Своят народ, като че ли те винаги вършат правилното нещо. Сравнете Мат. 19:28, който е изпълнен за единадесет от дванадесетте ученика, но не и за Юда. Ако всички, които получиха духа на Петдесетница, подържаха своята ревност, Мат. 24:14 щеше да бъде изпълнен много скоро и Господарят щеше да се завърне.
От друга страна, нека винаги да имаме предвид, че Пришествието на Исус не е по далеко за никого, отколкото остатъка от неговият/нейният живот. Безкрайността на сънят в смърт, означава, че завръщането на Исус изглежда толкова бързо за Авел или Павел или за последният мъченик, който е убит преди краят на благодатното време. Bunyan казва: "Ако човек ще живее добре, нека покори последният си ден на Него и направи това свой придружител в живота." Само малцинство умират от старост, останалите умират от насилие или болест без да изживеят техните дни. Човека, който планира да се приготви за Пришествието на Христос е глупак. Здравият разум изисква от нас да бъдем готови за това днес. Ако човек е в изправни отношения с Бог днес, той е готов, ако Христос реши да дойде в този ден. Освен личното им приложение, тези думи сочат към естеството на криза в последните дни, когато съдбата на църквата и света е решена от отношението взето по отношение на благовестието. Дали църквата ще се откаже от своето законничество и антиномианизъм и даде на благовестието полагащото му се място? Само тогава света може да бъде достигнат.
1:4-8 "Йоан - до седемте църкви, които са в Азия: Благодат и мир на вас от Онзи, Който е, и Който е бил, и Който ще бъде, и от седемте духове, които са пред Неговия престол, и от Исус Христос, Който е верният свидетел, първородният от мъртвите и началникът на земните царе. На Него, Който ни люби, и ни е развързал от греховете ни чрез кръвта Си, и Който ни е направил царство от свещеници на Своя Бог и Отец, на Него да бъде слава и господство във вечни векове! Амин. Ето, иде с облаците; и ще Го види всяко око, и ония, които го прободоха; и всички земни племена ще възридаят за Него. Така е. Амин. Аз съм Алфа и Омега, казва Господ Бог, Който е, и Който е бил, и Който ще бъде, Всемогъщият."
"До седемте църкви." Цялата книга е адресирана до църквите споменати в ст.11. Те представят църквата във всички времена и места. Когато Йоан се обръща към тях, той се обръща към нас.
"Благодат и мир от Онзи." Ситуацията е познатата, тази на Словото на светлината. Не може да има мир, освен ако благодатта, Божията активна любов в Христос първо не е получена. Главно мира не е чувство, но краят на отчуждението от небето, помиряване с нашият Цар и Съдия, въз основа на завършената работа на Христос, нашият Заместник и Представител. (Римл. 5:1) Йоан представя Триединството като Йехова от Старият Завет(виж Изход 3:14) тъй като изкуплението при изхода представяше изкуплението на кръста (Сравни с Лука 9:31), което гарантира нашето освобождение от този свят, с неговият грях и смърт. Тук Бог е видян като Великият Освободител, по същият начин, по който Той представи себе си на Мойсей вечерта преди освобождението от Египет.10 Интелигентният читател или слушател трябва да бъде развълнуван от възможността за бързо изкупление от изкушенията и трудностите на настоящето, тъй като най-дългият живот сравнен с предстоящата награда е само момент на изпитание. Всички вярващи трябва да смятат небето за достатъчно евтино. Докато: "Този който е и Който беше, и Който идва" е приложимо за всеки член на Триединството, в този стих определено е приложено за Бащата.
"Седемте духове". Символично определение на съвършенството на третият член на Божеството.
"Верният Свидетел, първородният от мъртвите." Нашият Господ е наименуван повече от 140 пъти в първите три глави на тази книга. Новият завет използва името на Исус около хиляда пъти, а Христос около петстотин. Ние трябва да запомним, че тази последна книга не е откровение на Св. Йоан Божественият, както много Библии предлагат в заглавието, но тя е откровение на Спасителят. Христовата служба като свидетел в ст. 2 е отново подчертана. Той е първородният от мъртвите в смисъл на квалитетен, не хронологичен приоритет. С Него великото възкресение започна. Всички тези имена на Изкупителят ще бъдат приложени по късно в книгата. Ние ще Го видим в неговата връзка с живите светии, мъртвите, и противопоставящите се сили на земята.
До тук ние видяхме неща относно заглавието на книгата, нейният автор и писател, начинът на предаване, адреса на читателите и сега нейното време е представено. Последната част на ст.5 и следващите стихове обобщават съдържанието на Откровението. Книгата ще говори непрекъснато за Христос, кой е Той и какво е направил, и какво още има да направи. Тук на нас ни е казано за Неговата любов, която го водеше за да ни освободи със Своята умилостивителна смърт, за да може да застанем близко до Него, като царе и свещеници. На нас ни е обещано, че свободата от вината на греха и силата му, които вече имаме чрез вяра, ще бъдат видими и въплътени при Неговото идване. Денят на унищожението на непокаялите се грешници е също денят на унищожението на греха и прославянето на каещите се грешници.
