|
|
|
Коментар върху двадесета глава
Някои от коментаторите на Откровение биха желали да не коментират върху двадесета глава. Charles казва, че тя е: “постоянен извор на непреодолими трудности за коментатора” и по своя неподражаем начин, той разрешава проблема, като пренарежда финалната част на книгата. По-малките смъртни не могат да отрежат гордиевия възел по този начин, тъй като, въпреки това те остават със същия неразрешен проблем.
За начало трябва да кажем, че всеки тълкувател ще разочарова много хора, независимо от това какво ще каже. Второ, всеки тълкувател знае много добре това, което Caird казва, а именно, че този пасаж: “много повече от всеки друг в книгата е рая на странни идеи и фанатици, от една страна, и буквалисти от друга.” Колко ръце има един човек? Кой иска да бъде фанатик или буквалист? Така че, юридическия принцип, че изкривяването не преустановява използването, може би е уместен тук. Дори часовник, който е спрял, казва истината два пъти дневно, а също така е възможно, чрез закона на вероятността, че едно или две неща, които фанатиците казват, може да притежава хармония или здрав разум. Дори те могат да съберат две с две и да получат четири. Така че не бива да се отказваме от математиката.
Трето, невъзможно е да се доближим до тази глава без предубеждение. Това е истина за всяка друга глава, но е по-лесно да прикрием предубеждението си навсякъде другаде. Ние знаем какво определен автор ще каже относно тази глава, преди да го е казал, ако знаем нещо относно неговата теологична позиция. Това не е пълната истина за двадесети век, отколкото за предшестващите го1, но след като е прегледал много от съвременните коментари, настоящия автор вярва, че проблема на предубеждение и предположения все още не е отпаднал от “научните” тълкувания.
Едно нещо е окуражаващо. В много среди има промяна в начина на подход към тази глава в последните години. Това, което беше безспорна правоверност в деветнадесети век, вече не е така. Отношението към премилениализма, който не беше съвсем уважаван сега е променено. Но за много хора термина е все още “мръсна” дума, тъй като често е свързвана с диспенсионизъм и по този начин свързан с теориите за тайното грабване, предварително грабване и др.2 Важно е да посочим, че това уравнение не е правилно, тъй като има много, които вярват в предварителното грабване, но не са диспенсионисти фютористи. Ние добавяме последната дума, тъй като може би не всеки е запознат с факта, че някои премилениалисти, са привърженици на историческия метод, а други са фютористи от не диспенсионистичен вид.
Задължителните противоположности за нашето изследване включват, а-милениализъм, след-милениализъм и пред-милениализъм. Термина милениум, разбира се, произлиза от шестократната забележка за “хилядата години” в Откр. 20. От само себе си думата не казва нищо относно естеството на времето, дали ще бъде добро, лошо или неутрално. Представката пред последните две думи е относно пришествието на Христос и неговата връзка с периода от хиляда години.
А-милениализъм е това разбиране относно Откр. 20, което не вижда никакво определено време от 1000 години тук на земята. В последователност с тълкуването на повечето изследователи на по-голяма част от книгата, а-милениалистите гледат върху тази глава, също като символична. Това изглежда като точка в тяхна полза. Тази група приема, че Откр. 20 представя благословението на настоящата християнска опитност. Сега християните са в небесните места и царуват, както казват други пасажи. Виж Еф. 2:6 и Римл. 5:17. Сатана е завързан от изкупителното дело на Христос, въпреки че ще бъде освободен за известно време на изпит, точно преди пришествието на Христос. А-миленианизмът не учи, че Откр. 20 е приложима за времето след обръщането на всички народи към Христос и Неговото благовестие.
След-миленианиалистите са повече от един вид, а същото е истина и за пред-милениалистите. Най-старата и форма е тази на Аугустин, който вярваше, че хилядата години представят управлението на църквата на земята, чрез тяхното участие в Христовото възкресение. Христовото благовестие трябваше постепенно да завладее света и когато това дело е приключило, тогава Христос трябваше да се завърне. В това разбиране е необходимо първото възкресение да бъде духовно, връзването на Сатана е в миналото, принадлежащо на благословенията, които принадлежат на кръста. Царуването на Христос е сега. Друга форма на след-милениализъм е този на Daniel Whitby, който в единадесети век участваше в написването на Paraphrase and Commentary on the New Testament (1703). Той учеше, че “първото възкресение” ще бъде велико християнско пробуждане и че обръщането на света ще бъде последвано от триумф над папството и езичеството. Това световно завоевание ще постави началото на хилядата години. По време на милениума Сатана няма да бъде активен и църквата ще управлява до края на века, когато след кратък бунт на злите, Христос ще се завърне, за да установи Своето вечно царство.
В деветнадесети век изглеждаше, че историческите събития бяха благосклонни към предсказанието на Whitby и то стана много популярно. Втората световна война, повече отколкото тълкуване, разклати популярността на тази идея и въпреки, че не е мъртва, тя не е широко подържана.
Пред-милениализмът, както името му предлага, очаква идването на Христос преди милениума, както след-милениалистите очакват Неговото завръщане след хилядата години. Най-старата форма на това разбиране на Откр. 20 беше вярването, че след 6 000 години Христовото завръщане ще постави началото на съботен милениум. В края на хилядата години, след крайното изявяване отново на злото, последния съд ще започне и след него вечния живот ще бъде установен.
Повечето премилениалисти днес, са диспенсионисти фютористи. Те вярват, че живите вярващи ще бъдат взети от Христос седем години преди второто пришествие, за да избегнат голямата скръб, която ще бъде излята над юдеите. Първото възкресение е буквално и ще се случи или преди голямата скръб или точно в началото на милениума. Възкресените светии ще царуват с Христос на земята в продължение на 1 000 години. В края на този период Сатана ще бъде освободен и ще измами множествата още веднъж. След кратко време Христос ще потуши бунта и вечността ще започне.
Съществуват всякакъв вид несъответствия в диспенсионистката идея за земен милениум. Забележете коментара на Allis върху това:
“Тези, които са свикнали да мислят относно милениума чрез термините на наивното разбиране, което споменахме по горе, като златен век на правда и мир, ще бъдат изненадани, когато разберат, колко различна е идеята, която е подържана от диспенсионистите. Две кратки описания ще послужат, за да илюстрират този факт внушително. Darby ни казва: `Сега има няколко верни, Сатана, който е принц и бог на този свят, върви срещу течението. След това Христос ще бъде Принц на този свят, а Сатана ще бъде завързан и почитание ще бъде отдадено на Христовата изявена сила, дори и когато хората не са обърнати. Когато това послушание не е изявено, бунта ще бъде `опериран` така, че всичко ще бъде мирно и щастливо. Това ще бъде съвършеното управление на земята, което ще бъде направено добро навсякъде. Когато Сатана е освободен и изкушението е предложено отново, тези, които не са приели благодатта ще го последват. Аз имам убеждението, че през милениума благочестието ще западне, но това е основано върху символ (Numb. xxvii., lxxix.), така че аз не настоявам върху него, но останалото от това, което казах е открито. Че хората ще се изкушат, когато са изкушавани не е нищо повече от нещо, което е много просто. Това е последното усилие на Сатана.
