Коментар върху глади двадесет и първа и двадесет и втора

Откр. 21:1-4

“И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя преминаха; и море нямаше вече.  Видях и светия град, новия Ерусалим, да слиза из небето от Бога, приготвен като невеста украсена за мъжа си. И чух силен глас от престола, който казваше: Ето, скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негови люде; и сам Бог, техен Бог, ще бъде с тях. Той ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина.”

Третата глава на Библията представя Сатана, грях, скръб, проклятие и смърт. Откр. 20 третата глава преди края се сбогува с всички тях. Тази глава открива скритите реалности на вяра и неверие. Чрез своята атака срещу Него, Който ги възкреси от мъртвите, злите свидетелстват, че вечната смърт е тяхна заслуга и избор. Че те не бяха променени, че те са в единство с великия унищожител, е представено напълно ясно. След като това е демонстрирано по подходящ начин, няма повече смисъл от съществуването на греха и той е премахнат. С него също така си отиват проклятието, смъртта и скръбта. Земята отново се превръща в Άβυσσοs, пуста и неустроена. Сега от нейните развалини Бог извиква ред и красота, (тук гръцката дума за “нов” означава “подновен”) живот и песен. Съботата на милениума е отминала и още веднъж Бог възстановява. Обещанието, че кротките ще наследят земята е изпълнено. Това не е неосезаемо наследство. Учените от всички векове са видели това, но по специално съвременните, поради възстановяването на еврейската идея за природата и човека. Ladd казва:

“Надеждата на Апокалипсиса също съдържа теология за природата. Апокалиптичният език в Мат. 24 относно затъмнението на слънцето и луната, падането на звездите, разклащането на небесните сили е език, който не може да не бъде приет като твърдо буквален, нито може да бъде пренебрегнат като обикновен символично поетичен език. Този жив език е предназначен да посочи факта, че присъдата може да се излее над настоящия естествен ред, не, за да изпълни неговото унищожение, но от тази присъда да се появи новия, изкупен ред. Павел казва, че цялата природа трябва да бъде изкупена от своя плен на разлагане, за да сподели славната свобода на Божиите синове (Римл. 8:21)¹

Двете последни глави изобразяват завършека на плана за спасение. Те говорят за истински свят, въпреки че е представен чрез метафори от Стария завет. Всичките обещания на завета сега са представени като изпълнени. Живота в Едем е видян като възстановен.

Старите небеса и наранена земя отминават и с тях морето, както е познато днес. Няма причина да вярваме, че няма да има море в новия свят, но то няма да бъде като сега заплаха, опасност и разделител.

Столицата на новата земя, която вече е населена със спасените, идва от небето.² Това идване към земята е било представено в предшестващите глави. Тоя е пътувала, както ковчега на Ной над потопа от огън, който поглъща стария свят. Юдейския апокалиптик казва много относно новия Ерусалим идващ в слава, но неговото семе е в Стария завет и определено пасажите като Дан. 8:14 и Езек. 40-48. Данаил предсказа, че присъдата над запустяващата сила на греха ще се изрази в очистването и възстановяването на Божието светилище. Когато Гавраил тълкува този пасаж, той говори не само за края на греха и въвеждането на вечната правда, но също така за изпълнението на всичките пророчески видения и помазването на “пресветото”. Последния израз сочи към Бог, който отново пребивава всред Своя народ, както в древността. Изх. 25:8. Стиховете пред нас ни предсказват тази реалност. Бог идва, за да пребивава всред хората, и с Неговото идване, всяка сълза е пресушена и всяка горчива мисъл става сладка. Заветното обещание от Лев. 26:12, което е повторено в двата завета сега е изпълнено.

Откр. 21:5-8

“И Седящият на престола рече: Ето, подновявам всичко. И каза: Напиши, защото тия думи са верни и истинни. И рече ми: Сбъднаха се. Аз съм Алфа и Омега, началото и краят. На жадния ще дам даром от извора на водата на живота. Който побеждава, ще наследи тия неща; Аз ще му бъда Бог, и той ще Ми бъде син. А колкото за страхливите, невярващите, мръсните, убийците, блудниците, чародейците, идолопоклонниците и всичките лъжци, тяхната участ ще бъде в езерото, което гори с огън и жупел. Това е втората смърт.”

