Традиционни пророчески дати

и учението за Изследователният съд

 

     Великите спасителни истини на християнската вяра никога не се основават на доводи, които се подразбират от единичен текст. Че Бог е нашият Създател, че Христос умря за нашите грехове, че ние трябва да бъдем опростени, че Христос ще се завърне на земята, че сега той се застъпва за нас в небето, всички тези истини почиват на реална, непоклатима основа в Светите Писания. Няма значение, ако някой от текстовете по тези въпроси са двусмислени, тъй като има много други, които не са. Стълбовете на вярата са твърдо установени, те не са основани върху течност, несигурност и неясно тълкувание.

 

Така че, когато дойдем до Адвентното традиционното тълкуване относно светилището, 1844 година и изследователния съд, това не е което ние виждаме. То не зависи от ясни, дидактични изявления от Писанията, но на продължителни серии от предполагаеми  заключения, повечето от които са изключително спорни. Адвентистите имат четири догматични заключения, където честността трябва да принуди изповедта, че доказателствата са двусмислени или противни на традиционните адвентни претенции.

 

Например, обърнете внимание на опасното осланяне на следващите предположения, много от които са свързани по начин, че ако едно от тях падне също така падат и другите:

1. Че Данаил 8:14 споменава 2300 дни. (Докато Данаил 12 непрекъснато употребява еврейската дума за дни, то тя не се намира в 8:14. Вместо това ние срещаме неопределеното "вечери-сутрини" , което повече е приложимо за вечерните и сутрешни жертви. Така че, вместо 2300 дни, ако тези тълкуватели са прави, ние имаме само 1150 дни.)

2. Че тези 2300 "дни" се равняват на 2300 години. (Въпреки, че е почти невъзможно да докажем, че година-ден принципа е библейска дата и дори ако можем, дни не са споменати нито в 8:14 или 9:24, така че няма основа, за прилагането на този принцип в тези случай.)

3. Че тези 2300 години започват векове преди "малкият рог" започва своята атака на светилището. (Въпреки, че в контекста 2300 е разбрано от почти всеки като продължителност на времето, когато малкият рок потъпква светилището и прекратява дневните жертви.)

4. Че 2300 години започват заедно със седемдесетте седмици. (Въпреки, че няма текст, който казва това. Еврейската дума chathak означава "отрязвам" или "указ" и няма начин да докажем, че отрязването на 490 от 2300 е планирано.)

5. Че можем да сме съвършено сигурни в точната година, когато седемдесетте седмици започнаха. (Тълкувателите никога не са били съгласни в тази точка.) Небесен ли е указа, като този в 9:23, или е издаден от земен цар?

6. Че заповедта на Артаксерс, записана в Ездра 7 е относно изграждането и възстановяването на Ерусалим? (Няма нищо в Ездра, което да казва това. Контекста казва, че този указ, както тези на Кир и Дарий са относно храма. Магистратите трябваше да прилагат храмовите закони. Виж Ездра 6:14, който поставя този указ между указите за храма.)

7. Че указът в Ездра 7 беше "въведен в действие" в 457 година преди Христа, когато Ездра пристигна в Ерусалим и започна работата си. (Въпреки, че Ездра не казва това, и указа е издаден поне шест месеца по рано. Няма нищо казано в Данаил относно началната дата на този указ, дали трябва да бъде смятан от неговото осъществяване или неговото издаване.)

8. Че 408 година преди Христа е годината в която възстановяването на града беше завършено. (Признато е дори от адвентни учени, че тази дата е невъзможно да бъде доказана.)

9. Че 27 година след Христос е годината на Неговото кръщение. (Подобно труден подвиг.)

10. Че 31 година след Христос е годината на Неговото разпъване. (Почти всички учени посочват друга година, но не и тази. Доказателствата от Grace Amadon изследвания, много често използвани от адвентистите са основани на съмнителни предположения, което е признато от Адвентният Библейски коментар.)

11. Че 34 година преди Христос е годината когато проповядването на благовестието на езичниците започна. (Няма начин за доказване, че 34 година беше годината когато Стефан бе убит с камъни, а Деяния 13:46 представя обръщането към езичниците в много по-късна дата.)