Brooks ни представя дори по-тъмна картина в своята книга Maranatha. `Това, което е родено от плътта е плът` и въпреки, че е ограничено по време на милениума, то ще изяви свята наследена поквара при първата благоприятна възможност, като тигър, който е бил държан в клетка и обуздаван, който ще се завърне в своята родна джунгла, с неугасима жажда за кръв, когато железните решетки са премахнати.`
Картината на милениума, както е представена в двата цитата не е привлекателна. Не е приятно да мислим за Месианския Цар, Принца на мира, Който седи на трон, приличащ на тлеещ вулкан, по време на царуването на Месия, Който има спокоен вид на повърхността, но отвътре кипи с омраза и мърморещо негодуване, относно хора, които отдават външно подчинение, тъй като `операция` е неизбежната последица на непослушанието и опозицията, след като желязната тояга може само да означава `разбиване на парчета` на непокаялите се както грънчарски съд. Когато четем, че `вълка ще живее с агнето` ние не приемаме това, като че ли вълка ще бъде готов, както винаги да погълне агнето и той се въздържа да направи това само от страх или от последиците. Това е разбрано като естествена промяна на естеството, ненаситния звяр, независимо дали думите са приети буквално или фигуративно, повече няма да има желание да погълне агнето. `Те няма да поглъщат или унищожават` в цялата Божия планина и причината, поради която няма да искат не е, поради това че те ще бъдат въздържани чрез сила, но защото те ще искат да го правят.”3
В своята опозиция срещу диспенсионистите други премилениалисти наблягат на вярването, че вярващите ще бъдат грабнати само след скръбта при второто пришествие на Христос. Нито една от тези групи не вярва в царуването през хилядата години като събитие на земята. Някои наблягат, че това е царуване на небето.
Борбата за истина в тази област винаги ще бъде напрегната, не толкова поради фактите на случая, но колкото поради нашите предположения. Това не зависи само от неделното училище или семинария, които някой е посещавал, но дори и страната, в която е роден. Например вижте това изказване от уважавания Barclay: “Тя (милениума) е доктрина, която отдавна е била изоставена от основното течение на Християнската мисъл, и която сега принадлежи към ексцентричността на християнската вяра.”5
Горните няколко реда ще накарат много американци да потрепнат. Малко са евангелските писатели в тази страна, които биха написали нещо подобно. Напълно възможно е, че хиляди хора могат да бъдат отблъснати от тяхното предубеждение идващо от The Daily Study Bible Series, поради това единично изказване, което те биха окачествили като “неинформирано и предубедено”. Този факт подчертава проблема, че докато моите доктрини са православие, твоите по необходимост не са православие.
Много хора се надяват, че няколко от великите имена могат да разрешат проблема вместо тях. Но всяка една от страните има своите велики имена. Никой не може да чете Berkouwer, без да почувства величието му в теологията. Той е амилениалист. Такива бяха повечето от тълкувателите по време на реформацията. От друга страна, този гигант в теологията Jonathan Edwards, както Matthew Henry и Thomas Scott беше постмилениалист (а също така теолозите от Princeton, Hodges и Warfield), докато почти всички от съвременниците на Edwards – християнските водачи в колониална Америка – бяха премилиниалисти – Increase и Cotton Mather, Samuel Sewall, Timothy Dwight и др. Отвъд океана Bengel и John Wesley подържаха идеите на премилениалистите. Но основните имена за доминиращата американска позиция, са имена, които само ще предизвикат вреден антагонизъм в някой от другите части на света. Аз имам предвид J. N. Darby и C. I. Scofield. В ярък контраст с тези две последни имена е името на G. E. Ladd, който е извършил много, за да направи премилениализма различен и приемлив за много от съвременните учени. Ако се интересувате за старите пътеки и запитвате за ранните бащи на църквата, те бяха на страната не само на ангелите, но и на съвременните американци. Papias, Justin Martyr, Irenaeus, Hippolytus, Julius Africanus, Victorinus, Tertullian, Cyprian и Lactantius, всички те бяха премилениалисти.
Към тези няколко илюстрации може да добавим заключението на един критик относно тази тема, който отказа да разреши този проблем: “Еднакво посветени Библейски изследователи и теолози в миналото – всеки един от тях търсещ да отдаде слава на Господ, Исус Христос и да подчинят себе си на авторитета на Божието Слово – не са се съгласили относно този въпрос. В нашето време искрени изследователи на Писанията са потопили умовете си в пророческия текст и са достигнали до различни заключения.”6
Това изглежда достатъчно задоволително, за да прикани да се предадем. Защо трябва пигмеите да се мъчат там, където гигантите са пропаднали? Но има проблем с този вид отношение. Главата е в Библията и нещо трябва да бъде казано относно нея. Освен това:
“Есхатологията не е обикновена прибавка към християнската вяра. Вместо това тя е самото сърце на нашата вяра и не може да бъдем справедливи към картината на Библията относно уникалността и безвъзвратността на Исус Христос, без да Го свържем с цялостната картина на Божието изкупително дело, включително `последните неща`. Противно на начина, по който мислим, Исус е най-важния от `последните неща`. Или може да изразим това по друг начин. Библията и по специално Новия завет е есхатологичен документ. Ние започваме да разбираме, че есхатологията изисква нашия цялостен подход към Библията и че трябва да започнем с есхатологичните проблеми, преди да може да видим смисъл в Библията!”7 (подчертаното е наше)
Вместо да се опитвам да крия моите собствени предубеждения, чрез комбиниран “отделен” поглед върху проблема, аз предлагам да ги представя, опитвайки се да дам определена тълкувателна подкрепа поне за най-важните от тях. След това ще се занимаем със самата глава.
1. 1. Настоящия писател вярва, че много хора са отхвърлили премилениализма поради популярните екстремни идеи относно тази тема. Преглъщайки есхатологичните идеи на Hal Lindsey за много е много по труден проект, отколкото Йоановата храносмилателна задача в Откр. 10. Грубите видими идеи на много от църковните бащи винаги са били безвкусни дори за тези, които отхвърлят противоположните грешки на гностиците. Факта, че може да съществува интелектуален среден път явно никога не им е дошел на ум. 2. 2. 2. Позицията на амилениалистите е силна там, където отхвърля слабостта на популярния премилениализъм. Обърнете внимание на следния цитат. Hughes казва: · "Казва се, че един от всеки тридесет стиха в Новия завет е относно Второто пришествие на Христос. Въпреки това нито един от тях не се отнася за хилядолетно царуване на земята! Нито дори мистичните и символични “хиляда години” в Откр. 20 загатват за тази земна утопия."
Д-р T. T. Shields... казва: “Новият завет мълчи относно установяването на ранно юдейско царство, за връщането на юдеите като народ в Палестина, възстановяването на храма и цялата хилядолетна история, както вече пророчески е била описана, че цялото това нещо е било напълно лишено от пълномощията на Новия завет. То не може да бъде намерено подробно или безусловно в ученията на нашия Господ или в Неговия опит да потвърди, че ученията на целия Нов завет са противоположни. (Thе Gospel Witness, Feb. 9, 1939, p. 3).8
Но тълкувателно е невъзможно да поддържаме амиленианизма. Ние сме съгласни със заключението на Erickson:
“... амиленианизма притежава реалистична историческа философия. Неговите идеи за това, което идва в бъдещето и накъде отива историята съвпада добре с настоящето развитие и забележимите тенденции. Амилениастичната идея позволява, както влошаване, така и подобряване на състоянията, учейки, че нито целия свят ще бъде обърнат преди Христовото завръщане и нито че състоянието на света ще се влоши.