Стих пети напомня за 2 Кор. 5:17, като използва някои от думите намиращи се в него. Това, което се случи духовно, под разпределението на Святия Дух, сега е изпълнено в по-дълбоки размери с видимото царуване на Божия Син. Сега Той е видим, както в началото на Апокалипсиса, изказващ някои от думите от първоначалното видение. Още веднъж на Йоан му е казано да напише, като му е дадено уверението, че всички, които прочитат и пазят думите ще наследят всички неща. Жадните са уверени, че ще бъдат приети и освежени. Питието ще се превърне в победител. Бог не изисква нищо повече от това, което Той не осигурява за вярващия. Гледайки към кръста, означава да намерим сила за борбата и радост в битката. Ние можем да извършим всичко, което се изисква от нас, чрез Христос, който ни подкрепя.

На тези, които въпреки това са идолопоклонници (а всеки грях е форма на идолопоклонство) им липсва семето на вечния живот. “Страхливците” са тези, които се страхуват повече от хората, отколкото от Бог. Това предупреждение е уместно и определено преди всяка криза или преследване. Тези, които са изкупени от стария египетски плен на греха, откриват, че всичките Божии заповеди са обещания. “Не...” Те са били спасени от всички тези неща. Греховете, които са изброени тук не са тези на неочаквани падания и грешки, за които са съжалявали, но греховете на отстъпничество. От Псалмите научаваме, че грешките не изключват никого от завета, но съзнателното изоставяне на Бога на завета е друго нещо. Виж Пс. 40:8-12; 39:7-8; 51; 32.

Откр. 21:9-14

“Тогава дойде един от седемте ангела, които бяха натоварени със седемте последни язви и държаха седемте чаши и ми проговори, казвайки: Дойди, ще ти покажа невестата, жената на Агнето. И отведе ме чрез Духа на една голяма и висока планина, и показа ми светия град, Ерусалим, който слизаше от небето от Бога, и имаше божествена слава като светеше, както свети някой много скъпоценен камък, като яспис, прозрачен като кристал. Градът имаше голяма и висока стена, с дванадесет порти, и на портите дванадесет ангела, и надписани над портите имена, които са имената на дванадесетте племена на израилтяните: откъм изток три порти, откъм север три порти, откъм юг три порти, и откъм запад три порти. И градската стена имаше дванадесет основни камъка с дванадесет имена на тях, имената на дванадесетте апостоли на Агнето.”

Целта на тези стихове не е да ни представи буквална картина за Новия Ерусалим, но да представи неговата превъзходна реалност по такъв начин, че да събуди желание в нас, да бъдем там. Всичко, което е казано, ни говори също така за неговото население. Тези, които са били светлината на света, сега живеят в светлия град, който няма нужда от слънце. Тези, които са били съзидани в съвършена сигурност от Святия Дух, сега са в безопасност завинаги зад стените на Божия дом. Те никога не могат да забравят, че те са там единствено, защото са приели завета, който беше направен с дванадесетте племена и вестта на благовестието от дванадесетте апостола. Тяхната основа е поставена на апостолите и пророците, които градяха върху Христос, великата основа.

Откр. 21:15-21

“И тоя, който говореше с мене, имаше за мярка златна тръст, за да измери града, портите и стената му. Градът беше четвъртит, с дължина равна на широчината му; и като измери града с тръста, излезе дванадесет хиляди стадии. Дължината, широчината и височината му са еднакви. Измери и стената му, която излезе сто и четиридесет и четири лакти; а това беше човешка мярка, употребена от ангела. Стената му беше съградена от яспис, а самият град от чисто злато, подобно на чисто стъкло. Основните камъни на градските стени бяха украсени с всякакви скъпоценни камъни: първият основен камък беше яспис, вторият сапфир, третият халкидон, четвъртият смарагд, петият сардоникс, шестият сард, седмият хрисолит, осмият вирил, деветият топаз, десетият хрисопрас, единадесетият яцинт, дванадесетият аметист. И дванадесетте порти бяха дванадесет бисера; всяка порта бе от един бисер; и улицата на града беше от чисто злато, прозрачно като стъкло.”

Градът е представен като съвършен куб, отразяващ пресветото място, където широчината, дължината и височината бяха равни. Дебелината на стените е свързана с числото на запечатаните светии. Сравни с Откр. 7:1-4 и 14:1. Основата от скъпоценни камъни е от същите съставки, както нагръдника на първосвещеника. Също така те са символ на зодиака, но в обратен ред, за да покаже разделяне от езичеството. С основи от скъпоценни камъни, порти от бисери и улици от злато, като цяло новия Ерусалим е град, който кара устата ни да се овлажнява и сърцето да замира. А самите символи за безвкусни, когато са сравнени с Божията любов и мъдрост, които ще бъдат споделяни с нас през вечността. Този град е единствената сигурна банка, за нашия малък запас от богатство, тъй като тук крадците могат да го откраднат и ръждата и молците да го разядат.

