Коментар върху деветнадесета глава

     Това е главата на двете вечèри – сватбената вечеря на Агнето и вечерята на птиците хранещи се от телата на убитите в последната битка на земята. Също така тя е главата на сватбената песен на хвала в контраст с погребалната песен в осемнадесета глава. Глава деветнадесета се занимава с истинската църква и нейната връзка с Христос, нейния небесен съпруг, докато предишните глави говорят за съдбата на фалшивата църква и нейното отделяне от Него.

Подходящо е още веднъж да се изправим пред изблика на радост. Преди началото на съдебните сцени на печатите, тръбите и чашите имаше славословия. Виж 4:8 и 5:9. Сега, когато едно от заключителните събития на картината на съда е представено, отново виждаме отдаването на хвала. В 7:10, към края на печатите срещнахме ликуване, а също така и в 11:15-18, в края на тръбите. Подобно на тях, във връзка със седемте последни язви също срещаме песен - като този път на очакване. Виж 15:3.

По този начин виждаме, че докато тази глава прибавя към трагедията на съдбата на злите, също така звучи с метафори на радост, тя е изпълнена с песен и празнични метафори, които Исус се радваше да използва. Виж Лука 14:8; 15:24. Така че блажени са тези, които са поканени на сватбената вечеря на Агнето. Всички могат да предявят искане за това благословение, ако искат.

Когато изследваме текста, нека имаме предвид съвета на Torrance:

“Трябва да разберем тази глава от контраста, който е предложен в нея между Вавилонското идолопоклоно проституиране и сватбата на Агнето. Това е контраста между църквата, която е останала вярна на Божието Слово в обкръжението на съблазните на света и на фалшивата Вавилонска църква, която е фалшифицирала Божието Слово с човешко слово. Езика ни напомня за многото пасажи в Стария завет, където Божиите пророци обвиняваха народа на Израел в изневяра с грешните народи и във фалшифициране поклонението на Йехова с поклонението на боговете на природата.”¹

За да избегнем съдбата на тези, които са самодоволни, вървейки по религиозната пътека към ада, нека помислим за белезите на блудницата, когато са сравнени с Христовото осъждане на определени религиозни водачи в древността:

Isaac Williams казва:

“И двете са `красиви външно`, и двете са `високо уважавани от хората`. Техните характери са преплетени във всяко отношение и присъдата над едната е самия тип на другата. Както преди забелязахме, блудницата не изговаря хули или отхвърля Сина. Книжниците и фарисеите не бяха оценени като лоши от хората, както те бяха оценени от Христос, и въпреки това, те бяха: `деца на своя баща, дявола.` Нашия Господ каза на Своите ученици: `Даже настава час, когато всеки, който ви убие, ще мисли, че принася служба на Бога`, което загатва, че същия вид религия ще убие Неговите мъченици. Подсказано е, че присъдите над мъчениците по времето на Антихриста, може да надминат тези на първите християни, не в телесни страдания, но чрез процесите на религията, чрез които те ще бъдат осъдени на смърт, като неверни на Христос.”²

Вярно е, че греха е твърде неуловим, така че нищо друго, освен докосването на сърцето от кръста може да ни спаси от себе измама. Никой не може да го види ясно, докато не е гледал дълго към фигурата на Голгота.

Откр. 19:1-4

“След това чух, като че ли силен глас от голямо множество на небето, който казваше: Алилуя! Спасение, слава и сила принадлежат на нашия Бог; защото са истинни и праведни Неговите съдби; понеже Той осъди великата блудница, която е разтляла земята с блудството си, и даде върху нея възмездие за кръвта на Своите слуги. И втори път рекоха: Алилуя! И димът й се издига до вечни векове. И двадесетте и четири старци и четирите живи същества паднаха, та се поклониха на Бога, Който седи на престола, и казваха: Амин! Алилуя!”

Тук виждаме бързо насърчаваща промяна, което е характерно за тази прекрасна книга. Вместо мълчанието на Вавилон, ние чуваме песента на новия Ерусалим. Вместо плач, чуваме Алилуя, вместо проститутка, виждаме девствената невеста. Алилуя, наистина!

В този пасаж виждаме същата връзка между радост и съд, която е забележителна в Откр. 14:6-7. Вестта за съда винаги беше добра вест за юдейна, който беше в заветни отношения. Той означаваше откровение не за този, който беше праведен, но за този, който беше в правдата. Това означава този, който е застанал на правилната страна (страната на завета), въпроса не беше относно кой е съвършен. Според Augustine небето е направено от амин и алилуя, което означава от истина и хвала. В двадесетия стих на предишната глава забелязахме поканата: “Веселете се за нея, небеса...” Тук е изпълнението и.