Когато вземем предвид специфичните принципи на определен аргумент за амиленианизъм, ние срещаме определени трудности. Една основна група от проблеми е тълкуването на Откр. 20.”9
Относно това тълкуване насочваме читателите си към книгите на George Eldon Ladd относно слабостите на позицията на диспенсионистите. Ladd е определено прав, когато потвърждава, че: “Ако някой може да направи връзка в езика, тогава не може да бъде направена връзка между пришествието, апокалипсиса и явлението на нашия Господ.”10 Но отричането на грешките на диспенсионистите не означава, че трябва да насилим някого да премине в лагера на амилениалистите или постмилениалистите, както Ladd показва. Ladd не е амилениалист, но това, което той вижда относно диспенсионизма много амилениалисти също са видели.
3. 3. Позицията на премилениалистите е силна там, където отхвърля тълкувателната слабост на амилениализма и постмилениализма. Под премилениалист ние имаме предвид този, който вярва в буквален милениум, който е определен от възкресение от мъртвите в началото и края си и началото му е поставено от Второто пришествие на Христос. Ние нямаме предвид позицията на диспенсионистите или идеите на тези, които твърдят, че милениума трябва да бъде изпълнен на тази земя. На първите две страници на своята дискусия относно премилениализма шест пъти Erickson11 приема автоматично, че тази хилядолетна позиция включва царуване на земята. Bruce, Hailey и др. са забелязали, че Откр. 20 не казва нищо относно земно царуване. Нашите предположения са много и в тях се намира основната причина за тълкувателните грешки. 4. 4. Може би очакваме, че есхатологичната книга на Новия завет ще бъде по детайлна в някои теми, отколкото останалата част на Писанията. Така че обикновеното възражение, което премилениалистите предлагат относно Откр. 20 е, че не е възможно навсякъде да изтълкуваме Новия завет, не е особено силно. Също така трябва да запомним, че много хора са щастливи да използват всяко възможно извинение, за да не изследват книгата Откровение. По този начин има твърде много невежество по отношение на нейното значение. Наистина до 1844 година всичко, което се знаеше за нея беше много малко “всичко”. Някой казва, че е всичко, относно Откровение е можело да бъде написано на пощенска марка. Ние споменаваме 1844 год., тъй като това е годината, когато термина есхатология навлезе в литературата.12
Ние сме съгласни с Beckwith, че одухотворяването на Откр. 20 е отчасти поради невежество относно истинското естество на апокалиптика. Но може би има повече. Не всички са забелязали, че Новия завет прави разлика между времето на Духа и времето, което идва с Второто пришествие на Христос. Като основно правило трябва да приемем, че където Исус е видимо представен, за разлика от местата, където Святия Дух е непосредствения учител, много други неща също стават видими, отколкото само духовни. L. F. Were предлага:
“В по-ранните глави показахме, че буквалното приложение принадлежи за дните на буквалния Израел, към дните, когато буквалната слава на Бог беше изявена и нещата бяха основана на буквална, национална основа. В “това разпределение на времето на Святия Дух” нещата за Израел са приложими духовно. По-късно във вечното царство, където буквалната слава на Господ ще бъде открита отново, нещата, които принадлежат на Израел ще бъдат отново буквални.
Принципа на тройно приложение ни помага `правилно да разделим Словото на истината`. Това тройно приложение помага на всички неща да попаднат в съответните си места:
1. Националното царство на Бог във времето на буквална икономика, като центъра е в Ерусалим и принадлежащо към земята на Израел. 2. Духовното царство на Христос; като центъра е в духовния Ерусалим, църквата, която обхвана света. 3. Христовото вечно царство; Неговия трон на управление като неговия трон се намира буквално в Ерусалим и принадлежи към земята на Израел.”13
Следващата таблица е илюстрация на този принцип:
Или още по-ясно може да приложим ерата между кръста и пришествието за воюващата църква и ерата след пришествието за триумфиращата църква.
“След милениума буквалния `свят град` новия Ерусалим идва от Бог, от небето приготвен като невеста украсена за съпруга си (Откр. 21:2) и ще застане на мястото приготвено от Бог, в местност, която някога е била буквалната земя на Израел. Сравни 21:2 и Зах. 14:2. Тогава буквалните неща на вечното царство ще бъдат съсредоточени в Новия Ерусалим подобно на буквалните неща на нацията на Израел бяха съсредоточени в стария Ерусалим. По време на християнската ера, църквата – духовния Израел – е центъра на духовните неща. Милениумът е разделителната линия на земята между духовните неща съсредоточени около духовния Ерусалим – църквата – и буквалните неща, съсредоточени около буквалния Ерусалим. Точно както терминологията на буквалния Израел е използвана, за да опише църквата, също така езика, описващ новия Ерусалим е приложим за църквата: той е приложим за църквата сега, по време на царството на благодат, а след милениума ще е приложимо за новия, буквален Ерусалим.”
Преди милениума След милениума
Сравнете коментара на Preston и Hanson, които подържат, че докато Йоан проектира факта относно този хилядолетен град да бъде приет буквално, като бъдеща изява, неговото описание също така има настояща връзка изявяващ привилегията на църквата тук и сега.16
Разбира се, че ако някой изтълкува Откр. 21 и 22 в настоящата ера, тогава този образец рухва, но ние предлагаме, че естественото заключение, когато четем тези глави е правилното – те сочат към вечното състояние. Но гледната точка на Milligan не е без стойност. Няма част в Писанията, която да принадлежи само към миналото, настоящето или бъдещето. Принципно всички те са приложими, за всички времена. Затова амилениалистите могат да представят убедителни доказателства. Христос върза дявола при първото си идване и Неговото царство беше установено и християните управляват от този момент. Виж Мат 12:28; Откр. 12:10; Еф. 2:6. Но, виждайки и признавайки тези истини в Откр. 20, определено не удовлетворява правилното и тълкуване. Също така, ако признаем, че в описанието на новата земя се намира изпълнението на настоящите благословения описани тук не отрича, че читателя може да вкуси тези благословения описани тук, но отрича, че това вкусване е пълното изпълнение на тези стихове.
