|
|
|
Коментар върху глави четвърта и пета
"След това погледнах, и ето, отворена врата на небето; и предишният глас, който бях чул да говори с мене като тръба, каза: Възкачи се тук и ще ти покажа това, което трябва да стане после. Начаса се намерих в Духа, и ето, на небето беше поставен престол, и на престола седеше Един. И Седналият приличаше на камък яспис и сардис; имаше около престола и дъга, наглед като смарагд."
"След това" е повтарящ се израз сочещ към прехода от едно видение към друго. Виж 7:1, 9; 15:5; 18:1; 19:1. Забележете, че пророка не записва как небето изглежда действително, но това, което той вижда във видението. Няма кървящо агне там горе, или очакваща да роди майка или голям червен змей. Тези и много други сочат към велики реалности, повечето от тях на земята. Но в това видение небесните неща са представени със символи за да може да ги разберем. Относно отворената врата Wordsworth казва:
"Забележете причастието тук, вратата е била отворена и стоеше отворена. Завесата на небесната Светая Светих е била отмахната от Христос (Евр. 10:19-20) и небето е отворено за погледа. Съществува сравнение и в същото време контраст между небесното светилище и това, което съществуваше на земята по време на левитите, когато пътят за Светая Светих не е бил още отворен Евр. 9:8.1
"Възкачи се тук..." Richardson казва: "Много странно тълкуване е дадено на тези думи от тези, които ги приписват към "грабването" в 1 Сол. 4:17"2 Тези, които не се страхуват да изпитат любимите си вярвания трябва да прочетат относно този предмет книгата на (Ladd, The Blessed Hope). Няма доказателства, че църквата е грабната в небето години преди идването на Христос в слава. Тази погрешна идея води началото си от около 1830 година от "видението" на Margaret MacDonald и е била включена в странната теология на Edward Irving преди да е била приета от J. N. Darby и по късно от Scofield Bible.3
На няколко места в следващите глави за църквата, се говори за нея като жива на земята, въпреки че не е в изрядно състояние. Ние четем за преследването в глави 6, 11, 13 и др. и за разнасянето на благовестието от нея в глави 6, 10, 11, 14 и др. Ако тази странна идея, за грабването на църквата е правилна, това прави книгата Откровение без каквато и да е стойност за рисковано странстване на църквата през последните две хиляди години.
Guinness казва относно това:
"Пророчеството е адресирано, както виждаме, до Христовите слуги и до църквите. Хвалата в 1:5 е явно християнска хвала, това е хвала идваща от тези, които са били обичани от Исус, и са се умили от греховете си в Неговата кръв. Йоан говори за себе си като за брат и съучастник в неволите на тези до които пише, а Йоан изповядваше християнството и беше затворник за Исус Христос на остров Патмос, както Павел беше в Рим. Той каза, че е бил в изгнание "заради Божието Слово и за свидетелството за Исус Христос", който израз означава християнство. Под четвъртия печат ние хвърляме бегъл поглед на група от мъченици, които бяха убити "за Божието Слово и за свидетелството, което те имаха", т.е. за изповядване на тяхната християнска вяра и както Йоан те бяха убити, тъй като бяха християни. На тях им бяха дадени бели дрехи и им беше казано да почакат, докато друга група от мъченици трябва да бъдат убити както тях, т.е. като християни. В осма глава "молитвите на всички светиите" и "молитвите на светиите" са споменати. Молитвите се издигат от молещите се на земята, а "светия" в новозаветната фразеология означава християнин."4
"... ние наблюдаваме тези "светии", които са споменати на тринадесет места в Апокалипсиса, правейки и понасяйки точно това, което ние знаем от други текстове в Писанията, светиите на християнската църква трябва да правят и понасят в това време. Ние ги виждаме да гледат, чакат, молят се, понасят преследване (13:10), съпротивляват се до кръв (16:6) почиващи в небето (14:12-13) и накрая прославени като невестата на Христос, и като "небесните армии" са охарактеризирани с двата символа чрез "чистия и бял висон, който е правдата на светиите". Ние ги виждаме свързани с мъчениците за Исус (13:6) което е ясно доказателство, че те не могат да бъдат юдейски светии.
