|
|
|
Трябва ли есхатологията да бъде паническа теология
Книги като The Late Great Planet Earth,от Hal Lindsey, която предявява претенция да обясни пророчествата в Откровение и други места в Писанията всъщност учи това, което е наречено "паническа теология."1
Въздействието на тези книги върху много хора е отдалечаване от влиянието на Новозаветното провъзгласяване на краят на света. Новият завет нарича краят на света "блажената надежда" (Тит 2:13), той казва, че размисли върху блажената надежда автоматично довежда до увеличаване на вярата, надеждата и любовта. Това е много по-различно от апокалиптичната треска, често свързана с модерните представи за краят.
Как е възможно да мислим за появяването на Христос, великият Съдия, след като съзнаваме личното си остатъчно несъвършенство без да изпаднем в паника? Отговорът е, трябва винаги да гледаме на второто идване през призмата на първото.
Основен принцип в теологията Основен принцип в теологията е, че много от нещата, които могат и трябва да бъдат разграничени, не бива да бъдат разделяни. Това е така за членовете на Триединството, двете естества на Христос, оправдание и освещение, закон и благодат, вяра и дела и др. В есхатологията Второто идване на Христос трябва да бъде разграничено от Първото но никога не бива да ги разделяме.
Само тези, които чрез вяра са били разпнати с Христос, тези които виждат, че вече са изчерпали гнева на Бог върху техният Заместник и Гарант, само те могат да размишляват върху завръщането на Царя на царете със спокойствие. Те са "завършени в Него", "приети във Възлюбленият" и за тях няма осъждане, нито днес, нито в часа на Неговото появяване. (Кол. 2:10; Еф. 1:6; Римл. 8:1, 33-34)
Много църкви разделят Второто идване от първото като не го провъзгласяват. Други допускат другата грешка, наблягат на Второто идване но отправят само служба на думи към превъзходството на кръста на Първото идване. Великият теологичен принцип на теологията изисква разграничаване но не разделяне. Тези, които гледат към Второто идване, като велико спасително дело, не успяват да направят разлика между това събитие и Голгота. На Голгота беше, където нашият Спасител декларира (относно нашето помирение с небето), "свършено е". (Йоан 19:30)
Библейска илюстрация на този принцип Когато Христос беше на Елеонският хълм и говореше относно събитията свързани с Второто идване, Той цитираше от Месианското пророчество в Дан. 9:24-27. Този пасаж е наречен "основният камък на християнската религия" и много често е приет като такъв, който се отнася само за Първото идване на Христос. От използването на пророчеството в Данаил от нашият Господ е ясно, че Той го вижда като обхващащо както Първото, така и Второто пришествие. Но, начина по който той прилага казаното в Дан. 9:24-27 относно Второто идване, Той го направи като го преплиташе със загатвания за приближаващите се страдания. (Виж използването на "час", "бдя" и "предаде" в Мат. 24; Мар. 13 и Лука 21 и сравнете тези термини в кулминационното описание за Гетсимания и Голгота, което следва след последната проповед на Христос. Така че, Христос учи че опитността на църквата, Неговото тяло, и Своята опитност, като глава на църквата са паралелни.)
След това, като погледнем Дан. 9:24-27 през очите на Исус виждаме, че великото пророчество за Първото идване включва също така и Второто идване. (Това илюстрира отново, че някои неща, които са различни, не бива никога да бъдат разделяни.) Когато размишляваме върху проповедта за Второто идване в Матея 24 и 25 (виж паралелните цитати в Мар. 13 и Лука 21) ние откриваме, че тя известява времето на края, което ще повтори последните дни на Исус на земята.
Две велики истини Определени истини сега трябва да бъдат ясно забелязани. Първо, Исус учи че Неговото Първо идване юридически включва и Второто идване. Той учеше това, когато разшири Данаиловото пророчество за първото Му идване и включи второто. Така че, за да разберем кръста правилно ние трябва да видим въздействието му върху Бог, човечеството и всемира като цяло. Кръста беше в истинският смисъл, въпреки че това не беше духовната му изява, "краят на света." (Сравни с Йоан 12:31; Римл. 13:11-12; 16:20; 1 Кор. 10:11; 1 Сол. 4:15; Евр. 1:2; 9:26; Яков 5:9; 1 Йоан 2:17).
Второ, нашият Господ ни казва, че ако ние разберем събитията, които ни очакват, ние трябва да имаме предвид образеца на кръста. Случаят на кръста е образец кулминацията на Първото идване, който е пример и модел за опитността на църквата в последните дни.
Тези истини съдържащи се първо в Данаиловото "Откровение на Исус Христос", прозвучават отново в последните дни чрез последното откровение направено чрез Йоан на остров Патмос. (Откр. 1:1) Заключителната книга на Библията е книгата на Второто идване. Тя изтъква съда и свързаните с него неща повече отколкото всяка друга част от Писанията. Но, с цел утеха и уверение за вярващият тя никога не разделя Първото идване от Второто идване. Разлика, да; разделяне, не. Всеки коментатор или проповедник които говорят относно Апокалипсиса и се провалят в този принцип, се провалят навсякъде.
Завръщащият се Съдия е Агнето Книгата Откровение започва с картина на Христос, който е наранен заради нас, умрял за нас и неговото преминаване през гроба. Тази основна мисъл се появява отново и отново в следващите глави.
Агнето, което беше заклано седи на трона и идва още веднъж, за да освободи своят народ. Двадесет и осем пъти, завръщащият се Съдия е наречен Агне. Няма основа за паническа теология, когато изследваме книгата за Второто идване. Завръщащият се е този, Който увисна на кръста заради нас. Нашето бъдеще е сигурно в Неговите ръце.2
Забележки 1Dale Moody, The Eschatology of Hal Lindsey; стр. 271. 2 Последните три приложения са взети от списанието на Good News Unlimited от Ноември, 1990.
|
|
|