Също така ние приехме, че града, който е видян в Откр. 21:2, 9 е истински. Това не е заключението на повечето от коментаторите. Това, което Ladd, Simcox, Beckwith и Lange казват, трябва да бъде прочетено относно този въпрос. Например, относно Откр. 19:7 Beckwith казва:
“Видението за невестата в нейната слава е представено в 219 – 225, където фигурата на невестата е прехвърлена върху новия Ерусалим. Както Ерусалим и народа на Израел често са идентифицирани в речта... също така в Апокалиптичните видения за подновения свят, Божия народ и тяхната столица, т.е. църквата и новия Ерусалим са толкова тясно свързани, че символа, който определя единния може да бъде трансформиран за другия.”17
Относно новия Ерусалим американския редактор на труда на Lange пише:
“Относно хипотезата, че новия Ерусалим ще съществува като велик град, може да кажем: 1) Има много неща в описанието, които намират своето най-естествено (нормално) приложение за такова място, което сe вижда при внимателно прочитане. 2) Това приложение е подкрепено от следните съображения: а) Физическо място за пребиваване е необходимо за възкресените светии, както беше Едем за Адам и Ханаан, за Израел. в) Не бива да ни изненадва, ако същата любяща грижа, която ще възкреси и прослави тялото, също така ще приготви и място за пребиваване за него. с) Не трябва да е странно, че Този, Който приготвя място за тялото ще ни представи вдъхновено, въпреки общо, описание на това бъдещо място за пребиваване. d) Даването на такова описание ще бъде в унисон с начина, по който Йехова се отнесе с Израел, преди да ги заведе в Ханаан и като продължение на информацията, която ни е дадена от пророците относно повторното сътворение и особено чрез апостол Павел в Римл. 8:20-21."18
Ние вярваме, че това задоволява най-естественото прочитане на текста. За възлюбления град се казва, че е “стана на светиите” по време на кризата през милениума. Подобно в Откр. 21 и 22 е видян като техния дом. Физическо място за пребиваване, е толкова необходимо за възкресените светии, колкото Едем за Адам и Ханаан за Израел. Виж Евр. 11:10, 16. Ако Бог има план да възкреси и прослави нашите тела, защо трябва да се изненадваме от факта, че Той също така приготвя прекрасно място за тях, да пребивават в него? Ние заключаваме, че града е толкова действителен, колкото новата земя, въпреки че е описан чрез символични термини. Нещата от вечното състояние могат да ни бъдат предадени само чрез картини, и това е, което Йоан е направил. Причината, поради която коментаторите са видели в новия Ерусалим църквата е, защото църквата наистина е новия Ерусалим. Но Писанията правят разлика между обитателите и града и повечето от коментаторите са пропуснали да видят тази разлика.
Щеше да бъде забелязано, че примера, който предлагаме е помощно средство за тълкуване. Например, преди идването на Христос, звяра може да бъде описан като такъв, “който е бил и го няма и ще възлезе от бездънната пропаст и ще отиде в погибел” (Откр. 17:8). Това съвпада съвършено с Антихриста през вековете, включващ преследващите световни царства и с падането на всяко едно от тях получаващ смъртоносна рана, за известно време, но след това се издигаше отново. Но пълното изпълнение на символизма се намира в Сатана. Ранен до смърт (Евр. 2:14) на кръста, въпреки това непрекъснато изправящ се, за да преследва той ще получи своята смърт отново при Второто пришествие. Това е, което Откр 20:1 описва. Бездънната пропаст е запустялата земя за хиляда години, огромно гробище наистина. Но в края на хилядата години, когато злите са възкресени, тогава Сатана е развързан и неговата смъртоносна рана оздравява още веднъж, докато накрая наистина бива умъртвен, както е описано в Откр. 20:10.
Подобно, както нечестивите обявиха война на светиите на световна сцена, Божия свят град е установен над цялата земя преди Второто пришествие, и в края на милениума, същата тази война ще бъде повторена. Гог и Магог (както е в Ез. 38 и 39) отново обграждат Израел (този път локализиран в святия град, който идва от Бог и се носи над земята, очакващ очистването и с огън). И отново с появяването на Христос, те са сведени до нищо. По този начин виждаме Армагедон в двата края на милениума, първото опълчване е срещу символичния град на Бог (по време на ерата на Духа), но последното опълчване е срещу буквалния град, (по време на новата ера, когато с появяването на Христос осезаеми реалности се случват, вместо това, което е разпознато само чрез вяра).
Може ли сега да опишем нашата причина за “буквализиране” на първото възкресение в Откр. 20? Ако докажем това, установяваме премилениализъм.
1. Изказването на Ladd е много добро:
“Фразата `не оживяха` е превод на една гръцка дума, ezesan. Трудността на тълкувателния проблем е значението на тази дума. Вярно е, че думата може да означава вход в духовен живот (Йоан 5:25), но тя не е използвана за `духовно възкресение` на душите на праведните. Думата е използвана за възкресение на тялото в Йоан 11:25; Римл. 14:9; Откр. 1:18; 2:8; 13:14 и повечето коментатори признават, че това е значението и в ст. 5.
`Останалите от мъртвите не възкръснаха, докато не се свършиха хилядата години.` Ако ezesan в стих 4 означава духовен живот при обръщането или живот след смъртта в междинното състояние, ние се изправяме пред проблема, че същата дума е използвана в един и същи контекст с две напълно различни значения, без да има никакво указание относно промяна на значението и.”19
2. Άνάστασιs тук е преведена като “възкресение” и същата дума е използвана 39 пъти в Новия завет, като винаги означава възкресение на тялото. Други думи са използвани, за да опишат духовното възкресение от смъртта на греха.
3. 3. Няма християнин, който да се съмнява, че второто или общо възкресение описано в стих 12 ще бъде буквално изпълнено. Така че е трудно да предположим, че първото възкресение ще бъде от различен вид. 4. 4. Възкресението трябва да бъде от същото естество, както смъртта. Например в Ез. 37 смъртта и възкресението са национални, те са във връзка с юдеите. В притчата за блудния син, сина, който беше социално и морално мъртъв, оживя социално и морално. В Откр. 20 ясно е казано, че много от тези, които възкръсват в първото възкресение са били обезглавени буквално и физически. Затова трябва да признаем, че те са възкресени физически. След като те не са били мъртви в духовен смисъл, тяхното възкресение не може да бъде от духовно естество. 5. 5. Тъй като за тези, които са възкресени се казва, че преди това са били благословени и святи, това означава, че тази група вече е получила своето духовно възкресение преди този момент. 6. 6. Често в Писанията думата “души” се отнася за живи хора. Деян. 7:14; 27:37; 1 Пет. 3:20, а относно “душите на тези” виж 1 Царе. 25:29; Бит. 46:15,18, 22, 26; Римл. 2:9-10. 7. 7. Навсякъде другаде Павел изразява тази надежда да “достигне до възкресението на мъртвите” (Фил. 3:11). Ако всички добри и лоши бяха възкресени по едно и също време, ще бъде невъзможно да избегнем възкресението. "частично възкресение от мъртвите." Olshausen казва, че: “фразата ще бъде необяснима, ако не е извлечена от идеята, че от множеството на умрелите, някои ще възкръснат първо.” 8. 8. Някои, включително и Tregelles, превеждат Дан. 12:2 както следва: “Много от всред тези, които спят в прахта на земята ще се събудят; те ще бъдат събудени за вечен живот; но тези, (останалите от спящите, които няма да се събудят в това време) ще бъдат за срам.” 9. 9. Друга фразеология потвърждава две възкресения – “възкресението за живот” (Йоан 5:29); за “вечен живот” (Дан. 12:2); “на праведните” (Лука 14:4); “по-доброто възкресение” (Евр. 11:35); “умрелите в Христос” (1 Сол. 4:16); тези “които са Христови при Неговото пришествие (1 Кор. 15:23) – контекста на всяко едно от тези места показва, че възкресението, което е споменато е отделно от това на злите. 10. 10. 1 Кор. 15:23 предлага определен ред при възкресението. Думата “ред” е τάγμα, което е военен термин, който означава група или полк. Апостолът вижда отделни групи, като всеки човек е в своя определен полк или дивизия. Гръцката дума εΐτα “тогава” не означава незабавно след това. Мар. 4:28; Гал. 2:1. 11. 11. Използването на ξάω навсякъде другаде в Откровение показва, че думата означава “съживен”, “живеещ отново”, като забележка за тялото, което е било мъртво. (Откр. 2:8; 13:14; 20:5). 12. 12. Във фразите “първото възкресение” и “второто възкресение” е въвлечено несъответствие във време. Всяка голяма промяна от ужасно или окаяно състояние, временно или духовно, наистина фигуративно може да бъде наречено възкресение, възстановяване към живот, към щастие, но не може да бъде наречено първото възкресение. Първото възкресение загатва за необходимостта от второ възкресение, при което първото, ще бъде по вид както второто. 13.
