|
|
|
Датата на Данаил
Въпросът относно историческата достоверност на Данаил за дълго време е бил центъра на бурята в спора между либералните и консервативни теолози. В 19 век Pusey каза че: "книгата на Данаил е... или Божествена или измамничество," 1 а енергичният инспектор от Скотланд Ярд, сър Robert Anderson, снабди критиците с добре известните внушителни зверове, написвайки книгата Daniel in the Critics Den. (Данаил в рова на критиците) Доколкото се отнасяше до фундаменталистите те можеха да кажат дали човек беше християнин по това, което той вярваше относно произхода на тази Старозаветна книга.
Читателите на литературата по този въпрос забелязват затишие в последните години. Изглежда, като че ли критиците са победили, тъй като има много малко доброкачествена литература от консервативни писатели в тази област, за почти половин век.2 Евангелистите продължават да подържат тяхното традиционно вярване, но се държат така, като че ли тази позиция, както например оправдание чрез вяра, може да се подържа само чрез вяра. В настоящето време има разместване в определени академични среди и старите проблеми, са повдигнати отново.
Настоящият писател, поставя под съмнение валидността на становището, на хора като Pusey и Anderson. Не е вярно да се каже, че всички, които отхвърлят шести век, като дата за написването на книгата, го правят от предубеждение към свръхестественото. Нито е истина да кажем, че приемането на втори век, като дата за написването на книгата я класифицира като фалшификат и тази по-късна дата, не може да отнеме стойността на тази влиятелна творба, а също така нейната пророческа важност.
По времето на Westminster Confession, някои набожни тълкуватели на Писанията, видяха Гърция, като четвъртата империя и Антиох Епифан, като главен герой. И в днешно време, консервативни теолози като Zockler, Westcott, Lightfoot, Zahn, и в последните години G. R. Beasley-Murray защитават същата позиция. Повечето от тях, но не всички, вярват в традиционната дата за написването на книгата, а от друга страна основно се придържат към структурата на тълкуване, която се подържа от тези, които приемат втори век, като дата за написване на книгата. Така че, не може да се каже, че поддържането на по-късна дата е опит да се пренебрегне признанието за истинско пророчество, въпреки че това може да бъде случаят с много от тях.3
Второ, с нашето увеличено познание относно апокалиптика, не е истина да кажем, че по-късната дата на написване ще представи тази книга като фалшификат. Апокалипсиса, като добре познат литературен стил, беше много често характеризиран с псевдонимност, без това да е опит за измама на съвременниците на автора. Такава позиция, където автора, се представя за известен предшественик е съвършено законна, като литературна форма.
Трето, втори век написване, не представя книгата като малоценна. Ако ситуацията в тези дни, представя по-късни събития във връзка с края на света, а също така представя основни морални истини, нейната стойност ще остане, и още повече, ако Новият завет преизтълкува древните символични очертания. Думите на Thomson са значими:
"Когато се вгледаме в това двойно видение (глави втора и седма) първото нещо, което привлича вниманието ни е уникалната картина, която е представена. Ако можем за момент да приемем традиционното тълкуване, ние виждаме целият курс на историята от времето на Нимрод да днешно време, представена дори отвъд настоящето, до милениума и последния съд. Трудно е да си представим, че безименен юдеин, живеещ в дните на Антиох Епифан, може да съчини такава схема на световната история. Може да отговорим, че според хипотезите на критиците, той представи своите планове само до времето на Антиох Епифан и че очакваше идването на Месия по време на преследването в тези дни. Това не намалява учудването, но наистина го увеличава, че мъж, стараещ се да представи в символи, история, само до своето време, представя картинно описание, което е изтълкувано от повечето от тези, които го следват - някои, които живееха във века, който следваше неговият - отнасящо се за събития, които не се забелязваха и най-малко на хоризонта в неговите дни.
Относно хипотезата, че той беше вдъхновен пророк и изговори думи пълни със значение, които не бяха негови собствени, е лесно обяснима. Ако това обяснение е прието, няма нужда да поставяме Данаил толкова късно във времето. Ако схемата на историята, която той представя е приложима за вековете след времето на Макавеите, тези случаи, представени предварително ще бъдат незабележими за критичният, псевдонимно-Данаилов живот в 160 година преди Христос в сравнение с Данаиловия живот в 560 година преди Христос."4
Докато Thomson греши в предложението си, че втори век дата за написване на Данаил прави вдъхновението неприложимо, останалата част от неговото изказване е съвършено вярна. Понеже много от коментаторите, вярват в апотелесматичния принцип, където пророчеството може да се приложи за ситуацията в момента и след това за по-късна такава, така че, някои от тези, които споменахме преди виждат първото изпълнение на голямата криза, предсказана в Данаил, като приложима за случаи във втори век по времето на Антиох Епифан.
