Ключът е пред вратата

 

     Писанията могат да бъдат четени и разбрани на повече от едно ниво. Евангелието на Йоан ни показва ясно как Исус четеше Словото. В първата глава, Той се позовава на сънят на Яков и казва на Натанаил, че той също ще "види небесата отворени и ангели да възлизат и слизат над Човешкият син." (Йоан 1:51)

 

В следващата глава на Йоан ние срещаме думите: "Разрушете този храм и за три дни ще го издигна." Христос виждаше нещо много повече в Старозаветният храм отколкото център за поклонение, Той видя илюстрация за себе си. Подобно в трета глава говорейки за бронзовата змия от дните на Мойсей, която беше издигната на прът, Той я приложи за Себе Си на Голгота. (3:14) В Йоан 4 Той е открит като извора на живата вода, това е израз, който беше използван в Еремия относно Бог. Йоан 5:24, 28-29 представят Спасителят като Възкресението и Живота, като тези думи са взети от Дан. 12:2 и ги употребява, за да опише Своята работа. В следващата глава, Той е живият Хляб, истинската Манна. (6:33) Йоан 7:38 го представя като Живата вода, която изтичаше от камъка в пустинята, а 8:12 го представя като истинската Божия слава, Светлината на света, която в древността водеше Израел чрез огненият стълб. Това е начина по който Исус четеше Старият завет.

 

Ключът е пред вратата. Седем еврейски думи съставляват първият стих на Библията. По този начин е представена историята, която достига кулминацията си в почивката на седмият ден, следващ шестият в който Адам беше приспан и реброто беше извадено от него, за да може да има съпруга. Когато Павел цитира женитбата на първият Адам той казва: "Тази тайна е голяма, но аз говоря това за Христос и църквата." (Еф. 5:32)

 

Когато Битие първа глава е цитирана в Новият завет тя главно е приложена за новото създание. "Понеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее из тъмнината, Той е, Който е огрял в сърцата ни, за да се просвети света с познанието на Божията слава в лицето Исус Христово." "За туй, ако е някой в Христа, той е ново създание..." и "... за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина."(2 Кор. 4:6; 5:17; 1 Петр. 2:9)

 

За хиляди години, тълкувателите на Библията са виждали в Битие 1 не само доктринната истина, че Бог е Творец, но също така обобщение на благовестието. Например Спърджън казва:

 

"При това, ние трябва да забележим, че ако някой човек е в Христос той е ново създание и неговото създаване притежава прилика с това на света. В различни времена аз съм преминавал през прекрасната първа глава на Битие, която е Библията в миниатюра и съм се опитвал да покажа как тя представя духовното сътворение. По природа ние се намираме в състояние на хаос: маса от безпорядък, бъркотия и тъмнина. Както в старото сътворение, така и в новото Божият Дух се носеше върху нас и раздвижи всяко нещо. След това Божият глас се чува вътре в нас, както преди в хаоса и старата нощ: "Да бъде светлина!" и стана светлина. След светлината следва разделянето на тъмнината от светлината и ние се научаваме да ги наричаме с техните имена. Светлината е "ден", а тъмнината "нощ". Така че, ние получаваме знание, способност да наименуваме нещата, проницателност за разликите в неща, които преди ни объркваха, когато прилагахме светлината за тъмнината. След известно време в нас се появяват нисшите форми на духовен живот. Както на земята се появиха тревата и цветята, така и в нас се появява желание и надежда, а също така и съжаление за греха. След това на земята се появяват птиците, рибите, зверовете и неизброимите живи същества. Също така и в новото създание от получаването на живот, ние преминаваме в преизобилен живот. Бог създаде всичките си дела на степени, докато накрая той приключи всички от тях, така Той работи в нас, докато завърши създаването ни и погледне на нас с радост. След това той ни довежда до ден на почивка, благославя ни и ни мотивира да влезем в Неговата почивка, поради Неговата завършена работа." (C. H. Spurgeon, Christ's Glorious Achievements, стр. 72, 73)

 

Приложете всичко това сега за книгата на Данаил. Нека също така да имаме предвид  думите на Bishop Wordsworth, които споменахме и по рано.

 

"Данаил притежава поразителна прилика в определени отношения с Христос. Той беше принц от домът на Юда, мъж на скръб и печал; той беше пленник и изгнаник; той беше наречен "Човешки син". Съко така той е наречен много възлюбен, човек на желание, или (както е буквално) "човек на желания", или абстрактното, "желания" и така изглежда, че той е тип на този, който е "Желанието на народите", "Възлюбленият Син" в който Бащата е задоволен. Данаил беше като Христос в мъдростта си. "Да бъдеш по-мъдър от Данаил" беше поговорка дори в неговите дни. Данаил беше като Христос в застъпничество. Той беше също като Христос в начина на неговите страдания и в последствията от тях. Той беше обвинен на основата на своята почит и послушание към Бог. Персийските принцове изпаднаха в ярост срещу него, както ръководителите на Юда срещу Христос. Данаил беше хвърлен в рова на лъвовете, както се казва за Христос от псалмиста, че е в рова и неговата душа е сред лъвове. Данаиловият затвор беше затворен с камък, запечатан с царският печат и печатите на неговите първенци. Камък беше поставен на Христовият гроб и беше запечатан с печата на главните свещеници. Данаил беше изваден от рова на лъвовете и бе издигнат в чест и слава, също така и Христос след гроба. След Данаиловото възкресение, заповед бе издадена "до всички хора, които живеят по целият свят. Мир да се умножи във вас! Аз издавам указ, така че в цялата държава над която царувам, хората да треперят и да се боят от Бога на Данаил, защото Той е живият Бог, който е утвърден до века и неговото царство е царство, което няма да се разруши." След възкресението на Христос, заповед беше дадена на Апостолите да проповядват благовестието на мир на всички народи и Христос обеща да бъде с тях дори до кроят на света. След освобождението си от рова на лъвовете: "Данаил благоденстваше в царуването на Дарий и царуването на Персиеца Кир." Тук ние виждаме сянка на славата на Христос чрез страдание. Данаил е представен като застъпващ се за своят народ (както великият Застъпник) и молещ се за тяхното възстановяване. (Christopher Wordsworth, Commentary on the Holy Bible, Том. 5, стр. 19)

