Авторство на книгата

Дата и текст на Апокалипсиса

Авторство

Докато няколко учени като E. Stauffer вярват, че петте писания на Йоан са от един и същи автор и този автор е апостол Йоан¹, то множеството от тях вярват, че на този въпрос не може да се отговори със сигурност.² Невъзможно е да се докаже идентичността на Йоан от Откр. 1:4, 9 с който и да е друг Йоан в Новия завет.³

В края на осемнадесети век авторството на Апокалипсиса беше приписвано на апостол Йоан, но в следващия век се появиха много учени, които оспорваха тази първоначална традиция. Голямата разлика в езика и стила между Йоановото евангелие и Откровение беше главната причина за това несъгласие. Също така увеличаващо се число от учени видя четвъртото евангелие като не апостолско.

В последните години изглежда, че имаше нова възможна промяна на вълната на критическото мнение. В статия, която си заслужава да се отбележи Otto Piper казва:

“Anderseits sind die Argumente gegen die Tradition in neuester Zeit beträchtlich geschwächt worden, seitdem Forschem für einen gemeinsamen Verfasser der J. und des JohEv eingetreten sind. Dass die Behauptung der Unvereinbarkeit der beiden Bücher stark überstrieben ist, ehrt ein Vergleich der Sprache. Beide haben gegenüber clem übrigen NT eine ganze Anzahl zentraler Begriffe gemeinsam...”⁴

Но той продължава:

"Zusammenfassend wird man sagen dürfen, dass die Bestreitung der apostolischen Verfasserschaft der J. noch eine Reihe ungelüster Problems enthält.”⁵

Смятаме, че за сега няма нищо, което да бъде добавено към тези заключения от Piper относно въпроса с авторството.

Дата на написване

От самата книга е ясно, че е написана по време на преследване на младата църква.⁶ По този начин много от критиците са избрали за време на написването и царуването на Nero или това на Domitian. Против първата дата е факта, че автора явно смята, че църквата е в сериозна опасност от самодоволство и земни блага, по-голяма от тази, за която Павел предупреди в своето време.⁷ Аргументи, които са основани на Откр. 17:9 и 17:11 не са решаващи, както различните тълкувания показват. Някои от ранните писатели, както Irenaeus поддържат със сигурност, че книгата има началото си от времето на Domitian.⁸ Факта за непрекъснато повишаващата се принуда за поклонение на императора, която е спомената навсякъде в Откровение, показва, че книгата е била написана някъде около последната трета от века и така царуването на Domitian е вероятна възможност.

В заключение:

 “Die verschiedenen Versuche, aus dem Buche selbst indizien fUr das Datum zu finden, beruhen zT auf fehlerhafter Exegese, zT sind die andezogen Stelle nicht eindeutig genug. Immerhin lassen die Erwähnung des erneuten Erstarkens der jdischen Feindschaft gegen die Christen un die Hinweise auf--Christenverfolgungen darauf schliessen, dass die Scrift, wie schon Irenäus annahm, gegen Ende der Regiertungzeit Domitians (+96) geschrieben wurde.”^9.

Текст

Независимо от факта, че “гръцкия текст в Откровение е по-несигурен в някои отношения, отколкото този в другите книги на Новия завет”¹⁰, въпреки това, той възбужда “няколко главни проблема”.¹¹

 Голямото множество на повече от 1600 разлики срещащи се в текста на Откровение,  са по-маловажни по характер, състоящи се от обикновените разлики в реда на думите, прибавянето или изпускането на член или съюзи, заместване със синоними и “поправянето” на граматическите “грешки” на писателя. Така че не съществува какъвто и да е истински въпрос относно значението на което и да е изречение или параграф, които по-добър текст не би разрешило.¹²

Също така трябва да се каже, че независимо от огромната ученост и еднакво огромно въображение на R. H. Charles, не съществува добра основа за приемане на разместване или преработка на оригиналния текст.¹³

Забележки

1. E. Stauffer, New Testament Theology, pp. 40-41.

2. “Всичко, което можем да кажем с безпристрастна сигурност е, че книгата е написана от християнин, който се казва Йоан, който за известно време е бил осъден на изгнание на остров Патмос.” Revelation, p. 4. Изказването на KiddIe е добре познато: “Не съществува друг предмет на Библейско изследване, който да е предизвикал толкова сложни и продължителни дискусии, както този за авторството на пет от книгите в Новия завет, които традиционно са приписани на Йоан (четвъртото евангелие, трите послания на Йоан и Откровение). Никоя друга дискусия не е била толкова, объркваща, разочароваща и неплодоносна. Този, който се опитва да следва неизброимите въпросителни изречения, много скоро е уловен в лабиринта на противоречащи си аргументи, които са предложени, за да подкрепят теорията на съперника и постоянно открива, че не може да достигне до каквото и да е определено заключение относно авторството на поне няколко, ако не на всичките от книгите, които се разглеждат. Факт е, че е невъзможно да се установи авторството на която и да е от тези книги от доказателствата, които са на разположение.” Revelation, p. xxxiii.