Откр. 21:22-27

“И храм не видях в него, защото неговият храм е Господ Бог Всемогъщият и Агнето. И градът нямаше нужда от слънце, нито от луна да го осветява, защото Божията слава го осветяваше, и неговото светило е Агнето. И народите ще ходят по неговата светлина: земните царе ще донасят в него своите славни неща. Портите му не ще се затварят денем, (а нощ не ще има там); па и народите ще донасят в него славните си и ценни неща. И в него никак няма да влезе нещо нечисто, нито оня, който върши мерзост и който лъже, а само записаните в книгата на живота на Агнето.”

Тук виждаме града без църква, тъй като целия град е Божия храм. Слава и чистота го охарактеризират.  Когато разглеждаме неговите характеристики ние забелязваме неговото благословено състояние, което е открито от небето, което е свалено на земята; неговата Божественост (ст. 11) притежаващ Божията слава, като Бащата, Сина и Духа са неговия храм; неговата сигурност (ст. 12-14), основи, стени, ангели на портите - всички те са символ на освобождаването от тревога и грижи; неговата симетрия (ст. 15) всичко е подходящо по размер и форма; неговата амплитуда (ст. 16) стените се простират над 1 500 мили и той е квадратен – покана за всички, за да разберат какво е височината, дълбочината, дължината и широчината на Божията любов; неговата стойност (ст. 18-21), всичко, което хората оценяват най-много допринася за стойността му, но бисерните врати са тези, които ни напомнят, че всичката слава идва от болката.³

Някои се учудват относно забележката за “народите”. Caird, Barclay и други виждат тук надеждата за вярата в спасението на човечеството, но контекста явно не подкрепя това. Всички, които се прилепят към мерзост няма да бъдат насилени да влязат в небето. Ключа за пъзела, като Beckwith посочва е, че Йоан е заел от пророците в от Стария завет много фигуративна реч  и техните преплетени серии от обещания, приложими за различни времена. Тези две глави са прекрасно пано на древните обещания, които сега са изпълнени.

Книгата на живота непрекъснато е споменавана в Откровението. Виж Откр. 3:5; 13:8; 17:8; 20:12,15. Да бъдеш записан в книгата на живота означава, че ти си “в Исус Христос” и обратното. Това означава, че сме преминали от живот към смърт чрез вяра в Неговите заслуги. Да бъдем записани в книгата на живота, означава да бъдем в Неговия ум и Неговото сърце. Никога не може да бъдем забравени или пренебрегнати. Този, който ни наранява, “наранява зеницата на окото Му”. Когато стиха е прочетен като цяло, виждаме ясно, че тези, които са записани в книгата на живота, не могат да практикуват зло. Те предпочитат да имат Христос, вместо това, което света, плътта и дявола могат да предложат. Оправданието е различно от освещението, но те не са отделни. Бог дава даровете си обилно и Той не оправдава никого, когото не може да освети.

Откр. 22:1-5

“След това, ангелът ми показа река с вода на живот, бистра като кристал, която извираше от престола на Бога и на Агнето и течеше всред улицата му. И от двете страни на реката имаше дърво на живот, което раждаше плод дванадесет пъти, като даваше плод всеки месец; и листата на дърветата бяха за изцеление на народите. Нищо проклето не ще има вече; и престолът на Бога и на Агнето ще бъде в него, и Неговите слуги ще Му служат. Те ще гледат лицето Му; и Неговото име ще бъде на челата им. Нощ не ще има вече; и не ще имат нужда от светене на светило или от слънчева светлина, защото Господ Бог ги осветява. И те ще царуват до вечни векове.”

Вода, храна, светлина и сам Бог са най-необходимите неща за всеки и всички и те ще преобладават в изобилие за спасените. Първите три са символи на четвъртото. Той е въплъщението и източника на всичко. Бог е извора на живота, тъй като само Той притежава вродено безсмъртие и живот в Себе Си. В Него има светлина и няма никаква тъмнина. Кристално чистата вода, която извира от Неговия трон символизира съвършените, неопетнени благословения, които произлизат от Неговата добрина. В този живот ние се нуждаем от вода за очистване и за освежаване. И двете символизират духовната нужда на човека. Всичко, което получаваме в този живот е равностойно на капка, но в живота, който идва ние ще бъдем обвити в морето на Божествената добрина. (Римл. 8:23).