 

Въведителните думи в Данаил са ключа за тази книга, но само ако гледаме под повърхността. Дан. 1:1 представя цар от север, Вавилон, атакуващ Божият народ, прекъсващ техните служби и преследващ поклонниците. Това разбира се е припева на книгата, който непрекъснато представя портрета на преследващи светски сили, достигащи тяхната кулминация в Антиох Епифан, Старозаветният Антихрист и представител на Антихриста през следващите векове и по специално в последните дни на земята. Дан. 1:1 почти буквално се повтаря в последното видение. (Виж Дан. 11:41-45) Тези стихове никога не бяха буквално изпълнени в Антиох, тук видението преминава от първоначалното представяне на събития във втори век преди Христа, към есхатологичното им изпълнение. Това е особено важно за тълкуването на пророчествата в тази книга. Както Мат. 24 преминава от един планински връх (разрушението на Ерусалим) към друг(второто идване на Христос), също така е и в Данаил. Когато Дан. 8 казва в стих 25 относно Антихриста който е: "смазан не с ръка," той нарочно извлича това от Дан. 2:44-45, които стихове предричат унищожението на всички сили, противни на Бог, от Божието царство. В Дан. 7:13-14 ние срещаме нещо подобно на това, което Христос приложи в Своето въведение към великата задача. (Мат. 28:18)

 

Непрекъснато Писанията ни приканват да гледаме под повърхността на текста за да открием пълното му значение. Това не е одухотворяване, което отрича историческото и граматическо първоначално значение, но е приложение на Христовият метод на четене на Писанията, и намира подкрепа в ключове думи в Старият завет.

 

Прочетете коментара в тази книга върху Данаил 2 където е посочено, че образа, който царя видя беше емблема на "мерзостта на запустението" - Антихриста - който поглъща в себе си характеристиките на езическите монархии - пренебрежение към Бог, гордост, Богохулство и жестоко преследване. След това метафората на образа се появява в глава трета, който е използван в Откр. 13 в представянето на последната голяма криза. Нашият коментар върху глава 4 посочва връзката между описанието в тази глава за опитността на Навуходоносор, когато е превърнат в "звяр" и звяра от Данаил 7. Човек без Бог, действа като звяр и последното изпълнение на това ще бъде в делата на последният Антихрист. Картинността на историята в Данаил 5 е използвана непрекъснато в Откровение за да посочи крайното отхвърляне на злото в краят на времето. Глава 6 повтаря темата на четвърта глава - Божият народ е застрашен от тези, които не познават Бог, които духовно са само зверове, които заплашват и опустошават.

 

Имайки предвид че историите са ключ към пророчествата ние лесно ще намерим ключа от който се нуждаем за да изтълкуваме пророчествата и такова тълкувание ще започне с явното словесно значение, но то продължава след това, към принципите, които представихме тук, тяхното световно и дълговечно или есхатологичното значение.

 

Тази проницателност ни забранява да видим в Дан. 9:24-27 само времето на Макавеите. Същото е истина относно глави 8 и 11. Когато Дан. 10:14 казва: "видението е за далечни дни", той казва, че идващото откровение ще разшири тълкуването, което вече е дадено за видението в глава 8. "Видението" в Данаил е това в глава 8 (Виж 8:15-16, 26-27; 9:23-24; 10:14; 11:14.)

 

Всичко това, което предлагаме е приложено, когато Христос взе Дан. 9:24-27 и го приложи първо за разрушението на Ерусалим и след това за краят на света. Не е учудващо, че Той каза за "Данаил пророка", "който чете нека разбира". (Мат. 24:15)

 

Ние смятаме че Pusey беше прав когато протестираше срещу тълкуванията на хора, които не виждаха Христос в Дан. 9:24-27:

 

"Така че, уморителните промени бяха стъпка, всяка една опровергаваща предшественика си, като последният очакваше свето опровержение от своят последовател или често приемаше това, което той беше опровергал предварително.

 

Вгледайте се неотклонно в празнотата, липсата на връзка, нехармоничност в тези неща, които свързват, не значение но безсмислие върху книгата на Данаил, и след това погледнете как книгата се осветлява от истинското си значение, отразяваща предварително Този, който не беше още възкръснал и вие не може да се колебаете между тъмнината и светлината. E. B. Pusey, Lectures on Daniel the Prophet, стр. 212, 213, 232, 233)