Данаил 9:24-27

Христос, Антихриста или двамата?

 

     Най-богатото съкровище е обикновено най-добре пазено. Също така е и с много от откритата истина. Това пророчество в Данаил 9, великолепно в обсега си и безценно в значението си е обкръжено с трънливи тълкувателни проблеми. Ние предлагаме да наблегнем на най-важните от тях.

 

Повечето от либералните учени виждат като основна фигура в тези стихове Антиох Епифан, Старозаветният Антихрист, и неговото дело на осквернително опустошение върху Израилевите свещени символи в светилището. Тези учени вярват, че Антиох е този, който сключва завет с мнозина и така той причинява жертвите и даренията да престанат.

 

Но, има много сериозни възражения относно това тълкуване. Първо, ясно е от въведителня стих (24) че главната тема на този пасаж се занимава с благословенията на Месианското царство. Всичките славни неща индивидуално предсказани в предшестващите книги на Старият завет са събрани тук в един искрящ скъпоценен камък. Само в Левит 16 ние намираме всичките пет отличителни термини от този стих. По този начин става ясно, че това, което Дан. 9:24 представя е прототип на Денят на умилостивението, когато грях, престъпление и неправда ще бъдат умилостивени с кръвта на жертвата, която беше тип на Пресветият Син на Бог на Голгота.

 

Че това е първостепенната вест на тези пророчески стихове е подкрепено от историческото описание където виждаме Принц от Юда, срещу когото няма записан грях, обременен от товара на греха на народа Си, молейки се за прощението и милостта на Бог. Така че, всички думи в Данаиловата молитва, които се намират в този пасаж, ни изясняват, че предишното спомага за тълкуването на следващото. Данаиловата агония е облекчена от посещението на един ангел по време на вечерната жертва, което е показателно за събитието в Гетсимания векове след това, когато същият ангел дойде, за да подкрепи Христос, за да може да изпие чашата. Същият час, споменат в Данаиловото видение, беше часът в който Христос щеше да извика "Свърши се!" на Голгота.

 

Тъй като е ясно, че Месианското изкупление е представено тук, не бива да има трудности да разпознаем Този, Който е наречен Христос (Помазаният) и Принц. Истина е, че до тук името Месия не е било използвано като име, но това е подходящо място за първото използване на думата. Либералните учени не могат да намерят задоволително обяснение на тази фраза, която сочи към един, който щеше да бъде помазан водач, друг Мелхиседек, както цар, така и свещеник, който ще бъде посечен, за да може всичкото зло да бъде премахнато и всичкото добро въведено. Тези учени предлагат като изпълнение на тази фраза имената на Кир, Joshua, Onias III и Зоровавел.

 

Отново, тъй като работата на Месия е която се вижда тук, изглежда по приемливо да приложим стих 27 също за Христос тъй като Той потвърди Новият завет, чрез кръвта си на кръста. Изглежда, че Мат. 26:28 цитира Дан. 9 представяйки думите на Христос: "Това е моята кръв на завета пролята за мнозина, за прощение на грехове." Думата завет в Данаил е използвана за да опише свещената връзка между Бог и Израел. Този термин е използван по този начин на стотици места в Старият завет и няма причина да смятаме, че не е използван по този начин тук. Наистина, историята не ни дава твърда основа да кажем, че Антиох направи завет с мнозина. Неговото разрешение за отстъпниците да правят каквото пожелаят преди голямото преследване не може да бъде прието като официален завет. Също така, еврейският език тук е много характерен. Той не използва обичайният израз "отсичане на завет." Това, което се посочва тук е потвърждаването на завет, който е съществувал дълго преди това. Това съвършено съвпада с Новият завет подпечатан на Голгота.

 

В това пророчество съществува ясен паралелизъм, когато Месианският му смисъл е признат. В стих 26 ние виждаме посичането на Месия и следващата от това присъда върху нацията и стих 27 представя същият пример, започващ със службата на Месия и след това показва резултата в отхвърлянето на Неговата служба.

 

Истинна е, че съществува привидна прилика в службата на Месия и това което на други места в Данаил е казано относно Антихриста, именно преустановяването на свещените служби за период от около три и половина години. Няма причина да отричаме превода на думата "среда" в Дан. 9:27. Еврейската дума е преведена така в RSV на няколко места. (Виж например Исус Навин 10:13; Пс. 102:24; Ер. 17:11) Освен това, както Hengstenberg посочи преди много години:

 

"Факта, че завета беше подсилен в цялата седмица, по средата на която жертвите и приносите се преустановиха е доказателство, че това не е тъжно събитие за вярващите, но причина за радост."

 

Еврейският термин преведен "да престане" съдържа идеята за съботно прекъсване вместо това за насилствено премахване както е в Данаил 8:13. Наистина, изглежда че това почти е цитирано в книгата към Евреите, където се говори относно Христос "отмахващ" жертвената система. (Евр. 10:9) Като че ли Святият Дух шепне чрез Данаил на Старозаветните вярващи и им казва: "Не се плашете от западането на жертвената система поради Антиох. Наближава времето, когато цялата тази система ще се премахне, чрез великолепното прототипно изпълнение в Месия." Думата Tamid не е използвана тук, въпреки че е употребявана в Данаил 8 относно вечерната и сутрешна жертви.

 

За вярващите, крайната дума относно този пасаж е казана от Христос. В Мат. 24:14 той цитира този пасаж. Докато Данаил споменава мерзостта на запустението на няколко места, то в Дан. 9 е мястото, където тази сила е свързана с разрушението на града и храма

 

Ясното изказване на Христос за наближаващото разрушение на града и храма за изпълнението на Дан. 9:27 отговаря на всичките скептични възгледи. Христос не отрича по ранното изпълнение по времето на Макавейската ера, тъй като ние Го виждаме да посещава празника, който упоменаваше този случай. (Йоан 10:22) Но Мат. 24:15 сочи към Дан. 9:27 като предсказание което скоро ще бъде изпълнено от опустошителната Римска армия.

 

Тези, които виждат в Данаил 9:24-27 само случаите от Макавейската ера (ние вярваме в милостта на Бог към верните юдеи по време на яростните атаки на Антиох, които бяха окуражени от този пасаж) трябва да бъдат озадачени от факта, че тук няма загатване за поправянето на злото причинено от Антиох, чрез възстановяването на Изроил и храмът, въпреки че това се намира в Данаил 8. Пророчеството завършва с тъжното съобщение, за съвършено и постоянно разрушение в контраст с предшестващата глава, където работата на Антиох беше преобладаваща. Когато стих 24 е признат като обобщение на цялото пророчество, тогава всичко е ясно и славно.

 

Това е обобщение на тази тема. За по детайлно обяснение виж следващите приложения.