Благословенията на първия Рай сега са възстановени. Така че виждаме дървото на живота – но сега, то не е едно дърво – а както Езекил го представя алея от дървета от двете страни на реката. Виж Езек. 47:12. Simcox казва:

“... по всяка вероятност трябва да преведем: `По средата между улицата и реката, от тази страна и от другата.` Т.е. съществува `улица` или булевард от двете страни на реката, които са отделени от реката чрез нещо като кей, в средата на който, е реда от дървета. Невероятно е да се казва, че има само едно дърво, както в древния Рай. (Бит. 2:9)...”⁴

“Изцелението на народите” не означава, че в новия свят ще има заболявания, но казва, че всичките ни недостатъци от стария свят, сега ще бъдат променени.

Факта, че дървото ще дава различни плодове всеки месец означава, че обикновения цикъл на постепенно узряване ще бъде променен. То “изразява абсолютния триумф на живота над смъртта.”⁵ Но главната радост от новата околна среда е изразен в стихове 3 и 4. Ние ще видим и ще се поклоним на Този, който ни обикна от преди рождението ни и Който напътстваше стъпките ни, когато не Го познавахме.

В Божественото име на челото, виждаме отражение на Бит. 1:26 и Изх. 28:36-38. В началото Адам беше сътворен по подобието на Божия характер, и сега това подобие е възстановено чрез прославянето. Това беше изявено чрез златната плочка, която първосвещеника носеше с надписа “свят на Господа”. Божият печат (Откр. 7:1) сочи към същото крайно благословение на крайното възстановяване на Божия образ. Когато човека беше създаден по Божия образ, след това съботата беше представена и след това тя винаги е било знак на първото. Сравни с Еф. 4:23-24 и Евр. 4:1-10 с Бит. 1:26; 2:1-3.

“Защото Господ Бог ги осветява” трябва да бъде преведено като: “Господ Бог ще сияе върху тях.” Това е загатване за древното посвещение от Числа 6:25. В перспективата за царуване с Него завинаги, виждаме изпълнението на обещанието от Откр. 3:21. То е приложимо обобщение на ослепителното видение на Божия град.

Откр. 22:6-7

“И рече ми: Тия думи са верни и истинни; и Господ Бог на пророческите духове, прати ангела Си да покаже на Неговите слуги това, което трябва скоро да стане. И ето, ида скоро.

Блажен, който пази думите на написаното в тая книга пророчество.”

Сега започва епилога на книгата, който трябва да бъде сравнен с въведението от 1:1-11. Нека забележим паралела между тях.

Както Strand посочва тези паралели се появяват на много места, но не нацяло в обратен ред.

Много учени посочват, че изреченията на тази последна част изглеждат откъснати и отсечени. Но също така, това е артистична черта. Това, което срещаме тук, са сбити изказвания, обобщаващи великите идеи на книгата и определено тези на сигурност и заплаха. Пророчествата са истински и тяхното изпълнение идва скоро. Последните думи на Христос са думи на предупреждение, тъй като ние сме склонни да забравяме и да се заблуждаваме.

В много от нас съществува нотка на бунт относно обещанието: “Аз идвам скоро”, знаейки, че то беше направено много отдавна и въпреки това Той се бави. Вече посочихме, че забавянето е наш проблем, не Негов. Църква, която наистина познава благовестието, не може да направи друго, освен да го сподели със света и забавянето на изпълнението на великата поръчка показва, че повечето от поклонниците вършат това с неразбиране и по този начин не могат да изпълнят небесната поръчка. Но Той не може да се завърне, докато тя не е изпълнена, въпреки че накрая Той трябва да завърши делото и да го съкрати чрез службата на ангели.

Дори по съществено е да почувстваме настоящото значение на предупреждението на нашия Господ относно времето. Този, който не чувства краткостта на настоящия живот в сравнение с вечния и внезапността, с която смъртта може да дойде е глупак и заема опасна позиция. Очакването на Христос от страна на човек не надвишава дължината на живота му, което очакване е като късо време, разказана история или трева, която увяхва.

Откр. 22:8-9

“Аз, Йоан, съм, който чух и видях, и когато чух и видях, паднах да се поклоня пред нозете на ангела, който ми, беше показал това. Но той ми рече: Недей! Аз съм служител на тебе и на братята ти пророците и на тия, които пазят думите на тая книга. Поклони се Богу.”