Това, което демонстрира стойността на книгата, независимо от становището взето по отношение на датата на написване, е Новозаветното представяне на историите и виденията. (Виж Евр. 11:33; Мар. 13:14, а също така свидетелството на 2 Сол. 2 и цялата книга Откровение, която обсъжда мотивите в Данаил.) За вярващият християнин, книгата на Данаил е авторитетна, като вдъхновена книга, независимо от нейната дата на написване.
След всичко, което казахме, нека да направим преглед на основните аргументи отхвърлящи традиционната дата за написване на книгата. Те са:
R. K. Harrison казва че: "критикуващите изследователи имат твърде слаби доказателства относно дата на написване по времето на Макавеите (например обобщението от S. B. Frost, lDB, I, p. 765), и слабостта на тяхната позиция е дори по-ясна след откриването на свитъците в Qumran."5 Всеки модерен изследовател, изследващ аргументите за втори век като дата на написване на книгата е учуден от тяхната монотонност и честа липса на изразителност. Например, почти всички от предполагаемите исторически неточности са извъртания, които всеки очаква да срещне във всяка истинска творба от древните времена. Но тук, ние ще разгледаме основният проблем, историческата истинност на Дарий, Мидянина.
Истина е, че името Дариий Мидянина не се среща никъде в клинообразно писмо или други светски записи от тази ера. Но безспорно, неправилно е да се направи това, което Rowley е направил, да кажем, че записа в Данаил е объркана комбинация на стара традиция.6 Той основава своите аргументи върху неправдоподобни и подвеждащи второстепенни източници, които не успяха да направят разлика между Ugbaru and Gubaru, следващите губернатори на Вавилон. (Някои, евангелски учени, като J. Whitcomb вярват, че Дарий е другото име на Gubaru.) Подобно, предположението на критиците, че Дарий не е съществувал, пренебрегва позицията възприета от Wiseman и други, че Дарий е друго име за Кир и че последния стих в шеста глава трябва да казва: "Така че, този Данаил благоденстваше по времето на царуването на Дарий, което е царуването на Кир, персиеца." Една по-стара позиция уеднаквява Дарий със Cyaxares II, сина на Astyages и тъст на Кир. Детайлите на Xenophon относно този цар са със сигурност погрешни, но въпреки това, той може би е прав, представяйки традицията, че Cyaxares беше последният Мидийски управител и близък приятел на Кир.
Ние не вярваме, че въпросът може да бъде разрешен. Но с паралелния пример относно Валтасар, преди години непознат, а сега добре удостоверен, ще бъде неразумно да обвиним книгата на Данаил днес. Ориенталското предпочитание, да се дават по две имена на един човек прави възможни всяко едно от предишните обяснения.
Що се отнася до езиковите проблеми, трябва винаги да имаме предвид класическото изказване по въпроса направено от S. R. Driver:
"Персийските думи, предполагащи период след Персийската империя са добре установени: гръцката дума изисквам, еврейската подкрепа и арамейската позволявам датират след превземането на Палестина от Александър Велики (332 година преди Христос)". 7
А J. Montgomery, казва:
"Отхвърлянето на доказателствата за ранна дата на написване се намира в ударението на възможностите за гръцко влияние в Ориента от шести век преди Христос." 8
Днес, ние имаме доказателства за гръцко влияние в Ориента много преди 6 век преди Христос и по този начин старият езиков аргумент срещу Данаил е разклатен. По нататък откритията в Qumran на Aramaic Genesis Apocryphon принадлежащи към първи век преди Христос разрушиха старите аргументи обосновани на арамейския език в Данаил.