Последната част на стих пети, обобщава прекрасно значението на умилостивението. "В тези думи е приложено притежанието на съвършено изкупление."11 Това не е казано, за да посочи само Неговата любов поради която Той умря, но да бъде подкрепен Божият закон. Той изпълни неговите изисквания, така, че ние да може да бъдем освободени от вината и омърсяването на душата. Теорията за моралното влияние, която е много популярна днес е права в това, което твърди, но е в грешка в това, което отхвърля. Тя представя греха като невежество, като че ли само по-добро познание за Бог е необходимо. Това е твърде далеко от Новозаветното изискване, че "без проливането на кръв няма прощение на греха." (Евр. 9:22) По-важно е да поддържаме светостта на Бог, отколкото да спасим тези, които пренебрегват тази святост. За Бог да прости на грешника, без кръста ще бъде опетняване на Неговият закон. Също така ще бъде признаване на погрешимост, тъй като в началото Той постави смъртта, като наказание за греха. В Акрополът на Новият Завет, Римляни 3:19-26 четем, че грешниците "са оправдани чрез Неговата благодат, чрез изкуплението, което е в Христос Исус, когото Бог постави като изкупление чрез Неговата кръв... за да докаже в настоящето, че Той е праведен и Той оправдава този, който има вяра в Исус." Забележете трите концентрични кръга - оправдан чрез Неговата благодат; чрез изкуплението, което е в Христос Исус; когото Бог постави за изкупление. Последният е този, който привлича вниманието и е сърцето на Божественият план за спасение. За всичко това, Йоан говори в пети стих.
Шести стих е прекрасна илюстрация, за начина по който Откровение обобщава предшестващите Писания. Първо ние четем в Битие за един, който беше цар и свещеник, Мелхиседек, цар на Салем, свещеник на Бог. В Изход 19, ние четем, че Израел беше призван, да бъде народ от свещеници, членове на Божието царство. В Псалом 110 научаваме, че Спасителя, който ще дойде ще бъде цар-свещеник. Сега в Откровение, ние откриваме, че всички изкупени, от всяка нация и всеки век имат привилегията да бъдат царе и свещеници - да имат господство и служба в присъствието на Царят на царете. Сравни с Откр. 5:10; 20:14. Същият този стих е напомняне за нас, за завета обявен на Синай, където обещанията за свещеници и царе бяха направени първоначално. Библията е литература на завет. Тя е съставена от седем завета: 1)Едемски; 2)Ноев; 3)Авраамов; 4)Синайски; 5)Давидов; 6)Християнски; 7)Триединствен или Вечен завет. Последният е източника на всички останали, съгласието на Триединството да спаси човечеството чрез жертвата на Бог Синът. Заветите са един, в това, че те всички произлизат от Божията благодат и са за спасението на грешниците. Те са отделни, в това, че някой наблягат на закона а други обратно. Всички бяха изпълнени от Христос и само от Христос . Само Той е Този, Който опази изискванията им съвършено и въпреки това заплати наказанието за всичкото човешко непослушание. Като представител на Своят народ, Той реализира всичките благословения на завета и ги предлага безплатно на тези, които ще ги получат. Само в светлината на завета, законно аранжиране основано на закон и обещание и изпълнено от умилостивителната смърт на Христос, могат Библейските документи да бъдат прочетени правилно. В цялото Писание се съдържат двете, закона и благовестието, понякога предупреждаващи, понякога обещаващи. Горко на тези, които разделят закона и благовестието или които не съумеят да ги разграничат, но благословен е този, които разпознава, че и двете, правдата изискана от закона и наказанието за престъплението му, намират тяхното изпълнение само в Исус и това е приписано на всички каещи се вярващи.
Така че, въведителните пасажи на тази последна книга от Писанията, ни напомнят постоянно за вечният завет, чрез който сме били изкупени и по този начин ни насочват към спасение, което вече е постигнато. Умилостивението на Христос на Голгота е гранитната основа на спасението, не нашата променлива опитност. Той е обективен, не субективен. Нашият мир почива върху пролятата кръв на Христос, Неговите заслуги, не нашите или тези на Духа. Само тези, които разберат тези истини, ще застанат за правдата, дори и небесата да паднат, и ще бъдат верни в отразяване на свидетелството за Исус, независимо колко силите на този свят беснеят или заплашват. Мъченик не се става с предположения.