Забележете връзката в стих 2 между съд и оправдание. Съдът в Писанията не подсказва за несигурност от страна на Бог, относно изхода на съда. Главно той се отнася за Неговото оправдателно дело. Това дело винаги го открива като “истинен и праведен” (ст. 2), така че, “тъй щото на небесните началства и власти да стане позната... многообразната премъдрост на Бога.” Виж Еф. 3:10. Вече няма да има скръб. Ужасния експеримент на греха, ускорен от злоупотребата с човешката свобода, ще изяви плода си. Белезите от Голгота, ще свидетелстват, че греха е струвал на Бог повече, отколкото на всеки друг и тези белези ще направят бъдещото използване на привилегията невъзможно. Само душевно болните могат да грешат отново, но няма да има такива в славата, тъй като небето довежда до съвършено изцеление.

Стих 3 и неговата забележка за “вечни векове” трябва да бъде изтълкуван, както в 14:10, поради подобния език в Стария завет относно присъди, които са ограничени по време, но вечни в своя ефект. Богът на любовта, няма да позволи продължаваща болка в свят, който кънти от химна, че Бог е бил, е, и ще бъде съвършена любов.

Откр. 19:5-8

“И от престола излезе глас, който казваше: Хвалете нашия Бог, всички Негови слуги, вие, които Му се боите, малки и големи. И чух като глас от много народ, и като глас от много води, и като глас от силни гърмежи, които казваха: Алилуя! Защото Господ, нашият Бог, Всемогъщият, царува. Нека се радваме и се веселим и нека отдадем Нему слава; защото дойде сватбата на Агнето, и Неговата жена се е приготвила. И на нея се позволи да се облече в светъл и чист висон; защото висонът е праведните дела на светиите.”

Само когато Бог царува може да има съвършена радост. Сега за тези, които са позволили на Бог да царува над техните сърца и живот, идва вечното обединение – небесната сватба от която никой никога няма да се откаже или да се засрами от нея.

Трябва да обърнем внимание на реда, който съществуваше в древната източна женитба. Двамата бяха счетени за съпруг и съпруга и вярност и вечна консумация бяха видени като неизбежни или почти такива. На годежа младоженеца плащаше зестрата. По време на раздялата между годежа и женитбата, невестата се подготвяше за големия ден. Накрая младоженеца и други хора дойдоха до къщата на невестата, за да я вземат и да я заведат в дома на бащата на младоженеца за празненството.

Подобно на този ритуал, църквата е била сгодена за Христос чрез вяра, по време на тези векове на изпит. Той е платил зестрата за невестата си на Голгота. Докато чакаме идването Му, ние с радост се пречистваме, както Той е чист. В един смисъл, докато сме готови за Него, в друг, ние се радваме на Неговото забавяне, за да може да Го прославим в службата и делото на освещението. Второто пришествие е идването на небесния Младоженец. Той ще ни получи за Себе Си и ще ни заведе в дома на Баща Си, където има много места приготвени за нас. Накрая ние ще се завърнем в новото небе и новата земя, за да пребиваваме в тях с Него за вечността. Виж 1 Сол. 4:16; Йоан 14:1-3; Откр. 21:1-4.

“Праведните дела на светиите” може би не е най-правилния превод на този пасаж. Morris казва:

“Йоан добавя обяснението, че този висон е правдата на светиите. Това обикновено е разбрано като `праведните дела на светиите`(RSV). Но не изглежда, че думата dikaioma има значението на праведни дела, когато е използвана на други места. Тя винаги означава `заповед` или нещо от същия вид. `Присъда на оправдание` ще бъде повече в съответствие с използването и в Новия завет (виж забележката върху 15:4). Множественото число посочва, че много личности са включени. Това значение се изисква в контекста от глагола беше позволено. Това облекло е дадено на светиите. То не е осигурено от тях. Белите дрехи на множеството в 7:9, 14 не бяха осигурени от каквито и да са праведни дела от страна на тези, които бяха облечени с тях, но бяха в резултата от изпирането им в `кръвта на Агнето`. Също така е и тук.”³

Mounce вижда този пасаж по различен начин.

“Множественото число на думата (дела) може би посочва, че дрехата на невестата е изтъкана от неизброимите дела на послушание от вяра на тези, които устояват до края. Това не отрича Павловата доктрина за оправдание, която е основана на праведното послушание на Христос (Римл. 5:18-19), но казва, че променения живот е правилния отговор на призива на небесния Младоженец. Забележете, че и беше дадено да се облече в праведни дела; вярващите са призвани за Божествено приготвените добри дела (Еф. 2:10). Swete казва: `Корпоративно цялата църква е видяна като облечена в ослепителната белота, на тяхната колективна чистота.`”(стр. 247)⁴ 

Justin Smith предпочита това, което Lange и Carpenter казват, които подобно на Mounce, обединяват оправданието и освещението с уговорката, че ударението трябва да бъде поставено върху оправданието.