Тук срещаме повторение на 19:10. Най-добрите от хората грешат и грешат нееднократно. Обръщането не е гаранция срещу поражение. Петър беше този, който отвори вратата на вярата за юдеи и езичници и въпреки това отстъпи в Антиохия. Виж Гал. 6:2. Колко лесно е да бъдем объркани, както Йоан беше в този случай! Но Господ, който ни порицава, продължава да върви с нас. Виж Лука 9:55-56.

Откр.22:10-12

“Още ми каза: Не запечатвай думите на написаното в тая книга пророчество; защото времето за изпълнението му е близо. Който върши неправда, нека върши и за напред неправда; и който е нечист, нека бъде и за напред нечист; и праведният нека върши и за напред правда, и светият нека бъде и за напред свет. Ето, ида скоро; и у Мене е наградата, която давам, да отплатя на всекиго, според каквито са делата му.”

Стих 11 приема формата на съгласие. Изглежда, че той отбелязва края на благодатното време. По същество той казва: “Много скоро вратата ще бъде затворена и никой няма да може да преминава от едната към другата страни. Anchor Bible коментира: “Вестта е странна. Изглежда че означава, че няма повече време за покаяние.”⁷ Стиха цитира Дан. 12:9, който в Септуагинтата казва, че пророчеството е запечатано, докато хората ще изберат своята посока. “Кулминацията на беззаконието в царството на Антихриста и на правдата в свидетелството на светиите, са предпоставките за Христовото пришествие и е възможно да се пожелае изпълнението на условията, за да може края да дойде.”⁸ Това е друг начин да се изрази “узряването” на жетвата и готовността и за Господа на жетвата и гроздобера да дойде. Виж Откр. 14:14-20 и 6:10-11. За стих 11 Caird казва: “Ясен призив към читателя, да приведе живота си в ред, докато все още има възможност за промяна.”⁹ Erdman казва: “Обмисленият избор на всеки човек, е установил неговата непроменима съдба.”¹⁰ Mounce казва: “Идва времето, когато промяната е невъзможна.”¹¹

По този начин е напомнено на всички, че има момент, от който няма връщане назад, човек или расте в благодат или се изражда, докато достигне до постоянна упоритост и по този начин ангела предава тържествена вест. Сравни Лука 13:25-27 и Евр. 6:4-6. Swete и Ladd също приеман позицията на цитираните коментатори, като прибавят към свидетелството на Писанията, че умоляванията на нашия Господ ще имат край. Службата на омилостивение в небесното светилище ще престане, когато нашия велик свещеник реши съдбата на всички живи.

Откр. 22:13-15

 “Аз съм Алфа и Омега, първият и последният, началото и краят. Блажени, които изперат дрехите си, за да имат право да дойдат при дървото на живота, и да влязат през портите на града. А отвън са псетата, чародейците, блудниците, убийците, идолопоклонниците и всеки, който обича лъжата и лъже.”

Адам и Ева изгубиха техните дрехи на светлина, когато съгрешиха, външния белег на оттеглянето на пребиваващия в тях Дух. По този начин неправдата навлезе в света. Поради наследената вина и поквара (Римл. 5:18) всички опетниха своите дрехи. Ние непрекъснато изплитаме и непрекъснато цапаме тази дреха, която трябва да бъде инспектирана от Съдията. Мат. 22:11. Ерем. 2:22 и Зах. 3:3 подчертават сериозността на човешките обещания. Има само Един, който може да изпере нашите дрехи и чрез връзка с Него, като се казва, че с вяра, може да изпълним тази важна задача. Да очистим с прилагането на кръв, изглежда абсурдно, както проповядването за кръста изглежда безумно за хората от света. Но само пролятата кръв на Христос може да бъде двойното лекарство срещу вината и силата на греха. Ние трябва да се обръщаме за помощ към тази кръв непрекъснато, тъй като нашите дрехи непрекъснато са замърсявани от неизбежното падане дори на най-добрите от вярващите. 1 Йоан 1:8; Римл. 3:23; Мат. 6:12; Лука 17:10. Тези, които отказват да се очистят остават нечисти. Стих 14 е седмото и последно блаженство и подчертава централната истина в Откровение, че достъпа до Бог винаги е бил възможен само чрез заслугите на Друг. Ние получаваме наградата, само заради това, че Той е праведен и приписва Своя характер на всички каещи се.