Последната част на пети стих и целият шести е молитва на посвещение. Хвала е предложена заради спасението на Христос, което осигурява царството. С тези два стиха трябва да свържем Откр. 12:7-11 и 11:17, които също говорят за Христовото царство извоювано чрез Неговата смърт и напълно изявено при Неговото пришествие. Откровение 12 е точно толкова ясна, колкото първа глава за това, че има жизнена връзка между кръвта и царството, като царството е плод на кръвта. Славата на благовестието е това, което е Негово по право (царството и правдата) трябва да са наши. Така че, както Bede писа много отдавна: "... след като е Цар на царете и Свещеник, чрез Своята жертва за нас, Той ни е свързал със Своето тяло и нито един от светиите не е оставен без службата на свещеничество, тъй като всеки един е част от вечният Свещеник."12
Царството, сега наше, трябва да бъде изявено чрез настоящо царуване в живот, в който греха повече не господства над нас. Греха остава, но не царува във вярващият. Той "царува в живота, чрез единият човек, Исус Христос." Римл.6:14; 5:17. Той приема това поради Голгота, Сатана, света, грях и смърт са били победени. Това е така докато той вярва, тъй като: "това е победата, която е победила света, дори нашата вяра." (1 Йоан 5:4)
Свещеничеството на всички вярващи, чрез което всеки един може да дойде директно при Бог и да научи Неговата воля за себе си и под ръководството на Духа, да открие Неговата истина е много пренебрегвана тема. Вярващите не се нуждаят от йерархия, която да ръководи тяхната съвест или комитети, за да им кажат какво е истината. Тази свобода, чрез която те не са подчинени на никого, им се дава едновременно, но в друг смисъл, те са слуги на всички.
Стих седми е цитат от Дан. 7:13 и Зах. 12:10. Пасажа в Данаил, е известният зародиш на всички дискусии относно Човешкият Син, и той говори за застъпващият се Месия, Който чрез съд наказва злото и награждава добрите, засрамващ тези, които са извън завета и потвърждавайки като Негови тези, които са приели завета. Така, че в Писанията тази тема е преобладаваща.13 Виж определено Мар. 14:62; Лука 18:8; Мат. 16:27-28. "Идването в облаците" е символ на съд и е най-подходящо за въведителните пасажи на тази книга, която повече от всяка друга говори за съда и гнева на Бог. В Дан. 7:9-13; 8:14; 9:24, темата е подобна - преустановяването на греха и довеждането на вечна правда, чрез съдебната служба на Месия. Цялата книга Откровение се занимава със завършека на тези обещания, със същата сигурност с която евангелията докладват тяхното първоначално изпълнение чрез кръста. Христос е наречен Човешки Син 88 пъти в Новият Завет и последното от тях е в Откр. 14:14, където Той идва като Съдия, за да пожъне жетвата на земята. За да разпознаем тази фраза, "Човешкият Син", като символ на съд, както много учени са го направили, е да имаме един важен ключ за апокалиптика.
Това обещание, за завръщането на Христос има определена сила за нашият ден. Ударенията върху апокалиптика, че само Божествената намеса, може да направи лошото добро, е отразена над 300 места в Новият Завет, където се говори за Христовото завръщане. Когато християните говорят за завършената работа на Христос, много важно е те да направят разлика между изкуплението в неговото тясно и широко значения. В Лука 21:28 Христос говори за изкупление, което ще се случи скоро след последната велика скръб на земята. Без Второто пришествие и преобразяването на живите светии и възкресението на мъртвите, кръста ще бъде без полза за вечността. Тази първа глава на Откровение, когато привлича вниманието ни към Христос като свещеник и идващ Съдия и Цар, напомня на християнската църква за славното завръщане, което много често е забравяно. Всеки седмичен свят ден (1:10) със своята почивка на радост, сочи към вечната почивка, която скоро ще бъде представена, чрез славното явление на Спасителят.
Цитата от Захария, относно плача на народите, когато виждат Този, Когото прободоха, сочи към Армагедон, когато разярените множества на земята се стремят да унищожат народа на Агнето на земята, и изведнъж са прекъснати от пришествието на Този, Когото те презряха. Също така този текст има още едно приложение след хилядата години, когато всички грешни, се събират около великият бял трон. Тогава този, който беше прободен поради техните грехове, трябва да им определи вечната им принадлежност. Стиха също посочва, че някои, които специално са се противопоставяли на Христос и са се подигравали с перспективата за Неговото завръщане, може да бъдат възкресени, за да засвидетелстват това събитие.