Накратко, вместо църквата да е действително и изключително в небето по време на започването на пророческата драма в тази книга, тя е видяна на земята през цялото това време. Тя е видяна цялата под различни символи, както 144те хиляди, двамата свидетели, жената облечена в слънцето, небесните войнства, новия Ерусалим, а нейните членове са видени поотделно като "светиите". Първо, те са видени в своите страдания и след това в тяхната слава, първо убити заради Христос, след това седящи на трона до Него."5
Откр.4:4-7 "И около престола имаше двадесет и четири престола и на престолите седяха двадесет и четири старейшини, облечени в бели дрехи, и на главите им златни венци. И от престола излизаха светкавици, гласове и гърмежи. И пред престола горяха седем огнени светила, които са седемте Божии духове. И пред престола имаше нещо като стъклено море, подобно на кристал, а сред престола и около него - четири живи същества, пълни с очи и отпред, и отзад. Първото живо същество приличаше на лъв, второто приличаше на теле, третото имаше лице на човек и четвъртото живо същество приличаше на летящ орел."
Въпроса за самоличността на двадесет и четирите старейшини е един от мъчните въпроси в тълкуването на Откровение. Този за четирите живи същества е дори още по-неприятен. Ние нямаме намерение да отделяме много време на който и да е от тях, тъй като те са периферни на основното учение на видението. Но някой неща могат да бъдат казани. Тази сцена е представена чрез използването на картини от старозаветната скиня и от храма. Стъкленото море е загатване за излятото море в Соломоновия храм, седемте светила напомнят за разклоняващия се на седем светилник представен в десеторна форма в същия храм и като отделен предмет в скинята на Мойсей. Както вече забелязахме ясписа и червеникавия халцедон сочат към дрехата на Първосвещеника.
Древната скиня беше групирала около себе си в кръстовидна форма дванадесетте племена, три от тях с емблемата на лъв, три с тази на вол или теле, три със знамето на човек и три под знамето на орел. Числа 2 говори за четири знамена, всяко сочещо към една от посоките на света. В храма на Соломон имаше двадесет и четири разпределения на свещениците наблюдавани от двадесет и четири старейшини, които представяха дванадесетте племена на Израел по време на службата. Виж 1 Лет. 24.
Във видението на Йоан старейшините имат бели дрехи и корони, като и двете са знак на победата над греха. Короните са οτέфαυοι, наградата на победителя, а не διαόήματα на кралското достойнство. В Писанията ангелите никога не са наречени старейшини, дори не и в Исая 24:23. Както двадесет и четирите старейшини така и четирите групи са заангажирани в свещеническа служба. В тази връзка трябва да имаме предвид Евр.5:1, който казва, че всички свещеници са взети от всред хората. Колкото до тях ζφα (живи същества)това е от среден род и е колективно съществително име, като θηρίου, думата за зверовете в Откр.13. Думата ζφα говори за изкупените в трето лице, тъй като те са представители на това неизброимо множество, което идва след тях. (Sinaiticus както много от древните ръкописи включва "нас" в 5:9, но не в 5:10. Tregelles варва, че текстуално това е правилно, но не и повечето от следващите го учени.) Четири групи с шест крила загатва за двадесет и четири подразделения и старейшините, които наблюдаваха тяхната работа. Както древната скиня и храма имаха повече от един свещеник, дори хиляди в случая с храма, по този начин небесното светилище е представено като имащо множество свещеници, действащи също като съветници на Христос. "Пълни с очи" подсказва неизброими разумни същества.
Мат. 27:50-53 и Еф. 4:8 ни казват, че възнасящият се Христос взе със себе си "множество" от пленниците от гроба. Снопа с приноса на първите плодове съдържаше повече от единично зърно и също така е с прототипа. Ние, които сме останали на трудното място в борбата, може да бъдем окуражени, че мъже и жени от същата плът и кръв като нас "са преминали" през Божията благодат и сега ни представят с нашия Брат, главният Цър-Свещеник и Съдия.