12. Че 2300 дни свършват с началото на прототипният Ден на омилостивението. (Въпреки, че Денят на омилостивението беше относно жертва за грях, нещо, което се случи преди осемнадесет века. Събличането на славните одежди от първосвещеника представи предварително въплъщението на Христос, което не се случи в 1844 година. Книгата към Евреите ясно представя Денят на омилостивението като прототип на Христовата свещеническа жертва принесена на Голгота и християнската ера е включена в това, като че ли ние очакваме нашият Първосвещеник да излезе вън.)

13. Че до този ден, Христос вършеше работата представена в първото отделение извън завесата. (Въпреки, че Евреем ни казва, че службите в тази част символизираха неефективните жертви на Левитската ера, когато хората имаха ограничен достъп до Бог и практикуваха външно церемониално очистване, вместо усъвършенстване на съвестта.)

14. Че работата, символизирана чрез второто отделение на светилището не трябваше да започне преди 1800 години след кръста. (Въпреки, че Евреем 9:8, 12, 24-25; 10:19-20; 6:19-20 казва, че Христос влезна "през завесата" при Неговото възнесение. Попръскването с кръвта върху омилостивилището стана веднага след проливането и.

15. Че светилището в Данаил 8:14 означава небесното светилище. (Въпреки, че контекста е относно земното светилище.)

16. Че "очистване" е точен превод на Данаил 8:14. (Въпреки, че това не е вярно.)

17. Че светилището в Денят на омилостивението беше очистено от оскверняването получено от изповядването на греха и използването на кръв. (Въпреки че Числа 19:13 посочва, че светилището беше омърсено когато човек съгрешеше, независимо от това, дали изповед беше направена. В повечето случай, кръвта не беше внасяна в светилището.)

18. Че очистването на светилището в 8:14 е относно греховете на вярващите в Христос. (Въпреки, че контекста е относно оскверняването направено от Антихриста, не от множеството на Божият народ който страда а не съгрешава.)

19. Че очистването на светилището също се намира в Данаил 7 в сцената на съда и че този съд е относно изследването на греховете на светиите. (Въпреки, че в Данаил 7 и 8, силата на злото е тази, която е в центъра на съда.)

20. Че Откр. 14:7 е относно този изследователен съд на греховете на светиите. (Въпреки, че Йоан никога не използва думата krisis по друг начин освен в отрицателен смисъл за невярващите и следващият стих ни казва, че Вавилон е този който понася присъдата, за което по-късните глави свидетелстват.)

21. Че стихове като Дея. 3:19 сочат към Иследоватения съд. (Нито един от тези стихове, когато са разгледани в контекста не водят до такива заключения.)

22. Че много зависи от 22 Октомври 1844 година, като начало на прототипният Ден на омилостивението. (Въпреки че 22 Октомври 1844 година не беше денят отпразнуван от съвременните юдеи , дори и повечето от Karaites. Нито има доказателство, че кръщението на Христос или убиването на Стефан с камъни се случи в Денят на омилостивението, което е необходимо ако 49^те години, 434^те,  490^те и 2300^та години са прецизни термини. В контраст забележете че Елена Уайт писа: "Аз видях, че Бог оповестяваше времето в 1843... Служителите бяха убедени в поправката на приетата позиция относно пророческите периоди." (SG, p. 232) Забележете, че тя говори относно 1843 година като крайна граница, не 22 Октомври 1844 година. По нататък, тя говори за приключването на периоди не започването им. Милър имаше повече от дванадесет такива включително периода от 6000 години, седем времена, 1335 дни и пр.) и всички те са в грешка.

 

В контраст с тази традиционна прецизност и заплетени серии от предположения, главата в Адвентният Библейски коментар, "Тълкуване на Данаил", показва, че такава прецизност противоречи на цялата история от пророческо тълкувание на пророческите периоди в Данаил. По-нататък, когато Адвентният Библейски речник споменава  Данаил 8:14 в своите статии относно Антихриста и малкият рог, той не споменава 8:14 във връзка с изследователен съд, но като сочещ към съд над малкият рог и възстановяването на истинско поклонение.

 

Обърнете внимание на следното от коментара на Whedon относно Данаил 9:

 

"Няма по-трудно пророчество в Писанията за обяснение отколкото това. Всеки, който мисли, че е лесно, доказва, че не го разбира. Колкото по уверено е обяснението, по вероятно е, че няма особена стойност в него. Както всички апокалиптични изчисления, несъмнено причината за тези е загадъчна. Ако не, целта на писателя за съжаление е провалена, тъй като двама учени от старата или нова школи не могат да се съгласят относно значението на тези математически комбинации."(Daniel, p. 290)