Относно първата точка ще цитираме Yamauchi:
"Когато чете коментари върху Данаил, читателя е учуден от пълната склероза на критичната мисъл, относно датата на написването и използването на гръцки думи в Данаил по това време. От класическото изказване на Driver относно езиковите доказателства в 1897 година, до коментара на Norman W. Porteous, Daniel ( ... 1965), няма преразглеждане на датата за написването на Данаил от тази в Макавейската ера, независимо от увеличаващото се количество от доказателства, за ранни контакти между Егея и Близкия изток. По-късната дата за написване на Данаил се е превърнала в едно от тези "предположения, грижливо опаковани и поставени на рафта, като че ли повече не са отворени за дискусия." 9
Относно Арамейския в Данаил, забележете неотдавнашното изказване на Gleason L. Archer, Jr.:
"Ще бъде интересно да спекулираме за да видим какво изобилие от дискусии щеше да се появи, ако езика на Апокрифната литература показва достойно за внимание сходство с този на Данаил. Това щеше да демонстрира веднъж за винаги истинността на теорията относно втори век дата за написването на Данаил, и щеше да опровергае спора на евангелските теолози, че е написан в късната част на шести век преди Христос, както претендира, че е написан. Но както се оказва, езиковата база, сочи към съвършено обратна посока... Тук, ние, имаме автентичен ръкопис на арамейски език, преписан след около век, от предполагаемата се дата на написване, според теорията за написване в Макавейската ера. Наистина, той трябва да представи много и то забележителни точки на прилика в граматика, стил и богатство на думи. Но всъщност, разликите са толкова поразителни и съществени в тези три категории, че е невъзможно да останем интелектуално почтени и да продължим да поддържаме теорията относно псевдонимно написване по времето на Макавейската ера на книгата на Данаил."10
И той обобщава:
"Genesis Apocryphon ни снабдява със силно доказателство, че Арамейския в Данаил е от значително по-ранен период, отколкото втори век преди Христос. Факта, че думи от Targumic и Talmudic преизобилстват в този документ от първи век, показва, че има значителен период от време между написването му и това на Ездра и Данаил. Използването в него, на нормално семитско подреждане на думите, в простото изречение, сравнено с Данаиловата тенденция да следва линията за поставяне на глагола в края на простото изречение, сочи към явни разлики, както в географски произход (който елиминира възможността за композиция, по времето на Макавеите и Палестина) така и в епоха. Всяко от тези заключения е фатално за теорията на псевдонимно написване. Следователно, ще бъде справедливо да кажем, че общото свидетелство на този свитък, води до изоставянето на дълго подържана позиция на висок критицизъм и прави оригиналността на Данаиловото авторство на Данаил, дори по атрактивна възможност отколкото преди."11
Буквалната особеност в Данаил, която често е критикувана, е метода с който пророка се обръща към себе си и неговите лични връзки с други хора (виж 1:17, 19; 5:11; 6:4; 9:23; 10:11). Тези изказвания, са подобни на някои от Павловите относно себе си (1 Кор. 15:10; 2 Кор. 11:5; 12:2). Такива коментари в Данаил са необходими, за да попълнят историческата картина и да прославят Бог, Който беше прославил Своят служител с мъдрост. Друга буквална особеност е използването на фразата "мерзостта на запустението", която от времето на Nestle е смятана от повечето като заместител на Антиох Епифан, а също така и на неговият идол Зевс. Но Изход 23:13 изяснява, че евреите много рано използваха заместителни термини за езическите богове. Както Price пише:
"Както заместващият термин използван тук, звучи като "небесният Ваал", става ясно, че това не беше нещо ново или термин, който е бил измислен по времето на Макавеите. Връзката на евреите с езическият Ваал от Финикия датира от близко времето до изхода. Той се превърна в добре установен термин векове преди Вавилонският плен."12
Третата област на възражение в Данаил е присъствието на предполагаемите напреднали теологичени концепции. Критицизмът обикновено се поражда в еволюционната идея на теологичното развитие, отколкото в Библейско доказателство. Ангеологията например, изглежда подобно добре развита в Езекил и Захария и ангелите в тези книги, изпълняват същата роля, както в Данаил, тази, на тълкуване на видения. Ангеологията в Данаил не е подобна на тази в късната апокалиптика, като 1 Енох. Нито идеята за възкресението отсъства нацяло от останалата част на Стария завет. Причината, за рядкото му споменаване е изложена в 2 Тим. 1:10. Демонстриращата реч за бъдещия живот, се появи със своя Велик Пример.
Преди да продължим с главното възражение, че книгата е написана за времето на Антиох Епифан, ние ще обърнем внимание на няколко малки възражения, които не попадат в нито една от четирите големи категории, които посочихме.