“Lange и Carpenter предпочитат `праведност на светиите` и предшестващия коментар: Гръцката дума за праведност на това място (δικαίωμα е в множествено число δικαίωματα) винаги е средство, чрез което правосъдието е задоволено или е получено оправдание, чрез извършване на правилното нещо или чрез изкупление на нередното (чрез наказание) или омилостивение, като действителна хармония на извършването и понасянето на това, което е правилно. Това е същата дума, която Павел използва в посланието си към Римляните (както е в 5:16), за да изрази своята идея за оправдание. Ellicott казва, че източника на тази правда е Божествен. На нея и е позволено да се облече по този начин. Това не е въображаема правда, тя е истинска, въпреки че никога нямаше да бъде нейна, освен чрез Него, без Когото тя не може да направи нищо. (Йоан 15:4-5; Фил. 3:8-10). Превода `праведност` е за предпочитане пред `праведните дела`, въпреки че е трудно да изразим гръцкия термин с единична английска дума. Израза `праведните дела` може би изглежда, че означава, че одобрението, на което светиите се наслаждават е причинено от собствените им заслужаващи похвала дела, нещо, което не се съдържа в гръцкия оригинал, така че те не са само приети `във Възлюбления`, но тук е посочено специално, че тяхната бяла и чиста дреха им е дадена.”⁵

Едно нещо е сигурно, ако делата на светиите тук, са представени като праведни на основата на Христовите заслуги, които покриват тяхното несъвършенство, тогава все още няма светия, който чрез едно добро дело да е задоволил изискванията на съвършения закон. Само съвършени същества, могат да извършват съвършени дела, а светиите ще получат новозаветното съвършенство на “зрелост”, когато тленното е заменено с нетление. През останалото време, докато сме тук, на тази земя, ние трябва да се покаем от нашето покаяние и да признаем, че дори нашите сълзи се нуждаят от умиване в кръвта на Христос. Всичките мотиви дори на каещите се грешници са несъвършени и в светлината на факта, че закона изисква абсолютно съвършени желания, а също така и дела, никой човек не може да застане пред великия Съдия, освен чрез заслугите на Спасителя. Виж Откр. 7:9,14; 8:3; Яков 3:2; Лука 17:10; Мат. 6:12

Откр. 19:9-10

“И каза ми: Напиши: Блажени тия, които са призвани на сватбената вечеря на Агнето. И казва ми: Тия думи са истинни Божии думи. Тогава аз паднах пред нозете му да му се поклоня; но той ми рече: Недей; аз съм съслужител на тебе и на братята ти, които държат свидетелството за Исус; поклони се на Бог; защото духът на пророчеството е да свидетелствуваме за Исус.”

В стих 9 виждаме благословията на книгата. Стих 10 трябва да бъде сравнен с 22:8. Ангела потвърждава, че не само той е Йоанов съслужител, но съслужител на всички пророци, които “имат свидетелството на Исус”. Работата на апостола беше да предаде думите на Исус. Виж 1:2, 9. Подобно на това, делото на Духа, който действаше чрез този ангел и всеки пророк, беше да предаде същото свидетелство. Виж 2 Петр. 1:21.

Изразът “духа на пророчеството” винаги е бил добре познат термин за дарбата на пророчество, което идва от Духа. Както юдейските, така и християнски коментатори, са го използвали по този начин. Дали “духа на пророчеството” трябва да бъде разбран субективно (свидетелство от Исус) или обективно (свидетелство относно Исус) винаги е било въпрос на спор, но първото му и основно значение в тази книга е първото. Mounce казва:

“Изглежда, че е по-добре да поддържаме субективния родителен падеж (както по-рано в същия стих) и да изтълкуваме казаното да означава, че вестта засвидетелствана от Исус е есенцията на пророческото оповестяване.”⁶

Massyngberde Ford коментира по интересен начин: “Този странен израз (относно духа на пророчеството) може да означава, че свидетелство за или относно Исус е потвърдено чрез завръщането на духа на пророчеството.”⁷ Едно нещо е сигурно. Паралелът между 19:10 и 22:8 е неоспорим и в единия случай четем за: “на братята ти, които държат свидетелството за Исус”, а в другия: “на братята ти пророците”. Не само подреждането на думите тук, но и обстановката са подобни и идентичността на значението в двата пасажа, не може да бъде отречена.