13. Подобно ή άνάτασιs набляга не само на връзката с второто, но неговата лична превъзходна важност. Текстът в Откр. 20:1-8 е определена връзка, в текста на хронологичната верига и по този начин изобразява събитията, които следват след Второто пришествие, което е описано в Откр. 19. 14. 14. Аналогията с източните женитби, където младоженеца идва, за да вземе и да заведе невестата в къщата на баща си е приложима за Откр. 20 и Откр. 19. Милениума ще бъде на небето, не на земята 15. 15. Никога Библията не говори за възкресението на други, освен праведните, при идването на Христос.
Тогава не е за учудване, че Alford написа следните добре познати думи:
“Читателите на този коментар са очаквали, че аз няма да се съглася да изкривя думите на от тяхното ясно значение и хронологично място в пророчеството... Тези, които живееха с апостолите и цялата църква, в продължение на 300 години, ги разбираха в обикновения им буквален смисъл. В днешно време е странно да видим тълкуватели, които са всред първите, по отношение на уважение към древността и самодоволно отхвърлят най-неопровержимия миг на единодушие, който древността представя. Що се отнася до самия текст, не съществува законно отношение към него, което би извлякло от него това, което е познато като духовно тълкуване. Ако в пасаж, в който са споменати две възкресения, където определени души са живели в началото, а останалите от мъртвите са живели само в края на специален период, който е след този първия – ако в такъв пасаж, първото възкресение може да бъде разбрано като духовно възкресение с Христос, докато второто означава буквално възкресение от мъртвите – това означава, че достигаме до край на значението на езика и Писанията са премахнати, като определено свидетелство за каквото и да било нещо. Ако първото възкресение е духовно, също трябва да бъде и второто, което предполагам, че никой не би подържал, но ако второто е буквално, тогава първото е също такова, което е съвместимо с цялата древна църква и много от съвременните най-добри тълкуватели. Това е, което поддържам и приемам като основен елемент на вяра и надежда.”20
Нека сега да разгледаме детайлно главата, като имаме предвид нейната вест на благовестието, че кръста плати за живота на възкресението за всички хора. Само тези, които презират подаръка, са възкресени за този съд и втора смърт, които те сами са призовали.
Откр. 20:1-3 “И видях, че слизаше от небето един ангел, който държеше в ръката си ключа на бездната и една голяма верига. Той улови змея, старовременната змия, която е дявол и сатана, и го върза за хиляда години, и като го хвърли в бездната, заключи и я запечата над него, за да не мами вече народите, преди да се свършат хилядата години, след което той трябва да бъде пуснат за малко време.”
Ние вярваме, че Ladd е прав, когато казва относно този пасаж:
“Главният проблем в нашето разбиране за милениума се състои в това дали двадесета глава включва рекапитулация, гледайки обратно от края към цялата история на църквата. В глава 12 е непогрешимо ясно, че пасажа гледа обратно, към раждането на Месия. Но, в настоящия пасаж не може да се открие такова указание. Противно на това, изглежда, че глави 18-20 представят свързани серии от видения. Глава 18 ни казва за разрушението на Вавилон, глава 19 за унищожението на звяра и фалшивия пророк и глава 20 представя унищожението на Сатана – унищожение, което е изпълнено в две действия. Антихриста, фалшивия пророк и Сатана оформят зъл триумвират и са тясно свързани в глава 13 (виж също 16:13, където са споменати заедно в един стих).21
Важно е да видим естествената последователност в този пасаж сравнен с предшестващата го картина на Христовото пришествие. Това пришествие е, което хваща и връзва дявола. При идването на Христос светиите са събрани и остатъка от нечестивите са поразени от блясъка на Христовото присъствие. Земята се превръща в огнено езеро и след това гроб, тя подобна на своето състояние в началото на първата седмица. Άβόσσοs от трети стих е използван в Септуагинтата за “пуста и неустроена” в Бит. 1:2. Сравни също с Ерем. 4:20, 23-27; Ис. 24:1-3. По този начин Йоан 14:1-3 е изпълнен и в хармония с аналогията на източните женитби, невестата е заведена в дома на Бащата на младоженеца.
Тази въведителна картина на завързването на Сатана, съхранява друго загатване за Деня на умилостивението. Лев 16 говори за изпращането в пустинята на козела за отпущане, на Азазел . Азазел със сигурност е име за Сатана.22 Коментирайки върху Откр. 20:1 W. Robertson Nicoll загатва за “оковите на Азазел” и за “Божествено затваряне” наложено на този “зъл дух”.23 В 1 Енох 9f четем за Божествената заповед към Рафаел: "Завържи ръката и крака на Азазел и да го хвърли в тъмнината; направи отвор в пустинята... и го хвърли в него. След това постави върху него груб камък и го покрий с тъмнина, и го остави да пребивава там завинаги, за да не види светлина никога повече.” След това четем за него, че е бил хвърлен в огъня в деня на съда, за да може земята да бъде очистена от падналата ангелска поквара. В 1 Енох 55:3ff, на пророка е казано, че ангелите ще хвърлят демоните в пропастта на бездната. Вериги от желязо и бронз трябва да бъдат използвани за завързването. Сравни също Исая 24:21-23 и Дан. 7:9-11.
Вярваме, че много от сценичния фон на екрана на виденията на Откровение е изгубен поради недостатъка да проследим централната позиция на светилището и неговите служби. Използването на Деня на умилостивението е много важно, поради неговите напомняния, както за кръста, така и за съда, който е свързан с Пришествието. Когато свържем двете, разделянето, което е направено в Откр. 13 и 14 между изгубените и спасените, както са представени като тези с белега, а другите с печата (което загатва за хвърлянето на жребия в Деня на умилостивението, което символизираше двете групи в Израел, които бяха свързани с Азазел или Йехова) с крайното разделяне в Откр. 20, съдебния обертон на Yom Kippur е много ясен. В Римл. 3:25 Павел представя Христовия кръст и Неговото омилостивилище, което беше централно в Деня на умилостивението. Крайната съдба на всеки човек е определена от неговото отношение към Христовото изкупление.
Тъй като хилядата години вече не са период на очакване за светиите, така че няма причина да приемем този период за символичен. Колкото до развързването на Сатана, то ще бъде дискутирано по-късно в тази глава.
Откр. 20:4-6 “И видях престоли; и на тия, които бяха насядали на тях бе дадено да съдят; видях и душите на ония, които бяха обезглавени поради свидетелствуването си за Исус, и поради Божието слово, и на ония, които не се поклониха на звяра, нито на образа му, и не приеха белега на челото си и на ръката си; и те оживяха и царуваха с Христа хиляда години. Другите мъртви не оживяха докле не се свършиха хилядата години. Това е първото възкресение. Блажен и свет оня, който участвува в първото възкресение; над такива втората смърт не ще има сила; а те ще бъдат свещеници на Бог и на Христос и ще царуват с Него хиляда години.”