Възражението е, че юдеите не поставиха Данаил между пророците, но вместо това, те го поставиха в Hagiographa, третата и последна част на еврейският канон. С превеждането на Септуагинтата, Данаил беше прибавен към пророците. Не е трудно да бъде открита причината за тази странност. Данаил, както Давид и Соломон, не беше пророк въз основа на неговото призвание, но той притежаваше пророческата служба или дарба. За това е правилно да кажем с Delitzch, Keil, Witsius и много съвременни тълкуватели, че на Данаил му бе даден дара на пророчество, но не и пророческа служба.13 Keil казва:
"Мястото, което тази книга заема в юдейския канон, съвършено съвпада с мястото, което Данаил заема в теокрацията. Данаил не работеше, както повечето от пророците... като пророк между хората на Израел, но беше пръв министър на Халдейските и Мидо-Персийски световни управители."14
Принадлежащо възражение на предшестващото е явното мълчание относно книгата преди появата на Септуагинтата.15 В отговор на този спор трябва първо да запомним, че литературата от този период, близък до традиционната дата на Данаил не е обширна, нито притежава свойството да предлага възможност за цитиране:
"Пророците, могат да бъдат приети като поети от литературната страна на техните думи. Поетите, не цитират много често, други, съвременни поети. Tennyson и Browning са оставили след себе си томове от поетично наследство, въпреки това, ние се съмняваме, дали единият споменава другият поне веднъж."16
Въпреки това, много тълкуватели са показали, че съществува литературно сродство между Данаил и някой канонични и неканонични книги предшестващи Макавейската криза. Факта, че Данаил беше включен в Септуагинтата посочва, че той е бил познат преди това време. На юдеите не им липсваше критическа проницателност и да приемем, че те можеха да бъдат измамени от модерна творба, претендираща да бъде древна е неправилно. Нито трябва да стигнем до заключението, че те бяха свикнали с практиката на псевдонимността, както в по-късните времена. Преводачите смятаха книгата за пророческа, не историческа.
Но, основното обяснение на тази ситуация, вероятно се намира в необикновеното съдържание на Данаиловите пророчества. За разлика от пророчествата на предишните пророци в Израел, тези предсказваха периоди на тежки изпитания. Юдеите от шести век и следващите, се надяваха, че с изгнанието идва краят на тяхното наказание и думите на Данаил не бяха приети, тъй като те сочеха към по-големи трудности, които щяха да дойдат. (Подобна причина, забави приемането в канона на Християнският Апокалипсис.) С идването на тиранията под ръководството на Сирийският тиран, отношението към Данаил беше променено. Политическите и религиозни случаи на деня илюстрираха значението на Данаиловите пророчества, и верни юдеи сега се радваха на книгата, към която някои от техните предшественици се отнасяха с повишено внимание. Това обяснение може да прибави към разрешението на предишният въпрос, за изключването на Данаил от еврейската Библия, но не и от Септуагинтата. Йосифус говори относно последния канон по времето на Артаксеркс, но това се отнася до писанията на свещените книги, не тяхната колекция.
Сега искаме да наблегнем на това, че историческите глави съдържат много неща, които са в ущърб на тяхното създаване по времето на Макавейската ера:
Първо, ние ще посочим, че в контраст на теолози, като H. L. Ginsberg (който вижда поне шест автора зад Данаил), днес много следват H. H. Rowley и приемат един автор за книгата, един, който събра стари материали и ги обобщи. Коментарите на Rowley са най-значими, когато той третира аргументите приведени от някой, които се опитват да докажат множество от автори на книгата Данаил и след това продължава, за да представи своите причини, в подкрепа на единичен автор на книгата.
"Ефективни отговори, на много от доводите могат да бъдат намерени в други възгледи, които причиняват разногласие.
Когато връзките на стил и външен вид, които много ясно потвърждават, че теориите на тълкуване са били обширно възобновени, са прибавени към общите грешки, случая за общо авторство е силен. Основният аргумент срещу един автор на книгата е, че в нея няма солидна връзка и последователност, което е и най-силния аргумент за това. Може да бъде признато, че общите грешки са заимстване: но качеството на ума или мисловен навик, не се заимстват толкова лесно. Следователно факта, че това се намира в най-трудните части на книгата е от първостепенно значение. Също така не по-малка е трудността да се открият ясни подразделения, след тройния тест на езика, формата и вероятното авторство представят различни резултати, докато седма глава продължава да засрамва опериращите, чрез отказа си да бъде причислена към която и да е от половините... В такъв случай, нищо не може да бъде казано със сигурност, че доказателство за сборна книга е било представено. От друга страна, доказателство за единството на книгата е налице, и в своята тоталност то демонстрира това единство".17
Ако книгата принадлежи към втори век преди Христос, ние имаме основата да очакваме това, което либералните теолози често подчертават, че както историческите глави, така и пророческите описват времето на Макавеите. Bevan, Heaton и други подчертават това, черпейки доказателства от първите шест глави, за да покажат, че лоялността към Torah (Петокнижието) е добродетелта, която е представена тук, добродетел, която е била много необходима във времето на Антиох.
