Въведение към глави двадесет

и първа и двадесет и втора

Стигнахме до представяне на заключението – заслужаващо кратък коментар на пасажите, които се простират над океана на вечността. Това ще бъдат бързо преминаващи забележки върху скоро идващата вечност. Усилието е отвъд възможностите на човека и както Йов ние ще поставим ръка на устата си. Ще предложим само няколко размишления.

Библията говори за три свята: света, който беше, света, който е сега и света, който идва. Виж 2 Петр. 3:7-13. Не може да не забележим приликата между края на първия свят и началото на втория, между края на втория и началото на третия. В дните на Ной, предупреждението за края беше отправено от верния остатък към тези, които бяха забравили Бога на своите бащи. Благодатното време приключи за хората от предпотопния свят и едновременно с това вярващите бяха запечатани и спасени в ковчега на Божието провидение. След това дойде присъдата, буря на гняв, но Божия народ беше подслонен на сигурно място, дом, който се намираше над покрития с вода свят. След като спряха на планински връх, спасените излезнаха от ковчега, за да населят новата земя. 

Това ще се случи отново. Остатъка от семето на жената, ще предупреди Вавилонския свят чрез вестта от Откр. 14:6-12. Благодатното време ще приключи и това ще запечата всеки за неговата вечна съдба. След седемте последни язви, верните ще бъдат издигнати над обречения свят, на сигурно място, във възлюбления град, който ще бъда стана на светиите. В края на хилядагодишната събота на присъда, по време на която, света е съществувал като огромно гробище, изкупените ще се завърнат на земята с новия Ерусалим, излизайки от него, за да царуват над цялата нова земя, както семейството на Ной излезна от ковчега много отдавна.¹

Славното представяне в Откр. 21 и 22 на новата земя е великолепно заключение на Писанията. То е Йоановата вдъхновена картина и неговата неумираща мелодия – истинската история относно вечността – която никога не остарява при преразказването и. Веднъж един скептик каза, че е било много трудно, да се започне Библията. Явният отговор, разбира се, е този, че дори и за хилядолетия обединените усилия на човечеството не биха измислили по-добро въведение на Писанията, отколкото величественото въведение на Бит. 1. “В началото Бог създаде небето и земята.” Подобно на началото и кроя на Писанията притежава равностойна величественост и предназначение.

Често е било посочвано, че читателя на Библията, като че ли пътува на златен пръстен и Откр. 21 и 22 го връщат до там, от където е тръгнал – новия свят. Вместо женитбата на Адам и Ева, тук виждаме свързването на втория Адам с Неговата невеста. Вместо ден, последван от нощ ние четем за ден, който няма да има нощ. Древната райска градина сега е заменена от градината-град, за разлика от всичките градове във времената. Още веднъж виждаме дървото на живота и отново тези, които вземат от него отразяват образа на Бог и ходят край кристално чисти потоци. Сега всичките проверки и изпити са отминали. Както третата глава на Писанията представя Сатана, изкушение, скръб, сълзи, проклятие и смърт, също така третата глава преди края (Откр. 20) изхвърля всичко това от всемира завинаги. Няма сянка от болест която да е останала върху един атом от земята, която е направена нова или върху населяващите я. Тя и те, са новото Божие създание.  Любов, истина, слава, мир, хармония, радост, здраве и всички останали ценности, за които църквата е живяла и умряла, сега достигат до вечното си установяване.

Напускайки развълнуваните морета на Откр. 20 и навлизайки в спокойното пристанище на глави 21 и 22 е като разликата между “Увертюра 1812” на Чайковски и “Лебедово езеро”.

Сега виждаме изпълнението на древното предсказание на Данаил за “помазването на Пресветия” (Дан. 9:24). Това загатване за посвещаването на светия храм намира своето крайно приложение в Божията вечна милост, когато Той пребивава между спасените. Този, Който ходеше с Адам и Ева в Рая и странстваше със Своите изкупени в пустинята и през Галилейските хълмове, чрез земното светилище и въплъщението, сега завинаги е видимия Цар, Брат и Приятел. По този начин сам Бог е Храма на новата земя.