Както забелязахме във въведението на тази глава не съществува задоволителен път да отречем представянето от тази глава на две буквални възкресения, по едно в началото и края на хилядата години. Lilje е прав, когато казва, че: “съвременното отхвърляне на вяра в милениума е основано на догматични съображения, не Библейски тълкувания.”24 Дори израза “душите на” не означава повече, отколкото “личностите”, както е навсякъде другаде в Писанията. Мъчениците са споменати като авангард на светиите, а не да покаже, че само мъчениците са възкресени. Няма нищо в текста, което да показва, че царуването е на земята...”25 По нататък той казва: “след като текста не казва нищо относно тези, които седят на троновете ще бъде разумно да не отиваме по-далеко в предположенията си, че те са небесния съд (както в Дан. 7:26), и че ще участват в съда.”26
Съда, който се извършва напомня за обещанието на Христос в Мат. 19:28. Съд и царуване често са еквивалентни в Стария завет. Но може би тук се съдържа повече. Важно е да запитаме относно теологичното значение на милениума. Не е ли той предназначен, за да могат всички Божии същества да видят съвършеното правосъдие на Неговите пътища преди нечестивите да са унищожени завинаги? Фил. 2:10-11; Ефес. 3:10; Римл. 14:11; Откр. 15:3-4 и 16:4 подсказват това. Наистина е трудно да си представим защо Бог позволи греха да се развие и продължи, ако от началото Той нямаше профилактична цел. Езек. 38:14-16 казва, че Божествената цел с позволяването на бунта на Гог и Магог е установяването на Божията святост. Тази идея е потвърдена от това, което следва в тази глава. След като злите са съживени отново и използват този си живот в опит за убийство, това е великия ден на съда, който изявява скритите помисли на сърцето, правейки явно това, което е станало в тъмнина и ясно това, което е било скрито.
Втората смърт е тази, която следва присъдата в стих 10. Тези, които са родени два пъти, ще умрат веднъж, но ако си роден само веднъж, това означава, че трябва да умреш два пъти. “Ако се не роди някой от вода и Дух, не може да види Божието царство.” (Йоан 3:7) Първородните в Египет бяха тези, които пострадаха от последната язва. А как може човек да бъде роден отново, за да не умре два пъти? “И както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син, та всеки, който вярва в Него [да не погине, но] да има вечен живот.” (Йоан 3:14-15) Размишления върху видението за Голгота е, което довежда до новорождението и с него вечния живот. Говорейки теологично, отсега нататък такъв човек е незапалим.
Откр. 20:7-10 “И когато се свършат хилядата години, сатана ще бъде пуснат от тъмницата си, и ще излезе да мами народите в четирите краища на земята, Гог и Магог, да ги събере за войната, - чието число е като морския пясък. И те се разпростряха по цялата широчина на земята и обиколиха стана на светиите и обичния град; но огън падна от [Бог от] небето, та ги изпояде. И дяволът, който ги мамеше, биде хвърлен в огненото жупелно езеро, гдето са и звярът и лъжепророкът; и ще бъдат мъчени денем и нощем до вечни векове.”
Злото изглежда почти неунищожимо. Caird казва:
“Митът за Бог съхранява по-дълбока проницателност относно издръжливостта на злото. Силите на злото имат дълбока защита, която им помага непрекъснато да събират подкрепления от граници, по-далечни от човешките познания и контрол. Независимо колко далеко човешкото общество се развива, то не може никога, докато този свят съществува, да достигне до момент, в който да бъде неуязвимо на такива атаки! Трябва да има прогрес, в противен случай Бог не е Господ на историята нито Господ на Сътворението. Но когато развитието се прояви в милениума, хората трябва да запомнят, че нямат друга сигурност, освен тази в Бог. Това е митическата равностойност на Павловата доктрина за оправдание само чрез вяра, която учи, че от началото до края, човешкото спасение е дело на благодат и никога, по никое време негово собствено постижение.”27
Първите мисли на възкресените, са еднакви като техните последни – убийствени. Като такива, те са открити за измамите на Сатана, който им казва, че те могат да превземат лагера на светиите, който идва близко до земята. Забележката за Гог и Магог е прекрасна илюстрация за това, как Новия завет прилага на световна сцена това, което беше от местно значение в Стария завет. Заплахата предсказана тук срещу буквалния Израел се материализира в атака срещу всички изкупени. Отново стигаме до Армагедон-Армагедон не само на атаката, но и на защитата. Христос се появява на трон висок и издигнат и присъдата се излива, когато множествата са самоуверени, хипнотизирани от това, което виждат. Стихове 11-15 само усилват последната част на стих 9 и целия десети.
Откр. 20:11-15 “След това видях един голям бял престол и Онзи, Който седеше на него, от Чието лице побягнаха земята и небето, че не се намери място за тях. Видях и мъртвите големи и малки, стоящи пред престола; и едни книги се разгънаха; разгъна се и друга книга, която е книгата на живота; и мъртвите бидоха съдени според делата си по написаното в книгите. И морето предаде мъртвите, които бяха в него; и смъртта и адът предадоха мъртвите, които бяха в тях; и те бидоха съдени всеки според делата си. И смъртта и адът бидоха хвърлени в огненото езеро. Това - присъдата за в огненото езеро е втората смърт. И ако някой не се намери записан в книгата на живота, той биде хвърлен в огненото езеро.”
Това е деня на съда. В този смисъл праведните няма да бъдат съдени. Те са били съдени в Христос, техния адвокат, тъй като съда започва с тях (1 Петр. 4:7 сравни с Йоан 5:24; 1 Йоан 4:17). Относно този пасаж Milligan казва:
“Той представя ли ни картината на общ съд или съд над неправедните? В този пасаж е казано много, което явно ни води към второто заключение.
Явно цялото видение е уголемяване на това, което вече видяхме да се случва под седмата тръба, когато се казва, че времето за съд над мъртвите е дошло. В двете видения хората, за които се говори като мъртви, трябва да са едни и същи и в първото видение те ясно са различни от тези, които са наречени: “Твоите слуги пророците” и времето за техните награди е дошло. Това отговаря на факта, че в писанията на свети Йоан думите “да съдя” и “присъда” винаги са използване не в неутрален смисъл, но в смисъл който навежда на мисълта за осъждане.”28 ......
“`Книгите`, които са споменати в този пасаж, ясно са книгите, които съдържат запис само на злите дела. Когато се казва, че `книгите` са отворени и че `друга книга беше отворена, която е книгата на живота`, `книгите` са разграничени от `книгата`. Това е в хармония с факта, че книгата на живота не е отворена, за да осигури спасение за тези, чиито имена са записани в нея, но само, за да оправдае присъдата, която е произнесена на всекиго, който е хвърлен в огненото езеро.