Историческата алюзия в Захария 12 е относно плача за Йосия, който беше убит в Мегидо, в седми век преди Христос. Този праведен цар, представящ един по-велик, който хората не могат да убият, както те направиха веднъж в 31 година след Христос. Само Йоан използва думата "прободе" (Йоан 19:34) в целият Нов Завет. Но Мат. 24:30 загатва за същото събитие. Забележете, че за Йоан това събитие е непосредствено на хоризонта. След като наименува книгата и тези, до които е адресирана, а също така и Този, чрез когото тя дойде, тогава Йоан представя великата тема на книгата - завръщането на съдията, на Този, Който веднъж беше разпнат. След това тези, които не са тъгували за своите грехове достатъчно за да се покаят, ще плачат горчиво, тъй като времето за покаяние е отминало. "Въпреки това, Амин" е свързване на еврейски и гръцки изрази за силно потвърждение и сигурност.14
Предишните стихове ни насочиха към Бащата, Духа и Сина. Сега в осми стих, Божеството говори още веднъж. Докато "Господ" обикновено е използвано в Новият Завет за Христос, когато е използвано в Откровение, по често означава Бащата или Божеството като цяло. Това навярно е случаят тук, тъй като одобрението е поставено на предшестващото обещание. Вярно е, че навсякъде другаде в тази книга, "Алфа и Омега" са приложени за Сина, което не е странно, тъй като много Старозаветни изрази относно Йехова, са приложени в Апокалипсиса за Исус.
Алфа и омега, както първата и последна букви в гръцката азбука посочват целостта на мъдростта в Бог. Всички отговори трябва да бъдат намерени в Него, толкова сигурно, колкото че Той обхваща цялото време и пространство. Той е също Всемогъщият. Терминът (παυτοκράτωρ) се среща на девет места в Откровение, но не е използван от друг новозаветен писател. (2 Кор. 6:18 е цитата от Старият Завет.) Той се среща често в Старият Завет, където Господ Бог е наименуван и се отнася за Неговата суверенност над всички неща, вместо само за Неговото всемогъщество.15 Някой предлагат че "Господар над всичко" ще бъде по правилен превод. Колко успокояваща е тази титла за тези ранни християни, които можеха да почувстват политическото преследване, което се затягаше около тях.
Първите осем стиха, съдържат пролога към книгата и неговите теми и термини, се намират отново в епилога. Виж Откр. 22:6-12.
1:9 "Аз Йоан ваш брат в неволите и в царството и в устояването, които са чрез Исус (Христос), бях на острова, наречен Патмос, за Божието слово и свидетелството за Исус (Христос)."
Сега ние идваме до първоначалното
видение. Като Езекил и Исая, този пророк също вижда небесни неща и самият
Господ, като предшестващо укрепване за изпълнение на задачата. Точно преди това
видение има малка разказвателна част, която е важна. Йоан ни казва, че самият
той е обект на преследване и че той е бил заточен на малкият Патмос (остров,
около десет на шест мили, на около 40 мили от Милетис и на 24 от брега на Мала
Азия.) Както за Павел в Римският затвор, и Банян в този на Бедфорд,
пленничеството на Йоан е резултат от разпространението на добрата вест за
Христовото освобождение на грешниците.
"... може би новото
изискване на Domitian
за поклонение на управляващият император е което е осигурило стимула за това
видение. Поклонение на императорите се е практикувало в Мала Азия от времето на
Август. Но явно Йоан вижда в указа на Domitian появяването на нов тоталитаризъм,
на който християните бяха принудени да се противопоставят и който ще се изрази
във война между църквата и държавата, между Агнето и Чудовището. Преследването
всъщност не дойде по това време, тъй като след около година
Domitian умря. Но този факт, не отнема от Йоановото видение,
неговата дълбочина и сила."16 Wordsworth казва:
"В началото на тази книга, Христос представя спектъра на схемата на провидението, която трябва да бъде открита в Апокалипсиса. Йоан беше осъден на изгнание от силите на този свят, но Христос използва неговият плен и наказание на Патмос, като случай да му открие славата на Своето Второ пришествие и упълномощавайки го да напише това, което той не можеше сега да проповядва чрез думи от устата си..." 17
Както в първият апокалипсис, Данаил, разказите бяха ключ за виденията, също така е и с тази къс разказ. Йоан, който е преследван, е ободрен от идването на прославеният Христос. Също така е и с преследваната църква. Техният оброк ще бъде напълно познат на всемогъщия, всезнаещ и присъстващ навсякъде Бог, и Спасителят ще дойде за да стъпи на развълнуваните води, заплащащи да ги погълнат. Думите в стих 17: "Не се страхувай, Аз съм...", са подобни на тези, чути от Йоан преди много време, когато изглеждаше, че той и неговите братя предстоеше да бъдат погълнати от развълнуваното Галилейско езеро. Виж Йоан 6:20.