Но, разликите между времената описани в глави 1-6 и дните на Макавеите много често биват пренебрегнати. Кой е този лоялен юдеин, който в средата на втори век преди Христос, ще пише относно патриот, който доброволно е служил на чуждестранни царе! Такова поведение беше проклятие за верните, които се противопоставяха на Сирийския поробител.
Обърнете внимание на характеристиките, които са приписани на Навуходоносор, Валтасар и Дарий. Тяхното несходство с Антиох винаги е предизвиквало коментари. Навуходоносор, независимо от своите пороци можеше да бъде убеден. Той изповядва своето поведение и се поклони на Данаиловия Бог. Дори Валтасар почита еврейският вестител на лоши вести, вместо да изрази гнева си върху нещастния вестител на боговете. Колкото до Дарий, явно той е привързан към Данаил и желае да го види освободен. Нито един от тези монарси, не кореспондира с този "подъл" човек, Антиох Епифан. Thomson дискутира видимото уважение, което Данаил имаше за Навуходоносор и неговото нежелание да види предзнаменованието на съня в четвърта глава изпълнено:
"Явно е, че Данаил имаше високо лично мнение за този великолепен тиран... Когато в царския сън, той вижда приближаващата се лудост "той остана смаян за един час" и трябваше да бъде успокоен от царя, преди да му каже тълкуванието на съня. Тогава думите се изляха от него: "Господарю мой, сънят да бъде за тези, които те мразят;"... и е загрижен, че чрез покаяние царят може да постигне удължаване на своето спокойствие. Може ли някой, четейки книгата на Макавеите, да си представи ревностен юдеин, който вижда своят модел на светец, да подържа такова отношение към Антиох Епифан?"18
Случаите в първите шест глави, както и главите, контрастират с кризата в Макавейската ера.
"Книгата на Данаил, не може да е била написана само, за да насърчи юдеите в тяхната борба срещу Епифан. Случаите, които са описани не са такива, които са уместни естествено да подбудят хората да се съпротивляват на волята на тиранин със силата на ръцете си. За тази цел, историите в книгата на Съдиите, са много по приложими. Ако трябва да очакваме нещо да бъде втълпено в умовете на хората от инцидентите в книгата на Данаил, то това е пасивна съпротива. Курса, който беше следван след Мататия и синовете му, беше в явен контраст с това."19
Thomson представя някои специални примери относно контраста на историите в Данаил и случаите между 167 и 164 години преди Христос:
"Сънят във втора глава няма паралелен случай във времето на Антиох. Разбира се, че Антиох издигна идоли, както Навуходоносор направи в Данаил 3, но особената отвратителност на това дело на Епифан беше, че той издигна статуята в двора на храма на Йехова върху Неговият олтар. Нищо от този род, не е приписано на Навуходоносор. Особеностите на идола на Навуходоносор - неговата височина, неговата позиция, неговата украса - са неща, които статуята на Антиох не притежаваше. Няма нищо в историята на Антиох, като огнената пещ... По нататък, Антиох искаше да застави цяла нация да изостави своята религия; Навуходоносор никога не е имал толкова безумен проект в своят ум... Нито сънят в Данаил 4, нито лудостта на Навуходоносор, са паралелни с нещо, което, а записано за Антиох... Няма нищо в историята на Антиох, което кореспондира с историята за Дарий и неговият указ и осъждането на Данаил в рова на лъвовете."20
Няколко либерални тълкуватели са честни да признаят несъответствията, които изброихме. Eissfeldt, Montgomery, Von Rad, и други, настояват постоянно, че глави 1-6 в Данаил поне в тяхната същност, принадлежат към много по ранни времена, отколкото 164 година преди Христос. Трябва да подчертаем, че както разказвателната част, така и тази на сънищата в Данаил съвпадат в някои отношения повече към кризата в шести век, отколкото тази във втори. Факт е, че в книгата, по-късните трагични случаи са моделирани според атаките на Вавилон в седмия и девети век. (виж 11:16; 40-45) По това време, един нечестив преследващ монарх от север дойде и прекрати службите в храма, въпреки явните символи на теокрация. Точно във времето, в което Данаил претендира, че е бил написан имаше призив за теокрация. Настояването на книгата, относно крайния триумф на Божественото царство предлагаше това, от което времето се нуждаеше и падането на Ерусалим в 586 година преди Христос, вместо опитността му в 167-164 години преди Христос, сложиха началото на разпадането на теокрацията, изисканото извинение беше по-навременно тогава, отколкото четири века по късно. Keil казва:
"Ситуацията, в която Израел попадна, бидейки отведен в плен, във Вавилон, беше толкова тежка и пълна с нещастие, че чистосърдечните и благочестивите можеха да се обезсърчат и да се усъмнят в заветната вярност на Бог. Предсказанията на предишните пророци, за освобождаването им от плен и връщането им в земята на техните бащи, след като времето за наказанието е изтекло служеше, за да ги предпази от потъване в отчаяние или да се отклонят в идолопоклонство, в средата на страдание и подтисничество, на които те бяха подложени.... Действия от страна на Бог, трябваше да бъдат приложени към думите на обещание, което даваше увереност за тяхното изпълнение - прекрасни дела, които отнеха всяко съмнение, относно Божията сила да спаси тези, които истински изповядват Неговото име от ръката на техните врагове, дори и от смърт. Към тези действителни доказателства на Божественото всемогъщество, ако те напълно завършат техната цел, нови открития щяха да бъдат прибавени... след изтичането на седемдесетте години... прославянето на царството Божие от Месия, което беше свързано от всички по-ранни пророци... със завръщането от Вавилон, не се случи моментално, нито теокрацията беше възстановена в предишната и цялост, но Израел трябваше да остане още задълго под властта и подтисничеството на езичниците."21
Затова беше необходима такава творба, като Данаил. Zockler и Kranichfield поддържат същото, говорейки за пророческата част:
"Еврейският текст... съдържа само пророчества, които са... от изключително успокояваща природа."22
(Те са проектирани)... да успокоят евреите в изпитващите ги политически обстоятелства, в които те бяха попаднали, или са обвързани в установяване на техните дела в Палестина или все още мечтаят в страната на пленничество. Фактът, че относно човешкото разбиране, дължината на това изпитващо условие е непозната, те представят уверението, че продължителната и продължаваща скръб, която трябва да бъде в мир с моралното падение на езичеството, са проектирани от Бог за пречистването на верните (Данаил 11:35; 12:10), и не могат да продължат дори и един ден повече, отколкото Той е определил."23
Трябва да подчертаем увеличаващата се тенденция на потвърждение, че дори пророческите части в Данаил съдържат доста материал, чието начало е по-старо от втори век преди Христос. Eissfeldt казва:
"Няма съмнение, дали виденията в глави 7 и 12 са основани на стари, че дори и по-стари елементи и те стават напълно разбираеми, когато тяхната праистория е осветена."24
Има много изказвания от този род. Всеки, който спори, че всеки критичен теолог вярва, че целият Данаил е съчинен в Макавейската ера, не е направил домашната си работа. Joyce G. Baldwin има великолепни изказвания относно датата на Данаил в нейният прекрасен коментар. Ние я цитираме:
"Според Eissfeldt, в средите на определени европейски теолози са тези, "предвижващи се обратно към традицията на Синагогата и Църквата в това, че книгата на Данаил или във всяка част нейният основен материал е приписан към периода на Вавилонският плен."(0. Eissfeldt, The Old Testament (Oxford, 1966), p. 519)
"Това са знаци, че "сигурната позиция" е предизвикана, и в Новият завет, същото може да бъде истина относно последна проповед на Исус (Матея 24; Марко 13; Лука 21:5-36) По много начини тази проповед е подобна на Данаил 11 в това, че има претенцията да е пророчество относно неизбежното падане на Ерусалим и с това примесва знаци и предупреждения относно краят на всички неща. Много теолози, приемат като очевидно, че тези глави трябва да са били написани след падането на Ерусалим от апостоли на Исус, които са написали това, което те са си спомняли от Неговите изказвания по време на техните опитности в ръцете на римляните. Някои теолози са съгласни, че Марко 13 съответства по-добре във времето преди разрушението на храма, за което той претендира да предсказва. (J. A. T. Robinson, Redating the New Testament [SCM Press 1976], p. 19. В подкрепа на своите тези той насочва към [p.18, забележка] to W. Marxsen, Mark the Evangelist [ET, Nashville, 1969], p. 170 [cf. 166-189]; E. Trocme, The Form of the Gospel according to St. Mark [ET, 1975], pp. 104f., 245). През 1947 C. H. Dodd спореше, че езика в Лука 21 се занимава с обикновените места на древните войни: "Доколкото някой исторически случай, оцветява картината, това не е превземането на Ерусалим от Тит в 70 година след Христос, но превземането от Навуходоносор в 587 година преди Христос. Няма единичен изпит от предсказанията, който да не може да бъде документиран директно от Стария завет.(C. H. Dodd, More New Testament Studies, /Manchester University Press, 1968/ pp.69-83) Ние твърдим, че в Данаил 11също няма бъдеще, което изисква пророчеството да е било написано след случая."25
Читателят също трябва да се консултира с ревизираното издание на The International Standard Bible Encyclopedia по този въпрос.