Kümmel казва: “Ние не знаем повече относно автора на Апокалипсиса отколкото, че той беше юдейско християнски пророк казващ се Йоан. Той не може да бъде идентифициран със сина на Завидей, ако неговия син е умрял като мъченик много преди края на първи век...” Introduction, p. 331.

Preston и Hanson се съгласяват. Те задават въпроса: “Кой написа откровение?” Те отговарят: “Отговора трябва да е прост – Йоан.” Revelation, p. 23.

Независимо от еднообразието на мненията изглежда, че някои съвременни учени се замислят отново върху възможността за подобрение на обикновеното “Йоан”, като отговор на изследването. Виж Caird, Revelation, pp. 4-5; Farrer, Revelation, pp. 1-3. Caird смята, че тежестта на доказателството е срещу общото авторство на евангелието и Апокалипсиса, но представя своето убеждение, че разликата в езика не е решаваща. Както може да се очаква, Farrer гласува напълно за апостола. Leon Morris вярва, че доказателството за възражението на Kümmel е оскъдно и е склонен да приеме позицията на Stauffer. Виж Morris, Revelation, pp. 25-34.

3. Но вижте отново Morris, Пак там p. 27 f.

4. Otto Piper, "Johannesapokalypse," col. 829. “От друга страна, аргументите срещу тази традиция в настоящето време са отслабнали чувствително, след като учените спорят относно общ автор на Апокалипсиса и евангелието на Йоан. Поддържането на несъвместимост на двете книги е много преувеличена и отдава твърде много доверие на сравняването на езика. Сравнени с останалата част на Новия завет, и двете книги притежават много общи централни идеи.”

5. Пак там, col. 830. “В заключение, човек може да каже, че аргументите относно авторството на апостола относно Апокалипсиса все още съдържат серия от неразрешени проблеми.”

6. Откр. 1:9; 2:13; 2:10; 6:9; 3:10; 17:6; 18:24; 19:2; 16:6; 20:4.

7. Виж Откровение глави 2 и 3.

8. Adv. Haer. v. 30:3.

9. O. Piper, op. cit., col. 830. “Различните опити относно намиране на доказателства за датата на написване са основани на погрешни тълкувания и отчасти на факта, че цитираните пасажи не са достатъчно ясни. Въпреки това, споменаването на подновената враждебност на евреите срещу християните и загатване за преследване на християните показва, че текста, както Irenaus вече прие, е написан в края на управлението на Domitian (+96).”

Сравни с . D. Guthrie, New Testament Introduction, p. 949: “Въпреки че основната цел на книгата може да бъде разглеждан без въпроса за датата на написване, този въпрос не е важен относно търсенето за установяване на точния исторически фон, нито е напълно неуместен за достигането до задоволително тълкуване на книгата. Най-широко подържаната идея е, че Апокалипсиса е написан по време на управлението на Domitian, или по-точно, към края на неговото царуване, т.е. 90-95 година...” Също виж Morris, Revelation, pp. 34-40; Kümmel, Introduction, pp. 327-29; Preston and Hanson, Revelation, pp. 25-27; Caird, Revelation, pp. 5-6, et al.; всеки един от тях е съгласен с горното изказване. A. Feuillet вярва, че книгата е била написана във времето на Domitian, но е била използвана като написана по времето на Vespasian. Виж NTS, IV (1957-58), p. 183 ff. Позицията на C. C. Torrey относно авторството по времето на Galba не е широко подържана днес. Вижте неговия The Apocalypse of John (New Haven, 1958), p. 58 ff. Независимо от всичко, което казахме, искаме да подчертаем, че датата за написване на тази книга не е приключен въпрос. Съвременната творба на J. A. T. Robinson, Redаting the New Testament заслужава да бъде прочетена.

10. M. Rist, "The Revelation of St John the Divine" (IB), XII, p. 357.

11. G. B. Caird, Revelation, p. v.

12. “Изненадващо е колко рядко тези отклонения създават сериозни съмнения относно значението, което е проектирано или въздейства на английския превод.” Farrer, Revelation, p. 51. “Като цяло, текста на Откровение е сравнително сигурен. Изглежда, че голяма част от разликите са относно странните граматически грешки, с които книгата преобладава...; от време навреме преписвачите са полагали усилия да поправят граматичните грешки на автора относно род, число, случаите със съществителното и прилагателното и това на наклонението и глаголното време.” J. W. Bowman, Revelation, Book of," IBD, IV, p. 70.

13. “Също така не съществува основа за твърдението, че книгата притежава фрагменти от други книги, които са вградени в нейната структура. Според Moffatt тези теории са осакатени от `прекалена точност и произволни закони на литературен критицизъм`”. Виж Introduction to the Literature of the New Testament, p. 491. Според KiddIe “... много други безполезни и излишни теории, и неубедителните опити за осакатяване на текста, които обикновено ги придружават, могат да бъдат избегнати, когато целта на Йоан е правилно разбрана.” Revelation, p. xxxii. За смислена дискусия на подобни въпроси виж Beckwith, Apocalypse, pp. 216-39.