Важно е да забележим думата “обича” в стих 15. Изговарянето на истината е много трудно нещо, тъй като изисква много повече познание, отколкото всеки от нас има. Лъжата може да бъде изречена като рикошет, като дума, като интонация на гласа. Дори фактите могат да бъдат представени така, че да предадат невярно впечатление. Всички безсмислени фрази и възклицания, всички измамни комплименти, ласкателни фрази, преувеличения, погрешно предадени неща, извъртания и непълно представяне на реалността са форми на лъжа. Но обичта към греха е, което лишава душата от прошка. Това, което обичаме, е най-важното нещо за нас. Ако обичаме истината, нашите неизбежни недостатъци не ни се приписват за вина, но ние оставаме “завършени в Него” “приети във Възлюбления” и без осъждане. Виж Кол. 2:10; Ефес. 1:6; Римл. 8:1.

Откр. 22:16

“Аз, Исус, изпратих ангела Си, за да ви засвидетелствува това за църквите. Аз съм коренът и потомъкът Давидов, светлата утринна звезда.”

Това е истинския Цар на Израел, обещания Месия, Давидовия Господ и Давидовия Син, звездата, която трябваше да излезе от Яков, Зорницата е Този, Който говори в това откровение.

Откр. 22:17

“И Духът и невестата казват: Дойди. И който чуе, нека рече: Дойди. И който е жаден нека дойде. Който иска, нека вземе даром водата на живота.”

Думата на благовестието “ела” прозвучава над петстотин пъти в Писанията и тя не прозвучава за здравите или достойните, но за жадните и за просещите. Този Човек все още приема грешници. Той отива на гости на този, който е грешник. И след като веднъж, ние грешниците сме чули, ние също трябва да отправим поканата към други – нека този, който чуе да каже “Ела”. Идването е вярване, а вярването е получаване. Виж Йоан 1:12. Дара “няма цена”, както всички подаръци. Това изненадва ли ни? Най-добрите неща не са ли безценни? Слънцето и дъжда, усмивката на приятел, или прегръдката на брачния партньор. Ние имаме специална дума за тези, които продават тяхната любов. Какво тогава правим от Бог, ако смятаме, че неговите добрини се купуват? Нека вместо това да вярваме, че ние сме по лоши от това, което някога сме си и помисляли и че Той е по добър от това, което някога сме мечтали. Ела! Човека беше изгубен чрез взимане. Той е спасен по същия начин. “Вземете от водата на живота...” “Вземете и яжте, това е моето тяло.” “Пийте всички от нея.”

Откр. 22:18-19

“Аз свидетелствувам на всекиго, който слуша думите на пророчеството в тая книга: Ако някой притури на тях, Бог ще притури върху него язвите, написани в тая книга, и ако някой отнеме от думите на тая пророческа книга, Бог ще му отнеме дела от дървото на живота и от светия град, които са описани в тая книга.”

Това предупреждение определено е приложимо за Апокалипсиса, но то изпълва цялото Писание. С тази глава завършва канона на Свещените Писания. Тези, които са видели откровението на Бог в плът и са дали своето свидетелство, запечатват Божественото откровение за всички времена. Нищо след свидетелството на тези, които видяха умиращия и възкресен Христос не може да бъде включено в Писанията. Даровете на Духа не са престанали, но дори и техните трудове не са канонични. Не трябва да излагаме на опасност качеството на откровенията идващи от Христос. Евр. 1:1. Всичко останало трябва да бъде изпитано чрез тях и това, което изпитва е по-прецизно от това, което е изпитвано. Абсолютна непогрешимост в неща относно спасителна вяра, могат да се открият в Божието Слово. Словото е единствения арбитър за доктрини, единственото правило за вяра. Нищо друго не трябва да бъде чувано като авторитет от амвона. Докато благодарим на Бог,  за думите на мъже и жени, които са изпълнени с Духа, нито един от тях не трябва да застава на равно ниво или да са одобрени коментари върху, това Слово, което беше “дадено веднъж завинаги” в първия век на нашата ера. Юда 3. Ние “отнемаме” от Словото, ако позволим на каквото и да е друго нещо да заеме неговото място или да царува над него. Ние “прибавяме” към него, ако го използваме за изпит, който то не предизвиква.

Откр. 22:20-21

“Оня, Който свидетелствува за това, казва: Наистина ида скоро. Амин! Дойди, Господи Исусе!
Благодатта на Господ Исус Христос да бъде със светиите. Амин.”

Последното пророчество, както и първото (Бит. 3:15) е относно завръщането на Христос, блажената надежда, Който може да подържа душите ни над мрака и изпитанията. Ние се нуждаем само от едно нещо, за да бъдем готови за това събитие – “благодатта, на нашия Господ Исус.” Благодат и дар, са една и съща дума. Когато повярваме в Спасителя и приемем като направено лично за нас, това, което Той направи, тогава ние получаваме дара на благодат – правдата на Христос за вечен живот: “за всеки и над всеки, който вярва.”