F. F. Bruce взима страната на обективното значение за “свидетелството за Исус” и след това за “духа на пророчеството” той казва следното:

“Изразът “духа на пророчеството” е общоприет в след библейския юдаизъм. Например той е използван в превода или перифразирането на тълкувателното многословие относно Духа на Йехова, който идва върху този или онзи пророк. По този начин превода на Йонатан превежда въведителните думи на Исая 61:1 както следва: `Духа на пророчеството от пред Господ Бог е върху мен.” Мисълта, която е изразена в Откр. 19:10 не е по различна от тази, която вече цитирахме в , 1 Петр. 1:11, където се казва, че `Духа на Христос` е предавал прогресивни свидетелства чрез старозаветните пророци. Там Исус също е темата на свидетелството предавано от пророческия Дух, пророците не знаеха коя е личността или времето, но поне тайната беше изявена; личността е Исус, времето е сега.

Обаче в Откр. 19:10 християнските пророци са тези, чрез които Духа свидетелства. Това, което пророците от преди християнския свят предсказаха е обявено като изпълнен факт, от пророците на новия век, между които Йоан заема видно място.”⁸

Както обективното и субективно значение на “свидетелството за Исус” могат да бъдат подържани, не трябва да забравяме такива пасажи като 12:11, където изповядващите Христос носят свидетелството за Исус, дори с опасност за живота си. Но едно нещо не трябва да пропускаме, а то е, че Исус е централната тема на пророците и всички светии. Дара на пророчеството не е дар на умение. Всеки пророк може да каже с Йоан: “А тия са написани, за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син, и, като вярвате, да имате живот в Неговото име.”(Йоан 20:31) Винаги е имало две мнения относно вдъхновение и докато едното от тях поставя ударението върху предаване на съдържанието на идеята, другото включва това само доколкото е приложимо за вярата в Христос. По този начин първото мнение набляга на идеите, а второто на живота. Някои идеи са необходими за живота, но въпроса дали вдъхновението превръща всичко, до което се докосне в духовно злато или дали е в областта на Божественото чудо, което е достатъчно за живот чрез вяра в Христос има много практично приложение. Тези, които подържат първата идея трябва да защитават дълъг военен фронт и усилието, което се изисква, може да е твърде голямо. Библията не е “средство за запитване” за всичко. Нито един от пророците не беше всезнаещ или непогрешим. Те извършваха специална работа, сърцето на която беше да свидетелствата за Исус, но също така те подчертаваха практическото приложение на свидетелството от Исус. Ако се съгласим с това, ние ще изгубим нещо, което не заслужава да се борим за него. Ако искаме да се сражаваме за повече, може да изгубим всичко. Обърнете внимание на още два цитата, върху този стих, които потвърждават силната връзка между дара на пророчеството и вестта от Христос. Hengstenberg казва:

   “Свидетелството за Исус е свидетелството, което Исус предава. Според гледната точка, която е приета относно Апокалипсиса, правилно свидетелстващия винаги е Христос – сравни 1:2 и 6:9. В по-широк смисъл, всеки истински християнин притежава свидетелството за Исус. Да си християнин и да си свидетел е едно и също нещо. Сравни 6:9; 12:17. Но най-високата степен на свидетелстване се съдържа в апостолите и пророците, те са в най-пълния и най-висок смисъл тези, които притежават свидетелството на Исус.”⁹

   “За, представя причината, поради която ангела говори относно свидетелството за Исус. Тя е изразена в това, че свидетелството за Исус, за което може да се каже, че се говори тук, е едно с духа на пророчеството. Че свидетелството относно Христос, в същото време е свидетелство произлизащо от Христос, а пророчеството намира своя източник в Духа на пророчеството – те съответстват едно на друго. Христос свидетелства чрез пророците чрез Духа (1 Петр. 1:11)... Изречението щеше да бъде същото, ако беше казано в проповедта на ангела; тези, които имат свидетелството за Исус, което е Духа на пророчеството.”¹⁰

Beasley-Murray казва: “Свидетелството, което е предадено от Исус е грижа или бреме на Духа, който вдъхновява пророчеството.”¹¹