"Скръбта, царството и търпеливо издържане." Тези елементи сумират повечето от книгата тематично. Той пише относно голямата скръб, която изглежда близка и която трябва да предшества пришествието на Христос и да направи царството видимо. Търпение се изисква от тези, които са заплашени с мъченичество. Charles говори за това издържане като: "духовно трансформиране, което трансформира страданието в царско достойнство." Ако тази книга не е оценена, както трябва, тези стихове казват защо. Milligan, Bruce и други обясняват защо:
"Презрението, омразата, преследването на света! За такива, които бяха изложени на тези неща, беше написан Апокалипсиса и от такива, той беше разбран. Ако в по-късни времена, той не е успял често да направи полагащото му се впечатление в умовете на хората, това е защото, той не е предназначен за тези, които си почиват в Сион. Колкото повече християните са принудени да чувстват, че света ги мрази, и че те не могат да бъдат негови приятели, за тях ще бъде по-голяма силата и красотата на тази книга. Неговите откровения, както звездите на небето, сияят по-светло в студената тъмна нощ."18
"В по-приятни времена, Откровението може да бъде понижено до непотребна книга пълна със загадки, бойно поле за противоречащи си школи на тълкуване, или може да бъде отстранена, като вонящо блато, да бъде отсечено от основното течение на християнската вяра и живот. Но, когато скръб или преследване се появят поради Словото, книгата отново се превръща в това, което тя наистина е, живо слово от Бог, пълно с насърчения и сила за тези, които откриват, че `всички, които искат да живеят свят живот в Христос Исус, ще бъдат преследвани.` Християните в днешният ден, които страдат за `Божието слово и свидетелството за Исус` под власти, които поставят себе си `срещу Господа и неговите помазани` нямат проблем в идентифицирането на Антихриста или да открият себе си в компанията на тези, които `идват от голямата скръб`. Над всичко, тази книга им напомня, че Този, с когото и чрез когото, те издържат на тези неща е триумфиращият Господ на историята и че Неговата победа е тяхна."19
1:10-11 "В Господния ден бях в изстъпление чрез Духа; и чух зад себе си силен глас, като от тръба, който казваше: Каквото виждаш, напиши в книга и го изпрати до седемте църкви: до Ефес, до Смирна, до Пергам, до Тиатир, до Сардис, до Филаделфия и до Лаодикия."
Вече научихме относно писателят и неговото географско място. Сега ние научаваме за неговото физическо състояние по време на видението. Не съществува никакво доказателство за предположението, направено от много, че "Господният ден", тук, означава "Ден на Господа" (което щеше да бъде написано различно на гръцки. Сравни 1 Кор. 5:5; 2 Кор. 1:14; 1 Сол. 5:2; 2 Петр. 3:10). Всички характеристики споменати тук, като когото, където, как и кога са свързани заедно като единство и са приложими за ситуацията на Патмос.20
Все още има малко доказателства, за почти всесветското предположение на тези, които отхвърлят горната позиция (Денят на Господа) че неделята се има предвид Milligan казва: "Липсва доказателство, че първият ден на седмицата е получил името на "Господният ден".21 Criswell признава: "Няма заповед да се събираме в неделя."22
The Anchor Bible, след като споменава различните възможности казва: "Много трудно е да установим кой се има предвид. Най-вероятно е, че християните все още щяха да пазят съботата, седмият ден." Автора прибавя, че въпреки всичко, Великден е много подходящ. Ние предпочитаме вероятността, която тя цитира, тази подържана от Strand: "седмият ден на седмицата" като единствен в съгласие с използването му в Библията навсякъде. Сравни с Изход 20:8-11 (който нарича съботата Господня три пъти), Исая 58:13; Мар. 2:28; Мат. 12:8. Първото убедително доказателство, за прилагането на "Господният ден" за първият ден на седмицата се намира в апокрифното евангелие според Петър (9, 12 ANF, 9: 8) към краят на втори век. Когато си спомним за огромните промени в нашата епоха в последните три четвърти от този век, ние наистина се колебаем да изравним фразата в Откр. 1:10 с използване, което е направено толкова далеко след написването на Апокалипсиса и особено когато е в противоположност на 2500 години от Библейско използване.
Нито юдеите, нито християните ще нарекат Цезар κύριοs (Господ) и тук Йоан говори за съботата по такъв начин, за да покаже че християните знаеха само един Господ - Господа на съботата. Във видението, получено в този свят ден на почивка, на Йоан и всички християни беше обещано бързото въвеждане на вечната почивка, вече предшествана от нашата почивка в Христос. Виж Евр. 4:3.
1:12-16 И обърнах се да видя Този, Който ми говори, и като се обърнах видях седем златни светилника и всред светилниците Един като Човешки Син, облечен в дълга дреха и препасан около гърдите със златен пояс; а главата и косата Му бяха бели, като бяла вълна, като сняг, и очите Му - като огнен пламък; и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена; а гласът Му беше като глас на много води, и имаше в десницата си седем звезди, и от устата Му излизаше двуостър меч, и лицето Му светеше, както свети слънцето в силата си.