Когато Лутер размишляваше относно греховността на своето сърце и чудото на Божията благодат той призна: “Ако гледам в себе си, аз не виждам как някога мога да бъда спасен, но ако гледам на Христос, аз не виждам как някога мога да Бъда изгубен.”

“По този начин вярващия може да се издигне само чрез вяра и да получи спокойствие, което е сигурно и постоянно и не трябва да се плаши при вида на греха, смъртта, дявола, или каквото и да е зло. Колкото повече дявола го атакува... той придобива толкова повече вяра и казва: Г-н Дявол не се гневи по този начин. Успокой се! Съществува Един, който се нарича Христос. Аз вярвам в Него... Той е твоя дявол, твоя дявол, тъй като Той те е пленил и победил, така че ти не можеш да ме нараняваш повече, или който и да е, който вярва в Него. Дяволът не може да победи тази вяра, тъй като той е победен от нея.”¹²

Отделете първостепенно място на тази книга, Откровение, и Христос, Когото тя открива, ще ни обладае, ръководи, използва и изкупи заради своята правда.

“Книгата е била написана за светиите, на тях е била изговорена, само те могат да я пазят. Нека никой, който не е в Христос, не си въобразява, че Откровението на свети Йоан е адресирано до него. Книгата ще ги обърка и озадачи или ще ги засегне. Само в тази връзка с Христос, която довежда със себе си омразата към греха и любов към святост, която ни учи, че в настоящия свят ние сме “сираци”, която ни кара да очакваме обявяването на Божието царство, както тези, които очакват утрото, може да навлезем в духа на Апокалипсиса, да слушаме неговите заплахи, без да ги смятаме за жестоки или да приемем обещанията му, за да могат да издигнат, вместо да понижат тона на нашия духовен живот. Повече тук, отколкото където и да е другаде, вяра и любов са ключа за познание, а не познанието ключ, за вяра и любов.”¹³

Колко приложимо е, че заключителната фраза на Апокалипсиса, неговото благословение е относно благодат! Темата на цялата Библия е благодат. Благодатта ни дава живот, тя удължи нашето време на благодат, когато заслужавахме смърт, осигури ни със Спасител и Осветител. Благодатта прости нашия грях чрез кръста и написа Божествения закон в сърцата ни, а също така и трите хиляди обещания. Поддържала ни е по време на конфликта и ни е давала сила за служба.

Единствената ни надежда се намира в благодатта на Бог, но тази благодат е океан без бряг, така че всички могат да пият от него. Тя е безгранична атмосфера, от която всички могат да дишат, един неизчерпаем магазин, пълен с деликатеси, от които всички могат да вземат. Тази благодат е достатъчна за теб, който и да си, където и да си, където и да си бил или каквото и да те очаква. Благодатта е Божията неугасима любов за тези, които е трудно да бъдат обичани, Неговите милости за тези, които са били безмилостни, Неговата грижа за безгрижните, Неговата сила за слабите, Неговата чистота за нечистите, Неговата правда за неправедните. Приемайки тази благодат и след, като сме променени от нея, най-слабия и най-лошия от нас могат победоносно да обявят с апостола:

“И тъй, какво да кажем за това?

Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?
Оня, Който не пожали Своя Син,

но Го предаде за всички ни,

как не ще ни подари заедно с Него и всичко?
Кой ще обвини Божиите избрани?

Бог ли, Който ги оправдава?
Кой е оня, който ще ги осъжда?

Христос Исус ли, Който умря,

а при това и биде възкресен от мъртвите,

Който е от дясната страна на Бога,

и Който ходатайствува за нас?
Кой ще ни отлъчи от Христовата любов?

скръб ли,

или утеснение,

гонение или глад,

голота,

беда,

или нож?
Защото, както е писано:

"Убивани сме заради Тебе цял ден;

Считани сме като овце за клане".
Не; във всичко това

ставаме повече от победители чрез Този,

Който ни е възлюбил.
Понеже съм уверен,

че нито смърт,

нито живот,

нито ангели,

нито власти,

нито сегашното,

нито бъдещето,

нито сили,
нито височина,

нито дълбочина,

нито кое да било друго създание

ще може да ни отлъчи от Божията любов,

която е в Христос Исус, нашия Господ.”