Още едно нещо трябва да бъде споменато. Когато хората умират са свидетелството за Исус, както 12:11 и 6:9 загатват, на тези места трябва да разпознаем вечното благовестие. То е това, за което Исус свидетелства и по същия начин неговите светии. Христос не дойде, за да ни учи относно нещата на плътта, но относно нещата на Духа. Неговите думи говорят за Божията благодат, прощението на грехове, Неговото умилостивение за неправдата. Виж Лука 4:18, който е изговорен в началото на Неговата служба и Лука 24:46-47 в края на службата Му. Никога не трябва да забравяме, че Библейския писател беше пророк и както Йоан 20:31 и 2 Тим. 3:16 свидетелстват, тези пророчески писания имат за цел да ни направят мъдри за спасение чрез вяра в Христос. Тези, които имат свидетелството за Исус няма да предадат истината относно Бог и спасението, както бяха засвидетелствани на и чрез пророците, въпреки че грижливо обмисленото усилие на Сатана е, да направи небесното свидетелство безрезултатно, за да може да бъдем неподготвени за последната битка на земята.

Откр. 19:11-16

“След това видях небето отворено, и ето бял кон, и Оня, Който яздеше на него, се наричаше Верен и Истинен, и съди и воюва праведно. Очите Му бяха огнен пламък, на главата Му бяха много корони и носеше написано име, което никой не знаеше, а само Той;  и беше облечен в дреха, попръскана с кръв; и името Му беше Божието слово.  И небесните войски, облечени в бял и чист висон, следваха подир Него на бели коне.  Из устата Му излизаше остър меч, за да порази с него народите; и Той ще ги управлява с желязна тояга и ще стъпче лина на лютия гняв на Бога Всемогъщий.  И на дрехата и на бедрото Му имаше написано име: Цар на царете, и Господ на господарите.”

По разбираеми причини Wilbur Smith казва относно тези стихове: “този параграф винаги ми е изглеждал поразително труден за тълкуване.”¹² Въпреки това той се опита да го изтълкува, а също така и ние трябва да направим това. Glasson казва, че: “това е едно от най-детайлните и ярки представяния на завръщането на Христос, което се намира в Новия завет.”¹³ Но в подкрепа на предишни предупреждения трябва да предупредим относно сляпото следване на коментари (включително този), тъй като някои хора не са видели въобще второто пришествие тук. Някои много добри коментатори, като например Hengstenberg разглеждат този пасаж като символично загатване за пришествие в сцената на съд в историята, преди края на времето. Грешката е подобна на тази, която някои правят, когато се опитват да представят Мат. 24:30-31, като описание на присъдата над Ерусалим в 70 год. след Христос, вместо Второто пришествие. Относно такова тълкувание само можем да запитаме: “Как е възможно Библията да опише действителното пришествие по начин, по който може да бъде разпознато?” Идването на Христос е, което е централна тема в цялата тази книга, от първата до последната глава. На няколко пъти изглеждаше, че следващите думи на пророка ще представят пришествието, но вместо това започваше нова верига от събития. По този начин очакването на неговите слушатели е било повишено. В Откр. 14:14-16 само бегъл поглед е бил отправен, но тук е мястото – Откр. 19:11-21 – когато дълго очакваното събитие е представено буквално, колкото който и да е буквалист може да го представи. Тук виждаме унищожението на Неговите врагове, звяра, фалшивия пророк и техните армии, затварянето на първия и последен противник, змея или Сатана и вечните благословения на църквата. Това са темите от Откр. 19:11 до края.

Започвайки от този стих ние срещаме най-добрите човешки думи, с които може да се изрази едно неизразимо събитие. Затова записаното изглежда, че е обременено с противоречия или с парадокси. Христос идва за битката, но няма описана битка. Той има име, което само Той знае, въпреки това то е написано там, където всеки може да го прочете. Неговата дреха е попръскана с кръв, въпреки че битката все още не е започнала. Докато картината на нашия Господ, Който идва от небето е величествена, следващата картина е картина на отвратителното преяждане на лешоядите. Beasley-Murray коментира правилно, че двете картини са сюрреалистични.^14. Те говорят за най-великото време, което света познава след кръста, но то е превъзходно явление, не само феномен в пространството. Представянето му пред мъченическата църква ни казва, че нищо не може да се подиграва с Духа, нищо не може да ни вдъхнови повече, за да воюваме борбата за святост на живота, както “блажената надежда”.

Както пълната луна привлича прилива към брега, също така надеждата за това велико събитие привлича към Христос любовта, вярата, надеждата и старанието на всички светии. Около един стих на всеки двадесет и пет в Новия завет е посветен на тази тема и всяка истинска църква трябва да бъде адвентна (очакваща) църква, издигайки важността на тази истина, както Новия завет. Пришествието е небесна доктрина. Първият проповедник на тази доктрина не умря, той беше взет жив на небето. Виж Юда 14. Всички апостоли, пророци, патриарси и царе всред Божия народ вярваха в пришествието. Според тяхното свидетелство, дори и ангелите са адвентисти, очакващи, както светиите това кулминационно събитие. Виж Дея. 1:9-11.

