Важноста на Антиох Епифан

 

        От R. D. Wilson, Studies in the Book of Daniel [New York, 1917], pp. 270, 271- 276)

 

Дойде време за преодоляване на най-хитрата и предателска атака срещу книгата на Данаил... Остава една важна пречка по пътя на християнина, който желае да следва Христос и апостолите Му, в тяхното явно приемане на книгата на Данаил, за такава, каквато тя претендира че е. Това е факта, че Антиох Епифан е издигнат твърде нависоко в ума на пророка. Трудно е да дадем отговор за важността дадена на този "низък монарх в средата на разказ, който започва с Навуходоносор, царят на великият Вавилон, който той построи, че Кир, създателят на Персийската империя е достоен за обикновена справка и че намеква за Александър Велики по най-бегъл начин." Защо Епифан е избран от всичките наследници на Александър  Ptolemies, Seleucids, Perdiccas, Eumenes, Antigonus, Demetrius Poliorcetes и останалите? Защо са му посветени 40 стиха в книга, която хвърля бегъл поглед върху Персийските царе и не представя повече от мъждукащо подхвърляне относно Римската флота и легиони, които щяха да владеят света в неговото време? Защо видение, предсказващо с такава точност и детайли военните походи на царете от север и юг никога не споменава, за това неравностойно на тях семейство от герои, които трябваше да започнат от Модин освобождението на Божият народ и да се разпръснат като листата на Vallombrosa, безбройни и постоянни смъртни врагове, които разрушаваха домовете, и се опитваха да потискат религията на Йехова, в чието име пророкът говореше? Защо над всичко това, неговото детайлно видение трябваше да бъде прекъснато с възстановяването на храма и избледня в неясни очертания след този момент в далечният изглед на по-славната надежда на Месианското царство? Защо той трябва специално да опише истинският курс на събитията, чрез походът на Епифан срещу Египет в 169 година преди Христа и след това да представи друг поход, който според критиците на Данаил никога не се е състоял?

 

Тези и подобни на тях въпроси, безпокоят праведните души на тези, които искат да вярват в истинският Данаил и които нямат предразсъдъци срещу възможностите относно предсказващи пророчества, за които се твърди, че се намират в книгата. Те могат да приемат първите шест глави, които описват поразителните случки в живота на Данаил и неговите приятели. Те могат да приемат принципите и възможностите и факта на Божествено откровение за бъдещите събития. Но те се колебаят да приемат цялото, поне от Данаил, защото те не виждат добра и достатъчна причина, защо той описва надълго и ясно историята на Seleucids (име дадено на Македонската династия) до времето на Епифан и набляга много на делата на този тиранин, докато едва се докосва до такива превъзходни и относително важни събития, като възкресението, съдът и царството на Месия.

 

За да можем да отстраним това колебание, за някои може би е достатъчно да потвърдим нашето вярване, че тези предсказания може би са направени от Бог чрез Данаил, въпреки, че не можем да намерим добра причина за тях. Ние обаче смятаме, че ние можем да схванем добрата и задоволителна причина за тях, такава, която ги оправдава според нашата оценка, и ние ще я изявим, за да може, ако е възможно да направим Божиите пътища да изглеждат правилни за хората с малко вяра.  

 

Изглежда, че преследването от Антиох Епифан беше едно от най-важните събития в историята на църквата. То може да си съперничи само с поканата към Авраам, даването на закона, Вавилонският плен и превъплъщението. В сравнение с кризите, през които Божият народ премина, то може да бъде сравнено само с плена по времето на Навуходоносор. Завръщането от плен, със сигурност беше предсказано от Еремия и това предсказание беше познато на Данаил и той размишляваше върху него. Той не беше необходим, нито му беше дадено да допълни работата на своят велик предшественик. Но той извърши по-голямо и по-продължително дело за църквата. Той показа, че всичките тирани на света са под Божият контрол и че царствата на този свят са предопределени от него и ще бъдат наследени от царството на Месия и светиите, и той окуражи хората живеещи не само в неговото време, но живеещите във всички времена, за да бъдат непоколебими по време на огнените изпитания и смъртна опасност от всякакъв вид, имайки предвид, че със сигурност накрая Бог ще смаже тираните и освободи невинните за времето и вечността.