Забележки

1. G. E. Ladd, "Revival of Apocalyptic in the Churches," Review and Expositor, p.265. Ladd продължава: “И двата, Стария завет (Ис. 65:17; 66:22) и Новия завет (2 Петр. 3:13; Откр. 21:1) говорят за новите небеса и новата земя като място за пребиваване на изкупените. Библейската идея за изкупление винаги включва земята.  Библейската мисъл вижда крайно необходимата връзка между човека и природата. Земята не е безразличния театър, в който човека живее, но израз на Божествената слава. Никъде Библията не подържа вярата за тела, които не са физически, вяра в чисто `духовно` изкупление, както гърците мислеха.  Земята е Божествено посветената сцена за съществуването на човека.  Също така земята е била въвлечена в злини, които греха и е навлякъл. Съществува взаимоотношение на природата с моралния живот на човека, затова природата също трябва да сподели Божието крайно спасение. Човешкото сърце, обществото на хората и цялата природа трябва да бъдат очистени от ефекта на злото, за да може Божията слава да бъде напълно изявена в Неговото творение. В истинския смисъл на думата, света участва в падането в грях на човека. Света е засегнат от греха на човека. Земята беше създадена, за да отразява Божията слава и да осигури обстановката за щастливото съществуване на човека. ` Затова земята ще жалее и всеки, който живее на нея, ще примре, а също и полските зверове и небесните птици; още и морските риби ще изчезнат.` (Осия 4:3) Божествената присъда не се излива само върху човека, но и върху земята, но отвъд присъдата е изкуплението – новото творение” Пак там. W. Milligan казва: “Много хора мислят, че такава надежда е твърде земна, твърде материална, за да бъде подходяща за духовното естество на християнското време. Те се страхуват, че тази мисъл притежава склонността да ни извлече от Него, който е в `Духа` и на Когото трябва да бъде отдавано поклонение, ако трябва да Му се покланяме приемливо в дух и истина. Но всяко такова схващане е в несъгласие с нашата християнска вяра, въплъщението на нашия Господ и е малко по-малка от откриването на древното Манихейско еретичество, че материята по същество е зла. Две грешки са съществували и могат да съществуват в църквата в този момент. Ние можем да съблечем благовестието от неговия духовен елемент и да го понижим до система от външни и материални форми или може да го съблечем от неговия материален елемент и да го разложим на неясен и смътен мистицизъм. Двете са грешка на крайности и е трудно да кажем, кое от двете е нанесло повече безредие в църквата. Ако едното е било опустошително в дните на върховенството на католицизма, другото не е по малко унищожително сега. На фалшивия и изопачен спиритуализъм, който то предизвиква, дължим няколкото от най-сериозните погрешни схващания на настоящето време, относно личността на Христос, църквата, тайнствата и целта на изкуплението като цяло.” Revelation, pp. 355-56.

2. Simcox коментира: “Това е новия Ерусалим, на който земния град е едно несъвършено копие. Виж 4:6 и 6:9 относно небесния храм. Докато този свят съществува, този истински Ерусалим е над него (Гал. 4:26) и ние познаваме неговото естество само от земното му копие, преди Христовото идване и духовната близост с него след това (Евр. 12:22).  Но в дните, които са описани тук, той ще бъде реализиран на земята в цялото му съвършенство.” Revelation, p. 191. По-късно той продължава: “Новият Ерусалим е на земята, въпреки че това е новата земя. Но това не доказва, че небесния храм от 11:19 § с. е престанал да съществува. Този, който живее от вечността в този храм, ще пребивава през останалата вечност в новия Ерусалим и ще пребивава там толкова явно, така че няма да има нужда от земната фигура на този храм, за да символизира Неговото присъствие или да помага на хората да го разберат...

Забележете, че новия Ерусалим не е единственото населено място на новата земя, но само нейния център и столица, както земния Ерусалим беше в глава 20” Пак там стр. 198.

3. D. Thomas, "Revelation," Pulpit Commentary, pp. 539-40.

4. W. Simcox, op. cit., pp. 201-02.

5. G. E. Ladd, Revelation, p. 288.

6. K. Strand, Interpreting. . . Revelation, p. 45.

7. J. Massyngberde Ford, Revelation, p. 368.

8. A. Farrer, Revelation, p. 368.

9. G. B. Caird, Revelation, p. 284.

10. C. Erdman, Revela!ion, p. 178.

11. R. H. Mounce, Revelation, p. 393.

12. Works, 26:162. Виж също: Пак там стр. 164.

13. W. Milligan, Revelation, p. 390.