Много от езика в тези глави е зает от картината на Исая, за възстановяването след Вавилонския плен. Това древно избавление, извършено от царете от изток е символа на великото изкупление и завръщането в Палестина представи крайното завръщане на спасените в техния вечен дом. Други средства, които са използвани от Йоан включват Езекиловите заключителни картини и обещанията, които се намират в началните глави на Апокалипсиса.

Други са писали по изразително и ефикасно върху тези глави преди нас и ние ги цитираме. Caird казва:

“През дългата история на атаката на Бог над стария ред винаги е имало загатвания за безсмъртие; обещанието на победителите, множеството облечено с бели дрехи, триумфалната песен на Мойсей и Агнето, сватбеното тържество на Агнето и невестата. Облака на славата е над ставна на истинския Израел по време на техните странствания в пустинята. Накрая Йоан е застанал на Фасга и оглежда обещаната земя. В някои отношения, това е най-важната част на неговата книга и със сигурност най-познатата и обичана.”²

Подобно на него Beasley-Murray казва:

“Сега следва откриването на нов ред, който не е обект на опустошенията на времето. Според думите на Farrer той е: “последното от последните неща и края на драмата от видения”. Нищо повече от това не може да следва отвъд опита за обяснение.

Характерно е за пророческия стил на Йоан, че той изразява сбито видението си за превъзходния ред, за който сътворението и историята на човечеството са били приготвени, съдържащо се в около сто думи.”³

... неописуемо радостно е, тъй като тук е обрисувана крайната цел на страдащата църква и единствената награда, която изповядващите Христос искат наистина, а това е, Бог в компанията на тези, които Го обичат. Тъй като това видение е поставено на далечната страна на последния съд тази група от хора е много по-велика от църквата. Така че видението може да бъде прието не само като заключение на книгата Откровение, но на цялата история на спасението, както е представена в Библията. Утехата на църквата, когато се изправя пред изпита срещу силите на Антихриста, не е нищо повече, отколкото изпълнението на Божията цел чрез сътворението.”⁴

Scroggie говори относно значението на последните неща от Писанията:

“В този свят доброто и злото, светлината и тъмнината, святост и грях, правда и неправда, небе и ад, Христос и Сатана винаги са съществували и винаги са били в увеличаващ се конфликт едно с друго. Твърде често е изглеждало, че силите на злото са триумфирали и че дявола е доминирал в света. Когато тази идея ни депресира, тогава трябва отново да прочетем Откровение и да видим, че Вавилон е унищожен, звяра и фалшивия пророк са хвърлени в огненото езеро и Сатана е хвърлен в Пъкала. Не е злото, измамата, тъмнината, греха, нечестието, ада или Сатана, които триумфират накрая, но правда, истина, святост, правосъдие, небе и Христос.

Главата, която на земята беше коронясана с тръни, ще бъде коронясана с много диадеми. `Световното царство стана царство на нашия Господ и на Неговия Христос; и Той ще царува до вечни векове.`

Последното видение не е относно Атина и нейния интелект, не за Вавилон и неговия лукс, не за Рим и неговата сила, не за Париж и неговата мода, не за Ню Йорк и неговата търговия, не за Лондон и неговия блясък, но за новия Ерусалим, който е символ на характер. Блудници, зверове, лъже-пророци, демони, скакалци, жаби и змиите са унищожени напълно и Агнето, което някога беше заклано е на трона на всемира, накрая завинаги триумфиращо.

Така че това е епилога на откритата драма на историята на спасението, която започна в градина, завършва в град, като между двете стои кръст, чрез който трагедията в градината е била трансформирана в триумфа на града.”⁵

Забележки

1. Писателят е задължен на Henry Bartsch за това прозрение.

2. G. B. Caird, Revelation, p. 261.

3. G. R. Beasley-Murray, Revelation, p. 305.

4. Пак там

5. W. G. Scroggie, The Unfolding Drama of Redemption, p. 412.