Ако някой предпочита да мисли за тези картини в Откровение за триумфиращите светии, като предварителен символ на последната побеждаваща църква, ние не възразяваме срещу тях, но популярното представяне на неземни, изпълнени с очи херувими представящи цялото създание е по малко вероятен избор. F. F. Bruce говори относно старейшините като Христови съветници изпълняващи свещенически функции, а Feuillet подчертава, че текста няма предвид ангели.7 Isaac Williams подържа тази предварителна идея казвайки:
"... с християнското свещеничество на двадесет и четирите старейшини, естественото изпълнение е цялото тяло на избраните и в съгласие с това, което следва за прекарването на деня и нощта в богослужение, което е по-лесно, както е обяснено от тях отколкото от четирите евангелия или от характерните качества на нашия Господ. В следващата глава четирите живи същества казват "амин" на литургичната благодарност, която е отговор на богомолците в църквата. Тяхната песен, заедно с тази на двадесет и четирите старейшини е: "Изкупил си ни за Бог със Своята кръв от всеки народ и царство." Може да прибавим към това, че думата преведена като "живи същества", като израз след това е преведен като "животно" изглежда че намеква за колективно тяло...
... Това тълкуване може също да бъде в съгласие с мнението на Mede относно произхода на тези символи в еврейската църква, тъй както остатъка от символите, трябва да бъдат представени в християнски приложения, тъй като той ги приема както четирите знамена, или четирите страни на стана на Израел, когато те пътуваха през пустинята."8
Тези, които черпят от херувима и серафима в Езекил и Исая, трябва да забележат, че има значителни разлики между четирите живи същества тук и тези в Стария завет, но по-важно, трябва да отбележим че Откровение, което беше написано след кръста, често използва Старозаветните символи в увеличен смисъл. Когато се вгледаме в някой от другите странно композирани фигури намиращи се в тази книга, които имат смисъл само когато са приравнени с познати неща, ще бъде по-малко вероятно да буквализираме четирите живи същества. Ние ще ги видим като четири множества ограждащи трона, както древния Израел, който беше разположен около светилището. Когато наблюдаваме голяма тълпа, очите на хората са тези, които правят впечатление повече от всичко друго. В този случай, мъдростта и интелигентността на небесната служба е внушено. Виж Езек. 1:18.
"Тогава, аз откривам в тези седящи на престоли старейшини, най-високата и изявена слава на възкресените и прославени светии. Те са в небето. Те са около Божия трон. Те са чисти и святи, облечени в бяло, "което е правдата на светиите." Те участват в небесното управление. Те са царе на славата със златни корони. Те са установени у дома си в тяхното издигнато положение, не стоящи и чакайки като слуга, но седнали, като царски съветници на Всевишния. Те са съветници на великия Съдия на живите и умрелите, зрители на всичко, което се случва на небето и на земята и участници в съда над света за неговите грехове, на църквата за нейното отстъпничество, на Вавилон за неговата нечистота, на Антихриста за неговото богохулство и на тази стара змия и нейното наследство за тяхното безбожие и порочност по време на всичките тези изтощителни векове. Те са старейшините на великия дом на изкупените и царе и свещеници в храма и палата на Господ Бог Всемогъщи."9
След това, за живите същества той прави сравнение с църквата от старозаветните времена:
"В центъра на този четириъгълен лагер беше разположена Божията скина, с четири дивизии от левити, които оформяха вътрешен лагер около скинята. По този начин Израел напредваше през пустинята, под четирите знамена на лъва, телето, човека и летящия орел. Това бяха техните знамена, техните пазачи, техните защитници, символите на сила чрез които те бяха запазени и ръководени. Те бяха част от това Божествено и небесно ръководство, което ги водеше надалеко от робството, пазеше ги в пустинята и накрая ги въведе в обещаната земя. Такъв по всяка преценка беше земния, външен материален аспект на случая. Във видението на Езекил за херувима ние виждаме същото нещо в по-голяма вътрешност и небесен аспект. (Езек.1)10
В стихове пети и шести виждаме загатвания за светилниците, умивалника и ковчега (трон) на Мойсеевото светилище. Голямата разлика подсказана от символизма е липсата на двете завеси. Това, което виждаме тук е апокалиптичен коментар на Евр. 10:19-20. Чрез кръста на Голгота, беше открит нов животворен път за грешното, опечалено човечество. Това е път пред който няма закачена никаква завеса. Чрез Христовата жертвата, всяка разделителна бариера е била премахната и всичките отдели на небесните дворове са били отворени. "Който иска, нека дойде" и уверението е, че този, който дойде, независимо колко грешен е и независимо колко слаб е, по никакъв начин няма да бъде отблъснат. Йоан 6:37.