Йоан се обръща за да "види" гласа като тръба, който го извика и вижда прославеният Христос като Пророк, Свещеник и Цар между седем златни светилника. Това е видение на небесното светилище, където вярващите са вече седнали в небесните места. (Еф. 2:6) Първо, Христос е представен като "Човешки Син", добре познатият апокалиптичен символ на съд, застъпничество и теодосия. Виж Дан. 7:13. Тази фраза обхваща всичко, което е включено в Дан. 7:22,26-27; 8:14; 9:24.23. Светилището е на централно място в предговора, преди всяка пророческа верига в Откровение. От него произлизат всичките посоки относно дейностите на земята и Този, Който взема решенията е Агнето на трона, на Когото целият съд е предаден. Виж Йоан 5:22. Спасителят, като свещенически управител на храмовите дворове, приготвя свещниците. Той е всред тях, като изпълнение на обещанието от Мат. 18:20 H. M. Feret казва:
"Когато батальона знае, че техният командир е там, споделящ с тях дима и горещината на битката, това усещане има много по-голям ефект, отколкото вест на окуражаване, предадена на войниците от генерал, който седи в славата си в отдалечен палат."24
В ръцете на Христос е царският жезъл от светещи звезди или това е свещенически пръстен? В Йоан 10:27-30 ни се напомня. Каква сигурност, да бъдем държани в ръцете на Сина и Бащата!
Образа на светилника, за тялото от
вярващи вече е бил използван в Захария
4 и отразява Изход
25:37. Разделените
светила представят ненационалното съдържание на християнските църкви, противно
на теокрацията в Израел. Не бива да пропускаме да забележим, колко естествено
Йоан използва юдейските образи за християнски истини. Всичко от Мойсей и
пророците е било изпълнено от Христос. Той е да и амин за 3 000те
обещания и пророчества в Старият Завет. Църквата е Неговото тяло и да приложим
старозаветните образи, по всеки друг начин, освен за християнската църква
и нейната глава е печална грешка. Твърде много коментатори, с голям тълкувателен
талант, са забравили това, когато са тълкували Откр. 7 и 1, и чрез представянето
на буквалният Израел, са виновни за тълкувателно осакатяване и тълкувателна
бъркотия. Всички, които четат
Hal Lindsey, Scofield Bible, и томове от подобна литература трябва да се спрат и да
помислят.
"... Факта, че членуването отсъства (напр. τόυ υίόυ τοθ άυθρώπου) е твърде далеко от да е предмет на трудност и в този контекст то не може да бъде направено. Съществото, което пророка вижда, не е `като Човешки Син`, но е `Човешкият Син`. Но той може правилно да го опише, като `подобно на Човешки Син`. Тази техническа фразеология в Апокалипсиса означава, че съществото, което е описано не е човек... не може да има съмнение, че много преди времето на Йоан, фразата `като Човешки Син`... в Дан.7:13 беше приета като Месианско определение."25
Milligan напомня: Ние трябва да мислим за него като човек; но какъв човек! 26
Видението е вдъхновяващо страхопочитание. То е пълно с величие и предава решително това, което Rudolf Otto нарече чувството за Божественото присъствие. Дългата дреха приляга на свещеник или цар и е подходяща, след като Христос е и двете. Бялата роба използвана от първосвещеника в Денят на умилостивението беше подобна на тази. Виж Левит 16:4, и Ex. 28:4; 39:29. Бялата коса, както израза Човешкият Син, загатва за видението в Дан. 7 още веднъж, само че тук, фразата Човешкият Син, е отразяваща Неговата Божественост, а също така представянето от Данаил на Древния по дни. Отделно от бялата дреха, характерните черти тук сочат към царска сила. Caird ни предупреждава да не фрагментаризираме много това видение.
"Но да съставим такъв каталог означава да разплетем дъгата. Йоан използва своите алюзии, не като код в който всеки символ изисква отделно и точно тълкуване, но вместо това за тяхната напомняща и емоционална сила. Това не е фотографско изкуство. Неговата цел е да постави ехото на спомените и отекващите асоциации. Смиреното чувство за възвишеното и величественото, което човек изпитва при вида на шумен водопад или обедното слънце е най-близката равностойност на благоговението предизвикано от видението на Божественият. Йоан е видял възкресеният Христос, облечен във всичките характерни качества на Божеството и той иска да предизвика същият отговор от своите читатели на поразително и преобразуващо учудване, което той изпита в своят пророчески транс."27
Не бива да пропускаме едно нещо. Царската сила на нашият Господ тук е представена с ясни нюанси за съд. Видението сочи обратно към видението на Данаил, за великият ден на съд. Изследващите очи и нозете, пречистени в пещ, предупреждават, че злото ще бъде забелязано и взето отношение относно него. Меча не е само напомняне за Неговото пророческо слово, но също така знак за съд. Виж 2:16; 19:21 и Исая 11:4.28 Израза светъл като слънцето, говори за този велик ден, когато земята и небето ще се отдръпнат от Неговото присъствие. Така, че Йоановата реакция, не е странна и тя е предупреждение за всеки в този момент, че те трябва да се изправят пред не затъмненото видение за Всевишния.