"Несъмнено кризата под Антиох Епифан е преобладаваща в тази книга и по специално в глави7, 8, 9, 11 и 12. Разбира се, ние говорим относно първоначалното апотелесматично значение на пасажите, а не тяхното абсолютно значение за християнската ера. Трябва да споменем, че това твърдение много често е преувеличавало ситуацията. Това, което е много важно относно загатванията е, че много от графичните детайли, които се намират в книгите на Макавеите, не се срещат в книгата на канона. Второ, преводачите на Септуагинтата осакатиха ужасно текста в Данаил 9:24-27 в своето старание да го приспособят да прилегне към Антиох Епифан и всеки теолог днес, отхвърля всякакво такова извиване и огъване. Трето, съществуват много, както настоящият автор, които вярват, че Антиох преобладава в книгата на Данаил, но които също така виждат, че книгата дължи своето начало, на период по стар от този на кризата под сирийския тиран. Редактиране на книгата, може би е било направено във втори век преди Христос, както казахме навсякъде, но ние вярваме, че няма известен теолог, който да твърди, че всичкият материал пред нас води своето начало от втори век преди Христос."
Ние вярваме, че е правилно да чуем последната дума от дама - тази, която споменахме преди Joyce G. Baldwin:
"Книгата представя, както посочихме по-горе, издигането на сила, Рим, която отблъсна Антиох и армиите му от Египет (ct. the Kittim of Nu. 24:24, който извърши наказателна акция срещу Асирия), и не е валидно да претендираме, както много коментатори правят, че автора представя края на настоящия ред на нещата като съвпадащи с краят на Антиоховото царуване. (So Driver [CB, p. 193] със забележка за стих 40). Съвременен историк казва: 'От денят, в който Popillius Laenas очерта кръг върху пясъка, със своята пръчка, около краката на Антиох Епифан, нямаше съмнение, кой владее Средиземноморието...Seleucid цар, и този цар Антиох, стъпи извън кръга, за да се върне там от където беше дошел, както му бе казано.'(T. R. Glover, in Cambridge Ancient History, vol. VII" pp. 14, 15). Ако както множеството от коментатори казват, главата беше написана в периода от трите години на този случай, период, в който краят на Антиох беше близко то авторът трябва да е бил сляп, ако той не е направил подготовка за идването на Римската империя. Когато сравним глави 2, 7 и 8 (виж страница 161) имаме основание да мислим, че той направи това."26
Забележки 1 Pusey, p. 75.
2 Вижте защитата на Roland Kenneth Harrison в неговото Introduction to the Old Testament, и представеното от Tyndale в неговите, Notes on Some Problems in the Book of Daniel, ed. D. Wiseman.
3 Някои като Lagrange вярват, че пророчествата се отнасят прототипно за Антихриста. Виж Revue Biblique, 13:494. Антиох е видян като първия фокус.
4 Thomson, pp. 220, 221.
5 Harrison, Introduction to the Old Testament (Grand Rapids: Wm. B. Eerdmans Publishing Company, 1969), p. 1123.
6 Harold Henry Rowley, Darius the Mede and the Four World Empires in the Book of Daniel (Cardiff: University of Wales Press Board, 1935).
7 S. R. Driver, An Introduction to the Literature of the Old Testament (New York: Charles Scribner's Sons, 1931), p. 508. Модерните изследователи не придават много тежест на аргументите основани върху персийските и еврейски форми в книгата. Ако те имат значение, то те потвърждават традиционното датиране.