Откр. 4:8-11 "И четирите живи същества, имащи по шест крила, бяха пълни с очи наоколо си и от вътре; и те не престават ден и нощ да казват: Свят, сват, свят Господ Бог Всемогъщи, Който бе и Който е, и Който ще бъде! И когато живите същества принасяха слава, почит и благодарение на Този, който седи на престола и живее до вечни векове, двадесет и четиримата старейшини падат пред Седящия на престола, и се кланят на Онзи, Който живее до вечни векове, и полагат венците си пред престола, казвайки: Достоен си, Господи и Боже наш, да приемеш слава, почит и сила; защото ти си създал всичко, и по твоята воля всичко съществува и е било създадено.
Главната служба в небето е отдаване на слава. За нас, това е почти забравено изкуство. Ние ограбваме нашия Господ и ограбваме себе си чрез нашата студенина на изразяване. Хвалата не само Му отдава слава, но всъщност увеличава нашите лични благословения, като ни помага да приковем нашите мисли и емоции, където те са безопасно центрирани. За коментар върху израза "Който е, и Който ще бъде" виж коментара върху 1:8 където този израз също е използван.
Забележете, че четвъртата глава в Откровение поставя ударението върху Бог като Създател. Следващата глава говори за Христос като Изкупител. Тези две глави съставляват умалена Библия, тъй като съдържат всичко, което е необходимо за спасението и представляват великолепно разширение на Йоан 3:16.
Откр.5:1-5 "И видях в десницата на Седящия на престола книга, изписана отвътре и отвън, запечатана със седем печата. И видях, че един силен ангел прогласяваше с висок глас: Кой е достоен да разгъне книгата и да разпечата печатите й? И никой, нито на небето, нито на земята, нито под земята, не можеше да разгъне книгата, нито да я гледа. И аз плаках много, защото никой не се намери достоен да разгъне книгата, нито да я гледа. Но един от старейшините ми каза: Недей плака; ето Лъвът, Който е от Юдиното племе, Давидовия корен, победи и може да разгъне книгата и да разпечата нейните седем печата."
Вижте нашето въведение към
тази част относно коментара за запечатаната книга.
"... моето разбиране е, че първоначалното, фундаментално и главно обяснение и значение на тази книга, се занимава с изкупването на създадения от Бог всемир и всичко в него. Тази книга е книгата на изкуплението. Това е книга на крайните действия на Бог относно освобождението на този прокълнат и разрушен всемир. Тази книга е книгата на Божия съд над чужденеца, който е узурпирал и проклел тази земя, разрушил я е, и я е окупирал. Тази книга е книгата на изхвърлянето на този узурпатор и разрушител. Тази книга е книгата на хвърлянето в ада на Сатана, на змея, на гроба, на смъртта и на греха. Тази книга е книгата на изкупването на цялото закупено притежание на Бог."11
"В ръката". Това трябва да е "върху" ръката, имайки предвид върху дланта. Това е свитък, който е напълно изписан (изписването от двете страни подсказва, че няма място за повече) и е запечатан съвършено със седем печата. Нито една част от него не може да бъде прочетена (или изпълнена) докато всичките печати не са разпечатани.