1:17-20 "И когато Го видях, паднах при нозете Му като мъртъв; а Той положи десницата си върху мен и каза: Не бой се; Аз съм Първият, и Последният, и Живият, бях мъртъв, и ето, жив съм до вечни векове, и имам ключовете на смъртта и на ада. Напиши това, което си видял, и това, което е, и това, което има да стане после. Ето я тайната на седемте звезди, които видя в десницата ми, и седемте златни светилника: седемте звезди са ангелите на седемте църкви, и седемте светилника, са седемте църкви."
Hoeksema обобщава важността на това видение:
"Нека се опитаме да видим цялата значима картина. Христос, който ходи в средата на седемте златни светилници, Главата на Своята идеална църква, дадена Му от Бащата, също е всред Своята църква на земята. Той е нейният живот и светлина. Без Него, тя е нищо и не може да направи нищо. Той е всред нея, като милостив Първосвещеник, молещ се за нея и благославящ я с всичките благословения на спасение. Той е с нея, като велик Цар, управляващ я със Своята благодат и Своят Дух, защитаващ я от мразещите я врагове и водещ я към победа и слава. Той идва при нея също като нейният праведен Съдия, похвалващ я за доброто, което се намира в нея, порицаващ и поучаващ я за нейните грехове и слабости, призоваващ я към покаяние и заплашващ я със Своят гняв и присъди. Тъй като Христос е всред църквата си в света, като неин Съдия, то църквата трябва да се реформира, дори и ако отделяне от нейни определени прояви е резултата. И Той е всред нея, като единствен Пророк, даващ и звездите, инструктиращ я, чрез Своето Слово и Дух, и откривайки и нещата, които скоро трябва да се случат. Гледайте към Него, и се изпълнете със страх и трепет в които трябва да изработвате своето собствено спасение! Гледайте към Него и бъдете сигурни, че църквата никога няма да изчезне, тя е на сигурно място, дори и целият ад да беснее срещу нея!"29
Забележете безкрайната нежност на Този, Който е Съдия и Цар. Сравни 3:19-20; 7:17; 21:3-4; 21:7. По този начин видението, докато говори за съд е също така предназначено да бъде утеха и насърчение за истинските вярващи. Те не могат да не успеят да разпознаят мистериозното същество в Данаил 7, Който ще отмъсти на идолопоклонните и преследващи империи, когато избавя Своят потъпкан народ. Това въведително видение открива Христос не само като Пророк, Свещеник и Цар, но също така като триумфиращ застъпващ се Герой, който нежно се грижи за своите си и ще ръководи Своят народ към победа над езичеството, както Данаил предсказа. Колко скъпоценно това уверение трябва да е било, за обсаденият град на Бог в първи век! Обобщението на Hengstenberg е възхитително.
"Представеното тук е в тясна връзка със случващите се събития в момента. То представя пред нас тези страни на Христовото естество, които са приложени до седемте църкви и за всички, които са поставени с тях в подобни положения и обстоятелства; от една страна да ги доведе до покаяние и от друга да ги изпълни с утеха и насърчение. Това, което Той им казва след това с думи, той им го представя в началото със Своето появяване - нормалната връзка на картина и слово в свещените Писания - така, че картината получава едностранен характер. Неговото славно величие и Неговата наказателна правда са аспектите, които единствено и определено трябва да бъдат представени тук..."30
Стих осемнадесети ни уверява, че Този, Който пострада до смърт и възкръсна триумфиращо, сега има ключовете на смъртта и гроба. Той взе смъртта, този меч на Голиат от ръката на Сатана и го използва, за да обезглави този велик гигант, както направи Давид. Той "унищожи смъртта и осия живот и безсмъртие." 2 Тим. 1:10 Виж също Евр. 2:14. Нека ада да бушува и милионите му да заплашват, но техните зъби са извадени от Един, Който е по-велик от тях. И Йоановите читатели ще извлекат важната поука - най-великото завоевание във всемира беше завоеванието срещу болката и страданието! Защо тогава има страх от съдбата на мъченик? Да попаднеш в ръката на Рим, означаваше да попаднеш в ръката на Този, Който е възкресението и живота, който преброява космите на главите ни, и без чието знание нито едно врабче не умира.
Днес много хора умират без слава. Нито цветята, нито поезията или песните могат да покрият ужасното лице на нежеланият гост. Смъртта е черна камила с място за коленичене пред вратата на всеки човек. Невидимият жетвар накрая ще почука на вратата на всеки човек. Тези, които имат пред себе си повечето от живота им пред тях, трябва да запомнят две неща: 1) Първият човек, който умря в този свят, не беше възрастен човек, но неговият син. 2) Първите двадесет години са най-голямата част от живота на който и да е човек. "Късият живот скоро ще отмине, само това, което е направено за Христос, ще пребъдва."