Господнята молитва е молитва на очакване, тъй като включва стремежа: “Да дойде царството Ти”. По същия начин спомена за Неговата смърт, хляба и виното, са символ на очакване, тъй като Той, Който говори обеща, че няма да вземе от плода на лозата, преди да се завърне.  Първото и последно пророчество в Писанията (Бит. 3:15 и Откр. 22:20) говорят за завръщането на Христос и изпълнението на трите хиляди обещания очакващи това събитие. Тази реалност, за която Христос свидетелства дори когато е пред съда (Мат. 26:64) е тази, за която всеки християнин трябва да свидетелства при всяка възможност. Не смъртта, но Христовото пришествие е надеждата на Писанията. Есхатологията като източник на надежда е библейска, но танатологията не е. Пълното доказателство за правотата на Бог спрямо човека не може да бъде изявено, докато Бог не дойде в обстановката на съд, за да поправи нередностите в живота. Дойди, Господи!

Картината описана в стих 11 е подобна на тази в Откр. 6:2. Разликите са тези, които можем да очакваме с изминаването на времето. Той не се опитва да забива стрели на осъждане в сърцето на човека. Този ден е отминал. Сега Той не идва с στέφανοι, но с όιαόήματα, тъй като сега Той идва като Цар на царете, не само като Роднина-Изкупител, който побеждава в наша полза. Сега Той не идва, за да обяви продължителна война, но да съди. Както Hengstenberg отбелязва: “Описанието на войната е толкова забележително със своята краткотрайност, колкото това на Христос за неговата продължителност, тъй като не може да има продължителен конфликт срещу Него, Който убива с дъха на устата се.”¹⁵ Ние повтаряме, Този ездач е същия както в Откр. 6 и в толкова внимателно написана книга като Откровение, не е възможно два противоречащи си характера да бъдат описани по същия начин.

Тук първото име на Христос е “Верен и Истинен” Той изпълнява всичките Си обещания към всички, които се надяват на Него (Ис. 11:4-5).  В Него всичките обещания на Бог са “Да” и “Амин” (2 Кор. 1:20). “Истината” сочи към Христос като изпълнение на съвършеното в контраст с всички по-малки несъвършени изобразявания. Тези твърдения са били използвани по-рано в книгата за Христос и на това място трябва да забележим началото на повтарянето на много идеи, които се срещат в първата глава на Откровение. Виж 1:5; 3:7, 14. Странно е че ние, които сме били измамвани толкова често от нашите собствени сърца, намираме за толкова лесно да се надяваме на собственото си въображение, отколкото думите на Христос, които не са ни подвели нито веднъж. Той не може да отрече Себе Си, въпреки че ние често Го отричаме.

“Съдейки” и “воювайки” често имат същото значение в Стария завет. Също така е и тук. Но ако някой иска да ги разграничи, нека видят силата на предимството на правдата и съда над обявяването на война в този пасаж. Какъв контраст с човешките противоречия, които обикновено произлизат от раздразнителност и гордост! Bengel казва: “В света често виждаме съдия, който не е воин и воин, който не е съдия, но Христос е Съдия и Войн.”¹⁶

Не трябва да подминаваме бързо ударението на този пасаж. То не е върху изкупление, но върху гняв. Огнен поглед, остър меч, дреха попръскана са кръв и лина – всички те разказват една и съща история.

В стих 12 Неговите очи виждат в душата, проникват до мислите и мотивите. Ние крием много неща от другите и почти толкова от себе си, но не можем да скрием нищо от Него. Ние използваме думите, за да скрием нещо, толкова често, колкото и да открием нещо, но Той е Божието Слово, Той е Божиите мисли, доловими. Само една от Неговите малки думи ни поваля, ако не сме намерени в Него. Той е Цар на царете и Господ на господарите. Сбора от числата на тези две титли взети заедно се равняват на 777, както думата за кръста στανρόs. Виж Anchor Bible върху този пасаж.

Когато четем за името, което само той знае, текста ни напомня за Мат. 11:27. “Само Божия Син може да разбере тайните на Своя живот.”^17. Главното откритие на гордия човек е, че той не знае една милионна част относно всяко нещо. Също така той все още не е започнал да живее във вечния свят на Божията слава. 