Запитването на ангела е използвано за да ни каже за важното значение на книгата и че само един с превъзходна стойност може да осъществи съдържанието и. Всичко зависи от разпечатването на книгата. Затова Йоан се разплаква. Той не плаче заради това, че бъдещето е скрито. Имало е много пророци на земята, които са можели да помогнат за разрешаването на този проблем. Той плаче тъй като не всичко ще бъде наред с църквата, докато изкуплението, което е направено от Христос на Голгота не е напълно приложено във времето и мястото, за да доведе до край греха и да въведе вечната правда. Така всички пророчески видения ще бъдат изпълнени, и само така ще бъде възможно за Бог да живее още веднъж с човека. Плача на Йоан трябва да бъде поставен в контраст с ликуващия псалом на слава намираш се в стихове 9-13. Beasley-Murray казва относно тази глава:
"... Тя описва буйната радост от възцаряването, което поканва новата ера на спасение, времето на Божието царство, обещано от дълго време. Ликуващия тон на пета глава потвърждава тълкуването на което този коментар е основан а именно, че трите серии от присъди са в основата си три картинни представяния на една реалност, т.е. Месианските присъди, които предшестват Божието царство. Важните черти на запечатания документ не са присъдите, които придружават отварянето на печатите, но върховния момент към който те водят. Следователно свитъка който е изписан от двете страни е без съмнение документ, който съобщава обещанието за Божието царство на човечеството. Никой не може да изпълни неговите условия, докато на сцената се появява Христос, който е Лъв и Агне, Цар и Изкупител и небето се радва на постижението заради човечеството и за неговото приемане на Божия трон като Съдия и Цар. Ако свитъка е завет, той открива предаването на царството като Божий завет на обещание, изпълнението на който е възможно чрез смъртта на Божия Агнец и Неговото издигане до Божия трон. Главната разлика между символите е, че единия включва идеята за документ на обещание, а другия на завет, но това, което е символизирано, е едно."12
"Лъва от племето на Юда, корена Давидов" са титли, които са извлечени от Бит. 49:9 и Исая 11:1,10. Юдеите признаваха тези пророчества като Месиански и те ни казват, че този, който е роден от линията на Давид беше неговият родоначалник или източник, бъдейки съществуващия предварително Бог.
Забележете израза "победи". Понятието за победа се среща непрекъснато в тази книга. То е включено във всяко от писмата до църквите и повторението му свършва с последното напомняне в 21:7. Неговото използване е ограничено само за Христос, освен за фалшивия Христос в 11:7 и 13:7. Ние няма да коментираме отново повтарящата се справка за победа в 6:2, освен ако видим връзката и с темата в предшестващите глави и специално глава пета, където побеждаващото Агне е в центъра.
Откр. 5:6-7 "И видях между престола и четирите живи същества, между тях и старейшините, че стоеше Агне, като заклано, което имаше седем рога и седем очи, които са седемте Божии духове, разпратени по цялата земя. И то дойде и взе книгата от десницата на Седящия на престола."
От ангела Йоан чува относно Агне, но когато се обръща, той вижда агънце, тъй като това е, което думата означава. Той вижда малко агне, току що заклано, но стоящо, тъй като то е Победител. Агнето става Лъв, чрез доброволна саможертва! Не е ли това начин по който Святият Дух казва на църквата, че това е единствения начин тя да победи? Но това малко агне има седем рога тъй като истинската любов е най-силното нещо в света и съвършена любов и съвършена сила вървят заедно. Седемте очи говорят за Христовото всезнание. Когато четем за очите, че са седемте духа на Бог, това е предназначено за да разберем, че смъртта на Божия Агнец направи възможен дара на всевиждащия Дух, чрез когото Христос е представен на Своя народ.
Не бива да пропускаме забележката за агнето по време на Изхода в този доклад. Ние трябва да открием този мотив (първо споменат в 1:6) нееднократно. Запечатването на седемте племена в глава седма е забележка за закрилата, която беше осигурена чрез кръвта на агнето по време на Изхода. Тръбите също така намекват за съда на Изхода. Дори когато четем за призива за излизане от Вавилон, това буквално "излизане от Вавилон" е предназначено да ни напомни за миналото освобождение на Божия древен народ от пленничеството в Египет и Месопотамия.
Щастливи са читателите, които автоматично мислят за Изход 12:13: "Когато видя кръвта ще ви отмина." Кръвта и нищо друго освен кръвта беше тази, която доведе до избавление на пленниците. Който беше под кръвта, беше в безопасност независимо от своето минало, независимо от неговите или нейни слабости, независимо от техните съмнения или неуспехи. Трето, Божията оценка за кръвта беше тази, която доведе до тяхното спасение. Не всеки християнин може да произнесе или да повтори буква по буква думата умилостивяване или да схване нейната дълбочина. Въпреки това, ако те зависят нацяло от заслугите на Божия Агнец, те имат вечен живот сега и никой не може да ги изтръгне от закрилящите ги ръце на Христос.
