Приниципи на пророческо тълкуване Херменевтика за изследването

на Данаил

 

     Твърде много коментари върху Данаил са написани без тълкувателна обосновка, тоест, без защита от страна на принципите на тълкуване, ръководещи определения изследовател. Необходимостта от последователни принципи в тълкуването се вижда в момента, в който вземем предвид множеството от мнения, за който и да е пасаж в Писанията. Невярващите се подиграват с Библията, и казват, че тя може да бъде изкривена във всяка посока. "Правим всякакъв вид огъване и извиване тук", беше познатият знак в ковашката работилница и той може да бъде мотото, което украсява стената на някои тълкуватели.

 

Разбира се в тази момент, коментатора открива своят неизбежен предразсъдък. Във всяка трудна област в коментар върху Данаил, почти може да се предскаже принадлежността на тълкувателят, ако неговата определена школа е позната. Дали той е диспенсионист или не, дали е  preterist (теолози, които вярват че пророчествата от апокалипсиса са вече изпълнени ) или не, Bultmannian или не, може би има по-голяма връзка с резултатите от неговото изследване, отколкото с който и да е друг фактор:

 

"Предположения може да има, но разликата между предположенията на консервативните теолози и тези на другите групи е тази, че тези на консервативните теолози са предложени от Писанията, а тези на другите групи не са." ¹

 

Настоящият писател пребивава в лагера на консервативните теолози споменати по-горе. Всеки един притежава привилегията да бъде различен, но правейки това, той трябва да оправдае не само своето неверие, но също така и своята способност да произнася преценка. Детерминистки мироглед не оставя почва за разумни решения, тъй като това виждане приема неизбежността на всеки случай да бъде само това, което е, включително човешкият "избор". ² Съществуват други алтернативи. Човек може да приеме свръхестественото и да отрече вдъхновението на Писанията. След това неговата работа е да представи друга възможност с по-малко проблеми, отколкото тази, която той отхвърля.

 

Този коментар също така приема последователността на Писанията. На тази основа, паралелни пасажи са използвани заедно за тълкуването, така че Библията да може да се превърне в свой собствен тълкувател. Новият Завет се превръща в главен съдия за вечното значение, където може с право да бъде призован. Въпреки това, симпатизирайки с позицията, която много от модерните теолози приемат, че първият опит да разберем значението на Старозаветните пасажи, трябва да бъде направен от това, което се намира в Старият завет, ние обикновено започваме нашето изследване, като че ли живеем в тази ера и принадлежим към хората, към които пророка се обръща първоначално.

 

 

Главните принципи използвани в херменевтиката са включени в термина "граматико-историческо тълкуване". Накъсо, този подход който е традиционен с и след времето на Реформацията, включва изследване, което включва следващите принципи в опит за тълкуване:

 

1. Словесен. Това включва специфичното значение на всяка дума по времето  когато беше използвана и в хармония с обичайното и използване от Библейските писатели.

"Усещането за Писанията трябва да се намери в граматическото значение на думите. Да зачитаме граматическото усещане е фундаменталният закон в изследването на всички книги в Библията, която с право е почитана като "Книга на книгите", но въпреки това, тя все пак е  книга. Тя не е магически обект, поставена мистериозно на пътят на човека, изискваща окултни методи за изтръгване на силите и. Затова всяка дума, трябва да бъде приета в нормалното и значение и в контекста на стила в който тя е написана." ³

 

    2.   Синтактичен. Да изтълкуваме синтактично означава да изтълкуваме в   

           зависимост от граматическите принципи, за които се знае, че са

           съществували по времето на написването. Времето, използването на     

           показателното местоимение, на дателният падеж и т.н., трябва

           да бъдат взети предвид в изследването на LXX или гръцкият Нов завет а също

           така глаголните форми , неразделния предлог и значението на

           местоименните суфикси, в еврейският Стар завет.

          

    

    3.   Контекстуален. Тълкувателят взима предвид какво е написано преди и след

          пасажа, който изследва. Той трябва да се заинтересува относно

          насоката на мисълта, намираща се в целият документ, тъй като това хвърля

          светлина върху всяка част на този документ.

 

     4.  Исторически. Трябва да се направи проучване относно причините, които са  

          продиктували написването на определеният текст. Също така трябва да бъдат

          взети под внимание, навиците  обичаите и психологията на хората, 

          между които документа е написан.  

 

     5.  Според аналогията на Писанията. ⁴  Този принцип признава Божественото

          единство на Писанията. Всички пасажи, говорейки върху един въпрос, се

          събират заедно и се сравняват за да може да се види какво се казва в целите

          Писания по този въпрос. Това специално правило е особено важно в

          тълкуването на Данаил тъй като 1) пророчествата му се състоят от серии от

          видения, които са паралелни⁵ и 2) цялата есхатология на Новият завет се

          преплита с, и хвърля светлина върху този Старозаветен апокалипсис.

 

В тази връзка, трябва да отбележим, че граматико-историческото тълкуване, докато дава първоначално внимание на буквалното значение на думите в пасажите, не отрича присъствието на фигуративни, поетични и символични елементи.⁶ Например, повечето от пророците пишат в поетична форма. Апокалиптичните писатели са обикновено изключението на този закон, използвайки проза, вместо поезия в по-голямата част:

 

"Легален и документален материал e логично да бъде намерен във формата на обикновена проза, но обикновеният разговор е оживен с метафори, сравнения и притчи до по-висока степен отколкото нормално се разбира. Пророческите писания на Библията, са пълни с такава фигуративна реч, а също така поетичните и апокалиптични части. Присъствието на метафори и символи трябва да бъде признато, но това не предполага изоставянето на принципа на внимание към граматическото значение. Думите трябва да бъдат приемани в тяхното граматическо значение, въпреки че, значението ще се променя с промяната на стила на писане от проза към един от другите стилове на фигуративна реч. Това признаване на метафоричният стил не бива да бъде прието като връщане към алегоризиране, нито е "възвишаване" на пасажа. Когато един автор, използва метафора, той трябва да бъде разбиран метафорично и неговото метафорично значение е неговото буквално значение: това означава, че това е истината, която той иска да предаде. Терминът "буквален" е поставен като противоположност на "фигуративен", но в модерната реч, той често означава "истински" и е използван по този начин, от тези, които искат да са сигурни, какво автора наистина имаше предвид пишейки.^"7

 

Забележете също думите на Girdlestone:

 

"Това, което прави пророческият език жив и в същото време толкова труден е това, че повече или по-малко той е фигуративен.^"8