8 Montgomery, ICC: Daniel, p. 22.
9 Edwin M. Yamauchi, Greece and Babylon (Grand Rapids: Baker Book House, 1967), p. 13.
10 Gleason L. Archer, Jr., "The Aramaic of the 'Genesis Apocryphon' Compared With the Aramaic of Daniel, “ New Perspectives on the Old Testament, ed. J. Barton Payne (Waco: Word Books, 1970), pp. 160, 161.
11 Ibid., p. 169. Коментари от подобна природа, появяващи се от модерното развитие си заслужава да бъдат изучавани:
"S. R. Driver е първият, който твърди, че арамейските части в Данаил и Ездра, не са написани нито на арамейския в пети и шести век преди Христос, нито на източния арамейски (от където те претендират, че водят началото си). Съответно, той твърди, че тези документи в Ездра са фалшификати. На основата на сравнение с (основно) Elephantine текст се стига до същото заключение относно арамейските глави в Данаил. H. H. Schader, установи, че разликите между Elephantine арамейски и Библейски арамейски са в правописа и че в Ерусалим е било направено "модернизиране" на правописа на Библейския арамейски. Тази модернизация е причината за разликите и следователно няма причина за предположения за фалшифициране... Нито датата, нито произхода на тези глави, може да бъде твърдо решен. Но свободното подреждане на думите сочи към възможно източно начало." (3.266)
"Композицията на езика в достатъчно преизобилните надписи и папируси показва без съмнение, че арамейския в Данаил 2-7 е представител на вид, който не може да бъде приложен за 300 година преди Христос." (7:20)
"В общото значение на "хармония" думата е използвана от Pindar (шести век преди Христос), в одата Pythian 1,70: dam on gerairon trapoi sumphonon es asuchian "почитай хората и ги подбуждай към хармония и мир." Положително, второстепенното използване на думата, да означава хармония във взаимоотношения предполага по-ранното използване на думата в нейното етимологично усещане за хармонията от звуци."
В заключение Yamauchi казва: "Невъзможно е повече да защитаваме твърдението, че sumphonia означава "гайда" - значение валидно само във втори век преди Христос. В използването и в Данаил, тя може да означава "концертна музика" или може би е прилагателно определящо предишния инструмент." (Greece and Babylon, p. 92). Книгата на Yamauchi е убедителна и има важно значение. Библиографията и е съвременна и пълна. Статията на Dominique Auschr, "Les relations entre La Grece et la Palestine avant la conquete d'Alexandre," Vetus Testamentum, XVII (1967), 8-30, спомага за подкрепяне на позицията взета от Yamauchi.
"Откритието на част от Данаил в пещерите на Qumran, повдига още веднъж въпроса относно авторство и дата на написване на тази книга. Според доклад от G. E. Wright върху три фрагмента от Данаил, открити от 1 Q, две парчета принадлежат палеологично към 1 QISa, докато другият е сроден с ръкописа от 1 QpHab. По същество опита беше като този с Masoretic текст, с правописни вариации представящи основните отклонения. Ако взаимоотношенията на тези фрагменти и свитъците на Исая и Авакум от 1 Q е автентична, това неизбежно ще доведе до промяна на датата от втори век за написване на книгата в настоящия и вид. Може би, книгата на Данаил ще потвърди, че е сравнително по-стара, отколкото е набедена че е от много съвременни учени."
12 Price, p. 184.
13 Например виж разискване в Keil, p. 29.
14 Ibid.
15 Твърде много важност е дадена на мълчанието на Jesus ben Sirach в неговият списък на древни достойни. Ben Sirach нямаше намерение да помести всичките писатели в Стария завет. Той премина покрай много от "великите" на древността включително Йов и Ездра.
16 Thomson, p. xxx.
17 Harold Henry Rowley, The SelVant of the Lord and Other Essays on the Old Testament, 2nd ed., rev. (Oxford: Basil Blackwell, 1965), p. 260. Charles Driver и Pfeiffer са съгласни с Rowley.
18 Ibid., p. 268.
19 Thomson, p. IX.
20 Ibid. p. XI. 21
21 Ibid, pp. VIII, IX.
22 Keil, pp. 23, 24.
23 Zockler, p. 42.
24 Cited by Zockler, ibid.
25 Otto Eissfeldt, The Old Testament, an Introduction (New York: Harper and Row, 1965, p. 525.
26 Daniel (IVP, 1978), pp. 42, 43.
|
|
|