 

Най-смъртната опасност която някога се е изправяла пред църквата беше опита на Антиох Епифан да я потъпче съвършено. Поради държавни причини, а може би и поради религиозни той реши да наложи единно поклонение в царството си. Неговият план на преследване беше най-хитрият, който някога е бил измислен. Той заповяда прекъсване на обрязването, знака на завета между хората и техният Бог, това, което ги свързваше заедно като раса. Той преустанови службите в храма и на тяхно място въведе поклонение на Юпитер. Той постави олтари на идолите във всеки град и изискваше всеки юдеин да принася жертви според обичаите на езическите ритуали, които той представи. Той заповяда светите писания да бъдат унищожени, така, че законите, традициите и обичаите да бъдат постепенно но сигурно забравени и елиминирани. За всеки, който откажеше да приеме тези жестоки и неоспорими правила и изисквания той въведе смъртното наказание; от друга страна той награди с почест и награди всички, които се отказаха от Бога на техните бащи. Резултатът от добре изчислените машинации беше съвършено цялостен, за да може да се сравни с най-кървавите очаквания. Изглежда, че много от юдеите се бяха отказали без всякакво видимо колебание от наследствените права на расата, страната и религията и се бяха захванали с готовност за предложената ръка на изкусният враг на тяхната вяра. Кръвожадният тиранин изпълни своите смъртни заплахи към всички, които се противопоставяха на волята му. Мъже, жени и деца бяха безмилостно избити. Цели семейства бяха унищожени, поради вината на един от тях. Избраният народ, беше стигнал до границата да бъде изтребен и обещанията и надеждите на завета да бъдат анулирани завинаги.

 

Не е имало преди или след това, такъв период на отчаяние и безнадеждност в историята на църквата. Целта на Фараона беше да унищожи расата, но обещанието на Авраам беше изпълнено чрез Мойсей и Исус Навин. Навуходоносор, беше отвел народа в плен и беше разрушил Ерусалим и храма, но свещените книги бяха запазени, отстъпничеството беше рядкост и чрез Божиите слуги, царете на Персия, хората и храмът бяха възстановени в пълнотата на предишното им богослужение, както беше предсказано от пророците. Но сега, под владичеството на Епифан, беше направен опит за нещо, което никога не е било предлагано от Вавилонските завоеватели или техните Персийски приятели, цялостното унищожение на хората и религията с един безжалостен удар. Пророчествата бяха преустановени. Израилевите племена бяха разпръснати по земята, в чужди места като Александрия и Антиохия, в които имаше повече евреи отколкото в Ерусалим. Святата земя беше в притежание на езичниците. Юдеите бяха станали безразлични към закона. Първосвещениците се избиваха един другиго и един от тях, когато беше свален от пост изгради конкурентен храм в Египет. Цялата държавна система на юдеите се разпадна и всичките им крепости и градове бяха завладени от враговете им, те нямаха армия и водачи и всичко изглеждаше изгубено.

 

След това имаше един мъж, който се изправи сам и отказа да се подчини на високомерният цар. Неговото име беше Мататия. Той живееше в селото Модин. Езичниците бяха издигнали олтар и когато свещеникът беше готов да принесе жертвата, тогава Мататия го уби и се обърна с пламенна реч към народа да се опълчат срещу тиранина. За да ги окуражи, той ги накара да си спомнят за великите дела на техните бащи и вярата, която ги вдъхновяваше. В кулминацията на своята реч, той им напомни за Данаил в рова на лъвовете. По този начин той им напомни, че техният Бог може и ще спаси тези, които Му се доверяват. Те се обединиха около Мататия и неговите пет благородни сина, най-смелите и способни мъже всред тях. Вярващите в Бога се въоръжиха и след много трудни битки сирийците бяха отхвърлени и юдейското царство беше възстановено. Ако опита на Антиох беше успял подготовката за идването на Месия нямаше да бъде завършена. Хората очакващи Неговото идване нямаше да съществуват. Еврейският народ, желаещ да получи и разпръсне благовестието нямаше да бъде готов за това. Църквата щеше да бъде унищожена, записите на Старият Завет може би щяха да изчезнат за винаги както архивите на Тир и мемоарите на Ханибал, Новият завет нямаше да бъде написан, животът на Исус щеше да бъде съвършено различен, методът на ранно пропагандиране на благовестието променено и планът за спасение променен.

 

Как времето, когато тези съмнителни предсказания на Данаил бяха написани се отразява на всичко това? Само по този начин, те представят достатъчна причина с това, че са направени преди много години. Както освобождението на тримата младежи от огнената пещ и на Данаил от рова на лъвовете въз основа на тяхната вяра в Израилевия Бог, даде на Мататия подходящ завършек на неговата реч, подбуждайки хората да имат кураж в техните трудности, така, че познанието за тяхното състояние е предсказано, преди около 400 години ще подсили смелостта на слушателите, че остатъкът от предсказанието ще бъде изпълнено в отхвърлянето на потисника е във вечният триумф на Божието царство. Поразителната криза оправда предсказанието; предсказанието оправда очакването за освобождение.