Откровение е книгата на Агнето. Днес много хора се надсмиват над това, което те наричат касапска религия. Но кръвта ни казва за живот, който е бил принесен вместо нас, за Един, Който беше нашия Заместник и Представител, който не смяташе Своята слава, като нещо, което трябва да бъде пазено грижливо, когато ние бяхме изгубени. "Без проливането на кръв, няма прощение на грехове" тъй като "заплатата на греха е смърт" Евр. 9:22 и Римл. 6:23. Не е случайност, че смъртта на нашия Господ беше кървава. Има много начини за умиране без проливане на кръв, но кръвта изтече от седем места на Неговото разпнато тяло - ръце, крака, гръб, чело и страна. Тя беше предназначена да ни увери, че жертвите от древните времена са посрещнали своето изпълнение и че Божият гняв срещу греха - реакцията на Неговата святост, срещу всяко нещо което унищожава - е била задоволена. Сега благодатта може да царува чрез правда. След Голгота е ясно, че Той не е само верен но праведен в прощението на нашите грехове. Кръвта беше непрекъснато попръсквана "пред Господа", което показваше, че отговаря на святите изисквания на Божествено правосъдие, вместо обикновено притежание на поучително влияние за хората.
Ака Бог беше приел по-несериозен възглед за нашите престъпления отколкото нашата съвест, тогава ние никога нямаше да намерим покой. Но сега, чрез вяра, чрез приемане на Неговото приемане чрез кръста, всички могат да имат мир с Бог. Този, Който направи звездите и всичките светове само чрез думата си може да изкупи грешниците само чрез Своите страдания, сълзи и кръв. Да разберем това, е което прави предаването чрез вяра привилегия и то донася най-високата радост.
Агнето на Изхода беше
заклано, когато Израел беше все още в плен. Подобно, "когато бяхме още грешници,
Христос умря за нас. И сега, като се оправдахме чрез кръвта му, много повече ще
се избавим от Божия гняв чрез Него. Защото ако, когато бяхме неприятели с
Бога, бяхме примирени с Него чрез смъртта на Сина Му, колко повече сега,
когато сме примирени с Него, ще се избавим чрез Неговия живот."(Римл.
5:8-10) Не
трябва ли тогава да пеем с повишено настроение, дори повече от ангелите?
"... Агнето е централната фигура на сцената пред нас помежду трона, живите същества и старейшините. Към Него всичките Божии дела, както в сътворението така и в изкуплението, са насочени. Стария завет водеше към Него и пророците, които живяха във времето на този завет и търсиха "издирваха кое или какво време посочваше Христовия Дух, Който беше в тях, когато предизвестяваше Христовите страдания и след тях славата." От Него произлезе Новия завет и тези, които под този завет са призвани към познание на истината, разпознават в Него своя "всичко и във всичко". Закланото Агне, възкресено от гроба, възнесено, бидейки олицетворение на Божествената любов, която е същността на Божественото естество е видимия център на всемира."13
Откр. 5:8-14 "И когато взе книгата, четирите живи същества и двадесет и четирите старейшини паднаха пред Агнето, като всеки държеше арфа и златни чаши, пълни с темян, които са молитвите на светиите. И пееха нова песен, казвайки:
Достоен си да вземеш книгата и да разпечатиш печатите й, защото си бил заклан и с кръвта Си изкупил си за Бога човеци от всеки род, език, племе и народ, и направил си ги на нашия Бог царе и свещеници; и те ще царуват на земята.
И видях и чух глас от много ангели около престола и живите същества и старейшините; (и броят им беше десетки хиляди, по десетки хиляди, и хиляди по хиляди); и казваха с висок глас:
Достойно е Агнето, което е било заклано, да приеме сила и богатство, премъдрост и могъщество, почит, слава и благословение.
И всяко създание, което е на небето, на земята и под земята, и по морето, и всичко, което е в тях, чух да казва:
На Този, Който седи на престола, и на Агнето да бъде благословение и почит, слава и господство до вечни векове.
И четирите живи същества казаха: Амин! И старейшините паднаха и се поклониха."