Не трябва да изгубваме от пред нас основното поучение на свети Йоан, когато говорим по този въпрос. Това поучение е, че вечното състояние на праведните е напълно осигурено дори в този живот и че в тяхната прославена Глава, те вече са преминали през тези подготвителни стадии по техния път към вечно блаженство, при мисълта за което, те биха потреперали. В Него те живяха, победиха и умряха. В Него те бяха възкресени от мъртвите и са били поставени да седят в небесните места. Навсякъде те са следвали Агнето, където и да отива и всичко, което Му се случи, се е случило на тях. Не може да кажем в смисъла на Йоановите думи, че Христос е бил `съден` така, че `присъдата` не може да бъде предсказана, за членовете на Неговото тяло. Вече видяхме, че “последния съд” беше даден на тях, когато те влезнаха в хилядолетното си царуване и с резултата от тази присъда (тъй като това е истинското значение на оригинала) в техните ръце, не е възможно да мислим за тях, като съдени отново.”29
Сега книгите са отворени. Запечатаните страници на паметта са обърнати към всеки грешник и по начин, който не ни е известен, те са открити на целия всемир. Ще бъде открито, че те са воювали срещу саможертвената любов. Измамени от Сатана, те мразеха правдата и обичаха неправдата. Жертвата на кръста, която беше принесена за тях, бе приета от тях като нещо скверно. В отношението, което те приеха срещу Христос, всяка душа е предизвикала присъда над себе си. Спомените за милостите, които са били предложени, умоляванията и предупрежденията – всички те изплуват отново. Лудостта на греха е открита, тази лудост, която е била въплътена в изгубените. Има плач и скърцане със зъби – което е знак за полудяване. Всяко коляно ще се преклони пред Бог и всеки език ще изповяда. Ангелите го чуват да плаче: “ колко пъти съм искал да събера твоите чада..., но не искахте!... Да беше знаел ти, да! ти, поне в този [твой] ден, това, което служи за мира ти!”
Картината на трона тук, трябва да бъде поставена в контраст с картината на трона в 4:2. Сега отсъстват дъгата на обещанието, светкавиците и гръмотевиците на предупреждението, седемте светилника, символизиращи умоляващия Дух, небесното кристално море, на което да стоят. Също така песните и хваленията от четвърта глава не се срещат тук. Този трон е без украса и символизира смърт и вечна загуба.
Агонията не е продължена повече, отколкото е необходимо за всемирната памет. Огън излиза от Него, Който е Любов. Същата книга, която говори за Бог, плачещ за Своя народ също казва: “Но цялата земя ще бъде погълната От огъня на ревнивостта Му; Защото ще довърши, и то скоро, Всичките жители на земята.” Соф. 3:17; 1:18. Страшно нещо е, да попаднем в ръцете на живия Бог. Чрез Божия огън смъртта и гроба също са изгорени. Смъртта няма да се гордее повече.30
Забележки 1. “... преобладаващата тенденция в църквата е била да уеднакви милениума с живота на църквата и смята първото възкресение като смърт към греха и възкресение към правдата, които са характерни за живота на християнското общество. Но това беше преди апокалиптичната литература, да е била разбирана.” Preston and Hanson, Revelation, p. 123.
2. “Историческия премилениализъм притежава уважавана история, която се простира обратно до първи век, но много хора правят погрешното предположение, че отклоненията от тълкуването на историята като серии от Божествено определени времена винаги са били част от тълкувателната система на премилениализма.” Dale Moody, "The Eschatology of Hal Lindsay," p. 276.
3. O. T. Allis, Prophecy and the Church, pp. 240-41.
4. Таблицата е взета от Amerding and Gasque, Handbook of Biblical Prophecy, chapter "Evangelical Alternatives," by J. R. Ross, p. 120.
5. W. Barclay, Revelation, vol. 2, p. 191.
6. J. W. Montgomery, цитиран в Amerding and Gasque, op. cit., p. 182.
7. J. R. Ross, op. cit., pp. 118-119.
8. A. Hughes, A New Heavens and a New Earth, pp. 209-210.
9. Millard J. Erickson, op. cit., p. 86.
10. George Eldon Ladd, The Blessed Hope, p. 69.
11. M. J. Erickson, op. cit., pp. 91-2.
12. Виж Alan Richardson's Dictionary of Theology, art. "Eschatology."
13. L. F. Were, The Certainty of the Third Angel's Message, p. 311.
14. Пак там pp. 312-13.
15. Пак там pp. 315-16.
16. Виж Preston and Hanson, Revelation, pp. 132-33,48,77,90,142. Също виж W. Milligan, Revelation, pp. 126-31, и помислете върху следното от същия автор. Така че в новия Ерусалим, по същество имаме картина не на бъдещето, но на настоящето; на съвършеното състояние на истинския народ на Христос, на Неговото `малко стадо` на земята във всички времена. Може би картината все още не може да бъде схваната напълно, но всяко благословение, което е нарисувано върху платното и по принцип е вярващия сега и ще бъде повече и повече негово в истинската опитност, когато той отвори очите си, за да види и сърцето си, за да получи. Погрешно сме прехвърляли картината за новия Ерусалим само за в бъдещето. Тя принадлежи на миналото, а също така и на бъдещето. Той е наследството на Божия народ в същото време, в което те се борят със света и мисълта за него трябва да ги стимулира да се напрегнат и да ги утеши по време на страданията.” pp. 373-74.
17. I. T. Beckwith, Apocalypse, p. 726.
18. E. R. Craven, ed., "Revelation," Lange's Commentary, p. 390.
19. George Eldon Ladd, Revelation, pp. 265-66.
20. H. Alford, "Revelation," p. 1088 ff.
21. George Eldon Ladd, Revelation, p. 261.
22. S. R. Driver коментира: “Предполага се, че един зъл дух е живеел в пустинята. Думата се среща само тук, в Стария завет... Превода отпущаем козел установен от Jerome от Symmachus безспорно е неправилен, той не задоволява стих 26 и загатва за произход, който е противоположен на гения на еврейския език, като че ли Азазел е сложна дума... Също така отбелязаната противоположност между за Азазел и за Йехова, не оставя място за съмнение, че първия представя личност. Book of Leviticus, p. 81. Dr. M. M. Kalisch казва: “Не може да има съмнение, че Азазел е личност, свръхчовек и зло същество – в същност зъл демон... Ранните християнски писатели потвърждават, че Азазел е идентифициран със Сатана. (Origen. C. Cels. VI. 43, p. 305 ed. Spencer; Iren. Adv. Haer. I, 12; Epiphan. Haeres XXXIV. 11), а също така много от по-късни и съвременни учени. A Historical and Critical Commentary on the Old Testament, vol. 2, pp. 328, 329. J. Russell Howden коментира: “Козела за Азазел, както понякога е преведено подвеждащо, изобразява Божието предизвикателство към Сатана. От двата козела единия беше за Йехова, който беше символ на Божието приемане на жертвата за грях, другия беше за Азазел. По всяка вероятност, той трябва да бъде разбран като личност, като паралелен на Йехова в предшестващия параграф. Така че по всяка вероятност Азазел е синоним за Сатана.” Sunday School Times, Jan. I5, 1927. E. W. Hengstenberg казва: “Начина, по който фразата `за Азазел` е поставена в контраст с фразата `за Йехова` непременно изисква от Азазел да представя лична опитност и ако е така, само Сатана може да бъде представен така. Ако чрез Азазел не е представен Сатана, няма причина за хвърлянето на жребия. Тогава не можем да видим причина, поради която решението за избора беше предоставено на Бог, а не на първосвещеника, който можеше да избере едното животно за жертвата за грях, а другото за изпращане в пустинята.” Egypt and the Bopks of Moses, pp. 170-71. “А другия жребий за Азазел.” (Лев. 16:8) “Изглежда почти невъзможно да избягаме от мнението, че `Азазел` вместо да е име на козела за изпращане в пустинята, е име или титла на едно зло същество, което е противоположно на Йехова, за когото живия козел, в Деня на умилостивението беше изпратен. Признавайки толкова много, все още се изисква да запитаме за значението на тази странна, но впечатляваща церемония, на изпращане на живия козел при Азазел. Предполагайки, че Сатана е представен чрез Азазел – а изглежда, че няма нищо друго казано, което да приемем от Библията – много важно е да отбележим, че няма жертва, която да е принесена на злия дух.” J. B. Rotherham, The Emphasized Bible, vol. 3, p. 918. “Трябва да бъде хвърлен жребий за козлите, един за Йехова, а другия за Азазел. Превода отпускане, в R. V. Mg. тук (сравни с отнемане в A.S.V. mg.) е недопустимо, тъй като е основано на погрешна етимология. Не се знае, какво думата означава, но трябва да бъде възприета като правилното име на пустинен демон.” Abingdon Bible Commentary, p. 289.