Някои много добри коментатори разбират кръвта на дрехата като Христовата кръв на омилостивението. Ние се колебаем дали да поставим под съмнение това разбиране, тъй като то ни харесва. Но ние се страхуваме, че то е в контраст с контекста на съд и гняв. Тези, които казват, че битката все още не се е състояла забравят естеството на апокалиптика и неговите чести пророчески изказвания. Ние предлагаме, че това тълкуване говори повече относно миротворното естество на тълкувателите, отколкото относно този пасаж. Във връзка със стъпкването на лина на гнева, попръскването или натопяването е това, което може да очакваме като символично изявяване на гнева и наказанието. Milligan казва: “... не кръвта на Победителя, която е пролята за нас, но кръвта на Неговите врагове е изцапала неговата дреха, когато Той се завръща като Победител.”¹⁸

Думата описваща Божията титла в стих 13 ни напомня за Йоан 1:1-3. Само Йоан от всичките новозаветни писатели я използва. Положително тук тази титла се отнася за Неговите съдебни укази.

Много коментатори приемат, че армиите, които следват Христос са само тези на ангелите. Но на основата на 17:4 ние вярваме, че възкресените светии бързо ставата част от неговата свита. Навсякъде другаде се говори за вярващите като обитаващи небето. Виж 13:6 и Еф. 2:6.  

Carpenter казва: “Светиите, които са воювали битката тук, и които не обичаха живота си дори до смърт, ще вземат участие в триумфа на своя Цар.”¹⁹ В този стих срещаме двойна забележка за бялото, което трябва да ни напомня, че в тази книга този цвят представя само нещата принадлежащи на Бог, всяко едно, от които свети със слава. Белият цвят е най-близкия, който може да изрази тази особеност. Книгата на мъдростта изразява централната мисъл на този пасаж възхитително:

“Докато нощта беше по средата на пътя си, Твоето Божествено Слово дойде от небето, от Твоя царски трон, като огнен военен в земята на унищожение и доведе Твоята истинска заповед като остър меч, и изправяйки се, той изпълни всички неща със смърт.”²⁰

Откр. 19:15-16 – виж също предишните пасажи.

“Из устата Му излизаше остър меч, за да порази с него народите; и Той ще ги управлява с желязна тояга и ще стъпче лина на лютия гняв на Бога Всемогъщий.  И на дрехата и на бедрото Му имаше написано име: Цар на царете, и Господ на господарите.”

За да разберем този пасаж трябва да се обърнем към Исая 11:4; Пс. 2:9 и Ис. 63:3. Тези картини са образи на съд. Те не бива да бъдат одухотворявани, като че ли те сочат към постепенното подобрение на света чрез благовестието. “Такова тълкуване:” казва Ladd “не е в унисон с естеството на апокалиптичната мисъл.”²¹ Острия меч сочи към смъртоносния ефект на Христовите думи на съд. Желязната тояга сочи към силното и непоклатимо естество на същата тази заповед. Третата картина, на лина, говори за смърт, като наказание за грях.

Всяко проповядване на благовестието, което пренебрегва истината за Божията омраза към греха и сигурността на Неговото наказание над греха, не е благовестието на Новия завет. Също така в нашето желание да бъдем общоцърковни и да изявим Христовата любов, трябва също да запомним, че тази любов беше много различна от толерантност. Същите устни, които призоваха грешниците: “Елате при мен...” могат също да изговорят: “Идете си от Мене, вие проклети, във вечния огън.” Ако проповедниците толерират греха, това означава, че те се присъединяват към Сатана, като успокояват грешниците в сън, от който те ще бъдат събудени от огъня, за който току що споменахме. По същия начин толерирането на греха, който заплашва духа (ние не говорим за фините положения, върху които дори най-учените и посветените не са съгласни), не е отражение на Христовия или Павловия дух или този на който и да е вдъхновен писател. Нека се съгласим с Аугустин относно правилото “във важните неща, единство, в маловажните свобода, а във всички неща милосърдие”, но нека не разберем милосърдието погрешно, като снизхождение към греха.

В стих 16 виждаме тайна, независимо от най-добрите усилия на изобретателните тълкуватели. Какво може да бъде значението на име, което се намира на дрехата и на бедрото? Anchor Bible предлага, че думите за “знаме” и “бедро” са сбъркани, но това е основано на еврейския език, не на гръцкия. Но това, което има значение не е мястото, на което името е написано, но самото име и това е, което ни е дадено. Ако сега Го познаваме опитност като Цар и господ, ние няма да се страхуваме в този велик ден.