Взимането на книгата е символ на възвеличаването на Христос и сядането Му на трона. Виж Дан. 7:14; Мат. 28:18; Фил. 2:9 ІІ част. Не бива да забравяме, че предаването на царството на Човешкия Син в Дан. 7 е видяно като завършен факт, след Христовото възнесение. Христовото твърдение, че Му е дадена всичката сила е забележка за Дан. 7:14.
Книгата Откровение непрекъснато споменава религиозните празници на старозаветната църква. Тук, в пета глава се набляга на Пасхата. По ранните глави (1-3) представят щателния преглед на къщата със свещи за намирането на маята и изнасянето и от къщата. Взимането на книгата напомня за Петдесетница, който следваше след Пасха на който се празнуваше даването на закона на Синай.
Новата песен сочи към новата ситуация след Голгота. Вече не изглежда че Бог е небрежен относно греха. Сега се вижда защо Той можеше да прощава греха в по ранните векове. То бе направено с поглед към изкупителния кръст. Този кръст беше края на света, съда, унищожението на Сатана и въвеждането на Божието царство. Той беше всичко това законно. Чрез вяра ние се радваме в спасението което вече е пълно и завършено, въпреки че очаква пълния си плод.
Както бихме очаквали, песента е относно Агнето. Той е достоен. Славата принадлежи на Него. Всичките характерни черти, които са му приписани са споменати за Христос навсякъде другаде в Новия завет. За сила виж 1 Кор. 1:24; богатство, 2 Кор. 8:9; мъдрост, 1 Кор. 1:24; богатство, 2 Сол.1:9; чест, Фил. 2:11 и слава Йоан 1:14.
Забележете че първото славословие в Откровение е в първа глава и е от две части - "на Него да бъде слава и господство". Но в Откр. 4 следващото славословие е от три части, "Достоен си Господи и Боже наш, да приемеш слава, почит и сила." Следващата се намира в 5:13 и е от четири части - "Благословение и почит, слава и господство" Когато достигнем до 7:12, ние виждаме последното славословие, което е от седем части. "Благословение, слава и премъдрост, благодарение и почит, сила и могъщество."
Може ли да си представим
значението на тази небесна сцена за малките групи на които Йоан първо изпрати
Откровението? За тези, които четат това, то означава, че те вече не са
малцинство, и не са вече без сила и надежда. Всичко от което те се нуждаеха е
тяхно в Христос.(Еф.1:3) Могъществото на Цезар беше като нищо сравнено с
могъществото на Лъва от племето на Юда, Божия Агнец. "Scofield Reference Bible от 1917 год. следвана от Lindsey, поставя грабването в Откр. 4:1, когато първият глас казва на Йоан: `Възкачи се тук`. Защо няма друго грабване в Откр. 11:12, където същото нещо е казано?
Новата Scofield Reference Bible от 1967 запазва тази теория, но с голямо внимание, като казва, че тази идея е `била взета`. Такова внимание е разумно, след като Lindsey не може да намери пасаж, за да подкрепи тази идея." Dale Moody, "The Eschatology of Hal Lindsey," p. 275.
"... привежда се довода, че
липсата на думата `църква` след видението за възкресения Господ, сред църквите
в глави 1-3 е доказателство, че църквата е грабната в
4:1. Защо да не оспорваме,
че църквата не е в новата земя, след като думата църква не се намира в глави
21
и 22? Думата църква съществува във видението за църквата, но синоними се срещат
навсякъде по време на скръбта, светии, братя, Моя народ." Пак там стр.277
"Michl вижда ангели във фигурите на четирите живи същества от 4:5-8 и седемте духа в 1:4; но, той настоява, че това не е случая относно двадесет и четирите старейшини в 4:4,10; 5:6-7, 11, 13; 11:16; 14:3; 19:4. Той развива тази мисъл в своята прекрасна творба Die 24 Altestes in der Apokalypse des hI Johannes (MUnchen, 1938). Той признава, че белите дрехи могат да се отнасят както за ангели, така и за хора, но той настоява, че никъде в Писанията не намиламе хора да притежават корони и да седят на тронове. Старейшините в Апокалипсиса трябва да са прославени хора, техните бели дрехи и златни корони представляват победа. Също така те ясно се отличават от мъчениците и от множеството на избраните, те не може да са други, освен светиите от Стария завет.
|
|
|
