|
Допълнително изложение върху първа глава
Нека да не пропуснем тълкувателното значение на това въведително видение за Христос, Неговата личност и дело. Откровение започва с ударение върху осъщественото спасение от Христос и сочи към консумацията на спасението, която ще се случи. Изкупителят е показан всред народа си в Божият храм. Погледа на читателя е прикован към тези неща, не към политическата ситуация в империята или каквато и да е светска тема.
Идеите на сотериологията и есхатологията са обикновено от един образец. Ако сотериологията е концентрирана около Христос, както е случаят с апостолите, които виждат космическият Христос, вместо "Христос в мен", като фокусна точка, тогава есхатологията ще бъде центрирана около Христос и от космическа гледна точка, не нещо, което е ограничено и буквално, нито национално нито индивидуално.
Ние се спираме, за да подчертаем тази идея. Сърцето на Новият Завет е историческото събитие на Голгота. Тогава спасението беше осъществено. Вярата гледа извън себе си към Спасителят. Но всичката фалшива религия е съсредоточена в човека и избира нещата на чувствата, вместо тези на вярата. "Ние предпочитаме"- казва J. E. Fison, "героичното себе разпъване вместо да се изправим пред разпъване на кръст с Христос."1 Плътски ние не търсим правда чрез вяра, но правда, която може да бъде видяна, не Христос от дясната страна на Бог, възприет само чрез духовното око, но Христос в продуктивност, в емоции, в знаци и чудеса. Ние изискваме плода, преди да сме повярвали в корена. Това беше проблема в апостолското време, в по-късните средни векове, и остава и днес, и ще преобладава и в крайната криза. Гледайки върху Голгота Бог можеше да каже "Твое Христе е всичко, което искам", но Неговите изявени последователи искат повече. Освен ако не видят, те няма да повярват. Йоан 4:48; 20:27-29. Църквата, която се обърна от силата на Духа, към силата на държавата по време на средните векове, също така се обърна от външна правда, към вътрешна. Сърцето на това отстъпление беше опозицията срещу оправданието само чрез вяра. Всичките външни религиозни форми отразяваха тази опозиция. Така, че вместо вяра в небесният свещеник, видими земни свещеници предлагаха себе си. Вместо небесното светилище, всяка църква беше превърната в светилище със свята вода, темян и естествено с жертва - тази на литургията.
Нека това да не бъде атака към нашите братя в църквата в Рим. Религията във времето преди Реформацията, беше религия на естественото човешко сърце. По естество ние винаги се стараем да поставим нашата лична правда, на мястото на правдата на Бого-човека. Антихриста работи във всеки от нас, когато ние поставим човека, грешният човек, на мястото на Бог. Ние не можем да упрекнем която и да е религия в миналото, без да упрекнем нашите собствени грешни сърца, с тяхната непрекъсната склонност да издигнат себе си, вместо Спасителя. Религия, която е концентрирана върху човека, води до есхатология, която е съсредоточена върху човека, нещо което е много далеко от вестта на Откровение първа глава. Религията на вярата е нещо, което е отделено от религията на това, което се вижда. Когато Христос предложи да освободи грешниците от плена на греха, Фарисеите бяха раздразнени. Те искаха външно освобождение от силата на Рим. Ние християните не сме дошли пред материална планина, която може да бъде докосната, но до планината Сион в небето, докато религията на Фарисеите винаги се състоеше в неща, които можеха да се докоснат и видят. Когато Исус предсказа разрушението на храма, и неговото възстановявайки за три дни, много от хората мислеха за видимият буквален храм. Но Този, Който беше невидимият камък за препъване, беше също така и невидимият храм.
Въведителната глава в Откровение
говори за истини които са значими. Гръцкият термин έοήμαυευ е същият, използван
от този автор в Йоан
12:33 и
21:19. Настоящата книга е книга на символи, които
могат да бъдат изтълкувани само от вярата, вяра, която е установена върху
Божието Слово. В Краят на главата, на нас ни е даден пример, който ще ни
ръководи от тук нататък. "Ето я
тайната на седемте звезди, които видя в десницата ми, и седемте златни
светилника: седемте звезди са ангелите на седемте църкви, и седемте светилника,
са седемте църкви." (ст.20)
Забележки
1.J. E. Fison, The Christian Hope.
The Presence and the Parousia, p. 32.
|