Откр. 19:17-21

“После видях един ангел, стоящ в слънцето; и, извиквайки със силен глас, каза на всичките птици, които летят посред небето: Дойдете, събирайте се за великата Божия вечеря,  за да ядете месата на царе и месата на хилядници, месата на юнаци и месата на коне и на ония, които яздят на тях, дори месата на всичките човеци, свободни и роби, малки и големи. И видях звяра и земните царе и войските им събрани да воюват против яздещия на коня и против Неговото войнство. И звярът биде уловен, и с него лъжепророка, който бе извършил пред него знаменията, с които измами ония, които бяха приели белега на звяра, и които се покланяха на неговия образ; те двамата бяха хвърлени живи в огненото езеро, което гори с жупел. А останалите бидоха избити с меча на яздещия на коня, с меча, който излизаше от устата Му. И всичките птици се наситиха от месата им.”

Тук виждаме това, което често е било наричано “ужасен параграф”. Наистина ужасен, но не достатъчно ужасен, за да изплаши достатъчно всички читатели и слушатели от фаталното заболяване на греха. Пасажът ни напомня, че всеки един трябва да бъде или на сватбената вечеря на Агнето или на вечерята на птиците. Не съществува неутралност или уволнение от тази война. Образността идва от Езек. 39:4, 17-20 и описва съдбата на атакуващите Израел върху планината на Ерусалим. Това е друга картина на Армагедон, както ясно е представено в стих 19. Често в Стария завет виждаме пророчество за една есхатологична атака върху Божия народ, която е последвана от Божествената намеса и наказание на атакуващите. Същото е и тук.

Войната в стих 19 е членувана и е същата война, както в 17:4 и 16:14, 16. Забележете земята, която се полюлява под огнения поглед на Божия Син. Язвите са превърнали земята в пустиня и сега огъня бушува на повърхността на земята, унищожавайки остатъка от злите, които са оцелели от язвите. Блясъка на Христовото присъствие е повече от това, което невярващия може да понесе. Смъртта идва трудно до тези, които е трябвало да умрат хиляди пъти преди това, на ежедневния кръст на вярващия, но те отказаха.

Библията е най-реалистичната книга в света. Тя не лъже относно вечните последици от добро и зло. Да се опълчим срещу Бог, означава да се опълчим срещу реалността. Това означава да се изплюем срещу вятъра. Да правим добро е добре за нас и светостта е най-високата форма на здравия разум, докато да се опълчим срещу Пътя на Христос означава да изберем унищожение. Святост и щастие са вечно свързани, а също така грях и скръб.

“Блажен оня човек, който е намерил мъдрост, и човек, който е придобил разум, защото търговията с нея е по-износна от търговията със сребро, и печалбата от нея по-скъпа от чисто злато. Тя е по-скъпа от безценни камъни и нищо, което би пожелал ти, не се сравнява с нея.  Дългоденствие е в десницата й, а в левицата й богатство и слава. Пътищата й са пътища приятни, и всичките й пътеки мир. Тя е дърво на живот за тия, които я прегръщат и блажени са ония, които я държат.”

Пр. 3:13-18

Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше, но отхвърлихте съвета ми, и не приехте изобличението ми, - то и аз ще се смея на вашето бедствие, ще се присмея, когато ви нападне страхът, когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, и бедствието ви се устреми като вихрушка, когато скръб и мъка ви нападнат. Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят. Понеже намразиха знанието, и не разбраха страха от Господа,
не приеха съвета ми, и презряха всичкото ми изобличение, затова, ще ядат от плодовете на своя си път, и ще се наситят от своите си измислици. Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, и безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие, но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, и ще бъде спокоен без да се бои от зло.”

Пр. 1:24-33

Забележки

1. T. F. Torrance, Apocalypse, p. 154.

2. I. Williams, Revelation, p. 372.

3. L. Morris, Revelation p. 227.

4. R. H. Mounce, Revelation, p. 340.

5. Justin Smith, Revelation, p. 262.

6. R. H. Mounce, Revelation, p. 342.

7. J. Massyngberde Ford, Revelation, p. 312.

8. F. F. Bruce, The Time is Fulfilled, pp. 105-06.

9. E. Hengstenberg, Revelation, vol. 2, p. 255.

10. Пак там p. 256.

11. G, R, Beasley-Murray, Revelation p. 276.

12 Wilbur Smith, Revelation, p. 1091.

13. T. F. Glasson, Revelation p. 109.

14. G. R. Beasley-Murray, Revelation, p. 278.

15. E. Hengstenberg, Revelation, vol. 2, p. 257.

16. Цитирано от E. Hengstenberg, Пак там p. 261.

17. H. B. Swete, Apocalypse, p. 252.

18. W. Milligan, Revelation, p. 356.

19. W. Boyd Carpenter, Revelation, p. 224.

20. Цитирано в I. Williams, Apocalypse, p. 385.

21. G. Eldon Ladd, Revelation p. 256.