23. The Expositor's Greek Testament, vol. 5, p. 471.
24. Цитирано от R. H. Mounce, Revelation, p. 358. Simcox пише: “Ако въпроса трябва да бъде теологично изложен, като въпрос на мнение, буквалния смисъл е за предпочитане; `Колкото повече се отдалечаваме от буквалното значение, доктрината изглежда толкова по зле.` Може ли някой да каже честно, че Сатана е бил завързан през това време (вече повече от хиляда години), че царството на Христос на земята вече е съществувало, така че той няма да мами народите повече, докато настоящето време дойде до края си в дните на Антихриста? По-лесно е да твърдим, че той ще бъде завързан за дълго време (по всяка вероятност повече, отколкото по-малко от хиляда буквални години), след като Антихриста е победен, но преди действителния край на света.
Както с милениума, тук също съществува въпроса, дали първото възкресение трябва да бъде прието буквално. В действителност, тълкуването на тези думи, буквално или по друг начин, е повратната точка на проблема с милениума.
Ясното значение на думите е, че след отхвърлянето на Антихриста, мъчениците и други прекрасни светии ще възкръснат от мъртвите; останалите от мъртвите, дори тези, които са били спасени накрая няма да възкръснат сега. Но накрая, след милениума и след последното кратко нападение на Сатана, всички мъртви, добри и зли, ще възкръснат.
Никой християнин не се съмнява, че второто, общо възкресение, което е описано в стих 12 ще бъде буквално изпълнено. Така че е много трудно да предположим, че първото е от различен вид. Такава е идеята, която след времето на св. Аугустин е била приета от католическите теолози.” W. H. Simcox, "Revelation," p. 237.
25. "... то не съдържа специално указание, че тяхното царуване с Христос става на земята... R. H. Mounce, Revelation, p. 351
26. Пак там p. 355.
27. G. B. Caird, Revelation, p. 257.
28 W. Milligan, Revelation, p. 356.
29. Пак там p. 358.
30. За тези, които все още може би имат съмнения относно правилния подход за тълкуване на тази глава, свидетелството на A. Reese може би ще бъде от помощ.
“Трябваше да поставя настрана план, който се занимаваше с пълната победа на съвременното тълкуване в полза обикновеното буквално тълкуване на Откр. 20:1-6 и дори неговата преработка трябваше да бъде изоставена. Мога само да мечтая за свободно време, за да напиша тракт, с който да покажа революционната промяна становището на германските, Английски и Американски тълкуватели относно видението за милениума. Днес само може да заявим, че тълкуването за пост милениума на Origen, Jerome, Augustine и мнозинството от християнските теолози след тях е мъртво като Queen Anne и също така почтено погребано. Въпреки това някой си спомня, че е видял американски теолог, облечен в средновековна броня, борещ се смело за вярата - `на неговия гроб`.”
“Коментара на Peake върху Библията казва, че фигуративното или алегорично тълкуване е `нечестна маловажност` и `игра с думи` която е прекомерно сурова. В коментар, който ни напомня отново и отново за великата творба на Alford, Dr. Beckwith казва относно не-буквалното тълкуване: “Съвременните учени като общо се съгласяват в отхвърлянето на такава тълкуване като невъзможно.` (p. 738). Гласа на съвременните учени е представен справедливо в присъдата на. S. D. F. Salmond в неговата прекрасна творба The Christian Doctrine of Immortality (p. 352):
`Обаче, за обстоятелството трябва да бъде даден отчет и той трябва да бъде свързан с общото учение на Новия завет и трябва да признаем, че този забележителен пасаж на Йоановия Апокалипсис говори за истинско хилядолетно царство на Христос на земята, заедно с определена част от Неговите светии, който се намира между първото възкресение и последната присъда.`
Свидетелството на Dr. Salmond е тежко като тегло от съображението, че той се съпротивлява на тълкуването за милениума през цялото си тълкуване на Писанията. Но когато стига до класическия пасаж, той се предава.
“Същото изоставяне на фигуративното или алегорично тълкуване от древността трябва се намира в The Century Bible, The Cambridge Bible, The Cambridge Greek Testament, The Expositor's Greek Testament, The International Critical Commentary и в Peake's Hartley Lecture series. В Германия историята е същата: Bousset в сериите на Meyer; Holtzmann-Bauer в Handkommentar, Lohmeyer в Handbuch, Weiss-Heitmtliler в Scriften, Theodor Zahn в собствените си серии, и Adolph Schlatter в своя Erläuterungen – всички те изхождат от предположението, че фигуративното тълкуване е отминало. Също така и новозаветните теолози тук (Feine, Holtzmann, Schlatter и Zahn.)
В един или два случая автора размишлява, но аргумента е спонтанен. Допуска се, че Апокалипсиса приема за дадено, че Господ ще започне да царува в сила при пришествието си.
Не само това, но света на тълкувателите ни казва, че Павел има доктрина за царското управление на Христос... между възкресението на мъртвите в Христос и абсолютния край, когато Сина предава върховната власт на Бог. Съществува единогласие между Йоан и Павел, освен факта, че Павел мълчи относно дължината на Месианското царуване. Това е съществената позиция, която е приета от Johannes Weiss, Schmiedel, Lietzmann, Bousset, Bachmann и Schlatter в сериите споменати по-горе. Не съществува място дори да цитираме присъдата на H. J. Holtzmann, за същия ефект, след като е изследвал Немските и чуждестранни тълкуватели и теология върху пасажа в 1 Кор. 15:22-28.” (Lehrbuch der Neutest. Theologie, vol. 2, p. 228). Няма нужда да правим това, след като съществуват два или три труда на английски, които представят същността на немските тълкуватели; първо, The Mysticism of the Apostle Paul, by Dr. Albert Schweitzer (chap. v. 'Eschatology'); второто е перифразирането на този Павлов пасаж от Peake, в неговия Commentary. Cf. Thackeray's The Relation of St. Paul to Contemporary Jewish Thought. Ако може да се каже, Dr. Peake беше много фигуративен относно програмите за края в своя Plain Thoughts on Great Subjects (pp. 118-121), където той дискутира необходимостта за предаване пред (Anthropologists) на цялата идея за Второто пришествие; въпреки че той прави ценното признание, че “появяването отново на Христос в плътска форма на земята не представя повече трудности, отколкото Неговото възнесение от нея.” Alexander Reese, The Approaching Advent of Christ, pp. 306-07.
| |||||||||||||||||||||||||||||
|
|