Стих деветнадесети е използван погрешно от тези, които се стремят да открият тройно устройство в книгата. Caird описва този стремеж като: "гротеска над опростяването" и допълва че"оставащите глави включват много картини, които само могат да отрекат събитията, които вече са се случили или са настоящи във времето, когато Йоан пишеше."31 Преди много години Mauro предложи, че стиха може да бъде описан: "Напиши нещата, които си видял, заедно (или дори) нещата, които са, а също и нещата които ще се случат."32 Този вид на построяване се среща в Йоан 4:36; 7:28; 15:24. Moffatt коментира, че "съдържанието на виденията... съдържат това, което е и което ще стане..."33 Неотдавна Mounce предложи: "Така, че напиши нещата, които ще видиш, които са това, което е сега и това, което лежи в бъдещето."34 Обикновено в стратегиите на диспенсионистите, този стих е свързан с Откр.4:1, за да покаже грабването на църквата. Това твърдение също няма да устои, тъй като по-късни стихове използват подобен език и дори диспенсионистите не вярват в серия от грабвания. Виж например, Откр.17:1; 21:4-10.
Стих двадесети говори за себе си, като показва как читателите трябва да тълкуват книгата. Той съдържа символи, които трябва да бъдат признати като такива и да не бъдат тълкувани буквално. Със сигурност главната причина за нашето невежество относно тази прекрасна книга, не е поради трудността да научим истината, но поради много по-трудната задача, да се отучим от предварително заучени грешки.
"Това обяснение е от най-важно значение. То ни дава да разберем... че цялата серия от видения, ще се състои от символични тайни, които не трябва да бъдат разбирани буквално, нуждаещи се от тълкуване и въпреки това подаващи се на тълкуване чрез Библейско значение. Тълкуването, което тук е дадено от Христос, като пример, ни напомня за тълкуването, на първите две притчи в Матея 13, също проектирани като образец за тълкуване на останалите."35
Значението на "ангели" в това обяснение е дебатирано много. Обикновеното им значение в Откровение е свързано с небесни служещи духове, но не е възможно, че вестите, предупрежденията и насърченията са предназначени за тях. В случаят, общото значение на пратеник трябва да бъде запазено, но приложено за всички човешки вестители до църквите, изпратени от Божественият авторитет. Това не означава определена служба, като дякон, старейшина или пастор.
Не може да бъде намерена по-добра дума, за да изяви по-пълно положителният характер, на целият истински авторитет в църквата и в същото време да предупреди за човешкото предположение за сила за тези, които търсят превъзходство над другите. Не съществува законен авторитет в църквата на Бог освен този, който беше упълномощен от Христос. Неговите знаци са съживление, вярност, готовност за служба като най-нискостоящ и възприемчивост за Божията вест. След като разгледахме първото видение в Откровение, ние сме узрели за важното предупреждение на Trench относно апокалиптичните картини.
"Описанието на прославеният Господ, което не е било доведено до заключение, възвишено като чисто умствено схващане, но нетърпимо, ако се опитаме да му дадем външна форма на израз, и да Го опишем като с коса като бяла вълна и т.н., това може да предложи няколко отражения върху апокалиптика, а също и на еврейският символизъм и на много важната връзка на разлика и мнение както е представено на гръцки. Религия и изкуство за гърците продължават едно в друго без голям превес на първото над второто. Дори в своят религиозен символизъм, чувството за красота, за форма или пропорция надделява на всяко друго и трябва на всяка цена да намери своето удовлетворение... Но с еврейският символизъм е точно обратното. Първата необходимост тук, е тази, че символизма трябва да представи напълно и истински религиозната идея, за която е предназначен. Как ще изглежда, когато облече себе си във външна форма и образ, дали ще намери одобрение и позволение от съда на вкуса, това беше второстепенно съображение; и може със сигурност да потвърдим, че това не е било съображение въобще; тъй като, само с едно изключение за херувима, нямаше смисъл, че той трябва да въплъти себе си там, но вместо това, че трябваше да остане винаги и единствено, чисто умствено възприемане, безтелесният знак на една идея. Впрочем аз мога да наблюдавам, че няма изкуство на скициране, което може да направи друго нещо от херувима освен грозен предмет за окото. Така, че в това настоящо описание на Христос, възвишено и величествено, то ще бъде такова, ако го пазим от всякакво външно въплъщение."36
Още едно нещо трябва да споменем преди да се разделим с тази глава. Задачата и задължението на църквата тук са представени ясно. Видението е символично ехо на пълномощието за разпространение на благовестието. Както Йоан всеки вярващ е призован да свидетелства за Христос и това свидетелство не е представяне на нашият собствен прекрасен опит, но вместо това, свидетелството на благовестието, опитност, която победи Сатана, смъртта и греха законно и въведе Божието царство на вечна правда. Благословено да бъде името му завинаги!
Забележки
1. W. Milligan, Revelation, p. 24. Виж
също p. 18. "Основните идеи на цялата книга са обхванати в първата глава. Frank Stagg, "Interpreting the Book
of Revelation," Review and Expositor, lxxiii, vol. 3, Summer,
1975,
p. 336.
C. H.
Little, Revelation, foreword. 9.Preston and Hanson, Revelation, p. 54.
|
|
|
